Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765352 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  223 224 225 226 227 228 229 230 231  >  >>


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Протестантите са отрекли [възможността на] Бога да чудотвори чрез материалните вещи. Те мислили да одухотворят християнската вяра, а всъщност точно с това са я осиромашили и изопачили. Те отрекли действието на Божията сила чрез иконите, чрез мощите на светиите, чрез кръста, а в края на краищата, някои от тях и чрез Причастието. Ако продължат последователно по този пагубен път, те трябва да отрекат и чудесата, станали с живото Тяло на Господа, защото и Неговото Тяло е било материално; също така и чудесата чрез възлагането на ръцете на апостолите и светиите, защото и техните ръце са материални, а да не говорим за Моисеевия жезъл, за ризата и пояса на Пресвета Богородица, за убруса на апостол Павел и т.н. С това свое отрицание протестантите са в противоречие с цялата древна Църква. Ето едно от хилядите и хиляди доказателства, че Бог действа и чрез вещите, особено пък когато иска да прослави Своите светии. В Александрия бил издигнат висок стълб със статуята на цар Теодосий в монашеска дреха и монашески посох в ръка, за спомен на царската победа, която царят, облечен в расото на св. Сенуфий и с неговия посох в ръка, удържал над неприятелите. Когато Бог пожелае, тогава и едно расо на светия побеждава силната войска на неверниците. Кой ще посмее да ограничи действията и начините на действие на силата на всесилния Бог?

 

БЕСЕДА за светоста

 

По примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки (I Петр. 1: 15).

 

Светостта, братя, е добродетел, която обхваща всички останали добродетели. Затова светецът, братя, е човек, украсен с всички добродетели. Ако човек е само молитвеник, а не е милосърден, не може да се нарече свят. Или ако някой търпи, ала без вяра и надежда, не се причислява към светиите. И ако някой е твърде милосърден, но е без вяра в Бога – наистина такъв не се брои между светиите. Светецът е съвършен човек, такъв, какъвто е бил Адам в Рая; или още по-добре – такъв, какъвто е бил Новият Адам, Господ Иисус Христос. Той е Светец над светците. Той е Сеяч на светостта на земята и Възпитател на светиите в историята. Той и нас е призовал в достойнството на светиите. Той ни е показал пример за истински Светец. Той е Прототип на светец, както и Праобраз на човека. Истинският човек, братя, не е нещо друго освен светец. Светец и човек – това е едно и също. Той ни е показал какво значи да си човек и какво значи да си светец. А Неговият апостол Петър ни заповяда: Бъдете свети във всички постъпки! Светецът не е светец за едно нещо в живота си, а за целия си живот. Във всяко дело и дори малко трябва да сме свети, та да се причислим към светиите, т.е. хора по Прототипа на Светеца, Праобраза на Човека – Господ Иисус Христос.

Всесвети Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове: 0
10.07.2018 18:00 - КАЛЕНДАР
                                                     

                  Календар

                 27 юни/10 юли

 

Преп. Сампсон Странноприемец

Преп. Георги Светогорец

Св.Иоана Мироносица

Преп. Амвросий Отински

Преп. Серапион Кожеезерски

Преп. Севир Валерийски

Преп. Мартин Туровски

Свщ. мъченици александър и Владимир

Свщмчн. Петър

Мчн. Анект Кесарийски

Св. Синесий, еп. Киринейски

Св. Лука Пустиножител

Св. мъченици Маркий и Маркия

Свщмч. Пиерий

Блж. Мартин

 

 

http://www.pravoslavieto.com/life/06.27_sv_Sampson_Strannopriimec.htm БГ.

 

https://azbyka.ru/days/2018-07-10- РУС.

 

https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/544 -РУС.

 

https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/545 - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 481 стр.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/28/  - СРЪБ.

 

https://svetosavlje.org/dan-prologa/27-jun-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-10/  - СРЪБ.

 

ПО ТЕХНИТЕ МОЛИТВИ, ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, ПОМИЛУЙ И СПАСИ НАС. АМИН.

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 204 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 11.07.2018 07:43
 
     ЕВАНГЕЛИЕ ЗА СВЕТЛИНАТА В                     ЕГИПЕТСКАТА ТЪМНИНА

 

Мaт. 2: 13 – 23, Зач. 4

 

       Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Исаия 19: 1). Така пророкувал великият Исаия за събитието, описано в днешното Евангелие. Това събитие е бягството на Господ Иисус от Иродовия меч, бягството на Господаря от неговите слуги, на Невинността от разврата, на Силния от безсилните.

       Кого трябва да разбираме под този лек облак, върху който Господ се носи в Египет? Богоматер. Тя била лека, защото нямала грехове, заради липсата на проклятие, заради красотата на невинността, заради обилната Божия благодат. С плът – но като безплътна; облак – но лек облак. Някога Бог, извеждайки Своя народ от Египет, вървял пред Израиля като облачен стълб (Изх. 13: 2), а сега – ето, Бог се носи на лек облак в Египет, бягайки от меча на същия този народ.

       Защо Жизнoдавецът бяга от смъртен човек? Нима не можело делото да се реши бързо и просто? Не можел ли Бог – Господарят на живота и смъртта, да заповяда на ангела да вземе душата на цар Ирод, вместо да заповядва на Иосиф да бяга от Ирод чак в Египет? Всесилният Бог можел да стори и това, но какво щял да постигне така? Може би щял да задоволи нашия повърхностен човешки разум, но да отклони премъдрия план за нашето спасение. Как щяла да се разкрие от Евангелието ужасната извратеност на човешката природа от греха и как би се почувствала необходимостта от спасението на хората чрез непосредственото действие на Бога, ако в онази нощ Бог е осуетил злия замисъл чрез Иродовата смърт? Как и за най-слепите духовни слепци би станала очевадна духовната яма, в която човечеството паднало и се отдалечило от истинския Бог – Пътеводителя, ако не станало тъй, че сам Бог не побягнал от хората?

       След като първите далечни поклонници –  мъдреците от Изтока, отпътували от Витлеем, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Божиите ангели непрестанно бдят около Божествения Младенец, за да не му се случи нещо лошо. Онези, които са Му служили от началото на света в безсмъртното Царство, и сега – в смъртното царство Му служат. Те са безкрайно удивени как безсмъртният Господар на живота е решил да се облече в смъртно тяло, което е изложено на хиляди опасности, как Царят станал слуга, като приел образ на раб (Филип. 2: 7). Ето, и ангелите са дошли между хората и живеят близо до човеците, но те са невидими и според нашите възприятия са безплътни[1]. А когато те се явяват на хората като че в плът, тяхното явяване е кратковременно, а същинското им небесно тяло не е като нашето земно тяло, което може да се нарани или убие. Обаче, въпреки това, Христос се родил в истинско земно тяло, което можело да бъде наранено и убито. Затова бяга от меча, за да разбереш, че Той бил истински Човек, а не призрак, както мислели някои еретици. Затова са и безчислените явявания на ангелите, затова е и тяхното усърдно бдение и охрана над Него като слаб Младенец.                                                           

       Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Ангелът говори за бъдещето. Това означава, че Ирод все още не е предприел нищо съществено срещу живота на Младенеца. Но Ирод непрестанно носи в сърцето си страх от Младенеца и в мислите си възнамерява да Го убие. Никой на земята още не знае за Иродовото намерение. Но за Бога човешките мисли са отворена книга, която Той с лекота чете ясно. Само един Бог знае какво Ирод замисля в сърцето си. Единствено Той може да разкрие тайната, заключена в злодейския Иродов ум. И Той я разкрива чрез Своя ангел на Иосиф, и Иосиф послушно взима Младенеца и Майка Му, и бяга в Египет.

       За да се сбъдне казаното от Господа чрез пророка: От Египет извиках Сина Си (Осия. 11: 1). Всъщност това станало, не защото го пророкувал пророк Осия, а защото той го пророкувал, тъй като с прозорливия си дух видял това да се сбъдва. Затова сега евангелистът казва: за да се сбъдне – той все едно казва: „сбъдна се“. Но тъй като нищо в Светото Евангелие не е случайно, така не е случайно и това, че в него се употребява един или друг начин на изразяване. Тъй че и това не е случайно. Провидението иска да покаже значението на Своите мили ревнители в Стария Завет – пророците. Провидението желае да покаже и нам, че То изпълнява словата на Своите угодници, както и те са изпълнили Божиите слова и волята Божия. Когато хората са послушни на Бога, и Бог е послушен на хората. И нито един от човеците не може да надмине Бога в послушанието на служение към хората, а само когато хората с послушание служат на Бога. Онова, което пророците предварително казали за Христос, го е казал сам Бог. Те взели от Божието и го дали на света. Но нито присвоили, нито казали, че е тяхно онова, което приели от Бога. Затова на Своите верни слуги Бог подарява заетото. Затуй Бог ги прославя по този начин –  като вдъхновява евангелиста да напише: ...за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка. Обикновено така апостолите и евангелистите пишат в целия Нов Завет. За Бога е радост да дарява радост на послушните; за Бога е слава да прославя смирените ревностни Свои слуги.

       Божият ангел заповядал на Иосиф: Вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет. Защо чак в Египет? И защо точно в Египет? Защо не в някоя по-близка земя, например в Сирия? Ето, Дамаск не е в Иродовото царство. Или в Моавската земя? Или в някоя друга по-близка провинция, която не е под Иродово управление. А Египет е далеч. В наше време, от Иерусалим до границата с Египет, с влак се пътува през целия дълъг летен ден и още половин ден от границата до Кайро, където според Преданието се настанило светото семейство. Колко ли дълги дни път пеша е това през пясъчната пустиня, от Газа до провлака, т.е. до днешния канал?! Човек би могъл няколко пъти да отиде до Сирия и да се върне, докато пеша, едва-едва се добере до Кайро. Защо Бог не изоставил думите на пророка, па да отклони и скрие Спасителя в най-близката околност на Иудея? Нима Той трябвало точно буквално да изпълни словата на Своя пророк? Защо е позволил Младенецът Иисус и Неговата изтерзана Майка да страдат от такова дълго пътуване?

