Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 928489 Постинги: 2514 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  210 211 212 213 214 215 216 217 218  >  >>

 http://misioner.com/%D0%B4%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%C2%A0%C2%A0%C2%A0%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 
Категория: Други
Прочетен: 293 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 НОЕМВЕРИ

 

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Между многобройните чудеса на св. Георги се разказва и за следното: На остров Митилини, имало църква на св. великомъченик Георги Победоносец. Жителите от целия този  остров се стичали в тази църква за годишния свещен празник. Като разбрали за това, сарацините от Крит, една година, на празника, нападнали острова, пленили и поробили [когото заловили], и се върнали на Крит. Бил поробен и един красив юноша, когото пиратите подарили на своя княз в Крит. Князът го взел и поставил да прислужва на трапезата. Родителите на юношата били в голяма скръб за сина си. Като минала година и пак настанал денят на св. Георги, тъжните родили, по стария обичай, сложили трапеза и поканили[1] много гости. Като се сетила за сина си, бедната майка, отишла пред иконата на светеца, паднала на земята и започнала да моли св. Георги да избави сина и от робството, така, както той знае. След това майката се върнала на трапезата. Стопанинът вдигнал чаша и пил за слава на св. Георги. В този миг, техния син се явил между тях, държейки в ръце една стъкленица с вино. Когато всички, изненадани и със страх започнали да го питат откъде и как се е намерил тук, юношата отговорил, че точно когато щял да налее вино на своя господар в Крит, пред него се появил един юнак на кон, качил го върху коня и за миг го пренесъл в дома на родителите му. Всички се учудели и прославили Бога и Неговия дивен светия, воеводата и победоносеца Георги.

 

БЕСЕДА за Христос като Глава на всички светии

 

За да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа (Еф. 1, 10)

 

Грехът обезумява, грехът обезглавява. Човек потънал в  грехове и пороци прилича на кокошка, чиято глава е отсечена, а тя умирайки, конвулсивно рита и скача насам натам. Целият езически свят представлявал обезглавена маса, която умирала в конвулсии. Христос е съединил отсечената глава с потъмнелия труп и оживил тялото на човешкия род. Той е Глава на небесното войнство, и Той никога не е преставал да бъде. А като Творческо Слово Божие, Той от начало е бил Глава и на сътворения свят, на видимия свят, особено пък на човешкия род. Но грехът, като меч, разделил главата на грешния Адам от трупа. Въплътилият се на земята Господ е помирил небето и земята, спуснал небето към земята, и земята издигнал към небето, и всички поставил под Своя ум, под Своята глава. Чрез Христа ние сме помирени със Света Троица, с Божиите ангели, един с друг и със сътворената природа около себе си. Намерена е изгубената глава и всичко хармонично се е устроило под нея. А ние имаме ум Христов – казва апостолът. Каквото е главата върху човешкото тяло, това е умът на духовния, вътрешния човек. Ако сме Христови, значи, трябва да мислим и съдим като нашият Глава Христос – за всичко, само с Него и чрез Него да мислим и съдим. А с Него ще мислим и съдим, ако се чувстваме като членове на едно тяло заедно с другите хора и с ангелите, едно тяло, чиято Глава е Христос. От тук се разгорява нашата любов към Бога, и се усилва нашата вяра, и се освещава нашата надежда. Само заспалото тяло не чувства връзката със своята глава. Да се пробудим, братя мои, да се пробудим докато още има време. Господи Иисусе Христе, Глава наша Всеумна, съедини ни със Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - гостили

Категория: Други
Прочетен: 247 Коментари: 0 Гласове: 0


РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Как може да се възвиси до любов към враговете си, който е пречупил любовта към своите родители? Любовта към родителите е главната и основна школа на любовта. Без тази школа не се върви напред. Сръбския крал Драгутин въстанал с войската си против своя отец за да седне на бащиния престол. Но му се случило да счупи крака си и това пробудило в него съвестта му, която до смъртта му, със своите угризения не го оставила на мира. Драгутин слязъл от престола и отстъпил властта на по-малкия си брат - Милутин, започнал щедро да раздава милостиня, да гради църкви и върши други добри дела. Освен това, той тайно, строго се подвизавал, носел на голо груба дреха[1], обличал се в грубо вретище, нощем, в един тайно изкопан гроб, се молил на Бога. И всичко това каещият се крал правел за да му проси Бог грехът от липсата на любов към неговия родител. И Бог му простил.                      Много св. мъченици с радост посрещали своите палачи, които ги търсили, гощавали ги в своите къщи, докато те се приготвяли за смъртта. Да нагостиш своите убийци[2], не е ли това израз на велика любов към, враговете ти? Когато цар Сапор люто мъчил св. Акиндин, Пигасий и останалите с тях, изведнъж той побеснял и онемял, не можейки да каже и дума, от голяма ярост раздирал лицето си. Виждайки своя мъчител в такова отчяние, св. Акиндин заплакал, помолил се на Бога за царя, и рекъл: „В името на Иисуса Христа, Господа нашего, проговори!“. Езикът на царя се отвързал и той почнал да говори. Ето пример за истинска любов към своите врагове!

