8https://blagovestnik.bg/02-07-2026/
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ЮНИ
Разсъждение
Едни монаси попитали Паисий Велики: „Кажи ни, отче, слово за спасение и как трябва да живеем по Бога?“. Старецът им отговорил: „Вървете, изпълнявайте Божиите заповеди и пазете Преданието на Отците“. Преданието на Отците е опитът на светиите в духовната област, огромен опит от почти две хиляди години, опит на много стотици и хиляди свети мъже и жени. Каква по-богата съкровищница на мъдрост! Какво по-невиждано изобилие от доказателства за всяка истина в Свещеното Писание! И всичкото това съкровище, всичката тази мъдрост, всичките тези доказателства, всичкият този опит протестантите са отхвърлили! О, неизразимо безумие! О, просешка сиромашия!
БЕСЕДА за отмъщението и Отмъстителя
Не казвай: „Ще отвърна за злото“; остави на Господа и Той ще те запази (Пртч. Сол. 20: 22).
Не отмъщавай; не връщай зло за зло. Доста е злото от твоя съсед; ако ти му върнеш зло за зло, ще удвоиш злото в света; ако пък не му отвърнеш, той пък може с покаяние да изгори своето зло; и ти с търпение и прощаване да намалиш злото в света. Не отмъщавай; не отвръщай на злото със зло; чакай Господа, Той вижда и помни, ще разберете и ти, и твоят злосторник, че Господ вижда и помни. Питаш се: „Какво съм постигнал с това, като не съм отвърнал на злото със зло?“. Направил си най-мъдрото нещо, което си могъл да сториш в дадения случай, а именно: оставил си тази борба на По-Силния от тебе, и По-Силният победоносно ще се бори за тебе. Ако влезеш в борба със злосторника, може да бъдеш победен. Отстъпи, значи, своята борба на Победоносеца и Непобедимия и търпеливо чакай. Научи се от малкото дете – когато детето бъде нападнато от някого в присъствието на своя родител, то не отвръща на нападението с нападение, а гледа към родителя си и плаче. То знае, че родителят му ще го защити. Как ти не знаеш онова, което малкото дете знае? Твоя небесен Родител е непрестанно до тебе. Затуй – не отмъщавай; гледай към Родителя и плачи. Само така ще осигуриш за себе си победа в стълкновението с лошите хора.
О, Всесилни Господи, Който си казал: Отмъщението е Мое, защити ни с всесилната Твоя десница от неправедника, и ни възпри от отмъщение. Вразуми ни с Твоя Свят Дух, че по-голямо геройство е да претърпим, отколкото да отмъстим. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
С какви добродетели трябва да се украсява монахът, за да се научи да разпъва плътта си със страстите и похотите
Поучение по словото от свети Нил за телесните добродетели
Апостолът казва: Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите (Гал. 5: 24). Какво ни заповядва апостолът с тези думи? Заповядва ни, братя, и най-вече на вас, монасите, безстрастие, т.е. – за да постигнем нравствено съвършенство, трябва да се борим със самите себе си и сами себе си да подтикваме [към такава борба]. Как да постигнем това?
Свети Нил казва: „Добродетелите, водещи човека към безстрастие, са следните: въздържание, пост, молитва, жажда, бдение, всенощна молитва, чести коленнопреклонения, отдалечаване от всякакъв разкош, строга умереност в храната, пиене само на вода, спане на земята, бедност, нестяжение, смирение, трудолюбие, мълчание, занимание с ръкоделие, [понасяне на] всякакви страдания, борба с плътта и отстраняване от всичко, което съблазнява – и всичко това трябва още да се допълва с особено смирение и благодарност към Бога“.
Ето добродетелите, посочени от свети Нил, за постигане от нас, и особено от монасите, на безстрастие. Какво да добавим към това? Според нашето мнение е необходимо да водим постоянна борба с дявола и за да постигнем победа над него, трябва да се привържем и към трудолюбието. „Както когато котелът кипи – казва преподобни Пимен Велики, – нито муха, нито друго каквото и да е насекомо, не смее да се докосне до него, така и до монаха, който е зает с монашеските дела, врагът на човешкия род не смее да пристъпи. А който пребивава в небрежност и леност, той го събаря без какъвто и да е труд.“
Затова, вие, монасите, чрез труд, молитва, добри помисли, смирение, борба с плътта и особено със страх Божий постигайте безстрастие и като го постигнете, ще бъдете причислени към тези Христови раби, чиято плът е разпната със страстите и похотите. Амин.
Автор – протоиерей Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
8https://blagovestnik.bg/01-07-2026/
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЮНИ
Разсъждение
С каквото внимание един учен изследва природните явления, с още по-голямо внимание ние трябва да изследваме проявите и действията на Божията благодат. Ето какво свидетелства за въздействието на Причастието един от духовните великани. О. Иоан Кронщадски пише: „Удивявам се от величието и животворството на божественото Причастие – една старица, плюеща кръв и вече съвсем изнемощяла, не можеща да яде нищо, в онзи ден, когато прие от мене Причастие, започна да се поправя. Умиращо момиче, след приемането на Причастие, започнало да се поправя – да яде, да пие и да разговаря, докато преди това било почти в безсъзнание и в конвулсии и нищо не ядяло и не пиело“. О, да би всеки свещеник с вниманието на учен и с любовта на молитвеник, подобно на св. Иоан, да вижда и следва благодатните действия на св. Причастие.
