Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765409 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  229 230 231 232 233 234 235 236 237  >  >>
03.06.2018 08:12 - !!!


       Има пишман родолюбци, които твърдят, че св. Николай Велимирович е бил българомразец. Няколко реда от него. Изводите са за читателите.



       Сръбският крал бе поласкан от австрийския император, който нямаше интерес сръбският и българският народ, единни по раса, вяра и език, да живеят в любов. От тази лицемерна ласка и възгордян от своите успехи в по-ранните войни срещу турците, а и от получената си кралска титла, сръбският крал се надигна и обяви война на българите, един почтен и християнски народ, който току-що бе започнал да гради своя дом в свобода. Войната беше кратка, но кървава. И макар че сръбският крал имаше войска, по-силна и по-подготвена от българската, той бе победен.

Войната на Едуард против бурите продължи толкова години, колкото месеци продължи войната на Милан срещу българите. Българите пречупиха гордостта на сръбския крал, а бурите на английския.

Храбрият и почтен български народ би удържал в тая война още повече победи, ако Фердинанд със своя характер не му пречеше пред Бога.

Категория: Други
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ -21 МАЙ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Че порокът е нещо срамно и грешно, се вижда и по това, че той винаги се крие и винаги взима върху си образа на добродетел. Св. Иоан Златоуст дивно казва: „Порокът няма свое собствено лице, а взима на заем лице на добродетел“. Затова Спасителят е казал: Дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители (Мт. 7, 15). Назови лъжеца - лъжец, крадеца -крадец, блудника - блудник, клеветника - клеветник, и ще ги огорчиш. Назови който и да е човек почтен, честен, безкористен, верен, справедлив, съвестен, и ще засияе и остане доволен. Да кажем пак според Златоуст: „Добродотелта е нещо естествено в човека, докато порока е нещо неестествено и измамно“. Ако някой човек се отдаде на порок, той бързо оправдава своя порок с някоя добродетел, облича го в одежда на добродетел. Наистина, порокът няма собствено лице. Също както и дяволът - бащата на порока!

 

БЕСЕДА за Божиите деца

 

Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии (Рим. 8, 16)

 

Онзи, които има в себе си Божия Дух, само той има свидетелството, че е дете Божие. Без Божия дух няма го това свидетелство. Нито пък и цялата вселена може да даде това свидетелство. Сама вселената, без Божия Дух, какво друго ни свидетелствува, освен, че сме нейни роби, нейна жертва, която тя немилосърдно поглъща. Всъщност езичниците мислели така. Богоборците в наши дни - не мислят ли и те така? Мислят. Защото, наистина е трудно да се освободи от такива мисли човек, който не е познал Христовия Дух, Божия Дух, небесния Свидетел. Вие не приехте духа на робство, казва същият апостол. Какъв е този дух на робство? Всеки друг, освен Божия Дух, Когото  Христос Господ праща на онези, които Го обичат. Единствено Всесветия Дух Божий е Дух на свободата и осиновяването.                                        

  О, [ какво] щастие, о, [ какъв]  мир, о, ,[ каква]  радост - когато Дух Свети се всели в човешкото сърце, като лястовица в своето гнездо! Тогава надеждата отваря стотиците врати на тъмната вселена, и нашата прегръдка, по-широка от вселената се устремя към Някой  по-голям, и по-милостив от вселената. Към Кого? Към Отца! И ние тогава викаме: Авва, Отче ! Свидетелството за Бога, което се приема чрез зрението, може да ни доведе до съмнение, че ние сме Божии чада. Ала свидетелството, което се приема със сърцето, от Божия Дух, не оставя и най-малкото съмнение. Тук Бог свидетелствува за Бога. Какво съмнение може да има тук? Бог се вселява[1] в самото сърце на нашето същество. Какво съмнение може да има тук? Не - тогава разбираме и чувствуваме съвсем сигурно, че Бог е Отец, а ние - чеда Божии. Ничии слуги, ничии роби, но Божии чеда!

