Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766279 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  203 204 205 206 207 208 209 210 211  >  >>

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Има три вида похвална ревност: ревност за очистване на себе си от греховните желания и помисли, ревност за верските истини и ревност за правдата Божия между хората. И трите вида ревност изпълвали душата на св. Николай Чудотворец  до съвършенство. Ревност за очистване себе си той проявявал през целия си живот, като пазил внимателно сърцето си. Особена ревност за истините на вярата проявил на Първия Вселенски събор в Никея, където влязъл в страшен конфликт с Арий. Особена ревност за правдата Божия между хората показал в два знаменити случая, когато спасил по трима невинни човеци от смъртно наказание. Веднъж, по време на отсъствието му от град Мир, сребролюбивият воевода Евстатий  осъдил трима души на смърт чрез посичане с меч, като за това взел подкуп от някои техни неприятели. Като научил за това, с най-голяма бързина, св. Николай пристигнал в Мир. Осъдените били вече изведени на мястото за посичане. Палачът вече вдигал меча над невинните хора. В този миг Николай хванал ръката на палача, изтръгнал меча от нея и освободил осъдените. След това укорил воеводата Евстатий, с което го накарал да се засрами и покае. Тъй също били наклеветени пред царския епарх Евлавий и пред царя трима царски воеводи – Непотиан, Урс и Ерпилион, и царят подписал смъртната им присъда. В навечерието на деня на погубването им тримата воеводи се молили на Бога, казвайки: „Боже Николаев, избави нас, невинните, от смърт!“. Същата нощ св. Николай се явил насън на царя и епарха, изобличил ги за неправдата и им заповядал веднага да освободят от тъмницата тримата воеводи. На другия ден царят и епархът си разказали еднаквото нощно видение и веднага освободили воеводите и от смърт, и от тъмницата.

 

БЕСЕДА за Иаков

 

Видях Бога лице с лице, и се запази душата ми (Бит. 32: 30).

 

Бог Авраамов и Исааков бил и Бог Иаковов, Бог на верните, послушните, милостивите и кротките. Кротък боговидец може да се нарече Иаков. Защото наистина бил кротък и видял Бога, и говорил с Бога, видял и ангели Божии, и стълба от земята до небето. Със своята кротост победил Лаван, своя тъст, и Исав, своя брат; с кротостта си въдворил мир между своите жени, Лия и Рахил; заради кротостта си бил мил и на фараона. Иаковата кротост е предобраз на Христовата кротост. Блажени кротките – е казал Господ, – защото те ще наследят земята (Мт. 5: 5). Тези думи се изпълнили и за Иаков. Той наследил земята на своите отци; неговото потомство се освободило от Египет и наследило обещаната земя; а чрез потомъка си по плът – Христос Господ – той наследил цялата земя. Това е Църквата Божия, която се е разпростряла по цялата земя. Видях Бога лице с лице. Иаков видял Бога в образ на човек, ала не като истински човек. И това видение е само предсказание за истинското въплъщение на Бога като човек. Душата му се избавила от страх и всякаква неправда. Но щом Иаков се избавил, виждайки само предобраза на Бога, колко по-лесно е за нас да се спасим, ние, които познаваме Бога като истински човек, като Богочовек.

 О, Господи кроткий, сило и славо на кротките, както си спасил Иаков с Твоя предобраз, спаси и нас с истинските Твои Тяло и Кръв. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 280 Коментари: 0 Гласове: 0
27.12.2018 05:25 - !!!
 

      Суета и лъжа отдалечи от мене [Господи](Притчи 30:80. Това е молитвата на премъдрия цар. Суета е всичко, което не служи на Бога, и всичко, което се противи на Божиите заповеди е лъжа. Победи суетата със служение на Бога, а лъжата победи с проповядване на истината.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове: 0
  
