Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09 12:56 - НЕДЕЛЯ ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА Евангелие за сватбата на Царския Син
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
0



 НЕДЕЛЯ ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

 

Евангелие за сватбата на Царския Син

 

Мат. 22: 2 – 14, Зач. 89

 

Бог иска човек да вярва в Него повече, отколкото на когото и на каквото и да е в света. Бог иска човек да се надява на Него повече, отколкото на когото и на каквото и да е в света. Не само това, а и още повече – Бог иска човекът със своята любов да е привързан изключително само към Него и тогава с лъчите на тази любов да се привърже към Божиите творения.

       Това се нарича единство на човека с Бога. Това се нарича брак на душата с Христос. Всичко останало е прелюбодеяние и блудство. Само една такава тясна връзка на душата с Христос, на каквато на земята може да се уподоби бракът, прави душата богата и плодородна. И всяко друго близко привързване на душата ражда тръни и бодли, и я прави съвсем неплодородна за каквото и да е добро. Ако това не знаят, и няма как да знаят хората извън Христовата Църква, трябва да го знаят християните, и особено вие – православните, които в духа на вашите традиции трябва да осъзнаете дълбината, висотата и широтата на Божието Откровение чрез Господ Иисус, и да разберете вечността по-правилно, отколкото са я схванали народите на Изтока, и да проумеете времето по-правилно, отколкото са го проумели хората на Запада.

       В каквото се влюби човешката душа, към него най-силно се привързва, с него встъпва в брак – било то живо същество или безжизнен предмет, било то плът или дреха, сребро или злато, или някакъв земен имот, или земна слава или чест, или страст към нещо в сътворения свят: към накити, храна, питие, игри, природа, или към нещо в природата. Всеки такъв брак на човешката душа е незаконен и ѝ докарва, на този и на другия свят, нещастие, подобно, но несравнимо по-голямо от незаконната връзка между мъжа и жената, която е беда и горчивина не само за тях двамата, а и за техните случайни потомци. Не трябва да се утаява онова, което Свещеното Писание разкрива, а то е, че живият Бог е Бог ревнител (Изх. 20: 5; Втрзак. 4: 24). Но Божията ревност не се отнася за нищо друго в света, освен за човешката душа. Бог иска човешката душа да бъде изключително Негова и то с неокаляна и недвулична вярност. Бог иска това заради доброто на самата душа. Защото, Той, по Своята всеобхватна мъдрост, знае – а след Христа и всички ние трябва да знаем, че ако душата отстъпи във верността от Него – своя Творец, и се привърже към нещо или към някого друг в сътворения свят, тя постепенно става слугиня, после робиня, след това една тъмна и отчаяна сянка и най-накрая –  жалка картина на плача и скърцането със зъби.

       Само пламенната любов на душата към Бога е законен брак на душата. Всяка друга любов, не към Бога, покрай Бога, или против Бога, е идолопоклонство. Така любовта на човека към плътта прави от плътта лъжлив бог, или идол; любовта на човека към земното имущество, или накитите, прави от тях идоли; от любовта към това или онова, човек си прави идол. А това означава – любовта, която принадлежи единствено на Бога, човек насочва в друга посока, към нещо, по-ниско от Бога, към нещо, недостойно за любов. Каквото и човек да обича повече от Бога, то заема мястото Му, става идол за човека, лъжлив Бог за лъжлива душа. А всяко идолопоклонство великите пророци наричат прелюбодеяние и блудодеяние (Иерем. 3; Иезек. 23: 37).

       Но най-страшното е, че идолопоклонниците стават единосъщни със своите идоли. Защото при всяка любов човек постепенно се разтваря в предмета на своята любов. Онова, за което човек мисли най-много, най-много обича и най-много желае, постепенно става неговата истинска същност – па било то храна или питие, сребро или злато, скъпоценности или дрехи, къща или нива, чест или власт. Както се казва в Писанието: Тръгнаха подир суетата – станаха суетни (IV Цар. 17: 15). От това е ясно, че не е изключение и похотта на мъж към жена, или на жената към мъжа. Защото и то е богоотстъпление – и то в най-показен вид – и превръщане на себе си в нищожество. Затова говори тъй страшно апостол Павел: Или не знаете, че който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? (I Коринт. 6: 16). Човек се превръща в онова, към което е насочена неговата любов – ако е към Бога – в бог, ако е към праха – в прах. Човека го спасява или погубва неговата любов в този свят. Има само една любов, която спасява – това е любовта към Бога. Всяка друга любов погубва. Има само един законен и спасителен брак за душата – това е нейният брак с Бога. Както светлината е следствие от слънцето, така всеки брак, който не е следствие от брака на душата с Бога, е проклет и погубен.

