Получих второто Ви писмо, в което описвате своя живот. Останали сте сирак, без нито един близък човек. Един благороден съсед Ви осиновил. Отгледал Ви заедно с неговите деца. Но изпаднал в тежко материално положение и фалирал. Починал от срам и огорчение. Вие сте го погребали на свои разноски и сте поставили паметник на гроба му. Скоро след това починала и неговата съпруга, Вашата втора майка. Погребали сте и нея, поставили сте и на нея паметник. Когато къщата им се продавала на търг, Вие сте я откупили и сте я предали в собственост на децата му. Помогнали сте на единия от синовете им да отвори работилница, за да изхранва останалите. Втория им син издържате, докато учи. Едната им дъщеря сте задомили, като сте я снабдили с чеиз. На по-малката сте намерили прилична работа. Тяхната кръстна слава отбелязвате наравно със своята. Всяка година пътувате до техния град, посещавате гроба им и правите помен. Всичко това научих от последното Ви писмо.
Накрая Вие ме питате: какво още да направите, за да се отблагодарите на своя благодетел? Дали да построите църква в тяхна памет? В градчето им няма църква.
O, благородни човече! Та вие вече многократно сте се отблагодарили. И сте издигнали пред Господа на Небето и земята църква не от камък и дърво, а от добри дела. Но ако желаете, можете да построите и тази от камък и дърво. И аз бих Ви посъветвал да го направите. Нека делото на Вашата благодарност бъде увенчано с един такъв видим знак. Нека хората да гледат и да се чудят. Нека неблагодарните синове да видят и да се засрамят. Когато осиновеният така се отблагодарява, как ли тогава трябва да се отблагодаряват синовете?
И така, постройте църквата. И я назовете храм на благодарността. Това е много необходимо за нашето време, прокажено от неблагодарност. И за всички времена и поколения чак до Страшния съд.
Бог да Ви благослови и да Ви дава здраве!
Автор – Св. Николай, еп.Жички и Охридски
Превод – Диляна Иванова
https://blagovestnik.bg/05-09-2026/
СВОЯ БРАТ
Разбирам тъгата ти. Като по-голяма сестра, след смъртта на вашата майка ти си я заместила. С мъки си го изучила. Заради него си закъсняла да се омъжиш и накрая си решила изобщо да не встъпваш в брак. Осиромашила си своя живот, за да обогатиш неговия. Преди той те е слушал и обичал, но в последните две години съвсем се е променил. Най-напред се обявил за безверник и започнал да се подиграва на твоята набожност, молитва, Църква, икони. След това - знам и без да ми казваш, - се е предал на развратен живот. Станал е гневлив, мрачен, ленив и дързък. Търси онова, което ти не можеш да му дадеш. Прави дългове на всички страни. Побеснява, когато го съветваш. Би те убил! Не прилича на предишния човек. Сякаш зъл дух се е вселил в него.
Клета сестро! В него наистина има зъл дух. Своего рода безумие, което неминуемо сполита отпадналите от Бога. Защото не е възможно човек да се отвърне от Бога и да не попадне в гъста тъма. Не можеш да се отречеш от Бога и да не полудееш. Примерите от миналото и настоящето врат като мравуняк.
Но нека ти разкажа случая с една майка, която спасила своя син, приличащ на твоя брат. Когато всички майчини съвети пропаднали като вода, изливаща се през решето, майката изведнъж замлъкнала. Повече нито дума на сина. И започнала да се моли на Бога да изпрати на нейния син някоя болест. Ще кажеш: сурова майка. Но чуй до края. Самата тя ми е разказвала.
Видях, каза тя, че никой под небето не може да го спаси, освен един Бог. и то чрез някакво страдание. Затова и молех Бога да го удари с някоя тежка мъка. Дълго се молих така. И наистина синът ми се разболя. Три месеца лежа на легло, а аз се грижех за него и пред него се молех на Бога. Той мислеше, че се моля за телесното му оздравяване, а аз се молех да оздравее душата му. По-добре мъртъв тялом, отколкото мъртъв духом. Той видя моите грижи, любов и молитва и малко по малко сърцето му се смекчи. Когато лекарите вдигнаха ръце от него, а той целият стана като сянка, един ден се разплака и шепнешком рече: „Мила мале, помоли се на Бога да не умра!" А аз: „Дай дума, сине, че вечно ще помниш Бога, че ще Му бъдеш благодарен и ще промениш живота си".
