http://blagovestnik.bg/%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%bb%d1%83%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d0%b8%d0%bd-%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%bb%d1%83/

 НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН

 

 

В тоя ден спомняме евангелската притча* за Блудния син. Светите божествени Отци са наредили да се спомня днес за Блудния син и за неговото спасително завръщане в бащиния дом по следната причина:

Понеже има хора, които дълбоко падат в бездната на греховете и било поради гордост, било поради нерадение все повече затъват в грехове и идват до отчаяние, което пък ги довежда до окончателна гибел, то, за да бъдат предпазени от подобна гибел и насочени по пътя на спасението, св. Църква като чадолюбива майка иде да им се притече на помощ; преди да е започнал Великият пост — време за покаяние — тя ни предлага за покаяние тази спасителна притча.

В притчата за Блудния син образно се разкрива, от една страна, крайният предел на човешкото морално падение и трагедията на отдалечилия се от Бога човек, а от Друга — силата на покаянието и безкрайната Божия любов към каещия се грешник. Тази притча е истински бисер сред останалите евангелски притчи. Наречена е „Евангелие в Евангелието". Нека сега да изясним смисъ­ла на самата притча:

Бащата в притчата е Бог — небесният наш Отец — благ в Своя­та милост и богат в Своята щедрост. По-старият син означава ония хора, които изпълняват закона Господен и не се отдалечават от Бога. В исторически смисъл това е еврейският народ, който приел Моисеевия закон. В лицето на по-младия син пък са представени ония, които тръгват по пътя на греха, отдават се на плътски удовол­ствия и изразходват в разпътство своите телесни и духовни сили, но които после се осъзнават, идват на себе си и чрез искрено и дъл­боко покаяние започват нов живот, съгласен с Божиите нравствени повели. В исторически смисъл това са езическите народи, които рано са се отдалечили от Бога, предали са се на идолослужение и разпътство, но впоследствие са се разкаяли и, бидейки просветени от светлината на Евангелието, са влезли в Христовата Църква.

Преблагият Бог в лицето на бащата от притчата приел с отво­рени отечески обятия своя блуден, но разкаял се син. Той заповя­дал на слугите си да изнесат най-хубавата дреха, т. е. светото Кръ­щение, и да облекат с нея сина му; да дадат пръстен на ръката му— възвръщане на предишното му достойнство като законен син и на­следник:  да  обуят обуща на нозете му - за да ходи по пътя Божи и да побеждава демоничните тъмни сили, И в израз на най-голяма радост любвеобилният Бог поръча да заколят угоеното теле - св. Евхаристия - защото тоя Негов син мъртъв бил и оживял, из­губен бил и се намерил.

Притчата за Блудния син съдържа голяма нравствена поука. Тя подбужда към покаяние, прогонва отчаянието и влива сили на упование в Божието безкрайно милосърдие. Тя е упражнявала и продължава да упражнява голямо нравствено въздействие върху грешниците, у които не е напълно угаснала искрата на доброто. Тя е едно уверение в това, че наистина няма грях, който да надми­нава Божието човеколюбив. Колко велики грешници чрез покая­нието са станали велики праведници! Да си спомним например пре­подобна майка Мария Египетска, която от голяма грешница ста­нала ангел в плът. Или св. Мойсей Мурин, който от жесток убиец и разбойник станал кротък като агне праведник.

Всички ние - кой по-малко, кой повече - грешим. Няма чо­век, който дори и един ден да е живял на земята и да не е съгре­шил. И ние като Блудния син напускаме бащиния дом и забягваме в далечната страна на греха, където безразсъдно пропиляваме, ба­щиното наследство. На нас обаче е дадена възможност да получим прощение на греховете чрез покаянието. В лицето на Блудния син имаме превъзходен пример за подражание. Трябва и ние като него да дойдем на себе си, да осъзнаем своето греховно състояние и чрез покаянието да се изправим и да се завърнем в бащиния дом с на­деждата, че всемилостивият Бог и нас ще приеме в Своите отечески обятия и ще ни спаси. Нека чуем две покайни църковни песни от днешното богослужение, в които и ние, заедно с Блудния син, се молим за прощение на греховете и за спасение:

„Разпръснал богатството на бащиния дар, аз — окаяният па­сох заедно с безсловесните скотове и, желаейки да имам тяхната храна, чезнех от глад, без да мога да се наситя. Но сега, като се връщам към добросърдечния Баща, викам със сълзи: „Отче, приеми ме като наемник мене, който падам пред Твоето човеколюбив, и ме спаси” .

