ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Божиите светии много са се старали да се причaстят преди смъртта. Дори светите мъченици, макар да жертвали живота си за Христа и с мъченическа кръв да умивали своите грехове, с трепет[1] са приемали Светите Тайни, където и когато е било възможно. Свети Лукиан бил в тъмница заедно с няколко свои ученици и други християни. В навечерието на Богоявление той пожелал, на този велик християнски празник, да се причaсти с Тялото и Кръвта Христови, защото знаел, че му предстои близка смърт. Като видял сърдечното желание на Своя страдалец, Всемогъщият Бог направил така, че някои християни донесли в тъмницата хляб и вино. Когато се разсъмнало, на Богоявление, Лукиан повикал всички християни в тъмницата да застанат около него: „Заобиколете ме и бъдете църква“. Но в тъмницата нямало нито маса, нито стол, нито каменни, нито дървени, на които да се извърши света литургия. „Къде, свети отче, ще положим хляба и виното?“ – попитали Лукиан. А той, лежейки всред тях, наредил да сложат хляба и виното на неговите гърди. „На моите гърди ги сложете, нека бъда жив престол на живия Бог!“. Така, според чина и молитвено, върху гърдите на мъченика се извършила св. литургия и всички се причaстили. Сутринта царят изпратил войниците да изведат Лукиан за мъчения. Когато войниците отворили вратата на тъмницата, свети Лукиан три пъти извикал: „Християнин съм! Християнин съм! Християнин съм!“. След което предал Богу дух.
БЕСЕДА за това как Господ пази костите на праведниците
Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши. (Пс. 33: 21).
Нека праведниците да се не боят. Всевиждащият Бог бди над тях. Нима може Всевиждащият нещо да изгуби или забрави? В денят на възкресението Той ще възстанови[2] техния телесен състав и ще го възкреси прославен. Гонителите са хвърляли телата на мъчениците в морето, или ги заривали в дълбоки ями, или ги оставяли на полето за храна на птиците. А Господ, по Своя Промисъл, така насочвал нещата, та светите мощи все пак да попаднат в ръцете на верните; полагали ги в скъпоценни ковчези, над тях са съзиждани храмове, от тях е излизала чудотворна сила.
Така Господ желаел с това да покаже на верните първо, че Той пази костите на праведниците, и второ, че ги е прославил в Царството Небесно, за което и земната Църква свидетелства чрез техните прославени тела. Чудотворните мощи са като предтеча на общото и славно възкресение на праведниците. Ако и да са костите на някои праведници изгорени, или смлени, нима това може да е пречка за всемогъщата сила Божия, в деня на възкресението да ги въздигне от разпиления прах и отново да ги възстанови и оживи? Но и косъм от главата ви няма да загине (Лк. 21: 18), уверява Спасителят. Ако пък искаш под кости да разбираш дела, тогава знай, че делата на грешника са като дим, а делата на праведника са яки и трайни като твърди кости. Ни едно праведно тяло няма да отслабне [от към благодатната си сила], нито ще изчезне с времето. Бог ги знае, и Бог ги пази [телата], за да ги покаже като драгоценен бисер в Онзи Ден, пред събранието на ангелите и хората.
О, Господи, Всевидецо, Господарю и Пазителю на праведниците, умножи праведните ни дела с Твоя Дух Светий, без Когото нищо добро не може да се стори. И по Твоята милост, а не по нашите дела ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – жадно (бел. прев.).
[2] В ориг. – събере (бел. прев.).
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Примерите за това как светиите откриват своите скрити мощи оправдават почитането на мощите на светиите, а да не говорим за чудотворното действие на тези мощи, което двойно оправдава почитането им. Много дълго време не се знаело къде е гробът на св. Петка. Веднъж се случило да умре някакъв моряк и тялото му било захвърлено близо до гроба на светицата. Когато тялото взело да се разлага и почнало да издава непоносима смрад, някой си монах, който се подвизавал наблизо, повикал селяните да погребат разлагащото се тяло. Случило се да го погребат в гроба на св. Петка. През нощта св. Петка се явила насън на един от селяните, които погребали тялото, на име Георги. Явила му се като прекрасна, благолепна царица, заобиколена от много дивни войници, и му казала: „Георги, веднага извади моите мощи и ги положи на друго място, защото не мога повече да понасям смрадта от онзи труп“. Св. Петка му казала коя е и откъде е. В тази нощ същото видение имала и една селянка от това място – Ефимия. Сутринта селяните отишли на мястото, започнали да копаят и наистина намерили мощите на св. Петка, необикновено благоуханни и както бързо проличало – чудотворни. За мощите на св. Гервасий и Протасий пък разказва св. Амвросий, открити нему по подобен начин. Една нощ на будния Амвросий се явили двама прекрасни юноши и един старец, за когото Амвросий помислил, че е апостол Павел. Юношите мълчали, а старецът казал на Амвросий за тях, че те са Христови мъченици и техните мощи лежат на това същото място, на което по това време се молил Амвросий на Бога, и всичко останало за тях ще научи от една книжка, която ще намери в гроба им. Сутринта Амвросий съобщил за своето видение, започнал да копае и наистина намерил мощите на двама души, за които от намерената книжка узнал, че това са Гервасий и Протасий. В присъствието на св. Амвросий, някой си слепец на име Севир се допрял до тези свети мощи и веднага прогледнал.
