Не трябва да се страхуваме когато сме с Христос и сме бедни [материално], а да се страхуваме от богатството без Него.

Павел, патриарх Сръбски

Разсъждение

С какво светиите толкова много са се възвисили и прославили в очите на небето и хората? Главно – със смирение и служение. Св. Мартин, още преди кръщението си, като офицер имал един слуга, на когото гледал повече като на брат, а не като на слуга. Често пъти той служил на слугата си, без да се срамува от това, а напротив – радвал се. Когато св. Иларий пожелал да го ръкоположи за свещеник, той със сълзи отклонил тази чест и замолил епископа само да му се позволи да бъде монах в някое затънтено място. Веднъж св. Мартин пътувал от Франция за Панония да навести своите родители. Като преминавал Алпите, го хванали разбойници и искали да го убият. Когато един от разбойниците замахнал да го посече, Мартин не се уплашил, не поискал и не замолил за пощада, а останал напълно спокоен, като че ли нищо не се е случило. Разбойникът се зачудил на такова поведение, свалил меча и попитал Мартин кой е той. Мартин казал, че е християнин и затова не се уплашил, защото знае, че Бог по великата Си милост винаги, и най-вече в часове на опасност, е близо до хората. Всички разбойници се удивили на рядко срещаната добродетел на този Божи човек, а онзи, който замахнал с меча върху Мартин, повярвал в Христа, кръстил се и по-късно се замонашил. Когато епископската катедра в Тур овдовяла, всички желаели да поставят Мартин за епископ, ала Мартин не искал и да чуе за това. Но някои граждани на Тур с хитрост го извели от манастира и го отвели. А именно, те дошли пред портата на Мартиновия манастир и съобщили на игумена, че някой си болен чака пред портата и го моли да излезе и да го благослови. Когато Мартин излязъл, те го взели, отвели го в Тур и го поставили за епископ. Като остарял, предузнал за своята близка смърт и съобщил за това на братята, а те заплакали силно и го молели да не ги оставя. Светецът, за да ги утеши, се помолил пред тях на Бога, казвайки: „Господи, ако още съм потребен на твоите люде, не се отказвам да се потрудя. Нека бъде Твоята свята воля!“.
 

 БЕСЕДА за вечерния плач и утринната радост
 

Вечер настъпва плач, а сутрин – радост (Пс. 29: 6).
 

Бог наказва и Бог весели. Една покайна мисъл вече смекчава Божия гняв. Защото Бог не се гневи на хората, както се гневи неприятелят, а като баща на своите деца. Неговият гняв е за миг, Неговата милост – безкрайна. Ако вечер наказва, сутринта вече радва. Та да го познаят хората и в наказанието, и в помилването. О, братя мои, ако хората започнат да познават Бога като Добротворец, не биха го познавали като наказващ Съдия. Вижте, и Бог се радва повече, когато го познаваме по милостта, а не по гнева. Но има хора твърде неблагодарни и несмислени, които никак не се сещат за Бога, когато Бог им дава и ги милва, а се сещат за Него само тогава, когато Той започне да ги бие и наказва било с болести, или смърт на роднини, или с неуспех и срам между хората, или с огън, или с меч, или със земетресения, или с наводнения, или с многобройни други тояги и пръчки, с които Той шиба непробудените, опомня неблагодарните, вразумява оглупелите, подсеща всички и всеки, че Той е Творец и Господар, и Дарител, и Съдия.
Вечер настъпва плач, а сутрин – радост. Тези [слова] още означават, че нощта е за плач, молитва, покаяние и богомислие. Нощта е особено [подходяща] за плач, а без плач няма истинско покаяние. През нощта човек безпрепятствено мисли за своите дела, своите думи и мисли и се кае за всичко, което е вършил против Божия закон. Ако човек плаче покайно през нощта, през деня ще се радва, ще се радва като новороден, като окъпан, като освободен от бремето на греха. Ако пък прекарва нощта в грях и безумна веселба, ще съмне денят му скръбен и плачевен.

О, Господи Иисусе, Спасителю и Учителю наш, наказвай ни, но ни прощавай, бичувай ни, но ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение
 

Както, по Божий промисъл, на осветената вода или на осветения елей се дава целебна, чудотворна сила, така също такава сила се дава и на иконите. За един удивителен пример [за проява] на чудотвoрна сила от света икона споменава св. Атанасий Велики. В град Верит [дн. Бейрут], под наем, в някоя си къща живял един християнин. Като се преселил от тази къща, той забравил в нея една икона на Спасителя. След него в същата къща се заселил един евреин. В този град имало много евреи и то особено озлобени срещу християнската вяра. Прочие, като намерили иконата, евреите я изнесли и отнесли в събранието си и започнали да се гаврят с нея, както някога техните предци се гаврили с живия Спасител. Евреите сторили на иконата същото, каквото и предците им сторили на Спасителя, а именно – проболи ръцете и нозете с гвоздеи, наквасили устните на иконата с оцет и по всякакъв начин поругавали образа на Спасителя. Най-после, някой от тях взел копие и пробол божествения лик в ребрата. Но, о чудо, от прободеното място потекли кръв и вода, както някога от прободеното тяло[1] на разпнатия Господ. Страхът и ужасът на евреите не можели да се опишат. Тогава подложили съд, в който да изтича кръвта, и довели много болни, слепи, глухи, хроми, бесновати. Всички, които се помазали с тази кръв, се изцелили. За това чудо се разчуло, събрал се целият град и всички прославили Христа Бога. Всички евреи в града повярвали в живия и животодаряващия Господ Христос.

