Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на savaarhimandrit
Име:
savaarhimandrit tinkov

Възраст:
61

Пол:
мъж

Град:
Карлово

Професия:
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛ

Интереси:
РАЗНООБРАЗНИ

Статистика
Популярни постинги:
56

Постинги този месец:
30

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
5

Блог вълни:
693
Последни постинги



 "Който има зла жена, нека знае, че чрез нея той получава въздеяние за своите беззакония"

(Преп. Ефрем Сирин)

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Добродетелта е като жаждата. Когато човек почне да пие, все повече ожаднява и все по-често иска да пие. Онзи, който почне да се упражнява в добродетелта на милосърдие, не знае в това някаква мярка, нито пък признава каквато и да е мярка. Филарет в бедността си не бил по-малко милостив, отколкото в богатството си. Когато внучката му станала царица, той отново забогатял, но не станал по-малко милостив. Веднъж рекъл на жена си и децата си да приготвят най-добрите гозби, които могат, па казал: „Да поканим на пиршество нашия Цар и Господар заедно с всички Негови  велможи“.  Всички помислили, че старецът възнамерява  да покани на вечеря своя зет – царя, и се потрудили, колкото могли по-добре, и приготвили ястията. Филарет излязъл на улицата и събрал всички бедни, просяци, слепи, прокажени, хроми, безсилни, и ги довел на трапезата. Като ги настанил около масата, наредил на жена си и синовете си да им прислужват на трапезата. След като ги нагостил, дал на всеки в ръката по жълтица и ги изпратил. Тогава всички разбрали, че под Царя той имал предвид самия Господ Христос, под Неговите велможи – просяците и несретниците. Той още казвал, че не трябва да се гледа колко пари се дават на просяка, а трябва да се размесят[1]парите, па каквото ръката извади от джоба, това и да даде. А ръката ще извади онова, което Божият Промисъл е определил.

 

БЕСЕДА за сътворението на света

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

 

Това е отговорът Божий чрез устата на пророка, братя, отговор на един изгарящ[2] въпрос във всички нас: „Откъде е този свят?“. Бог чува този наш въпрос, изречен или неизречен, чува и дава отговор. Както дава дъжд на сухата земя, както дава здраве на болния, както дава хляб и дреха на всяка плът, така Той дава на нашия дух отговор на въпроса, който го тормози с глад и жажда, с болка и голота, докато се не нахрани, не напои и не намери истинския отговор. Откъде, значи, е този свят? Това е въпросът. В начало Бог сътвори небето и земята. Това е отговорът. Този свят не се е появил от само себе си, както и нищо в света не се е появило от само себе си; нито пък този свят е от злите сили; нито пък този свят е от много творци – добри и зли; той е от единствения благ Бог. Този отговор създава радост в сърцето на всеки човек и го подбужда за добри дела. И по това ние узнаваме, между другото, че това е единственият и правилен отговор. Всеки друг отговор, противоречащ на този, предизвиква в нас тъга и страх и ни подтиква към лоши дела, затова, между другото, знаем, че всеки такъв отговор е лъжлив. От Бога е светът, братя, да се радваме и да се веселим! Светът е с божествен произход, следователно, и краят му ще е божествен. От добър корен е светът, следователно, ще даде добър плод. От светло начало[3] произлиза и в светлина ще свърши. Като знаем, че началото е добро, знаем, че и целта е добра, и краят ще е добър. Вижте, в тези думи за началото се съдържа пророчество за края. Каквото е началото, такъв е и краят. От Когото е началото, в Него е и краят. Да пазим, значи, тази спасителна истина, да имаме светла надежда и да възрастваме в любов към Онзи, Който ни е сътворил от любов.

