Пенелопи ,дай да те прегърна !

 Пак сме с теб в студентската мансарда!

Аз се върнах,мила!Аз се върнах

в нашето гнезденце легендарно!.

Ах,ти с таз  с усмивка дяволита ! 

В пръстите ми   лъкът  стар прозвънна!

 Как си доловила ,че в гърдите ми

недопята песен буди струна тънка ?

Да  отърсим с музика  интригите-

паяжина   в струните  ръждиви!

Да възкръснат  юношески мигове

в   мен чрез теб ,  о моя Каста дива!

-Да намерим нотите забравени!

Там са още  , под прозорчето , нали?

Колко прах в тез струни оттогава,

но засвирим ли със теб,ще отболи


 болката в тез пръсти вкочанели

в допира на скалпел вместо лък.

- Любовта ни ,Одисей не знай предели !

С теб  ще свирим-до последен дъх !