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

         Да се дава милостиня от това, което е необходимо за човека – това е истинската милостиня. Да не се съгрешава тогава, когато човекът е подложен на изкушение – това е стойностното пред Бога. Когато св. Лучия видяла, че болната ѝ майка е чудесно изцелена, ѝ предложила да раздаде имота си като милостиня на бедните. На това майка ѝ отговорила, че не желае да се раздели с имота си до смъртта си, но се съгласила той да бъде употребен за целта, която Лучия желаела. „Първо затвори очите ми“  –  рекла майката, – тогава прави с имота каквото ти е угодно“.  „Не е много Богу угоден онзи, който дава на Него онова, което сам не може да вземе (в гроба), нито онова, което е непотребно на него самия, но ако искаш да сториш богоугодно дело, дай Му онова, което самата ти ползваш. След смъртта ти нищо не ще ползваш и тогава ще Му предложиш, онова, което не можеш да отнесеш със себе си. Затова, докато си жива, подай на Христа каквото имаш; и всичко, което си събрала за мене, веднага почни да го даваш на Него“. Добрата майка на мъдрата щерка се съгласила с това. Когато мъчителят Пасхасий принуждавал тази света девойка към телесен грях, Лучия даже и не помислила да се съгласи на това. А когато я заплашил, че неговите хора насила ще я осквернят, с насмешка рекъл: „Като бъдеш осквернена, Дух Свети ще избяга от тебе“. На това благодатната Лучия отговорила: „Тялото не може да се оскверни без съгласието (съизволението) на ума“. И света Лучия тръгнала на смърт, като [предварително] раздала своето имущество, а своето младо и чисто тяло запазила неосквернено.

 

БЕСЕДА за Исаак

 

 И… му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе (Бит. 26: 24). 

 

       Открай време, братя, е тесен пътят, по който ходят праведниците. Винаги са притеснявани от ония, които не вярват в Бога, или от ония, които вярват неправилно. Авел бил притеснен от своя брат Каин. Ной и Лот – от покварените човеци, а Авраам, Исаак и Иаков – от езичниците. Но Бог не оставя праведника сам на тесния път. Това виждаме и при Исаак. Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се. Исаак разбрал тези многозначителни слова.  С тези думи Бог го окуражавал и предупреждавал. Той  искал да каже: „Заради Авраам ще те благословя; и както закрилях Авраам посред езичниците, така ще закрилям и тебе“; и още: „ Бъди Ми верен като Авраам, твоя баща“. И Исаак следвал примера на своя баща, и не отстъпил от Бога през целия си живот. Бил ратай и пастир като баща си; бил праведен и кротък, избягвал свадите с хората и правел добрини на човеците. Видяхме, че Господ е с тебе (Бит. 26: 28), трябвало най-накрая да признаят мразещите го негови гонители. И Исаак се удостоил Бог да се назове негов Бог; както се назовал Бог Авраамов, така после се назовал и Бог Исааков.
О, Господи, Който си дивен в Своите светии, помени в Твоето Царство и нашите имена между имената на Твоите праведници и светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                         

 [1] В ориг. – Първо покрий очите ми със земята (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 3362 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  12 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Нищо няма да ни помогне, ако не сме снизходителни към слабостите на хората, и ако не им прощаваме. Защото, как можем да се надяваме Бог да ни прости, ако не прощаваме? Веднъж св. Спиридон продал на един търговец според уговорената цена 100 кози. Светителят казал на търговеца да остави парите. Търговецът знаел, че Спиридон никога не брои парите, оставил пари за 99 кози, а за една ги задържал. След това Спиридон му преброил сто кози. Но когато търговецът със слугите си подкарал козите, една от тях,  блеейки, се върнала. Той я подгонил, но тя пак се върнала. И тъй, козата непрестанно се връщала обратно в обора, като никак не искала да тръгне с останалите кози. Тогава светителят прошепнал тихо на ухото му: „Виж синко, животинката не напразно прави така. Да не би да си задържал нейната цена?“. Търговецът се засрамил и признал своя грях. И като заплатил задържаното, козата веднага тръгнала с останалите. Друг път крадци влезли в кошарата на Спиридоновите овце. Като уловили няколко животни, колкото искали, тръгнали да излизат от кошарата. Ала невидима сила ги приковала към земята и те не могли да мръднат. Като се разсъмнало, епископът дошъл в кошарата и видял крадците, смъмрил ги благо и ги поучил в бъдеще да живеят от своя труд, а не да крадат. После взел един овен, подарил им го и казал: „Вземете това, та вашите мъки и всенощното ви бдение да не са напразно“. И ги освободил с мир.

