Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на savaarhimandrit
Име:
savaarhimandrit tinkov

Възраст:
60

Пол:
мъж

Град:
Карлово

Професия:
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛ

Интереси:
РАЗНООБРАЗНИ

Статистика
Популярни постинги:
11

Постинги този месец:
47

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
0

Блог вълни:
205
Последни постинги

 ИЗЦЕЛЕНИЕ НА НЯМO ДЕТЕ. ЧУДО НА СВЕТИ ПЕТЪР КОРИШКИ

 

Преди няколко години при свети Петър довели петгодишно  дете, което от рождението си до този момент не било произнесло нито дума. Поставили го , според обичая под раката, и след това, родителите му, заедно с детето, без да видят някакво подобрение в него, тъжни си тръгнали за в къщи. С тях вървяла и сестричката на детето, която постоянно все нещо го питала; „Бате уморен ли си? Какво искаш да ти купи тате - кон или магаре?“. И ето, чудо - „Магаре“ - за голямо удивление на всички проговорил малкия. От тогава детето говори нормално, а неговите родители и до днес възнасят велика благодарност на Бога и на неговия угодник, свети Петър, за получената милост.

 

Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Истинският приятел се моли на Бога за своя приятел. Истинският приятел се грижи за спасението на душата на своя приятел. Отклонява приятеля си от лъжливите пътища, и го насочва по пътя на истината – това е истинското[1] приятелство. Най-добрите приятели на хората са Божиите светии. Двамата младежи , Варнава и Павел, били приятели, докато заедно ходели в Гамалииловото училище. Когато Варнава станал християнин, непрестанно и със сълзи се молил на Бога, та Бог да просвети разума на Павла, и да обърне сърцето му, та и той да стане християнин. Често говорил на Павел за Христа, но Павел му се присмивал и го имал за заблуден. Благият Господ, не оставил обаче молитвата на Варнава без плод. Благият Господ се явил на Павел и го върнал от пътя на лъжата в пътя на истината. Повярвалият Павел, тогава паднал в нозете на своя приятел и извикал: „О, Варнаво, учителю на истината, уверих се сам, че е истина, онова, което ми говореше за Христа!“. Варнава заплакал от радост и прегърнал своя приятел. Приятелят, със своята усърдна молитва спасил душата на своя приятел. Ако Варнава би успял да постави Павел за римски цар, щеше да направи по-малко за него, от това, което успял да направи - с молитвата си да го приведе в истината.

 

БЕСЕДА за господаря и роба

 

Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство (Пртч. Сол. 13, 24)

 

Божието човеколюбие превъзхожда човешкото човеколюбие както небето превъзхожда земята, но въпреки това Бог наказва хората. Бог наказва[2] хората не за да ги убие, а да ги изправи и спаси. О, благословено наказание от любов! Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема ( Евр. 12, 6 ) С какво наказва Бог? С пръчки. С какви пръчки? С пръчките на болести, с пръчките на беди, с пръчките на загуби, с пръчките на глад, с пръчките на неплодородие, с пръчките на зли демони, когато им даде власт над човека. Това са Божиите пръчки, с които Бог бие Своите деца, за да ги изправи, вразуми, просвети и спаси.             

Защо родителят да не бие, своите деца, ако истински ги обича? Пръчката е оръдие на велика любов и грижа. Ако детето е безчувствено за духовното наказание, то е чувствително към пръчката. И ако някое дете не е чувствително духовно и съвестно, то плътта му е чувствителна. Тялото не е дадено на човека като нещо ценно само по себе си, а за да бъде слуга на духа, да помогне на духа, да е полезно за духа. Ако телесното наказание пробуди духа в човека, а с духа и съвестта, тогава тялото е изпълнило съвършено задължението си към своя господар - духът. Ако господарят е заспал, ударите падат върху слугите, за да го разбудят. Ако слугите събудят своя господар в час на опасност, няма да съжаляват за ударите, които са понесли, защото са спасили своя господар. А събудения и спасен господар умее да отплати на своите слуги. От това наистина следва, че Който жали пръчката си, мрази сина си. Който щади слугите, предава господаря.