О, Господи Боже, Сътворителю и Вседържителю, единствен Боже, единствен Творецо, Извор на блага, на Тебе се кланяме и на Тебе се молим, с Твоя свят Дух, чрез Господа Иисуса Христа, ни води към добър край [на живота ни]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 




[1] По онова време парите били метални – от злато, сребро, мед. Смисълът е монетите да бъдат на едно място и да се извади и подаде милостиня. Каквато монета бъде извадена (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – светла стая (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ВЪПРОС: Има ли спасение вън от православната Църква?
ОТГОВОР: НЕ !
Свещеномъченик Киприан категорично заявява:"Вън от Нея ( Църквата) няма живот: домът Божий е един, и никой не може да се спаси другаде, освен единствено в Църквата".
Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 1


 ДО ЕДИН СТУДЕНТЗА ВЛИЯНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ ВЪРХУ ЗЕМНИЯ

 

 

Според християнското откровение духовният свят се състои от Бога Тво­рец, ангелите и душите на починалите хора. Вие питате: дали духовният свят влияе върху хората и събитията в този свят? Цялото Свето Писание, от първата до последната страница, ни учи, че този свят се намира под на­блюдението и ръководството на духовния свят и по този начин бива насоч­ван към доброто. Но хората имат свободна воля и за свое нещастие могат да отхвърлят това добро влияние и по своеволието си да тръгнат към гибел.

 Под влиянието на светлите сили от духовния свят Мойсей е извел израилския народ от робство към свобода. Благодарение на същото това влия­ние Иисус Навин е побеждавал своите и Божиите врагове. Под това влияние са пророкували пророците, праведниците са укрепвали в пътя на правдата, а грешниците са се обръщали към Бога и към истината. Под това влияние Самуил е избирал и помазвал царе, Давид се е покаял, Иосиф и Даниил са тълкували сънища, тримата отроци са се спасили от огнената пещ, Навуходоносор е отдал слава на Единия Бог, Зоровавел е обновил иерусалимския храм, Иосиф е избягал от Иродовия меч с младенеца Иисус в Египет. Но нима всички тези влияния в своята пълнота не са се явили в света чрез ли­чността на въплътения Син Божи, нашия Спасител? Цялата сила, мъдрост и милост на вечната небесна реалност наистина се е явила чрез Него, Господа Иисуса, доколкото е достъпна за хората при тяхната телесна ограниченост. От момента на въплъщението на Божия Син ние знаем, че всички влияния на светите небеса са идвали, идват и ще идват от Него и чрез Него. От Него е слизането на Светия Дух върху апостолите. От Него е превръщането на Савел, гонителя, в Павел, апостола. От Него са и безбройните други чудеса, които „ден на ден предава и нощ на нощ открива” чак до наши дни. От Него са тайнствените сигнали, забележителните природни явления, незнайни­те гласове, благотворните сънища и всички други явления, които извеждат хората на добър път и им носят утеха. В своите „Изповеди" блажени Августин разказва за чудото на своето обръщане от езичеството в истинната вяра. Като езичник той живеел в Милано в мъчително колебание дали да приеме кръщение или не, т.е. дали да се предаде на Христос, или да остане при безплодната латинска философия. В тези свои терзания той се съветвал с приятеля си Алипий, но всички размишления и обсъждания не довели до нищо. Отчаян, Августин оставил своя приятел, уединил се в една стая и започнал да оплаква своята немощ. Дълго останал така в плач, молейки Бога да му покаже път. Изведнъж чул глас, който напомнял далечна песен на девойка, в която се повтаряли думите: „Вземи и чети! Вземи и чети!" Ав­густин се озърнал да види чий е и откъде идва този глас, но не могъл да раз­бере. Дали този глас не е отговор на неговата молитва? Недоумявайки, той се върнал при своя приятел, пред когото върху масата лежал „Апостолът". Той бързо отворил книгата и погледът му спрял върху следните думи: „Да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината” (Рим. 13:12). Тези думи решили съдбата на Августин и направили езическия фи­лософ християнски проповедник. Не е ли това светло влияние на духовния свят върху земния - от Христос и чрез Христос?

Ето и един съвременен пример. Великият ревнител и защитник на Православието в Русия Алексей Хомяков изненадващо изгубил съпругата си, с която живеел в най-щастлив брак. Макар да имал силна вяра, Хомяков изпаднал в отчаяние. Но веднъж през нощта покойницата му се явила насън и му казала: „Не се отчайвай!" Това укрепило Хомяков и той продължил борбата си за Христовата вяра с предишната жар. Не е ли това влияние от духовния свят, от Христос и чрез Христос? И има ли край неизчерпаемото богатство от подобни примери, от които не е възможно и вие да не намерите поне един в своя собствен живот?