БЕСЕДА за гласа Господен над водите
 

Гласът Господен се носи над водите (Пс. 28: 3).

Когато св. Иоан Кръстител кръстил Спасителя, над Иордан се чул гласът Господен. Над Галилейско море, всред бурята и вятъра се чул гласът Христов и бурята утихнала и вятърът спрял. Гласът Господен се чул на сватбата в Кана Галилейска и водата се превърнала във вино. Над Червено море се разнесъл гласът Господен и морето се разделило и отворило път за народа Божий. В пустинята прозвучал гласът Господен и от сухата скала потекла вода. Какво означава [казаното] „Гласът Господен се носи над водите“? Означава, че водната стихия е дело Божие и чрез нея Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Не по-малко са творения Божии и останалите стихии – огън, въздух и земя. И чрез тях Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Във вид на огън Бог Дух Свети се явил на Петдесетница. Във вавилонската пещ пламъкът изгубил своята сила и по думата Господня не навредил на блажените момци, огън паднал от небето и изгорил Гедеоновата жертва (Съд. 6). Илия свалил огън от небето. Къпината горяла и не изгаряла (Изх. 3). Огън паднал от небето и запалил жертвата, [предназначена] Богу (III Цар. 18). Огнен стълб вървял пред израилтяните. И всичко това било по думата Господня. Земята се отворила и погълнала неправедните Корей, Датан и Авирон (Изход 16). Земята се отворила и скрила Елисавета и младенеца Иоан от Иродовия меч. Земята се потресла, когато Господ издъхнал на Кръста, и [много] гробове се отворили. По въздуха Господ се възнесъл на Небето. По въздуха светите апостоли били принесени в Иерусалим от различни страни на света. По въздуха ангелът пренесъл пророк Авакум за миг във Вавилон. И всичко това [станало] по гласа Господен, по заповедта Господня. О, ако да бяха и хората така послушни на Господния глас, както са послушни неразумните природни стихии! Но под водите наистина се разбират и хората послушни на гласа Господен – апостолите и [другите] светии. Като вода те се разлели по целия свят с проповедта за Христа Бога. Като с вода напоили жадния свят от извора на вечния Живот, светът се обновил и разцъфтял. Както над обикновената вода, така и над тях се явили безброй Божии чудеса, защото били покорни на волята Божия и послушни на Божия глас като водата, също като водата.

О, Господи, помогни ни да бъдем послушни на Твоя глас. Помогни ни да се засрамим от бездушните[2] стихии, които са по-послушни на Тебе, отколкото ние на Теб. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – „живото тяло”. Но така написано, не съответства на евангелското повествование. При пробождането на ребрата Му от римския войник Господ Иисус Христос вече бил издъхнал (срв. Иоан.19:34) (бел. прев.).

[2] В ориг. – мъртвите (бел. прев.).

Питаш се в недоумение: защо не идват по-добри дни за нас, когато по толкова много църкви и манастири се служат служби и се отправят мо­литви към Бога. Спомни си за изграждането на Скадар на Бояна; каквото хората изграждали през деня, през нощта човешкият враг разрушавал. В олтарите се молят на Бога, а зад олтарите го хулят - както добре е казал някога московският митрополит Филип на цар Иван Грозни. А това се слу­чило така: Цар Иван Грозни ходел редовно на църква, а в същото това вре­ме извън църквата по негова заповед царските палачи убивали неугодните нему хора. Знаейки това, св. Филип много скърбял. Веднъж, когато царят влязъл в храма, митрополитът се приближил към него с кръст в ръка и ка­зал: „Царю, ние тук принасяме безкръвна жертва, а там зад олтара се пролива християнска кръв". А на израилския народ Господ казал чрез пророк Исаия: „Кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни”. И добавя: „Твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак и тъжба на вдовица не стига до тях” (Ис. 1:15,23). Да се постъпва така извън храмовете, а вътре в тях да се от­правя молитва към Твореца за милост - означава едновременно да се гради и да се руши, да се сади и да се изскубва. Все едно двама души да излязат пред царя, за да го молят за своя град от името на своите съграждани, и единият да се кланя и да моли царя за помощ, а другият да го хули в очите.

Царят на Небето и земята постъпва с нас по правда - понякога дава изобилна година по молитвите на праведните, а друг път изпраща суша или наводнение, гъсеници или мушици, глад и оскъдица заради хулите на хулителите. Затова Църквата от века призовава всички хора да следват Бо­жия закон, знаейки, че от тяхната нравственост зависят природните стихии. Още древният китайски мъдрец Конфуций е учел, че състоянието на при­родата зависи от морала на хората. А една руска пословица гласи: „Каквото благородството (на хората), такова и плодородието (на земята)".