 

БЕСЕДА за Мелхиседек

 

Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков (Псл. 109: 4; Евр. 7).

 

О, колко тайни и верни служители има Господ, които му служат ден и нощ! О, колко светещи комети на звездното небе, познато на хората, се появяват изведнъж, блеснат и се изгубват във вселенското пространство, оставяйки спомен за себе си! Праведният Авраам, със своето потомство, е като познатото небе над нашите глави, а Мелхиседек е като блестяща комета, която се появила ненадейно, и пред която познатото нам звездно небе се поклонило, и която изведнъж се скрила. Кой е този Мелхиседек?  Цар салимски…свещеник на Бога Всевишни! (Бит. 14: 18). Той изнесъл на Авраам хляб и вино; той благословил Авраама; и Аврам му даде десетата част от всичко.[1] А щом Авраам е благословен от Бога, колко ли ще да е благословен онзи, който благословил Авраама? О, неизследима бездна на Божия Промисъл! Човешката мисъл е от днес до утре, а Божият Промисъл прониква във всичко, до последните времена. Мелхиседек, по думите на апостол Павел, е предобраз на самия Господ Иисус Христос (Евр. 7). Защото, докато Авраам бил дивен и богоугоден труженик, този Мелхиседек бил цар и свещеник. И Господ наш е Цар и Свещеник. Мелхиседек предложил на Авраам хляб и вино. Нашият Господ предлага на целия човешки род Своето Тяло и Кръв. Авраам се поклонил на Мелхиседек и доброволно му дал данък. Истинското Авраамово потомство, т.е. християните, се покланя на Господ Иисус и Му принася доброволна жертва – дар за дар, дар за Тялото и Кръвта на Кръста. Рода Му кой ще обясни? И Христовия, и Мелхисидековия? Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва (Иоан 8: 56). Това Господ казал на евреите. Как го видял? Видял го с духа си. А в този дивен и славен Мелхиседек, цар и свещеник на Бога Всевишни, видял и предобраза Христов.

О, Господи Иисусе, благослови и нас, както Си благословил верните си служители Мелхиседек и Авраам. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В един определен момент, Бог нарежда Аврам да да се нарича Авраам. За да не се затруднява  читателя, тук е изписано ( с изключение на библ. стих ) Авраам. (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 4224 Коментари: 0 Гласове: 1
23.12.2018 21:40 - !!!
 
Сърповете и плуговете трябва да блестят като огледало. Пътищата към съдилищата трябва да са буренясали. Праговете на Божиите храмове – протрити.

Категория: Други
Прочетен: 723 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Господ пази всички, които Го обичат (Псл. 144: 20). Житията на светиите потвърждават това ясно като бял ден[1]. Едни завистливи свещеници обвинили пред патриарх Анатолий св. Даниил, че той е влъхвa. Всъщност, те завиждали на съвсем младия подвижник, който ги превъзхождал във всички добродетели и със своя живот привличал много народ към себе си. Патриархът повикал Даниил при себе си и го разпитал – първо как вярва, после и как живее. И когато Даниил му казал всичко, патриархът станал, прегърнал го, похвалил го и го отпуснал с мир. След няколко дена патриарх Анатолий се разболял, повикал Даниил при себе си и го замолил да се помоли  Богу за него, та да оздравее. Даниил се помолил на Бога и патриархът веднага оздравял. Когато патриархът пожелал с нещо да възнагради Даниил, младият светец го помоли вместо награда да прости на неговите клеветници. На това патриархът отговорил: „Как да не им простя, като са виновници за толкова блага, а именно, и с тебе да се запозная, и чрез тебе да получа изцеление!“. Господ пази всички, които Го обичат, и злото, което хората замислят обръща за тяхно добро.  По времето, когато св. Никон Сухи бил роб на един татарин, татаринът се разболял смъртно, и виждайки, че скоро ще умре, наредил на своите синове след неговата смърт над неговия гроб да разпънат на кръст роба Никон. Но св. Никон бил прозорлив и узнал, че неговият жесток господар ще се кръсти, та се помолил за неговото оздравяване. И противно на всяко очакване, татаринът оздравял. Така Никон спасил и себе си от телесна смърт, и своя господар от духовна.