 

БЕСЕДА за волята  Божия всички християни да бъдат свети

 

Както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов. (Еф. 1, 4)

Единствено Църквата учи и показва, че първо е имало план за света, па после светът е сътворен. Този план е бил създаден от мъдростта, волята и силата Божия. В този план сме и ние християните като Църква Божия. Бог, според този план, предварително, преди създание мира, ни е избрал за святост, праведност и любов. Бог предварително ни е избрал и осиновил чрез Него. Чрез кого? Чрез Господ Иисус Христос. Защото, каквито сме Му на Бога, сме Му чрез Исуса Христа. И без Иисус Христос човек няма никаква връзка, никакво отношение, никакво родство с Бога. Нашето избраничество и осиновяване, значи, е било чрез нашия Господ Иисус Христос. Избрал нас, Своята света Църква, по благоволение на Своята воля, както някога избрал Израил из между всички народи на земята. Никой да не казва: „ Това избраничество  унищожава свободната воля на човека, нито християните имат заслуга, че са християни, нито езичникът е за осъждане, че е езичник“. Не - това е съвсем погрешно тълкуване. Защото Бог избра някога Израиля, но някои от Израиля погинаха, а други се спасиха. Той избра и Своята света Църква, призовавайки в Нея всички народи и всички хора. Но кои от избраните и призваните ще се спасят, това не зависи само от Божият избор, а и от човешката воля и труд.

О, Боже вечни, Творецо наш, Който си ни избрал за спасение преди да ни сътвориш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. тръстика. Дреха изработена от тръстика, подобна на конопена.

[2] В ориг. - кръвници

 

Категория: Други
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.01.2017 05:07

 ИЗ ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Св. Иларион Мегленски е водил голяма борба против богомилите. Веднъж богомилските първенци се събрали около Иларион, и започнали да се препират с него за вярата. Богомилите учели, че Бог е сътворил духовния свят, а дявола материалния. На това Иларион им отговорил, че в Свещеното Писание пише: Бог е Цар на цяла земя (Пс. 46, 8), и още: Господня е земята и онова, що я изпълня (Пс. 23, 1). Богомилите твърдяли, че Стария Завет е от дявола. На това светията отговорил: Ако Стария Завет наистина е от дявола, нима Христо би рекъл: Изследвайте Писанията … И те са, които свидетелствуват за Мене (Иоан. 5, 39)? И нима би признал за най-голяма заповедта  за любовта към Бога и към ближния, която някога е дадена от Мойсей?“. Богомилите още твърдяли, че Тялото Христово е слязло[1] от небето. На това св. Иларион им отговорил, че ако това е тъй, то Тялото Христово не би усещало ни глад, ни жажда, ни умора, ни страдание, нито би било подвластно на смъртта. Тогава богомилите изразили своето негодувание против кръстното знамение, което православните християни употребяват. На това светията им отговорил: А какво ще правите, когато на небето се появи знамението на Сина Човечески - Неговият Кръст, и когато заплачат всички народи по земята , които не са вярвали в Кръста?“. И добавил: „Как казвате, че всяко зло е от злата материя, а не искате да се поклоните на онова Дърво с което се освещава целият материален свят?“.

 

БЕСЕДА за призванието на всички християни да бъдат свети
 

До намиращите се в Ефес светии (Еф. 1, 1)
 

Апостолът нарича християните в Ефес светии. Не нарича светии един или двама от тях, или една част от тях, а всички. Не е ли това удивително Божие чудо, хора, които не са в пустинята, а в град, и то в един идолопоклоннически и покварен град, да бъдат свети?  И да са свети женени хора, които търгуват и работят! Такива, наистина, са били първите християни. Тяхната преданост и вярност, както светостта и чистотата на живота им, напълно оправдавала названието светии. Ако в последните времена светиите ще станат изключение, в онези, първи времена несветиите са били изключение. Така, че светиите са били правило. Впрочем, не трябва да се чудите защо апостолът нарича всички кръстени души в Ефес светии, защото осен това, той има още едно по-високо название за всички християни, а именно синовесинове Божии (Гал. 4, 6). Правото да се наричаме така ни го дал сам Христос Господ, когато ни е научил да назоваваме Бога: Отче наш! О, братя мои, не казваме ли всеки ден на Бога: „Светий Боже?“. Не наричаме ли ангелите свети? Не наричаме ли Божията Майка света. Ами пророците, мъчениците, праведниците? Кой [друг], значи, може да се всели в светото царство, освен светиите? Ако имаме надежда за спасение, имаме и надежда за святост.