Мир на теб и радост от Господа!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

По Божи промисъл най-големите чудеса и небесни явления стават по време на страдания на Божиите слуги. В онзи ден, когато латинците тръгнали за манастира Зограф, един старец монах имал послушание в лозето, отдалечено на половин час от манастира, и в определеното време започнал да чете акатист пред иконата на Божията Майка. Но като започнал да казва: „Радвай се“, изведнъж от иконата се чул глас: „Радвай се и ти, старче! Бягай по-бърже оттука, за да не те сполети нещастие; иди извести на манастирските братя да се заключат, защото богопротивните латинци нападнаха тази Гора, която Аз [Си] избрах, и вече са наблизо“. Уплашеният старец паднал ничком на земята и със страх извикал: „Как така Тебе, Царице, моя застъпнице, ще те оставя тука?“. Но пак се чул глас: „Не се грижи за Мене, а бързо върви!“. Старецът веднага отишъл в манастира. Но като пристигнал пред манастирската порта, погледнал и видял пред вратата онази същата своя икона на Божията Майка. Иконата по чуден начин била стигнала преди него. Удивен, старецът разказал на игумена и на братята всичко, което видял и чул, и всички, като чули за това, прославили Бога и Божията Майка. Веднъж, по време на празнуването [паметта] на 26 мъченици в Зограф, на 10 октомври 1873 г. имало голямо всенощно бдение. Нощта била безлунна. В полунощ, когато монасите в храма пеели и четели житието на св. мъченици, внезапно се чул някакъв шум, а над храма, от небето до земята се появил огнен стълб и толкова светел, че навън всичко се виждало надалеко като по пладне. Това чудно явление продължило около четвърт час и след това изчезнало.

БЕСЕДА за страданията на Давид и пророчеството за Христовите страдания

Псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе (Пс. 21: 17).
 

Това е тайнствено преживяване на Давид, и в същото време ясно пророчество за Христовите страдания. Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени (II Тим. 3: 12) – говори апостол Павел. Когато цар Давид грешал, дяволите не са му се явявали и не го тревожили. Но когато започнал да се кае и да насочва живота си по Божия път, злите дяволи го наобиколили, почнали да го възпират [от покаянието] и да го мъчат. Иде реч не за хората, а за демоните, които или се явяват сами на каещия се, или го измъчват чрез хора. Давид не би нарекъл хората – короната на Божието творение – псета; псета нарекъл демоните, които се явяват на праведните човеци като псета или като змии или като черни хора, или като лъвове, или в някакъв друг образ. А че тук, под псета разбира злите духове, може да се уверим от живота на великите подвижници, на които демоните, за да ги плашат, се явявали във вид на псета. В това може да се уверим и от словата на Господ Спасителя, които изрекъл на Кръста: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят! (Лк. 23: 34). Това значи, че те не изпълняват своята воля, а някоя чужда воля, а именно – демонската. Много псета, в злобна глутница, се събрали да погубят Христа Господа. Дяволът изкусител, като не успял на планината на изкушенията да победи Господа със своите лъжливи обещания, мобилизирал цялата си сила да Го погуби чрез хората с позорна смърт на Кръста. Братя, вижте колко ясно е пророчеството! „Пробиха ми ръце и нозе“. Тези думи за никого във всемирната история не могли да бъдат отнесени, освен за разпнатия Спасител. В това пророчество са показани всички подробности: „Делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие“. Всичко се сбъднало, както е пророкувано – абсолютно всичко! Но дяволът се излъгал в сметката си. Той мислел със смъртта да унищожи По-Силния от смъртта. Той мислел да опозори Онзи, Който единствен облича в чест всяко творение. Господ Христос със Своето славно Възкресение е посрамил дявола и всички негови псета и дал на хората власт над тях. Целият езически свят не е могъл да прогони нито един демон; а ние с Христовото име на уста и с Неговия Кръст можем да разсеем като дим легиони демони, защото те след [пришествието на] Христа са станали като бити и плашливи псета.

О, Господи, Победителю и Спасителю, на Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Как Бог наказва и милва ние виждаме ясно от живота на последните сръбски деспоти по време на турското завоюване на сръбската земя. Турците не дошли самовластно и самоволно на Балканите и поробили християнските народи на гърците, българите и сърбите, а по допущение Божие, също както Новуходоносор не със своята сила, а по допущение Божие е покорил Иерусалим и отвел евреите в робство. Заради греховете на народните князе и големци пострадал люто сръбският народ, но още по-лошо пострадали самите князе и големци. Деспот Джурадж [Георги] е умрял като изгнаник, синовете му – Григор и Стефан[1] били ослепени от турците, дъщеря му насила трябвало да стане жена на султана, неговият среден син въстанал против майка си Ирина и брат си Григор и насилствено завзел разклатения престол в Смедерево, но скоропостижно умрял. Слепият Стефан, тъкмо що станал деспот, трябвало да бяга в Албания, а след това и в Италия, където умрял като изгнаник и бедняк. Всичко това е наказание Божие. А къде е милостта? Бог прославил с вечна слава Стефана и неговата жена Ангелина, и техните деца Максим и Иоан. След като 8 години тялото му лежало в гроба, било откопано и намерено цяло и изпълнено с благоухание. А и много чудеса станали от тези свети мощи. Също така се прославили в святост жена му и неговите синове.