БЕСЕДА за задължението на Бога
Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу и Той ще му отплати за неговото благодеяние (Пртч. Сол. 19: 17).
И сиромахът, който проси, и богатият, който дава – и двамата задължават Господа, но само при условие, че сиромахът проси в име Господне и със смирение, и че богатият дава в име Господне с милосърдие. Всеки, който получава, трябва да знае, че получава Божието, и всеки, който дава, трябва да знае, че дава Божието. Такова получаване има цена и такова даване има цена. Всички ние идваме голи на този свят и голи си отиваме от него. Всички ние сме просяци пред Господ, защото нямаме нищо, което да не сме получили от Господ. Затова, давай на брата сиромах, както и на тебе Бог ти е дал. Когато правиш милостиня, ти взимаш чуждото и го даваш на свой. Бедният човек ти е по-близък от твоето имане, както на Бога, Сътворителя на човеците, всеки човек Му е несравнимо по-скъп от всяко друго Негово притежание. Ако ти е дадено богатство – дадено ти е за изпитание. Да се изпита сърцето ти! Да видят Бог и цялото небесно войнство дали си разбрал от Кого е твоето богатство и защо ти е дадено то. Блазе ти, ако разбираш, че имотът ти е от Бога и Божий. Блазе ти, ако приемеш сиромасите за твои другари и за твои чеда, и с тях разделиш, онова, което Бог ти е поверил! О, колко неизмеримо е Божието човеколюбие! Виж, всичко, което имаш, принадлежи на Бога, и все пак Бог гледа на Себе Си като на твой длъжник, ако ти взимаш от Него и го даваш на сиромасите, и ще ти заплати за твоето добро. Коя милост да се сравни с тази!
О, Господи човеколюбиви, открий на нашия ум тайната на Твоята милост, смекчи сърцата ни като восък, та като свещ да гори и свети отблясъкът на Твоята неизказана милост! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Поучение по словото от Патерика за хранещите се на трапезата монаси
Защо се случва, братя, някой да се храни с разкошни и вкусни ястия, но постоянно да се оплаква че храната е безвкусна, че му липсва апетит, и че е с разклатено здраве? И обратно, защо друг вкусва само хляб и вода, но въпреки това е доволен от такава трапеза, не иска подбрани храни и е в цветущо здраве? В първия случай затова, че често дори вкусните храни не са полезни за човека, защото той забравя, че храната е дар от Бога, че трябва да я яде с благодарност и молитва и да бъде доволен от това, което Бог праща. А в другия случай хлябът и водата са полезни, защото се приемат от ръката Господня с благодарност и се ядат с благоговение и молитва.
Веднъж един прозорлив старец наблюдавал монасите, които седели около трапезата и всички ядели една и съща храна. И видял, че някои от тях се хранят с мед, други – с хляб, а трети – с нещо много нечисто – тор. Старецът се удивил на тази разлика в храните и започнал да се моли на Бога: „Господи, открий ми тази тайна: нали на трапезата на всички е дадена една и съща храна. Защо тя е толкова изменена за някои и се оказва, че едни ядат мед, други – хляб, а трети – нещо нечисто?“. И ето, старецът чул свише глас: „Тези, които си видял да ядат мед, са онези, които със страх и трепет, и духовна радост седят на трапезата и се молят непрестанно, и молитвата им като кадило се възнася към Бога. Затова и храната им се струва като мед. Онези, които си видял да ядат хляб, са тези, които са доволни от храната, изпратена им от Бога. А тези, които сякаш ядат нещо нечисто, са онези, които роптаят и казват: „Това е добро, а това е гнило“.
Затова не бива да размишляваме като последните, а да благодарим и да славим Бога, за да се изпълни казаното: Ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете (I Кор. 10: 31).
Какви са изводите от казаното? Първо, че трябва да сме доволни от това, което Господ ни праща за храна. Второ, че трябва да я приемаме с благодарност и молитва. Трето – да помним, че само при тези условия храната ще бъде вкусна и полезна за здравето.
И всичко това, братя, е самата истина. Вижте древните подвижници! Някои от тях са се хранели само с треви и корени, а между това са живели по сто и повече години. А вижте и мнозина от днешните християни. Постоянно разнообразяват храната, а често се лекуват и даже не доживяват и до половината на живота си. Ясно е, че първите доживявали до старини, защото са били въздържани и невзискателни към храната и винаги са я приемали с молитва. А вторите са били придирчиви и невъздържани и често сядали около масата, като забравяли дори да се оградят с кръстното знамение.
Сред нас, братя, да няма нито един от последните! Да сме доволни от това, което Бог ни праща, и най-вече да не забравяме да благодарим на Бога за храната си. Няма защо да подражаваме на модата. Господ казва: Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели (Мк. 8: 38). Да не забравяме това. Амин.