О, Сятий Боже, Който живееш в святост  и почиваш всред светиите, и светиите призоваваш и милваш при Себе, помогни нам да се осветим – в думите, мислите и делата. За Твоя слава и наше спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                      

 

[1] В ориг. - донесено

Категория: Други
Прочетен: 225 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. (Мат. 10, 38). Св. преп. мъченик Тимотей Евсигменски (29 окт.), най-напред бил женен човек и имал две дъщери. По–късно, когато като монах решил да пострада заради Христа, и вече подготвен за пътя на страданието, помолил игумена за благословия да се отбие в своето село Кисани та да се види и опрости със своите дъщери. Игуменът не му разрешил от страх да не би тази среща да го разнежи и отклони от мъченичеството му за вярата. Но Тимотеевото село било на пътя за Пропандита, за където Тимотей се бил упъти. Като минавал през своето село, срещнал един съсед, поразговорил се и чрез него поздравил дъщерите си. Напразно съседът му го увещавал да се  отбие , да се види с дъщерите си и да си почине. Тимотей се опростил [със съседа] и бързо се отдалечил по своя път. Дъщерите чули от съседа за своя баща, и припнали да го видят. Открила се рядка и величествена гледка. Дъщерите тичат да прегърнат своя баща, а бащата бяга от своите дъщери та да не би да се огреши като наруши заповедта на игумена. Дъщерите тичат бързо, а той още по – бързо. Дъщерите бързат да прегърнат своя родител, а Тимотей бяга от тях и бърза да прегърне смъртта. Дъщерите му се изморили и отчаяни се върнали, а баща им се отдалечил. Преди смъртта си Тимотей помолил духовника Герман да свърне в неговото село и да извести на дъщерите му за неговата мъченическа кончина. Герман изпълнил заръката. Турците посекли Тимотей и хвърлили тялото му в реката, а Герман успял да вземе само една негова дреха, която донесъл в Кисани и като намерил Тимотеевите дъщери, разказал им за юнашката смърт на техния баща и им показал неговата дреха.

 

БЕСЕДА за увереността на праведника, че няма да умре

 

Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни (Пс. 117, 17).

 

Кой може да каже: няма да умра? Онзи, който се държи за живия Господ. Кой може уверено да твърди: ще живея? Онзи, който вижда живия Господ пред себе си. Енох и Илия не умрели, а били взети живи във вечния живот. Господ ги взел, по Своята милост, за доказателство пред хората, че има вечен живот. Господ умрял и възкръснал със Своята сила за  доказателство пред хората, че има възкресение на мъртвите. Апостолите и светиите умрели, но много от тях, по своето човеколюбие, се явили от другия свят за доказателство пред хората, че има вечен живот. Така, и онези, които били взети, и онези, които умрели, живеят с възкръсналия Господ Христос в безсмъртното царство. Няма да умра, но ще живея – с голяма увереност казал цар Давид, макар и да живял на земята преди възкресението Господне и  преди проповедта за общото възкресение на праведниците. С още по-голяма увереност всеки от нас, християните,  трябва да каже така: Няма да умра, но ще живея, защото нашият Господ е основа на нашата вяра, защото нашите очи видяха и ушите ни чуха повече, много повече, отколкото очите и ушите на цар Давид. След Кръста Христов, дяволът станал като дим, а след възкресението Христовo, смъртта станала като мъгла, през която се излиза на слънчевото поле на безсмъртието. Блажен е онзи, братя, който се е удостоил да бъде жив и да разглася делата Господни!

Господи живий, оживи нас и ни спаси. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

Категория: Други
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Големият син на Православната  Църква, крал Милутин, спасил Балканите от унията. В момента, когато византийски цар загърбил съвестта си[1], този доблестен и богоносен славянски крал, застнал твърдо и с Божията помощ спасил Православието, не само в своята земя, а и по всички Балкански земи. Който отблизо изследва живота на свети крал Милутин, ще разбере защо Бог му е давал успех след успех през целия му живот и във всичките му дела. Когато Милутин се възкачил на престола, веднага обещал на Бога да построи толкова църкви, колкото години царува. 42 години царувал, 42 църкви построил. При някои църкви, като в Солун и Цариград, построил и болници за бедните хора, където бедняците да получават всичко безплатно. Освен това, той  особено обичал да раздава от своето огромно богатство на сираците. Често пъти, този силен и богат крал, нощно време се преобличал като бедняк, и с двама - трима свои слуги ходил сред народа, разпитвал за неволите на хората, и щедро помагал на бедните човеци. Сред голямото си богатство, той живеел съвсем скромно и патриархално, макар и да не показвал това пред чужденците. На скромен живот бил научен още в дома на баща си - крал Урош. Разказва се, че цар Михаил Палеолог пратил дъщеря си Ана заедно с една делегация в двореца на крал Урош, предлагайки своята дъщеря [за съпруга] на Милутин, та така да спечели сръбския крал за унията с Рим. А крал Урош виждайки безумния разкош на византийската принцеса и нейните патриций казал: „Какво е това и защо е? Ние не сме свикнали на такъв живот“. И с ръка посочил една сръбска принцеса с хурка в ръце. „ Ето – казал – в какво облекло взимаме своите снахи!“.