 

БЕСЕДА за Лот

 

 И рече (им Лот): братя мои, не правете зло (Бит. 19: 7).

 

Лот живял с жена си и двете си дъщери в Содом. Праведник между грешници. Нима ще погубиш праведника с нечестивеца? – верният Авраам попитал Бога (Бит. 18: 23). А Бог отговорил на верния Авраам, че не само няма да погуби праведника, но ако се намерят десет праведници в този град, ще пощади целия град заради тези десет. Ала в Содом се намерил само един праведник – Лот, и той бил пришълец. Както преди всемирния потоп в света имало един праведник – Ной, тъй и преди гибелта на Содом имало един праведник – Лот. Този Лот бил подобен във всичко, във всяка добродетел, на своя чичо, особено послушен на Бога и твърде гостоприемен. А содомци го мразели, защото бил пришълец и още повече, защото бил праведник. Братя мои, не правете зло – молил ги Лот. Негодниците наричал братя, та белким ги укроти и вразуми да не вършат зло, и да ги спаси. Но неговата братска реч разпалвала в тях още по-голяма ярост. И Лот се удостоил да го посетят ангели Божии и да го изведат от този покварен град, чиито грехове викали към Бога. А негодниците навалили върху Лотовия дом, та да осквернят светото гостоприемство. Братя мои, не правете зло – молел ги Лот. Но нима ще послушат човек изроди, които не се боят и от Бога? И затова ангелите ги наказали със слепота, те всички ослепели, от май-малкия, до най-големия. След това ангелите извели Лот от града на грешниците, а върху града изсипали дъжд от огън и жупел. Тъй злият град загинал и тъй се спасил единственият праведник от този град. По-добре един праведник, нежели хиляда грешници (Сирах. 16: 3).

О, праведни Боже, който никога не оставяш праведника, изглади нашите неправди и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – ясно като слънце (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

По безброй начини живият Господ знае да милва и да наказва, да избавя верните от напасти, да прави невярващите вярващи и да наказва непоправимите гонители на вярата. Когато злият мъчител Максимин убил чудните Христови мъченици – Мина, Ермоген и Евграф, качил се на една ладия и отпътувал заедно със своята свита за Цариград. Но изведнъж очите му ослепели; бидейки и преди това сляп по душа и ум, той започнал да се оплаква на придружаващите, че като че ли някаква невидима ръка страшно го удря. Скоро след това погинал в зло, както и в зло живял. По времето на св. Амвросий имало и такъв случай: царица Иустина, еретичка, била убедила някой си Евтимий, началник някакъв в Милано, по някакъв начин да хване омразния ѝ епископ и да го закара някъде далеч на заточение. Този Евтимий приготвил една кола и се настанил в къща близо до църквата, та да може по-лесно да издебне [светителя], когато е сам, и да го откара с колата. Но точно в деня, в който бил уредил и подготвил всичко, за да хване Амвросий, дошло царско нареждане: заради някакво провинение Евтимий веднага да бъде прогонен в изгнание. Същия ден дошли войници, вързали зложелателя и го откарали на заточение със същата онази кола, която бил подготвил за Амвросиевото изгнание. Друг път един арианин влязъл в храма, в който служел св. Амвросий, с намерение да чуе нещо от неговите уста, та да може да го обвини. Погледнал този еретик как Божият светител поучава народа и видял до него светъл ангел, който му шепнел на ухото. Уплашил се от това твърде много, засрамил се от самия себе си, отхвърлил ереста и се върнал в Православието.

 

БЕСЕДА за Авраам

 

Аз, който съм прах и пепел (Бит.1: 27).

 

Това са думи, които праведният Авраам изрекъл за себе си. Смешни са онези хора, които се гордеят със своето приятелство със земните князе и велможи – те започват да мислят високомерно за себе си. Авраам се е удостоил да разговаря с вечния и всемогъщ Цар, но останал непоколебим в своето смирение, наричайки себе си прах и пепел. Кой бил този Авраам, че се удостоил с такова Божие благоволение през живота си, и похвала след смъртта си от апостола (Гал. 3; Евр. 11), та чак и от Господа Христа (Лк. 16: 22; Иоан. 8: 39)? Труженик, който имал всички добродетели, и живеел в света по Божия закон. Човек с твърда вяра в Бога, правдолюбив, гостоприемен, милосърден, смел, послушен, чист и смирен. Особено се прославил Авраам с вярата, със силната си вяра. Авраам бил на сто години, когато Бог му казал, че жена му, дотогава бездетна, ще му роди син, и той повярвал. И още преди Сарра да роди Исаака, Бог казал на Авраам: Ще направя потомството ти като земния пясък (Бит.13: 16). А когато Аврааму се родил единственият му син, Бог, изпитвайки го, му наредил да принесе единствения си син в жертва, което Авраам бил готов да стори, ако Бог не го възпрял в последния миг. Толкова верен и послушен към Бога бил този мъж. Затова Бог го благословил и прославил на земята и на небето. Блазе на онези, братя, които без да умуват, вярват в Бога и изпълняват светите Негови заповеди. Божие благословение ще им се прати и в двата свята.

О, благословени Сътворителю наш, благослови нас грешните и ни причисли към Твоите избрани, чиито дял е с Авраама в Твоето Царство. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 290 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Страхът от Бога пропъжда всеки страх от хората. При всички велики иерарси на православната Църква ние виждаме чудесно съчетание на кротост и безстрашие. Св. Николай хванал ръката на палача и изтръгнал от нея меча, за да не посече невинни хора. Св. Златоуст изобличавал лошите дела на Евдоксия, без да гледа на всички неприятности и опасности, на които заради това излагал живота си. По този начин постъпвали и много други. Цар Валентиниан Старши, като изслушал строгите Амвросиеви изобличения, му казал: „Знам твоето безстрашие, затова и помогнах да бъдеш избран за епископ; поправяй нашите грешки, както учи божественият закон, и лекувай нашите неправди“. Когато Валентиниан Младши, подучен от своята майка, Иустина, арианка, наредил съборния храм в Милано да се отстъпи на еретиците, Амвросий се затворил в църквата с вярващия народ и три дена не искал да излезе, и известил на царя и царицата, че ако искат неговата смърт, той е готов всеки час „тук, в църквата, с меч или копие, да бъда прободен“. Като чули това, царят и царицата отменили своето нареждане. Когато станал един бунт в Солун, в който, по нареждане на цар Теодосий Велики, били посечени 7 000 души, Амвросий се разгневил на царя, и когато той посетил Милано и искал да влезе в църквата, светителят му забранил да влезе. Царят казал на Амвросий: „И Давид съгреши, но не се лиши от Божието милосърдие“, на което епископът му отговорил: „ Ако си подражавал на Давид в греха, подражавай му и в покаянието“. Царят се засрамил, върнал се и горчиво се покаял за греха си.

 

БЕСЕДА за Ной

 

Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога (Бит. 6: 9).

 

Да си праведник между праведниците е нещо велико и похвално. Но къде-къде повече похвално нещо е да си праведник между грешниците. А Ной, живял петстотин години между хора, изпълнени с неправда и злоба, останал праведен пред Бога. А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога) (Бит. 6: 8). Най-висшият Съдия, който вижда всички човешки дела, и ги оценява без пристрастие и безпогрешно, е оценил труда Ноев, дето се запазил в правдата Божия между един покварен и опърничав род, и го наградил със Своята благодат. Без съмнение, Ной е претърпял много мъчнотии и огорчения от своите злобни съседи. Без съмнение, Ной не можел да има приятел между тях. Най-голямото удоволствие на грешника е да въвлече праведника в своята кална локва и с него да сподели своя грях. Но Ной не допуснал да бъде въвлечен, нито прелъстен. Той желаел повече да има Бога за приятел, нежели неправедните хора. За него по-скъпо било общуването с Бога без хората, нежели с хората без Бога. Страхът от Бога, Твореца и Съдията, го запазил от общата поквара. И не само, че бил праведен, а бил и съвършен в своя род. Т.е. той ни най-малко не допуснал да се зарази от общото зло, а стоял в Божията правда. Примамването към грях и насмешките все повече го отдалечавали от тях. И когато настанал общият потоп за целия човешки род, Бог не оставил верния Ной да загине с останалите, спасил го и го прославил, като го направил родоначалник на новия човешки род. Светлият Ноев пример, братя, ни учи, че всеки от нас, само ако желае, може да угоди на Бога и сред най-големите грешници около себе си.

О, Боже праведни и дълготърпеливи, подкрепяй ни по пътя на Твоята правда. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

 

Категория: Други
Прочетен: 313 Коментари: 0 Гласове: 0
21.12.2018 06:30 - !!!
 

Ако вършиш неправда, може мъката и да те заобиколи в този ден, когато вършиш неправдата, но тя [мъката] е чула гласа на неправдата и непременно ще дойде в свое време.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 1009 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Който напълно се предаде на Бога, него Бог води към спасение и за полза на много други. Св. Николай, предан на волята Божия, побягнал от суетната човешка слава от своя град Патара и отишъл в град Мир Ликийски, където не познавал никого, нито пък някой познавал него. Без каквито и да е средства – защото, макар да бил богат, оставил всичко в къщи – без познанства и без план, той като непознат обикалял из града, очаквайки Бог да насочи стъпките му. През това време умрял Иоан, архиепископът на града, и свиканият събор за избор на нов архиепископ не успял да постигне единомислие за нито един от кандидатите. Накрая, членовете на събора решили да постят и да се молят на Бога, та Бог да покаже на някого кой е най-достоен за това звание. Бог чул молитвата на Своите слуги и им открил най-достойния. Когато председателят на събора бил на молитва, му се явил в светлина един човек и му казал да иде рано пред църквата и да чака онзи, който пръв дойде за утринната молитва: „Него поставете за архиепископ, името му е Николай“. Като видял и чул това, епископът го съобщил на своите другари и на другия ден рано отишъл пред църквата и зачакал. Тогава дошъл св. Николай, който имал обичай да става рано за молитва. Като го видял, епископът го запитал: „Как се казваш, чадо?“. Николай мълчал. Епископът го запитал отново и той отговорил: „Никола се казвам, владико, слуга на твоя святост“. Тогава епископът го уловил за ръката, завел го пред събора и казал: „Приемете, братя, своя пастир, когото Дух Свети ви помаза, и когото не човешки събор избра, а Божият Промисъл“.

 

БЕСЕДА  за проклятието върху греховните дела

 

Проклета да е земята поради тебе (Бит.3: 17).

 

След грехопадението на Ева и Адам Бог им наложил наказание. Не наложил наказанието веднага, а след известно време, очаквайки тяхното покаяние. Това се вижда от разговора, в който Бог встъпил с Адам след греха. Къде си? – Бог попитал Адам. И когато Адам казал, че се е скрил заради своята голота, Бог отново го попитал: Кой ти каза, че си гол? Тогава Адам, вместо да принесе покаяние, започнал да обвинява жена си. След това Бог наложил наказанието. Върху змията, която послужила за оръдие на дявола, паднало неограничено проклятие. Жената била осъдена с мъка да ражда деца и нейната воля да бъде под властта на мъжа. Това не е проклятие, а наказание с надежда. Човекът е осъден с труд да обработва земята. Но какво означават думите Проклета да е земята поради тебе? Дали Бог е проклел земята, както и змията с неограничено проклятие? Не. Земята е проклета само в грешните дела на човека. Заради човешкия грях земята ражда тръни, заради греха е безплодна, заради греха настава суша, заради греха са наводненията, земетресенията, вредните насекоми, скакалците, гъсениците и болестите. А че земята не е проклета като змията в своята цялост, се вижда от това, че земята ражда и добри плодове; Бог винаги, по молитвите на праведниците, благославя земните плодове, необходими за човешкия живот, и даже ангелите Божии, като гости Аврамови, яли от земните произведения (Бит.18: 1–8). Защото какво е виновна земята и какво са виновни всички останали творения Божии на земята, освен змията, за Адамовия грях? Но все пак Всички твари заедно стенат и се мъчат досега (Рим. 8: 22). Не стенат и не се мъчат заради проклятие върху себе си, а заради греховните човешки дела, които са проклети. О, братя мои, да се засрамим от своите грехове, заради които страдат и невинните твари.

