Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2010 20:45 - «Повик...»
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 4971 Коментари: 12 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЛЮБИМИ ТВОРЦИ В BLOG BG 

image
http://blagovestie.blog.bg/




Плэйкаст «Повик...» http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/povik.557094

image40 image1 image1

;

 

image
 



Красавецо, обичам да те гледам,
очите ми се плъзгат по снагата ти,
поглаждам бавно кожата ти гладка и блестяща,
с върха на пръстите си проследявам нежно
изпъкналите жили, от живот трептящи.

Нозете ти са здрави, стройни, силни.
Излъчваш топлина и буйна е кръвта ти.
Отприщваш някаква енергия обилна.
И можем да препускаме съединени
безспирно, неуморно, ден и нощ.
Усещам дивата ти преданост,
безумна волност и неимоверна мощ.

Очите ти блестят, като звезди са,
побиращи безкрая между миглите,
потъващ някъде дълбоко във зениците,
където е света на самодивите.
Докосвам ноздрите ти – толкова са меки
горещо кадифе, положено във дланите ми.

Размахваш волно буйната си грива,
понесъл си ме скоростно, в синхрон сме.
Подковите ти жадно в почвата се впиват,
политат пръски пръст и мъничко трева
със сила се оттласкваш, с лекота.

И някакъв хилядолетен древен зов
разкъртва пластовете лицемерна сдЪржаност,
изригва от дълбокото у мен
и избуява трескав ритъм нов.
Освобождава моя си, забравена, нетленна същност.

Не знам препускаме или летим.
Съединени във едно сме всъщност.
И хоризонта се стопява някъде далеч под слънцето.
Какво ни пука? Тичаме през времената,
изцеждайки последните си сили.
Оставащи неизтощими.
Изпъната съм и трептя на стремената.

А вятъра ревнува, сплита се в косите ми,
по кожата ми плъзга се и впива се в страните ми.
Но неразделни сме. Неописуемо неземно е.
Минават слети във черта дърветата.
Не виждам нищо друго, просто чувствам твоя пулс.
И вдишвам свежестта на свободата



с ухание на билките и твоя аромат.



автор
http://blagovestie.blog.bg/poezia/2010/06/04/povik.557094

 
РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/view/1254988/f40b274121612eae9953d8d557108a016f18efd6pl

 

 -----------------------------------------


------------------------------------------------------------------------------------------------

ЛЮБИМИ ТВОРЦИ

Лhttp://www.playcast.ru/?module=user&action=playcasts&userId=92953&tagId

 

 

 


 

Звук: танго - мои файлы image image
Изображение: лошади - интернет image image
Текст: http://blagovestie.blog.bg/poezia/2…557094 БЪЛГАРИЯ image
Тэги: приятели любими творци



Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blagovestie - Джул,
13.06.2010 21:05
благодаря ти за вниманието и отношението, слънчице! За времето, което си ми отделила и за това, че си толкова чувствителна и чиста душа!
Прегръщам те! Бъди изобилно благословена и много щастлива, миличка! :))
цитирай
2. yuliya2006 - ПОЗНАХ ТЕ...
13.06.2010 22:06
blagovestie написа:
благодаря ти за вниманието и отношението, слънчице! За времето, което си ми отделила и за това, че си толкова чувствителна и чиста душа!
Прегръщам те! Бъди изобилно благословена и много щастлива, миличка! :))


ЛУСИ, САМО СИЛНА ЕМОЦИЯ МОЖЕ ДА РОДИ ТЕЗИ СТИХОВЕ! ОНАЗИ ЕМОЦИЯ, КОЯТО КАТО ИЗПЪНАТ НЕРВ УЛАВЯ И ПРЕДАВА..И СЕ РАЖДАТ ТЕ...УНИКАЛНИ И ЛЮБИМИ СТИХЧЕТА И ОСТАВАТ СТЪПКИ ПО ПЯСЪКА!

ЗА МЕН Е ЧЕСТ ДА ТЕ ПРЕДСТАВЯ ДНЕС В МОЯ ДОМ! И ДА ТЕ ВКЛЮЧА В ЛЮБИМИ ТВОРЦИ...
СЪБИРАМ СИ АЗ ДИАМАНТИ И ТИ СИ ЕДИН ОТ ТЯХ!

Познавам я.

Душата ти.

И всичките й силни цветове.

От бялото до яркото

и ослепителното виолетово.

Във целия й спектър.

Познавам облаците, бурите и ветровете.

Скалите, камъните остри, всяко крехко цвете.

Както и сезоните,

заедно с всичко между тях,

дори когато твърде често се менят.

Познавам маските ти на циник

и отрезвен.