Автор – протоиерей Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
8https://blagovestnik.bg/30-06-2026/
30 ЮНИ / 17 ЮНИ (СТАР СТИЛ)
СВ. МАНУИЛ, САВЕЛ И ИСМАИЛ
Кондак, глас 2:
Верою Христовою уязвлени всеблаженнии, и сего верно испивше чашу, персская служения и дерзость на землю низложисте, Троицы равночисленнии, молитвы творяще о всех нас.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮНИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Христовите врагове, винаги получавали, резултат противен на своите усилия срещу Христа. Вместо да преградят реката на християнството, те я разширявали, правели я по-дълбока и по пълноводна[1]. Вместо да я пресушат, те, така да се каже, правели от нея потоп по целия свят. Където загивал един, мъченик, на неговото място се появявала цяла чета; където искали да посрамят, избуявала слава; където се чуело – край на християнството, там започвал изобилен растеж.
Без оглед и съобразяване с международните обичаи, Иулиан Отстъпник, поради своя безумен идолопоклоннически фанатизъм, убил персийските пратеници за мир – Мануил, Савел и Исмаил. И какво постигнал Иулиан с това? Умножил броя на християните, увеличил броя на светите мъченици, и приближил собствения си край и края на езичеството. Косвено и неволно отстъпника е помагал за разпространението и вкореняването на християнството. И то не само със своето злобно гонение, а и със своите неволни изявления. В споровете си с християните той заявил: „Христос не е направил нищо в живота си, което да заслужава слава, освен ако не се смятат великите дела, дето Той е лекувал, сакати и слепи, и е изгонвал демоните!“. О, нещастнико! Как само едно отваряне на очите на един слепец със слово, да не е по-велико дело от покоряването на десет царства! Но ценното тук е, че този, най-голям, след Иуда, предател на Христа, признава Христовите чудеса.
БЕСЕДА за погибeлта на онзи, който лъжесвиделствува
Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине (Пртч. Сол. 79, 9)
Бог и цялото небесно войнство виждат онова, което се случва в света. Как, значи, човек може да скрие истината от толкова свидетели на истината! И не само, че войнството небесно вижда истината, но и ревнува за истината. Как, значи, един смъртен човек може да върви против истината – това означава [ че върви] против безбройните небесни ревнители за истината. Наистина, помрачен ум има онзи, който мисли, че може да скрие истината и да яви лъжата вместо истина. Когато милиони проницателни ангели знаят истината, може ли един човек да скрие истината? Може ли някой да застане против истината и да не остане ненаказан? О, братя мои, няма нищо по-измамно от лъжата! Нищо по-неуспешно! Нищо по-дръзко! Нищо по-неразумно! Онова, което се случва вътре в човека, Бог и цялото небесно войнство виждат. Особено вижда това ангела пазител на човека. И този ангел пазител не търпи човекът да изнася от себе си и да внася, нещо, което не е негово. Ако човек упорства в лъжата, неговия ангел го оставя и напълно го предава на духовете на лъжата. Тежко тогава на този човек! Какво ще го ползва лъжесвидетелството против себе пред Бога и небесната войска! По- добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. Защото, който лъже, лъже Божия Дух, и Духът Божий оставя лъжеца в тъмнина и смърт.
О, Господи, Праведни, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, никога да не лъжесвидетелствуваме. Услади ни с твоята свята истина и отклони нашия език от лъжливи слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – шумна
Необичайно чудо, показващо истината за възкресението на мъртвите
Възпоменание за седемте свети отроци от Ефес: Максимилиан, Екзакустодиан, Иамвлих, Мартиниан, Дионисий, Иоан и Константин
Ние вярваме, братя, че ще настъпи време, когато Господ наш, Иисус Христос, ще се яви в слава, ще вдъхне на всички Своето животворно дихание, ще изрече Своето всемогъщо слово и всички ние, сякаш събудени от сън, ще станем от своите гробове, ще станем и повече няма да легнем в тях, ще възкръснем и повече няма да умрем. За да се убедим по-силно в тази истина, Господ я е потвърждавал с велики чудеса в продължение на много векове. Възкресяването на мъртвите от Самия Него и от Неговите светии, явяването от задгробния свят, нетлението на светите мощи, чудесата, извършвани от Божиите угодници след смъртта им – всичко това нима не е най-убедителното доказателство за всеобщото възкресение? Разбира се, братя, да! Но знайте, че тази истина Господ понякога потвърждава и чрез знамения, още по-необикновени от споменатите и наистина превъзхождащи всеки ум. За ваше назидание ви предлагаме едно от тях. Надяваме се, че ще го изслушате с внимание.
Светите седем ефески отроци, чиято памет Светата Църква чества на четвърти август, живели по времето на гонителя на християните, Деций. Те били деца на градските старейшини. Всички изповядвали християнската вяра. Деций, като чул, че са християни, дълго ги принуждавал да принесат жертва на идолите. Като не успял в това, се отдалечил от Ефес, давайки им време за размишление. В негово отсъствие светите изповедници взели със себе си малко злато и сребро за препитание, напуснали града и се скрили в една пещера, наречена Охли, и там пребивавали много дни в молитва. Най-младият от тях, чието име било Иамвлих, ходел сам от пещерата до града. Там купувал храна и я занасял на своите другари. Веднъж, когато бил в града, чул, че Деций се е върнал, и разказал за това на другарите си. Страх обзел младежите и те започнали пламенно да се молят на Бога да ги избави от мъчителя. Молитвата им била чута и Господ извършил над тях необичайно чудо. Не само на сърцата, но и на цялото същество на Христовите изповедници дал покой, като потопил телата и душите им в необикновен сън, съвсем подобен на смъртта. Междувременно Деций започнал да ги търси, разпитвал за тях родителите им и накрая, като узнал, че те се крият в пещерата Охли, решил да ги погребе живи и заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата, където били те. Заповедта била изпълнена.
Минали столетия. Гоненията срещу християните се прекратили, а чудният сън на светците не преставал. Но ето че при царуването на император Теодосий Младши се появила ерес, отричаща възкресението на мъртвите. Тогава Господ, за да увери всички в истинността на всеобщото възкресение, дарувал живот на светите отроци и ги направил живи свидетели на възкресението. Те се събудили от необикновения, продължил 372 години (според други източници – 170 години) сън. Събудили се като от вчерашен сън, започнали да мислят и чувстват както преди, и изпратили Иамвлих в града да купи храна. Когато той наближил града, видял образа на Светия Кръст на портите му и се удивил. Но още повече се удивил, когато влязъл в града и чул някои да се заклеват в Името Христово, и си помислил: „Нима това е Ефес?“. Накрая, като извадил една златна монета, той поискал да купи хляб. Продавачите също се учудили, виждайки монета с образа на Деций, и завели Иамвлих при градоначалника. Той, заедно с епископа, дълго време го разпитвал и накрая тримата заедно тръгнали към пещерата. Като влезли в нея, намерили ковчеже с оловни плочки, с надпис върху тях, който свидетелствал за зазиданите седем мъченици, положени там. Когато влезли навътре в пещерата, видели самите светии, седящи и прославящи Бога. Това се случило на четвъртия ден от месец август. Веднага изпратили в Цариград вест за това на император Теодосий и той незабавно пристигнал в Ефес, влязъл в пещерата, където били светците, поклонил им се до земята, целунал ги и прославил человеколюбеца Бог. Светиите дълго разговаряли с царя за Божията вяра, след което починали с вечния сън и предали душите си в Божиите ръце. Това станало през месец октомври на двадесет и втория ден.
Не е ли показал Бог чрез това велико чудо Своето неограничено всемогъщество и власт над живота и смъртта ни, над душите и телата ни и над цялата ни съдба? А сънят, продължил толкова години, при съвършена непокътнатост на телата, не е ли несъмнено свидетелство за Божието всемогъщество и не доказва ли, че силата, която е запазила телата нетленни толкова дълго време, може лесно и от земята да възвърне на нашите тела предишния им вид? Разбира се, че е така. И защо било угодно на Господ да прекрати необикновения сън на светиите точно по време, когато се появила ереста, която отричала възкресението на мъртвите? Не е ли ясно, че това е станало, за да може с проявлението на Своята всемогъща сила Той да изобличи лъжата, да разсее съмненията и да направи невярващите в истината за възкресението вярващи? Тази истина винаги да се запази в сърцата и умовете ни!
Да помним винаги, че ще възкръснем, че смъртта и пребиваването на нашето тяло във властта на тлението и на разрушението му са само преход към новия живот. Да помним това и да пазим тялото си чисто и непорочно. Защото, братя, знайте, че то ще бъде възкресено за безсмъртен живот. Неговият вечен живот след възкресението ще съответства на сегашния ни живот. Амин.
Автор – протоиерей Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
8https://blagovestnik.bg/29-06-2026/
Необичайно чудо, показващо истината за възкресението на мъртвите
Възпоменание за седемте свети отроци от Ефес: Максимилиан, Екзакустодиан, Иамвлих, Мартиниан, Дионисий, Иоан и Константин
Ние вярваме, братя, че ще настъпи време, когато Господ наш, Иисус Христос, ще се яви в слава, ще вдъхне на всички Своето животворно дихание, ще изрече Своето всемогъщо слово и всички ние, сякаш събудени от сън, ще станем от своите гробове, ще станем и повече няма да легнем в тях, ще възкръснем и повече няма да умрем. За да се убедим по-силно в тази истина, Господ я е потвърждавал с велики чудеса в продължение на много векове. Възкресяването на мъртвите от Самия Него и от Неговите светии, явяването от задгробния свят, нетлението на светите мощи, чудесата, извършвани от Божиите угодници след смъртта им – всичко това нима не е най-убедителното доказателство за всеобщото възкресение? Разбира се, братя, да! Но знайте, че тази истина Господ понякога потвърждава и чрез знамения, още по-необикновени от споменатите и наистина превъзхождащи всеки ум. За ваше назидание ви предлагаме едно от тях. Надяваме се, че ще го изслушате с внимание.
Светите седем ефески отроци, чиято памет Светата Църква чества на четвърти август, живели по времето на гонителя на християните, Деций. Те били деца на градските старейшини. Всички изповядвали християнската вяра. Деций, като чул, че са християни, дълго ги принуждавал да принесат жертва на идолите. Като не успял в това, се отдалечил от Ефес, давайки им време за размишление. В негово отсъствие светите изповедници взели със себе си малко злато и сребро за препитание, напуснали града и се скрили в една пещера, наречена Охли, и там пребивавали много дни в молитва. Най-младият от тях, чието име било Иамвлих, ходел сам от пещерата до града. Там купувал храна и я занасял на своите другари. Веднъж, когато бил в града, чул, че Деций се е върнал, и разказал за това на другарите си. Страх обзел младежите и те започнали пламенно да се молят на Бога да ги избави от мъчителя. Молитвата им била чута и Господ извършил над тях необичайно чудо. Не само на сърцата, но и на цялото същество на Христовите изповедници дал покой, като потопил телата и душите им в необикновен сън, съвсем подобен на смъртта. Междувременно Деций започнал да ги търси, разпитвал за тях родителите им и накрая, като узнал, че те се крият в пещерата Охли, решил да ги погребе живи и заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата, където били те. Заповедта била изпълнена.