 

 

БЕСЕДА за копнежа по Бога – единственият копнеж на праведника

 

 Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам (Пс. 72, 25)
 

 

И на небето и на земята върховното благо за пробудения човек е едно. Това благо е Бог. Безброй блага има на небето, но най–голямото благо е Небесният Цар. Безброй блага има на земята, но Творецът на тези блага е несравнимо над тях. Затова душата на пробуденият човек пита [и констатира]: Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам[2]Потребна ли му е река на онзи, който е доведен да пие от извора? И озърта ли се за овчарска вечеря, оня, който е седнал на царската трапеза? Бог сам по себе е достатъчен да утоли целия глад и жажда на човека. Божии са небесата, Божия е и земята. Господарят на всички богатства е най-голямото благо; Творецът на всички наслади е най-голямата наслада; Носителят на най-голямата мъдрост е най-голямата мъдрост; Изворът на всички сили и милости е най – голямата сила и милост; Създателят на всички небесни и земни красоти е най – голямата красота. Никакво богатство, не може на ум човеко да дойде, или да му се присъни, ]богатство] каквото има в Бога, и то в на-голяма мяра. Затова, братя мои, да искаме Бога - за да придобием всичко; да търсим Бога - за да намерим всичко; да богатеем в Бога – та да сме богати във всичко.

Господи Боже наш, приближи се към нас, когато душата ни те иска. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – съвестта отслабнала

[2] В сръбския и българския библейски  превод на това изречение има леко разночтение.

Категория: Други
Прочетен: 291 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Но който претърпи докрай, ще бъде спасен  (Мат. 10, 22), е казал Господ. Вярата е единствената светлина в търпението, защото само по себе си търпението е непоносим мрак. Вярата е сияйна звезда в този мрак; вярата смекчава остротата на страданието; тя поддържа на своите крила цялата тежест на търпението. Св. Аврамий ни дава прекрасен пример на твърдост в търпението. На досадата, която му причинявал дяволът с различни изкушения и заплахи, малцина биха устояли да не оставят мястото и да се преселят на друго. Но Аврамий не щял да се пресели, та да не би злият демон да ликува, изтърпял я на мястото си и победил дявола. Епископът на тази област изпратил Аврамий да иде в едно езическо село и да се опита да приведе жителите на селото в Христовата вяра. След дълго колебание, Аврамий тръгнал като казал: „Нека бъде волята Божия, заради послушанието ще отида“. Първо съградил църква в онова село. След това строшил идолите пред лицето на селяните. Но те го набили и полумъртъв го изгонили от селото. Но той с плач молил Бога за тези хора, та Господ да отвори сърдечните им очи за познание на Христовата истина. И тъй, три години езичниците непрестанно го биели и гонели, а той непрестанно се молил за тях и не им се прогневил „търпял с вяра като твърд камък“. И след три години, неговият труд и сълзи, прощаване и вяра били възнаградени. Веднъж съвестта на селяните заговорила и всички вкупом отишли при Аврамий, поклонили му се, и приели вярата от него.

 

 

БЕСЕДА за славата на името Божие

 

 

Благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин (Пс. 71, 19)

 

Из пророческото сърце, изпълнено с благодат, се лее благодатна реч. За Царя и за Царския Син говори пророкът. За най-необикновения Цар, какъв е, и как се явил на земята. Благословено името Му довека, първо казал пророкът, но сякаш недоволен от това сега повтаря и добавя името на славата Му. Църквата Христова е слава Христова. Благословена е Неговата света Църква – плод на Неговите трудове, венец на Неговото унижение, дело на Неговите ръце, цвят от Неговата кръв! Благословено е и самото име на Неговата Църква - свето и спасоносно! Ще се изпълни с Неговата Църква, т.е. с Неговото дело, с Неговата слава цялата земя. С думите си, от век във век, пророкът пророчествува за безсмъртното Христово дело, т.е. за Неговата Църква. Тя ще се съзижда до края на времето, а ще се покаже цяла във вечността.                                                                     О, братя мои, да се потрудим да вградим душата си в Църквата Христова, в това живо и безсмъртно Тяло, чиито живот е безкраен, и чиято красота няма име. Да се потрудим за да не бъдем отхвърлени като негоден и непотребен камък, запратени в бездната на вечния мрак.