Харесват ми доспехите и щита,

и ранимостта от пошлото и грозното,

куражът да не спираш да се бориш

със лицемерието всеки ден.

Учудвам се на твоя остър ум,

с уханието и привкус на красота.

И на детинско чистото, запазено във теб.

Познавам и мечтите, и стремежите,

и болките, и слабостите, всичко.

И я обичам! Цялата.

Приела съм те и те чувствам,

искам да останеш винаги,

на най-съкровеното местенце в мен


цитирай
3. pontis - един чудесен избор ..., Джулия
13.06.2010 22:13
...
цитирай
4. yuliya2006 - . . . СТЕФ, ПОЕЗИЯ ПИСАНА НА РЪБА П...
13.06.2010 22:22
pontis написа:
...



СТЕФ, ПОЕЗИЯ ПИСАНА НА РЪБА ПРЕДИ ИЗЛИТАНЕ ИЛИ....

Тихо е.
Тогава вниквам вътре в себе си,
където пластовете са разместени.
Ровичкам със известен страх
какво ли ще намеря.

Понякога нахълтвам на дълбокото,
вулгарно, грубо,
останала без въздух,
гмурнала се без пощада,
и даже сякаш искам мъничко да страдам.
Каквото ми попадне сграбчвам.
Безогледно, с ярост
изкъртвам и откъсвам
почти с наслада.

Друг път
плахо и внимателно
повдигам някакви воали и завеси
и лекичко поглеждам
на какво попадам.
Усещането е като пропадане.
Леко, с пинцети
подхващам жило или капсула с отрова,
като опасен динамит
и го изнасям,
вън от мен.
И вадя скалпела,
изрязвайки загнилото,
премахвайки на скорпиона жилото.
За да остана жизнена,
да продължа напред.

Но неизменно черпя сили
от Него.
Търся прошка,
сигурна опора,
канара,
устойчивост.
И любовта Му.
Откъсвайки от себе си приемам
от Него повече,
освобождавам място,
изтръгвам малки късове от егото си,
за да ме изпълни -
колкото успея да поема -
със Себе Си...
цитирай
5. elinora - Джу,
14.06.2010 01:21
Благовестие е талантлива и ужасно мила и умна жена! :) Харесвам всяка нейна дума и всяко послание, защото носи любов! :)
цитирай
6. yuliya2006 - Благовестие е талантлива и ужасно ...
14.06.2010 07:15
elinora написа:
Благовестие е талантлива и ужасно мила и умна жена! :) Харесвам всяка нейна дума и всяко послание, защото носи любов! :)



ЕЛ, ПОЕЗИЯ ВИСШ ПИЛОТАЖ..ПОЕЗИЯ КОЯТО ИЗДИГА..ПОЕЗИЯ КОЯТО ОБОЖАВАМ!

ЦЕНАТА Е СКЪПА...И ПОЕТА Я ПЛАЩА НО ТАКА Е ВИНАГИ ИЗБРАНИТЕ НОСЯТ НАЙ-ТЕЖКИЯ КРЪСТ

И ИСКАМ КАТО МОЯ ЛЮБИМ ПОЕТ РАСУЛ ГАМЗАТОВ В БЪДЕЩЕ ЖЕНИТЕ ДА РАЖДАТ БЕЗ БОЛКА А С НЕЯ ДА СЕ РАЖДАТ СТИХОВЕ!

ЗА НАС ОСТАВА НАСЛАДАТА, ЕМОЦИЯТА ДА НИ ДОКОСВА ПОЕЗИЯТА НА БЛАГОВЕСТИЕ..ДА Я ИМА НЕЗАВИСИМО ОТ ЦЕНАТА!

ДА Я ИМА И МУЗАТА, СЪБУДИЛА И ДАЛА ЖИВОТ ЗА ТЕЗИ УНИКАЛНИ СТИХОВЕ!



Устните ти...Автор: blagovestie


Горещи
нежни и опиващи.
Умели.
По моите пулсиращи,
душите и телата сливащи.

А крайчето им просто обожавам,
когато се извива
в твоята усмивка -
за мен неповторима.
От там в очите ти,
под формата на светлина,
прелива.
И става ми и топло, и уютно
вътре –
във душата.

Макар че сме в емоционален спад
и че вълната е надолу
не мога да не ожаднявам и копнея


И за тях...
цитирай
7. queerfish - Поздрави Джул!
14.06.2010 10:18
Обожавам да чета думите, изтръгнати от една голяма душа, разголена по нейния невероятен, задъхан и много много истински начин. Не познавам лицето й, но душата - да и я чувствам толкова близка.
цитирай
8. yuliya2006 - Обожавам да чета думите, изтръг...
14.06.2010 10:24
queerfish написа:
Обожавам да чета думите, изтръгнати от една голяма душа, разголена по нейния невероятен, задъхан и много много истински начин. Не познавам лицето й, но душата - да и я чувствам толкова близка.