Минали столетия. Гоненията срещу християните се прекратили, а чудният сън на светците не преставал. Но ето че при царуването на император Теодосий Младши се появила ерес, отричаща възкресението на мъртвите. Тогава Господ, за да увери всички в истинността на всеобщото възкресение, дарувал живот на светите отроци и ги направил живи свидетели на възкресението. Те се събудили от необикновения, продължил 372 години (според други източници – 170 години) сън. Събудили се като от вчерашен сън, започнали да мислят и чувстват както преди, и изпратили Иамвлих в града да купи храна. Когато той наближил града, видял образа на Светия Кръст на портите му и се удивил. Но още повече се удивил, когато влязъл в града и чул някои да се заклеват в Името Христово, и си помислил: „Нима това е Ефес?“. Накрая, като извадил една златна монета, той поискал да купи хляб. Продавачите също се учудили, виждайки монета с образа на Деций, и завели Иамвлих при градоначалника. Той, заедно с епископа, дълго време го разпитвал и накрая тримата заедно тръгнали към пещерата. Като влезли в нея, намерили ковчеже с оловни плочки, с надпис върху тях, който свидетелствал за зазиданите седем мъченици, положени там. Когато влезли навътре в пещерата, видели самите светии, седящи и прославящи Бога. Това се случило на четвъртия ден от месец август. Веднага изпратили в Цариград вест за това на император Теодосий и той незабавно пристигнал в Ефес, влязъл в пещерата, където били светците, поклонил им се до земята, целунал ги и прославил человеколюбеца Бог. Светиите дълго разговаряли с царя за Божията вяра, след което починали с вечния сън и предали душите си в Божиите ръце. Това станало през месец октомври на двадесет и втория ден.
Не е ли показал Бог чрез това велико чудо Своето неограничено всемогъщество и власт над живота и смъртта ни, над душите и телата ни и над цялата ни съдба? А сънят, продължил толкова години, при съвършена непокътнатост на телата, не е ли несъмнено свидетелство за Божието всемогъщество и не доказва ли, че силата, която е запазила телата нетленни толкова дълго време, може лесно и от земята да възвърне на нашите тела предишния им вид? Разбира се, че е така. И защо било угодно на Господ да прекрати необикновения сън на светиите точно по време, когато се появила ереста, която отричала възкресението на мъртвите? Не е ли ясно, че това е станало, за да може с проявлението на Своята всемогъща сила Той да изобличи лъжата, да разсее съмненията и да направи невярващите в истината за възкресението вярващи? Тази истина винаги да се запази в сърцата и умовете ни!
Да помним винаги, че ще възкръснем, че смъртта и пребиваването на нашето тяло във властта на тлението и на разрушението му са само преход към новия живот. Да помним това и да пазим тялото си чисто и непорочно. Защото, братя, знайте, че то ще бъде възкресено за безсмъртен живот. Неговият вечен живот след възкресението ще съответства на сегашния ни живот. Амин.
Автор – протоиерей Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
8https://blagovestnik.bg/29-06-2026/
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮНИ
Разсъждение
Изброявайки чудесата в християнската вяра, никога не трябва да забравяме чудесата на промяна в сърцата и нравите на хората истински обърнали се във вярата. Колко яростни престъпници тази вяра е облагородила! Колко кръвожадни разбойници е превърнала в незлобни агънца! Колко развратници е превърнала в девственици! Колко самолюбиви сребролюбци е научила на милосърдие! Колко страхливци е поставила на пътя на саможертвеността! За руския княз Владимир, митрополит Филарет пише: „Сластолюбив, че няма накъде повече, езичникът Владимир в християнството станал образец на чист съпружески живот; отпуснал от себе си всички жени и наложници и заживял с една – благоверната Ана. Зъл отмъстител и братоубиец, в християнството станал най-нежният приятел на бедните. Бедните винаги имали свободен достъп до него и той им раздавал храна и пари с щедра ръка. И повече от това: „Болните не са в състояние да дойдат до моя дворец“ – казвал той, и наредил по улиците да се развозват месо, риба, хляб, квас и мед. Евангелските слова „блажени милостивите“, проникнали в дълбините на неговото сърце и станали закон за живота му“.
БЕСЕДА за това, че смъртта и животът зависят от езика
Смърт и живот са подвластни на езика (Пртч. Сол. 18: 21).
Това не е ли потвърдил сам Господ Иисус, като казал, че за всяка празна дума ще се даде отговор на Страшния Съд? Не е ли казал Той: Защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден? (Мат. 12: 36 – 37). Който бъде оправдан, ще получи живот, който бъде осъден, ще получи смърт. Виждате ли, значи, как във властта на езика са животът и смъртта? А апостол Иаков казва: Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло (Иак. 3: 2). Велика наистина и неизследима е тайната на словата, и отпечатъкът на думите не може да се измери или пресметне. Днес човешките думи с различни средства могат да се пренесат от единия край на нашата планета до другия. Казаните с езика думи в Америка може да се чуят с ухото в Европа. Не е ли това подобно на Божието всечуване? О, братя мои, ние не можем да прошепнем нищо на земята, което да не бъде чуто на небесата. Всяка наша дума застава пред събора на Божиите ангели. Всяка наша гнила дума се прихваща от ада и той я пази като залог за нашата вечна смърт. А всяка добра дума отива в Рая и се пази като залог за нашия вечен живот. Наистина, премъдро казва и своевременно ни вразумява старозаветният мъдрец с думите: Смърт и живот са подвластни на езика!
О, Господи, Спасителю наш, вечно Божие слово, помогни ни да обуздаем нашия език, за да не говори за нашата погибел. Помогни ни да казваме с езика си само онова, което е по Твоята свята воля и за нашето вечно спасение в безсмъртния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Господ понякога допуска праведниците да страдат от клевети, за да ги прослави впоследствие още повече, и да отклони тези, които ги осъждат, от греха на осъждането
Поучение по словото за монаха и блудницата
Защо Господ понякога допуска праведниците да страдат от клевети? Какво да се отговори на този въпрос?
Веднъж един монах отивал на служба. На пътя го срещнала блудница и му казала: „Спаси ме, отче, както и Христос спасил блудницата“. Монахът, без да гледа на това, че може да го осъдят, я хванал за ръка и минал с нея през целия град. Народът видял това и казал: „Монахът си е взел за жена блудница!“. Когато вървели към един женски манастир, блудницата видяла близо до църквата изоставено дете и го взела при себе си, за да го възпитава. Минала една година и някакви хора дошли при бившата блудница, и като я видели с дете на ръце, казали: „Добрата монахиня ето че роди и монах!“. И в град Тир се разчуло, че блудницата Порфирия е родила от монаха, и че детето много прилича на него. И когато монахът получил от Бога откровение за смъртта си, той повикал при себе си бившата блудница, а сега монахиня Порфирия, и ѝ казал: „Да отидем в Тир, аз трябва да бъда там и искам и ти да дойдеш с мен“. Порфирия тръгнала, а с нея бил и възпитаникът ѝ, вече седемгодишно момче. Когато пристигнали в града, старецът се разболял тежко. По това време стотина жители се събрали да го навестят. Старецът казал: „Донесете огън“. Те донесли мангал, пълен с горящи въглени. Старецът ги сложил в полите на дрехата си и казал на заобиколилите го: „Знайте, братя, че както Моисеевата къпина горяла и не изгаряла, и както тази моя дреха остана невредима от огъня, така и аз от деня на раждането си досега не съм познал грях с жена и съм запазил девството си“. Всички, като видели, че дрехата на стареца се е запазила съвършено от огъня, удивили се и прославили Бога, Който има при себе си такива тайни свети раби. Братя, престанете да хулите и да осъждате чуждите грехове!
И тъй, братя, вярно е, че Господ понякога допуска праведните да страдат от клевети, та после да ги прослави повече, а осъждащите да отклони от греха на осъждането. Старецът монах бил осъден като блудник, а в същото време бил свят девственик. И ето че заради неговото търпение Господ открил невинността му и го прославил като чудотворец. Осъждащите го били вразумени и разбрали, че грехът на осъждането е много тежък грях, защото често е възможно да се осъди човек, невинен в каквото и да е, за което в житията на светците има много примери. Затова, нека невинно оклеветените и осъдените да пребивават в търпение, надявайки се на справедливата Божия отплата, а привикналите да осъждат да се откажат от лошия си навик и да помнят думите на Писанието: Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога (1 Кор. 4: 5). Амин.
Автор – протоиерей Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
8https://blagovestnik.bg/28-06-2026/
28 ЮНИ / 15 ЮНИ (СТАР СТИЛ)
СВ. ПРОРОК АМОС
СВ. КНЯЗ ЛАЗAР СРЪБСКИ
СВ. ИСИХИЙ ДОРОСТОЛСКИ
БЛАЖЕНИ АВГУСТИН
СВ. ГЛИКЕРИЙ, ИЗПОВЕДНИК РУМЪНСКИ
Тропарь пророка Амоса, глас 2
Проро́ка Твоего́ Амо́са па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак пророка Амоса, глас 4
Очи́стив ду́хом, проро́че,/ твое́ светоза́рное се́рдце, сла́вный Амо́се,/ проро́чествия дар свы́ше прие́мь,/ возопи́л еси́ велегла́сно во страна́х:// се Бог наш, и не приложи́тся ин к Нему́.
Тропарь благоверному князю Лазарю Сербскому, глас 3
Красоту́ возжеле́в сла́вы Бо́жия, в земне́й Тому́ благоугоди́л еси́ и, поруче́нный ти́ тала́нт до́бре возде́лав, усугуби́л еси́, о не́мже и подвиза́вся до кро́ве. Отону́дуже и мзду́ боле́зней твои́х, я́ко му́ченик, прия́л еси́ от Христа́ Бо́га: Его́же моли́ спасти́ся пою́щим тя́, Ла́заре.
