Веднъж се замислих, колко е трудно да си свещеник.
Ако расото му е на кръпки- говорят- колко е небрежен. Ако е ново и красиво, мислят си- за какво си го е купил?
Ако е симпатичен, казват- жалко за момчето. Ако е некрасив- какво, и такива ли " крокодили" вече ръкополагат за свещеници?
Ако произнасят дълги проповеди- казват- измъчи ни. Ако е кратка- не се е подготвил.
Ако е млад, ще рекат- много е малък още, няма опит, грехът " ще махне с опашка" и ще го събори. Ако е стар- то разбира се, той е свят, защото е стар. А греховете от него сами са се разбягали.
Трудно е да си свещеник и затова понякога свещеникът се обръща с гръб към хората, за да не видят как плаче, когато вдига скритият в неговите ръце Христос.

Старец Михаил Валаамский ( Питкевич)