Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на savaarhimandrit
Име:
savaarhimandrit tinkov

Възраст:
60

Пол:
мъж

Град:
Карлово

Професия:
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛ

Интереси:
РАЗНООБРАЗНИ

Статистика
Популярни постинги:
2

Постинги този месец:
20

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
0

Блог вълни:
89
Последни постинги
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 27 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Когато палачът отсякъл палецът на дясната му ръка, св. Иаков казал: „И лозата така се обрязва, та на време да покарат млади филизи“. Като му отсекли втория пръст казал: „Приеми Господи и втората клонка от Твоето лозе“. При отсичането на третия му пръст казал: „Благославям Отца и Сина и Светаго Духа“. При отсичането на четвъртия му пръст казал: „Ти, Който Си приел похвала от четирите животни, приеми и страданието на четвъртия ми пръст“. При отсичането на петия му пръст казал: „Да се развеселя, както са [се развеселили] на сватбата петте мъдри девици“. При отсичането на шестия му пръст казал: „Благодаря Ти Господи, Който в шестия час Си прострял пречистите Си ръце на Кръста, че си ме удостоил да Ти принеса и шестия си пръст“. При отсичането на седмия му пръст казал: „Както Давид те е прославял седем пъти на ден, така и аз днес Те прославям чрез седемте ми пръста отсечени заради Тебе“. При отсичането на осмия му пръст казал: „Ти сам Господи, в осмия ден Си приел обрезание“. При отсичането на деветия  му пръст казал: „В деветия час ти Си предал Твоя дух в ръцете на Твоя Отец, Христе мой, и аз ти принасям хвала при страданието на деветия ми пръст“. При отсичането на десетия  му пръст казал: „На десетострунен псалтир Те възпявам Боже, и ти благодаря задето си ме удостоил да претърпя отсичане на десетте пръста на двете ми ръце заради десетте заповеди написани на двете скрижали“. О, пречудна вяра и любов! О, рицарска душа, на Христовия рицар!

 

БЕСЕДА за съвършения човек

 

Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство ( Ефес. 4, 13 )

 

Единството на вярата, братя, и познаването на Сина Божий, Господа Иисуса Христа, Спасителя, съединява два човека в един човек, хиляди човеци в един човек, и много милиони човеци в един човек. Единството на вярата в Христа Господа, и истинското православно познание на Христа Господа, съединява хората по-здраво от кръвта, по-здраво от езика, по-здраво от външните  обстоятелства и материални интереси[1]. Когато много души мислят еднакво, искат едно и също, и желаят едно и също, тогава тези много души са като една душа, една голяма и силна душа. Телесните разлики нямат голямо значение, и почти не се взимат под внимание. Така еднаквите души достигат  до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство. В съвършеното цяло са съвършени и отделните части. Всяка християнска душа е част на мъж съвършен. Христос е мъж съвършен, Комуто Църквата е мистично тяло. Той изпълва със себе Си всеки вярващ в Него според мярката на възрастването му. Той е Пълнота надвишаваща всяка пълнота, Извор на живот, Който тече и пълни всяка достойна за това празнина. T.e. колкото се освободи от всичко, което не е Христос, толкова Христос влиза в него и го изпълва. О, братя мои, освен силната вяра е потребно и дълбоко смирение, та Живата Вода да се влее в нас. И в природата виждаме, че водата с лекота напоява ниската земя. Колкото по-ниско е нашето смирено понизяване пред Господа Иисуса, толкова по-драговолно Той слиза при нас, потапя ни в Своята животворна сила и ни изпълва като съдове на Своята безсмъртна пълнота.

О, Господи Иисусе, Пълнота на живот, мъдрост, красота и сладост, помогни ни да се понизим пред Твоето Божествено величие, за да се удостоим с Твоето посещение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В Ориг. -връзки

 