О, Господи Боже, Душе Светий, всели се в нас и остани в нас като Свидетел на Троицата и Царството, като Свидетел на безсмъртния рай. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - милва

Категория: Други
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 МАЙ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Когато човек добие християнска съвест, той ревностно се старае да изправи живота си за да угоди на Бога. Всичко останало за него става маловажно. Примери от такива хора имаме не само между великите подвижници и духовници, а и между най-могъщите царе. Такъв пример ни дава цар Теодосий Велики, който за известно време бил паднал в ерес, но след това се покаял. Над мъртвото му тяло реч държал св. Амвросий, негов предишен изобличител: „Обичах този мъж, който свали от себе си царските отличия, открито оплака своя грях в църквата, и с въздишки и сълзи просеше опрощение. От това, що се срамуват простите, не се срамуваше императора. След славните победи ( над враговете на царството ), той реши да не пристъпва към Светото Причастие до завръщането на синовете му, само за туй, защото в битката неговите неприятели били убити“.

 

БЕСЕДА за духа на този свят и за Духа от Бога

 

Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога (I Кор. 2, 12)

 

Духът на този свят, братя, е дух на гордост и грубост, а Духът Божий е Дух на кротост и благост. Божия апостол потвърждава, че Христовите последователи не са приели духа на този свят, а Духа, който Е от Бога, т.е. Който от Бога Отца изхожда като благоуханен аромат от цвете, както доброто благоухание се разлива в човешката душа, правейки я силна, светла, спокойна, благородна и състрадателна.                                               

Хората по природа са кротки и добри. Тертулиян пише: „Човешката душа по природа е християнка“. Ала от духа на този свят тя е развълнувана и обсебена. Духът на този сят е направило от овцете вълци, докато Духът който е от Бога, прави от вълците овце.                           

Апостолът добавя още: За да знаем това, що ни е дарувано от Бога. Да разбираме, значи, кое е от Бога, и кое не е от Бога, и да почувствуваме услада от онова, което е от Бога, и горчивина от онова, което не е от Бога, а от духа на този свят. Докато човек е вън от естеството си, по-ниско от своето естество, той смята горчивината за сладост, а сладостта за горчивина. А когато с [ помощта на] Дух Свети се върне в своето естествено състояние, тогава той приема сладостта за сладост, и горчивината за горчивина.Кой може да върне човека при Бога? кой може да излекува човека от отравянето на греховната горчилка? Кой може да го научи да прави разлика между истинската сладост и горчивината? Никой друг, освен Духът, Който е от Бога.Затова, братя, да се помолим Бог да ни дарува Своя Свят Дух, както Го е дарувал на Своите апостоли и светии. А когато този Божий Свят Дух се всели в нас, то [следователно е] дошло при нас Царството Божие,  Което Е всичко -самата сладост, самото добро, самата светлина, самата кротост и благост.

О, Душе Светий, Дух на кротостта и благостта, ела и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 266 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ “ОХРИДСКИ ПРОЛОГ‘ – 19 МАЙ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Великите иерарси, стълбове на православната Църква, умеели да съчетават в своя характер кротостта и решителността, кротост към праведниците и каещите се, и решителност към неразкаялите се кръвници. Една неделя, след светата служба, цар Иван Грозни пристъпил към митрополит Филип за да получи благословение. Митрополитът се престорил, че не вижда царя и гледал към иконата на Спасителя. Тогава царския адютант пристъпил към митрополита и му казал: „Владико, господарят е пред тебе, благослови го!“. Митрополитът погледнал към царя и казал: „Господарю, убой се от Божия съд; тук ние принасяме безкръвна жертва на Бога, а зад олтара се пролива християнска кръв. Колко [ много] невинни страдалци! Ти си на висок престол, но все пак си човек“. Ядосаният цар предупредил митрополита да мълчи, но митрополитът му казал: „Къде ще е вярата ми ако мълча?“ Когато царят взел да го заплашва, той отговорил спокойно: „Аз съм пришълец и гост на земята - готов съм да пострадам за истината!“. След известно време, злият цар удушил митрополита, ала не удушил светеца.