„Ще го сторя, мале, ще го сторя" - шепнеше той в агония. Аз някак чувствах, че няма да умре. И слава Богу, оздравя. Сега е здрав и тялом, и духом. Като восък е мек, като ангел - набожен, като слънце - порядъчен и послушен.
И ти, сестро, трябва да престанеш да съветваш твоя брат. Замълчи и не го дразни. Той е като в треска. Почни да се молиш на Бога за него, казвайки: „Благи Господи, Ти си богат и на начини, и на пътища. По какъвто път и начин знаеш изцери душата на моя брат. Та дори ако трябва, Боже, и чрез тежка болест и мъка. Моля те!"
И още - избери един ден от седмицата и пости за него. Раздавай и милостиня, като я наричаш за него. И Бог в свое време и по Свой начин ще му дари добър дух. И ще го предаде в ръцете ти здрав и разумен, тайнствено нашепвайки в твоето сърце онези евангелски слова:” този твой брат мъртъв беше и оживя”. Наистина, сестро, твоята огромна любов и жертва няма да останат невъзнаградени.
Мир на теб и помощ от Господа!
Автор – Св. Николай, еп.Жички и Охридски
Превод – Диляна Иванова
https://blagovestnik.bg/03-09-2026/
„АЗ СЪМ В ОТЦА И ОТЕЦ Е В МЕНЕ"?
Защо изследваш възвишените небесни тайни, които дори херувимите не разбират? Просто вярвай, че това е така - Господ го е казал - и вярата ще ти донесе награда. Защото вечното благо, безсмъртният живот и Царството Божие са обещани не на знанието, а на вярата. Бог е дал на човека неограничени способности да вярва и ограничени - да знае. Не е ли признал това и философът Кант, критикът на човешкия разум?
Произнасяйки тези думи, Христос ги е отправил към вярата, а не към знанието. Той е казал на апостол Филип: “Не вярваш ли, че Аз съм в Отца. и Отец е в Мене “? Виждаш ли, че Той открива тайна на вярата, а не на знанието. Не казва: “ не знаеш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене, а: не вярваш ли”?
Впрочем помогни си малко и със сравнения. Не е ли всеки син в своя баща, преди да се роди? И всеки баща в сина, когато синът се роди? Не е ли огънят в пламъка и пламъкът в огъня? Не е ли благородното желание във възвишената мисъл и възвишената мисъл в благородното желание?
Ние непрестанно се препъваме в тялото, когато мислим за духовните предмети. До разбирането на духовната реалност се доближава онзи, който преодолее това препъване. Може ли да има на земята любов по-голяма от любовта на майката към нейния едничък син и на сина към неговата майка? Представи си душите им, но само душите. Душата на майката изцяло е изпълнена с нейния син и душата на сина - с майката. Особено когато са далеч един от друг. Майката с цялата си душа е в сина и синът с душата си - в майката, и то както с ум, така и със сърце. И всеки, който ни обича, ни носи в ума и сърцето си, а онзи, когото обичаме, живее в нас. Горейки от божествена любов към Христос, апостол Павел е казал: “ Вече не аз живея, а Христос живее в мене”.
Методът на познание в християнството е любовта. И тъй, ако искаш да познаеш небесните тайни, обичай Бога с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум. И Бог ще се всели в теб, и ти ще бъдеш в Бога и Бог в теб. И ще почувстваш реалността на много неща, които са отвъд хоризонта на човешкото знание и разум.
Небесната любов нека те просвети!
Автор – Св. Николай, еп.Жички и Охридски
Превод – Диляна Иванова
https://blagovestnik.bg/02-09-2026/
Този, който те напада е зъл дух. Един от многобройните зли духове, които се радват на човешката гибел. Пишеш, че когато той те нападне имаш чувството, че целият свят те преследва, че всички хора са ти врагове, че и Бог те мрази. Питал си знаещи хора и те са ти казали, че това е вид лудост. И е; добре са ти казали. И Църквата ще ти каже същото. Но тя ще ти каже от своя опит и знание и нещо повече. Ще ти каже от кого и заради какво идва тази лудост. От злия дух заради някой твой грях. Църквата ще ти препоръча и лек: изповядай се и се покай за греха, и злият дух ще отстъпи от теб. По своя воля той никога не би отстъпил, но Бог ще го прогони от теб. Знаеш, че всесилният Христос е изгонвал зли духове от хората. Че е имал пълна власт над тях и те безусловно са Му се покорявали.