 

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 1851 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

„На апостолите е дадено всичко“ – казва св. Иоан Златоуст. Т.е. всички дарове, цялата сила, цялата пълнота на благодатта, която въобще се дава от Бога на вярващите. Ние виждаме това и от живота на великия апостол Андрей Първозвани, който е и апостол, и благовестник, и пророк, и пастир, и учител (Ефес. 4: 11). Като благовестник разпространил благата вест по четирите посоки на света; като пророк е предрекъл кръщението на руския народ и величието на Киев като град и християнски център; като пастир основал и устроил много църкви; като учител неуморно е поучавал всички хора до [разпъването му на] кръста, та дори и от кръста, до последното свое издихание. Още, той бил и мъченик. И това е дар на Светия Дух, който не е даден на всекиго. И тъй, виждаме в този апостол, както и във всички останали, цялата благодат на Духа Божий. А че на благодатта трябва да приписваме всяко велико дело, което един Христов последовател е извършил, ни свидетелства св. Фрументий. Като се върнал от Александрия в Абисиния, вече ръкоположен за епископ, започнал да прави превелики чудеса и така народът в голямата си маса се обърнал към вярата. Тогава учуденият цар го запитал: „Толкова години си живял с нас и никога не сме те видели да сториш чудо! Откъде е това в тебе сега?“. На това блажени Фрументий отговорил: „Това не е мое дело, а дело на свещеническата благодат“. Тогава светецът обяснил на царя как той, заради Христа, е пренебрегнал и родители, и брак, и целия свят, и как след като, ръкоположен от св. Атанасий, приел благодатта на свещенството – благодат чудотворна.

 

БЕСЕДА за незнанието и ожесточението на езичниците

 

Да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, бидейки помрачени в разума, отстранени от Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им (Ефес. 4: 17-18).

 

Какво е суетата, братя мои? Всичко извън Бога, отсечено от Бога, употребено без страх Божий. Какво е суетата на ума, братя мои? Живот и осмисляне на живота не според Божия закон, а според своите моментни мисли и желания. От какво, братя, това зло сполетява хората? Първо – от ожесточеността на сърцето, а след това от незнанието, каквото има в него. Какво, братя, значи ожесточеност на сърцето? Значи сърце, изпразнено от Божията любов и страха Божий, и изпълнено с похот и страх от всичко, отнасящо се до плътта. Какво се ражда, братя, от ожесточеното сърце? Незнание, пълно незнание за Божествените предмети, за Божиите пътища и закони – крайно затъпяване за духовния живот и духовно мислене. Какъв е крайният резултат, братя, от ожесточението на сърцето и непознаването на Божествените истини? Помрачаване на разума и отчуждение от живота по Бога. Помрачаване на разума, а именно – умът на човека става тъмен, както и тялото му, светлината, която е в човека, става тъмнина. О, каква тъмнина! Помраченият разум е помрачен ум. Помраченият ум пък не знае смисъла на нищо, или отрича смисъла на всичко. Такъв е отчужден от живота по Бога, изсъхва и умира като член на тялото, когато е отсечен от него. Такива са езичниците, такива са безбожниците, такива, най-накрая, са и маловерните или лъжливите [псевдо]християни. Но и сухото дърво, като се напои с животворната Христова вода, оживява и се раззеленява. Христос Господ е възкресил, оживотворил и изсъхналия езически свят. А колко повече ще стори това за покаялите се грешници християни! Да внимаваме, братя мои, за себе си. Да внимаваме ежедневно. Да се питаме всеки ден дали и ние от суета не сме потъмнели [духовно] и не сме се отчуждили от живота по Бога. Скоро ще дойдат смъртта и краят, и съдът. Сухото дърво ще бъде хвърлено в неугасим огън.

О, Господи Иисусе, наш Ум и Живот наш, помогни ни да помъдреем чрез Теб и да се оживотворим чрез Теб. На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 180222
Постинги: 708
Коментари: 0
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031