Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на savaarhimandrit
Име:
savaarhimandrit tinkov

Възраст:
61

Пол:
мъж

Град:
Карлово

Професия:
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛ

Интереси:
РАЗНООБРАЗНИ

Статистика
Популярни постинги:
65

Постинги този месец:
38

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
8

Блог вълни:
1079
Последни постинги


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Не е едно и също да ядеш храната си с благословение и да я ядеш без благословение. Всяка храна е трапеза Божия, която сам Бог е поставил за нас. Затова трябва да благодарим на Бога, като на Стопанин, и да просим Неговото благословение. Благословената храна е по-вкусна и засища, докато неблагословената е безвкусна, не насища и не е полезна. Веднъж цар Теодосий Младши излязъл на разходка в околностите на Цариград и видял колибата на един монах, па се отбил в нея. Старецът попитал царя дали иска да хапне нещо. „Искам“ – отговорил царят. Старецът поставил пред царя хляб, зехтин, сол и вода. Царят хапнал, пийнал и запитал монаха: „Tи знаеш ли кой съм аз?“. „Бог те знае!“ – отговорил монахът. „Аз съм цар Теодосий“. Монахът мълчаливо се поклонил на царя. Царят му казал: „Аз съм цар и от цар съм роден, но повярвай ми – никога през живота си не съм ял нещо така вкусно, както при тебе“. „А знаеш ли защо е така? – попитал старецът. – Защото – продължил той – ние монасите, винаги с молитва и благословение приемаме храната и от това и лошата храна при нас става вкусна, а вие добивате храната с много труд, но не искате благослoвение от Бога, затова и вкусната храна става безвкусна“.

 

БЕСЕДА за това как грешника го постига онова, от което се страхува

 

От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълни (Пртч. Сол. 10: 24).

 

Безбожникът се страхува от скоропостижна смърт, крадецът се страхува от обирджии, убиецът се страхува от меч, горделивецът се страхува от посрамване, похитителят се страхува от глад, чревоугодникът се страхува от болести, клеветникът се страхува от праведния съд. От което се нечестивец бои, то ще го и постигне. Праведникът желае чиста съвест, благочестиви мисли, мир, любов, истина, правда, кротост. И Бог му дава това, докато е още на земята. Праведникът желае Царството Божие, желае Рая, желае приятелството на ангелите и светиите, желае да съзерцава Божието лице в безсмъртния живот. И Бог му дава това, когато го призове при Себе си. О, колко е справедлив Бог към безбожниците и колко преблаг е той към праведниците. От каквото се страхува безбожникът, това Бог допуска върху него, а онова, от което се страхува праведникът, Бог отклонява от него. От какво се страхува праведникът? Само от греха. И Бог отклонява греха от праведника, и насочва нозете му по пътя на добродетелите – Бог пази праведника от злите духове, сеячите на греха, и със Своята благодат засява семената на добродетелите в неговото сърце. О, Всевиждащ Господи, запази ни от безбожните пътища, от неблагочестиви печалби и от безбожен страх. Помогни на колебливото ни сърце да се утвърди в желанието само за онова, което е Тебе угодно, за онова, което в края на краищата ще победи и царува, а всичко останало ще бъде предадено на тление и забвение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО „ТЪРСАЧА НА ИСТИНАТА":  ЗА СВЕТИЯ ДУХ

 

Църквата учи, че съществува един Свят Дух, Които е Бог от Бога, Благ от Благия, Безсмъртен от Безсмъртния, Всемогъщ от Всемогъщия, Истина от Истина, Светлина от Светлина, Живот от Живота. Вие пък искате хората да живеят „според духа на времето". Но духът на времето се мени и отми­нава като вятър, с тази разлика, че обикновеният вятър изкоренява и уни­щожава дърветата, а духът на времето изкоренява и унищожава човешките души. Ако всички хора следваха единствено духа на времето, те неизбежно щяха да се върнат в изходната си точка.