       Ние сме бързи в плътското си мъдруване и  излишните си въпроси! Питайки се така, ние забравяме, че планът за спасението на хората е план на самата Света Троица, и в този план не може да има грешка. Като изпълнява словата на Своя пророк, Бог не изпълнява думите на пророка, а Своите собствени слова. Провождайки Иисуса в Египет, Бог има предвид, както винаги при всяко Свое дело, повече цели. Ние хората, като вършим нещо, рядко имаме предвид повече цели, а Бог рядко има една цел при осъществяването на Своите дела. Може спокойно да се каже, че Той, по безкрайната Си мъдрост, има при всяко дело много цели. Провождайки Иисус в Египет, преди всичко Бог има за цел да спаси живота на Своя Син от заколението, което скоро ще настъпи във Витлеем.

       Но освен това Бог има предвид и много други неща. Когато Иаковите синове искали да убият своя брат Иосиф, не намерил ли Иосиф спасение в Египет? Сега, когато Ирод от завист иска да убие Иисуса, Иисус намира спасение в Египет. С това Бог иска да повтори един истински урок пред твърдоглавия иудейски народ. Хвалейки се със своята чистота[2] и със своята вяра в единствения жив Бог, евреите, от завист, бързали да убият Най-чистия от най-чистите и Той, бягайки от тях, намира, както някога Иосиф, сигурно убежище за Своя живот в толкова презрения и омразен от страна на евреите Египет. Ето, омразният презрян Египет приема под своя покрив Месията, Когото гордият и „премъдър“ Иерусалим преследва да убие с нож. Този урок Бог изнесъл и преди това, преди хиляда години, чрез младия и невинен Иосиф. И сега го повторил, та с това да покаже повредата и непоправимостта на еврейския народ. В покварения Египет, където хората обожавали крокодилите, Невинността и Чистотата намират за Себе Си спасение от преследването на иерусалимците, които се хвалели с вяра във всевишния Бог. Тъй както по времето на праотеца Авраам, тъй и сега по времето на Ирод! Ето, това Бог искал да покаже на израилския народ с преселването на Младенеца Иисус в Египет. И затова Го пратил в Египет, а не в Дамаск или в някоя друга страна[3].                                                   

       Може да се направи и още едно поучително сравнение между добродетелните Иосиф и Господ Иисус Христос. Както прогоненият Иосиф, поради своята чистота и с Божията помощ, станал хранител и за Египет, и за своите враждебни братя, така и преследваният Иисус ще стане Хранител и Подател на хляба на живота, както на Египет, така и на Израил, и на целия свят. Сега върху Него в Иерусалим се хвърлят камъни, но в благовремие Той ще отвърне на Иерусалим с хляб.

       И още една поука. Някога фараонът бил заповядал всички мъжки еврейски деца да се убиват. Но онзи, когото Бог избрал за вожд на израилския народ – именно Моисей, фараонът, не само че не успял да убие, а несъзнателно и без да го познава, го взел в своя дворец, където го отхранил и възпитал. Сега пък Ирод ще заповяда всички младенци във Витлеем да бъдат убити, та така да убие и Младенеца Иисус. Ала Бог отредил Иисуса за Вожд на Своя народ и за Цар, Чието Царство не ще има край. И не само Иродовата ръка няма да се допре до Този, към Когото посяга, а и Ирод, и целият безбожен Иерусалим ще бъдат мъртъв прах тогава, когато възкръсне Иисус, и ще се прослави на небето и на земята като Цар на царете. И това да ни е за поука, че когато се скрием под Божията десница, човешка ръка не може да ни навреди.

       И още една поука. Някога Бог напътил Израиля в Египет, за да може да се прехрани. Но Израил станал неблагодарен и непослушен, па започнал да изоставя чистата вяра и да приема египетското езичество, да се предава на египетската тъмнина и на египетския разврат. Бог извел Своя народ от Египет, като му дал вожд в лицето на Моисей и извършил безчислени чудеса пред очите на Своя народ. Бог го хранил и поил четиридесет години в пустинята; през тези четиридесет години народът роптаел против Бога. Бог въвел Своя народ в Обетованата земя, разпръснал всички негови неприятели, утвърдил го, уредил го, обогатил го. Но израилският народ непрестанно роптаел против Бога от неблагодарност и с непослушание. Господ Иисус Христос, напротив, без ропот бяга през пустинята в Египет, живее бедно в чужбина и се връща през пустинята в Израил без една дума на ропот, без и една мисъл за протест против Своя Небесен Отец. И Той, и Неговата пресвета Майка, и праведният Иосиф с преизпълнени от благодарност сърца и послушание към Всевишния за кратко време преживяват цялата история на страданията на еврейския народ. За укор на своеволния и непослушен Израил и за пример и поучение на всички нас.

       Накрая има и една много важна причина, поради която Господ Иисус се упътил към Египет, а не към някоя друга земя. Ето, Той не започнал Своята мисия в света тогава, като станал на години и отворил божествената Си уста. Той започнал Своята мисия още тогава, при зачатието Си. Със зачатието [на св. Богородица] от Дух Свети Той вече имал един Свой последовател. Това била пресвета Богородица. Иосиф не е ли бил обърнат към Христа, преди даже Христос да се роди? Нима Неговото Рождество не отворило небето пред пастирите и изпълнило мъдреците от Изтока с истина, молитва и безсмъртие? Нима Ирод и закоравелите иерусалимски князе и книжници не отпаднали от Него и не се опълчили против Него, още докато Той лежал в яслите? Още когато бил заченат, Той вече поставил един крайъгълен камък за двореца на спасението и втори – препъникамък. Още със зачатието Му светът около Него започнал да се дели на кози и овце. Преди всичко и във всичко Мария и Иосиф временно различно гледали на Него. Мария Го знаела като плод на Светия Дух, докато Иосиф гледал на Него като на плод на греха. Но това тяхно разделение траяло кратко време. Но разделението, което последвало след Неговото Рождество, между пастирите и мъдреците от Изтока – от една страна, и от друга – Ирод и иерусалимските „мъдреци“, останало завинаги. Той дошъл, за да сее, но същевременно и да вее. Това дело Той започнал със зачеването Си в човешко тяло, па до смъртта Си и Възкресението Си и от Възкресението Той го продължил в пълнота до днес и от днес ще го продължи в пълнота до Страшния Съд. Той не дошъл в света, за да бъде само мислител. Той влязъл в самата драма на човешкия живот като в египетска тъмнина, за да бъде Светлина и Вожд, и Мислител, и Творец, и Жертва, и Победа. Всъщност, Той започнал Своето дело в света в онзи миг, в който Неговият вестител – великият архангел Гавриил, слязъл в Назарет и благовестил за Неговото пришествие. Затова на Неговото бягство в Египет трябва да се гледа не само като бягство заради Своето спасение, а повече като на бягство заради спасението на хората, т.е. заради едно изключително дело в плана за всеобщото спасение. Какво е това дело? Това е съприкосновение, лично съприкосновение с хамитската раса. Той е роден в семитската раса. Но Той не е предопределен само за една раса, а за човечеството. Той трябва да съедини трите главни раси на човечеството. И Той го сторил. В Иудея били семитите. В Египет били хамитите. Въпросът е къде е влязъл в съприкосновение с третата раса – с иафетите? Но римляните, като иафети, не владеели ли и Египет? И не са ли целите Мала Азия и Африка пълни с елини още от времето на Александър Велики? И освен това, целият Нов Завет не е ли написан на един от иефетските езици – гръцкия? Ами Пилат,  ами стотникът от стражата на Голгота, който Го изповядвал за Син Божий – не били ли и двамата иафети? Хамитите са проклети  от праотеца Ной заради Хамовия грях, заради греха на непочитане на своя родител (Бит. 9: 20 – 27), а семитите и иафетите са благословени. Но като дошъл в света, Господ не правел разлика между проклети и благословени. Защото всички хора на земята били под проклятие и всички в оковите на греха и смъртта. Освен това, лично съприкосновение в Своето най-ранно детство Христос имал с хамитите и по-късно – като Учител и Изцелител, в пределите тирски и сидонски (Марк. 7: 24; срв. Марк. 3: 8). Но ако някой запита с какво Младенецът Иисус можел да е полезен на Хамовите потомци в Египет, докато още не можел да говори, нито да върши чудеса, може да му се отговори с въпрос: Нима е имало и миг в земния Иисусов живот, в който Той да не е говорил – не трябва постоянно да се говори с език – и да не е вършил чудо? И слънцето няма език, но говори много всеки ден на всеки, който умее да слуша; и то няма ръце, за да върши чудеса, но всеки ден върши чудо за онзи, който умее да го види. Ние, смъртните не можем да измерим, нито пък да оценим в пълнота въздействието на Иисуса върху Египет, но в това, че Неговото въздействие било твърде велико и неизмеримо, не може да има съмнение. Кръвотечивата жена не получила ли изцеление само от допирането до Неговата дреха? Как, следователно, да няма огромно въздействие върху хората в Египет самото Негово чудотворно присъствие между тях? В края на краищата въздействието на Неговото пребиваване в Хамовата земя можем ясно да видим от по-късната история на християнството. В Египет, начело със свети Антоний, е процъфтяло най-светлото и най-героичното монашество в християнската Църква. В Египет е проливана много мъченическа невинна кръв. Не е ли достатъчно да се споменат само двете имена на светите девици – Варвара и Екатерина? Египет е дал първокласни християнски богослови и мислители. Египетските християни са изнесли страшна борба с най-големия християнски еретик - Арий, посрамили го и с това обогатили Църквата с една безценна победа. Египетското съдържание на Символа на Вярата е прието от Вселенския Събор в Никея, а свети Атанасий Александрийски просиял като ярко слънце в някогашната тъмна фараонова земя.

       С посочването на причините, поради които Господ Иисус избягал от Ирод в Египет, въобще не мислим, че сме изброили подробно и напълно всички причини. Напротив, ние признаваме, че не сме изрекли всички онези причини, които могат да са достъпни за смъртните човеци, а какво остава за онези, които са като заключена тайна в предълбоката       съкровищница   на   Божието домостроителство.

       А сега да се върнем отново при злочестивия Ирод и да видим какво става в душата на един човек, когото властолюбивата страст озверила.

       Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. Всъщност източните мъдреци не се подиграли на Ирод. Те не са му обещавали нищо. Защото в Евангелието е казано: Те изслушаха царя и заминаха. Но тиранинът Ирод бил свикнал всеки, който чуел неговата воля, и да я изпълнява. Затова приел като подигравка това, че мъдреците не се върнали в Иерусалим, за да му съобщят за божествения Младенец.