БЕСЕДА за това как ангелите воюват за праведниците
Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя (Пс. 33: 8).
Ангел Господен ще воюва за онези, които се боят от Бога. Това много пъти ясно се е потвърждавало от записаното и безброй пъти от незаписаното. Архангел Михаил воювал за Иисус Навин. Ангел воювал за праведния цар Иезекия и за една нощ унищожил цялата халдейска войска. Колко пъти ангели посещавали апостолите и християнските мъченици в тъмницата, укрепявали ги и възвеселявали!? За праведника е утеха, като знае, че Бог е всевиждащ, вижда неговата неволя; че Бог е всемогъщ и може да го спаси от неволята му; че Бог е премилостив и иска да го спаси от неволята му. Бог праща Своя светъл ангел в помощ на праведника и не праведникът се бори против своя тиранин, а вместо него се бори ангелът Божий. А когато ангелът Божий воюва, каква войска ще смее да излезе насреща му? В предшестващия псалом пророк Давид казва: Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина. Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави. Нищо не помага, ако неправдата е съюзник с всичко това. Когато един ангел застане срещу всичко това, то ще се пукне като воден балон. И кoгато станал цар, Давид добре си спомнял как някога, като овчарче, с прашката си убил въоръжения до зъби исполин Голиат. Много пъти той усещал помощта на Божия ангел. Затова може и с такава увереност да утешава с думи на утеха и сила притеснените праведници: „Ангелът на Господа ще застане около вас, които Му се боите, и ще ви избави“. О, братя мои, да не се съмняваме в тези думи, а внимателно, всекидневно да изпитваме как ангелът Божий с тъга се отдалечава от нас, когато грешим, и как с радост и неизказна сила ни се притичва на помощ, когато се каем и просим помощ от Бога.
О, Господи Боже, наш Сътворителю, Царю на безбройните ангели, прости ни, спаси ни и защити нас с Твоите свети ангели. На Тебе слава и хвала. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Няма нищо по-бедно от човек, който в час на беда изоставя надеждата в Бога и прибягва към средства за спасение, противни на Божия закон. Такъв човек не само не успява да поправи своето външно положение, а погубва и душата си. Такъв е бил случаят с цар Михаил Палеолог. За да спаси царството си, застрашено от българи и сърби, той потърсил помощ от папата и се съгласил да сключи уния. И какво постигнал с това? Не спасил царството, причинил безброй злини и скоро жалко загинал по време на военния поход срещу епирския княз Иоан Дук. Православният народ толкова му бил разгневен, че неговият син Андроник не посмял да го погребе, а нощно време го закопал без опело и молитва. Отлъчен от Православната църква, неприет от римската, Михаил е умрял вън от Църквата Божия. Неговата съпруга, царицата, след смъртта му обнародвала такъв указ: „Моята царственост мрази и счита за гнусно това дело (унията), което неотдавна се вмъкна в Църквата и я смути. И както светата Църква е решила да не удостои с поменаване моя умрял съпруг, господар и цар, заради споменатото дело и смут, то и моята царственост, предпочитайки страха Божий и покорността към светата Църква, одобрява и приема Нейното решение и никога няма да дръзне да прави помен за душата на моя господар и съпруг“.
БЕСЕДА за бремето на греха и освобождението
Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! (Пс. 31: 1).