БЕСЕДА за това, че само безумните отричат Бога

Рече безумец в сърце си: „няма Бог“… Извършиха гнусни дела (Пс. 13: 1).[2]

Умът е кормчия на цялото човешко битие. Той съветва, той убеждава, той ръководи. И душата, и тялото се управляват от ума. Ако умът е чист пред Бога, целият човек е чист. Ако умът е нечист пред Бога, целият човек е нечист. Ако някой само си помисли: „няма Бог“, това първо си проличава по делата му. Първо идва злият помисъл, а след него следват злите дела. Виждате ли как вдъхновеният пророк познава човешката природа? Той първо посочва причината, а след това – следствията. От злите помисли непременно произлизат зли дела. Затова, братя, не вярвайте на онзи, който казва: „Не вярвам в Бога, ама върша добро“. Преди всичко, онзи, който не вярва в Бога, не знае какво е добро, нито може да различава доброто от злото. С неверието в Бога човек отсича себе си от главното Добро и от извора на всяко добро. По-нататък погледнете внимателно и ще видите, че всички дела на безбожника са гнили и мерзки; гнили са, защото са зли, нечестиви и мимолетни; мерзки – защото са против волята на живия Бог. Безбожникът не може да различава доброто от злото, защото само в светлината на закона Божий може да се определи кое е добро и кое – зло. Но се случва някой да казва, че вярва в Бога, а върши гнили и мерзки дела. Т.е. с уста изповядва Бога, а с делата си го отрича. Добро нещо е да изповядваме Бог с уста, но то далеч не е достатъчно; трябва още и със сърце да Го изповядваме, и с делата на вярата да потвърждаваме [вероизповедта]. А се случва човек и със сърце да вярва, и с уста да изповядва, и пак да греши. Това е или поради слаба воля, или отново от дяволски изкушения[3]. Такъв нека се покае веднага и ще му се прости. Покаянието е спасително и за безбожника, а още повече за вярващия. Докато човек е на земята, има време за покаяние. Но кой може да е сигурен, че неговото време тази нощ няма да изтече? Затова отлагането на покаянието е пълно безумие.

О, преблаги Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помогни ни да се покаем, тъй както ни помагаш да дишаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – Гргур и Стеван (бел. прев.).

[2] Сръбският текст се различава от синодалния  български превод, но смисълът е същият (бел. прев.).

[3] В ориг. – стрели (бел. прев.).

Разсъждение

О, да бихме полагали поне толкова труд за душата, колкото полагаме за тялото! О, да бихме имали волята да се украсяваме за Бога и пресветлите Божии ангели поне толкова, колкото външно се гиздим със суетни и нетрайни шарении! Пелагия и Таисия първоначално се грижели само за тялото, докато техните души били като вързани роби в тъмницата на плътта. Те и двете били украсени само със суета, облечени със суета, окичени със суета, обкръжени със суета, потопени в суетно ласкателство. Но каква внезапна промяна! Какъв божествен обрат в техния живот! По-чуден, отколкото ако дива ябълка [киселица] да почне да ражда сладки плодове; или ако мътна и смърдяща вада по някакъв начин се избистри и в нея потече чиста питейна вода. Когато епископ Нон, заедно с другите епископи, за първи път видял външния вид на грешницата Пелагия, облечена в най-скъпи дрехи, сресана, украсена, окичена с пръстени, гердани и обици, напарфюмирана и обкръжена от роби – като я видял, епископ Нон заплакал и рекъл на другарите си: „Наистина, аз много научих от тази жена. Господ ще я изправи на Страшния съд и с нея ще ни укори. Как мислите? По колко часа тази жена прекарва в стаята си да се мие, да се облича, да се разкрасява, да се оглежда в огледалото – и защо? Само за да изглежда пред хората по-хубава. А ние, които имаме безсмъртен Жених на небето, не се стремим да украсим нашите окаяни души, не бързаме да ги умием със сълзи на покаяние и да ги облечем в красотата на добродетелите, та да се покажат по-хубави пред Божиите очи!“

БЕСЕДА за това как накрая врагът ще остане без оръжие

У врага съвсем не стигна оръжие и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им. (Пс. 9: 7).

Врагът на човешкия род, палачът на хората и човекоубиецът още отначало употребил всички оръжия и всички клопки против човека. Денонощно измислял нови оръжия и нови уловки, та само и само да погуби някого и като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне (I Петр. 5: 8), като отровна змия се спотаява и чака своята плячка, като паяк разпростира своите мрежи, само и само да хване някоя човешка душа и да я хвърли в своето смрадно царство. Езическите народи са като негови крепости[1]. До Христовото пришествие той господствал в тях необезпокояван и пълновластно. Идолослужението било служение на него; врачуването и гадателство било служение на него; защитавал и насърчавал разюздаността и разпуснатостта между хората; жертвоприношението на хора, страстен огън, разпри, войни, злодеяния – всичко това било наслада за него. Но накрая останал без оръжие, неговите крепости били разрушени, споменът за него погинал с шум. Краят, за който споменава пророкът, е пришествието на Христа Господа на земята. Господ показал Своята сила над дявола, победил неговите изкушения на планината; показал Своята власт, като изгонвал от хората дяволите и им заповядвал да идат насам или натам; със страданията и възкресението Си показал непобедимото Си господство над греха и смъртта. И което може би е най-важното – разрушил ада и разпръснал демонската сила. Той не пожелал да унищожи демоните, а ги пръснал и строшил оръжията им, строшил ги и ги разпръснал като евреите, и още по-страшно от евреите. Освободил народите от тяхната власт, и което е по-важно – дал на хората власт над демоните, та с Неговото име да ги прогонват от себе си. Виждате ли как Господ е съединил Своята победа над демоните със Своята милост към хората? Той обезсилил и поразил демоните, смутил ги, разпердушинил ги, и ги предал под властта на хората. Така някогашните роби станали господари, а някогашните господари – роби. Но Господ не дал власт на всички хора над демоните, а само на онези, които вярват в Него и спазват заповедите Му. Дал им власт, дал им и оръжие. Оръжието е Кръстът.