       Затова твърде много се ядоса. Гневът бил въздухът[4], който той вдишвал и издишвал всеки ден, както е винаги, без изключение, при случаите с хора, които робуват на своите страсти. Това може и по себе си да узнаем – колкото повече се предаваме на някоя страст, толкова повече ставаме деца на гнева. А гневът е отец на убийството, защото в края на краищата води към убийство. Каин в гнева си убил своя брат Авел (Бит. 4: 5); Саул се разгневил на сина си Ионатан и хвърлил копието си, за да го убие (I Цар. 20, 30: 33). Цар Навуходоносор се разгневил на тримата отроци – Седрах, Мисах и Авденаго, и заповядал да ги хвърлят в нажежената пещ (Дан. 3, 19: 20). Еврейският първосвещеник и книжниците се разгневили на Стефан и го убили с камъни (Деян. 7 гл.)[5].

        Разгневил се Ирод – служителят на всички богомерзки страсти, и в гнева си пратил своите палачи, та избили всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу. Онова, което някога направил фараонът с младенците в Египет, сега го прави и Ирод с младенците във Витлеем. Така често се случва и с нас – греха, който осъждаме в другите, често правим ние. Не е казано „убиха ги те, палачите“, а ги уби той – Ирод. С това евангелистът иска да хвърли цялата вина за кръвожадното деяние върху издалия заповедта Ирод, а не върху извършителите на това деяние. Ирод е отговорен пред Бога, Ирод, а не палачите. Защото, вероятно, в главите на палачите не би се родил такъв сатанински план – да избият толкова невинни деца, та тъй да убият и Онзи, Който им пречи. Цялата вина пада изключително върху Ирод. С това евангелистът иска и нас да поучи да се пазим от вършенето на зло дори и чрез други хора. Защото, ако уговорим някого да убие, ние сме убили, а не той; ако уговорим някого да излъже, ние сме излъгали, а не той; ако уговорим някого да открадне, ние сме откраднали, а не той; ако уговорим някого да блудства, ние сме блудници, а не той; и ако уговорим някого да извърши какъвто и да е грях, ние сме грешниците, а не той. И ако евангелистът пише за уговорения от нас грях, той би споменал нашето име, а не името на извършителя, както в този случай споменава името на Ирод като убиец, а не името на палачите. Той дори не ги нарича палачи, не ги нарича никак. Той казва само: Ирод… прати, та изби. Той не казва кого пратил, а само казва прати. Защото е без значение кого е пратил Ирод, тъй като пред Божия Съд за това злодеяние ще бъде призован да даде отговор само той – Ирод.

       Че много деца загинали в това Иродово кръвопролитие, се вижда от това, че евангелистът нарочно акцентира върху всички младенци и във всичките му предели. Той би могъл да каже: „Във Витлеем и неговите околности уби децата от две години и надолу“. Но той нарочно подчертава: всички младенци и във всичките му предели. От това, че Витлеем е град и в околностите му има много села, е ясно, че много деца са били убити.

       И тъй децата станали първите мъченици за Христа. Тяхната преждевременна мъченическа смърт се обяснява с бездната на човешкия грях, а се оправдава с получаването на венци на слава и безсмъртие в Христовото Царство. Онези, които Христос най-много обичал, те първи пострадали за Него. Онези, които Той по-късно прегръщал и благославял (Марк. 10: 16), те първи се причастили с новозаветното[6] мъченичество. В старозаветното[7] време за Бога загивали пророците, в новозаветното загиват за Бога деца и всички онези, които са чисти като деца. Защото казаното в Новия Завет: Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18: 3), е принцип. Но всички онези, които се обърнат като деца, ще намерят своите Иродовци – по-малко или повече кръвожадни, и поради завист ще бъдат гонени, та чак и убивани. Но нито един мъченик за Христа не ще остане без своя венец в Христовото Царство и нито един Ирод не ще избегне лютото наказание, както и цар Ирод не могъл да го избегне – нито на земята, нито на небето. Наистина, страшно се мами всеки един въоръжен грешник, като мисли, че той е по-силен от едно невинно дете. Нищо в света не е по-силно от чистотата и невинността. Защото зад чистите и невинните с огнени мечове стоят ангелите Божии. И ние често се самоизмамваме, когато, заслепени от греховете, мислим, че ние, с нашата сила, власт и оръжия, сме по-силни от едно-едничко слабо двегодишно детенце. Трябва само да чуете изповедта на един убиец и ще се ужасите! Трябва само да чуете как убитите деца преследват своите убийци денонощно, наяве и насън, не давайки им мир и покой, докато не ги доведат до покаяние или до бесилката. Който убива невинен, убива самия себе си. Който загине невинен, се спасява и побеждава. Не царете са силни, а децата са силни. Не царете са победители, а победители са децата. Това е велика новост за стария свят. Това е главният принцип на новия Христов свят. Първия пример за проклятието върху насилниците и благословението върху пострадалите младенци в новото творение ни посочват Ирод и убитите витлеемски деца. Откакто се чете светото Евангелие, всекидневно върху Ирод се сипят клетви, а върху неговите невинни жертви – благословение. И какво постигнал Ирод със своето злодеяние? Нищо от онова, което искал, и всичко, което е заслужил. По Божието провидение наказанието постига злодея понякога веднага след престъплението, а понякога по-късно, но винаги, когато той не го очаква. Защото Господ дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите (Пслт. 9: 12). Когато злочестивият баща на св. Варвара изкарал своята дъщеря на лобното място за това, че повярвала в Христа Господа, и сам, със собствената си ръка, отсякъл главата ѝ, в този същия ден гръм ударил неговата къща и го убил. Когато цар Ирод изклал невинните витлеемски младенци, не го ударил веднага гръм, но му се случило нещо по-страшно от гръм. Скоро легнал на постеля и го споходили страшни и неизцерими болести: треска, треперене, подагра, рани и кръвотечение. Но от всичко най-страшна била болестта по детеродните му органи. Както пише биографът му[8], тези му органи се разкапвали от гниене и в тях се завъдили многобройни червеи. Убиецът на деца бил наказан с най-страшни мъки по онези членове на човешкото тяло, които са отредени от Бога за раждане на деца. Смрадта, която излизала от Ирод, се разнасяла из целия царски дворец. И в самота, телесни мъки и най-накрая в обезумяване Ирод низвергнал своята черна душа, та да бъде подложена на мъки, от които тялото след смъртта се освободило. 

       По този начин новото творение ни открива не само радостта на ангелите и пастирите във Витлеем, а и писъците на децата и плача на майките, както и бесовските престъпления на властолюбивите. Глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма. Защото тези деца са потомци на Рахил – прамайката на Вениаминовото коляно, което заедно с Иудиното коляно населявало Иудея. Ето, и старата човешка история започнала с кръв и престъпление; с кръв и престъпление, и без радост. Брат убил брата, Каин – Авел. И човешкият род падал все по-надолу и по-надолу, от грях в грях, от престъпление в престъпление, докато не паднал на самото дъно в греховния огън. Защо Бог допуснал ново престъпление в новото творение? Защо не попречил на заколението на децата от страна на Ирод? За да покаже ужасното падение на човечеството и да открие дълбочината на пропастта, от която Месията трябвало да извади човешкия род. Та нима по хлъзгавия и широк път на падението може да е с по-малко болка и сълзи, отколкото по трънливия и тесен път на спасението? И накрая, Бог няма да допусне никакво страдание на грешните човеци, което безгрешният Господ Иисус да не вземе върху Себе Си. Закланите от Ирод младенци били под греха и Адамовото проклятие – заклан ще бъде и Агнецът Божий, Господ Иисус, макар че Той е без грях и без проклятие, а е извор на доброта и благост.                                                           

       А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата[9] на Младенеца. Тук ангелът говори за мнозина, което означава, че не само Ирод бил умрял, но и други някои, които са искали да убият Младенеца Христос. Кои са били тези други? Всички онези от старейшините и книжниците иерусалимски, които се били смутили и уплашили от вестта, че се е родил новият Цар (Мат. 2: 2 – 3).

       Сега започва ново трудно пътуване на Господ Иисус отново през пясъчната пустиня и през човешката пустиня. Първото трудно пътуване е назад – от Египет до Иудейската земя. Но ето, в Иудея се бил възцарил Архелай – син Иродов, зла издънка от изгнил пън. Затова преди светото семейство да стигне близо до Иерусалим, ангел Господен го упътил да иде в отдалечената Галилея. Второто трудно пътуване е, значи, от Иудея до Галилея – до град Назарет. Та още веднъж да се потвърдят думите: Лисиците имат леговища и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони.

