Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766263 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от Януари, 2018 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
 

ДО ПРАВОСЛАВНИЯ ХРИСТИЯНИН ПТ  ОТ ЛОЗНИЦА  

               ЗА СЕКТАНТСКАТА МИЛОСТИНЯ

   

Ти си готов да оставиш вярата на своите отци и да отидеш при сектантите. Защо? Защото, казваш, те раздават безплатно книги и освен това  предлагат парична помощ. Но нима ти, здравомислещият сърбин, не си задаваш въпроса: с чии средства се печатат тези „безплатни" книги и чии пари раздават сектантите? Свои или чужди? Очевидно парите не са техни, защото самите те получават заплащане от чужбина. Сектантите купуват чо­вешки души с чужди пари и както е известно, за всяка купена човешка душа  получават награда от своите господари. Следователно и парите, и книгите те раздават не в името Христово, а заради лична изгода. Превърнали са вярата в търговия и ето, ти си готов да им се продадеш като стока.

Турците предлагали на Анто войвода злато колкото пожелае, само да предаде Лозница и своя народ. Но той не продал вярата и честта си за паница леща. Нито един от твоите славни предци не е постъпвал като Исав, който за една гозба се отказа от първородството си (Евр. 12:16), но всички, по­добно на Мойсей, са предпочитали да страдат заедно с народа, отколкото да имат кратковременна, греховна наслада и са считали охулването Христово за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища (срв. Евр. 11:25-26).

Знай, че еретиците и отстъпниците винаги са гледали да се покажат по-милостиви от православните. Император Иулиан, който отстъпил от Христовата вяра и се върнал към идолопоклонството, щедро пръскал милос­тиня, хвалейки се, че е по-милостив от християните. Но истинските христи­яни не приемали милостинята му, считайки я за нечиста. Дълг на всички православни е да бъдат по-милостиви от останалите хора и да не позволяват иноверците и еретиците да ги надминават в милосърдието.

Трябва да се пазите от даровете на еретиците и сектантите като от огън. Те дават на тялото, а вземат от душата; с безплатните си книжки разколебават съвестта; с парите си сеят раздори сред народа, откъсвайки някои хора от техните братя по вяра.

А ти внимавай и се пази. Пази душата си от онези, които идват в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 344 Коментари: 0 Гласове: 0
26.01.2018 07:43 - !




         При постоянното изповядване на греховете пред Бога и пред отците се открива виждането на своята греховност и обратно
греховете, които не са изпо­вядани, сякаш не се признават за грехове и лесно се пов­тарят; чрез постоянното сажоосъждане и самоукорение се усилва съзнанието и усещането за греховност; усетилият и осъзнал докрай своята греховност естествено признава себе си за достоен за всяко нака­зание, допуснато от Бога.


Категория: Други
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Доброто дело, извършено с мълчание, е по-високо от доброто дело, придружено с обяснения, и несравнимо по-високо от остроумни обяснения без добро дело. От свети Николай Мирликийски не са останали никакви [писани] слова, но са останали делата. Без никакви обяснения, той три пъти нощем минавал покрай къщата на един сиромах и тайно хвърлял през прозореца по една кесия със злато.

Един старец в египетски скит се разболял тежко и пожелал да хапне малко пресен хляб (защото хлябът, който тогава монасите ядели, бил сушен на слънце и траял с месеци). Като чул това, един от монасите не казал нищо, излязъл и отишъл далеч в един град, откъдето донесъл пресен хляб на болния старец. Старецът, като разбрал за труда на този монах, не пожелал да яде от хляба и казал: „Това е кръвта на брата! (т.е. това братът го е доставил с мъка). Тогава останалите монаси замолили стареца да яде, казвайки му да не презира жертвата на брата. Какви обяснения и какви думи могат да заменят това просто и мълчаливо дело на братолюбието?

 

БЕСЕДА за Царството Божие, което е вътре [в нас] 

 

 Царството Божие вътре във вас е (Лк. 17: 21).