 

БЕСЕДА за светите Божий човеци

 

От Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци (II Петр. 1, 21)

 

Това свидетелствува онзи, който и сам бил свят Божи човек - апостол Петър, камък на вярата и рицар на кръста. Като свят Божи човек, той от собствения си опит обяснява, как са говорили и как сега говорят светите Божий човеци, и казва: От Дух Светии просветявани. Не говорили, значи, по свое мъдруване, нито по свое предчувствие, ни според своето красноречие, а говорили от Духът и по [ внушение] на Светия Дух. Чрез тях се изливала мъдростта Божия, и Божията истина се откривала чрез тях. Свещеното Писание не е написано от лъжливото перо на книжовниците (Иерем, 8, 8), а е написано от слуги и избраници на Светия Божи Дух. Свещеното Писание не е написано от хора на които писането е занаят, а е написано от Божии светии – упътени и вдъхновени да пишат от  Божия Дух. Често и не искали, та чак се и противели, но трябвало да пишат, както свидетелствува свети пророк Иеремия казвайки: Няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и не можах ( 20, 9).                                                                                                                                              О, братя мои, Свещеното Писание не е от човек, а е Бога, не е от земята, а от небето, нито пък е от плът а от Дух, да -от Светия Божий Дух. Вдъхновени с мъдрост и истина от Светия Дух, писали светите Божии човеци - пророци и евангелисти, апостоли и отци, учители, иерарси и пастири.

О, Боже Душе Светий, Дух на мъдрост и истина, вдъхнови ни с Твоя животворящ Дух за да познаем Мъдростта и Истината, и с Твоята помощ да се изпълним с Тях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 333 Коментари: 0 Гласове: 0
ДО РЕВИЗОРА МАРКО Н.: ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Пишете, че много обичате децата заради тяхното удивително чувство за благодарност, което при възрастните е до голяма степен притъпено. Давате примери. Нека и аз дам един.

Петербургският митрополит Исидор често разказвал, че като дете бил принуден да ходи бос. Един човек, на име Петър, го съжалил и му купил  цървули от липова кора за пет копейки. Това малко благодеяние се запечатало в паметта на Исидор така дълбоко, че по-късно, вече като свещеник и  епископ, той в продължение на петдесет години на всяка служба спомена­вал своя благодетел.

Пишете още, че ви е жал за децата, защото са настъпили тежки за тях времена. Отвсякъде съблазни. Неопределеност и противоречия като сту­дени ветрове брулят детските души и у дома, и в училище, и на улицата. Децата са объркани не само от напълно противоположните теории за жи­вота, за държавното управление, за семейството и отечеството, които им се предлагат често в рамките само на няколко часа, но и от противоречивите примери, които виждат. Вие се обявявате за нова, различна възпитателна система, която би защитила децата от съвременните недъзи и съблазни. Но Христос е казал: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно”.  Следователно Той подчертава, че има по-голяма нуж­да от възпитание на възрастните, отколкото на децата, и посочва метода, по който трябва да се осъществява това възпитание. Съвсем прост метод - възрастните да вземат пример от децата. Но Христос е посочил как трябва да се възпитават и децата. Отново съвсем просто: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене”. Нека само да отидат при Христос, а останалото е Не­гово дело. И единствената задача на родителите е да не пречат на децата да отидат при Христос.

И така, оставете децата да отидат при Христос, оставете и възрастни­те - нека отидат при децата. В присъствието на Христос, техния най-добър Приятел, децата не само ще се изучат, но и ще укрепнат. Защото Христос не само учи, но дава и благодатна духовна сила за изпълняване на наученото. Христос е вечна младост. Тази вечна младост зове децата, за да им даде сили да не остаряват духом, а да останат завинаги млади, бодри и радостни.С една дума: мъдростта на Христовото възпитание се състои в това: децата да останат завинаги деца и да не се превръщат в старци.

Училищното схоластично възпитание е противоположно по дух на тази мъдрост. Неговите усилия са насочени към това: колкото е възможно по-скоро да направи от децата възрастни; да им изтъкне за пример възраст­ните, да влее в ума им старчески мисли; да попари сърцата им със старчески скептицизъм и песимизъм. Вместо сами да станат като деца, възрастните правят децата подобни на себе си. И така нито сами влизат в Небесното Царство, нито позволяват на децата да влязат. Затова из цяла Европа се но­сят оплаквания, че младежта е изпаднала в отчаяние.

Нека Христос да благослови и подмлади европейската младеж!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

Категория: Други
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 МАЙ

 

Разсъждение

 

Да скриват добродетелите и подвизите си било обичай на подвижниците [мъже и жени] не само в първите времена на християнството, но през всички времена, та до наши дни. Евдокоя, съпругата на славния княз Димитрий Донски, освободил Русия от татарите през 1389 година, останала вдовица и то още доста млада. Изпълнена с благочестие, тази княгиня строила храмове, правила милостиня, тайно изнурявала тялото си с пост и бдение. Под дрехите си носела желязна верига. Впрочем, на обществени места винаги се появявала усмихната и разкошно облечена, и окичена с бисери. Хората говорили за нея, разнесла се мълва и за нейния „неморален живот“. За това дочули и нейните синове; наскърбени и ядосани, открито казали на майка си какво се говори за нея. Майката разгърнала своята разкошна дреха и децата с ужас видели нейното тяло – съвсем сухо, изнемощяло и изтормозено от желязната верига.

 

БЕСЕДА за свидетелството на Божия Дух

 

Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан. 15: 26).

 

Бог Син праща в света Бог Дух Свети да свидетелства за Него до края на времената. Той ще свидетелства за Мене. Как ще свидетелства Бог Дух за Бог Син? Ще свидетелства по много начини, като привлече човешките души в Христовата Църква; като им открие смисъла на Свещеното Писание; като им напомня Христовите заповеди; като дава на Христовите слова топлина, свежест, сила и притегателност; като обръща каещите се грешници в праведници и изпълни всички Христови обещания и пророчества за хората, за народите и Божията Църква; като утвърди Христовата Църква и я запази силна против всички бури на времето и всичката адска и човешка злоба вовеки. Духът, Който действа по тези и по други подобни начини, е Духът Божи, Духът на истината, благ, животворен, и всесилен. Нито едно Слово Христово не се противи на Духа Божий, нито пък Духът Божий се противи и на едно слово Христово. Затова, когато Божият Дух благоволи да влезе в човешкото сърце, Той бива жив и истински свидетел на всичко, което Христос е казал и извършил. И тогава човекът вярва радостно и непоколебимо. Защото как да не вярва на най-великия и най-надеждния Очевидец и Съучастник на всички слова, на всички чудеса и на всички Христови дела? Затова, братя мои, да се молим преди всичко и въпреки всичко, този Очевидец и Съучастник – Светият и Всесилен Дух, да се всели в нашите сърца, та вярата ни да стане жива, непоколебима, и радостна.                                                                                                                   О, Боже, Душе Светий, Дух на истината, ела и се всели в нас. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО ЕДИН РОДИТЕЛ, КОЙТО ПИТА: ИМА ЛИ ДУХОВЕ?

 Скърбейки за починалия си син, Вие едва сега - на стари години, сте при­бягнали до Църквата за утеха. Питате: има ли духове? Това е все едно да попитате: има ли Бог? Защото „Бог е дух”, несътворен, вечен, всемъдър, всемогъщ, всеблаг. Бог, Творецът, е обкръжен от царството на сътворените духове, т.е. на светите и блажени ангели. Безброй пъти от сътворението на света до днес са се явявали те на хора, та дори и на животни. Много от тези явявания на ангели са описани в Библията, особено в Новия Завет, и в ис­торията на християнската Църква. Да не говорим за духовете на мрака и злобата, които Господ Иисус Христос е прогонвал от хората. Това са отпад­нали от Бога пъклени духове, пребиваващи във вечната сянка на смъртта и отчаянието.

Но знам, че най-много Ви интересува дали съществуват духове на ум­рели хора, а това значи и на Вашия покоен син. Съществуват. Именно това съществуване след смъртта е единствената цел и смисълът на нашето крат­ко пребиваване на земята. Човече Божи, в Христос и чрез Христос всичко е открито и показано: и Бог, и духовете на светлината, и духовете на мрака, и  живите души на умрелите праведници, и отчаяните души на неразкаялите  се грешници (притчата за богаташа и Лазар).

Прочетете в Евангелието как душите на Мойсей и Илия се явили по време на Преображението на Господа на Тавор. Прочетете още как в часа на Христовата смърт гробовете се отворили и умрелите се появили в града живи. С това благият Спасител е искал преди Своето възкресение да засви­детелства на света общото възкресение на всички хора - но на едни за живот вечен, а на други за осъждане (Иоан. 5:29).

Вие питате още: ако съществуват духове, какви са те? Да не Ви дава Бог да видите духовете на мрака и злобата, нито на този, нито на онзи свят! А какви са онези, които са се удостоили да придобият Царството Небесно, е казано в Евангелието. Отговор на този въпрос е дал Сам Месията, казвайки, че те са като ангели и синове Божии (Лук. 20:36).

Нека всемогъщият наш Господ Иисус Христос да дари и на Вашия скъп син това Царство на истинския и реален живот сред Своите свети ангели.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 446 Коментари: 0 Гласове: 1
30.05.2018 06:33 - !
 


     Когато нашия народ е във вражда със съседните народи, ние като човеци, да не смеем да пренасяме тази вражда върху всички хора от тeзи народи, а в конкретен случай сме длъжни да помогнем на всеки човек, без оглед дали принадлежи към нашия народ или не.

Свт. Николай, еп.Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 330 Коментари: 0 Гласове: 1
 



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 МАЙ

 

Разсъждение

 

 

След страшното земетресение в Антиохия Златоуст говорил на народа: „Велики са плодовете на земетресението. Вижте човеколюбието на Господ, Който разтърси града, но душите утвърди; който разклати основите, но укрепи помислите; Който показа слабостта на града, но волята направи силна! Обърнете внимание на Неговото човеколюбие. Той разлюля за кратко, а утвърди завинаги; земетресението бе два дена, а благочестието трябва да остане завинаги; натъжени сте за кратко, а утвърдени завинаги… Майката, като иска да отучи младенеца от честото плачене, залюлява силно неговата люлка не за да го погуби, а да го поизплаши. Точно тъй и Господарят на света, който държи в десницата Си вселената, разтърси [земята] не за да я унищожи, а да обърне към спасението онези (хора), които живеят беззаконно“. Ето как светите отци, стълбовете на вселенската Църква, умеели да обяснят и Божието човеколюбие, и бедствията, а също така благодеянията, и нещастията, както и щастието. Да се засрамим ние, които сме бавни в благодарението към Бога, когато Бог ни дава, и бързи в роптанието към Бога, когато Бог взима.

 

БЕСЕДА за Дух Светий – Утешителя

 

А Утешителят, Дух Светии, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил (Иоан. 14: 26).

 

Какво практически означават тези думи, ако не, че трябва всеки ден да се молим да ни се прати Дух Свети, тъй както се молим всеки ден за насъщния хляб? Бог желае всеки ден да ни праща Светия Дух, но Той иска от нас всеки ден да Му се молим за Светия Дух. Защото, както се случва с хляба понякога да е в изобилие, понякога оскъден, така става и с Дух Свети. Дух Свети слиза върху нас и си отива от нас, така или иначе, според нашата ревност или леност в молитвата, според добрите дела и търпението. Затова Църквата е установила първото утренно богослужение да започва с призоваването на Дух Свети: Царю Небесний, Утешителю,  Душе истины, прииди,а след това следва молитвата Хлеб наш насущный дажд нам! Защо? Затуй, защото без Светия дух ние не умеем да употребим хляба, както трябва за нашето спасение. Той ще ви научи на всичко. Т.е. всеки ден и всяка нощ според състоянието, в което и да се намирате. Той ще ви упъти, посъветва и научи какво трябва да мислите, какво трябва да говорите и какво трябва да правите. Затова искайте от Бога само Светия Дух, а останалото Той ще ви даде от Себе Си – всичко, което в известен момент ви потрябва. Когато Той слезе върху вас, вие ще узнаете всичко, всичко ще умеете, ще имате сила за всичко потребно. И ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Т.е. не се страхувайте, че ще забравите Моето учение и Моите слова. Дух Свети знае всичко, което и Аз зная, и когато Той бъде пратен при вас, и цялото Мое учение ще бъде във вас, заедно с Него.

О, Господи, Душе Светий, благоволи да слезеш върху нас, не по нашите заслуги, но по заслугите на Господ Иисус и по Твоята безкрайна благост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                                                                                         

Категория: Други
Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 МАЙ

 

Разсъждение

 

Когато Теодор Освещени бил в Панопол със своя духовен отец – св. Пахомий, дошъл един философ и му предложил да спори с него за вярата. Философът поставил на Теодор три въпроса: „Кой не е роден, а е умрял? Кой е роден, но не е умрял? И кой е умрял, но не е  изтлял?“. На тези въпроси св. Теодор отговорил: „Адам не е роден, а е умрял. Енох е роден, но не е умрял. Лотовата жена е умряла, но не е изтляла“. Светията посъветвал философа: „Послушай здравия ни съвет. Зарежи безполезните въпроси и схоластичните силогизми, пристъпи към Христа, на когото служим ние, и ще получиш опрощаване на греховете!“. Философът занемял от такъв остроумен отговор и засрамен се оттеглил. От това е ясна огромната разлика между езическия философ и един християнски светец. Единият се губи из абстракционизма и в майсторския обрат на речта, в логически заключения и мисловна гимнастика, докато вторият е насочил своя ум към живия Бог и към спасението на своята душа. Първият е абстрактен и мъртъв, вторият е практичен и жив.

