Днес искам да ви прочета нещо. И след това ще го обсъдим. Искам да слушате внимателно не само с ушите, но и със сърцето си. И се замислете за това, което ще кажа.

Животът ви на християни често се сравнява с живота на градинаря. Почвата, на която работи градинарят е получена от Бога, както и семената и светлината и топлината и дъжда. Също и силата на растенията да се развиват. Всичко това е от Бога. Човек не може да създаде нито почвата, нито семената, нито времето. Не може да накара семената да растат. Само Господ може да направи това.

Човекът може да работи, за да улесни растежа на растенията. Може да обработва земята и да получи добра реколта. Ако градинарят иска добра реколта, трябва да става рано сутрин и да си ляга късно. Той трябва да плеви и да прекопава, за да има кислород в почвата, да полива, за да помага на дъжда, трябва да пръска с препарати, за да убива вредните насекоми.

Работата в градината включва всякакви опасности. Реколтата винаги е в опасност. Градинарят не може да си почине докато не свърши работата. Той винаги трябва да внимава за проблеми. Трябва да е бдителен и готов да прави това, което е необходимо. И дори да си свърши всичката работа, да става рано и да работи до късно, цялата реколта зависи единствено от Бога.

Градината, върху която ние се трудим и бдим, е нашето сърце. А реколтата е вечен живот. Вечен е, защото няма отношение към времето, няма отношение и към пространството, или към други външни обстоятелства. Това е единственият и истински свободен живот. Това е живот в любов, милосърдие и светлина. В него няма никакви ограничения. Затова се нарича вечен живот. Това е духовен живот в духовно царство. Не е място, а състояние на духа. Той започва в този свят, но не свършва никога. И никаква земна сила не може да го промени. Той се намира единствено в сърцето.

Светият отец Исаак Сирски казва:

„Наказвайте се и така врагът на душата ви бързо ще ви остави.“

А кой се явява врагът на вашата душа?

Гордостта е врагът на вашата душа. Бъдете скромни и ще бъдете в мир със себе си. Гордостта ви обърква и ви държи в тъмнина. Гордостта не ви дава мир и спокойствие.

Смирението носи спокойствие и с него започва раят на земята. Когато сте в мир със себе си, вие ще сте в мир с всички останали. Направете големите жертви, за да вникнете дълбоко в сърцето си, да почистите и да освободите място за Бога. Ще видите рая, защото той е в сърцето ви и в бъдещия живот. Те са едно и също. И влизайки в едното, вие влизате и в другото. Господ е казал „Царството Божие е във вас“ .

Обичайки, ще се избавите от греха, бъдете смирени и ще намерите в себе си бързия и лесен път към Царството Божие. Да живеете в Христа означава да имате вечен живот.

Не знам какво чухте, докато слушахте това, но аз чух призив за промяна. Чух също и осъждане на бъркотията в живота ми, която сам съм направил. Не правя това, което трябва да правя. Не ставам рано и не работя до късно в духовната борба. Ставам рано и работя до късно за нещата, които искам, за земните неща, но не и за Божието царство.

Винаги се притеснявам за здравето си, но никога не пазя душата си.

Нашият Господ Иисус Христос е дошъл на този свят, за да имаме ние живот и да го живеем пълноценно. Но много от нас, ако не и всички, живеят така, сякаш той никога не е идвал. Ние живеем по правилата на този свят и се притесняваме само за сегашните неща. И не мислим за вечния живот. Цял ден мислим само за себе си, за това какво ни харесва или не, какво искаме или не искаме, кой ни харесва или не ни харесва, как се чувстваме или не се чувстваме, но не мислим за душата си.

Слушаме Евангелието, което е добрата вест за вечния живот. Добрата вест е, че Иисус Христос е пътят, истината и животът. Това не е философия, начин на живот или теория. Евангелието е личността на Иисус Христос. Посвещаваме се на Него, не на идеи и следваме Него, а не някакви правила.

