Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2020 04:00 - РЕШИХ ДА НЕ ЗНАЯ НИЩО ДРУГО ОСВЕН ХРИСТА РАЗПНАТ
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 688 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 „Защото бях решил да не зная между вас нищо друго освен Исус Христос, и то Христос разпнат.” (1 Коринтяни 2:2)

Някои тълкуватели приемат, че апостол Павел напуснал големия древен град Атина с дълбока рана в сърцето си. След големите успехи във Филипи, Солун, Берия, резултатът от престоя му в Атина бил много скромен, дори обезсърчителен. Там той не можал да създаде църква. Затова няма послание към атиняните. Речта, която Павел държал в Атина, коренно се отличавала от останалите му писания. Като се старае да се доближи по език до ума на слушателите си, Павел нищо не споменава за изкуплението, не засяга въпроса за смъртта на Исус на кръста за нашето спасение.

1.        Павел беше човек с големи и дълбоки знания. Беше ученик на Гамалиил – най-великият тогавашен учен в Палестина. Затова като млад той не искаше да знае нищо за Христос разпнатия. Мразеше Го, преследваше Го; Той му беше отвратителен, както и учението и последователите Му. Но пред портите на Дамаск разпнатият Христос го срещна. Младият, буен Савел разбра колко крив и неправилен беше целият му живот. Стана му ясно, че всички ценни бисери от древната езическа философия са нищо, сравнени с превъзходството, което се крие в познанието на Христа, разпнат за нас. Те бяха за него само кокили, с които човек може да мисли, че стои много високо над своите съчовеци, но те всъщност оковават свободата и спъват радостното развитие на живота.

Разпнатият Христос има нещо отблъскващо за непокаяният човек. Не напразно има скици по катакомбите, които осмиват вярата на християните в разпнатият човек. На кръста Христос беше най-слаб. Нямаше сила да носи кръста Си и трябваше един негър да го носи вместо Него. Прикованите ръце и нозе бяха съвсем безпомощни. На кръста Спасителят беше напълно изоставен. Масите, които преди Го следваха, сега се бяха разпръснали. Даже собствените Му ученици се разбягаха, като Петър се отрече от Него, а Юда Го предаде. Нещо повече. Небесният Отец също Го беше оставил. На кръста Богочовека беше предмет на най-грозно унижение. Гаври и хули се сипеха като град върху Него от всички страни.

Но за апостола разпнатият Христос и единственият победител над човешкото сърце. Не напразно се споменава в църковната история, че император Константин имал видение на небето – кръст с надпис: „С този знак ще победиш.”

2.       От разпнатият Христос се излъчва светлина, която осветлява всеки човек и му показва

какъв е той всъщност. Христос беше убит. Защо беше убит? Каква беше вината Му? Тук никой досега не е дал оправдателен отговор. И кой Го уби? Не само евреите и римляните, но и представители на всички земни жители взеха участие в това грозно дело над Божият Пратеник.

 В света се шири страшна проказа, наречена грях. Неговата мрачна сянка пада върху всички земни жители и ги разделя от Небесният им Отец. Всяка душа носи тази огнена дамга. Като мрачен облак греха тегне над всички. А заплатата на греха е смърт. Този Божий закон е неумолим.  Ето защо всички ние би трябвало да бъдем наказани със смърт. Цялата земя би трябвало да бъде покрита с кръстове, на които да бъдат приковавани всички земни жители. Но Бог намери за добре да издигне на земята не милиарди кръстове, а един-единствен, на който да бъде разпнат Праведният, Чистият, Невинният Негов възлюбен Син.

Христос разпнат. Това значи, че аз съм виновен, но Той умря за мен. Аз съгреших, обаче Бог възложи моето наказание върху Него. Каква дълбока благодарност трябва да блика от всяко сърце към Бога за тази жертва! Какво смирение да изпълва всяка душа! Всяка друга земна радост или плътско удоволствие изчезват като пара от съзнанието на този, който преживее с вяра тази истина. И апостолът счита всичко за измет, само за да придобие Христа. И е готов да страда всеки ден, но да се намира под благодатната сянка на Христовият кръст. С радост той смени името си Савел, което означаваше „Велик”, с Павел, т.е. „Малък”. И копнее да стане още по-малък пред Него, за да изпълва Духа на Христос целият му външен и вътрешен вид.

3.       От разпнатият Христос се излъчва светлина, която ни посочва какъв е Бог и какво прави Той

за нас. Ние виждаме чудната Божия активност. Божият дух действа в човешкото сърце най-мощно, когато то срещне кръста. Всъщност виждаме едно: любов, божествена и себепожертвувателна. Голгота е епопея на Божията любов, приела земен, видим вид. Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си. Божият гняв се насочва против всеки грях, неправда и зло, но наказанието падна не върху злите и неправедните, а върху Чистият и Невинният. Как преживя апостолът тази велика жертва се вижда от 13-та глава на същото послание, която е писана под Голготският кръст.

4.       Затова Павел дава тържествена клетва: „Реших да не зная нищо друго освен Христа

разпнат.”  Защото всичко друго е само празен шум и суета. Животът можем да оприличим на елипса, която има, както се знае, два фокуса. На единият се намира Голготския кръст, а на другият – центъра на злото. Когато застанем под кръста, всичко друго ни се вижда да е нищо – прах и нищета. Застанем ли под мрака на злото, Христос ни се вижда като безумец.