 

Всичко, което е Божие, носи печат на безсмъртие. И Царството Божие е Царство безсмъртно. Ако желаем, значи, да дишаме въздуха на безсмъртието, трябва да влезем вътре в себе си, в своето сърце, в Царството Божие. Извън нас е въздухът на времето, въздухът на преходността и тлението, в който душата диша трудно. Царството на природата е царство чувствено, оттук и царство чуждо в сравнение с нашата душа, която представлява вътрешното наше царство. Защо хората желаят да остават продължително в чужбина? Защо рядко и без желание влизат в собствения си дом? Защото, когато мислим за света, ние мислим за чужбина. Когато говорим за чувствения свят, ние говорим за чужбина. Живеейки чувствено, ние приличаме на човек, който по цял ден обикаля по чуждите къщи, а само вечер се връща в своята къща за спане. И така, съзнателно посвещаваме разума на смъртта, а спането – на безсмъртието! Ние идваме при себе си, връщаме се в себе си само в съня! Но и в нашия сън, в сънищата, се изявява нашата същност – т.е. макар и да сме в своя дом, в безсъзнателно състояние, ние сънуваме чуждите къщи; сънят ни е чувствен, затова и картините [в съня] са чувствени. Тъй ние сме в чужбина и чужди, и наяве, и насън. Непрестанно сме вън от себе си. А Господ иска да ни върне в нас самите, в нашия дом и в нашето отечество. За нас Царството Божие е вътре в нас; отвън е чуждата страна. За да избягаме от чужбина и да намерим истинския наш дом, в който ще се срещнем непосредствено с Бога, ние трябва да влезем в себе си, в своето сърце. Тук е Царят и тук е Царството.

О, Господи, Царю на ангелите и светиите, покажи ни богатството и сиянието на Твоето Царство вътре в нас. Та да пожелаем Твоето Царство повече от чувствената чужбина, [която е] царство непостоянно и преходно. На Тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 196 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ДВАМА ПРИЯТЕЛИКОИТО СПОРЯТ ЗА ТОВАДАЛИ БОЛНИТЕ ТРЯБВА ДАБЪДАТ ПРИЧАСТЯВАНИ

 

Единият от вас казва: „Не трябва. Не трябва, защото има поверие, че ако се причасти, болният ще умре". Другият казва: „Трябва, защото е греш­но християнин да си отиде от този свят без Причастие". Аз съм на страната на втория. Защото такава е църковната заповед. Много пустинници, които са живели далеч от храмове и свещеници, са се страхували да не умрат непричастени. И горещо са молили Бог преди смъртта да им изпрати някой свещеник с Причастие. Благият Божи промисъл е изпълнявал молбите на тези Свои угодници и им е изпращал някой служител на олтара да ги при­части със Светите Тайни. Като приемали Причастие, те се изпълвали с ра­дост и се разделяли с този свят удовлетворени и спокойни. Имало е случаи сам болният да пожелае да се причасти, но да умре преди свещеникът да пристигне, а след това да се върне от онзи свят, да приеме причастие и отно­во да умре. Такъв случай имаше скоро в околностите на Кралево. Това ясно показва каква е Божията воля.

Безумие е да се мисли, че болният непременно ще умре, щом се при­части. Много примери от живота показват обратното. Аз лично съм при­съствал на причастяването на тежко болни, за които със сигурност се твър­деше, че ще умрат. Те са живи и до днес. Ако болните умираха от Причас­тието, тогава би било логично да се мисли, че от Причастието здравите се разболяват. А това е безумие и богохулство. Ако се случи някой болен да умре след Причастие, той не е умрял от Причастието, а от болестта. Такава е била за него волята Божия.

Разумният човек мисли за смъртта и докато е здрав, а камо ли когато е болен. В това царство на умирането нищо не е по-вероятно от смъртта. Бог е казал на здравия богаташ, който кроял далечни планове за своето обога­тяване: “безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това що си приготвил, кому ще остане”?

