За почитането на светите икони

Пренасянето на неръкотворния Образ на нашия Господ Бог и Спасител наш, Иисус Христос, от Едеса в Цариград

Трябва да почитаме светите икони, защото Сам Бог е заповядал на Моисей да постави в скинията два златни херувима. Евангелист Лука е рисувал икони. Седмият вселенски събор е заповядал да се почитат светите икони. Най-после и заради това, че Сам Господ Иисус Христос е изобразил Своя Пречист Лик върху кърпа и е изпратил този Свой неръкотворен образ на едеския княз Авгар. Тъй като това събитие не е много известно на всички, за ваше назидание ще ви го разкажем така, както е предадено в Пролога за месец август на шестнадесетия ден.

По време на земния живот на Спасителя в град Едеса живял един княз Авгар, който страдал от проказа. Той чул за Господ Иисус Христос, пожелал да Го види и да получи от Него изцеление. За тази цел князът изпратил в Палестина по живописеца Ананий писмо до Господа и му заповядал [на Ананий], ако Сам Христос не дойде при него, поне да нарисува лицето на Господ и да му го донесе. Като стигнал в Йерусалим, Ананий предал писмото на Спасителя и след това, като избрал удобно време, започнал да рисува лицето Му върху лист, но това никак не му се удавало. Господ видял желанието на Ананий, взел вода и кърпа, умил и избърсал лицето Си и  божественият Му лик се изобразил върху кърпата. Господ дал на Ананий този Свой неръкотворен Образ, и му казал: „Дай го на изпратилия те“.

Когато Авгар получил неръкотворния Образ на Спасителя, той му се поклонил, целунал го и получил изцеление. След Христовите страдания при княза дошъл апостол Тадей и го кръстил заедно с целия му дом. Авгар поставил неръкотворния Образ на портите на града си с надпис над него: „Христе Боже, всеки, надяващ се на Тебе,  няма  да се посрами“ и заповядал на всеки, който минава покрай Него, да Му се покланя.

Много години след смъртта на Авгар един езически княз станал владетел на Едеса. Той искал да унищожи Божествената икона, но епископът на града, като научил за това, издълбал ниша в стената, поставил иконата в нея, зазидал нишата отвън с камъни и така я запазил от унищожение. Минали много години и когато Едеса била нападната от персите, Господ отново открил Своя Образ. Веднъж през нощта, по това време, една славна Жена се явила на епископ Евлагий и му казала: „Над градската порта, в стената е скрит неръкотворен Образ на Спасителя. Вземи го“. Епископът наистина намерил на споменатото място светинята и по време на обсадата я пренасяли от място на място. Персите не успели да постигнат нищо и се оттеглили.

При царуването на византийския император Роман неръкотворният Образ бил продаден от княз Амир на византийците и тържествено пренесен от тях в Цариград. Това пренасяне станало на 16 август. Светата Църква ежегодно отбелязва това събитие, или, по-добре казано, празнува на този ден.

Сега, братя, знаете от какво е ясно, че може и е необходимо да се почитат светите икони. Остава ни само да ви дадем поучение. А какво е то? Знаете, че иконите трябва да се почитат. Но известно ли ви е как трябва да се почитат? А да се разбере това, също е необходимо и нека за него да кажем няколко думи.

Когато се молите, гледайки икона, знайте, че трябва да се молите не на самата икона, а на този, който е нарисуван на нея; т.е., когато се покланяте пред иконата, в същото време умът и сърцето ви трябва да се издигат към небето, към Бога, към Пресвета Богородица и към светиите, в зависимост от това на кого се молите и кого призовавате за помощ. Свети Дамаскин учи: „Ние коленичим и се покланяме не на веществото, а пред и на Този, Който е изобразен... Честта и почитането на образа се пренасят на първобраза“ („Точно изложение на православната вяра“).

Затова, когато се молите пред иконите, възнасяйте вашите мисли и чувства към небето, а от изображенията възхождайте с душата си към Изобразения, към Първообраза на всички съвършенства и всяка святост – Триипостасния Бог. Само при такива условия вашето почитане на светите икони ще бъде угодно на Бога и спасително за вас. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/13-07-2026/

За почитането на духовните пастири

Поучение по част от словото за честно̀то упокоение на Пресвета Богородица

Всички ние, братя и сестри, сме длъжни да почитаме духовните пастири. Но защо ни е възложено такова задължение?