О, Господи Иисусе Христе, Царю и Сине на Царя, запиши ни в книгата на живота[1] и ни помени в Твоето Небесно Царство. На Тебе слава и хвала. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - безсмъртните

 

Категория: Други
Прочетен: 246 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ОКТОМВРИ

 

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

 

Свети Димитрий Ростовски е бил светител със старата и истинска [свето]отеческа закалка. Той не само е писал прекрасни книги, но и със светлия си пример наставлявал своето паство. Бил голям постник и молитвеник. Бил толкова смирен, че даже и семинаристите в неговата семинария молил да се молят на Бога за него. Когато се чували ударите на часовник, отмерващ часовете, той заставал на молитва и четял „Богородице Дево радуйся!“. Когато бил болен, което често му се случвало, той молил семинаристите всеки от тях да прочита за него по пет пъти „ Отче наш“, с размишление за петте рани на Господа Иисуса Христа. Веднъж му се явила св. Варвара и с усмивка му казала: „Защо се молиш по латински?“. Т.е. защо се молил кратко. От този укор, макар и благ, той изпаднал в отчаяние. Но [св. Варвара] го окуражила като му рекла: „Не се плаши!“. Друг път му се явил св. мъченик Орест (10 ноември), точно когато писал неговото житие, и му казал: „ Аз претърпях повече мъки за Христа, от тези, които си описал“. Показал му левия си хълбок и казал: „ Тук съм прободен с нажежено желязо“. Показал му лявата си ръка и казал: „Тук съм разсечен“. Накрая му показал кракът си над коляното и казал: „А това е отсечено с коса“. Св.Димитрий размишлявал, кой е този Орест, и дали не е онзи от Петочислениците (13 декември), но светеца прочел мислите му и рекъл: „Не съм онзи от Петочислениците, а този чието житие пишеш сега“.

 

БЕСЕДА за молитвата за спасение на душата от тинята.

 

Спаси ме от праха, за да не затъна  (Пс. 68, 15)[1]
 

С прах, братя, е покрита нашата душа, и кола от прах е дадена за служба на нашата душа. Да не затъне душа ни в праха! Да не се зароби на праха! Да не угасне живата искра от праха на гроба! Твърде широко е полето покрито със земен прах, което ни привлича към себе си, ала още по-широко и неизмеримо е духовното царство, което нарича нашата душа своя сродница. По земния прах, наистина сме сродни със земята, ала по душа се родеем с небето. Живеем във временни колиби и сме войници в преносими палатки. Господи спаси ме от праха! Тъй се моли каещият се цар, който най-напред се предал на прахът, докато не видял, че прахът влече в бездънна пропаст. Прах е човешкото тяло със своите мечтания; прах са и всички зли хора, които воюват против праведника; прах са и демоните със своите страхотии. От всичкия този прах Господ да ни спаси! Само Той може това! А ние да се потрудим, първо на първо, да видим неприятеля в самите себе си, неприятелят, който привлича и останалите неприятели. Най-голямата беда на грешника е от това, че неволно и несъзнателно самия той е съюзник на своите врагове против себе си. А праведникът е укрепил своята душа в Бога и в Царството Божие, и не се плаши; първо, не се бои от себе си, па после не се плаши и от другите свои неприятели. Не се бои, защото не е съюзник нито ятак на неприятелите на своята душа. Затова не могат нищо да му сторят, нито хората, нито демоните. Негов съюзник е Бог и Божиите ангели са му защитници – какво може [да му стори] човек, какво може демонът, какво всичкия земен прах?

О, Господи Боже наш, триипостасни и единен, Който си вдъхнал жива душа в праха на нашите тела, по Твоята милост, ни спаси за да не потънем На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В синодалния превод на български е – „извади ме из тинята, за да не затъна

Категория: Други
Прочетен: 222 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Чудо на св. Димитрий Солунски. Че светиите Божий живеят на небесата облечени във велика слава и сила, православните християни го знаят не по някакво свое умуване, а от истинската помощ и явяване на светците. Понякога те се явяват [по начин по който] човек ги вижда и чува, понякога само ги вижда или само ги чува, а понякога невидимо и без думи влияят на нашите  мисли, на нашето състояние и върху делата ни. Между многото чудеса на св. Димитрий е забележително и следното. В храма на св. Димитрий в Солун, бил назначен за църковен служител един младеж на име Онисифор. Неговото главно задължение било да води сметките за свещите и кандилата. Този младеж започнал да краде свещи, да ги носи в къщи и после пак да ги продава. Явил му се св. Димитрий и му казал: „Брате Онисифоре, не ми е угодно това, което вършиш, защото крадеш свещи и с това вредиш на другите, а най-вече на себе си; откажи се от  това и се покай“. Онисифор се уплашил и засрамил, и за някое време спрял да краде свещи. Но по-късно забравил и отново започнал да краде. Една сутрин, някой си виден човек донесъл големи свещи, запалил ги на гроба на светеца, помолил се и си излязъл. Онисифор пристъпил към свещите и протегнал ръка с намерение да ги вземе. Но в това време чул глас като гръм: „ Пак ли почваш?“. Като  поразен от мълния , Онисифор паднал на земята, и изгубил съзнание. Надошли хора, вдигнали го, и той постепенно, като дошъл на себе си, разказал всичко, което му се случило. Всички се ужасили и прославили Бога.

 

БЕСЕДА за ревността по Божия дом

 

Защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене (Пс. 68, 9)

 

Небесата са дом Божий. Църквата Божия е дом Божий. Телата на вярващите човеци са дом Божий. Там, където е Бог, там е домът Божий; а където е домът Божий, там е и светинята. [Когато] хората безчестят светинята, царственият пророк се гневи и гори от ревност. Всичките хули към светинята Божия, той приема на себе си и те падат върху него като огън, който все повече разпалва ревността му. Хората безчестят светинята като не вярват и отричат онова, което сам Бог е открил  на човеците за тяхното спасение. Когато хората се противят на истината, или като еретически изопачават истината, или като своеволно съдят по плътския си разум за своя Христос Господ, или като се съмняват в [съществуването на] ангелите и светиите, в Съдът и безсмъртното Царство Христово и във вечните мъки на неразкаялите се грешници, във всички тези и подобни случаи, разбойнически нападат Божия дом и безчестят светинята на Домът Божий. Тогава в праведното сърце се надига ревност против богоборството и богохулството. Също така, хората нападат светинята на Божия дом, като се отнасят недостойно спрямо Църквата Божия, когато немарят за църковните наредби, лениво изпълняват църковните заповеди и злобно се отнасят към църковните служители. И тогава в праведното и набожно сърце се разпалва ревност за светинята на Божия дом. Накрая и унижението на човешкото тяло, отдаването на страстите, служене на греховете, грабежи, грубост, пиянство и други зли дела – всичко това е нападение на светинята на Божия дом, всичко това е богохулство и човекохулство. И отново се надига ревността на ревнителя за светинята, и свети пред хората като небесен пламък. О, братя мои, да се поучим от Христовата ревност за светинята на Божия дом ( Иоан 2, 17), и от ревността на апостолите и светите отци на нашата Православна Църква. Да ревнуваме за нашето спасение повече, отколкото дяволът денонощно ревнува за нашата гибел.                                                                   

О, Господи Иисусе Христе, пример на ревност за светинята, дай и нам една искра от Твоята ревност, та като ревнуваме да заприличаме на Тебе и да се спасим чрез Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 250 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Чудо на св. Димитрий Солунски. Св. Димитрий  като жив бил солунски воевода, останал такъв и след смъртта си. Неговото присъствие в Солун хората са усещали особено по време на големи нещастия. Той защитавал града, отклонявал бедите, отблъсвал завоевателите, и помагал на всеки призовал неговото име. Ето един чуден случай [за проявата ] на неговата необикновена помощ на хора в беда. Веднъж варварите нападнали Солун, но не успели да го превземат. Разгневени заради това, те подпалили цялата околност, и отвели в робство две хубави девойки, които подарили на своя княз. Девойките умеели добре да бродират. Князът като видял някои техни ръчни изработки им казал: „Слушал съм, че по вашите земи има велик Бог – Димитрий, че той прави големи чудеса, избродирайте ми на платно неговия образ“. Девойките му отговорили, че Димитрий не е Бог а Божий служител и помощник на християните, и първом отказали да бродират образа на светеца, но князът като ги заплашил със смърт, сторили заповяданото, и до деня на св. Димитрий завършили работата. В навечерието на празника, значи, и двете гледали своята бродерия и плачели заради това, че този празник ще прекарат в робство, и второ, че избродирания образ на своя най-скъп светия, трябвало да дадат на нечестивия варварин. Двете девойки се молели на св. Димитрий да им прости. Тога се появил св. Димитрий и взел двете девойки, както някога ангел [взел] пророк Авакум, пренесъл ги в Солун и ги поставил в своя храм. В църквата се служило всенощно бдение и имало твърде много народ. Като разбрал [народът] за чудесното спасение на тези християнски девойки, всички прославили Бога и Неговият велик служител и воевода св. Димитрий.