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 26 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Много образовани езичници са дошли в Христовата Църква и са се кръстели, само за това, защото Христовата Църква проповядва безсмъртния живот, като един доказан факт, а не като някакво предчувствие на човешкия разум. Свети Климент Римски бил изучил цялата елинска философия, но душата му останала незаситена и празна. 24 годишния младеж, от цялата си душа пожелал да узнае има ли друг живот освен този, и по-добър ли е от този? Философията му предлагала само размишленията на различни хора, но никакво реално доказателство. Той тъгувал за своите починали[1] родители и братя, и постоянно се измъчвал с въпроса, дали ще се види с тях в някой друг живот. Всевиждащият Бог насочил стъпките му така, че той срещнал един човек, който му разказал за християните и тяхната вяра в задгробния живот. Това подбудило младия Климент веднага да замине от Рим в Иудея, та там, в самата люлка на християнската вяра, да получи достоверно знание относно задгробния живот. Когато чул проповедта на апостол Петър, цялата основана върху възкръсналият от мъртвите Христос, Климент презрял всички философски догадки и с цялото си сърце приел вярата в Христа, кръстил се и всецяло се отдал в служба на Божията Църква. Така било, така е и днес -  който има силна вяра във възкръсналия Христос и ясно разбиране за задгробния живот и съда, той с лекота се решава да заплати цената за влизане в този живот, т.е. да изпълни всички Божи заповеди.

 

БЕСЕДА за целта на разделяне даровете, служението и званието

 

За усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово (Еф. 4, 12)

 

Дух Свети е разделил даровете, и е поставил едни за апостоли, други за пророци, други пък благовестници, пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите - т.е. вярващите християни. Както в един дом честа и задълженията са разделени, както една е честа и задълженията на родителя, друга е честа и задълженията на отрасналите синове и дъщери, и друга е честа и задълженията на малолетните деца и слугите, но всички заедно служат за взаимна полза, така е и в Божия дом, в светата Църква; всяка чест е обвързана в съответствие със задълженията, а служението на всички е полезно за всички. Така постепенно се съзижда Тялото Христово - светата Божия Църква. Всеки вярващ, подпомаган от другите, расте и се развива като член на това Тяло, в святост и чистота според мярата и съразмерно спрямо цялото голямо Тяло. А цялото Тяло, от началото до края на времената, особено пък след въплъщението на Бог Слово на земята та чак до Страшния Съд, е Божията света Църква. Тяло - достойно за безсмъртие, Здание - достойно за Бога! Човешкото око не може да го види цялото, нито човешкия ум да го обхване. Здание от избран материал, от живи камъни, от очи и сърца. Без грубост и грозотия, нетленно и без недостатъци. Всичко е на своето място, всичко е прекрасно, като цяло и като отделни части. Ето, братя, целта на нашето пътуване! Ето смисъла на нашето изпитание в горнилото на страданията![2] Ето нашия живот, по-добър от всички наши планове и по-прекрасен от всички наши желания.

О, Господи Иисусе, човеколюбиви наш Господи, не ни отхвърляй като негодни[3], но ни изглади и вгради в Твоето безсмъртно Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. - изгубени

[2] В ориг. - горене

[3] В ориг. - лош материал

 

 

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

За свети Петър Александрийски се разказва, че никога не се е изкачвал и не сядал на патриаршеския престол в църквата, а стоял или сядал пред стъпалата на престола. Когато вярващите започнали да негодуват, че техния архиерей не сяда на своето място, той отговорил: „Когато и да се приближа до престола, виждам някаква небесна светлина и сила на него, затова не се осмелявам да се възкача и седна на него“. Освен това видение, св. Петър е имал и едно друго, още по чудесно. Когато бил в тъмницата, нечестивият еретик Арий, лицемерно се престорил, че се кае за своята ерес, и пратил на затворника Петър писмо с което се отричал от своята ерес, и молба Петър да го приеме отново в Църквата. Арий сторил това само защото мислел че Петър ще бъде погубен, та той да се докопа до патриаршеския престол, от който после ще разпространява и утвърждава своята ерес. Преди да му даде какъвто и да е отговор, Петър се помолил Богу в тъмницата. По време на молитвата необикновена светлина осияла тъмницата и се явил Господ Иисус като дванадесетгодишно момче, сияейки по силно от слънцето, така че не можело да се гледа в Него. Господ бил облечен в бяла одежда ( хитон ), който отпред бил раздран от горе до долу. Господ с ръцете си притискал одеждата към Себе Си, като че искал да скрие Своята голота. Като видял това, св. Петър бил обхванат от силен страх и ужас та извикал: „Спасителю, кой Ти раздра ризата?“. Господ му отговорил: „Безумният Арий. Той Ми я раздра, защото отдели от Мене Моите люде, които придобих с Моята кръв. Но се пази да го не приемеш в Църквата, защото има лукави и враждебни мисли към Мене и към Моите люде“. Като чул това, св. Петър отговорил на своите свещеници Ахил и Александър, че не може да приеме Ариевата молба, защото е лъжлива и лукава. Светителят проклел Арий и в двата свята. Освен това, предрекъл, че след него патриарх ще бъде първо Ахил, а после и Александър. Така и станало.