О, Господи Премъдри, отвори сърцата на родителите, да възприемат Твоите свети поуки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0


ЧУДО ПРИ МОЩИТЕ НА СВ. НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ

Веднага след пристигането на мощите св. Николай, (1991г.), по свидетелството на тогавашното манастирско братство и присъстващия народ, станало следното чудо. Една жена няколко пъти неуспешно се опитвала да се доближи до раката с мощите на владика Николай и да ги целуне. По свидетелството на вярващите, всеки път когато се приближавала до раката, някаква невидима сила я отблъсвала. Като си спомнила, какво била сторила, престанала с опитите и по-късно, пред присъстващите християни, признала, че в съседното село се занимавала с врачуване.

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.06 19:42


                   СВЕТИ ПЕТЪР ИЗЦЕЛЯВА СЛОБОДАНКА И ДУШИМИР

 

Слободанка Дамянович (Милоевич), родена на Петровден в с. Трновци до Нови Пазар, на празника на св. Илия, 2005 година, пристигнала в Черноречкия манастир на поклонение пред мощите на св. Петър разказала следното: „Когато бях на около пет години, изведнъж, без никакви признаци на заболяване, аз и моя брат Душимир, едновременно онемяхме. До тогава, по думите на покойната ми майка, Веселинка, която по-късно ни е разказвала, всичко било нормално. Моята майка Веселинка беше твърде благочестива, и знаеше за групите, които ходиха на поклонение пеш до нашите светини, отдалечени на десетки и повече километри. След нещастието, което застигна мене и моя брат, отчаяната ми майка, реши да ме заведе при свети Петър в Черна Река, и от него да търси помощ за мъката си. Така и стана. На Петровден, когато в Черна Река, се събират няколко хиляди души, след изнурително ходене пеша, стигнахме и ние с  моята майка. Тук, както и много други хора, преспахме в манастира. На другата сутрин, моята тъжна майка, с голяма болка и тъга, разказала на монасите за нещастието ненадейно сполетяло нейните деца, и  молила за помощ. В това празнично утро първи влязохме в храма за поклонение пред мощите на св. Петър, а по едно време, според думите на майка, съм легнала и полежала под раката с мощите. За голяма радост и учудване, на майка и на събралия се народ, след ставането съм проговорила. Брат ми Душимир, майка не беше довела в манастира. Но по-късно, и той, постепенно започна да говори, ала и до днес малко заеква“.

                Днес Свободанка живее в Обреновац, и завинаги ще носи в сърцето си любов към Черна Река и нейния закрилник - свети Петър Коришки.

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.06 14:58



 
За това, че ако някой умре и пак се завърне в тялото, това става по божествено домостроителство. И за това, че грешниците често още при смъртта виждат адовите съдилища и бесовете и в това състояние се           разделят с тялото



1.   
От Григорий Двоеслов


         П
етър. Как да обясним това, че мнозина сякаш в прелест биват грабвани от тялото, известно време остават без душа, а после пак се връщат?

Григорий. Ако разгледаме добре, Петре, това не е прелест, а увещание. Божията благост го прави за назидание, като превелик дар на милосърдие, та тези мнозина да видят с очите си и да се уплашат от адо­вите мъки, в които не са вярвали.

Имаше един монах, казваше се Петър. Подвиза­ваше се при един старец монах на име Евас и живееха в пустинно и блатисто място. Петър узна от настав­ника си, че последният, още преди да се засели в пусти­нята, се разболял и умрял, но скоро пак бил върнат в тялото си. Старецът каза, че тогава видял адските мъки и огромни пространства, обхванати от огън. Дори уверяваше, че там видял някои властници от тукашния свят, обгърнати от пламък, и го занесли, за да хвърлят и него там. Но внезапно, разказа старе­цът, се появил блестящ ангел и забранил да го хвър­лят в огъня. Ангелът му рекъл: „Върви си, но внима­вай. След всичко това трябва да живееш, като внима­ваш над себе си“.

След тези думи тялото му постепенно се съживи­ло - събудил се от съня на вечната смърт и разказал всичко, което му се било случило. Откакто видял адовите мъки и се ужасил от тях, той се предал на такива безпощадни пости и бдения, че дори езикът му да би мълчал, животът му сам би говорил за себе си. Полу­чило се така, че дивният Божий промисъл му дал смърт, за да не умре той от вечната смърт.

За сърцето на човека е присъщо крайно коравосърдечие и може би в някои случаи такова виждане на мъките може да го обърне към покаяние. Впро­чем, при някои това може да бъде само за по-страшно осъждане. Някои, дори след като видят всички тези ужаси и се върнат към живота, при все това не се поправят. И за такива хора вече няма оправдание...

 

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.06 12:31
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 43948
Постинги: 212
Коментари: 0
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930