От греха се ражда страх, объркване, безсилие, отслабване и помрачаване на ума. Чрез греховете човек настройва хората против себе си, смущава собствената си съвест, събира около себе си демоните и им дава оръжие против себе си. Чрез греховете човек се отдалечава от Бога, отдалечава се от своя ангел пазител и запушва извора на всяко добро[1]. Извършеният грях означава обявяване война на Бога и на всички добри сили. Това е по-смешно, отколкото есенният лист да обяви война на вятъра. Но и най-смешното се случва, а именно – човекът обявява война на Бога! Самото това обявяване предварително означава поражение и гибел, ако човек бързо не дойде на себе си, не се покае и не прибегне към Бога за помилване. Ужасното състояние на грешник добре е усетил и изпитал върху самия себе си великият цар Давид. Усетил неизказaн страх, смут, разслабеност, самотност, почувствал стрелите на хората и стрелите на демоните. Но като видял своето страшно състояние, Давид признал греха си, паднал в праха пред Бога, с покайни сълзи намокрил земята, и с думи на болка, изгарящи като огън, молил милостивия Бог да му прости. И когато всичко му било простено, тогава той почувствал неизказно блаженство. Това блаженство на опростената душа той не можел да обясни с думи, а само изявявал, потвърждавал и уверявал въз основа на своите собствени състояния, т.е. и състоянието на греховност, и състоянието на опрощение от Бога. Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! Кое е блаженството им? Свобода и храброст, и радост неизказана, и сила, и мощ, и ясни мисли, и мир със съвестта, и упование на Бога, и възпяване на Бога, и любов към ближния и осмисляне на живота. С една дума – светлина, радост, сила – това са то благата. Това са благата, които опростеният от греховете усеща тук на земята; а какви блага го очакват на небето „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало (I Кор. 2: 9).
О, Господи Боже наш, по Твоята безкрайна милост прости беззаконията ни и покрий нашите грехове! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – се огражда от извора на всяко добро (бел. прев.).
http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0
Не трябва да се страхуваме когато сме с Христос и сме бедни [материално], а да се страхуваме от богатството без Него.
Павел, патриарх Сръбски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ОКТОМВРИ
Разсъждение
С какво светиите толкова много са се възвисили и прославили в очите на небето и хората? Главно – със смирение и служение. Св. Мартин, още преди кръщението си, като офицер имал един слуга, на когото гледал повече като на брат, а не като на слуга. Често пъти той служил на слугата си, без да се срамува от това, а напротив – радвал се. Когато св. Иларий пожелал да го ръкоположи за свещеник, той със сълзи отклонил тази чест и замолил епископа само да му се позволи да бъде монах в някое затънтено място. Веднъж св. Мартин пътувал от Франция за Панония да навести своите родители. Като преминавал Алпите, го хванали разбойници и искали да го убият. Когато един от разбойниците замахнал да го посече, Мартин не се уплашил, не поискал и не замолил за пощада, а останал напълно спокоен, като че ли нищо не се е случило. Разбойникът се зачудил на такова поведение, свалил меча и попитал Мартин кой е той. Мартин казал, че е християнин и затова не се уплашил, защото знае, че Бог по великата Си милост винаги, и най-вече в часове на опасност, е близо до хората. Всички разбойници се удивили на рядко срещаната добродетел на този Божи човек, а онзи, който замахнал с меча върху Мартин, повярвал в Христа, кръстил се и по-късно се замонашил. Когато епископската катедра в Тур овдовяла, всички желаели да поставят Мартин за епископ, ала Мартин не искал и да чуе за това. Но някои граждани на Тур с хитрост го извели от манастира и го отвели. А именно, те дошли пред портата на Мартиновия манастир и съобщили на игумена, че някой си болен чака пред портата и го моли да излезе и да го благослови. Когато Мартин излязъл, те го взели, отвели го в Тур и го поставили за епископ. Като остарял, предузнал за своята близка смърт и съобщил за това на братята, а те заплакали силно и го молели да не ги оставя. Светецът, за да ги утеши, се помолил пред тях на Бога, казвайки: „Господи, ако още съм потребен на твоите люде, не се отказвам да се потрудя. Нека бъде Твоята свята воля!“.
БЕСЕДА за вечерния плач и утринната радост
Вечер настъпва плач, а сутрин – радост (Пс. 29: 6).
Бог наказва и Бог весели. Една покайна мисъл вече смекчава Божия гняв. Защото Бог не се гневи на хората, както се гневи неприятелят, а като баща на своите деца. Неговият гняв е за миг, Неговата милост – безкрайна. Ако вечер наказва, сутринта вече радва. Та да го познаят хората и в наказанието, и в помилването. О, братя мои, ако хората започнат да познават Бога като Добротворец, не биха го познавали като наказващ Съдия. Вижте, и Бог се радва повече, когато го познаваме по милостта, а не по гнева. Но има хора твърде неблагодарни и несмислени, които никак не се сещат за Бога, когато Бог им дава и ги милва, а се сещат за Него само тогава, когато Той започне да ги бие и наказва било с болести, или смърт на роднини, или с неуспех и срам между хората, или с огън, или с меч, или със земетресения, или с наводнения, или с многобройни други тояги и пръчки, с които Той шиба непробудените, опомня неблагодарните, вразумява оглупелите, подсеща всички и всеки, че Той е Творец и Господар, и Дарител, и Съдия.