       И като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей. В съдържанието на пророческите книги никъде не е споменато, че Господ ще се нарече Назорей. Затова може да се мисли, че това пророчество е било в някоя друга книга, унищожена [или изгубена] при честите преселения на израилския народ и разграбването и разрушаването на Иерусалим, или пък това пророчество е било само устно, останало от някой пророк и предавано от род на род. Има и други места в Новия Завет, които апостолите посочват като известни, обаче те не се намират никъде написани в Стария завет (Иуда 1, 9, 14; 2 Тим. 3: 8). Във всеки народ има повече незаписани, отколкото записани пророчества; защо и в Иудея, покрай многочислените записани пророчества, да няма и някое незаписано[10]? И тъй, отново виждаме нашия Господ Иисус в Назарет. В Назарет се вселил в майчината Си утроба и в Назарет се връща [носен] в майчините Си прегръдки. Но какви чудни и поучителни събития се случили между заминаването Му от Назарет и връщането Му в Назарет! Заминаването от Назарет било по човешка заповед, а бягството в Египет – заради човешкия гняв; връщането в Иудея, заради смъртта на хората, които търсели неговата душа, бягството от Иудея, заради новоявилите се зли човеци, и накрая – връщане пак в Назарет. Навсякъде поради човешки действия, но Господ Всевишни навсякъде, по Своя воля, осъществява Своя план за спасение. Между заминаването и връщането не минало много време, ала е извършена една велика Божествена мисия. Още неотворил устата Си, Христос, за това кратко време, открил на хората безчет тайни, дал им големи поуки и им показал непреодолимостта на Своята  Божествена сила. Отзовал се на заповедта на кесаря и отишъл във Витлеем да се запише и с това дал кесаревото – кесарю, и показал пример на покорност към закона и властта. Родил се в пещера и с това дал пример на безкрайно смирение и красноречиво поучение, че достойнството на човека не зависи от мястото, където се е родил, а от духа, който е в него. Със  Своето Рождество широко отворил Небето и пратил ангелите да запеят над грешната земя и да разговарят с пастирите. Направил пастирите Свои първи поклонници и с това показал, че неговото Царство няма да избира хората според знатно потекло, богатство, ученост и положение, а по невинността на душата, чистотата на сърцето, богобоязливостта на ума. Привлякъл към Себе си най-умните човеци на Изтока – мъдреците,  освободил   ги   от звездопоклонничеството и ги научил на поклонение на живия и всесилен Бог и Света Троица. В Ирод и иерусалимските „мъдреци“ ни е показал цялата бездна на развратената човешка природа, измамена от греха и поробена от страстите. Чрез мъченичеството на Витлеемските младенци предрекъл страдалческия път на много и много Свои последователи, но за това кратко време е и показал, че невинността е по-силна от насилието, и че Ирод всъщност не убил децата, а себе си. Бил преследван от Иерусалим, защото в Иерусалим и Той щял да пострада, но и щял да се прослави. Спасил се в Египет от преследването на избрания народ и с това повторил един ясен и велик урок на Израиля. Живял между хамитите в Египет, та и тях да докосне със Своето лековито присъствие и упъти по пътя на спасението, както сторил и с останалите две човешки раси – на семитите и иафетите, да покаже Своята неразделна любов към целия човешки род. И цялата тази мисия той извършил мълчаливо, бидейки под закрилата на Своята света Майка. Когато тази мисия била завършена, тогава Той се върнал в Назарет, та да се подготви за нова. Нито миг на земята Той не проживял, без да го изпълни с удивителни дела за спасението на човечеството. Неговият плуг, веднъж поставен в нивата на света, нито за миг не спирал [да оре], нито пък Неговата бразда била някъде дълбока, а някъде плитка, а навсякъде била еднакво дълбока. И всичко това – за спасението на хората! Затова Църквата Го прославя и възхвалява като Единствен Човеколюбец, с Отца И Светия Дух – единосъщна и неразделна Троица, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] „По-добре се срамувай от ангелите, които са около нас, отколкото пред хората, и се отклонявай от всяко срамно дело.“ Преп. Нил Синайски. Мисли. Добротолюбие (бел. авт.).

 

[2] Като народ (бел. прев.).

 

[3] „Той се праща в Египет и затова, защото Вавилон и Египет, най-много от целия свят, горели в пламъците на безчестието. Затова първо праща източните мъдреци [при Него], а после Сам отива, желаейки и едните, и другите да упъти по пътя на истината. Така, той и нас учи да бъдем верни и още в началото да очакваме страдания.“ Зигабен. Теофилакт (бел. авт.).

 

[4] В ориг. – атмосферата (бел. прев.).

 

[5] Поради разминаване със сръбския и българския библейски превод не цитирам буквално текста (бел. прев.).

 

[6] В ориг. – с мъченичеството на Новия завет (бел. прев.).

 

[7] В ориг. – В Стария Завет (бел. прев.).

 

[8] Иосиф Флавий (бел. прев.).

 

[9] Това опровергава еретика Аполинарий, който твърдял, че Господ не е имал човешка душа, а само тяло (бел. авт.).

 

[10] ...казаното чрез пророците – с това евангелистът дава да се разбере, че не е използвал конкретни думи от Свещеното Писание, а само Неговия смисъл. „Назорей“ значи „свят“. А, че Господ ще бъде свят, за това говори цялото Свещено Писание (бел. авт.).

Категория: Други
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове: 0
10.07.2018 06:00 - !!!
         


         Няма истинска мъдрост без любов, нито пък истинска любов без мъдрост. Мъдрост без любов е змийска мъдрост, себична и отровна; а любов без мъдрост е пороен облак, когато изсъхналата земя  земята очаква благ дъждец.  

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски                          

Категория: Други
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Никой не е глупав, освен онзи, който не може да види и признае своите грехове и чуждите добродетели. Онзи, които вижда само чуждите недостатъци и ги критикува, Златоуст сравнява с муха,  която каца върху чужда рана (не за да я излекува, а за да я разяде повече и да я отрови). „Бог тук ни е наложил епитимия“, това са думи на блажени Теофил Киевски (+ 1853). Онзи, който осъзнава и усеща, че е под епитимия, се потапя в мълчание и размишлява за своя собствен грях, заради който е под епитимия. Този,  същият блажен казал още: „Оплаквай и греховете на своите ближни – без това нито едно човешко създание няма да се спаси“. Да оплачеш или да разкриваш – как е написано, сине мой? При блажени Теофил е написано – оплачи, а при сатаната – разкрий. А за себе си този Теофил преди смъртта си завещал на братята: „Спомняйте си за смрадния Теофил!“. Това е завещанието на най-святото човешко същество в Киев през 1853 г.

 

БЕСЕДА за надеждното укритие

 

Който се надява Господу, ще бъде в безопасност ( Пртч. Сол. 29: 25).

 

Праведникът е в даденото от Господа укритие, в надеждно укритие. Вода няма да го залее, нито потоп ще го потопи. Потопът не потопил Ной, защото за Ной Господ е бил надеждна защита. Но има, братя, един потоп, по-страшен от водния потоп – това е потопът на страстите. Когато страстите се разгорят, когато задимят и зачернеят, когато навсякъде изпуснат своята смрад – къде ще побегне човек и кой ще го спаси? Единствено под Божията ръка, само в Божието укритие, в надеждното укритие. Потопът на страстите се устремил към Давид, но той побягнал и се скрил под Господнята десница, в надеждното укритие се спасил от огъня, от дима и смрадта на гонещите го страсти. От нито един потоп човек не може да [ни] спаси – спасява само Бог. Господ е Господар на облаците и спасява от страстите. Той наистина е надеждно укритие. Да прибягваме към Него и се приютяваме в скута Му. Псето се държи като лъв пред просяка, а пред господарските нозете – като празна торба.

Всевишни Господи, Който седиш на висок престол, За нас Ти Си надеждно прибежище. Творецо наш, бъди милостив към нас, подай ни ръка, та да стигнем до Твоето убежище. Спаси ни от буйните води, с които ни залива потопа. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 171 Коментари: 0 Гласове: 0
09.07.2018 07:41 - КАЛЕНДАР
                                                                                           


                                                   КАЛЕНДАР

                                                                              

                                                 26 ЮНИ/9 ЮЛИ

 

Тихвинска икона на Пресвета Богородица

 

http://svetlinaiikoni.blogspot.com/2013/05/blog-post_19.html - БГ.

 

https://azbyka.ru/days/ikona-tihvinskaja -РУС.

 

https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/540  - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 478 стр.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/27/  - СРЪБ.

 

https://svetosavlje.org/dan-prologa/26-jun-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-09/  - СРЪБ.

 

 

Лидска икона на Пресвета Богородица

 

https://azbyka.ru/days/ikona-liddskaja-rimskaja -РУС.

 

https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/542  - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 478 стр.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/27/  - СРЪБ.

 

https://svetosavlje.org/dan-prologa/26-jun-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-09/  - СРЪБ.

 

 

 

 

Нямецка икона на Пресвета Богородица

 

https://azbyka.ru/days/ikona-njameckaja -РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 478 стр.

 

 

 

Икона на Пресвета Богородица Одигитрия

 

http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/Bogorodica/hodegetria/index.htm - БГ.

 

https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/540  -РУС.

 

https://azbyka.ru/days/ikona-odigitrija-sedmiezernaja -РУС.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/27/  - СРЪБ.

 

https://svetosavlje.org/dan-prologa/26-jun-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-09/  - СРЪБ.

 

 

 

 

Преп. Давид Солунски

 

http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=144183 -БГ.

 

https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/543 РУС.

 

https://azbyka.ru/days/sv-david-solunskij-fessalonikijskij - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 478 стр.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/27/  - СРЪБ.

 

https://svetosavlje.org/dan-prologa/26-jun-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-09/  - СРЪБ.

 

 

 

Преп. Давид Български

 

http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=144183  -БГ.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/27/ - СРЪБ.

 

Свт. Дионисий Суздалски

 

https://azbyka.ru/days/sv-dionisij-suzdalskij  -РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 478 стр.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/27/  - СРЪБ.

 

 

Св. Тихон, Костромски чудотворец

 

https://azbyka.ru/days/sv-tihon-luhovskoj - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 478 стр.

 

Св. мъчници  Иоан, Павел и Галикан

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 478 стр.

 

Преп. Нил Столобенски

 

https://azbyka.ru/days/sv-nil-stolobenskij  - РУС.

 

Свт. Иоан Готски

 

https://azbyka.ru/days/sv-nil-stolobenskij - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 478 стр.

 

 

Свщмчн. Георги Степанюк

 

https://azbyka.ru/days/sv-georgij-stepanjuk  - РУС.

 

Св. Параскева

 

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/27/  - СРЪБ.

 

Св. мъченици Терапон и Макарий

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/27/ - СРЪБ.

 

Преп. Антион

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/27/ - СРЪБ.

 

ПО ТЕХНИТЕ МОЛИТВИ, ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, ПОМИЛУЙ СПАСИ НАС. АМИН.

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 223 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Покаянието е необходимо за християнина до последния му дъх. „Разгледай и ще видиш – казва св. Марк Подвижник, – че тайната на благочестието при Божиите угодници е осъществена чрез покаянието.“ Покаяние до смъртния час! Случило се такова нещо – на умиране стар постник и известен духовник извикал свещеника да го причaсти. По пътя към свещеника се присъединил един разбойник и пожелал да види как умира светият човек. Светият старец спокойно приел Причастието и спокойно се поразговорил със свещеника. Тогава разбойникът заплакал и казал: „Блазе ти! Ах, с каква ли смърт ще се удостоя аз?“. Светият старец (изведнъж се възгордял) отговорил: „Бъди и ти като мене, па и за тебе ще бъде както за мене!“. Разбойникът се върнал по пътя си, плачейки и нареждайки сам над себе си. След това паднал и умрял. Тогава хората видели как един иродиев плаче над светия старец, а играе и пее над разбойника. Когато го попитали за значението на това, той отговорил: „С гордостта си той погуби всичките си заслуги; с покаянието пък този [разбойник] обра всички плодове“.

 

БЕСЕДА за страха на безбожника

 

Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв (Пртч. Сол. 28: 1).

 

Безбожниците се плашат и от сянката; сянката от дърветата им се струва като войска. Когато нещо прошумоли, безбожникът си мисли – отмъстител дохожда! Трептенето на листа чува като звънтенето на верига; гласът на птиците му се струва като глас на ловец, който преследва дивеч; на тревата гледа като на издайник на своето злодеяние; на водата като на свидетел против него; на слънцето като на съдия; на звездите като на присмехулници. О, братя мои, колко лъжи се раждат от страха! Защото страхът е от греха, греха от дявола, а дяволът е баща на всички лъжи. Страхът е първият плод на греха. Когато Адам съгрешил, той се скрил от Божието лице. И когато Бог го повикал, той казал: Чух гласа Ти в рая и ме достраша (Бит. 3: 10). Преди греха Адам не познавал страха; нито се криел от Божието лице, а напротив, винаги тичал да срещне Бога. А като съгрешил, се изплашил! А праведникът е смел като лъв. Без грях, без страх. Без грях и без немощи. Безгрешните са силни, твърде силни, безгрешните са храбри – твърде храбри. Праведниците са силни и безстрашни. Такива са праведниците – но само праведниците.

О, Господи безгрешни, спаси ни от безполезния страх, но преди това ни запази от греха – родителя на [всеки страх] страха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 0
08.07.2018 07:43 - КАЛЕНДАР

                   

                КАЛЕНДАР

 

               25 ЮНИ- 8 ЮЛИ

 

 

Препмчца Феврония

 

http://www.pravoslavieto.com/life/06.25_sv_Fevronia.htm - БГ.

 

https://azbyka.ru/days/sv-fevronija-sirskaja - РУС.

 

https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/538 - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 475 стр.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/26/ - СРЪБ.

 

https://svetosavlje.org/dan-prologa/25-jun-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-08/ - СРЪБ.

 

 

 

Преп. Дионисий Атонски

 

http://www.pravoslavieto.com/life/06.25_sv_Dionisij_Atonski.htm - БГ.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/26/ - СРЪБ.

 

https://svetosavlje.org/dan-prologa/25-jun-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-08/ - СРЪБ.

 

Препмчк. Прокопий Варненски

 

http://www.pravoslavieto.com/life/06.25_sv_Prokopij_Varnenski.htm -БГ.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/26/ -СРЪБ.

 

Блгв. Княз Петър (в монаш. Давид) и Феврония ( в монаш. Ефросиния) Муромски

 

https://azbyka.ru/days/saint/295/6080/group - РУС.

 

https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/539 -РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - РУС. 477 стр.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/26/ -СРЪБ.

 

Преп. Далмат Исетски

 

https://azbyka.ru/days/sv-dalmat-isetskij-permskij - РУС.

 

Свщмчн. Василий

 

https://azbyka.ru/days/sv-vasilij-milicyn -РУС.

 

Препмчн. Никон

 

https://azbyka.ru/days/sv-nikon-optinskij-beljaev -РУС.

 

Свщмчн. Василий

 

https://azbyka.ru/days/sv-vasilij-protopopov - РУС.

 

Преп. Дометий

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/26/ -СРЪБ.

 

Препмчн. Леонид, Ливий и Евтропий

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/26/ -СРЪБ.

 

Св. еписк. Мартирий

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/26/ - СРЪБ.

 

 

Новмчн. Георги Аталийски

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/26/ -СРЪБ.

 

ПО ТЕХНИТЕ МОЛИТВИ, ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, ПОМИЛУЙ СПАСИ НАС. АМИН.

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 207 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ЮНИ

 

Разсъждение

 

„Който иска да отклони от себе си бъдещи беди, трябва с радост да изтърпи сегашните“ – е казал Марк Подвижник. За голяма беда хората смятат клеветата; и са малко онези, които търпят тази беда без ропот, прекрасни плодове на претърпяната напаст! Напастта се допуска върху нас за добра духовна търговия, а ние пропускаме сгодата и оставаме на пазара без полза. Виж, и Атанасий, и Василий, и Златоуст, и Макарий, и Сисой, и хиляди други последователи от оклеветените, били най-оклеветени. Но Бог, Който всичко устройва за нашето спасение, тъй е устроил, та от тръните на клеветата да изникнат ухайните рози на славата за всички оклеветени заради Неговото Име. Ако не би бил оклеветен, нима Стефан щял да види небето отворено и славата Божия на небето? И клеветата върху целомъдрения Иосиф –  не послужила ли за неговата още по-голяма слава?

 

БЕСЕДА за днешния и утрешния ден

 

Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден (Пртч. Сол. 27: 1).

 

Да не се хвалим, братя, с онова, що не е в наша власт. Времената и годините Господ е поставил под Своя власт и Той разполага с тях. Само Бог знае дали утре ще бъдем между живите или мъртвите. Някои са умрели в навечерието на венчавката си; някои пък са слезли в гроба в навечерието на коронясването им с царската корона. Тогава, значи, никой да не казва: „Утре ще бъде най-щастливият ми ден в живота – утре сключвам брак!“. Или: „Утре ще сложа царската корона!“. Или: „Утре отивам на голяма гощавка!“. Или: „Утре ще получа голяма печалба!“. О, нека никой да не говори за утрешното щастие. Виж, още тази нощ, може душата ти да излезе от тялото и сутринта да се окажеш обкръжен от черните демони на митарствата! Още тази нощ човек може да се раздели от сродници и приятели, от богатството и честта, от слънцето и звездите, и да се окаже в съвсем непознато общество, на непознато място и на неочакван съд. Вместо да се хвалим с утрешния ден, по-добре да се молим Богу да ни даде „хлеб наш насущний“ и днес. Може днешният ден да ни е последен на земята. Затова е добре да прекараме този ден в покаяние за всички минали на земята дни, отколкото напразно да фантазираме за утрешния ден – ден, който за нас може и да не настъпи. Безсмисленото фантазиране за утрешния ден не може да ни донесе нищо добро, докато покаянието с плач, за един ден, може да ни спаси от вечния огън.

Господи праведни, изгори нашата безумна суета. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 163 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ИЗТОЧНИТЕ МЪДРЕЦИ

 

Мт. 2, 1 – 12,  Зач. 3

 

 

       По-лесно за смъртния човек е да изследва дълбините на морето и височината на звездното небе, отколкото дълбините и висотите на Божествената Мъдрост и домостроителството за човешкото спасение. Затова много повече човешки синове се захващат да изследват първото, а не второто. Повече са онези, които изследват с очи, а не с дух. Изглежда, но само изглежда, че полето което изследват очите, е по-широко, но всъщност,  по-широко, по-дълго и по-дълбоко е онова, което духът изследва, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии (I Коринт. 2: 10).

Дълбината на Божествената Мъдрост в началото на стария свят не била нито по-дълбока, нито по-висока от тази, която се явила в началото на новия свят, който започнал с рождеството на Господ Иисус Христос. Вземете, вземете за пример само неизказаната Божествена мъдрост в описа на родословието на нашия Господ от двамата свети евангелисти – Лука и Матей. Въобще казано, и четиримата евангелисти, макар всеки един от тях да ни показва една дивна завършеност, все пак се допълват, както звезда допълва звезда, и както лятото допълва пролетта, и зимата – есента. И както за Изтока е невъзможно да се мисли без [съществуването на] Запада, нито за Севера без Юга, така за нито един евангелист не може да се мисли без другиго, нито за двама без трети, нито за трима без четвърти. И както четирите посоки на света, всяка [от които] по свой начин открива славата и величието на живия Триединен Бог, така и всеки от четиримата евангелисти по свой начин открива славата и величието на Христа Спасителя. За едни хора, според темперамента им – а се наброяват четири вида човешки темпераменти – за повече спокойствие и здраве е по-подходящ животът на изток, за втори –  на запад, за трети – на север, за четвърти – на юг. За онзи, който не намира нито спокойствие, нито здраве и по четирите страни на света, обикновено се казва, че не светът му е виновен, а че той си е виновен. Също тъй, едни хора, според своето духовно устройство и разположение, получават повече спокойствие и лек за своята душа от евангелист Матей, втори – от Марк, трети – от Лука, четвърти – от Иоан. На онзи пък, който не намери спокойствие и лек за своята душа при нито един от евангелистите, не са виновни евангелистите, а той си е виновен. И без притеснение може да се каже – за този няма лек. Премъдър и премилостив е Творецът на хората. Той познава различията и слабостите на нашето човешко естество и затова ни е дал за помощ четиримата евангелисти, та да даде възможност на всеки от нас, според своето духовно устроение, по-бързо и с лекота да усвои [най-напред] едно от евангелията, но така, че първото усвоено евангелие да му стане като водач и ключ за останалите три.

Ала за да блесне по-ясно Божествената Мъдрост, показана в съдържанието и последователността на евангелското учение, днес ще се спрем върху описанието на едно и също събитие от двама евангелисти – Лука и Матей – на рождеството на Господ Иисус. Преди всичко, при описанието и двамата евангелисти имали една и съща боговдъхновена задача, а именно: в лицето на Господа Иисуса ясно да покажат на вярващите две, допълващи се,  съществени особености, които някога украсявали в рая нашия праотец Адам, които той, чрез съучастието си в сатанинския грях, изгубил – и двете. И макар тези две съществени особености да изглеждат противоположни, те чудно се допълват – както слънчевата светлина, която сияе отгоре, и полското цвете, което расте долу. Едната особеност е царствената свобода, а другата – синовното послушание. Първата обуславя втората; едната прави другата безгранична; първата може да ограничи втората; едната може да унищожи другата. Раждат се като близнаци и двете, като близнаци  живеят неразделно и като близнаци могат и неразделно да умрат. Неограниченото послушание е обусловено от неограничената свобода, ограниченото послушание – от ограничената свобода, а непослушанието – от липсата на свобода. Тези двама свети евангелисти преимуществено и ясно показват на хората, от една страна –  царствената свобода на богочовека, а от друга страна – Неговото синовно смирено послушание.