В църковното поучение за деня на Успението на Божията Майка за това е казано, че трябва да почитаме Божиите раби – свещениците, защото се кръщаваме от тях и заради тях, според вярата в нашия Господ Иисус Христос, приемаме Божията благодат. Чрез тях получаваме Тялото и Кръвта Христови и по техните молитви се избавяме от греховете си. По техните молитви и Светият Дух слиза върху светата просфора и я претворява в Тяло Божие, а виното – в Неговата свята Кръв. А тези, които ги приемат с вяра, те (Тялото и Кръвта Господни) са за опрощаване на греховете и за живот вечен... И апостолът е казал: Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те са длъжни да отговарят и бдят за вашите души (Евр. 13: 17).

И така, според църковното поучение трябва да почитаме духовните пастири, защото чрез тях в тайнствата ни се преподава благодат. Те се молят за всички православни (християни), а и апостолът ни заповядва да ги почитаме. Но не само заради това трябва да ги почитаме. Кажете ми, братя, кой е поставил пастирите и духовните учители? Той, т.е. Бог, казва апостолът: постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово (Ефес. 4: 11–12). А щом Сам Бог е поставил пастирите, то ние трябва да ги почитаме, защото те са били призвани за своето служение от Него Самия и следователно са служители Божии. И затова е ясно, че който не ги почита, показва, че не се подчинява на Самия Бог. А който ги презира, показва неуважение и към Самия Призовал ги. Така учи и Господ: Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята (Лк. 10: 16).

 По-нататък, трябва да почитаме пастирите и затова, че те, изпълнявайки Божието повеление, проповядват словото Божие и в проповедите си предлагат същото това учение, което е проповядвал и Господ, и което апостолите са оставили в своите писания. А като проповядват това учение, те, разбира се, ни разкриват спасителните истини на вярата, оживотворяват и възпламеняват в душите ни духа на благочестието и ревността към добродетелите. По този начин и със своите поучения ни водят към  небесното Царство. Как тогава да не бъдем благодарни към тях и да не ги почитаме?

Премъдрият казва: Бой се от Господа, и почитай свещеника (Сирах. 7: 33). С всичката си душа благоговей пред Господа и уважавай Неговите свещеници (Сирах. 7: 31). Почитай ги, защото, както виждаш, свещениците са Божии служители, и те в тайнствата ти преподават спасителна благодат, молят се за теб и те учат как да влезеш в Царството небесно. И най-после, почитай ги и затова, защото Сам Господ и Неговите апостоли ти заповядват да ги почиташ. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/12-07-2026/

Мъдрата учителка по благочестие

Поучение по слово от Патерика

Одухотворените от вярата и любовта към Бога хора не само са свети, но чрез себе си правят свети и другите и благодатта Божия, почиваща върху тях, се предава на ближните им и ги въвежда в обителите на Небесния Отец. Това ще ви покажем със следния разказ.

В едно село живеели двама търговци, между които царяла любов. Единият бил твърде богат, а другият – малко нещо по-беден от него. Първият имал необикновено красива и целомъдрена съпруга. Скоро той умрял и другият търговец пожелал да се ожени за нея. Вдовицата научила за желанието му и веднъж му казала: „Господарю мой, виждам, че ме гледаш и се вълнуваш. Кажи ми какво ти трябва и аз, с каквото мога, ще ти помогна“. Търговецът ѝ открил, че иска да се ожени за нея. Тя отговорила: „Ако изпълниш това, което ще ти предложа, ще удовлетворя твоето желание“. Търговецът обещал да изпълни това, което тя му заповяда. Вдовицата казала: „Иди си вкъщи и не яж нищо, докато не те повикам“. Търговецът с желание обещал да не яде. Минали три дни, но тя все не го викала. Но на четвъртия ден го повикала. Той така отслабнал от гладуването, че стигнал до нея поддържан от други. Вдовицата му поднесла богата трапеза и му казала: „Сега можеш да правиш каквото поискаш.“ „Дай първо да опитам храната, защото умирам от глад“ – отговорил търговецът. А вдовицата му казала: „Ето, сега от глад си забравил всичко и желаеш само хляб. Така че и за напред, когато те изкушават плътски помисли, постѝ и ще се успокоиш. И знай, че след като умря мъжът ми, ни за теб, нито за някой друг ще се омъжа, а ще пребъдвам в чистота“. Търговецът се удивил на нейната непорочност и целомъдрие. „И тъй като съм уверена, че ти обичаш Бога повече от всичко – продължила вдовицата, – нека през този живот се разделим завинаги, да оставим този свят и да се отдалечим в различни манастири.“ И както казала, така и направила. Тя отишла в женски манастир, а търговецът – в мъжки. И двамата угодили на Бога със свят живот и преминали във вечното Царство на Небесния Отец.