О, Боже благий, прости ни старите грехове и ни пази от нови. О, Боже милостиви, смили се над невинните Твои създания, които страдат заради нас и облекчи техните страдания. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 196 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Бог връща стократно заема, даден Нему чрез сиромасите. Имало една жена, омъжена за мъж езичник. Живеели в любов и в бедност. Като спестили с мъка 50 сребърника, мъжът рекъл на жената, че трябва да дадат тези пари някому назаем с лихва, иначе сребърник по сребърник ще похарчат спестеното и пак ще останат без нищо. Жената му отговорила: „Ако искаш да ги дадеш назаем, дай ги на християнския Бог“. „А къде е християнският Бог?“ – запитал мъжът. Жената го отвела пред църквата и му казала да раздаде парите на просяците там, и му рекла: „Християнският Бог ще приеме това от тях, защото всички те са Негови“. Раздал всички 50 сребърника на сиромасите и се върнали в дома си. Но след известно време останали вкъщи без хляб. Тогава жената рекла на мъжа си да иде пред църквата и да получи парите от Бога, Комуто ги бил дал. Отишъл мъжът, но видял около църквата само просяци и в недоумение кой ще да му даде парите, обикалял около църквата. Погледнал пред себе си и неочаквано видял един сребърник. Той го взел, купил с него една риба и я отнесъл вкъщи. Оплакал се на жена си как не видял никого, и как никой нищо не му дал, но намерил случайно само един сребърник. Жена му отговорила: „Бог е невидим и по невидим начин урежда всичко“. Когато жена му разпорила рибата, намерила в нея някакъв блестящ камък. Тя го дала на мъжа си, а мъжът го отнесъл при един търговец, та да види дали може да получи нещо за този камък. Търговецът му предложил 5 сребърника, а мъжът се засмял, мислейки, че търговецът се шегува, като предлага такава висока цена. Търговецът пък помислил, че мъжът му се присмива заради ниската цена, която предложил, и предложил 10, после 15, после 30, после и 50 сребърника. Онзи човек разбрал, че това е някакъв скъпоценен камък и започнал да се колебае. Търговецът вдигал цената все повече и повече, докато не стигнал до 300 сребърника. Тогава човекът взел 300- те сребърника и радостен отишъл у дома си. „Виждаш ли колко е добър християнският Бог?“ – рекла жена му. Удивен, мъжът веднага се кръстил, и заедно с жена си прославили Бога.

 

Беседа за това, че всичко, сътворено от Бога, е твърде добро

 

И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро (Бит. 1: 31).

 