       Лука говори за римския кесар и за витлеемските пастири, докато Матей не споменава за никого от тях. От друга страна – Матей пък говори за Ирод –  цар Иудейски, и за източните мъдреци, докато Лука не споменава за никого от тях. Какво означава това? Не означава ли това непълнота и несъвършенство? Не, а [значи] пълнота на два извора, които взаимно се допълват и препълват. Но, питат се някои, нима не биха се допълвали също тъй, ако Лука е споменал за римския кесар във връзка с източните мъдреци, а Матей – за цар Ирод във връзка с витлеемските пастири? На пръв поглед може да изглежда, че двамата евангелисти и в този случай също така биха се допълвали, и че техните описания не биха изгубили нищо от своята външна красота, нито пък от вътрешното си съдържание. Нима витлеемските пастири не биха могли, също тъй, както и източните мъдреци, да известят на цар Ирод и на иерусалимските старейшини, че в света се е родил нов Цар? И в този случай, както и при онзи, Ирод, без съмнение, би извършил онова страшно злодеяние над многочислените младенци във Витлеем и околностите му. Също тъй, нима не би било тъй мъдро кесар Август да се спомене във връзка с източните мъдреци, вместо с витлеемските пастири? Защото, както простодушните пастири не са могли да имат никакво влияние върху кесаря, така и източните мъдреци, изненадващо появили се във Витлеем и бързо изчезнали, подобно на тяхната звезда – водач, не биха могли да имат никакво влияние върху него.

       Но всичко това е само човешко мъдруване  според заблудения и немощен човешки разум. Обаче, по дълбочината и тайнствения смисъл на тези две евангелски описания за рождеството на Спасителя, само това е разумното и доброто – описването на всички личности по начина на двамата евангелисти, само така и по никакъв друг начин. Кесар Август трябвало да бъде споменат в същото онова Евангелие и в същата онази глава, където са споменати и витлеемските пастири, а Ирод пък в същото онова Евангелие и в същата онази глава, където са споменати и източните мъдреци. Защо? За да се покажат по-силно противоречията между хората, [кои са] за и против Христа, за и против Божествената мъдрост. Свети апостол Павел казва: Ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните (I Коринт. 1: 27). Никой, в очите на света по това време, не е бил по-силен от кесаря Августа, и никой – по-слаб от бедните и неизвестни пастири, и то пастири от далечния и неизвестен Витлеем. Господ Иисус се родил между тези слаби, бедни и неизвестни в очите на света, първи се открил на тях и ги прославил със Своята слава.

Всесилният кесар Август пък умрял с човешкото си безсилие, оставайки до смъртта си в мрака на незнанието и самоизмамата. От друга страна – никой в света не се мислел за по-мъдър от народа, над когото владеел цар Ирод. Евреите презирали всички останали народи като по-нисши и по-глупави от себе си. Еврейските водачи и книжници смятали, че само те притежават истината и единствено те държат ключовете за небето. Но когато небето се отворило широко и Христос Господ слязъл на земята, за да издигне хората на небето, те си останали слепи и нищо невиждащи, докато презрените от тях езичници тръгнали след Христа през отворените небесни двери. Затова е учудващо, че при това събитие Ирод, като чул за новородения Цар над царете, побързал да го убие, а неговите самонадеяни наместници и гордите иерусалимски мъдреци не сметнали за необходимо да извървят пеша два часа път до Витлеем и да видят Онзи, когото четиридесет поколения от Аврама насам очаквали да дойде. Докато мъдреците от Изтока, от тъмната езическа земя, пътували с месеци, за да се поклонят на Царя Христос. Та тъй да се изпълни ясното пророчество на великия Исаия: Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха (т.е. езичниците): „Ето Ме, ето Ме!“ казвах на народ, който се не наричаше с Мое име. Весден простирах ръце Си към непокорния народ (т.е. иудеите), който ходеше в недобър път по своите помисли (Исаия 65: 1 – 3).

       Римският кесар – от една страна, и витлеемските пастири – от друга, представляват противоположности по земно могъщество, богатство и величие. Ирод и иерусалимските книжници – от една страна, и източните мъдреци – от друга, представляват противоположности в изповядването[1] на точната истина, или в познанието на истинския Бог. На Господ било угодно да избере бедните и езичниците, та с тях да посрами големците и гордите. Защото преди Господ да ги посрами, те посрамили Господа със своята гордост и непослушание. Най-големи Божии неприятели – а чрез това и най-големи собствени неприятели – са онези, които са се възгордели или със своите земни богатства, или със силата си, или с учеността си. Гордостта на големците и гордостта на учените стават непреодолима преграда между хората и Бога; и най-голямата вражда към Бога. Но Бог няма, нито пък може да има неприятели, които да могат да му навредят. Да си неприятел на Бога, не означава нищо друго, освен че си неприятел на самия себе си. Да изтриеш Бога от своя живот, не означава нищо друго, освен че изтриваш самия себе си от книгата на живота. И гордите владетели на този свят, и гордите учени, които мислят, че са изтрили Бога от своя живот, всъщност са изтрили сами себе си от книгата на живота. И тяхната самоизмама, че с това са изтрили живия Бог от света, е равна на самоизмамата на безумния, който би замижал и викнал, че той е изтрил яркото слънце от звездното небе. Гордите богаташи и гордите учени представляват, за щастие, малцинство в човечеството, защото сиромасите в света са повече от богатите, и бедните духом са повече от горделивите учени. Същото може да се каже за гордите римски богаташи и за гордите иерусалимски мъдреци – че представлявали малцинство, докато бедните витлеемски пастири и жадните за истината източни мъдреци представлявали по-голямата част на човечеството преди Христовото Рождество. Това са бедните духом – най-добрите кандидати[2] за Христовото Царство, а онези [богатите и гордите], са тези, за които ще е по-лесно камила да мине през иглени уши, нежели те да влязат в това Царство.

       Кои са тези тайнствени мъдреци от Изтока? И как пък точно те са дошли да се поклонят на родения Иисус? За нас е трудно да посочим точно от коя източна земя са дошли в Иерусалим – дали от Персия или Египет, дали от Вавилон или от далечна Индия, дали това са онези, за които едно прекрасно предание твърди, че тръгнали от различни източни земи самостоятелно, срещнали се по пътя и заедно пристигнали за поклонението на Месията? Но не е от значение от коя точно източна земя са дошли те; от голямо значение е, че те дошли от името на целия звездопоклоннически Изток, за да се поклонят на най-светлата Звезда в небето на човешката история. Това иска евангелистът да ни каже – те дошли от Изтока и от името на Изтока, а не от името на една източна земя, или от един източен народ, на поклонение пред Новородения.

       Забравил единственият жив и всесилен Бог Изтока, с времето той напълно паднал под властта на сътворената природа, а тъй като звездите са най-големите тела в сътворената природа, то ще рече – под властта на звездите. Най-напред източните народи вярвали, че звездите са живи и могъщи същества, които ръководят всички неща на земята, включително и живота на хората. Източните народи боготворели тези същества и ги делели на добри и зли. Това били добри и зли „богове“, които със своите огнени очи сгрявали или изгаряли, помагали в живота или убивали. Хората им принасяли жертви, както на добрите, така и на злите, дори чак и човешки жертви, та само и само да придобият благоволението на добрите и да отклонят враждебността на злите. Учените човеци на Изтока, за да се спасят от тази груба вяра на народа, започнали да изучават звездите и тяхното влияние върху живота на хората. Те са и основателите на науката за звездите, наречена астрология. Но тази наука не донесла свобода на хората, а им докарала още по-голямо робство, [още] по-голям ужас. Именно източните астролози открили, че звездите не са богове, както вярвал народът, а че уж тяхното господстващо влияние върху всички живи същества на земята е така силно и тъй математически точно, че нито едно живо същество не може – нито на косъм в пространството, нито за една секунда време – да се освободи от тази неотменна и сляпа тирания на звездите. Сякаш звездите не са създадени за човека, а човекът – за звездите! От звездите зависели човешкото раждане, човешкият живот, щастието или нещастието, характерът и просперитетът, всички събития в живота [на човека], та и самата му смърт! По този начин човекът се явява като абсолютен и безсилен роб, един сън, върху който звездите още веднъж оказват своето влияние. Тази „наука“ е произвела, или оправдала и подхранила, всички видове окултизъм, магии, врачувания, гадателства, талисмани, баяния и всичко останало, което християнството нарича суеверие. То е било тъмен и задушлив облак, разпрострял се над Изтока и Запада, и със своята смъртоносна тежест притиснал целия човешки род. Така учените астролози не освободили човешката съвест, а още повече и по-силно я заробили, сътворявайки една желязна система на фатализъм, в която човешкият дъх замира от ужаса на самотата, изоставеността и безсилието.

       Но в дълбините на човешката душа, изпълнена с този астрологичен мрак, Божията милост не допуснала да угасне една малка искра – поне на предчувствие, ако не на вяра, че все пак човекът е свободно същество, че е сътворен за свобода и да живее в свобода. От това предчувствие, въпреки целия звезден казан над човечеството, се разгорял копнеж за свобода, от копнежа покълнала надеждата, че ще се роди една човеколюбива звезда, която ще изведе света от украсената със звезди тъмница, и ще го въведе в царството на свободата, та така хората да умрат за стихиите на света, а да са живи и свободни за Бога (Колос. 2: 20). И тази желана звезда в една нощ се явила над главите на внимателните учени астролози; тя ги подканвала на някакъв неизвестен път и те набързо изоставили всичко и тръгнали след нея. Изглежда, че по пътя са разговаряли с тази тайнствена звезда и са научили от нея разни неща! Като че ли узнали от самата нея, че тя не е звезда освободител, а само звезда пътеводителка към един новороден Цар, Който е истинският Освободител на хората; че този Цар се нарича Цар Иудейски; че е роден в Иудея, и че трябва да Му поднесат в дар три неща: злато, ливан[3] и смирна!

Светите отци разумно мислели, че пътеводната звезда, която водела мъдреците от Изтока към Витлеем, не била звезда като другите звезди, а някаква духовна сила в образа на звезда. Защото, както Господ е могъл да се яви на пастира Моисей в горящата къпина, на Авраам в образа на трима юноши, и на пророк Илия в полъх и глас, защо Господ, или Негов ангел, да не може да се яви на мъдреците във вид на звезда? По Своята милост Той снизхожда към хората и им се явява в образ, в който хората най-много го очакват. Като звезда Той се явил на астролозите, които го търсели между звездите. Но не се явил като звезда на израилтяните, които не Го търсели между звездите. Затова звездата, която сияела по пътя през целия Изток, се скрила над Иерусалим. На Иерусалим Бог се открива по друг начин и не е било необходимо да му се открива във вид на звезда[4].