О, Господи Боже наш, Спасителю наш от дяволската власт, помогни ни да извършим и онова, най-малкото, което си ни оставил да направим. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – градове (бел. прев.).

Разсъждение

Видение на св. Андрей: Веднъж св. Андрей седял със своя ученик Епифаний и говорил за спасението на душата. В това време един демон се приближил до Епифаний и започнал да поставя клопки, за да отвлече мислите му на друго място, а до Андрей не смеел да се доближи. Тогава Андрей гневно му викнал: „Махни се оттук, нечиста сило“. А дяволът отскочил назад и отговорил злобно: „Ти си ми така противен, както никой друг в целия Цариград!“. Андрей не искал веднага да го пропъди, а го оставил да говори. И дяволът започнал да нарежда: „Усещам, че идва време, когато моя занаят ще пропадне. Тогава хората ще бъдат по-лоши от мен и децата им ще са по-лукави от възрастните. Тогава аз ще си почивам и няма повече да уча хората, защото те сами ще вършат всичко по моята воля“. Андрей го попитал: „На кои грехове най-много се радва вашият род?“. Дяволът отговорил: „На идолослужението, клеветата, злобата против ближния, содомския грях, пиянството и сребролюбието – на тях най-много се радваме“. Андрей пак го попитал: „А как понасяте, когато някой първо ви е служил, а после се отрече от вас и вашите дела?“. Дяволът отговорил: „Това ти по-добре знаеш от мене; тежко го понасяме, но се утешаваме, че пак ще го обърнем към себе си, защото мнозина, които са се отрекли от нас и са се обърнали към Бога, пак са се върнали при нас“. След като злият дух казал тези и още много други неща, свети Андрей духнал върху него и той изчезнал.

БЕСЕДА за децата и тяхната похвала на Господа
 

Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове (Пс. 8: 2).
 

При тържественото влизане на Господ Иисус в Иерусалим, а след това и в самия храм, децата викали: „Осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне!“ (Мат. 2: 9). Изглежда, че нищо не е подразнило еврейските старейшини като тази похвала за Иисуса от страна на малките деца. „Чуваш ли какво казват те?“, питали злобно те. А Господ кротко отговорил: „Да! Нима никога не сте чели: „Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала? “. Като бял ден, следователно, е ясно, че тези пророчески слова на Давид се отнасят към чудото, което станало при влизането на Господ Иисус в Иерусалим, т.е. тази чудна похвала за Господа от страна на малките деца. От този случай е ясно, че както е пророкувано, така буквално се е сбъднало. Ясно е и от това, че сам Господ при този случай се позовава на пророчеството на цар Давид. Че това е едно велико чудо, вдъхновено от Духа Божий, със силата и волята Божия – в това не може да има съмнение. Началниците и книжниците, старците и свещениците не могли да познаят Господа, а малките деца Го познали и възвестили за Него. Наистина това чудо, първо, е единствено в целия Стар и Нов Завет, и второ, ако не е по-голямо, не е и по-малко от чудото на възкресяването на мъртви. Всъщност и при онова, и при това чудо е действала една и съща Божия сила, същият Дух и същият Промисъл Божий. А на тази сила и величието на славата Божия пророкът искал особено да акцентира чрез случая с малките деца, който случай той поставя наравно с [творението на] дивната звездна вселена, която същата Божия сила е създала. Освен това към малките деца трябва да се причислят и самите апостоли и многото светии, постниците, мъчениците за Христа и девиците – хиляди, хиляди и хиляди са онези, които невинно и простосърдечно са признали [приели] Христос, Сина Божий за свой Спасител, прегърнали Го с любов и изтърпели[1] тежки страдания за Него. Защо Господ точно из техните уста стъкмил похвала за Себе Си, а не из устата на самите големци, философи и ритори? Заради кротостта на първите и заради гордостта на последните. Горделивите са най-големите Божии неприятели. Затова Господ чудесно развързал езика на децата, на простите рибари и селяните, за да покаже истината [и] пред лицето своите неприятели[2], т.е. гордите, но празни книжници и еврейски началници.                         

              О, Всесилни Господи, Боже Всемогъщи, развържи нашите езици, та и ние, със силна вяра и детска радост да възвестяваме Твоята безгранична слава. На тебе слава и хвала  вовеки.Амин.                                                                                                                              

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – понесли (бел. прев.).