Но Божията власт над злите духове не се простира само над изгонването им от хората, но и над допускането на тези невидими псета до тях. Затова в Светото Писание дори и злият дух се нарича Божи. Не четем ли в Стария Завет: “ Зъл дух Божи нападна Саул” (1 Цар. 18:10). Той е наречен Божи не защото е сроден на Бога или излиза от Него - далеч от това, - а защото е свързан под Божия власт. Прочети първата глава от Книга Иов и ще се увериш, че злият дух не може да нападне човек без Божие допущение.
Като знаеш това, нека отчаянието бъде далеч от теб. Бог е всемогъщ и всемилостив. Той може и иска да прогони от теб злия дух на страха, който люто те мъчи. Само признай Божията сила и милост. След това изповядай своя грях, покай се и се помоли усърдно на Всевишния Бог. Кажи Му в молитва: „Боже на духовете и на всяка плът, Всемогъщи и Всемилостиви, прости на мен грешния, помилвай ме и ме спаси заради кръстните мъки на Твоя Син и наш Спасител Иисус Христос!" Не се съмнявай ни най-малко. Бог ще се смили и ще прогони от теб това нищожно плашило.
Бог да ти помага!
Автор – Св. Николай, еп.Жички и Охридски
Превод – Диляна Иванова
https://blagovestnik.bg/01-09-2026/
Добър въпрос. Англичаните често си задават въпроса „С какво англичаните са задължени на Христос?". И си отговарят с дълъг списък от блага, получени от Него. Сега ти питаш от името на своя народ: какво сърбите дължат на Христос? Истина ти казвам - много повече, отколкото англичаните. Защото англичаните са задължени за някои неща и на Древния Рим, докато сърбите дължат всичко само на Христос.
Сърбите са задължени на Христос преди всичко за своите най-велики личности. Само светите мъже и жени измежду сърбите са се издигнали на онази висота, която се вижда от далечните времена и поколения. А светостта е от Господа Христос, от Неговата свята вяра. Дори ако сърбите бяха задължени на Христос само за свети Сава, духовния княз и кормчия на нашия живот до днес, пак дългът би бил неизплатим. А свети Сава не е самотна звезда, осветена от Слънцето - Христос; около свети Сава блестят цял рой сияйни звезди - съзвездието на сръбските светци.
Сърбите дължат на Христос и основните начала на живота и нравствеността. На Него дължат вярата в Единия Жив Бог, в Божия съд и Божия промисъл, в Божията правда и милост, в безсмъртния живот на небесата. На Христос дължат разбирането на природата не чрез самата нея, а чрез Бога и обяснението на съдбите на хората и народите не с материални причини, а с нравствени и духовни. С една дума: цялата истина за този и онзи свят сърбите дължат на Христос. А по отношение на нравствеността всичко дължат на Христовото учение. Почтеността, въздържаността, целомъдрието, братолюбието, скромността, милосърдието, миролюбието, трудолюбието, ведростта на духа, храбростта при защита на правдата, жертвеността и всички останали добродетели на душата - всичко това сърбите са придобили от Христовата вяра.
Сърбите са задължени на Христос и за своите благи и прекрасни обичаи. Всички те по същност и по символика са евангелски. Защото тези обичаи не са само украшение на живота, а същински и главен нравственозакoнов ред, който пази живота на сръбския народ от разпад, хаос и разтление.
Сърбите дължат на Христос и вдъхновението за художествения израз на своята душа и на идеалите си в песните, пословиците, приказките, в творбите на своя ум и на своите ръце.
Сърбите дължат на Христос още епопеята на своето първо царство, епопеята на робството, епопеята на освобождението. Те са Му задължени за първата и следващите си държави, за мъдростта при тяхното създаване, за героичното търпение и визионерската надежда по време на робството, както и за юнашката издръжливост и жертвеността по време на освобождението.
Изброих ли всичко? Ни най-малко! Едва съм започнал списъка на всички неща, за които сърбите са задължени на Христос. Но мисля, че ти дадох пътепоказател, с помощта на който ти сам ще можеш да пресметнеш дълга на твоя народ към Христос Спасителя. А когато направиш това, обърни листа и изброй всички Христови очаквания към сърбите. Помисли и се запитай: какво Христос очаква от тях?