СЛЪНЧИЦЕ, ТОЛКОВА ЯКО СИ ГО КАЗАЛА..БЛАГОДАРЯ ТИ!


12.06 15:13 - Зареждане...Автор: blagovestie Категория: Поезия
Прочетен: 194 Коментари: 19 Гласове: 14



Обичам да ухае на сено,
на билки, на трева,
на слънце и ливада.
Щурчетата да свирят във забрава.
Отваряйки очите си да видя
небето – чисто, ясно-синьо.

Отварям сетивата си тогава бавно, със наслада.
Допирам си ухото до земята, вниквам
и чувам тропота на дивите коне,
усещайки във пулса си живота им,
и радостта от хиляди цветя поникващи.

Прегръщали ли сте дърво наскоро?
Неповторимо е. Ухае на смола дори да не е бор.
И диша - бавно, равномерно и спокойно,
забързаното време озаптява,
и мисленето непокорно да вкара в релсите успява.

Когато ми е гадно и смутено,
надниквам някъде на сигурно местенце в мене,
поне една купа сено намирам
и просвам се в средата й (на лято с аромата),
потъвам, сливам се със себе си и със земята.
Харесва ми в онези мигове
ветрецът нежно да ме утешава с влажно-топъл дъх,
прочиствайки на ежедневието прахоляка
с наситено озонов дъх.

И заредена с нови сили
осмислила (навярно) пак най-важните неща,
отново се изправям.
Усмихвам се. Изтупвам се. Коса приглаждам.
И втурвам се - света и себе си да побеждавам
цитирай
9. blagovestie - Хора,
14.06.2010 10:28
смайвате ме...
Вие сте невероятни. Само мога пелтечещо да ви благодаря. Отново и отново. Че ви има!
цитирай
10. yuliya2006 - смайвате ме. . . Вие сте невероятни. ...
14.06.2010 10:37
blagovestie написа:
смайвате ме...
Вие сте невероятни. Само мога пелтечещо да ви благодаря. Отново и отново. Че ви има!


ЛУС, В ТОЗИ СВЯТ НИЕ ОБЩУВАМЕ С ДУШИТЕ СИ..В ТОЗИ СВЯТ СЕ ОТКРИВАМЕ СРОДНИ ПО ДУХ...В ТОЗИ СВЯТ НИЕ СМЕ СВАЛИЛИ МАСКИТЕ ОТ РЕАЛА...И СМЕ ПО ИСТИНСКИ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


цитирай
11. kalin8 - Благодаря ти, Джу!
14.06.2010 10:42
Честно казани, досега не бях чел поезията на нашата приятелка...Което се оказва голям пропуск от моя страна!
Б.
цитирай
12. yuliya2006 - Честно казани, досега не бях чел ...
14.06.2010 10:44
kalin8 написа:
Честно казани, досега не бях чел поезията на нашата приятелка...Което се оказва голям пропуск от моя страна!
Б.



ПРИЯТЕЛЮ, РАДВАМ СЕ ЧЕ Я ОТКРИ! ИЗКЛЮЧИТЕЛНА И ЯРКА КАТО ЗВЕЗДА!

10.06 16:16 - Коприва...Автор: blagovestie Категория: Изкуство
Прочетен: 192 Коментари: 19 Гласове: 19
Последна промяна: 11.06 01:11


Помислих, че садя гора,
а то било коприва и трънаци само.
Запретнала до лактите ръкави -
редовно рязко, често грубо -
понякога и себе си и тебе изкорубвах.
На дъх един или на пресекулки,
без фалш, без маски, без преструвки
и без предпазващи обувки,
незапозната даже ясно с правилата,
нагазвах като в транс навътре, към средата.
И лазешком по колене придвижвах се.
Прибързвах. Опитах да прескоча няколко лехи.
Повече падах. Такава съм.
Много важно, че боли. Че страдаме.
Без болчица не можело, нали.

Сгрешила съм обаче. Осъзнах.
В градината
заварих увехнали цветята,
евентуално съм забравила да ги полея,
извикали са, но аз нали не чувам -
когато съм зарита в себе си - немея.
Изсъхнали са. Как не го разбрах?
И слънцето прежулило е даже пъпките,
онези, над които бдях.
И станало е пусто, монотонно, сухо,
останали са само стъпките ми, и изглеждат кухи.
Изпуснах времето навярно.
Прости ми, знам, че съм виновна.
Късно е май пак да пробвам, едва ли ще посмея.
Не те виня.
Аз явно не умея...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7365014
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031