Вечер настъпва плач, а сутрин – радост. Тези [слова] още означават, че нощта е за плач, молитва, покаяние и богомислие. Нощта е особено [подходяща] за плач, а без плач няма истинско покаяние. През нощта човек безпрепятствено мисли за своите дела, своите думи и мисли и се кае за всичко, което е вършил против Божия закон. Ако човек плаче покайно през нощта, през деня ще се радва, ще се радва като новороден, като окъпан, като освободен от бремето на греха. Ако пък прекарва нощта в грях и безумна веселба, ще съмне денят му скръбен и плачевен.
О, Господи Иисусе, Спасителю и Учителю наш, наказвай ни, но ни прощавай, бичувай ни, но ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Както, по Божий промисъл, на осветената вода или на осветения елей се дава целебна, чудотворна сила, така също такава сила се дава и на иконите. За един удивителен пример [за проява] на чудотвoрна сила от света икона споменава св. Атанасий Велики. В град Верит [дн. Бейрут], под наем, в някоя си къща живял един християнин. Като се преселил от тази къща, той забравил в нея една икона на Спасителя. След него в същата къща се заселил един евреин. В този град имало много евреи и то особено озлобени срещу християнската вяра. Прочие, като намерили иконата, евреите я изнесли и отнесли в събранието си и започнали да се гаврят с нея, както някога техните предци се гаврили с живия Спасител. Евреите сторили на иконата същото, каквото и предците им сторили на Спасителя, а именно – проболи ръцете и нозете с гвоздеи, наквасили устните на иконата с оцет и по всякакъв начин поругавали образа на Спасителя. Най-после, някой от тях взел копие и пробол божествения лик в ребрата. Но, о чудо, от прободеното място потекли кръв и вода, както някога от прободеното тяло[1] на разпнатия Господ. Страхът и ужасът на евреите не можели да се опишат. Тогава подложили съд, в който да изтича кръвта, и довели много болни, слепи, глухи, хроми, бесновати. Всички, които се помазали с тази кръв, се изцелили. За това чудо се разчуло, събрал се целият град и всички прославили Христа Бога. Всички евреи в града повярвали в живия и животодаряващия Господ Христос.
БЕСЕДА за гласа Господен над водите
Гласът Господен се носи над водите (Пс. 28: 3).
Когато св. Иоан Кръстител кръстил Спасителя, над Иордан се чул гласът Господен. Над Галилейско море, всред бурята и вятъра се чул гласът Христов и бурята утихнала и вятърът спрял. Гласът Господен се чул на сватбата в Кана Галилейска и водата се превърнала във вино. Над Червено море се разнесъл гласът Господен и морето се разделило и отворило път за народа Божий. В пустинята прозвучал гласът Господен и от сухата скала потекла вода. Какво означава [казаното] „Гласът Господен се носи над водите“? Означава, че водната стихия е дело Божие и чрез нея Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Не по-малко са творения Божии и останалите стихии – огън, въздух и земя. И чрез тях Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Във вид на огън Бог Дух Свети се явил на Петдесетница. Във вавилонската пещ пламъкът изгубил своята сила и по думата Господня не навредил на блажените момци, огън паднал от небето и изгорил Гедеоновата жертва (Съд. 6). Илия свалил огън от небето. Къпината горяла и не изгаряла (Изх. 3). Огън паднал от небето и запалил жертвата, [предназначена] Богу (III Цар. 18). Огнен стълб вървял пред израилтяните. И всичко това било по думата Господня. Земята се отворила и погълнала неправедните Корей, Датан и Авирон (Изход 16). Земята се отворила и скрила Елисавета и младенеца Иоан от Иродовия меч. Земята се потресла, когато Господ издъхнал на Кръста, и [много] гробове се отворили. По въздуха Господ се възнесъл на Небето. По въздуха светите апостоли били принесени в Иерусалим от различни страни на света. По въздуха ангелът пренесъл пророк Авакум за миг във Вавилон. И всичко това [станало] по гласа Господен, по заповедта Господня. О, ако да бяха и хората така послушни на Господния глас, както са послушни неразумните природни стихии! Но под водите наистина се разбират и хората послушни на гласа Господен – апостолите и [другите] светии. Като вода те се разлели по целия свят с проповедта за Христа Бога. Като с вода напоили жадния свят от извора на вечния Живот, светът се обновил и разцъфтял. Както над обикновената вода, така и над тях се явили безброй Божии чудеса, защото били покорни на волята Божия и послушни на Божия глас като водата, също като водата.