Мир на теб и радост от Господа!
Автор – Св. Николай, еп.Жички и Охридски
Превод – Диляна Иванов
https://blagovestnik.bg/31-08-2026/
КОИТО НЕ ПРАЗНУВА ФАМИЛНАТА
КРЪСТНА СЛАВА ПОРАДИ ТРАУР
Получих твоето писмо. В него потвърждаваш публикуваното във вестниците съобщение, че няма да празнуваш вашата кръстна слава поради траур в семейството. През цялото време споделях от все сърце скръбта ти и пак казвам: Бог да прости твоя честит син. Ти оставаш и по-нататък с тази своя едничка скръб, а мене обремени с два нови повода за печал: първо, че не празнуваш вашата слава и второ, че обявяваш това във вестниците. Петдесет хиляди души ще прочетат, че този и този сърбин, професор, няма да празнува своята слава. Няма ли това да послужи за съблазън на мнозина? Поне да беше премълчал. Или да беше известил само приятелите си, които те посещават за славата. Защо целият свят трябва да се препъва в този камък - пропуска да извършиш своя религиозен и морален дълг? Нима не виждаш, че твоят фамилен светец св. Георги те изобличава? Подтикнал те е да обявиш пред всички своя грях към него. Защото всеки грях ще стане явен.
Но преди всичко - защо не отбелязваш славата си? Поради траур! Нима трябва да прославяме Бога само тогава, когато сме весели и преуспяващи? Нашите предци ни дават друг пример. Цар Лазар отпразнувал славата на своя светец в навечерието на Косовското поражение. Тодор войвода славил своя покровител св. Георги в тъмницата сред затворниците. Неговата съпруга била в дълбока скръб и въпреки това пак празнувала семейната им слава и посрещала гости. Такъв пример ни дава нашият народ и до ден днешен. По време на войната сръбските войници извършвали своите слави в окопите, пълни с вода и мъртъвци. Онова, което ще ти разкажа сега, прилича на приказка, но е самата истина.
В деня на своята кръстна слава един войник в окопа запалил свещ и я сложил върху челото на загиналия си другар, чието мъртво тяло лежало до него. Поставил на гърдите му хляб и вино. А той, гологлав, продължил да стреля, изпълнявайки заповедта.
- Какво е това? - попитал го командирът.
- Имам слава, господине!... и рекох, нека в същото време тя бъде и помен за моя земляк - ето, той ми служи за трапеза в тази кал.
Свещ, хляб, вино и непокрита глава! Разбираш ли това? Четири симво-
ла: светлината на вярата, зависимостта от Бога, любовта Божия и молитвата към Него. Именно това е важното при извършването на кръстните слави. Нима ти не си в състояние да покажеш тези четири неща в деня на твоята слава? Или мислиш, че в твоя дом, от който преди няколко седмици е изнесен един мъртвец, има повече мъка, отколкото в окопа, пълен с трупове, кръвта по които още не е изсъхнала?
Съвсем нелогично е да не се отбелязва слава с оправдание за траур. Точно тогава, когато сме в скръб и мъка, трябва с още по-голямо усърдие да прибягваме в молитва към Божиите светци. Тогава те, по-точно Бог чрез тях, в по-голяма степен и по-бързо ни помага. А когато всичко ни е наред и е по наше желание, тогава Божията помощ остава по незабележима. Защото вече имаме това, което желаем.
Аз вярвам напълно, че св. Георги се е явил на Тодор войвода в тъмницата и го е извел оттам. Има много примери за това, как онези, които са прославяли Бога и своя светец в беда, бързо са намирали спасение от нея. И Светото Писание потвърждава това. Прочети как апостолите Павел и Сила са славили Бога в тъмницата и как в този час земята се разтресла, тъмницата се отворила, а оковите паднали от нозете на затворниците (Деян. 16:25).
Твърдя, че изоставянето на кръстната слава идва от объркване на понятията. Не отбелязват своята слава по време на скръб само онези, които смятат, че тя е някакво веселие като сватбата. Но ти като учен човек трябва да знаеш, и другите да учиш: ако по време на траур не се прави сватба, слава се прави и при скръб. И дори особено тогава.
Бог да ти даде мир и утеха!
Автор – Св. Николай, еп.Жички и Охридски
Превод – Диляна Иванов
https://blagovestnik.bg/30-08-2026/