Така че одухотворените от вярата и любовта към Бога хора не само са свети, но чрез себе си правят свети и другите и благодатта Божия, почиваща върху тях, се предава и на ближните им. Затова търсете общение с благочестиви хора и те ще ви помогнат в делото за вашето спасение. Те ще ви откъснат от всичко нечисто и порочно и ще възвисят ума и сърцето ви към Бога. Ще възпламенят във вашето сърце любов към Него и тяхната чистота, неусетно за самите вас, ще се предаде и върху вас.

 О, колко скъпи са за мен Твоите приятели, Боже! Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/11-07-2026/

За разрешителната молитва към енориашите, които живеят сред разколници

Поучение по словото за монашеския живот и за епитимиите

По време на опелото над починалите се чете разрешителна молитва. За какво е тя, братя? Принася ли полза за душите на покойниците или не? Разбира се, принася. Защото ако не принасяше, нямаше да се чете. А от друга страна, ползата от нея за мъртвите може да се докаже и с това, че преселилите се в задгробния свят сами свидетелстват за нейната благотворност за тях.

Петър, презвитер на свети Григорий, папа римски, разказва следното: „Свети Григорий веднъж построил голям манастир и заповядал на игумена да пази  никой от братята да няма нищо в килията си. Един монах от този манастир, който имал брат мирянин, го помолил да му купи една покривка. Мирянинът дал на монаха три златни монети и казал: „Купи си я сам, каквато ти харесва“. Монахът взел златото и го задържал при себе си. Друг монах видял при него златото и казал на игумена, а игуменът съобщил на патриарха. Монахът, който задържал златото, бил отлъчен за известно време от Светото Причастие и скоро, без да е освободен от епитимията, умрял. Свети Григорий узнал за това и започнал силно да скърби, че не успял приживе да освободи монаха от наложеното запрещение. Желаейки да помогне с нещо на умрелия, той написал молитвата за разрешението на лист, дал я на архидякона и заповядал да я прочетат над гроба на починалия. Архидяконът отишъл при гроба и прочел молитвата. Същата нощ игуменът на манастирa видял починалия брат, изпаднал в недоумение и го попитал: „Нали си умрял?“. „Да“ – отговорил починалият. Игуменът рекъл: „Къде беше досега?“. Монахът отговорил: „До вчера бях в тъмница, но след деветия час бях освободен от нея“. Когато игуменът разказал това видение, всички разбрали, че именно в часа, в който архидяконът прочел молитвата над умрелия, душата му била освободена от тъмницата“.

Ясно е, че разрешителната молитва е полезна за душите на починалите и в това не може да има съмнение. Но сега забележете, братя, че тя е полезна и за вас, живите, и на вас дава поучение. Началото ѝ показва, че може да прощава грехове само законно ръкоположен презвитер. По-нататък в нея се казва, че той може да прощава не само някои, но и всички грехове, както е написано: „Господ и Бог наш Иисус Христос, по благодатта и добросърдечието на Своето човеколюбие да ти прости, чедо, (свещеникът споменава името) всички съгрешения, и аз, недостойният свещеник, чрез дадената ми от Него власт, те прощавам и освобождавам от всички твои грехове, в името на Отца и Сина, и Светаго Духа. Амин“.

Следователно:

1. Щом само законно ръкоположен свещеник може да прощава грехове, то да знаете, че живеещи между вас разколници като тези, които се изповядват заедно с миряните, не получават прошка при изповед.

2. Не бива да слушате упреците им, че нашата света Църква прощава и на великите грешници и допуска до светото Причастие. От разрешителната молитва сте чули, че свещеникът може да прощава всички грехове и следователно, в негова власт е да налага или не на някого епитимия. Той може да продължава времето ѝ или да я съкрати, както учат и светите отци, че при запрещение не бива непременно да се държи само на неговата продължителност, но и на принасяното покаяние. И посочвайки всичко това, разрешителната молитва ви учи да бягате от разколниците, да не слушате техните брътвежи и да бъдете в пълно и безусловно послушание на вашата Майка – светата Православна църква.