О, Господи, помогни ни да бъдем послушни на Твоя глас. Помогни ни да се засрамим от бездушните[2] стихии, които са по-послушни на Тебе, отколкото ние на Теб. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – „живото тяло”. Но така написано, не съответства на евангелското повествование. При пробождането на ребрата Му от римския войник Господ Иисус Христос вече бил издъхнал (срв. Иоан.19:34) (бел. прев.).
[2] В ориг. – мъртвите (бел. прев.).
ДО СВЕЩЕНИК СТАНКО С: ЗА ГРАДЕНЕТО И РУШЕНЕТО
Питаш се в недоумение: защо не идват по-добри дни за нас, когато по толкова много църкви и манастири се служат служби и се отправят молитви към Бога. Спомни си за изграждането на Скадар на Бояна; каквото хората изграждали през деня, през нощта човешкият враг разрушавал. В олтарите се молят на Бога, а зад олтарите го хулят - както добре е казал някога московският митрополит Филип на цар Иван Грозни. А това се случило така: Цар Иван Грозни ходел редовно на църква, а в същото това време извън църквата по негова заповед царските палачи убивали неугодните нему хора. Знаейки това, св. Филип много скърбял. Веднъж, когато царят влязъл в храма, митрополитът се приближил към него с кръст в ръка и казал: „Царю, ние тук принасяме безкръвна жертва, а там зад олтара се пролива християнска кръв". А на израилския народ Господ казал чрез пророк Исаия: „Кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни”. И добавя: „Твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак и тъжба на вдовица не стига до тях” (Ис. 1:15,23). Да се постъпва така извън храмовете, а вътре в тях да се отправя молитва към Твореца за милост - означава едновременно да се гради и да се руши, да се сади и да се изскубва. Все едно двама души да излязат пред царя, за да го молят за своя град от името на своите съграждани, и единият да се кланя и да моли царя за помощ, а другият да го хули в очите.
Царят на Небето и земята постъпва с нас по правда - понякога дава изобилна година по молитвите на праведните, а друг път изпраща суша или наводнение, гъсеници или мушици, глад и оскъдица заради хулите на хулителите. Затова Църквата от века призовава всички хора да следват Божия закон, знаейки, че от тяхната нравственост зависят природните стихии. Още древният китайски мъдрец Конфуций е учел, че състоянието на природата зависи от морала на хората. А една руска пословица гласи: „Каквото благородството (на хората), такова и плодородието (на земята)".
Мир на теб и радост от Господа!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ОКТОМВРИ
Разсъждение
По Божи промисъл най-големите чудеса и небесни явления стават по време на страдания на Божиите слуги. В онзи ден, когато латинците тръгнали за манастира Зограф, един старец монах имал послушание в лозето, отдалечено на половин час от манастира, и в определеното време започнал да чете акатист пред иконата на Божията Майка. Но като започнал да казва: „Радвай се“, изведнъж от иконата се чул глас: „Радвай се и ти, старче! Бягай по-бърже оттука, за да не те сполети нещастие; иди извести на манастирските братя да се заключат, защото богопротивните латинци нападнаха тази Гора, която Аз [Си] избрах, и вече са наблизо“. Уплашеният старец паднал ничком на земята и със страх извикал: „Как така Тебе, Царице, моя застъпнице, ще те оставя тука?“. Но пак се чул глас: „Не се грижи за Мене, а бързо върви!“. Старецът веднага отишъл в манастира. Но като пристигнал пред манастирската порта, погледнал и видял пред вратата онази същата своя икона на Божията Майка. Иконата по чуден начин била стигнала преди него. Удивен, старецът разказал на игумена и на братята всичко, което видял и чул, и всички, като чули за това, прославили Бога и Божията Майка. Веднъж, по време на празнуването [паметта] на 26 мъченици в Зограф, на 10 октомври 1873 г. имало голямо всенощно бдение. Нощта била безлунна. В полунощ, когато монасите в храма пеели и четели житието на св. мъченици, внезапно се чул някакъв шум, а над храма, от небето до земята се появил огнен стълб и толкова светел, че навън всичко се виждало надалеко като по пладне. Това чудно явление продължило около четвърт час и след това изчезнало.
БЕСЕДА за страданията на Давид и пророчеството за Христовите страдания
Псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе (Пс. 21: 17).