Когато болният умре, тогава онзи, който му е попречил да се причасти, горчиво се кае. Един човек се разболял. Чул за това свещеникът и дошъл, за да му предложи да се изповяда и причасти. Жената на болния отказала с думите: „Не е на смърт, отче, не е!" Свещеникът се върнал. Същата нощ болният умрял. Тогава жената започнала да се вайка: „Тежко ми, защо не позволих да се причасти!" Или не знаете, братя, че Причастието е по-важно за човека от всички помени?

Мир вам от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 252 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЯНУАРИ

 

Разсъждения

 

На земята няма по-голяма чест, нито по-високо звание от това да си християнин. Когато съдията мъчител Севир запитал младия Петър Авесаломит: „От кой род си?“, Петър отговорил: „Християнин съм“. Съдията пак го попитал: „В какъв чин си?“. На това Петър отговорил: „Няма по-голям и по-добър чин от това да бъдеш християнин“. Св. Иоан Кронщадски пише: „Целият свят е паяжина в сравнение с душата на човека християнин“. Християнинът е глинен съд, в който се наливат божествена сила и светлина. Дали този съд ще се постави на златен царски престол, или ще се внесе в тъмна сиромашка  стая, неговата ценност нито се увеличава, нито намалява. Не е ли златото еднакво ценно, ако е завито в свилена кърпа, или в листо от зелка?

 

 

БЕСЕДА за това, че на Бога най-мил е човекът, и на човека – Бог

 

Аз търся не вашето, а вас (II Коринт. 12: 14).

 

С тези думи, които е могла да произнесе само пламенната апостолска любов към ближните, е изказана същината на отношението на християнина към Бога и на Бога към християнина. Божията любов е можела да каже: „Ти, християнино, постиш заради Мене; заради Мене правиш милостиня; заради Мене се молиш усърдно; заради Мене градиш църкви; заради Мене принасяш жертви и вършиш много други добри дела. Всичко това е добро и всичко това ми е угодно, но ти си Ми по-скъп от този свят; в края на краищата, не търся нищо от света, а търся само тебе“. Любовта на християнина пък можела да каже: „Господи, Ти ми даваш здраве и това е добро. Ти даваш светлина, пращаш дъжд, с гръмотевиците освежаваш въздуха – и това е добро. Ти даваш богатство и мъдрост, дълголетие и потомство, и безброй други добрини. Ти поставяш обилна трапеза в този живот. И всичко е добро и предобро. И всичко приемам с благодарност. Но в края на краищата, това е само крайчецът на Твоята одежда[1]; в края на краищата не търся нищо от всичко това, но Тебе, Господи. Единствено Тебе търся“. О, братя мои, Бог не е онова, което се вижда с телесните очи, нито пък човекът е онова, което се вижда с телесните очи. Онова, което се вижда в цялата природа, е само частица от Бога; и онова, което се вижда в плътската одежда, е само частица от човека. Бог, братя, е любов, която сваля небето на земята; и човекът е любов, братя, която издига земята до небето.

О, Господи човеколюбиви, Творче и Вседържителю, всели се повече и още повече в нас с Твоя животворящ Дух, та да бъдем живи и да живеем в безсмъртното Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – на Твоя скут (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове: 0
  

 


Всеки, който желае да се спаси, не само, че е длъжен да не прави зло, но е длъжен да прави добро, както е казано в Свещеното Писание: „Нека се отклонява от зло и прави добро“.