Не е ли вярно, братя, че разрешителната молитва е полезна и за душите на умрелите, и за вас, живите? Мислим, че в това сте съгласни с нас. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/10-07-2026/

И милостинята не спасява непокаялия се

Поучение по словото за един блудник, който давал милостиня, но не оставял блудството

Да знаете, братя, че за развратните и умрелите без покаяние човеци милостинята, раздадена от тях, няма да им е от полза. Това се вижда от следното:

Живял някога в Цариград един човек, много славен, богат и милостив към бедните. Но имал един порок – прекарал целия си живот в греха на прелюбодейството и на стари години, без покаяние, умрял в този грях. След смъртта му между патриарх Герман и неговите епископи имало спор за душата на покойника. Едни казвали, че той е спасен, защото е писано, че с богатството си човек изкупва живота си (Пртч.13: 8), а други – напротив, казвали, че покойникът е погинал, защото е казано: „Както ви намеря, така и ще ви съдя“. След това патриархът заповядал на всички манастири и затворници [отшелници] да се молят на Бога, та Той да открие задгробната участ на покойника. И тогава Господ открил на един затворник [отшелник] къде пребивава тази душа. Затворникът повикал патриарха и в присъствието на целия народ му казал: „Тази нощ, по време на молитва, видях едно място, от дясната страна на което беше раят, пълен с неизказани блага, а от лявата страна – огнено езеро, от което пламъците възлизаха до облаците. Между рая и страшните пламъци стоеше вързан умрелият и гръмко стенеше, поглеждаше към рая и плачеше горчиво. Дойде при него светлоносен ангел и му каза: „Защо напразно стенеш? Ето, за твоите милостини си избавен от мъките. А за това, че до смъртта си не остави своето беззаконие, си лишен от блажения рай“[1]. Като чули това, патриархът и онези, които били с него, били обхванати от страх и казали: „Апостолът правилно каза: „Бягайте от блудството!“.

Какво ще кажат сега онези, които говорят: „И да блудстваме, все пак чрез милостинята си ще се избавим от наказание. Затова, споменатият мъртвец приживе трябвало да дава милостиня, но и да се пази чист. Без това никой няма да види Бога. Никаква полза не принася раздаденото сребро, подавано с нечиста ръка и непокаяла се душа.

Затова, братя, ако от една страна вършим някакво добро, а от друга съгрешаваме смъртно, това означава с едната ръка да построим здание, а с другата да го разрушаваме. Затова нека не куцаме и с двата крака, а да се посветим изцяло на Господа. Да помним, че добродетелите са стъпалата на стълбата, водеща към небето, и са неразривно съединени едно с друго. Заради греха добродетелите ще загубят своята цена. Затова да не забравяме, че никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие (Лк. 9: 62). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

[1] Явно, този човек е задържан на митарствата и неговата задгробна участ още не е решена окончателно. Състоянието му да не се определя според римокатолическото учение за чистилището (бел. прев.).

8https://blagovestnik.bg/09-07-2026/

За Божието правосъдие

Поучение по словото на свети Василий Велики

Мнозина се самозалъгват с празната надежда в Божието милосърдие. Други съгрешават и не се покайват, а само повтарят: „Бог е милостив, Бог е милостив!“. Какво да кажем на такива хора? Да, да им кажем, че Бог наистина е милостив, но Той е и справедлив и всекиму въздава според делата му.

Свети Василий Велики учи: „Бог благ ли е? – пита той и отговаря: – Да, благ е, но е и справедлив. Праведния Той възнаграждава според заслугите му, а отклонилите се в разврат Господ ще постави заедно с вършещите беззакония. Милостив ли е Бог? Да, Той е милостив, но е и справедлив Съдия, както е писано: Господ обича милост и съд (Псл. 32: 5). Така че милостта Му е съединена с правосъдие. Така понякога има хубаво време, а друг път – гръмотевици и мълнии. Бива слънцето да грее, а бива и мрак да покрива земята. Господ изпраща дъжд, а понякога – огън върху земята. Едното е от милосърдие, а другото – по справедливост. Затова, да се страхуваме от Божието правосъдие, за да не чуем страшния въпрос: Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? (Рим. 2: 4). Но поради ожесточението си и непокаялото си сърце ти си събрал гняв за себе си за деня на гнева и праведния Божи съд. Нима е възможно да се спасят неизпълняващите Господните заповеди? И може ли да остане без наказание този, който презира заповяданото...? Не, на съда Божий ще застане срещу нас самото Божие слово и ще каже: Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове) (Пслт. 42: 21)“.

И така, вярно е, че Господ е милостив, но както виждате, заедно с това, Той е и справедлив и ще въздаде на всекиму според делата му. Затова нека грешниците да не се самозалъгват с безнаказаност и празна надежда на Божието милосърдие. Бог е милостив само към каещите се и грижещите се за своето поправяне. А некаещите се и безстрашните ги очаква Неговият гняв. И на Неговия съд те ще чуят: Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие (Мт. 7: 23). Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мт. 25: 41). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !