https://blagovestnik.bg/04-03-2025/
Разказ за човека, който заради милостинята се спасил от болест, но после съжалил за златото и умрял
При болести, и особено при тежките, и скъперниците стават щедри. Желаейки да оздравеят, но загубили всякаква надежда за помощ от лекарите, те, както и всички, са готови да раздадат всичко, само и само да се вдигнат от одъра и да избегнат смъртта, и започват с щедра ръка да благотворят.
Но болестта отминава, а щедростта като че ли не е съществувала! Скъперникът мисли за парите и забравя за Божията милост към него. Роптае за своята, както му се струва, разточителност, оплаква се от своето малодушие и на какво ли не е готов само и само да си върне раздаденото по време на болестта. Но неблагодарността към Бога е непростима.
Крайно ожесточение! Но чуйте как понякога Божият гняв настига такива хора и се научете да бягате от скъперничеството и неблагодарността към Бога.
Един човек от Цариград се разболял тежко. Обхванат от ужас пред смъртта, решил да привлече върху себе си Божията милост чрез милостиня. Раздал на бедните тридесет литра злато и милостинята действително го спасила. Той оздравял. Какво друго му оставало освен ден и нощ да благодари Богу за спасението си? Но не! Много се затъжил за своето злато и мисълта за раздадената по време на болестта милостиня не му давала и минута покой. Измъчван от нея, веднъж отишъл при един от своите приятели и му открил скръбта си. Онзи бил милостив и благочестив човек. Пожелал да вразуми сребролюбеца. „Отхвърли – му казал той – дяволския съвет и не гневи Бога, Който заради милостинята те е спасил. Иначе, кой знае? Може да те порази със внезапна смърт и тогава ще умреш без покаяние.“ Но скъперникът не се вразумил от тези думи. Тогава неговият приятел му казал: „Щом не искаш да ме послушаш, да постъпим така: да отидем в църквата, там ще ти върна твоите пари, само че кажи пред Бога, че не ти си сторил милостинята, когато беше болен, а аз“. Сребролюбецът се зарадвал много на това предложение. Двамата отишли в храма. Там той получил златото и казал, каквото приятелят му искал. После спокойно си тръгнал. Но, уви. Той повече не видял дома си. След като излязъл от храма, изведнъж паднал пред църковната врата и умрял. Ужас обзел присъстващите, които във внезапната смърт на неблагодарния скъперник видели явното му наказание от Бога за неговото скъперничество и неблагодарност.
Приятелят му взел от скъперника златото и веднага го раздал на бедните.
След този толкова внушителен пример за пагубните последствия от скъперничеството и неблагодарността към Бога какво да кажем за вас, братя, които се чувствате виновни в тези или други подобни на тях пороци? Заедно с гореразказания случай често си спомняйте и евангелските слова, казани на онзи, който искал да събори житниците си и да направи нови: Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? (Лк. 12: 20). Спомняйте си и думите на апостол Иаков: Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. Златото ви и среброто ръждясаха, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас (Иаков 5: 1–3). Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/03-03-2025/
Неопитните не бива да тълкуват Словото Божие
Из Патерика: За монаха е добре да се труди
Обичащите да четат Свещеното Писание, често никак не се притесняват да се захващат с неговото тълкуване. Но аз, братя, не ви съветвам да правите това. В Словото Божие има много тайнствено, предобразно, загадъчно и трудно разбираемо съдържание. Дори и малцина от светите отци са се захващали с неговото тълкуване. Който от необразованите се заеме с това дело само от тщеславие, той греши и е много жалък. Един монах прочел в Писанието: не делайте брашна гиблющего, т.е. трудете се не за храна тленна (Иоан 6: 27), си въобразил, че смисълът на тези думи е, че човек трябва да живее като безплътен ангел и да не се грижи за храната, и въобще да се занимава с труд е грях.
Трябва да знаем, че тези думи са казани от Господ Иисус по повод насищането на многочислен народ с пет хляба. След това събитие, на следващия ден, народът търсил Иисуса за повторение на чудото. И затова Господ вразумява желаещите това да се повтори повече да не очакват от Него и друг път телесна храна, каквато им била дарувана вчера, а да се погрижат за нетленна храна. Т.е. за тайнствено съединение с Него, което Той предлага на всички в тайнството на Своето Тяло и Кръв [Причастието]. Споменатият вече монах не разбрал това. Неправилно схванал и думите на Спасителя към Марта: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща и прочие (Лк. 10: 41). Отишъл веднъж на Синайската планина при преподобни Силуан. Като видял учениците му да работят, той изказал своето неправилно разбиране на горепосочените думи от Свещеното Писание и рекъл на преподобния и на учениците му, че според Словото Божие да се работи е грях: Не делайте брашна гиблющего и Мария избра добрата част (Лк. 10: 42). Някой друг може и да би повярвал на неразумното тълкувание, но преподобни Силуан бил мъдър човек и просветен от Божията благодат. Той разбрал нелепостта на това тълкуване и скоро вразумил непризвания учител. Обърнал се към ученика си Захарий и казал: „Заведи госта в една празна стая“. Захарий го отвел. Не минало много време и монасите седнали да обядват. Затвореният гост гледал през прозореца и си мислел: „Сега ще повикат и мен“. Но никой не го повикал. Измъчван от глад, накрая той не изтърпял. Излязъл от килията, отишъл при преподобния и го попитал: „Отче, днес вие ядохте ли?“. „Ядохме“ – отговорил старецът. „Защо не ме поканихте?“ – продължил гостът. „Че защо да те каним? Ти си човек духовен и не употребяваш храна. Ние сме плътски. Искаме да ядем и затова работим. Ти нали казваш за себе си, че си избрал добрата част. Чети книги и ще се наситиш с духовни слова.“ Гостът разбрал своето неразумие и паднал в нозете на стареца. Преподобният, разбира се, му простил и казал: „Не забравяй, че и от телесния труд има полза. Нали заради Марта Мария е била похвалена на вечерята“.
Затова, братя, по отношение на тълкуването на Словото Божие бъдете внимателни. Четете го, поучавайте се от него, вниквайте в тълкуването му от светите отци и духовните пастири. Но Господ да ви пази от това да мислите, че самите вие можете да го тълкувате по-добре от други и своите собствени тълкувания да налагате на останалите. По-умни и хиляди пъти по-учени от нас били Арий, Македоний, Несторий, Евтихий и подобните им, но чрез произволното им тълкуване на Словото Божие сами знаете докъде стигнали? Колко души са погубили!?
Затова отново повтарям – по отношение на тълкуването – бъдете внимателни. Амин.
https://blagovestnik.bg/02-03-2025/
Поучение от блажени Иларион
За вас, монасите, ще бъде днешното наше слово. Ето какво ще ви кажем: В Пролога за днешния ден е поместено поучението на блажени Иларион, което по своето съдържание се отнася преди всичко за вашия монашески живот. Тъй като в това поучение, според нашето мнение, се съдържат много важни, полезни и спасителни за вас уроци, ние ви молим да обърнете особено внимание на неговото съдържание.
Св. Иларион, преди всичко, ви учи на страх Божий и любов към Бога. Той казва: „Както прикованият към дърво не може да прави нищо, което иска, тъй и отреклият се от света и прилепил се към Божията любов е далече от плътските помисли и похоти“.
След това блаженият ви напомня, че не е добро това, което е започнато добре, а това, което завършва добре. Не се осланяй на доброто начало, а пребъдвай в доброто.
Трето – той учи, че когато ви нападат нечисти помисли, трябва да ги откривате на вашите духовни отци. „Когато те нападнат нечисти помисли, не се срамувай да ги разкриеш пред твоя духовен отец, та той да стъпче главата на змията.“
Четвърто – той учи на търпение: „Ако ти си пристъпил да работиш за Господа, помни, че си дошъл в манастира не за безгрижие, покой или веселба, а за изкушения и скърби. През много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14: 22) и малцина са тези, които вървят по този път“.
Пето – св. Иларион ви учи да бягате от леността и непослушанието: „Не подражавай на ленивите и нехаещите за своето спасение, а бъди твърд в добрите помисли. Не подражавай на непокорните, непослушните и дръзките, които постоянно се карат помежду си и са навикнали да не слушат началниците“.
Шесто – светият отец внушава смирение и послушание: „Когато някой те унизи или укори, не отговаряй, но бъди като глух и ням и често чети за себе си Давидовия псалом: Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене (Псл. 38: 2).
Ако игуменът ти възложи някакво послушание, изпълни го с кротост и колкото може по-добре“.
В заключение блаженият Иларион отново заостря вашето внимание към Божия страх и завършва: „Началото на нашето спасение е страхът Божий. От него се раждат послушанието, презирането на мирските блага, умъртвяването на злата воля, победата над плътта, изцелението на душевните немощи“.
Мисля, че сега ще се съгласите с мен, като казах в началото, че поучението на блажени Иларион преди всичко се отнася към вашия монашески живот, и че в него се съдържат много уроци – важни, полезни и спасителни за вас. Да, по всичко личи, че светият отец неотклонно е преминал всички степени на монашеския живот по пътя на възнасянето към небето. И по този изминат от него път води там и вас. Води ви последователно и разумно. Запишете уроците му в сърцата си и според тях устройвате живота си.
Моля Бога, благодатта Божия, лекуваща немощните и възпълваща оскъднялото, винаги да пребъдва във вас и да укрепва вашите сили в добродетелите. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
Забележително чудо на Божията милост към милостивия
Разказ за монах Мартирий, който носил Христа
Вие знаете, братя, безспорната истина, че към милостивите Господ винаги е бил, е, и ще бъде милостив. Вие знаете, че милостивите ще бъдат помилвани (Мт. 5: 7), и милостта бива похвалявана на съда (Иак. 2: 13), и блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! (Псл. 40: 1). Всичко това е така и вие го знаете. Но знаете ли, че Господ е милостив към милостивите и не само милостив, но е необикновено милостив и им явява велики и неизповедими чудеса на Своето милосърдие? Ако не знаете това, то бъдете уверени, че и това е неоспорима истина, и сега ще ви го покажем.
В Саворската страна живял един христолюбив, нищелюбив и милостив монах; млад по възраст и стар по разум. Казвал се Мартирий. Живял свято. Имал обичай да ходи от своя манастир до съседния, при своя духовен отец, за да се молят заедно на Господа. Когато веднъж отивал по обичая си при духовника, Мартирий видял на пътя лежащ несретник, целият покрит със струпеи. Той искал да върви в същата посока, в която вървял и Мартирий, но нямал сили. Мартирий се съжалил над него, постлал на земята своята мантия, поставил върху нея нещастника и го понесъл на плещите си. Когато стигнал с товара си до манастира, където живеел духовникът му, последният го посрещнал и като прозорлив, изпълнен със Светия Дух, силно извикал към монасите, които били с него: „По-скоро отворете манастирската порта! Вижте, Мартирий иде – Бога носи!“. Мартирий пристъпил към портата, снел товара си и поискал да вдигне нищия от земята, но се оказало, че в мантията няма никого, а той видял с очите си Нашия Господ Иисус Христос да се възнася на небето, откъдето се чул глас: „О, Мартирие, ти не ме презря на земята и Аз няма да те презра на небесата! Ти погледна на мене милостиво, а Аз ще те помилвам вовеки!“.
След като Мартирий влязъл в манастира, духовният старец го запитал: „Къде е Този, Когото ти донесе на раменете си?“. Мартирий казал: „Отче, ако знаех Кой е Той, аз щях да падна в нозете Му“.
Случилото начаса се разчуло в манастира. Но духовникът отново попитал Мартирия: „Тежко ли ти беше, чедо, като носеше нищия?“. „Не – отговорил Мартирий, – когато Го носех, не чувствах никаква тежест, защото, Когото носих, е носил и мене, и целия свят. Той държи всичко със Словото Си.“
Виждате, че са чудни и неизповедими Божиите милости към милостивите, и понякога, пред очите ни, се сбъдват думите на св. Василий Велики: „Господ, Който е на небето, приема от твоите бедни ръце [милостинята в Негово Име]“.
Да, наистина, по-високо от небесата е Твоята милост (Псл. 107: 5), т.е. безкрайна и неизказана е Божията милост към милостивите!
Сам Господ приел милост от Мартирий и Сам му се открил! Какво по-чудно от това, по-поразително и непостижимо!