 

БЕСЕДА за сърцето готово за Бога

Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми (Пс. 57, 7)

 

Блазе на онзи, братя, който може да каже тези думи на своя Господ! Блажен е онзи, чиито сърце е готово да следва волята Божия. В това е и готовността на човешкото сърце, радостно да следва Божията воля без да се смущава от никакви свои помисли и желания. Покаялият се [в последствие] цар Давид първо вървял след своите греховни мисли и желания и бил като ладия в бурно море. Но като видял, че бурята ще го потопи, обърнал се към Бога с велико покаяние и плач, и предал ладията на своя живот напълно в ръцете Божий. Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми! възкликнал той с велик душевен мир, защото знаел, че е предал душата си в ръцете на най-вещият Кормчия. Беснее е ли пак буря, напират ли ветрове и вълни, той не се плаши, защото е уверен, че нищо не може да разбие неговата ладия, и че безопасно ще доплува в тихо пристанище. Готово сърце означава сърце освободено от всички светски желания и мечтания, и изпълнено единствено със стремеж към Бога и любов към Бога. Готово сърце означава сърце излекувано от всяко безспокойство, грижа и страх, и утешено и окуражено с присъствието [в него] на Божията благодат. Ще пея и ще славя. Тъй продължава псалмопевецът. И това показва колко наистина е готово неговото сърце. Именно, той не се гордее със царската си слава, а я отнася към Бога. Той се понизил пред Бога до край[1], цялото му услаждане е да величае и прославя Бога. Неговата лична слава само му дава повод за прославяне на неговия преславен Бог. О, братя мои, да се потрудим, та и нашето сърце скоро да е готово пред Бога – готово да чуе Божията реч, готово да следва волята Божия, готово да прослави живия Бог.

О, Господи Боже, Сътворителю наш безсмъртни, помогни ни да приготвим нашето сърце, та да бъде съд на Твоята животворна благодат. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – до нищо

Категория: Други
Прочетен: 171 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Покрай другите тайнствени усещания[1] от духовния свят, светците са имали и усет за благоуханието на добрите дела и за смрадта от нечистите духове. При всяка проява на светли и чисти духове се разливало животворно благоухание; а при всяка поява на тъмните нечисти духове с разнасяла задушаваща и непоносима смрад. Според смрадта [когато тя се разнасяла] светиите можели да узнават от каква страст е обзет даден човек. Така св. Ефтимий Велики усетил смрадта от блудната страст на някой си монах Емилиан от лаврата на св. Теоктист. Отивайки веднъж на утреня, Евтимий минал покрай килията на Емилиан и усетил смрадта на блудния демон. Емилиан не вършил никакъв грях, освен това дето в този момент имал блудни помисли нявявани в сърцето му от нечистият демон. И светията усетил присъствието на този демон край този монах. Още по-чудна сила на това усещане се проявила веднъж при св. Иларион Велики. Някой си човек, скъперник и сребролюбец бил пратил нещо от своите зеленчучи. Когато ги поставили пред Иларион да хапне, светецът рекъл: „ махнете ги от тук, не мога да търпя смрадта, която излиза от този зеленчук! Нима не чувствате как смърди на скъперничество?“. Когато братята се зачудили на тези думи, Иларион им рекъл да занесат зеленчуците на воловете и ще видят, че воловете няма да ги ядат. Исихий, Иларионов ученик, занесъл зеленчуците и ги сложил пред воловете. Воловите само ги помирисали и ревейки отвърнали глави.

 

БЕСЕДА за бягството от света и пребиваването в пустинята

 

Далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята. (Пс. 54, 7)
 

От кого, братя, пророкът избягнал в пустинята? От злите неприятели, от страстите и суетата. Защо избягал в пустинята? Защото това е начин за победа над злите неприятели, над страстите и над светската суета. Малко са тези дето искат[2] пустинята затова е избягал в пустинята. Хората се борят за градове и земя, за власт и богатство, а не за пустинята. И вътрешните врагове на човека, страстите и суетата, в градовете непрестанно се разпалват с нов огън, докато в пустинята увяхват и изчезват. Смъртни ужаси ме нападнаха, казва пророкът преди това. И това е причина да бяга в пустинята. Трябвало да подготви душата си за другия свят, за срещата с Бога. Даже и царят не може да избяга от смъртта, нито може да избяга от съда. Живеейки в разкош и непрестанно веселие, човек наистина е като замаян[3] от питиета на този свят. Но сред разкоша и веселието, мисълта за смъртта ще го изтръгне и пробуди. Ах, трябва да се мре! Този свят трябва да се остави! Пред Бога и пред ангелите трябва да се застане! Къде ми е душата? Къде ми са делата? С какво ще си отида от този свят, и с какво ще отида на онзи свят? Хиляди и хиляди са онези, които са се пробуждали с такова питане от греховния сън, бягали са в пустинята, та ден и нощ да изправят душата си и чистят своето сърце, с покаяние, пост, молитва, бдение и останалите доказани средства с които човек убива страха от смъртта  и се осиновя от Бога..