 

БЕСЕДА за служението и званието

 

И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители ( Ефес. 4, 11)

 

Както в човешкото тяло различните органи имат различно служение, но всички действат в хармония за доброто на цялото тяло, така и Господ е установил в Църквата, Която е Негово Тяло, различни органи с различни служения. На първо място стоят апостолите, на които не е дадено само едно достойнство, но всички  достойнства, нито само едно служение, но всички служения, нито само един дар, а всички благодатни дарове. Апостолите са били едновременно и апостоли и пророци, пастири и учители. Апостолското звание повече не се повтаря. Големите апостоли били дванадесет, а тринадесетият е апостол Павел, а малките апостоли били 70. Пророци са били онези, които приели дар да пророчество от Духа Светаго. Тук не става дума за старозаветните пророци, а за новозаветните (Деан. 11, 27; 21, 10; 13, 1). Пророците се поставяли и се поставят без оглед на произход и положение. Благовестници първо са евангелистите, които са написали Евангелията, след това мисионерите, които разпространявали Христовото учение между невярващите, и на края тълкувателите на Свещеното Писание, които писмено изложили истината за всички и всеки. Пастири и учители -  това е едно и също звание, защото е трудно да си представим пастир, който в същото време да не е и учител. [Дейността] на пастирите е ограничена на определено място и между известен брой вярващи, които водят към спасение и управляват Църквата Божия. Така Господ , чрез Своите апостоли е уредил всичко. Блазе на онзи, който знае своята служба и приетия от Свети Дух дар, и който до край ще изпълни предназначението си. Както Светият Дух сега раздава, дарове, така Господ, в благовремие ще раздаде наградите.

О, Господи Душе Свети, истински Боже, помагай ни до края в смирение да употребяваме Твоите дарове за благото на Христовата църква и за нашето вечно спасение. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 24 НОЕМВРИ

 

 

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Притча на стареца Варлаам разказана на принц Иоасаф. В един град гражданите имали обичай да си избират за цар човек чужденец, който не познавал техните закони и обичаи. Като го възцарявали, те го обличали най-разкошно, хранели го богато и го обкръжавали с всякакъв блясък. Но след като минела една година, те сваляли от трона своя цар, отнемали му всички блага, събличали го и съвсем гол го прогонвали на един самотен остров, където нямал нито хляб, нито покрив, нито приятели, и където в бедност и унижение завършвал своя живот. След това гражданите на онзи град, избирали друг цар, отново чужденец, и пак само за година; та трети, та четвърти, та пети, и така нататък. Но се случило веднъж да изберат един твърде мъдър и внимателен човек. От своите слуги разбрал какво се случва с царете в този град накрая на годината, и през цялата година старателно събирал храна и богатство и всекидневно ги пращал на острова. Като минала годината, бил свален от престола и захвърлен на онзи остров, но там той попаднал сред огромно количество храна, сребро, злато и скъпоценни камъни, и продължил да живее още по-добре отколкото като бил цар в онзи град. Тълкование: онзи град представлява този свят, гражданите изобразяват злите духове;  безумните и мъдрите царе са хората; безумните хора мислят само за преживяването в този живот и се мислят за вечни, но накрая смъртта прекъсва всичко, и те голи от всякакви добри дела, отиват в ада; мъдрите пък вършат много добри дела, и като богатство пращат тези добри дела пред себе си в другия свят. След смъртта добрите хора - мъдрите царе - отиват в другия свят, където ги очаква тяхното събрано богатство, и където те царуват във вечен блясък и красота, повече,  отколкото когато са царували на земята.