Всичко това се случило съвсем реално. Затова, братя, благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу (Евр. 13: 16). И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден (Лк. 6: 36). Господ казва: Оправдай вдовица, дай съд на сиромах, помогни на беден, защити сирак, облечи гол, погрижи се за разслабен и немощен, на хром не се присмивай, защити безрък и сляп доведи да види Моята светлина, старец и юноша в стените си запази, мъртви, дето и да намериш, след като ги отбележиш, предай ги на гроб – и Аз ще ти дам първо място в Моето възкресение (III Ездра 2: 20–23). Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/01-03-2025/
Забележително чудо на Божията милост към милостивия
Разказ за монах Мартирий, който носил Христа
Вие знаете, братя, безспорната истина, че към милостивите Господ винаги е бил, е, и ще бъде милостив. Вие знаете, че милостивите ще бъдат помилвани (Мт. 5: 7), и милостта бива похвалявана на съда (Иак. 2: 13), и блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! (Псл. 40: 1). Всичко това е така и вие го знаете. Но знаете ли, че Господ е милостив към милостивите и не само милостив, но е необикновено милостив и им явява велики и неизповедими чудеса на Своето милосърдие? Ако не знаете това, то бъдете уверени, че и това е неоспорима истина, и сега ще ви го покажем.
В Саворската страна живял един христолюбив, нищелюбив и милостив монах; млад по възраст и стар по разум. Казвал се Мартирий. Живял свято. Имал обичай да ходи от своя манастир до съседния, при своя духовен отец, за да се молят заедно на Господа. Когато веднъж отивал по обичая си при духовника, Мартирий видял на пътя лежащ несретник, целият покрит със струпеи. Той искал да върви в същата посока, в която вървял и Мартирий, но нямал сили. Мартирий се съжалил над него, постлал на земята своята мантия, поставил върху нея нещастника и го понесъл на плещите си. Когато стигнал с товара си до манастира, където живеел духовникът му, последният го посрещнал и като прозорлив, изпълнен със Светия Дух, силно извикал към монасите, които били с него: „По-скоро отворете манастирската порта! Вижте, Мартирий иде – Бога носи!“. Мартирий пристъпил към портата, снел товара си и поискал да вдигне нищия от земята, но се оказало, че в мантията няма никого, а той видял с очите си Нашия Господ Иисус Христос да се възнася на небето, откъдето се чул глас: „О, Мартирие, ти не ме презря на земята и Аз няма да те презра на небесата! Ти погледна на мене милостиво, а Аз ще те помилвам вовеки!“.
След като Мартирий влязъл в манастира, духовният старец го запитал: „Къде е Този, Когото ти донесе на раменете си?“. Мартирий казал: „Отче, ако знаех Кой е Той, аз щях да падна в нозете Му“.
Случилото начаса се разчуло в манастира. Но духовникът отново попитал Мартирия: „Тежко ли ти беше, чедо, като носеше нищия?“. „Не – отговорил Мартирий, – когато Го носех, не чувствах никаква тежест, защото, Когото носих, е носил и мене, и целия свят. Той държи всичко със Словото Си.“
Виждате, че са чудни и неизповедими Божиите милости към милостивите, и понякога, пред очите ни, се сбъдват думите на св. Василий Велики: „Господ, Който е на небето, приема от твоите бедни ръце [милостинята в Негово Име]“.
Да, наистина, по-високо от небесата е Твоята милост (Псл. 107: 5), т.е. безкрайна и неизказана е Божията милост към милостивите!
Сам Господ приел милост от Мартирий и Сам му се открил! Какво по-чудно от това, по-поразително и непостижимо!
Всичко това се случило съвсем реално. Затова, братя, благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу (Евр. 13: 16). И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден (Лк. 6: 36). Господ казва: Оправдай вдовица, дай съд на сиромах, помогни на беден, защити сирак, облечи гол, погрижи се за разслабен и немощен, на хром не се присмивай, защити безрък и сляп доведи да види Моята светлина, старец и юноша в стените си запази, мъртви, дето и да намериш, след като ги отбележиш, предай ги на гроб – и Аз ще ти дам първо място в Моето възкресение (III Ездра 2: 20–23). Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/28-02-2025/
За състоянието на душата след отделянето ѝ от тялото
Спомен за св. Антоний Велики
В Пролога, в кратък разказ за живота на преподобни Антоний Велики, между другото се казва, че той получил от Бога дар да вижда какво става с човешката душа след разлъката ѝ от тялото. В този разказ е написано: „Антоний виждал напускането на душата, нейното възнасяне и нападението на бесовете върху нея“.