 

БЕСЕДА за явяването на пророк Иеремия от другия свят

 

След това се явил друг мъж, украсен със седини[1] и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. И Ония казал: „Този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град (II Макав. 15: 13 – 20).

 

Това е видение, което видял смелият Иуда Макавей. Първо от онзи свят му се явил първосвещеник Ония, а след това свети пророк Иеремия. Както Мойсей и Илия били видени в слава от апостолите на Таворската планина, тъй някога Иуда Макавей видял в слава пророк Иеремия. И преди Възкръсналия Христос, значи, милостивият Бог не е оставил хората без свидетелство за живота след смъртта. А в християнско време тези свидетелства са безчет и без край. Който и след всичко това се съмнява в живота след смъртта, той е под проклятието на своя грях като под надгробна плоча. И както мъртвите предмети не могат да видят светлината на деня, така и той не може да види живота, който е, и който няма край.                                                                    Но вижте с каква слава е увенчан пророк Иеремия в другия живот! Украсен със седини и блясък! Обкръжен с чудно и необикновено величие, с чуден ореол, с неизказана и приятна красота. Онзи, който бил влачен и бит от хората, на които известявал Божията воля, и който бил хвърлен в тъмница, мъчен и в смрадната яма, на който се присмивали като на лъжец, и когото осъдили като предател и накрая убили с камъни. Но един е съдът на грешниците, а друг е Божият съд. Най-унижените от хората Бог увенчал с ангелска слава. Вижте още как небето нарича онзи, когото земята нарекла лъжец, предател и престъпник! Братолюбеца – така го нарича небето, – Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град. Накрая вижте как светията, на небето, много се моли на Бога за нас! Без да спи, той се моли за нас, когато спим; без да яде, той се моли за нас, когато ядем и преяждаме; не грешейки, той се моли за нас, когато грешим. О, братя, да се засрамим пред толкова искрените наши приятели. Да се засрамим от многото светийски молитви за нас и да се уповаваме на техните молитви.

Пречудни Господи, прости на нас грешните за нашата леност и глупост. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] Седени – почтенна възраст

Категория: Други
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 МАЙ

 

Разсъждение

 

Когато насилникът върши насилие над праведника от користолюбие, тогава насилието донася полза на единия и вреда на другия – вреда на насилника и полза на пострадалия от насилието. Борис Годунов убил осемгодишния престолонаследник Димитрий, та той да завладее престола без съперник. Но бързо свършило Борисовото царуване и насилникът бил предаден на тление и проклятие, а Димитрий станал светец. След като 15 години Димитриевото тяло лежало в гроба, било извадено и се оказало нетленно и чудотворно. Над неговото тяло станали 45 чудесни изцеления. За кого, значи, е вредата и за кого ползата от насилието? Ако насилникът бе помислил, че с насилието ще помогне на противника си да стане светец, а за себе си ще подготви погибел и проклятие, би се отказал от насилието. Ала злата мисъл е предтеча и спътник на насилието.

 


БЕСЕДА за пророкуваната и сбъднала се гибел на египетските идоли

 

И ще запаля огън в капищата на боговете на египтяни


(Иерем. 43: 13).

 