 

БЕСЕДА за Онзи, Който е слязъл и се е  възкачил

 

Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко ( Ефес.4, 10 )

 

Господ Иисус по Своето човеколюбие слязъл ниско, толкова ниско, че повече не е можело, а след това се възвисил толкова високо, толкова високо, че повече не е можело. Той е слязъл в най-долните места на земята, т.е. в самия ад, от където е освободил и въвел в Небесното Царство праотците, пророците, и праведниците. Извършил Своята мисия на земята и в ада, Той се възкачил по-високо от всички небеса. Възкачилият се е същият Онзи, Който е и слязъл, без изменение, с изключение на това, че слязъл без тяло, а се възкачил с тяло. Следователно, Син Божий не е различен от Син човешки, както учели еретиците, а Син Божи и Син човешки са една и съща Личност, един истински Богочовек и наш спасител - Иисус Христос. Защото Той е  същият вчера, и днес, и вовеки, също така е същият и в унижението и във висотата, на земята, в ада и на небесата. Понизил се по ниско от всички хора, и се въздигнал над всички ангелски сили. За да покаже истинността на Своите думи: Който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат ( Мт. 23, 12 ). Ако не се понизяваме заради добродетелите, ще ни унижи грехът. Добродетелният живот води до доброволно и временно унизяване, докато унижението от греховете е безвъзвратно и вечно.

О, Господи Иисусе, Който всичко изпълваш със Своята сила, изпълни и нас с духа на истинското смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

                                                                                                                             

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог допуска беди за праведниците за да ги прослави повече. Защото преодоляната беда най-силно изявява славата Божия и славата на праведника. Свети Григорий Акраганитски във всичко бил праведник  и угодник Божий. Но Бог допуснал за него беда, беда подобна на тази когато някога постигнала св. Атанасий и св. Макария. А именно, свещениците Савин и Крискент, на които Григорий сторил много добрини, не могли да понасят Григориевите добродетели. Защото това е особеност на порочността – никак не може да търпи добродетелта. Савин и Крискент, значи, намерили една известна жена – блудница, и я подкупили да оклевети Григорий, че той имал връзка с нея. Веднъж, когато Григорий бил в църквата, жената се вмъкнала в спалнята му, и когато той излязъл с народа от църквата, тази жена се появила от неговата стая. Тогава онези двамата свещеници, започнали да хулят и укоряват Григорий като блудник[1]. Григорий запазил хладнокръвие и бил готов за всякакво страдание. Затворили го в тъмница и [после] го изпратили в Рим. Папата повярвал на клеветниците и две години и половина държал Григорий в тъмница, без съд и присъда. След това се свикал събор, на който да се разгледа делото на Григорий. Но преди людете да го осъдят, Бог отсъдил. Онази жена полудяла и като побъркана била доведена на събора. Като безумна, тя не можела нищо да каже. Чудотворецът Григорий се помолил Богу за нея, тя оздравяла, защото злият дух излязъл от нея. И плачейки тя засвидетелствувала, че е подкупена да оклевети Божия човек, и веднага след това оклеветяване злият дух я завладял и държал в своя власт. А лицата на Савин и Крискент, с другите клеветници- повече от 100 на брой, изведнъж почернели като главни. Клеветниците били наказани с прогонване. Свети Григорий бил върнат в своята епархия и с голяма тържественост посрещнат от народа.

 

БЕСЕДА за благодатта и даровете

 

А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов ( Ефес.4, 7)

 

Ето принципа на различие между християните. Първо апостолът изброява онова, което ни прави еднакви – а то е : един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог Отец на всички – а сега пък показва онова, което независимо от нашата воля, ни прави различни. Именно, нас ни прави различни мярката на дара Христов, според която ни се дава благодатта на Светия Дух. Христос е главата на цялото[2] тяло, което се нарича Църква. Той е построил това тяло, а и всеки член поотделно; Той е Строителят и Той е единственият знаещ плана на сградата. Той не допуска нито един член на тази сграда да е несъразмерно голям или несъразмерно малък. Той определя мярката на всичко и на всеки. Той дава на един пет таланта, на друг два, а на трети един. Никой да се не сърди и да не завижда. Да се не сърди, защото, ако малко е приел, за малко ще отговаря; да не завижда на който има много, защото то не е негово а Божие. Ако има много, много и ще му се иска, точно както е казано в божествената притча за талантите. О, братя мои, нека всеки от нас, осъзнае мярката на своя дар и своята отговорност. Да почитаме и своя дар и дара на нашия ближен[3], защото всички дарове са от Бога и Божий.

Господи Иисусе, Дарителю на  големи и различни дарове, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - да викат на Григорий като на блудник.

[2] В ориг. – голямото

[3] В ориг – съсед 

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 8074
Постинги: 93
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Февруари, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728