Категория: Други
Прочетен: 200 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Ако си корумпиран, значи не си християнин. Православните отци на Църквата не са позволявали нито да бъдат подкупвани, нито да бъдат заплашвани. Вземането на подкуп заради верски истини е равносилно на Иудиното предателство към Христа за пари; такъв подкуп е бил свойствен само за някои еретици. Цар Анастасий паднал в Евтихиевата ерес, въстанал против определенията на IV-ия вселенски събор в Халкидон и искал да обезсили тези определения. За да спечели известните представители на Църквата на своя страна, той започнал да им праща разни подаръци. Св. Теодосий бил пръв по известност в Палестина. Нему царят изпратил като подарък 30 литра[1] злато, уж за потребностите на манастира. Теодосий веднага разбрал, че с това царят иска да го подкупи. Но как мъдро постъпил Божият светия! Не искал да задържи парите за манастира, въпреки голямата нужда, нито искал да ги върне на царя, та да не би царят да се озлоби още повече срещу Православието, а веднага, от името на царя, раздал всичкото злато на сиромасите, та с тази милостиня да подкрепи своята молитва за поправянето на царя и връщането му на правия път.

 

БЕСЕДА за постепенността в духовното развитие

 

А твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло (Евр.  5: 14).

 

Онези, които се хранят с млечна храна, със сетивното си разсъждение не могат лесно да различат доброто от злото. Те обикновено достигат до заключението, че всички вери са еднакво ценни; че грехът е необходима сянка на добродетелта; че злото е неразделен спътник на доброто. До такива погрешни заключения истинският християнин не може да достигне. Защото истинският християнин е зрял човек, който не се храни с млечна храна, който не се доверява на чувствата, който размишлява много тънко и прави тънка разлика между онова, което е, и онова, което става. На християнина, наистина, са му дадени ясни указания в Божието Откровение за разпознаване на доброто и злото, но и за него все пак е необходимо продължително и трудно учение, та като съвършен да може постоянно да разбира какво е добро и какво зло. Това негово знание трябва да премине в усет, за да е надеждно и безпогрешно. И доброто, и злото желаят да се докоснат до човешкото сърце. Затова човек трябва да е обучен, та веднага да познава какво се случва[2], както с езика веднага се усеща соленото и безсолното, сладкото и горчивото. Да се трудим, братя, всеки ден да учим[3] своето сърце да може винаги да различава доброто от злото. Всичко, което ни се случва, ни поставя въпроса – какво е добро и какво зло? Всъщност, всичко което ни се случва, се случва с нас само за да можем да разпознаем доброто и да изберем доброто. По сто пъти на ден сме изправени пред такова изпитание. Който има очи да гледа – нека гледа.

О, Господи човеколюбиви, стопли нашето сърце с доброто , което от Тебе идва. Господи, дай ни мъдрост да различаваме доброто от злото. Заради Твоята слава, Човеколюбче, и заради нашето спасение ни укрепи, Владико, та завинаги да прегънем доброто и отхвърлим злото. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Древна мярка. Различаваща се и географски и времево. Иде реч за голямо количество злато (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – приближава (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – изостряме (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 0
 

          Всичко онова, което човек нарича своя собственост в същност е Божия собственост, и заем даден от Бога на хората. Този заем Бог е разделил между хората неравномерно. Защо неравномерно? Защото хората са разумни и свободни същества. На неодушевените творения Бог е разделил всичко по равно. И на полуудушевените творения, т.е. несвободните и неразумните, Бог е разделил всичко по равно. А на Своите свободни и разумни творения Бог е разделил всичко неравномерно, за да се изяви техния разум и тяхната свобода; та всички хора да видят братската зависимост един от друг; и чрез мъдрото управление на кредита даден от Бога да осъществят спасението, както своето, така и на своите братя. И тъй, кредитът от Бога , или онова, което хората наричат своя собственост, е средство за спасение  на човеците.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
Категория: Други
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.01.2018 11:52
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Суетата относно облеклото в днешно време взима особени размери. Който няма с какво друго да се похвали, се гордее с облеклото си. А, който има нещо по-ценно от облеклото, с което да се похвали, той не се гордее. Както златото не излиза върху повърхността на земята, така и съкровищата на човека не се демонстрират външно. Разказва се, че един знаменит философ, като видял един младеж как се гордее със своите дрехи, прошепвайки на ухото му, му казал: „Същото това руно преди тебе го е носил овен, но пак бил само овен!“. Да бъдеш християнин и да се гордееш с дрехите си, е още по-глупаво, отколкото да си цар и да се гордееш с праха под нозете ти. Докато св. Арсений носил златотъкани одежди в царския дворец, никой не го нарекъл „велик“. Велик е наречен, когато безрезервно се предал в служба на Бога и се облякъл в дрипи.