       Като пристигнали в Иерусалим, мъдреците разказали на Ирод и неговите наместници за появата на чудната звезда и за нейното указание, че се е родил един нов иудейски Цар. Вместо Ирод да се зарадва, вместо да се възрадват князете и израилските мъдреци, и вместо цял Иерусалим да завика от радост, защото им се дало да видят онова, що много пророци и царе искаха да видят… и не видяха (Лк. 10: 24) – Ирод се смути, и цял Йерусалим с него[5]. Защо се смутили онези, които говорели за него всеки ден, и всеки ден възнасяли молитви към Бога за Неговото дохождане? Защо се изплашили от идването на Онзи, Когото техните предци очаквали хиляди години? Смутил ги техният грях, уплашила ги тяхната злосторническа душа. В Месията праведникът очаквал Приятел, а грешникът – Съдия. Прилепнали към земята и с ум, и с тяло, Ирод и книжниците се уплашили, да не би новият Цар да ги накара да се отлепят от земята. Ирод и народните князе се уплашили, да не би новият Цар да ги отстрани от тяхното положение като недостойни и да Си вземе други съратници и помощници, а книжниците пък се уплашили, да не би той да обори цялото тяхно знание и да ги накара на стари години да научат нещо ново. „Защо ни е Той – мислели те – и без Него ни е добре. Нека да се яви на друго поколение – след нас, а не нам. Има време. Ще ни разтревожи, ще ни накара да вършим много нови неща, ще изобличи нашите злодеяния, ще узнае нашите интриги, ще види нищожеството ни, ще ни лиши от положението ни и ще доведе нови хора, свои хора. Ще ни остави гладни, съвсем гладни, без хляб и без власт. Ще вземе Своя народ в ръцете си, а нас ще отхвърли, па вероятно ще ни затвори и погуби.“ Всичко онова, което и сега биха почувствали и помислили злодеите, ако се каже: „Ето Христос идва!“, са почувствали и помислили и иерусалимските злодеи под шапката на „мъдростта“ и с жезъла на властта в ръце.

       Но никой се не изплашил тъй, както Ирод. Цял в страх, свикал свещениците и народните книжници, за да му кажат ясно: Де трябва да се роди Христос? Той не бил евреин, а чужденец – иудомеец, та може и да не е познавал пророчествата за дохождането на Месията. Заразени от страха на своя господар, слугите бързо запрелиствали пророческите книги и отговорили: Във Витлеем Иудейски! И особено подчертали Иудейски, а не в някой друг Витлеем, поради две причини – първата, защото имало още един Витлеем, в земята Завулонова (Иис. Навин. 19: 15), и втората – защото Месия се очаквал само от Иудиното коляно, от което е и цар Давид. И сам пророкът тъй пише: И ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля (Михей 5: 2 – срв. Иоан 7: 42). А че от Иудиното коляно ще дойде този Вожд, е предсказал още праотецът Иаков в Египет, когато преди смъртта си благословил синовете си и прозорливо предсказал бъдещето на техните потомци. Поставяйки ръката си върху Иудината глава, казал: Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите (Бит. 49: 10).

       Още пророк Михей предвидял, че Христос ще пасе или храни Своя народ Израиля. Това означава, че Той няма да бъде като другите царе и князе, които знаят само да владеят над народите, а ще насища народа и ще бъде като родител за своите деца. По времето, когато Господ се явил на света, светът наистина бил гладен и жаден за духовна храна. Че светът бил такъв, най-добре се вижда от два факта при рождеството на Спасителя – първият факт е, че мъдреците от далечни земи предприемат дълъг и опасен път, само и само да отидат при Онзи, Когото смятали за богат с духовна храна; а вторият факт е, че единствените мъдреци в тогавашния свят, които са знаели за единствения жив Бог, а именно, иерусалимските мъдреци, били вече толкова изгладнели, че повече не усещали глада, като припаднали. Защото, ако могли все още, макар и малко, да чувстват, че са гладни, те биха се затичали заедно с източните мъдреци към Витлеем, за да видят иудейския Цар и своя Месия. Защото в човек,  заситен с духовна храна, се явява желание за още повече духовна храна. Такова е свойството на истинския духовен човек и на истинската духовна храна. Обаче иерусалимските мъдреци останали като парализирани от вестта за Месията и се хранели само с гнева към Него и със страха за себе си.

        Известието на иерусалимските мъдреци трябва двойно да е разгневило безчовечния Ирод. Веднъж затова, че пророчеството не оставяло никакво съмнение, че новият Цар ще се роди в неговото царство – Иродовото, т.е. в Иудея, и то в непосредствена близост да столицата. И второ –затова, че пророчеството описва и характера на новия Цар – Той ще пасе Своя народ, т.е. Той ще бъде истински Пастир на народа, Който ще се постарае да нахрани Своя гладен народ. И тази втора точка на пророчеството немилостиво уязвила Ирод, също както и първата. Новият Цар, значи, ще бъде по-добър от Ирод; Той ще се грижи за народа; той ще храни и защитава народа, както пастирът храни и защитава своето стадо. Значи Той ще бъде по-мил на народа от Ирод, който е тиранин и вълк в човешка кожа. Този характер на новия Цар, значи, заплашва Иродовото, и на потомството му, царуване също тъй силно, както и рождението му пред портите на престолнината. Страхът бързо начертал в Иродовата глава план за самоотбрана. В този случай планът бил кървав, както и във всички други предишни случаи, когато някой дръзвал да застраши Иродовия престол. Затова Ирод тайно вика при себе си мъдреците от Изтока, започва да ги разпитва по-подробно за тайнствената звезда. Но за него това не било важно. Той вече бил напълно повярвал, че на света се е родил негов съперник, повярвал, колкото заради ясните пророчества, толкова и още повече, заради появата на звездата и пристигането на мъдреците. Защото, ако Ирод въобще е имал някаква вяра, тя е била вяра с астроложки и гадателски характер, подобна на вярванията на всички владетелски кръгове в римското царство по онова време. Важното за Ирод е как да завърши своя разговор с мъдреците, за който ги повикал тайно, а именно – да им поръча:  Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Той иска да направи мъдреците свои шпиони, а след това и съучастници в злодеянието, което вече бил замислил. Своите високи гости, които, жадни за истината и свободата, оставили домовете си и всички земни удобства и се изложили на далечен и опасен път, кръвожадният водач на избрания народ – Ирод, иска да въвлече в своите клопки, в предприетото страшно престъпление заради сигурността си в своята вълча бърлога! Каква пъклена бездна и какъв грозен плод на Адамовата нива на греха! Преди много столетия по-рано, предвиждайки такъв управник на израилския народ и замисъла на неговото злодеяние, пророк Иезекиил гръмко виква на Ирод: И ти, недостойни, престъпни Израилев вожде, комуто днес дойде денят, когато на неговото нечестие ще бъде турен       край!
Тъй казва Господ Бог: снеми от себе си короната и свали венеца: това не ще го бъде вече; униженото ще се въздигне и високото ще се унизи. Ще поваля, ще поваля, ще поваля – и него не ще го има, докле не дойде Оня, Комуто той принадлежи, и Нему ще го дам
(Иезек. 21: 25 – 27).

       Оставяйки Ирод и властническата сбирщина от духовни и морални просяци около него, мъдреците от Изтока, жадни за истината, излезли от Иерусалим и продължили своя път. Минали по онези същите улици, по които в древността боговдъхновените пророци пророкували за идването на този Цар, при Когото сега те отивали на поклонение. Те вървели покрай гробовете[6] на онези огнени уста, които предварително описали много от чертите на Царя на царете. Те   не   знаели       за   нито      една      негова отличителна черта; те не били чели еврейските пророци, ала техните сърца им подсказвали, че всичко, което е добро, се намира в новия Цар. При излизането си от града те трябвало да минат покрай Давидовата кула, откъдето   Давид на псалтир възпявал величието на своя Потомък. Най-после те оставили града, в който Господ показал безброй знамения за Христа – оставили Иерусалим и тръгнали зад единственото знамение, което им бил дал Господ, зад сияйната източна звезда, която се била скрила за тях, и ги чакала пред портите на Иерусалим.

       Звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях. Каква радост! Те трябвало постоянно да яздят върху камили, веднъж поради дългия път, на който били потеглили, и второ – заради пясъчната пустиня, която трябвало да пресекат, докато стигнат в Иерусалим, и която пешком е непроходима. От Иерусалим най-напред те изкачили един хълм, след това яздили по каменисто плато, покрай ниви и маслинени градини, оградени с каменни зидове; минали покрай Рахилиния гроб и накрая стигнали до Витлеем. Техните очи били вперени в звездата, техните сърца ѝ се радвали, техните мисли непрестанно кръжели около Новородения. Но каква била радостта им, когато звездата се спуснала и спряла над Витлеемската пещера! Евангелистът пише: Те се зарадваха с твърде голяма радост.

        Със страхопочитание и радост мъдреците влезли вътре, намерили Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха. Вероятно, те трябвало първо да видят Мария, преди да видят Младенеца, ала евангелистът не случайно на първо място изрича Младенеца, а Мария на второ, докато за Иосиф въобще и не споменава. Евангелистът подрежда божественото семейство по значението, което то има за далечните гости от Изтока. За тях най-важно е да видят Царя, па тогава Неговата Майка и чак след това и останалите. Иосиф Провидението е поставило след Мария заради евреите, а не заради езичниците. Заради евреите Иосиф е трябвало да се нарече Мариин мъж, та тъй да я защити от презрението на законниците и суровостта на земния закон; за езичниците от чужбина[7] Иосиф като че ли не съществува. Това иска да ни каже богомъдрият евангелист, като споменава Иисус и Мария, а Иосифовото име пропуска. Макар че мъдреците несъмнено са видели и Иосиф. И паднаха, та Му се поклониха. Онези, които падали пред звездите и им се покланяли със страх и ужас, сега, с голяма радост, падат на земята и се кланят на живия Господ, Който дошъл на земята, за да ги освободи от робуването на звездите и вярването в сляпата съдба.

