Разсъждение

Христовата вяра най-много просвещава и осветява човешките души тогава, когато проповедниците на тази вяра светят със своя живот. Блаженият игумен Поликарп Печерски всецяло сияел с Христовата вяра и със словата си, и с делата си, и с цялата си личност. С това той оказвал влияние не само на простия народ, но и на князете и велможите. Като гледал и слушал този Божи човек, киевският княз Ростислав Мстиславович така се променил и облагородил, та станал пример за своите близки и за целия си народ. През Великия пост княз Ростислав се причастявал всяка неделя, навсякъде търсел бедните и болните и им помагал. Накрая решил да приеме монашество и казал на св. Поликарп: „Отче свети, управлението в този свят не може да е без грях и вече ме огорчава и тормози“. Поликарп му отговорил: „Ако желаеш това (монашеския чин), нека бъде волята Божия“. Но се случило в Смоленск князът да се разболее смъртно, та наредил бързо да го занесат в Киев, та преди смъртта да се замонаши. Но преди да се изпълни желанието му, починал.

БЕСЕДА за светото апостолско предупреждение

Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда (II Петр. 2: 18).

Светият апостол познава хората по-добре от най-учените книжници, защото той е светец и апостол. А светецът и апостолът гледат дълбоко в човешкото  сърце. За кого говори светият апостол тук? За нечестивите, безобразните и самоволните, които по-рано нарекъл безводни облаци и мъгли. Нечестивите, безобразните и самоволните са многословни и високопарни. С горделиви и лъжовни слова те прикриват и разкриват своето сърце – прикриват го за неуките и неразумните, а го разкриват за утвърдените във вярата и осветените от благодатта. Когато нечестивият говори за своята чистота, с това разкрива безчестието си; когато безобразният се защитава, с това разкрива своето безобразие; когато самоволният тълкува волята Божия, с това изтъква своето самоволие. Който внимателно слуша неговите думи, може да усети смрадта на плътските похоти. Но невнимателните и неуките не могат да усетят тази смрад и като го слушат, му вярват. Онези, които отскоро са започнали да бягат от лъжливите учения[1], света и дявола, се заплитат в горделивите и лъжливи думи като риба в невидима мрежа. Рибата не разбира, че е в мрежата, докато мрежата не бъде извлечена на горещия пясък. Тогава разбира, но вече е късно. О, да не бъде късно за нито една човешка душа, която се е хванала в мрежата на горделивите и лъжовни думи! Знайте, братя, че е лъжеучител всеки, който със своето учение одобрява плътските похоти и завлича грешниците в плътски похоти.

Господи Иисусе, свети и пречисти, прати Твоите свети ангели да запазят от горделивите и лъжливи уста всички новоначални в Твоята вяра. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – лъжливата храна (бел. прев.).