„Спасителю, побързай да ми отвориш отеческите си обятия! Блудно прекарах моя живот, но сега, когато гледам неизтощимото богатство на Твоите щедрости, не презирай моето обедняло сърне. Защото към Тебе, Господи, с умиление викам: съгреших на небето и пред Тебе

Господи, Ти Който си богат в милостта и щедростите, приеми и нас грешните, помилуй ни и ни спаси!   Амин!

 

 

 

• Притчите са къси,мъдри и поучителни изречения или иносказателни раз­кази, в които се разкрива някоя религиозна истина или идея. За да направи по-достъпни за разбиране някои възвишени религиозни истини, Господ Иисус ги изказвал чрез притчи. Повечето от Христовите притчи имат за предмет Царството  Божие.

 

 

 

 

http://blagovestnik.bg/27-02-2021/

 http://blagovestnik.bg/26-02-2021/

 Разбитый горшок

Если случится на базаре разбить горшок из глины, гончар рассвирепеет и потребует возмещения убытка. По правде говоря, человек тоже сотворен из такого же дешевого материала, что и горшок, но то, что сокрыто в нем, – бесценно. Это душа, созидающая человека изнутри, и Дух Божий, дающий душе жизнь.

Если случится разбить горшок на базаре, больно станет не горшку, а горшечнику, который его слепил. Точно так же, если убит человек, боль чувствует не убитый, но Господь Бог, Который человека сотворил, возвысил и вдохнул Дух Свой.

Так если разбивший горшок должен возместить убыток горшечнику, то тем более убийца должен возместить Богу жизнь, которую отнял. Даже если люди не потребуют возмещения, Бог потребует. Убийца, не обманывай себя: даже если люди забудут о твоем преступлении, Бог забыть не может. Смотри-ка, есть вещи, которые и Господь не может. Например, Он не может забыть о твоем преступлении. Помни об этом всегда, вспомни в гневе своем, прежде чем схватиться за нож или пистолет.

С другой стороны, мы не можем убить жизнь. Полностью убить жизнь означало бы убить Бога, ибо жизнь принадлежит Богу. Кто может убить Бога? Можно разбить горшок, но нельзя уничтожить глину, из которой он был сделан. Точно так же, можно раздробить тело человека, но нельзя ни разбить, ни сжечь, ни развеять, ни разлить его душу и его дух.

Святитель Николай Сербский. Объяснение десяти заповедей, заповедь 6-я

 

 

 

 

 

 

http://blagovestnik.bg/25-02-2021/

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

Смерть – великое таинство. Она – рождение человека из земной, временной жизни в вечность.

свт. Игнатий (Брянчанинов)

 

 

 

 

 

http://blagovestnik.bg/24-02-2021/

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

http://blagovestnik.bg/23-02-2021/

 

 

http://blagovestnik.bg/22-02-2021/

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

НЕДЕЛЯ НА   МИТАРЯ  И ФАРИСЕЯ

 

 

Днес с Божия помощ започваме Триода. Триодът е богослу­жебна книга, която съдържа песнопения от ежедневното вечерно и утринно богослужение за периода от Неделя на Митаря и Фа­рисея до Великата събота включително (Постен триод) и от Въз­кресение Христово до Неделята на Всички светии включително (Цветен триод или наречен още Пентикостар). Думата „триод" е гръцка и означава „трипеснец", защото съдържа канони* на утрената, съставени обикновено от три песни.

Триодът е съставен в течение на много години от богопросветени люде. Начало на триодното творчество е поставил св. Козма Маюмски (+743). Той написал канони за дните на Страстната сед­мица, съставени от три песни в чест на Св. Живоначална Троица и в прослава на спасителните Христови страдания, като е съчинил и кратко краегранесие (акростих) съответно за всеки ден от сед­мицата. По негов образец по-късно и други започнали да пишат подобни трипеснеци за останалите дни на Великия пост. Най-из­вестни от тях са двамата песнописци преподобни Теодор (+826) и Йосиф (+830) С т у д и т и.