Притча за ковача. Един ковач изпратил своя син по широкия свят, за да търси занаят по-добър и по-лек от ковашкия, та благодарение на този занаят да се грижи за него на старини. Изпращайки го, той му казал: „Придържай се само към правилото, което съм чул да се препоръчва на пътниците, а именно: върви, накъдето духа вятърът!" Синът послушал бащата, тръгнал по света и накъдето духал вятърът - след него. Вървял все така, докато един ден не се намерил отново пред бащината си ковачница. Учудил се бащата, а синът му казал: „Не се чуди, татко! Твоят съвет ме доведе обратно. Вслушвах се внима­телно накъде духа вятърът и го следвах, както ми заръча". Разочарованият баща казал на сина си: „Остани тук и се учи от мен, както и аз от своя баща".

Повярвайте, така е и с духовете на времето. Оставяйки се без никаква съпротива на тези ветрове, Европа постепенно се връща към езичеството, от което първоначално е тръгнала, движена от християнската просветеност. И докато е познавала Светия Дух и от Него е търсила и получавала, Европа е напредвала. А щом лениво се е оставила да я носи духът на времето, веднага е тръгнала назад. И ето я - все по-бързо се приближава до мрачната ковач­ница на мрачните Один и Перун!

Христос е казал: А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан. 15:26).

Следователно Божият Дух е онзи дух, който утешава, който носи утеха. Ако не носи утеха, а безпокойство и огорчение, тогава нито е от Бога, нито е Божи.

Божият Дух е онзи дух, който Христос изпраща. Божият Дух не може да бъде изпратен от някой враг на Бога, от някой демон, безбожник и човекомразец. Може да ни го изпрати само нашият Приятел и Сродник, само Онзи, който ни обича, а това е Христос.

Божият Дух е Духът на истината, Който изхожда от Отца. Следовател­но това е Духът на Отца, бащински и родителски Дух - а това значи Дух благ и радостен. По това се познава Духът на истината.

Накрая, Божият Дух свидетелства за Христос, потвърждавайки, че Той е Син Божи и Спасител на света. Всеки друг дух, на което и време да би бил той, който въстава срещу Христос и се бунтува против Него, не е от Бога, нито от истината и носи само вреда.

Следователно, спътнико мой под слънцето и звездите, трябва да знаеш, че човешкият дълг не се състои в това да се покоряваме на духа на времето, а да подчиняваме духа на времето на Духа Божий - Светия, вечния и неиз­менния.

Светият Дух се яви!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Ние съгрешаваме, ако смятаме за наше задължение да мразим онези, които и нашите сродници мразят. Тази омраза се прехвърля върху нас като някаква фамилна болест. Като приемаме любовта от своите сродници, ние наследяваме и омразата им. На тази слабост понякога са се поддавали и велики духовни исполини. Патриарх Теофил никак не обичал св. Иоан Златоуст и до смъртта си останал негов върл противник. Св. Кирил, негов роднина и наследник на Александрийския престол, наследил и омразата му към светител Златоуст и дълго я носил в себе си. Напразно св. Исидор Пелсуетски го съветвал да промени мнението си за Златоуст и да го впише в диптиха на светиите. Но Кирил не могъл да промени своето враждебно отношение. Тогава Пресвета Богородица, за чиято слава и чест толкова се борил Кирил против Несторий, се явила в едно видение, с множество ангели и с Иоан Златоуст във велика слава. И Светата Пречиста помолила Златоуст да прости на Кирил, и двамата се прегърнали един други и се целунали. Това видение напълно променило Кириловите чувства към Златоуст и Кирил засрамено се каел, задето безразсъдно мразил великия Божи светител Златоуст.

 

БЕСЕДА за онези, които обичат смъртта

 

Всички, които мене мразят, смърт обичат (Пртч. Сол. 8: 35).