Кондак благоверному князю Лазарю Сербскому, глас 8
Возбра́нника благоче́стия всеизря́дна и му́ченика о и́стине непосты́дна, че́стне и по до́лгу восхваля́ет тя́ ста́до твое́, богому́дре, но́ я́ко име́я дерзнове́ние ко Христу́ Бо́гу, тебе́ сла́вящим смире́ние испроси́, да зове́м ти́: ра́дуйся, Ла́заре приснопа́мятне.
Тропар на св. Исихий Доростолски, глас 4
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
Тропарь св. Гликерию, глас 4
Веры истинныя исповедниче, архипастырю добрый Христовы Церкве, верным светильниче, преблаженне святителю Гликерие, сподобивыйся вечнаго живота венчания, моли Христа Бога, спастися душам нашым.
Кондак свт. Гликерию, глас 8
Иерарше преизряднейший Церкве Христовы, Правыя Веры поборниче, покрый вся правоверныя люди, поющыя ти присно:
Радуйся, святителю Христов Гликерие, дивен исповедниче Господень.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮНИ
Разсъждение
Не е лесно да изкорениш от себе си духа на суетата и самоизтъкването; в това са успявали само великите духовници, на първо място – с [помощта на] великата Божия благодат, с непрестанно бдение над своята душа и с твърде прецизни духовни наблюдение и разграничения [на помислите]. Авва Нистерой веднъж вървял по пътя със своя събрат. Изведнъж на пътя видели змия. Братът бързо побягнал настрани, а след него побягнал и великият Нистерой. „Нима, отче, и ти се страхуваш?“ – запитал монахът Нистероя. Тогава старецът отговорил: „Не, синко, не се страхувам, но трябваше да побягна – иначе нямаше да мога да избягам от духа на суетата. Т.е. ако бях останал на място, ти щеше да ми се възхищаваш, а аз щях да се суетя от това!“.
БЕСЕДА за сиромаха и неговия Творец
Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули (Пртч. Сол. 17: 5).
Ако си богат, с какво си богат, ако не с името Божие? Нещата, които съставляват твоето богатство, чии са, ако не са Божии? Ако значи се гордееш с онова, което имаш, значи, се гордееш с чуждо богатство, гордееш се с Божия заем. Защо тогава се гавриш със сиромаха, който има в ръката си по-малко от чуждото имане? Защо се гавриш с него, ако той е взел по-малък заем от Бога, отколкото ти? Щом е взел малко, малко и ще дължи; а ти, който си взел повече, повече и ще дължиш. Не само, че не трябва да се гавриш със сиромаха, ами трябва и да му се удивляваш. Гледай, той се бори на площада на този свят с много по-малко средства от тебе. И двамата сте войници, само че ти воюваш като войник изобилно снабден със всичко потребно, а той воюва гладен. Ако и двамата не издържите и се предадете, той ще бъде по-леко осъден от тебе; ако ли пък и двамата победите, той ще получи по-голяма награда от тебе и неговата победа ще е по-славна от твоята. Който се гаври над гол и гладен войник, се гаври над неговия цар. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули. Ако разбираш, че Творецът на сиромаха и твоят Творец са един и същи, ти не ще му се подиграваш. Ако знаеш, че и сиромахът стои в същия боен ред, в който си и ти, ще го облечеш, нахраниш и доближиш до себе си.
О, Господи, Вседържителю, неизмерима е Твоята мъдрост в домостроителството на творенията. Просвети ни с Твоя Свят Дух, та да се удивим на Твоето домостроителство и да гледаме с любов на всичко, сътворено от Тебе, та чрез него да виждаме Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
27 ЮНИ / 14 ЮНИ (СТАР СТИЛ)
СВ. ПРОРОК ЕЛИСЕЙ
СВ. МЕТОДИЙ, ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ
СВ. ВЛАДИМИР (БОГОЯВЛЕНСКИ), МИТРОПОЛИТ КИЕВСКИ
СЪБОР НА ДИВЕИВСКИТЕ СВЕТИЙ
Тропарь пророка Елисея, глас 4
Во пло́ти А́нгел,/ проро́ков основа́ние,/ вторы́й Предте́ча прише́ствия Христо́ва, Илия́ сла́вный,/ свы́ше посла́вый Елиссе́еви благода́ть/ неду́ги отгоня́ти/ и прокаже́нныя очища́ти,// те́мже и почита́ющим его́ то́чит исцеле́ния.
Кондак пророка Елисея, глас 2
Проро́к Бо́жий яви́лся еси́,/ сугу́бую благода́ть прие́мь,/ вои́стинну досто́йную тебе́, Елиссе́е блаже́нне:/ Илии́ бо был еси́ совсе́льник,// с ни́мже Христу́ Бо́гу моли́ся непреста́нно о всех нас.
Ин тропарь пророка Елисея, глас 4
И́же во пло́ти А́нгел,/ и проро́ков нача́льнику свиде́тельствова, сла́вный Елиссе́е,/ ди́вны чудеса́ соде́лал еси́, проро́че,/ поспе́шеством Свята́го Ду́ха;/ си́лою Илиино́ю исцели́в во́дное естество́,/ зве́ри же погуби́, пожира́ющия,/ и Неема́на очи́сти,/ и вдови́ча сы́на воскреси́л еси́,// и всем чту́щим тя да́руй благода́ть и исцеле́ние.