О, Господи Иисусе Христе, Наставниче наш премъдри и преблаги, Който и сам Ти си се отдалечавал понякога от хората в усамотение, помогни ни да съберем душата си и да се подготвим за Твоето пресветло Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – наблюдения

[2] В ориг. - грабят

[3] В ориг. - приспан

 

Категория: Други
Прочетен: 261 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Когато свещено лице върши беззаконие, го настига много по-тежко наказание, отколкото ако такова беззаконие върши обикновен мирянин, който е по-малко посветен в тайните на Божията воля. Св. Арета бил монах в Печерския манастир, но бил много сребролюбив. В килията си натрупал голямо богатство, от което на никого не давал и копейка   [1]. Но веднъж се разболял твърде тежко и видял на яве, как дяволите отнемат душата му от ангелите викайки: „ Наш е, наш е!“ изтъквайки за доказателство Аретовото сребролюбие и коравосърдечие. Като оздравял от болестта, Арета изправил своя живот, и от тогава имал всички земни блага за нищо. Човеколюбивият Бог му простил, и в последствие му дал голяма благодат. Един монах, от манастира, където се упокоил блажения цар Елезвой, навикнал често да се отбива в кръчмата, там се напивал та чак безчинствал и с жени. Веднъж, през деня, като се връщал от кръчмата го нападнала страшно голяма змия, и го гонела по петите. В голямата си  мъка и притеснение, монахът извикал: „Заради [молитвите на] на свети праведни Елизвой, отстъпи от мене!“. И змията изведнъж спряла. А монахът чул как змията проговорила с човешки глас: „Ангел Божий ми заповяда да те погълна заради твоята сквернота, защото си обещал да служиш на Господа в чистота а сега омърсяваш своето тяло и гневиш Светия Дух“. Монахът се заклел повече никак да не съгрешава, върнал се в манастира, и до смъртта си повече не съгрешавал. Така Бог, по молитвите на св. цар Елезвой, го наказал и помилвал.

 

БЕСЕДА за явното пришествие на Бога

 

 Иде нашият Бог, и не в безмълвие (Пс. 49, 3)

 

Различно е   призванието на съдията от призванието на воеводата. Воеводата не се разкрива веднага пред неприятеля, а оставя неприятеля да съди за него както си иска; защото за воеводата е важна победата. Съдията пък веднага се показва на онези, които ще съди. Различно е и призванието на учителя от призванието на съдията. За учителя е важно да научи своите възпитаници; затова, той, често пъти слиза на нивото на своите възпитаници, и  им говори като техен приятел. Съдията пък трябва от началото до края да бъде пред съдените като съдия и нищо друго. Друго е и призванието на лекаря от призванието на съдията; и различието в тези две призвания е толкова очевидно, колкото и в първите два случая. Бог, братя, се явил на света в човешка плът; явил се е като воевода, като учител и като лекар. Но още не се е явил на света като съдия. В първия случай, Той премълчал да каже явно за Своето най-високо достойнство, а оставил неприятелите, възпитаниците, и болните да съдят за Него както си искат[2]. Който правилно е преценил, той Го познал като Бог, скрит в човешко тяло, и по думите, и по делата, и по човеколюбието, по небесните знамения при Неговото Рождество, при разпятието, при Възкресението и при Възнесението. Но комуто умът бил помрачен от някаква злобна страст не успял да Го познае нито признае за Бог. Ала когато дойде като Съдия, тогава никой няма повече да Го пита: „Ти ли Си?“, нито пък, „Кой Си Ти?“ – всички на мига ще разберат, че наистина е Той. Пред Него ще тръбят ангели; на небето ще сияе Неговият Кръст, пред Него ще гори огън и голяма буря ще се вижда около Него. Тогава и вярващ и невярващ, праведник и грешник ще погледнат и познаят [Него] - Съдията. Тогава ще се зарадват само онези, които по-напред са Го узнали като Бог – в пещерата и на Кръста. Ще се зарадват наистина онези, които в Съдията ще познаят Онзи с Когото [ заедно] са воювали, от Когото са се научили и от Когото са се излекували.

О, Спасителю преславни, помилуй нас и ни изправи преди Твоето пришествие. На Тебе слава и похвала во-веки. Амин

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – една лепта.

[2] В ориг. – знаят

 

Категория: Други
Прочетен: 167 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  210 211 212 213 214 215 216 217 218  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 928489
Постинги: 2514
Коментари: 0
Гласове: 779
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31