[2] В ориг. – против, срещу Своите неприятели (бел. прев.).

Разсъждение
 

Ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно (II Кор. 5: 1). Всички наши трудове пред Бога имат една цел – да заслужим, според нашите сили, това неръкотворно жилище на небето. Индийският цар Гундафор намислил да си построи чуден дворец, такъв, какъвто няма никъде по земята. Когато неговият служител Аван търсил опитен майстор, който да съзида такъв дворец за царя, по Божи промисъл срещнал апостол Тома, който му казал, че е майстор и никой не може да построи онова, що царят желае, освен него. И тъй, Тома получил много злато от царя за построяването на двореца. Но като се разделил с царя, раздал всичкото злато на сиромасите. След две години царят пратил служителя си да попита Тома дали е готов дворецът. Защото дворецът трябвало да се построи някъде далеч от столицата. Тома отговорил: „Всичко е готово, освен покрива“. Поискал още пари от царя и царят му дал. А Тома пак раздал всичко на сиромасите и започнал да обикаля из царството и да извършва своята служба, т.е. да проповядва Евангелието. Царят узнал, че Тома даже не е започнал да строи двореца, хванал го и го хвърлил в тъмница. Същата нощ умрял царският брат и царят потънал в голяма скръб. Ангел взел душата на умрелия, развел я из рая, показал ѝ един пречуден дворец, какъвто човек и на ум не може да си представи. Душата на умрелия пожелала да влезе в този дворец, ала ангелът ѝ казал, че не може, защото този дворец е на неговия брат, който му е построен от апостол Тома чрез неговата милостиня. Ангелът върнал душата [на умрелия] отново в тялото му. Когато братът дошъл на себе си, казал на царя: „Закълни ми се, че ще ми дадеш каквото поискам“. Царят се заклел. Тогава брат му казал: „Дай ми твоя дворец, който имаш на небесата“. Учудил се царят и се усъмнил дали може да има дворец на небесата. Но когато брат му подробно му описал [какво видял], царят повярвал и веднага освободил Тома от тъмницата и като чул от неговите уста словата за спасението и вечния живот, се кръстил заедно с брат си. След това царят се потрудил с нови дела на милосърдие и с тях си построил пречуден дворец на небесата.

БЕСЕДА за царското покаяние
 

Всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си (Пс. 6: 7).

Денят се сменя с нощ, а нощта – с ден. Нека и нашето дневно покаяние да се сменя с нощно, а нощното – с дневно. Дневното покаяние се изразява главно с добри дела, а нощното – с молитви, въздишки и плач. Така се издължаваме на дните и нощите, т.е. изпълваме ги с онова, което е най-полезно пред Бога, и което ще дойде с нас на Божия съд. Погледни цар Давид и виж пример на истинско покаяние. Не е достатъчно да изповядаш пред свещеник своя грях и веднага да го считаш за простен. Гледай – и Давид признал пред пророк Натан своя грях, като казал: Съгреших пред Господа (II Цар. 12: 13). Ала този велик цар не смятал това за достатъчно, а непрестанно молитвено въздишал пред Бога и всяка нощ със сълзи на покаяние умивал своя грях. Даже и лежането в постелята не му служило за почивка, а за съкрушителен покаен плач, плач [съпроводен] с въздишки. Не казвай: „Давид убил и прелюбодействал, имало е защо да се кае“. А нима ти с омразата си не убиваш хората и с нечистите си мисли и пожелания не прелюбодействаш? Този живот не е за самооправдание, братя, а за самоизобличаване. Блажен е само онзи, когото Бог ще оправдае на Страшния Съд. Покаянието не е делo за един час или за един ден. То трябва да бъде наше вътрешно занимание до края на живота ни. Всяка нощ обливам леглото си, казва Давид. Това не значи, че денем не трябва да се каем, а че за сърдечното, душевното[1] покаяние нощта е по-удобна, отколкото денят. В нощната тишина нашите грехове и Божият Съд са по-ясно пред очите ни. И нощта не ни ли напомня по-ясно за смъртта от деня? И нашата постеля за близкия гроб?      

О, Господи, праведни и чудни, ние не можем да се покаем истински без Твоята помощ. Помогни ни, Всеблагий, да видим греховните си рани и да усетим смрадта им, та да заридаем над самите себе си, преди нашите сродници да заридаят над нашите мъртви тела; преди, Господи, преди нашите ангели пазители да заридаят над нашите пропаднали души, когато се хвърлят в неугасимия огън. Помогни ни и ни спаси, Господи Боже наш. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски            

[1] В ориг. – изливането на душевното покаяние (бел. прев.).

Разсъждение

Когато хората положат голям труд в търсене на истината, когато не предпочетат нещо друго пред истината, Бог, по Свой начин, с лекота им я разкрива. Това ни показва и животът на св. Дионисий Александрийски. Още като юноша и езичник Дионисий прочел цялата гръцка литература, та да стигне до истината. Но като не бил удовлетворен, той започнал да чете всичко, което му попаднело под ръка. Един ден, по Божий промисъл, го срещнала една бедна жена и му предложила да му продаде няколко ръкописни свитъка от посланията на апостол Павел. Дионисий радостно ги купил и прочел. Това така го впечатлило, че той отново намерил онази жена и я запитал дали има още от тези писания, та да ги купи. Жената го упътила към християнския свещеник и той му дал всички Павлови послания. Като ги прочел внимателно, Дионисий повярвал в Христа и без никакво колебание се кръстил.

