Прочетен: 1488 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2018 19:50
Тюлен-монах,
изхвърлен на самотен плаж,
сред мангови гори,
решил да спретне манастир.
Събрал той паство,
От боси, слънчеви лъчи,
Със падащи
Презрамки. И глезени без суеверни рамки.
И учил ги,
На божието слово
Защото бил загрижен да не ходят
бездуховни.
Облякъл ги в раса,
От първата роса,
А те му отговорили
Със любовта. Със зов от две листа..
Защото любовта е толкова добра,
И вездесъща, необятна и сама,
Че в тези изолирани места, без карта на света
Онези чудни същества използвали я за храна.
И той ги причастявал често,
Защото има ли по-причестиво нещо
От смях, заровен, в основата на
Женската коса.
Той разпилявал хляба,
Като риба,
И хранел ги грижливо.
Уста в уста.
Бил щедър, благ и свят. Почти, но не напълно.
След време пуснал си брада,
А те растяли диво, разстилали
Трева, в пътечка от трънливо.
Монахът сторил чудеса,
Превърнал се в тюлен отново,
Поспал на плажа и вдигнал котва рано сутринта. Към синьото море греховно.
Не искал повече земя.
О Б Щ У В А Н Е
ЕЛЕКТРОННИ БУДИТЕЛИ,ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НЕК...