       И като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. Принасянето на трите дара, макар и още [мъдреците] да не [го] разбират, означава, че ги принасят на Светата Троица, в Чието Име идва между хората Младенецът Иисус, и още – символизират тройното служение на Господа Иисуса   –     царско, свещеническо и пророческо. Защото златото символизира царското достойнство, ливанът – свещеническото, смирната – пророческото или жертвеното. Новороденият Младенец, значи, ще бъде Цар на безсмъртното Царство, ще бъде Свещеник, ще бъде и Пророк и,  както повечето пророци преди Него, ще бъде заклан. За целия свят е ясно, че златото символизира царя и царското достойнство, ясно е и, че ливанът символизира молитвеника или свещеника, от Свещеното Писание пък е ясно, че смирната символизира безсмъртието: ето, Никодим действително със смирна помазал мъртвото Иисусуво тяло (Ин. 19: 39, срв. Псалт. 45: 8; Марк. 15: 23), а тялото се помазвало, та по-дълго да се запази от разпадане и изтляване и поне за известно време да се спаси от страшното смъртно унищожение. От Христа светът ще засияе като от злато и ще се изпълни с молитви, както храмът се изпълва с аромата на тамян, и цялата вселена ще ухае от Неговото учение и Неговото Тяло като от аромат на смирна. Освен това, трите дара представляват трайност и непроменливост – златото си остава злато, ливанът си остава ливан, смирната си остава смирна; нито едно от тях не губи с времето своите свойства, но и след хиляда години златото блести, ливанът гори и смирната благоухае. Не могат на земята да се намерят три вещества, които тъй точно да символизират Христовата мисия на земята, нито такива, които по-ясно и красноречиво да разкрият непреходността, да – и величието на Христовите дела на земята и всички онези духовни и морални ценности, които Той донесъл от небето за  хората. Той донесъл истината, Той донесъл молитвата, Той донесъл безсмъртието. Какво друго вещество на земята по-добре би изобразило истината от златото? Правете със златото каквото искате – то си остава блестящо. Кое вещество на земята би изобразило по-добре молитвата от ливана [тамяна]? Както благоуханието от ливана се разнася из храма, така и молитвата се разлива из цялата човешка душа, и както димът се издига във висините, тъй и човешката душа се възнася към Бога. Да исправится молитва моя, яко кадило пред Тобою. Наистина, и други вещества могат да димят, ала техният дим не подтиква душата към молитва, както дима от тамяна. И кое друго вещество на земята може да изобрази безсмъртието по-добре от смирната? Ето, смъртта произвежда смрад, безсмъртието – ненадминато благоухание. По този начин източните мъдреци символически изобразили цялото християнско вероизповедание, започвайки от Света Троица; всичко до възкресението и безсмъртието на Господ Иисус и Неговите последователи. Затова те не са само обикновени поклонници, а са и пророци, както на християнската вероизповед, тъй и на живота и делата Христови. Всичко това те не можели да го знаят от себе си, от своята човешка мъдрост, а по Божие вдъхновение, което ги подтикнало за пътуването до Витлеем и им дало чудна звезда за пътеводител.

Като завършили своето поклонение, мъдреците мислели да се върнат отново във Витлеем и по същия път – в своето отечество. Ирод нетърпеливо ги чакал и те, в своята наивност, мислели да се върнат и да споделят своята радост с този безумен владетел. Но като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си[8]. Те се били оставили на Провидението и Провидението насочвало техните стъпки. Те не познавали Иродовото сърце и неговото зло намерение, ала всезнаещото Провидение им известило това насън и им заповядало да не се връщат по същия път, а да тръгнат по друг за своята земя[9]. Както и праведният Иосиф няколко пъти получавал известие от ангел, така и те получили такова. Послушни Богу във всичко, те веднага тръгнали по друг път, заобиколили Иерусалим и радостно славейки и хвалейки Бога и Новородения Спасител на света, отпътували за своите домове, като им носели по-голям дар от онзи, що били понесли от домовете си за Царя Христос. Защото сега носели в своите сърца самия Цар Христос. Т.е. на мястото на оставеното злато, ливан и смирна те носили в пълното си сърце истина, молитви и безсмъртното Христово благоухание.

       И тъй, в кратък отрязък от време, под свода на  Витлеемската пещера дошли на поклонение пред Христа пастирите и мъдреците – най-простите и най-учените хора в света. Та с това да ни дадат пример на всички нас, както на прости, тъй и на учени, че всички ние еднакво се нуждаем от Господа Христа и всички, с еднакво смирение и послушание, трябва да му се покланяме като на Жизнодавец и да Го славим като свой Бог и Спасител, заедно с Отца и Духа Светаго, Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – притежаването (бел. прев).

 

[2] В ориг. – новобранци (бел. прев).

 

[3] В ориг. – тамян. Тук се придържаме към българския синодален превод (бел. прев).

 

[4]  „Звездата се появила на изток, та иудеите за свой срам да научат вестта за рождеството на Христа от езичниците.“ Иероним. Тълк. на Матей (бел. авт.).

 

[5] „Защо мъдреците дошли в Иерусалим? За осъждане на евреите. Щом като астролозите,  бидейки езичници, повярвали (в Христа), какъв отговор могат да дадат иудеите?“ Блж. Теофилакт. Тълк. на Матей (бел. авт.).

 

[6] В ориг. – по гробовете (бел.прев.)

 

[7] В ориг.  – отдалече (бел. прев).

 

[8] „Преди да са видели Младенеца, звездата им показвала пътя, а след като Го видели, ангел разговарял с тях (насън ) като вече посветени.“ Евгений Зигабен. Тълк. Еванг. Матей (бел. авт).

 

[9] „Това, че мъдреците се връщат по друг път в своето отечество, ни напомня нещо велико – че нашето Отечество е раят; след като сме познали Иисуса, на нас ни се забранява връщането в рая по онзи път, по който сме вървели. Защото ние сме излезли от своето Отечество по пътя на гордостта, непослушанието, пристрастието към видимия свят, вкусването на забранени плодове; за връщането ни е необходимо да тръгнем по пътя на плача, послушанието, презрение на видимото и обуздаване на плътските желания.“ Св. Григорий Богослов. Беседа в/у Евангелието, кн. 1, бес. 10. (бел. авт).

Категория: Други
Прочетен: 1900 Коментари: 0 Гласове: 0
07.07.2018 16:24 - КАЛЕНДАР
                                                              


                                                            КАЛЕНДАР

 

 

                                                         24 ЮНИ / 7 ЮЛИ

 

 

Рождество на св. Иоан Предтеча, Кръстител Господен

 

http://www.pravoslavieto.com/life/06.24_rozhdestvo_Joan_Predtecha.htm -БГ.

 

 https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/536 -РУС.

 

https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/537 - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf – РУС. 473 стр.

 

 https://svetosavlje.org/dan-prologa/24-jun-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-07/  - СРЪБ.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/25/ - СРЪБ.

 

 

Преп Антоний Димски

 

https://azbyka.ru/days/sv-antonij-dymskij - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf – РУС. 473 стр.

 

 

Св. Иаков и Иоан

 

https://azbyka.ru/days/sv-antonij-dymskij - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf – РУС. 473 стр.

 

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/25/ - СРЪБ.

 

Св. Орен­тий, Фар­на­кий, Ерос, Фир­мос, Фир­мин, Ки­ри­ак и Лон­гин 

 

https://azbyka.ru/days/saint/3141/2744/352/4485/3467/2979/3271/group - РУС.

 

http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf – РУС. 473 стр.

 

 

https://svetosavlje.org/dan-prologa/24-jun-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-07/  - СРЪБ.

 

 

Св. мчн. Панагиот Кесарийски

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/25/ -СРЪБ.

 

 

Св. Никита, епископ Ремисиански

 

http://www.pravoslavieto.com/life/06.24_sv_Nikita_Remesianski.htm -БГ.

 

https://svetosavlje.org/zitija-svetih-7/25/ - СРЪБ.

 

https://svetosavlje.org/dan-prologa/24-jun-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-07/ - СРЪБ.

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 191 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.07.2018 16:24


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ЮНИ

 

Разсъждение

 

Една от разликите между красноречивата елинска философия и християнската вяра е тази, че елинската философия може с ясни думи да се изложи и с четене да се усвои, докато християнската вяра не може да се обясни само с ясни думи, нито пък, още по-малко, само с четене да се усвои. При изложението на християнската вяра е необходим и примерът на проповедника, а за разбирането и усвояването е необходимо освен четенето, и упражнението на читателя. Когато патриарх Фотий прочел словото на  Марк Подвижник за духовния живот, открил известна неяснота при написаното, за която той мъдро отбелязва, че „не произлиза от „неясно изложение, а от това, че изложеното по-добре се разбира посредством опита (отколкото от думите) и не може да бъде обяснено само с думи… И това – добавя великият патриарх – не е случай само в тази беседа, нито само единствено при този мъж, а при всички,  които са се потрудили да изложат подвижническите закони, страстите и упътванията, които по-добре се разбират от самото дело (опит).

 

БЕСЕДА против злорадството

 

Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да не се весели, кога се той препъне (Пртч. Сол. 24: 17).

 

Човек е, не се радвай на неговото падение. Брат ти е, нека сърцето ти да не се весели, когато пропадне. Бог го е сътворил за живот и Бог не се радва на неговото падение. И ти не се радвай на онова, за което Бог скърби. Когато човек пропадне, Бог губи; нима ти трябва да се радваш за загубата на твоя Творец, на твоя Родител? Нима когато ангелите плачат, ти ще се веселиш? Когато твоят неприятел падне, моли се Богу за него, Бог да го спаси, и благодари на Бога, че не си паднал ти. От един и същи материал сте и ти, и той, като две гърнета от ръцете на грънчаря. Ако едното гърне се е счупило, трябва ли второто да се смее и радва? Виж, малкото камъче, което е счупило онова гърне, чака само някоя ръка да го вдигне и да разбие и това гърне. От един и същи материал са и двете гърнета и малкото камъче може да строши стотина гърнета. Когато се изгуби една овца, трябва ли останалото стадо да се радва? Не, не трябва да се радва. Защото, погледни, пастирът оставя стадото и разтревожен тръгва да търси изгубената овца. Затова не се радвай, когато твоят неприятел падне, защото нито твоят Пастир и негов – Господ Иисус Христос, не се радва на неговото падение.

О, Господи Иисусе Христе, Пастирю добрий, изрини злорадството от нашите сърца и вместо него насади в сърцата ни съжаление и братолюбие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                         

 

 

Категория: Други
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  223 224 225 226 227 228 229 230 231  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765352
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031