ЗАКОНЪТ И ЕВАНГЕЛИЕТО

ПРАВИЛНОТО РАЗГРАНИЧАВАНЕ МЕЖДУ ЗАКОН И ЕВАНГЕЛИЕ Е НАЙ-ВИСШЕТО ИЗКУСТВО, КОЕТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА ИЗУЧИ.

   В ПСАЛМ 51:10: "Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене"

   В ТОЗИ СТИХ ДАВИД МОЛИ БОГА ДА ОБНОВИ В НЕГО ПРАВИЯ ДУХ. След проливането на невинна кръв, като издал заповед да убият мъжът и (заради прелюбодеянието му с Витсавее), грехът сложил преграда межди него и Бога. Давид загубил най-ценното, увереността си в Божията благодат, мирът и спокойствието. Всеки грях, който вършим прекъсва връзката ни с Бога и ни отделя от Него.

"ЕТО, РЪКАТА НА ГОСПОДА НЕ СЕ Е СКЪСИЛА ТА ДА НЕ МОЖЕ ДА СПАСИ, Нито ухото Му отъпяло та да не може да чува; Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува. Защото ръцете ви са осквернени от кръв, И пръстите ви от беззаконие; Устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие. Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; Уповават на суетата и говорят лъжи; Зачеват злоби и раждат беззаконие." Исая 59:1-4

   КОГАТО ДАВИД С ПОКАЯНО СЪРЦЕ ОСЪЗНАЛ ГРЕХА СИ, СМИРИЛ СЕ, КОЛИНИЧИЛ ПРЕД БОГА И ПРИЗНА ВИНАТА СИ. Бог веднага му простил. Пророк Натан му възвестил опрощение. Това обаче не породило веднага радост у него, както се вижда в много от неговите псалми, които показват неговите страдания и мъки заради този грях. Когато пророкът дошъл при него с думите: „Господ сне от тебе греха ти“ (2 Царе 12:13), Давид възкликнал в сърцето си: „Не! Не е възможно!“ Този богоизбран цар и вдъхновен писател знаел много добре учението на Закона и Евангелието. От псалмите му се вижда, че той правилно разграничава едното от другото. Но когато самият той съгрешил, не бил в състояние на практика да приложи своето знание. Затова той се моли: „...правия дух обнови вътре в мене“, въпреки че вече бил опростен.  (Псалми 6, 32, 38, 51)

   В ЛУКА 5:8 ГОСПОД ОТИШЪЛ ПРИ УЧЕНИКА, КОГОТО В МАТЕЙ16:18 НАРЕКЪЛ ПЕТЪР (КАМЪК), и заповядал на него и приятелите му рибари да хвърлят мрежите си в по-дълбоки води след неуспешна нощ на езерото. Петър се подчинил, най-вероятно очаквайки, че няма да улови нищо. Но уловът се оказал толкова богат, че мрежите им се прокъсали. Вместо обаче, да благодари на Исус за добрия улов, Петър се уплашил и си помислил: „Това трябва да е гласа на Всемогъщия Бог, моя Творец, Който един ден ще бъде и мой Съдия.“ Той паднал в нозете на Исус и казал:

„ИДИ СИ ОТ МЕНЕ, ГОСПОДИ, ПОНЕЖЕ АЗ СЪМ ГРЕШЕН ЧОВЕК.“

   НАЙ-ВЕРОЯТНО ПЕТЪР ОЧАКВАЛ ГОСПОД ДА МУ КАЖЕ: „Виж колко много грехове си сторил, заслужаваш вечна смърт и проклятие!“ Тъй като той дълбоко в себе си съзнавал своята греховност, за него било невъзможно да изрази благодарност, а треперещ паднал на колене и извикал към своя Господ и Спасител:

„ИДИ СИ ОТ МЕНЕ, ГОСПОДИ.“

   ТЕЗИ МИСЛИ НА СТРАХ И БЕЗПОКОЙСТВО ОЧЕВИДНО МУ БИЛИ ВНУШЕНИ ОТ ДЯВОЛА. Затова Петър не очаквал нищо друго, освен Господ да отнеме живота му. Той не е можел да разграничи Закона от Еванелието, иначе би се приближил радостен към Исус, уверен, че Той е опростил всичките му грехове.

   ЛЕСНО Е ДА СЕ РАЗГРАНИЧИ ЗАКОНЪТ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО, КОГАТО НАШЕТО СЪРЦЕ НЕ НИ ОСЪЖДА. Такова е и състоянието на християните. Но те могат да изпаднат в състояние, при което сърцето им да ги осъжда. В такива случаи каквото и да правят, те не могат да заглушат обвиняващия ги вътрешен глас (съвеста). Ако човек, обаче, може правилно да разграничи Закона от Евангелието, той ще падне в нозете Христови и ще приеме утехата заради Неговите заслуги. Но това никак не е лесно! Благословени са тези, които са научили това трудно изкуство.

   КАТО ДВЕ ПРОТИВОПОЛОЖНИ СИЛИ, Закона и Евангелието понякога се сблъскват в човешката съвест.   

   ЕВАНГЕЛИЕТО КАЗВА: "Ти си приет в Божията благодат"

   ЗАКОНЪТ КАЗВА: "Не вярвай на това, погледни предишният си живот. Колко много и тежки са твоите грехове! Изпитай мислите и желанията, които таиш в ума си".

   В ТАКЪВ СЛУЧАЙ Е МНОГО ТРУДНО ДА СЕ РАЗГРАНИЧИ ЗАКОНЪТ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО. Когато това се случи някому, той трябва да каже на Закона: „Махни се! Твоите изисквания вече са били изпълнени и няма какво повече да изискваш от мен. Има Един, Който е платил дълга ми.“ Това затруднение не важи за духовно мъртъв в прегрешенията и греховете си човек, тъй като съвестта му е притъпена, а Евангелието - нещо чуждо нему. Затруднението, обаче, е твърде естествено за човек, обърнат във вярата.

"СЛЕД КАТО СЪВЕТВАШ ЕДИН ДВА ПЪТИ ЧОВЕК, КОЙТО Е РАЗДОРНИК, ОСТАВИ ГО,  КАТО ЗНАЕШ, ЧЕ ТАКЪВ СЕ Е ИЗВРАТИЛ И СЪГРЕШАВА, ТА ОТ САМО СЕБЕ СИ Е ОСЪДЕН." Тит 3:10,11

   ПРАВИЛНОТО РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ЗАКОНА И ЕВАНГЕЛИЕТО Е НАЙ-ВИСШЕТО И НАЙ-ТРУДНОТО ИЗКУСТВО И ЗА БОГОСЛОВИТЕ.