ПРАЗНУВАНЕ:

2/15 юли

ИСТОРИЯ

Ах­тирската ико­на на Бо­жията Майка по­лу­чи­ла на­име­но­ва­нието си от името на малкия град Ахт­ирка в Хар­ков­ска гу­бер­ния. В този град имало храм в чест на Покро­ва на Пре­света Бо­го­ро­ди­ца, където в първата половина на XVIII в. живял бла­го­че­сти­вия и доб­ро­де­теле­н све­щеник Ва­си­лий Да­ни­лов (ръкоположен като иерей Да­ни­и­л). През 1739 г. по Божий Промисъл, отец Ва­си­лий намерил чудотворна ико­на на Бо­жията Майка, която впо­след­ствие била наречена Ахтирска. Веднъж той косил сено око­ло до­ма си и в гъстата висока трева видял светеща с необик­но­вена светлина ико­на, на която би­ла изо­бразе­на Бо­жията Майка, мо­леща се пред Разпя­ти­ето. В бла­го­го­веен стра­х отец Ва­си­лий паднал на ко­ле­не и започнал да се мо­ли на Бо­жията Майка, а след това от­несъл ико­ната в дома си. След известно време станало ясно, че в стаята с иконата никой не могъл да остане сам: всички изпитвали тайн­ствен страх. Же­лаейки да обнови иконата, отец Ва­си­лий я предал на ико­но­писеца Иоан, но Иоан чул глас, по­веляващ да върне ико­ната на све­щеника.

След три го­дини отец Ва­си­лий отново видял чудно сияние от иконата. Впоследствие това се повтаряло нееднократно. Скоро в сънно ви­де­ние той полу­чил ука­за­ние да измие ико­ната и да я по­крие с по­кривало. Като се събудил  той веднага из­пъл­нил по­ве­ле­нието. Во­дата с която измил иконата, отец Ва­си­лий събрал в съд и смятал сутринта да излее в реката. В очакване на утрото обаче той отново заспал, и отново му се яви­ла Бо­жията Майка с по­ве­ление да не излива водата, тъй като тя изцелява от треска. След съня отец Ва­си­лий дал от тази во­да своята дъщеря, болна от треска, и тя оздравяла. Мно­го бол­ни, пиейки от тази вода, също се изцелявали. Из­ве­стието за но­вата чу­до­твор­на икона бързо се раз­про­стра­ни­ло. По бла­го­сло­ве­ние на Мол­дав­ския мит­ро­по­ли­т Ан­то­ний (Чер­нов­ски; 1742–1748), през 1743 г. било направено  разсле­дване на  чудесните из­це­ле­ния. След получаване на пис­мен­и по­твърждения от очевидците би­л съ­ставен и предоставен в Си­нода доклад. По заповед на им­пе­ра­три­ца Елиза­ве­та Пет­ров­на от 26 но­ември 1744 г. би­ло извършено но­во раз­сле­д­ва­не, а след това, през 1746 г. -  еще од­но, ко­ето оглавили Чер­ни­гов­ския архиепископ Ам­вро­сий (Дуб­не­вич; 1742–1750) и ар­хи­манд­рита от Ки­е­во-Пе­чер­ската Лав­ра Ти­мотей (Щер­бат­ски; впо­след­ствие Ки­ев­ски мит­ро­по­лит).

През 1751 г. Светия Си­нод по­ста­но­вил но­во­явената Ах­тирска икона да се почита като чу­до­твор­на. В Ах­тир­ка Белгородския светител Иоасаф положил началото на строителството на ве­ли­че­ствен съ­бор по про­ек­т на ар­хи­тек­т Растрели. Им­пе­ра­три­ца Ели­за­ве­та Пет­ров­на пожертвала две хиляди руб­ли за стро­и­тел­ството на храма. През 1766 г., по бла­го­сло­ве­ние на  Бел­го­род­ския еписко­п Пор­фи­рий (Край­ски; 1763–1768), бил уста­новен праз­никът в чест на Ахтирската ико­на - 2 юли. През 1768 г. съборът бил осветен в чест на По­кро­ва на Пре­света Бо­го­ро­ди­ца. От 1844 г. еже­год­но, в събота п­реди Денят на Света Тро­и­ца, чу­до­твор­ната ико­на се п­ре­насяла с тържествен хо­д от съ­бо­ра в Ахтирския Тро­иц­ки мо­на­стир. В Неде­лята на Всички светии ико­ната била връщана в По­кров­ския съ­бор.

По ед­но­ от пре­да­нията, тя би­ла с Петъ­р Ве­ли­ки в Пол­тав­ския по­хо­д през 1709 г., сле­до­ва­тел­но още преди сво­ето вто­рич­но чу­дес­но­ явяване.

Иконата е по­яс­но изо­бра­же­ние на Бо­го­ма­те­р, с мо­лит­вен­о сложени ръце на гърдите. В дясно от Нея е кръста с раз­пя­тието на Иису­с Хри­стос.

През 1917 г.­ чу­до­твор­ната ико­на би­ла изгубена.

Пред нея се мо­лят за бла­го­по­луч­но омъжване на дъщерите, а също така се счита за по­кро­ви­телка на децата.