 

Тъй казва Господ, Сътворителят на небето и земята, чрез Своя пророк. Който мрази Мъдростта Божия, мрази Бога, а който мрази Бога, какво му остава да обича друго, освен смъртта. Не е ли всичко извън Господа смърт? Слънцето и звездите, моретата и планините, животните и растенията – всичко това е мъртъв прах, облечен и оживотворен със силата Божия, със словото Божие и с мъдростта Божия. Който не обича Бога, той не само Бога не обича, той не обича нищо, което е от Бога, т.е. нито красотата на звездите, нито реда в моретата и планините, нито живата сила, която е в животните и растенията. Който не обича Бога, той изключва и отдалечава Бога от природата. Тогава какво остава? Само мъртъв, безформен и тъмен прах – само смъртта. Но и прахът е сътворен от Бога. Но и този прах богомразецът трябва да върне на Бога, та и онова, което не е от Бога, т.е. смъртта, греха и дявола. Който не обича Бога, всъщност обича смъртта, греха и дявола. Всеки богомразец е играчка на дявола, плод на греха и храна за смъртта. Ако мразим Тебе, Господи на любовта, няма кого и какво да обичаме. Защото и онова, което обичаме, е от Тебе. Безумен е онзи, който обича тъмнината, а мрази слънцето; и който обича капката вода, а мрази извора.

Вдъхни в нас животворна любов към Тебе, наш вселюбещ Господи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

                                                                   

Категория: Други
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове: 1
22.06 06:11 - !!!


 През XIX век, най-големия успех на дявола се състоял в това, че той убедил хората, че не съществува. В днешно време е постигал повече – накарал ги е  да не мислят за задгробната участ.

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Страх от страданието и страх от липсата на страдание. Това е един и същи страх и означава боязънта на духовния човек – дали Бог не се е отдалечил от него. След като света Екатерина претърпяла много и тежки мъки, ѝ се явил Господ и тя Го попитала: „Къде беше досега, Господи, за да ме утешиш в толкова страдания?“. А Господ ѝ отговорил: „Бях тук, в твоето сърце“. Но не по-малък страх може да нападне духовния човек, когато дълго не го е сполетявало страдание. Един монах влязъл в една църква в Александрия и видял как една жена коленичи пред иконата на Спасителя и вика с плач: „Оставил си ме, Господи, помилуй ме, Милостиви!“. След молитвата монахът попитал жената: „Кой те е оскърбил, та така горчиво се оплакваш на Бога?“. Жената отговорила: „Никой досега не ме е оскърбил; точно затова плача, защото Бог ме е оставил и за три години не съм сполетяна от никакво страдание. През това време не съм боледувала, нито пък синът ми, нито пък нещо от домашните животни е умряло“.

 

Беседа за Царя на царете

 

Чрез Мене царе царуват и заповедници правда узаконяват; чрез мене началстват началници и велможи, и всички съдии земни. Обичам, които мене обичат (Пртч. Сол. 8: 15 – 17).

 

Царят да не помисли, че царува със своята сила и мъдрост, защото ще бъде посрамен от безсилните и безумните. Да не помисли владетелят, че по свой разум и воля въдворява правда между хората, да не помисля такава глупост, [която е] смешна и за децата. Да не помислят князете, управниците и съдиите, че управляват по нечия воля без Божията воля и милост, защото ще се сгромолясват до смърт върху поледицата, на която се подхлъзват всички онези, които забравят Бога. Обичам, които мене обичат – казва Господ. Това Господ казва на първо място за царете, князете и мирските съдии. Защото ако те обичат Господа, са много мили на Господа. Ако те обичат Господа, ще ги обича и народът, над когото те владеят и го съдят. И ако народът обича Господа, ще обича своите царе, князе и съдии. Колкото един човек е издигнат във властта и честта над човеците, толкова трябва да е по-близко до Бога спрямо човеците, над които е издигнат. О, братя мои, Господ се е разпнал за нас на Кръста и с това е показал Своята любов към нас. Онзи, Който се е разпнал за нас, наистина ни обича повече от онзи, който само се весели с нас на трапезата. А щом така обичаме своите приятели на трапезата, как да не обичаме Онзи, Който от любов към нас се е разпнал на Кръста? О, Господи благословени, отвори духовния ни взор, та да видим цялата неизмерима дълбочина на Твоята любов, та и ние да се разпалим с любовта си към Тебе! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 256733
Постинги: 1097
Коментари: 0
Гласове: 234
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930