Кой ще ги изгори? Навуходоносор, вавилонският цар, Моят раб. – казва Господ. Това пророчество се сбъднало: Навуходоносор покорил Египет и капищата на мнимите богове, и египетски идоли изгорил с огън. Изгорил ги, но не ги унищожил завинаги. Защото погинал и Вавилон, отново според пророчеството на пророк Иеремия, и Вавилон станал и останал до днес купище развалини, жилище на чакали[1], за ужас и за присмех, без жители (51: 37). Ала в преданието, записано от св. Епифаний Кипърски, е останало и друго едно пророчество Иеремиево – за края на разбитите египетски идоли. „Всички идоли ще паднат – гласи това пророчество – и всичко ръкотворно ще се разпадне в онова време, когато дойде Майка Девица с Младенец, роден в пещера и положен в ясли.“ Това пророчество било запазено от самите египетски жреци, които по времето от Иеремия въвели обичай да рисуват Девицата как почива на постеля и Нейният Младенец, повит с пелени, да лежи в ясли. Рабът Навуходоносор можел по Божие допущение само да покосява злото, но не и да го изтръгне с корена му, а покосеното зло, както и покосената трева, отново пораства. А когато Господ дошъл на земята, Той изтръгнал злото с корена. Рабът Навуходоносор е изгорил храмовете и разбил идолите, но храмовете били обновени и идолите направени отново, защото не са били изтръгнати от човешките души. А когато дошъл Господ и се възцарил в душата на египтяните, храмовете и идолите паднали завинаги. Същото се случило с непокорните и богоборни евреи. Рабът Навуходоносор ги отвел в робство за 70 години, а оскърбеният Господар ги разпръснал по целия свят, където и днес са в разсеяние и след почти 2000 години. Това разпръсване по целия свят на еврейския народ ясно е предсказано от пророк Иеремия. Така времето оправдало Божия пророк във всички негови слова.

Всевиждащ Господи, дай ни да се придържаме към словата на Твоя истински пророк. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – змии (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 344 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 МАЙ

 

Разсъждение

 

Грях, който служи за съблазън на другите, е двоен грях. Благоразумният човек се пази да не би със своя греховен пример да съблазни когото и да било и да го въведе в грях. Св. Амвросий възхвалява благоразумието на рано починалия цар Валентиан, посочвайки следните примери от неговия живот: „Царят чул, че в Рим се говори за него като за страстен ловец и любител на животните, и че тази страст го отвличала от държавните дела, което всъщност не било тъй. Той веднага заповядал да се махнат всички животни от неговата градина. Дочул също, че някои зли езици разпространяват слух за него, че яде рано (искайки с това да го представят като чревоугодник), той си наложил и тайно, и явно, твърде строг пост. На обществен обяд рядко можело да се види да слага нещо в устата си. Когато пък неговите сестри веднъж спорили с един човек за някакъв имот, царят, макар да имал право да реши спора, препратил делото към публичен съд, за да не бъде обвинен в пристрастие“. Наистина, този благочестив цар спазил словото Господне: Горко на онзи, който съблазни едного от тия малките.

 

БЕСЕДА за Христа като Младочка Давидова

 

В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и Тя ще извършва съд и правда на земята (Иерем. 33: 15).

 

С тези думи свети пророк Иеремия предсказва идването на Спасителя от Давидовото коляно в света. Истинската Младочка е сам Господ Иисус Христос. Тези думи не могат да бъдат отнесени към никой друг, тъй като по времето на идването на Господ Иисус, на Иерусалимския престол не седял вече княз от Давидовото коляно, а чужденец – Ирод Иудомеец. Нито пък оттогава, та до днес, някой друг знаменит наследник на Давида [не е бил] нито светски владетел, нито духовен водач. По времето на Христовото раждане имало само няколко лица от Давидовия род и то незнатни и бедни. В това число били и Пресвета Богородица, и праведният старец Иосиф, дърводелецът. Ясно е, значи, че за изминалите хиляди години, откакто е изречено това пророчество, не се е появявал някой друг величествен наследник от Давидовото коляно, освен самия Господ Иисус. Това става още по-ясно от следващите думи: Както е небесното войнство безчетно и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат. Тези думи могат да бъдат отнесени само към духовното Давидово потомство чрез Христа, т.е. към християните, защото само броят на християните (а не Давидовите потомци по плът, от които не е останал никой) за тези 20 века може да се сравнява с броя на небесните звезди и морския пясък. О, братя мои, да се радваме, че и ние, като християни, сме в редиците на безбройния Божи народ, в този най-голям народ в историята на света, както по брой, така и по нрав. Да се радваме, още повече че и ние принадлежим към тази божествена Давидова Младочка, Която ни изкупи със Своята кръв от чуждата страна, направи ни свои наследници и сънаследници на вечното  Царство.

Преблаги Господи, Ти си избавил нас, блудните синове, от свинско унижение и гладуване и си ни направил Царски синове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  229 230 231 232 233 234 235 236 237  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765409
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031