Това е тайнствено преживяване на Давид, и в същото време ясно пророчество за Христовите страдания. Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени (II Тим. 3: 12) – говори апостол Павел. Когато цар Давид грешал, дяволите не са му се явявали и не го тревожили. Но когато започнал да се кае и да насочва живота си по Божия път, злите дяволи го наобиколили, почнали да го възпират [от покаянието] и да го мъчат. Иде реч не за хората, а за демоните, които или се явяват сами на каещия се, или го измъчват чрез хора. Давид не би нарекъл хората – короната на Божието творение – псета; псета нарекъл демоните, които се явяват на праведните човеци като псета или като змии или като черни хора, или като лъвове, или в някакъв друг образ. А че тук, под псета разбира злите духове, може да се уверим от живота на великите подвижници, на които демоните, за да ги плашат, се явявали във вид на псета. В това може да се уверим и от словата на Господ Спасителя, които изрекъл на Кръста: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят! (Лк. 23: 34). Това значи, че те не изпълняват своята воля, а някоя чужда воля, а именно – демонската. Много псета, в злобна глутница, се събрали да погубят Христа Господа. Дяволът изкусител, като не успял на планината на изкушенията да победи Господа със своите лъжливи обещания, мобилизирал цялата си сила да Го погуби чрез хората с позорна смърт на Кръста. Братя, вижте колко ясно е пророчеството! „Пробиха ми ръце и нозе“. Тези думи за никого във всемирната история не могли да бъдат отнесени, освен за разпнатия Спасител. В това пророчество са показани всички подробности: „Делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие“. Всичко се сбъднало, както е пророкувано – абсолютно всичко! Но дяволът се излъгал в сметката си. Той мислел със смъртта да унищожи По-Силния от смъртта. Той мислел да опозори Онзи, Който единствен облича в чест всяко творение. Господ Христос със Своето славно Възкресение е посрамил дявола и всички негови псета и дал на хората власт над тях. Целият езически свят не е могъл да прогони нито един демон; а ние с Христовото име на уста и с Неговия Кръст можем да разсеем като дим легиони демони, защото те след [пришествието на] Христа са станали като бити и плашливи псета.
О, Господи, Победителю и Спасителю, на Тебе слава и хвала. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Как Бог наказва и милва ние виждаме ясно от живота на последните сръбски деспоти по време на турското завоюване на сръбската земя. Турците не дошли самовластно и самоволно на Балканите и поробили християнските народи на гърците, българите и сърбите, а по допущение Божие, също както Новуходоносор не със своята сила, а по допущение Божие е покорил Иерусалим и отвел евреите в робство. Заради греховете на народните князе и големци пострадал люто сръбският народ, но още по-лошо пострадали самите князе и големци. Деспот Джурадж [Георги] е умрял като изгнаник, синовете му – Григор и Стефан[1] били ослепени от турците, дъщеря му насила трябвало да стане жена на султана, неговият среден син въстанал против майка си Ирина и брат си Григор и насилствено завзел разклатения престол в Смедерево, но скоропостижно умрял. Слепият Стефан, тъкмо що станал деспот, трябвало да бяга в Албания, а след това и в Италия, където умрял като изгнаник и бедняк. Всичко това е наказание Божие. А къде е милостта? Бог прославил с вечна слава Стефана и неговата жена Ангелина, и техните деца Максим и Иоан. След като 8 години тялото му лежало в гроба, било откопано и намерено цяло и изпълнено с благоухание. А и много чудеса станали от тези свети мощи. Също така се прославили в святост жена му и неговите синове.
БЕСЕДА за това, че само безумните отричат Бога
Рече безумец в сърце си: „няма Бог“… Извършиха гнусни дела (Пс. 13: 1).[2]
Умът е кормчия на цялото човешко битие. Той съветва, той убеждава, той ръководи. И душата, и тялото се управляват от ума. Ако умът е чист пред Бога, целият човек е чист. Ако умът е нечист пред Бога, целият човек е нечист. Ако някой само си помисли: „няма Бог“, това първо си проличава по делата му. Първо идва злият помисъл, а след него следват злите дела. Виждате ли как вдъхновеният пророк познава човешката природа? Той първо посочва причината, а след това – следствията. От злите помисли непременно произлизат зли дела. Затова, братя, не вярвайте на онзи, който казва: „Не вярвам в Бога, ама върша добро“. Преди всичко, онзи, който не вярва в Бога, не знае какво е добро, нито може да различава доброто от злото. С неверието в Бога човек отсича себе си от главното Добро и от извора на всяко добро. По-нататък погледнете внимателно и ще видите, че всички дела на безбожника са гнили и мерзки; гнили са, защото са зли, нечестиви и мимолетни; мерзки – защото са против волята на живия Бог. Безбожникът не може да различава доброто от злото, защото само в светлината на закона Божий може да се определи кое е добро и кое – зло. Но се случва някой да казва, че вярва в Бога, а върши гнили и мерзки дела. Т.е. с уста изповядва Бога, а с делата си го отрича. Добро нещо е да изповядваме Бог с уста, но то далеч не е достатъчно; трябва още и със сърце да Го изповядваме, и с делата на вярата да потвърждаваме [вероизповедта]. А се случва човек и със сърце да вярва, и с уста да изповядва, и пак да греши. Това е или поради слаба воля, или отново от дяволски изкушения[3]. Такъв нека се покае веднага и ще му се прости. Покаянието е спасително и за безбожника, а още повече за вярващия. Докато човек е на земята, има време за покаяние. Но кой може да е сигурен, че неговото време тази нощ няма да изтече? Затова отлагането на покаянието е пълно безумие.