В едно древно предание се говори за майстор на щитове, който поставял и изписвал името си в изработените от него щитове и то така, че който се опитвал да заличи и отстрани името му от щита, развалял целият щит. Християнството така е вплетено в разпнатият Христос, че който Го отстрани, получава куп стърготини. Не напразно някои църкви имат надпис над амвона: „Ние проповядваме разпнатият Христос.” Апосторът подчертава тази истина в нашият текст: „И то разпнат.” Имаме Христос в различни прояви: приятел на децата, велик лекар, приятел на народа, който нахранва, очистител на храма, велик проповедник и пр. Но спасението ни го дава Разпнатият Страдалец. Тази истина е не някаква отвлечена теория на апостола или особено предположение, а велик факт, основан на най-дивната победа. Голгота е майка за Павел, която той не желае да украси или обясни, а само да я прокламира навсякъде. Ето защо, християните във вековете са били готови да бъдат презирани, гонени, пресладвани, бити и убивани, измъчвани и разпръсвани по света. При гонения те радостно пеели; като умирали – благославяли, защото били уверени в победата на Божията любов.

В Коринт сред църквата се яви разцепление. Явиха се партии, които не се отнасяха с любов помежду си. И какво направи апостола? Той не ги осъди, а само постави сред тях разпнатият Христос. „Ако можете – карайте се сега.”, иска да им каже той. Не е радостно да представим пред човеците разпнатият Христос. С това ние им заявяваме: „Вие сте грешни. Кални сте. Трябва да се покаете и да приемете Христовата жертва за себе си”. Това оскърбява празната човешка гордост. И въпреки това, Кръстът си остава небесният отговор за най-дълбоката човешка нужда – нуждата от спасение. Не е чудно, че разпнатият Христос заема най-голямо място не само сред християнското изкуство, но и сред световното въобще. Образът на разпнатият Христос прави впечатление на всеки лишен от предразсъдък наблюдател. Множество хора са повярвали в Исус само като са наблюдавали картина, изобразяваща разпятието.

5.       Като нарисувал прочутата си картина „Тайната вечеря”, великият Леонардо Да Винчи

бил поставил пред Христос една най-изящно нарисувана чаша. Дошъл негов приятел и художникът, като видял възхищението му от прекрасната картина, го запитал кое най-вече му направило впечатление и най-много му харесало в нея. Посетителят казал: „Безпорно чашата е най-изкусно нарисувана.” Тогава големият художник взел четката си и заличил чашата: „Не искам” – казал той – „нищо да засенчва образа на Спосителя.”

Как сме ние? Има ли нещо, което да закрива и замъглява лика на Христос в живота ни? Стои ли нещо между Него и нас? Нека разпнатият Христос, който изоближава, но прощава и спасява, да бъде всичко за нас. Всички земни блага и цели да преценяваме през призмата на кръста на Христа. Бог да ни даде онова умиление, което имаше разбойника на кръста, когато отправи с последни сили молитва към Богочовека: „Исусе, спомни си за мен!” И винаги когато посещаваме Божият дом, да имаме за цел да се доближаваме по-близо до Разпнатият за нашите грехове Божий Син.

В края на миналото столетие млад проповедник в Англия се изкачвал с разтуптяно сърце по стъпалата на църковният амвон. Той току-що бил завършил духовната семинария с отличие и сега пасторът на църквата му дал шанс да проповядва за първи път в живота си. Богомолците с любопитство очаквали да видят как ще се представи младият проповедник. А той се бил подготвил най-старателно. Имал намерение да блесне с дарбите си и да възхити слушателите си с дълбочината на мислите си. Годеницата на младият проповедник също била сред присъстващите. Това още повече вълнувало младият говорител. Започнал с голяма сила и тържествен патос. Но внезапно се запънал и спрял. Всичко, което бил подготвил, се изпарило от ума му. Не можел да продължи да чете бележките си. Като помълчал известно време, той навел глава и слязъл от амвона. Всички били изненадани. Коментарите били най-различни. Богомолците отправяли към него или укори, или съжаления. Чашата на нещастието преляла, когато някой му връчил бележка, написана от годеницата му: „Връщам ти годежният пръстен. Не искам да имам нищо общо с пропаднал човек.” Смазан и отчаян, младият проповедник се оттеглил в стаята си. Дълго време размишлявал върху случилото се и най-после коленичил, за да се моли: „Боже, прости ми. Аз исках да блесна. Аз исках да демонстрорам себе си. Но ето сега, ако ми дадеш възможност да Ти служа, аз решавам да не зная нищо друго освен Христос, и то разпнатият ...” Знаете ли кой бил този младеж? Кембъл Морган – може би най-известният проповедник в Англия в началото на нашият век.

Благословено всяко крушение, което преживяваме пред подножието на разпнатият Христос. Той събира частите на нашето катастрофирало аз и създава от нас нови човеци, достойни за Неговата служба и радостна вечност. Амин.

Пастор Симеон Попов

18 юли 1971 г., Шумен




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1446517
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031