НЕНУЖНАТА  МЕЧТА 
Величка Николова - Литатру

Едно гнездо със две врабчета,
една любов в две сърчица…
Какво по- мило в таз планета,
щом те се топлят с любовта!
...
Една мечта към мен хвърчеше,
но се набутала в боклук.
Сменила сто легла... безчетни,
делейки нощи с друг... и с друг...
Забравила, че аз я чакам
и все си търсела съпруг.

Но тя дойде при мен внезапно,
покрита цялата със кал.
Бе погрозняла, крива. Дреме…
Почувствах, че ми стана жал.
Приех я, „дявол да го вземе”!
Но... в мен – мъжът бе остарял!
Мечтата вече ми е бреме.
Отдавна бях това разбрал.
Ех, май и тя го подразбра!...
...
А пък врабчетата строяха
гнезда за своите деца…

2018 г.

*
От книгата ми: "C`est la Vie"
Литатру

Тъжно за отлитналия миг... Но животът продължава - по врабешки шумен и дързък, и весел! C`est la Vie"!
Чудесни стихове! Поздрави, Литатру!

.................................................................................
Благодаря, Вени :)
(Извини ме за закъснелия отговор)