Когато, братя, частите на една сграда са добри, тогава тя и цялата е добра. Добра е всяка отделна тухла и всеки камък, и хоросанът, и варта, и гредите, и стълбовете, но човек се възхищава, като гледа цялата сграда. Често пъти нещо от сградата му се струва неразумно и неуместно, но на мига забравя за него, когато устреми погледа си върху цялата [сграда]. И наистина, в този свят има доста неща както в предметите, така и в случващото се, които за нас изглеждат неразумни и неуместни. Но когато ни се открият в цялост, ние ги проумяваме и се успокояваме. Много от страданията в нашия живот смятаме за жестоки и безсмислени, когато ни споходят. Но като минат дни и години, в нашата памет тези страдания блестят като скъпоценен камък, който осветява по-нататъшния ни житейски път. Затова, ако нещо в Божието творение[1] те смущава, гледай цялото; ако нещо в живота те огорчава, изчакай търпеливо, с вяра и надежда следващите дни и години. И ако целият този живот да ти се струва мъчителен и скръбен, подигни духовните си очи към другия свят и ще се успокоиш и зарадваш. Защото този видим свят не е съвършен във всичко – очаква ни и друг свят. Защото е казано: Бог сътвори небето и земятаИ художникът препоръчва на зрителя да гледа картината отдалеч, за да я види в цялата ѝ красота. О, Господи, о, безсмъртни Художнико, как твърде добро е всичко, което Ти Си сътворил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 198 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Обикновено св. Николай се изобразява от едната страна на Спасителя, Който държи Евангелие в ръцете Си, а от другата му [на св. Николай], Пресвета Дева Богородица с архиерейски омофор[i] в ръцете. Това има своя двоен исторически  смисъл; първият показва призоваването на Николая към архиерейско служение, а вторият – отменянето[ii] на наказанието му заради конфликта[iii] му с Арий. Св. Методий – патриарх Цариградски, пише: „Една нощ свети Николай видял Нашия Спасител в слава да стои близо до него и да му подава Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна видял Богородица, Която поставяла на раменете му архиерейски омофор. Малко след това видение се представил Мирският епископ Иоан, и Николай бил поставен за епископ на града“. Това е първият случай. Вторият случай станал по време на Първия Вселенски събор в Никея. Kато не успял с разумните си доводи да накара безумния Арий да спре да хули Сина Божий и Неговата Пречиста Майка, св. Николай го ударил с ръка по лицето. Светите отци на събора, негодувайки заради тази му постъпка, отлъчили Николая от събора и го лишили от всички архиерейски знаци. Но в същата нощ няколко от светите отци имали едно и също видение, а именно: как от едната страна на св. Николай стои Спасителят Господ, държейки Евангелие в ръце, а от другата му страна – Пресвета Богородица с омофор, подаваща му взетите архиерейски знаци. Като видели това, отците се ужасили и веднага върнали на Николай онова, което му били отнели, започнали да го почитат като велик Божий угодник и неговата постъпка спрямо Арий изтълкували не като дело на безумен гняв, а като израз на велика ревност за Божията истина.

 

БЕСЕДА за отсъствието на грях в Божиите дела

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

 

Всичко, братя, което е сътворено и както е сътворено от пречистия и безгрешен Бог, е чисто и безгрешно. Всяка твар Божия е чиста и е безгрешна, докато е обърната към Бога, докато не се е отделила от Бога и докато не е станала враждебна към Бога. Всяка твар сама по себе си хвали и прославя Бога, докато е чиста и безгрешна. Затова Псалмопевецът казва: Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия! (Псал. 150: 6). Всяка разумна твар Божия усеща като естествено и главно свое предназначение да хвали Господа. Но макар да е така, братя, хората се питат: „Ама щом е така, откъде е злото в света?“ От греха, само от греха. Грехът от светлия ангел направил дявол. Дяволът сам себе си доброволно направил съсъд на греха, па побързал и другите творения Божии да направи такива съсъди. Със свободната си воля[iv] към дявола се присъединили и някои други ангели, а след това и първите хора – Ева и Адам. Оттук е произлязло смесването на доброто и злото в света. Но онова, което е сътворено от Бога, и днес е добро, както е било и в първите дни на сътворението. Отровата е дошла от греха, защото грехът е най-лютата отрова от всички съществуващи. Грехът е навлякъл проклятието, причинил помрачаване на умовете, предизвикал вражда на творенията спрямо техния Творец, отдалечил човека от човека, човека от природата и природата от човека. О, братя мои, от Бога е всяко добро, а от греха – всяко зло. Не съществува никакво зло, свързано с Бога, и не съществува никакво зло, несвързано с греха. Много философи са изучавали същината на греха и поради грубостта на своя ум са твърдели, че злото е в материята и материята е злото. Обаче, само ние християните знаем, че същността на злото е грехът и злото няма друга същност освен греха. От това е ясно, че ако желаем да се запазим от злото, трябва да се пазим от греха.

О, Боже безгрешни, помогни ни да се запазим от греха и греховното тление. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[i] Омофор – дълга широка лента, част от епископското облекло (бел. ред.).

 

[ii] В ориг. – опрaвданието (бел. прев.).

 

[iii] Св. Николай ударил плесница на Арий. За подробности – вж. житието му – 6 декември (бел. прев.).

 

[iv] В ориг. – по свободното си самоопределение (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 876 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  203 204 205 206 207 208 209 210 211  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766279
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031