 

БЕСЕДА за задоволяването ни с най- неоходимото

 

Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. (I Тим. 6:8)

 

Божиите апостоли са учели другите на онова, което те самите са изпълнили в своя живот. Като са имали прехрана и облекло, били доволни. Дори като се случвало да нямат прехрана и облекло, пак били доволни. Защото техните потребности не били външни, а извирали отвътре. Не били така евтини като потребностите на животните, а скъпи, много по-скъпи и редки. Потребност вътрешна, потребност от мир и любов в сърцето – това е удовлетворението на възвишените хора, това е апостолското удовлетворение. В големите битки генералите се обличат и хранят като обикновените войници и не търсят задоволяване в храната и дрехите, а в победата. Победата е главната цел[1] на онези, които се борят. А християните, братя, са в непрестанна борба, в борба за победата на духа над материята, в борба за надмощие на висшето над малкото, на човека над животното. Не е ли, значи, крайно смешно да водим борба, без да се грижим за победата, а за външни украшения и накити? Не е ли глупаво да даваме знаци, с които нашият неприятел да ни разпознава? Нашият невидим неприятел се радва на нашата суетност и поддържа в нас всякакви суетни мисли, натрапва ни всевъзможни безчислени дреболии за разпиляване на времето, само и само за да докара на ума ни забрава защо сме на земята. Той ни представя нищожното за важно и главно, пагубното за полезно – само за да отнеме победата ни и да ни разбие завинаги.

Господи свети, силни и безсмъртни, Който си ни създал от пръст, и в пръстта си вдъхнал живот, не позволявай, Господи, на пръстта да ни овладее. Помогни на нашия дух да бъде по-силен от пръстта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – задоволство (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 202 Коментари: 0 Гласове: 0
22.01.2018 19:46 - !!!




      След като свършило богослужението свещеникът казал: „Другата неделя ще говоря за лъжата. Затова прочете 17 глава от Евангелието на св. Марк“. На уреченият ден отчето застанал пред богомолците и помолил тези които са прочели посочената глава да вдигнат ръка. Почти всички вдигнали десница…Свещеникът се усмихнал и казал: „Да…точно с вас искаха а поговоря за лъжата…В Евангелието от св. Марк няма 17 глава…“.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО СВЕЩЕНИКА АВРАМЙ.: ЗА ПРИЕМАНЕТО И ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ХРИСТОС

 

 

Едни Го приемат, други - не. Това Ви учудва, уважаеми отче. Той е могъл да принуди всички да Го приемат. Но по какво тогава би се различавал от римските кесари, от египетските фараони или от съвременните тирани? Принудата и тиранията унищожават човешката личност. А Той не е дошъл, за да унищожи онова, което е най-скъпо и на Него, и на всеки човек. Христос не е искал да покори със сила чиято и да било воля на Своята, а с доброта да благоразположи всички хора към приемане на Неговото Царство. Той се е показал като добър пастир, който не гони овцете с тояга към своята кошара, а върви пред тях и ги зове след себе си. „Моите овце слушат гласа Ми - казва Той - и вървят подире Ми”.  А онези, които не слушат гласа Му, се връщат назад или изгубват пътя и блуждаят без посока. И тогава не всички са иска­ли да тръгнат след Него, и сега не всички желаят да Го последват. Евангели­стите свидетелстват за това разделение. На едно място пише: „А народът То търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да не си отива от тях” (Лук. 4:42). А на друго - обратното: „И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях” (Лук. 8:37). При последния случай Той спасил полуделия човек с цената на техните свине; а на тях им било жал повече за свинете, отколкото за човека.

Така е било тогава. Така е и сега. Той разделя хората, поставяйки ги от­дясно и отляво на Себе Си в два лагера - на онези, които ценят човека пове­че от всякакви имоти и богатства, и на онези, които ценят свинете си повече от човека. Първите слушат гласа Му като глас на своя Пастир и Го задържат да не си отива от тях. Вторите не Го слушат, не Го следват и с гняв Го гонят далеч от себе си, за да не застрашава материалните им интереси.

Блажени са онези - и тогава, и сега, и винаги, - които слушат гласа Му и вървят след Него, защото те вървят по пътя към вечното Царство. Блажени сте и Вие, честни отче, и Вашите енориаши, защото слушате Христовия глас и вървите след прозорливия Пастир по правия път към Небесното Царство и вечния живот.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

Православната Църква учи хората на съвършена любов и в същото време ги учи на послушание, от което произтичат ред и благоустройство между вярващите. Епископите са длъжни да са послушни към Господ, свещениците – към епископите, вярващите – един към друг. За това е писал св. Игнатий: „Вие сте длъжни да се подчинявате, без каквото и да е лицемерие; онзи, който мами своя видим епископ, се надсмива над Невидимия… Умолявам ви, старайте се да вършите всичко в единодушие Божие, под предстоятелството на епископа, който представлява Бога, и на презвитерите, които съставляват събора на апостолите…, не мислете, че е правилно онова, което самоволно вършите самостоятелно“.

 

БЕСЕДА за грижите относно спасението на нашите ближни

 

Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго (I Коринт. 10: 24).

 

Това е принцип на светиите Божии и сега, и в миналото, отначало докрай. Той е основоположен и обществен принцип. На този принцип може да се основе най-съвършеното, най-богоугодното и най-щастливото човешко общество. Спасоносен принцип за уреждането на всяка трудност, с която съвременните хора се борят, борят се без победа и без надежда. Светата душа се грижи за своите съседи, близки и далечни; грижи се къде ще пренощуват бездомните, как ще се нахранят гладните, с какво ще се облекат голите. Грижи се и се моли Богу да се спасят нейните съседи; да изпълнят сърцето си с любов  към Бога; да насочат ума си към Бога; нечестивите да оставят пътя на нечестието; колебаещите да се утвърдят във вярата; утвърдените да устоят; покойниците да видят Лицето Божие; живите да бъдат записани в Книгата на Живота в Царството на светлината. Но внимавайте, братя, също тъй, дума по дума [с изопачаване на думите] може да звучи и дяволският принцип, разрушителен и враждебен – никой да не гледа как да запази тялото си неосквернено, как да го запази в чистота от греха, а всеки да се стреми да оскверни чуждото тяло и да го унищожи. Никой да не гледа как да спаси своята душа, а всеки да се стреми как да очерни чуждата душа, да я оклевети, ограби и погуби. Никой да не гледа как да съзида и обнови своя дом, а да се стреми да подпали и разруши чуждия дом. Никой да не гледа как да напълни своя хамбар, а всеки да гледа как да окраде и изпразни чуждия хамбар. Виждате ли, братя, как този принцип [като се изопачи] може да е принцип на доброто и принцип на злото[1]; двуостър меч; ангел или сатана. Вижте как този принцип, облечен в сатанински дух, в днешно време е взел връх навсякъде.

О, Господи Душе Светий, Който чрез езика на Божиите апостоли си излял в света като слънчеви лъчи свети слова, за да ни осветят, а не да ни изпепелят, помогни ни да ги изпълним в истинския им небесен смисъл, за слава на Триединния Бог и за спасение на нашите души. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин. 

 

Автор Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] [1] Т. е. – превратно тълкуване на I Коринт. 10: 24. Вероятно св. Николай има предвид съществуващите  по негово време безбожни анархистични и нихилистични учения, прокламиращи принципа „Колкото по-зле, толкова по-добре“ (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 217 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766263
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Януари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031