Тропарь святителю Мефодию, патриарху Константинопольскому, глас 4
Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ Я́же веще́й И́стина./ Сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ святи́телю Мефо́дие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак святителю Мефодию, патриарху Константинопольскому, глас 2
На земли́ подвиза́лся еси́, я́ко безпло́тный,/ и Небеса́ насле́довал еси́, Мефо́дие,/ я́ко изъясни́вый в конце́х ико́н поклоне́ние,/ в труде́х бо и боле́знех вя́щше пребы́в,/ не преста́л еси́ дерзнове́нием,// облича́я отмета́ющияся ико́ны Христо́вы.
Тропарь священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2
Ве́ры Правосла́вныя непоро́чный блюсти́телю/ и за́поведей Христо́вых усе́рдный исполни́телю,/ священному́чениче Влади́мире,/ Христа́ всем се́рдцем возлюби́в,/ па́ству твою́ до́бре упа́сл еси́,/ незло́биво му́ченическую смерть прия́л еси́./ Сего́ ра́ди в ве́чной сла́ве пребыва́я,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2
О́браз Христо́ва милосе́рдия явля́я,/ покро́в и защище́ние па́стве твое́й был еси́,/ святи́телю о́тче Влади́мире,/ в кро́тости страда́ния прие́мля, безбо́жных мучи́телей,/ благословля́я, прости́л еcи́.// Те́мже и нам испроси́ у Христа́ Бо́га дух ми́рен и ве́лию ми́лость.
Ин тропарь священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2
Ве́ру Правосла́вную непоро́чно соблю́д,/ по́двигом до́брым во святи́тельстве подвиза́лся еси́,/ священному́чениче о́тче Влади́мире,/ и убива́ющим тя рекл еси́:/ Госпо́дь да прости́т вас./ Сего́ ра́ди угото́вася ти вене́ц пра́вды от Христа́, Бо́га на́шего,/ Его́же, я́ко име́яй дерзнове́ние, моли́,/ оправда́ние дарова́ти нам в День Су́дный.
Тропар на Дивеевските светии, глас 5
Днесь церко́вная расширя́ются не́дра,/ прие́млюще бога́тство Бо́жия благода́ти,/ и ра́дуется Пресвяты́я Богоро́дицы избра́нная оби́тель,/ па́мять соверша́ющи многоимени́таго ли́ка святы́х Диве́евских,/ в Небе́снем Ца́рствии торжеству́ющих// и моля́щихся о душа́х на́ших.
Кондак на Дивеевските светии, глас 8
Сосу́ди Ду́ха Свята́го яви́стеся честны́м ва́шим житие́м,/ усе́рднии служи́телие Пресвяты́я Богоро́дицы,/ в земли́ Диве́евской просия́вшии,/ помяни́те нас у Престо́ла Бо́жия во Ца́рствии Небе́снем.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮНИ
Разсъждение
„Мястото няма да ни спаси, ако не изпълняваме Божията воля“ – казва премъдрият Златоуст. За някой си монах се говори, че живял в един манастир, където пет събратя го обичали, а един го оскърбявал. Заради този единствен, който го оскърбявал, той се преселил в друг манастир. В този, втория манастир, осем го обичали, а двама го оскърбявали. Той побягнал в трети манастир. Тук седмина го обичали, а петима го оскърбявали. Той тръгнал за четвърти манастир. Но по пътя размислил: „Докога ще бягам от място на място? В целия свят няма да намеря спокойствие. По-добре е да стана търпелив“. Взел хартия и написал с едри букви: „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. Като се настанил в четвъртия манастир, и тук едни го обичали, а други го оскърбявали. Но той започнал търпеливо да понася обидите. И когато някой го оскърбявал, той изваждал хартията и прочитал: „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. И тъй с търпението си спечелил обичта на всички. И останал на това място до смъртта си.
БЕСЕДА за смирението като предвестник на славата
Пред славата върви смирение (Пртч. Сол. 75: 33).
Думата тук е за истинската слава, а не за измамната; за вечната слава, а не за умиращата. Славата, която е от хората, ще умре, а славата, която е от Бога, е слава неувяхваща. Който е прославен от хората, не е прославен, а когото Бог прослави, той е прославен. Един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан 5: 44 ) – казал Господ на еврейските книжници. Виждате, че Господ различава човешката слава от божествената слава. А за Себе Си Той казал: От човеци слава не приемам (Иоан 5: 41 ). Който търси слава от хората, той върви по пътя на гордостта, а който търси слава от Бога, той върви по пътя на смирението. Никой без смирение не е прославен от Бога. Божиите светии са били най-смирените Божии слуги. С превелико смирение се отличавала и Пресвета Богородица. Своето превелико смирение Тя отдавала на избраничеството Си за Богоматер: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си. Но Най-смиреният от всички най-смирени е бил Сам Подвигоположникът – Господ наш Иисус Христос. През земния Му живот смирението винаги вървяло пред славата. И нашият живот, братя, ако желаем истинска слава, трябва да бъде такъв. Защото, ако смирението не предшества славата, славата никога няма да дойде.
О, Господи Иисусе, пример и учител на смирението, единствена наша славо и Прославителю на всички смирени и кротки, вдъхнови ни с Твоето неизказано смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