Какво означава това, братя? Какво става с душата след излизането ѝ от тялото? Какво е това възнасяне на душата? И как да разбираме израза „нападението на бесовете“?
С душата, след напускането на тялото, според учението на св. Макарий Александрийски, става следното: „В продължение на два дена се позволява на душата, заедно с намиращите се до нея ангели, да обикаля, където иска по земята. Затова обичащата тялото душа понякога ходи около гроба, в който е погребано тялото, понякога – около дома, в който се е разделила от него. Така прекарва два дена подобно на птица, търсеща гнездото си. А добродетелната душа отива на местата, където обикновено е вършила добри дела.
На третия ден Бог заповядва, по подобие на Неговото Възкресение, всяка християнска душа да се възнесе на небесата за поклонение пред Него. След това заповядва да покажат на душата различните прекрасни жилища на светиите и райската красота. Шест дена душата разглежда всичко това. Междувременно тя се променя и забравя за скръбта, която е понасяла в тялото. Но ако тя е грешна, при разглеждането на духовната наслада на светиите започва да скърби и да укорява себе си.
След като шест дена душата вижда всички радости на праведниците, тя отново се води от ангелите за поклонение пред Бога. След второто поклонение Владиката на всички ни заповядва да заведат душата в ада и да ѝ покажат намиращите се там места за мъчения. В продължение на тридесет дена душата, трепереща да не би да бъде заключена там, е развеждана из ада. На четиридесетия ден тя отново е водена на поклонение пред Бога и тогава Съдията, според делата ѝ, и отрежда мястото ѝ“ (Воскресенье Чт. 1841 г., № 43, с. 390).
Какво е това възнасяне на душата? Във връзка с казаното, трябва да се разбира така, както св. Кирил Александрийски, в словото си за излизането на душата, пише, че душата, след разлъчването от тялото, се взима от светите ангели, които минават през въздуха, и застава пред митарствата, където възнасящите се души биват спирани. По-нататък в това слово подробно се изброяват митарствата (Богословие Антония, с. 245). Написаното от св. Кирил обяснява израза: „нападението на бесовете“.
Описание срещаме и в житието на преподобна Теодора. „Откъде – питала тя съпътстващите я на митарствата ангели – въздушните власти знаят всички човешки дела – не само явните, но и тайните?“
„На всеки християнин – отговорили те – в св. Кръщение му се дава от Бога ангел пазител, който невидимо пази човека, денонощно го насочва към всяко добро дело и го наблюдава какво върши през живота си. Така и князът на тъмнината, който иска да погуби целия човешки род, праща един от лукавите духове, които навсякъде следят човека, виждат всичките му лоши дела, поощряват го със своите козни [в злото] и записват всичките му злодеяния. Когато душата се отдели от тялото и започне да се стреми към своя Създател, лукавите духове се стараят да ѝ пречат, като ѝ откриват нейните грехове“ (Воскресенье Чт. 1841 г., № 43, с. 387). Така че изразът „нападението на бесовете“ означава, че бесовете правят козни и възпират душата да отиде при своя Създател.
Даденото от Бога на св. Антоний да види от задгробния свят сега е ясно. Но нека и ние да добавим, че не само е ясно, но е и твърде поучително за нас.
Първо – то ни учи да помним, че освен общия Съд, има и частен съд, който се извършва над всеки човек след излизане на душата от тялото му, т.е. непосредствено след смъртта му.
Второ – учи ни, че ние след смъртта си „имаме да преминем през страшни места и след като душата ни напусне тялото ни, ще ни срещнат множество тъмни безчовечни демони“ (Следовен Псалтир. Молитвата след 4-та катизма).
Трето – учат ни непрестанно да помним най-великите истини: че има Бог, има бъдещ живот и въздаяние след смъртта. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/27-02-2025/