О, преблаги Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помогни ни да се покаем, тъй както ни помагаш да дишаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – Гргур и Стеван (бел. прев.).
[2] Сръбският текст се различава от синодалния български превод, но смисълът е същият (бел. прев.).
[3] В ориг. – стрели (бел. прев.).
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ОКТОМВРИ
Разсъждение
О, да бихме полагали поне толкова труд за душата, колкото полагаме за тялото! О, да бихме имали волята да се украсяваме за Бога и пресветлите Божии ангели поне толкова, колкото външно се гиздим със суетни и нетрайни шарении! Пелагия и Таисия първоначално се грижели само за тялото, докато техните души били като вързани роби в тъмницата на плътта. Те и двете били украсени само със суета, облечени със суета, окичени със суета, обкръжени със суета, потопени в суетно ласкателство. Но каква внезапна промяна! Какъв божествен обрат в техния живот! По-чуден, отколкото ако дива ябълка [киселица] да почне да ражда сладки плодове; или ако мътна и смърдяща вада по някакъв начин се избистри и в нея потече чиста питейна вода. Когато епископ Нон, заедно с другите епископи, за първи път видял външния вид на грешницата Пелагия, облечена в най-скъпи дрехи, сресана, украсена, окичена с пръстени, гердани и обици, напарфюмирана и обкръжена от роби – като я видял, епископ Нон заплакал и рекъл на другарите си: „Наистина, аз много научих от тази жена. Господ ще я изправи на Страшния съд и с нея ще ни укори. Как мислите? По колко часа тази жена прекарва в стаята си да се мие, да се облича, да се разкрасява, да се оглежда в огледалото – и защо? Само за да изглежда пред хората по-хубава. А ние, които имаме безсмъртен Жених на небето, не се стремим да украсим нашите окаяни души, не бързаме да ги умием със сълзи на покаяние и да ги облечем в красотата на добродетелите, та да се покажат по-хубави пред Божиите очи!“
БЕСЕДА за това как накрая врагът ще остане без оръжие
У врага съвсем не стигна оръжие и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им. (Пс. 9: 7).
Врагът на човешкия род, палачът на хората и човекоубиецът още отначало употребил всички оръжия и всички клопки против човека. Денонощно измислял нови оръжия и нови уловки, та само и само да погуби някого и като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне (I Петр. 5: 8), като отровна змия се спотаява и чака своята плячка, като паяк разпростира своите мрежи, само и само да хване някоя човешка душа и да я хвърли в своето смрадно царство. Езическите народи са като негови крепости[1]. До Христовото пришествие той господствал в тях необезпокояван и пълновластно. Идолослужението било служение на него; врачуването и гадателство било служение на него; защитавал и насърчавал разюздаността и разпуснатостта между хората; жертвоприношението на хора, страстен огън, разпри, войни, злодеяния – всичко това било наслада за него. Но накрая останал без оръжие, неговите крепости били разрушени, споменът за него погинал с шум. Краят, за който споменава пророкът, е пришествието на Христа Господа на земята. Господ показал Своята сила над дявола, победил неговите изкушения на планината; показал Своята власт, като изгонвал от хората дяволите и им заповядвал да идат насам или натам; със страданията и възкресението Си показал непобедимото Си господство над греха и смъртта. И което може би е най-важното – разрушил ада и разпръснал демонската сила. Той не пожелал да унищожи демоните, а ги пръснал и строшил оръжията им, строшил ги и ги разпръснал като евреите, и още по-страшно от евреите. Освободил народите от тяхната власт, и което е по-важно – дал на хората власт над демоните, та с Неговото име да ги прогонват от себе си. Виждате ли как Господ е съединил Своята победа над демоните със Своята милост към хората? Той обезсилил и поразил демоните, смутил ги, разпердушинил ги, и ги предал под властта на хората. Така някогашните роби станали господари, а някогашните господари – роби. Но Господ не дал власт на всички хора над демоните, а само на онези, които вярват в Него и спазват заповедите Му. Дал им власт, дал им и оръжие. Оръжието е Кръстът.