Втори случай. В Арсеной се разпространила ереста на хилиастите, които погрешно учили, че Христос щял скоро да дойде и ще основе на земята земно царство, което щяло да просъществува хиляда години. Водач на тази ерес бил някой си Коракион. Св. Дионисий отишъл в Арсеной и се потрудил да разубеди хилиастите и да попречи за разпространението на ереста между верните. Пред голяма тълпа от хилиасти и православни Дионисий спорил с Коракион и другите водачи на хилиастите. Три дена продължил този спор. Каква ревност са имали древните християни за доказване на истината! И Бог, по молитвите на св. Дионисий, благословил неговия труд и ревността му. На края на спора Коракион с всички хилиасти отхвърлил погрешното си учение и приел православното учение, [отстоявано от] св. Дионисий.

БЕСЕДА за показаното Добро
 

Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? (Пс. 4: 7).

Колко е богат Бог, братя мои! Каква дума може да изрази това съкровище? Голямо съкровище е небесното царство с огнените ангели, с дивните светии и със сладостния рай. Кой може да опише това богатство? Велико благо е безсмъртният живот близо до Бога и Божиите ангели, в обществото на светиите и праведниците. Велико благо е срещата със своите сродници и приятели в небесния свят, със своите родители, със своите деца, със своите най-мили, които със своето заминаване от нас са ни оставили в тъга и скръб. Кой ще ни покаже всичките тези блага? Мнозина са се питали по времето на цар Давид, [мнозина] се питат и днес. Кой ще ни покаже, та да повярваме и да се надяваме? На нас, християните, тези блага са показани и ние не чакаме повече да ни ги покаже някой друг освен Господ Христос, истинския Свидетел на всички тези блага, истинския Свидетел и Господар, братя, на всички тези блага. Тези блага милосърдният Господ е показал на избраните и преди Своето идване на земята чрез Своите пророци. Затова пророк Давид казва на Бога: Яви ни светлината на лицето Си, Господи! Това е и отговор на онези, които питат: Кой ще ни покаже добрини? Сам Бог е показал тези добрини. Светлината на образа Господен ни се яви, т.е. изписа се, вряза се в нашите сърца и в тази светлина ние виждаме всички онези блага, които само Небето може да ни даде. Има ли лек, братя, за онези които са чули за Христовото пришествие на земята и продължават да питат: Кой ще ни покаже добрини? Ако Христос не бе явно показал всички тези блага със Своето светло Рождество, със Своите светли чудеса, със Своето светло Възкресение, със Своята светла Църква, наистина, черната земя нямаше да ги покаже, защото не може; хората нямаше да ги покажат, защото не ги знаят. Има лек за всеки, та даже и за най-закоравелия неверник, до смъртния час има лек. Този лек е покаянието от собствената злоба, очистването на своето сърце и изпълнението на заповедите Христови. Здравите могат да видят светлината на Христовото лице, а не болните души, нечистите души и развратените умове.

О, Господи Боже наш. Светлина на ангелите и човеците, помогни ни да не затъмним с грехове светлината, която Си ни дал, и в която виждаме небесните блага. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Видение на св. Андрей: Не само апостол Павел е бил възнесен в рая и е чул неизказани думи (II Кор. 12: 4). След апостол Павел, през 850 г. това се случило и със св. Андрей. Една зимна нощ Андрей лежал на бунището между две кучета, за да стопли премръзналото си тяло. Тогава му се явил ангел Божий и го възнесъл в Рая (с тяло ли или без тяло, това и Андрей не можал да каже), две седмици го държал в небесния свят и го завел до третото небе. „Видях себе си облечен в пресветла одежда, сякаш изтъкана от светкавица, с венец от цветя на главата ми и препасан с царски пояс, и твърде много се радвах на тези красоти, и се удивлявах с ума и сърцето си на неизказаната хубост на Божия Рай, ходих из него и се веселях…“. След това Андрей описва как видял Христа Господа: „Като че ли огнена ръка дръпна завеса и видях моя Господ, както някога [го видял] пророк Исая, седейки на висок и превисок престол, а серафимите стояха около Него. Беше облечен в червена одежда[1]. Лицето Му бе пресветло, а очите с голяма любов гледаха към мен. Като го видях, паднах ничком пред Него, кланяйки се на сияйния и страшен престол на Неговата слава. Каква радост ме обзе, като видях Неговото лице, не може да се изкаже; и сега, като си спомням за това видение, се изпълвам с неизказана радост. И чух моя премилосърден Творец да ми казва с пресладките Си уста три слова, които толкова усладиха сърцето ми и разпалиха любов към Него, та се топях като восък от духовна топлина…“. Свети Андрей пожелал да види и Пресвета Богородица, но му било казано, че в този момент Тя не е на небето, а е слязла на земята да помага на бедните и да утешава нещастните.

БЕСЕДА за полезния гняв 

Като се гневите, не съгрешавайте (Пс. 4 : 5).