Трипеснеците са дадени обикновено на утрената. В понеделник трипеснецът се състои от първа, осма и девета песни, във вторник— втора, осма и девета, в сряда — трета, осма и девета, в четвър­тък — четвърта, осма и девета, в петък — пета, осма и девета. В събота е даден четирипеснец — шеста, седма, осма и девета, а в неделя е даден обикновен канон (без втора песен).

Постният триод, който започва днес, съдържа следните по главни идеи: Божия промисъл за света и човека — създаване на света и човека, грехопадението и неговите гибелни последици, изгонването на нашите прародители от рая, извършеното от Гос­пода Иисуса изкупление на човешкия род от греха и проклятието, усвояване плодовете на спасението чрез вяра и покаяние, пост, молитва и добродетелен живот. Посочват се и съответни примери за подражание на дълбоко и искрено покаяние.

В Постния триод са излени покайните сълзи и отразени въздиш­ките и сърдечните съкрушения на вдъхновени от Св. Дух боголюбци и богопросветени песнотворци Това е истинска антология на православното песнено творчество, явило се през течение на мина­лите векове, богата съкровищница на вяра и покаяние, извор на благодатни сили за богоугодни подвизи и спасение.

Великият пост, наречен още Четиридесетница*,е благодатно време за покаяние. Тогава св. Църква пее: „Ето (сега) благоприятно време, ето време за покаяние!" (Из първата стихира на стиховните на вечернята в неделя Сиропустна). Св. Четиридесетница е спасително поприще, което постепенно ни възвежда от земята към небето.

Великият пост се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и Фарисея, на Блудния син и неделя Месопустиа (на Страшния съд).

В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни размишления евангелската притча за Митаря и Фарисея (Лук. 18:10—14), която се чете на св. Литургия.

А защо ли тъкмо тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:

Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от

гордост, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява — смирението. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смире­нието, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и Фа­рисея.

В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема та­кава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6)  и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каеш, се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърди и казвал: „Боже, бъди милостив към мене греш­ния!"" И колкото повече се биел в гърди, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог се откликнал на покайната молитва на митаря и затова той излязъл от храма повече оправ­дан отколкото фарисея. „Понеже, заключава Христос, който пре­възнася себе си, ще бъде унизен, а който се смиряеа.ще бъде въздиг­нат" (Лук.   18:14).

Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често няма­ше дори где глава да подслони, оми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драговолно се предаде на смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно можеше да каже: „Пример ви дадох" (Йоана 13:15); „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:29).

Триодът започва с увещателната песен: „Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде сми­рен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: „Боже, очисти нас грешните!" (Първа стихира на „Го­споди, воззвах" в неделята на Митаря и Фарисея). А в неделните дни на утрената през Великия пост, почвайки от днес, се пеят див­ните и затрогващи покайни песнопения: „Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота. . !", „Богородице, насочи ме по пътеките на, спасението. .!" и „Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз — окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда".

И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието. Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господа Иисуса, Комуто да бъде чест и слава во веки!   А м и н!

 

 

 

 

 

Забележки:

 

* Думата „канон" с също гръцка. На български значи „пра­вило". Богослужебният канон с особен род песнено творчество. В него се из­лага историята на празника или животът на празнувания светец, или се про­славя Бог и Майката Божия. Канонът обикновено се състои от девет песни, а всяка песен — от по няколко стиха. Началните букви на всеки стих често образуват някакъв акростих, изразяващ известна мисъл или славословие. Всяка песен започва с т. нар. ирмос — стих, в който е дадена основната тема на песента. Темите и мотивите са взети от известни библейски песни. Обикно­вено втората песен, носеща покаен характер, се изпуша; изпълнява се само през време на Великия пост и то само в канони с покаен характер.

 

* Нарича се така, защото обхваща 40 дни. В това число не се смятат дните на   Великата   (Страстна)   седмица.

 

 

 

 

 

 

http://blagovestnik.bg/%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%80%d1%8f-%d0%b8-%d1%84%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%b5%d1%8f-%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%b7/