В началото на Евангелието се казва: „Първо търсете Бога, намерете Бога“. Търсете Бога преди всичко останало. Не удоволствия, пари, слава или здраве, а Господ! Защото без Бога сте нищо.

Гордият човек въобще не разбира това. И когато обясниш на гордия човек, че трябва да е смирен, за да достигне до Бога, той ти отговаря, че не разбираш. Но, естествено, той не разбира, защото не вярва, че единственият живот е в Христа. Той мисли само за собствения си живот. Той не мисли как да стане като Христос, а иска да вмести Христос в своя живот.

Помня, когато бях малко дете, обичах да се плезя на хората. Нещо такова. И майка ми много се ядосваше, като правех така. Тя имаше сок от люти чушки и ми слагаше в устата като правех така. И мен, разбира се, ме болеше и плачех. И след като си измиех устата, пак се изплезвах. Като станах на 3-4 години спрях да правя така.

Когато бях в основното училище, имаше монахиня на име сестра Мери Франсиз. Тя беше висока около 30 см., като малък танк и всички се страхуваха от нея, защото беше много строга.

Един ден тя ме поправи за нещо и като се обърна, аз й се изплезих. Тогава тя ми каза, че само змиите и дяволът се плезят на хората. Помислих, че има очи на гърба си. Тогава съм бил глупаво хлапе.

В класната стая имахме врата със стъкло и тя беше видяла моето отражение в него. Но аз бях убеден, че тя има очи на гърба си.

Ние много често се плезим на Бога. Той ни казва какво трябва да правим, а ние казваме, че няма да го направим. Казваме „Не“ и Му се плезим.

Имаше една монахиня в Русия, и тя имаше много проблеми. И всеки път, когато искаше да говори за това, тя се разплакваше, толкова беше емоционална. Не можеше да каже и дума, защото беше толкова объркана и ядосана.

Аз я попитах: „Защо позволяваш на всички така да те разстройват“? Това е твоята гордост. Не се притеснявай какво мислят или казват хората. Притеснявай се какво мисли Господ.

Казах й: - Когато те ядосат, без значение кой – игуменката, сестрите, или който и да е, просто направи така и всичко ще бъде наред. И тя го направи и ми каза, че се получава. И аз си помислих „Господи, какво направих!“ Сега ще тръгнат да се плезят едни на други.

Монашеският живот, за който толкова слабо се борим, вътре в себе си, не е монашески живот.

Монашеският живот е начин да станем християни, да живеем християнски живот.

Монашеският живот не е в правилата и ограниченията, а в освобождението, чрез което да станете едно цяло с Христа. Трябва да отстраните всичко, което ви пречи да бъдете като Христос. А какво ви пречи? Какво трябва да премахнете? Какво унищожава шансовете ви за спасение? Вие.

Затова монашеският живот е подреден така, че преди всичко да търсите Бога. Не себе си или някой друг, не власт или слава, не работа, нищо друго, освен Христос.

За да можете да кажете като Апостол Павел: „И вече не аз живея, а Христос живее в мене“. И без смирение това не е възможно.

Гордият човек никога няма да познае Бога, защото гордият човек вярва, че Бога е създаден по негов образ. Той мисли, че е същия като Бога, защото той осъжда всеки, а всъщност само Бога има право да съди. Гордият човек няма да види Бога докато не се смири. Той ще си мисли, че вижда Бога, защото не познава Бога, а познава само себе си. Ще следва своите собствени идеи и ще казва: „Ето това е Бога“. Гордият човек не обича никого. Само себе си. Гордият човек мисли първо за себе си. Той иска другите да му се възхищават. Той търси признания, хвалебствия и заслуги. Гордият човек прави всичко, за да получи наслада: храна, сън, идеи, удобства, физически и сексуални удоволствия. Дори използва молитвата, за да получи удовлетворение.

Гордият човек никога не прощава и никога не търси прошка. И удоволствието е неговата цел в живота. Гордият човек е заобиколен от много хора, но винаги е сам.

Винаги търсете най-напред Царството Божие и всичко останало ще ви бъде дадено.
Автор : о. Йоаким Парр