Гневете се, братя, на себе си, и повече не грешете. Гневете се на своите грехове, на помислите и делата, и повече не грешете. Гневете се на сатаната, бащата на лъжата, и не изпълнявайте повече волята му. Гневете се на греха в света и на охулването на Божията Църква от безбожниците, но се пазете да не би да лекувате греха с грях. Гневете се и на вашите приятели, но се гневете с намерението да ги изправите, а не да ги озлобите повече. Гневът на приятел към приятел и на родители към техните деца – какво говоря? –  и на Бога към хората – не е буря, която изкоренява дървото, а вятър, който укрепява дървото и събаря от него гнилите плодове, та здравите плодове да станат още по-добри и хубави. Но гневът ти да е с мярка, та да е лековит, а не отровен. А за да има мярка в греха ти, дръж Бога пред себе си. Гневът не може да има по-яка стена и преграда от Бога. Всеки друг гняв, който не е в името Божие и Божията правда, е грях. Не се гневи напразно, а се гневи на онова, на което и Бог се гневи. Ако твоята воля е утвърдена в Божия закон, ти винаги ще се гневиш, дето трябва и колкото трябва. Всичко това не може да се изкаже [само] с думи, нито пък да се обясни на невежия. О, мои братя, виждате ли как в нашите души са положени различни сили, които човек може да употреби със свободната си воля и за живот, и за смърт. Гневът, сам по себе си, не бива да се препоръчва. Вижте, каква дивна гледка – колкото повече човек се учи да се гневи на себе си, по-малко се гневи на другите. Защото, когато е зает със своите слабости, той не вижда чуждите, или и да ги вижда, е снизходителен.

О, Господи едничък праведни, дай ни да помним за Деня на праведния Твой гняв, та да се запазим от душевен грях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – риза (бел. прев.).

Разсъждение

Видение на св. Андрей: Андрей, ходейки по цариградските улици, един ден видял голямо и пищно погребално шествие. Бил умрял някой си богаташ и погребалната процесия била забележителна. Но като се загледал внимателно, Андрей видял множество черни хора[1], които весело скачали около мъртвеца – едни се смеели като блудници, други лаели като псета, трети грухтели като свине, четвърти изсипвали върху тялото на мъртвеца някаква смрадна течност. И всички се подигравали с пеещите и казвали: „Пеете над псе“. Зачуден, Андрей размишлявал какви ли са делата на този човек. Огледал се и видял прекрасен юноша да стои и плаче до една стена. „За Бога, кажи ми защо плачеш[2]?“, попитал Андрей. Тогава юношата му казал, че той е бил ангелът пазител на умрелия, но онзи с греховете си тежко е оскърбил Бога, отхвърлил от себе си съветите на ангела и напълно се предал на черните дяволи. Ангелът казал, че този човек бил голям и непокаял се грешник – лъжец, човекомразец, скъперник, клетвопрестъпник и блудник. Триста човешки души бил осквернил с блуд. Напразно бил почитан от царя и уважаван от хората. Напразно било и това погребално шествие. Смъртта го сварила неразкаян и го пожънала ненадейно.

БЕСЕДА за страха и радостта в Бога
 

Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет (Пс. 2: 11).
 

Тези слова на Божия пророк са към земните царе и съдии. Защото, заради силата и богатството, което им се дава, са склонни към охолство и разкош. О, царе и съдии, [които сте] прах и пепел[3], не забравяйте, че вие сте само Божии слуги, наемници от днес до утре! За какво мисли наемникът цял ден, като копае на нивата? За надницата, която вечерта  ще получи. С какво се гордее наемникът? С труда, потта или с надницата? С надницата. И вашата служба на нивата на този живот е наемен труд, о, царе и съдии. Затова служете със страх на вашия Господар, който ви е наел, защото не знаете как накрая ще оцени вашият Господар труда ви и каква награда ще ви даде. Служете с голямо смирение, казвайки сами на себе си: ние сме слуги негодни (Лк. 17: 10) Не е известно дали награда ще получите, или наказание, когато слезете в гроба и застанете пред Царя и Съдията. Този страх трябва да изпълва всички дни на вашата служба. Радвайте се (пред Него) в трепет. Радвайте се с чиста и свята радост, както и ангелите се радват на живия и непристъпен Бог. На чистота и святост ухае райската радост, а адското злорадство е придружено с разюздан смях. Затова райската радост е вечна[4], а адският кикот се сменя от гняв и вопли. Служете… със страх, защото Господ е праведен; Радвайте се (пред Него) в трепет, защото Господ е възвисен и свят.

О, Господи Боже наш, праведни и възвисени, страшни и свети, целият ни живот на земята е служение на Тебе и радост в Тебе. Ако не служим на Тебе, служим за собствената си погибел; и ако не се радваме в Тебе, радваме се на черните си злодеяния. Кланяме Ти се и Те молим, помогни ни да вършим нашето служение със страх пред Тебе и с чиста, трепетна радост в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – негри. В агиографията обичайно название за видимите образи, в които нечистите духове се явяват на хората. Често срещано название е етиопци (бел. прев.).

[2] В ориг. – каква е причината за твоя плач (бел. прев.).      

[3] В ориг. – парченца, бучки прах (бел. прев.).

[4] В ориг. – трайна (бел. прев.).