О, Господи Боже наш, Спасителю наш от дяволската власт, помогни ни да извършим и онова, най-малкото, което си ни оставил да направим. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – градове (бел. прев.).
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Видение на св. Андрей: Веднъж св. Андрей седял със своя ученик Епифаний и говорил за спасението на душата. В това време един демон се приближил до Епифаний и започнал да поставя клопки, за да отвлече мислите му на друго място, а до Андрей не смеел да се доближи. Тогава Андрей гневно му викнал: „Махни се оттук, нечиста сило“. А дяволът отскочил назад и отговорил злобно: „Ти си ми така противен, както никой друг в целия Цариград!“. Андрей не искал веднага да го пропъди, а го оставил да говори. И дяволът започнал да нарежда: „Усещам, че идва време, когато моя занаят ще пропадне. Тогава хората ще бъдат по-лоши от мен и децата им ще са по-лукави от възрастните. Тогава аз ще си почивам и няма повече да уча хората, защото те сами ще вършат всичко по моята воля“. Андрей го попитал: „На кои грехове най-много се радва вашият род?“. Дяволът отговорил: „На идолослужението, клеветата, злобата против ближния, содомския грях, пиянството и сребролюбието – на тях най-много се радваме“. Андрей пак го попитал: „А как понасяте, когато някой първо ви е служил, а после се отрече от вас и вашите дела?“. Дяволът отговорил: „Това ти по-добре знаеш от мене; тежко го понасяме, но се утешаваме, че пак ще го обърнем към себе си, защото мнозина, които са се отрекли от нас и са се обърнали към Бога, пак са се върнали при нас“. След като злият дух казал тези и още много други неща, свети Андрей духнал върху него и той изчезнал.
БЕСЕДА за децата и тяхната похвала на Господа
Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове (Пс. 8: 2).
При тържественото влизане на Господ Иисус в Иерусалим, а след това и в самия храм, децата викали: „Осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне!“ (Мат. 2: 9). Изглежда, че нищо не е подразнило еврейските старейшини като тази похвала за Иисуса от страна на малките деца. „Чуваш ли какво казват те?“, питали злобно те. А Господ кротко отговорил: „Да! Нима никога не сте чели: „Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала? “. Като бял ден, следователно, е ясно, че тези пророчески слова на Давид се отнасят към чудото, което станало при влизането на Господ Иисус в Иерусалим, т.е. тази чудна похвала за Господа от страна на малките деца. От този случай е ясно, че както е пророкувано, така буквално се е сбъднало. Ясно е и от това, че сам Господ при този случай се позовава на пророчеството на цар Давид. Че това е едно велико чудо, вдъхновено от Духа Божий, със силата и волята Божия – в това не може да има съмнение. Началниците и книжниците, старците и свещениците не могли да познаят Господа, а малките деца Го познали и възвестили за Него. Наистина това чудо, първо, е единствено в целия Стар и Нов Завет, и второ, ако не е по-голямо, не е и по-малко от чудото на възкресяването на мъртви. Всъщност и при онова, и при това чудо е действала една и съща Божия сила, същият Дух и същият Промисъл Божий. А на тази сила и величието на славата Божия пророкът искал особено да акцентира чрез случая с малките деца, който случай той поставя наравно с [творението на] дивната звездна вселена, която същата Божия сила е създала. Освен това към малките деца трябва да се причислят и самите апостоли и многото светии, постниците, мъчениците за Христа и девиците – хиляди, хиляди и хиляди са онези, които невинно и простосърдечно са признали [приели] Христос, Сина Божий за свой Спасител, прегърнали Го с любов и изтърпели[1] тежки страдания за Него. Защо Господ точно из техните уста стъкмил похвала за Себе Си, а не из устата на самите големци, философи и ритори? Заради кротостта на първите и заради гордостта на последните. Горделивите са най-големите Божии неприятели. Затова Господ чудесно развързал езика на децата, на простите рибари и селяните, за да покаже истината [и] пред лицето своите неприятели[2], т.е. гордите, но празни книжници и еврейски началници.
О, Всесилни Господи, Боже Всемогъщи, развържи нашите езици, та и ние, със силна вяра и детска радост да възвестяваме Твоята безгранична слава. На тебе слава и хвала вовеки.Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – понесли (бел. прев.).
[2] В ориг. – против, срещу Своите неприятели (бел. прев.).