       Днешното евангелско четиво образно представя тази предивна тайна – как човешката душа като вярна невеста се венчава с Бога, и как пък заслепената и невярна предателка пада и погива в мрака, бурена и злобата на идолопоклонството.

       Царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си. Както обикновено и другите притчи, така и тази обхваща цялата човешка история от началото до края. Учените се мъчат да напишат големи и трудно разбираеми книги, за да обяснят историята на човечеството. И то поне да успяват в това, а то често още повече оплитат мрежите, разкъсват конците[1] и объркват умовете. А Христос с една проста и кратка притча казва всичко и всичко е ясно и разбираемо. Наистина, никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек (Иоан 7: 46).

       Небесното Царство не може да бъде обяснено с думи; то може само да бъде уподобено на нещо, което съществува в този свят. Впрочем то може да се уподоби на сватба. Сватбата е радостно събитие между хората и небесното Царство е самата радост. Затова Царството небесно се уподобява на сватба. Човекът цар е сам Бог, а Неговият Син е Господ Иисус Христос. Още Иоан Кръстител е обявил, че Той е Женихът (Иоан 3: 29), а същото потвърдил и сам Господ Иисус (Мат. 9: 15). Цялата човешка история, от изгонването от рая до пришествието Христово, е подготовка на човешките души за сватбата на Божия Син. Христовото пришествие е истинско начало на сватбата, истинско начало на сватбарската веселба, а цялото време от Неговото пришествие до края на света е времето на продължаване на сватбата. Но сватбената радост достига апогея си чак в другия живот. Христовото пришествие в света е най-радостното събитие за човечеството изобщо и за всяка душа поотделно като пристигането на младоженеца при неговата невеста. От всички народи на света еврейският народ трябвало най-радостно да приветства пришествието на Жениха Христа, защото този народ бил най-много подготвян от Бога за среща с Него. Този народ имал за задача първи да посрещне Христа, първи да Го познае и приеме, и тогава да възвести на всички народи и племена на земята радостта и спасението. Затова в оригиналния текст на Евангелието се говори в множествено число – да направи сватби на сина си. Защото дошъл очакваният от старозаветната еврейска Църква Жених. Дошъл очакваният Жених при всяка човешка душа, която търси спасение, живот и радост; дошъл Женихът при всички сътворени човешки поколения, при всички народи и племена. Но колкото е голяма Божията любов към хората, толкова са големи заслеплението и злобата на грешниците по земята. Защото е казано: Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха (Иоан 1: 11). Първо, значи, дошъл при онези, които най-много и най-продължително подготвял за Своя невеста – еврейския народ. Но този народ не Го познал, презрял Го и Го отхвърлил. Защото по-натам в притчата се казва: И разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. Първо – подготвяйки сватбеното тържество за Своя Син, Бог изпращал през вековете пророците да възвестят за наближаването на това тържество и да подканят еврейския народ да се приготви за посрещането на Жениха Христос. Това били първите слуги, които Бог пратил да призоват поканените. А когато Христос дошъл в света, бил изпратен като вестител Иоан Предтеча, да възвестява, да вика и да призовава. Но както малко число избрани послушали древните пророци, също така малък брой [човеци] послушали пустинния глашатай[2] – Иоан Предтеча.

       Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено, са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. Другите слуги са апостолите и апостолските помощници. А поканените все още са пак същите – евреите. Защото сам Господ казал: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев (Мат. 15: 24), и най-напред дал на Своите апостоли такава заповед: Отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев (Мат. 10: 6). Това било преди Неговите страдания и прослава. А когато бил отхвърлен от евреите, изведен от злите лозари извън оградата на еврейския народ и убит, тогава Той дал друга заповед: Идете, научете всички народи (Мат. 28: 19). Бог останал верен на Своя завет, а евреите го потъпкали. Бог останал верен на Своята невеста, на Своите избраници, на старозаветната Църква, верен докрай, ала невестата изневерила на своя Жених и встъпила в безчислени незаконни бракове с лъжливи божества, от които не искала да се откаже и да се върне при своя законен Жених.

       Всичко е готово. Всичко необходимо за храна и веселие на душата е приготвено. Истината храни душата – цялата истина била открита като пребогата царска трапеза. Победата над злите духове, победата над болестите и грижите, победата над природата – всички тези победи, които хранят и веселят отчаяната човешка душа, са постигнати – следователно, пристъпете! Небето преди това било запечатано като с олово за хората и човешките души били като тъжна невеста, затворена в студена тъмница. Сега небето е широко отворено: сам Бог се явил на земята, ангелите слезли на земята, мъртвите се явили като живи, човешкото достойнство е издигнато до Бога. О, сладко ястие! О, разкошна трапеза – пристъпете! Ала вместо да се отзоват на поканата, ослепелите в тъмничния мрак душѝ извършили ужасно престъпление, като убили своя Спасител, своя Жених. Но дори и от това Божието търпение не се изчерпило. Най-голямото престъпление Бог превърнал в най-дълбок извор на сладост и радост. Тялото и Кръвта на Разпнатия Господ са поставени на Царската трапеза, несравнимо по-сладки от угоеното теле. Елате и се причастете със сладост, за която и ангелите могат да ви завидят! Благодатните струи на Светия Дух, на Всемогъщия Дух се изливат изобилно! Всичко е готово – всичко! Всичко що е необходимо, за да се очисти изкаляната невеста, и изгладнялата да се нахрани, наранената да се изцели, голата да се облече, умопомрачената да се вразуми, пияната да изтрезнее, умъртвената да оживее. Тука е кръщението с вода, тука е и кръщението с огън и дух; тук е облекчението с поста; тук е окриляващата молитва; тук е ястието; тук са хлябът и виното; тук е царското свещенство, за да ръководи; тук е Църквата на светостта и любовта. Женихът донесъл за Своята невеста всички дарове и ги поставил на царската трапеза. Елате, значи! Елате на сватбата!

       Но те пренебрегнаха и отидоха кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. Безполезно е утвърдилата се блудница да се призовава към законен брак! Тя пренебрегва своя законен годеник. Тя твърде много се е отдала на своите идоли, за да може да се откъсне от тях. За една блудна душа нивата е идол. За втора идол е търговията, за трета – нещо трето. Нивата означава тялото с плътските страсти, а търговията означава сребролюбието, придобиването и забогатяването с тленни неща – този свят. Всеки отива, значи, след своите идоли, а за годеника никой не иска и да чуе. А останалите се разсърдили за поканата, та хванали царските слуги, поругали ги и ги убили. Така, скоро след Голгота, оскърбявали и измъчвали апостолите Петър и Иоан (Деян. 4: 2 – 3), а след това убили архидякон Стефан и апостол Иаков, а след тях и много други.

       Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. Царят е сам Бог, Неговият гняв – изчерпаното докрай търпение и обръщането на милостта в правда. Неговите войски – това е римската армия; убийците са евреите, а техният град е Иерусалим. Божието търпение е неизмеримо. Бог не пожелал да накаже евреите веднага след убийството на Господа Иисуса, а изчакал още четиридесет години. Както някога Господ Си наложил четиридесетдневен пост, така Творецът на човеците наложил върху Себе си един пост на търпение от четиридесет години. Той не побързал да накаже хората заради самия Себе Си, за да не кажат хората: „Ето, Бог е отмъстителен, хайде и ние да бъдем отмъстителни!“. Не – чак след четиридесет години Бог праща наказание на еврейския народ и то заради престъпленията на водачите на този народ към Неговите слуги. Та от това и ние да се научим да не отмъщаваме за неправдата на хората към самите нас и да бъдем до край ревностни за поправянето на неправедните. Защо Бог нарича римските войски Свои? Защото Бог ги използва, за да накаже чрез тях Своята невярна избраница. Така, както някога Бог използвал езическите войски – асирийската, египетската и вавилонската, за да накаже и вразуми израилския народ, най-накрая той използва римската войска, за да наложи последното наказание над този неблагодарен народ. Римските императори – Веспасиан и Тит, един подир друг, превзели и подпалили Иерусалим, убили огромно множество евреи, а останалите разпръснали по целия свят. Когато един крал[3] попитал християнските богослови за едно твърде убедително доказателство за истинността на християнската вяра, те отговорили: „Съдбата на еврейския народ!“. Онова, което Господ Иисус предсказал за евреите в притчата за сватбата на царския син, се изпълнило дословно. Но да видим какво още направил по-нататък човекът цар, след като наказал и отхвърлил евреите.

       Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото души намерите, поканете ги на сватбата. Бог казал това на Своите нови слуги. Сватбата е готова, т.е. от Моя страна е направено и приготвено всичко, което е необходимо. Но предишните поканени не бяха достойни и затова не дойдоха. Гледаха и не виждаха, затова и не се възрадваха; слушаха и не чуваха, затова и не откликнаха. Повече обичаха идолите на плътта и мамона на богатствата, затова и не приеха поканата. С робски вериги бяха привързани към нищожното, затова вдигнаха ръка към Високото. Та затова сега идете по кръстопътищата и поканете всекиго, когото намерите. Израил  беше като оградено лозе, но като се оказа безплоден, излезте от това лозе и идете в незаградените ниви на езичниците, и ги поканете тук. Израил беше като ограден рибарник, но ето – в него са се развъдили змии, идете, значи, в открито море и хвърлете мрежите в морето на цялото човечество. Израил беше като разсадник в края на Божията нива, от който трябваше да се разсадят благородни овошки по цялата нива на човечеството; но разсадникът престана да дава разсад, затова вървете из цялата нива и сейте благородни семена. Това означава и следващата Христова заповед: Идете, научете всички народи.

Кръстопътищата означават езическия свят, където се кръстосват и преплитат пътищата на доброто и злото, на стръмнините и скалите, на тръните и камънаците, където Божието семе било изложено на всякаква опасност. Бог гледал на този широк и многочислен свят със същата бащинска загриженост, с каквато гледал и на Израиля, и промислял за него, само че по друг начин. Защото докогато той ръководил израилския народ с откровения, пророци и знамения, дотогава ръководил и останалите народи, давайки им вътрешната сила на съвестта и разума. Много се спасили и от израилския народ, а именно – онези, които били верни и послушни; а се спасили и много между езическите народи, а именно – онези, които били съвестни и разумни. А сега, когато Синът Божий дошъл на земята и бил отхвърлен от първия народ [еврейския], Бог широко отворил достъп до Себе Си, еднакъв за всички и за всеки. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха – и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. Това е Църквата Божия на земята. Това е новият завет на Бога с човеците, в името на Неговия Син – Господ Иисус Христос. Църквата Божия подслонява под Своите крила всички Божии чеда, от изток и от запад, и от север, и от юг, от всички народи и племена на земята, от всички езици и от всички съсловия. Това са новите Божии избраници, новият Израил, новото потомство на праведния Авраам. Древният Израил изневерил и пропилял своето предназначение в историята на човечеството и Бог сътворил нов начин за човешкото спасение – Новия Израил. Потегляйки от еврейския народ към езическите народи, апостолите Павел и Варнава казват: Първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците (Деян. 13: 46). Така започнало новото избранничество на новото човечество, новата история, новото спасение чрез апостолите и техните последователи, както старото избранничество е започнало чрез праотците и чрез Моисей и пророците. Но Божията Църква се изпълнила и с лоши, и с добри, защото и едните, и другите били поканени. Старозаветната Църква делила света на евреи и неевреи, а новозаветната дели всички хора на земята на добри и лоши. И едните, и другите, значи, са поканени, но не всички. Които чрез Кръщението са влезли в Църквата, ще бъдат спасени. И в новозаветната Църква всемилостивият Бог показва Своето дълготърпение, както и в старозаветната. Мъдрият Стопанин заповядва на слугите да не скубят веднага плевелите между пшеницата, а да ги оставят да растат до жътвата. В разпънатата мрежа на Църквата влизат добри и лоши риби, но мъдрият рибар[4] търпеливо събира мрежата и я извлича на брега, па тогава, след като я извлече, отделя добрите от лошите. При евангелист Лука заповедта на човека цар се допълва от думите: Доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. За такива, от страна на евреите, с изключение на самите тях, са смятани всички народи по земята. Всъщност, такива са всички хора и народи по земята преди да познаят Христа и преди да седнат около богатата трапеза с Неговите Дарове, с които Той обдарил и обдарява света. Всички ние без Христа сме бедни, маломощни, хроми и слепи. Само Христос Господ може да ни обогати с истинско и тайно богатство; само Той може да ни изцели от всички недъзи и да насочи ръцете ни към добри дела и нозете ни по пътя на истината и правдата. Единствено Той може да отвори духовните ни очи и да ни даде зрение, за да видим нашето безсмъртно отечество, изпълнено със сватбени дарове и радости.

       Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Каква е тази премяна? Сватбената премяна, на първо място, е чистотата на душата. Апостол Павел пише на вярващите: Сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица (II Коринт. 11: 2). Девическата непорочност и чистота на душата са нейната първа и най-важна премяна. А след това същият апостол казва на други вярващи в какво трябва да се обличат: Облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение… А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството (Колос. 3: 12 и 14). Това е сватбената премяна за душата, която се венчава за Христос. Най-голяма и съвършена чистота е показала Пречистата и Пресвета Дева – Богомайката, Която от своето тяло е дала тяло на нашия Господ и Спасител. Никой от нас не може да носи в сърцето си Христос без превелика чистота на сърцето, без сърце, предано единствено на Него. Защото, както чистата девица има само една любов – към своя годеник, тъй и човешката душа, която избира[5] пътя на спасението, има само една любов – любов към Господа. Това е нейната златотъкана сватбена премяна. А от чистотата и любовта се раждат всички останали добродетели, които апостолът споменава и не споменава. Особено плодоносни се явяват добрите дела. Добрите дела са накитите и белите одежди на чистотата и златотъканите  одежди на любовта.[6]

Но когато царят отишъл да види сватовете, видял един без сватбарска премяна. Приятелю – така го нарекъл царят. Защо го нарекъл приятел? Първо – за да покаже колко високо цени достойнството на човека, и второ – затова, че Той – Бог, наистина е приятел на всеки човек, без разлика, на всеки, докато това Божие приятелство човек сам, със своята порочност, не отстрани от себе си. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам – казал Господ на Своите апостоли (Иоан 15: 14). О, неизказано Божие снизхождение и милосърдие към човеците! Той – Всемогъщият Творец и Владика на всичко, нарича слабите човеци Свои приятели! Но при условие, че вършат онова, което им заповядва Бог. Впрочем онзи – необлеченият, не изпълнявал волята Божия, иначе не би бил необлечен в сватбена премяна. Защо тогава и него нарича приятел? Затуй, защото е кръстен и като такъв е причислен към верните, и е приет между Божиите приятели. Като го нарича приятел, точно с това Бог го укорява, задето е изневерил на Бога, а не Бог нему. А той мълчеше. Защото какво можел да отговори? Може би не можел да си купи [премяна]? Или не умеел да я скрои и ушие? Всичко е напразно: Бог, чрез Господ Иисус, дал на поканените готова одежда. Той трябвало само да прояви добра воля, да съблече от себе си старата и мръсна дреха на греха и да се облече в ризата на спасението, в златотъканата сватбена премяна. Но той не искал да стори това и трябвало да мълчи.

       Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Вече той сам си бил завързал ръцете чрез греха, вършейки зли дела. Вързал сам и нозете си, като вървял по пътищата на беззаконието; и сам избрал за себе си в другия живот вместо светлината тъмнината, където ще бъде плач и скърцане със зъби вместо вечна радост. Той, така да се каже, осъдил сам себе си на гибел, а Бог само произнесъл справедливата присъда.

Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат (Пртч. Сол. 5: 22). Омотан и завързан в своите грехове, в другия свят грешникът ще бъде още повече омотан и завързан. Там покаяние няма – връзването на ръцете и нозете показва, че там няма покаяние, нито пък възможност човек да стори каквото и да е добро дело за своето спасение и за влизане в Царството. Величаво и пророчески Господ завършва притчата с думите: Защото мнозина са звани, а малцина избрани. Това се отнася и за евреите, и за християните. Малко са били избраните между евреите, малко са и между християните. Всички ние, които сме се кръстили, сме поканени на Царската трапеза, но единствено Бог знае кои са Неговите избраници. Горко на онези от нас, на които Всевишният Цар, пред всички ангели и светии, ще каже: Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна. Какъв срам, ама безполезен! Какъв ужас, ама непоправим! Каква гибел, ама безвъзвратна! Но всъщност тези слова Бог и сега ни ги казва, и сега, когато пристъпваме към олтара, за да вземем Причастието и с душата си да се присъединим с Жениха Христос: – Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? Да се вслушаме в своето сърце и в своята съвест, когато пристъпваме към Честния Потир, и ще чуем този въпрос, и този упрек. Само дето тези Божии слова сега не докарват след себе си плач и скърцане със зъби във външната тъмница, както ще бъде тогава, когато Бог за последен път ще ни каже това. А кой от вас може да гарантира, че в този земен живот Бог няма да му каже тези думи за последен път? Кой може да гарантира, че още тази нощ неговата душа не ще се озове в кирлива дреха на светлото небесно събрание около Царската трапеза? Ах, кой може до смъртта си да знае дали днешният ден не е съдбоносен за цялата негова вечност? Само няколко минути разделили по съдба двамата разбойници на кръста. Тези няколко минути единият от тях не успял да използва и отишъл във външната тъмнина, докато другият ги използвал благоразумно покаял се, изповядал Сина Божий и Го помолил за своето спасение: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И в този миг старата дреха на греха паднала от неговата душа и тя се облякла в сияйна сватбена премяна. И разкаялият се разбойник с достойнството на избраник се явил на Царската трапеза в рая. Следователно, да не отлагаме и с един час нашето покаяние. Защото всеки следващ час може да не ни свари между жителите на този свят. Да бързаме да почистим и измием душата си поне толкова, колкото чистим и мием своето тяло, което днес или утре ще бъде храна за червеите. Да я почистим с покаяние и сълзи, да я умием с пост и молитва и да я облечем в одежда, изтъкана от чистота и любов и украсена с всякакви добри дела, а особено с делата на прошката и милосърдието. Да сторим онова, малкото, което Бог иска от нас, а останалото ще стори Той. Когато детето се оплаче на майката от нечистотата на своето тяло, майката бързо го чисти, къпе и преоблича. О, колко по-милостив е Бог от всяка майка към Своите чеда! Всъщност душата на всеки човек е толкова нечиста, че сама себе си никога не може да очисти и да се удостои с Божието присъствие. Но нека всеки човек да види своята душевна нечистота; нека да я намрази от все сърце, нека стори онова, малкото, което се иска от него, и което е основното, нека заплаче пред Бога, та Бог със Своя огнен Дух да го очисти. А Бог стои и чака такъв плач от Своите каещи се деца, държейки в десницата си най-разкошните ангелски одежди, готов винаги да очисти, умие, укрепи, освети, облагоухае и облече всички онези, които с покаяние го зоват.

       Слава и хвала на всемилостивия наш Бог. Слава и хвала на небесния Жених на нашите души – Господ Иисус Христос, заедно с Отца и Светия Дух – единосъщна и неразделна Троица, сега и всякога и вовеки веков. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – платното (бел. прев.).

[2] В ориг. – тръбач (бел. прев.).

[3] Фридрих Велики – (бел. авт.).

[4] В ориг. – ловец (бел. прев.).

[5] В ориг. – разбира (бел. прев.).

[6] Под брачна одежда се разбира благодатта на Светия Дух. Който не се е удостоил да се облече в нея, той не може да бъде участник в небесната сватба и в духовното пиршество. Св. Макарий. „За любовта“ (бел. авт.).




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626477
Постинги: 1881
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031