НЕ Е ПИСАЛ КНИГИ

Дали заради това, казваш, че тогава не е имало хартия? Имало е хартия и тогава, даже по-добра от днешната, хартия от кожа. Имало е и мастило, което е било по-трайно от днешното. Ако отидеш в „Хилендар", ще видиш ръкописи от онова време, царски и светителски, които са избледнели по-малко, отколкото завещанието на твоя дядо.

Свети Сава е писал, но малко. Наистина малко е писал с мастило и на хартия, но много, твърде много е писал по друг начин - като Христовите апостоли. Прочети какво пише апостол Павел на коринтяни: „Вие сте нашето писмо, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог”. (2 Кор. 3:2-3). По такъв начин свети Сава е написал твърде много книги, милиони. Колкото са благочестивите сърби, толкова са и неговите книги. Той пише и до ден днешен. Всички онези деца, които всяка година в края на януари пеят: „Да извикаме с любов към свети Сава", са най-новите книги на светеца. Тях той изписва не с мастило, а с Духа на живия Бог. И не пише върху хартия, а върху сърцата. И пише думи не преходни, а вечни; не думи на смъртта, а думи на живота; и не думи на този свят, но думи на другия свят. Свети Сава е най-големият и най-чудесният сръбски писател, несравним и ненадминат. Неговата жива библиотека е отчасти пренесе­на на Небесата; неговите събрани съчинения не могат да се видят сега, а едва в края на света и времето, на последния Божи Съд. Тогава ще могат да се видят всички произведения на Сава Неманич, изписани с Дух Христов, живите слова, живите човешки души, гражданите на Небесното Царство. В действителност сръбският светител е само избрано перо, а писателят е сами­ят Свети Божи Дух, по думите на цар Давид: „Езикът ми е перо на бързописец” (Пс. 44:1). Този книжник бързописец не е някой друг, а Светият Дух, който е писал чрез пророците, апостолите и светителите.

Свети Сава е писал и чрез хоросан и тухла, чрез държавните закони, чрез църкви и училища. „Хилендар" и „Жича" са негови писания. И пър-

вото сръбско царство, доколкото е непорочно и свято, е негово писание. Но всичко това са само помощни средства за създаване на неговите безсмъртни произведения - човешките души, към които той иска да причисли и твоята.

Ако някой сърбин е зацапана книга, за това не е виновен свети Сава, а самият той. Всеки опетнява сам себе си, но никой не може да се очисти и поправи без Светия Дух. А знаеш ли какво означава опетнен човек? Това е онова животно, на което по заповедта на Всевишния не трябва да хвърляме бисерите си.

Мир на теб и радост от Светия Дух!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение                                    

Притча за божествения Младенец Христос. Два големи пророка – Исаия и Иеремия, са пророкували, че Господ ще отиде в Египет и от Неговото присъствие ще се разтресат идолските храмове и идолите ще се разрушат. Исаия е писал: Ето, Господ… ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Исаия 19: 11 ; Иер. 43: 12). Когато божествените бегълци стигнали в Ермопол (Кайро), и се приближили до един идолски храм, изведнъж всички идоли в този храм се разрушили. За това пише и св. Паладий (в. „Лавсаик“ – а[1]): „Видяхме – казва – там идолски храм, в който при пристигането на Спасителя всички идоли (истукани) изпопадали на земята“. На едно място, наречено Сирен, имало 365 идола. Когато пресвета Дева влязла в този храм с божествения Младенец на ръце, всички тези идоли изпопадали и се счупили. Също така изпопадали идолите из цял Египет. Св. пророк Иеремия, прекарвайки своята старост в Египет, пророкувал на египетските жреци, че всички идоли ще изпопадат и всички ръкотворни образи ще се съкрушат в онова време, когато в Египет дойде майка Девица с Младенец, роден в ясли. Жреците добре запомнили това пророчество и според него изобразявали в своите храмове Девица, почиваща на постеля, и до нея в ясли един Младенец, повит в пелени. И се кланяли на това изображение. Цар Птоломей попитал жреците какво означава това изображение, а те отговорили, че това е тайна и очакват изпълнението на тази тайна. И тази тайна наистина се изпълнила, не само в Египет, а се явила в целия свят.

БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица

Душата ми величае Господан (Лк. 1: 46).

Ние, братя, имаме само няколко думи, записани в Евангелието, които е изрекла Пресвета Богородица. Всички нейни думи се отнасят към възвеличаването на Бога. Тя била мълчалива спрямо хората, ала нейната душа непрестанно разговаряла с Бога. Всеки ден и час Тя е намирала причина и повод да величае Бога. Ако можеше да се знаят и запишат всички Нейни величания през целия Ѝ живот към Бога, о, каква ли голяма книга щеше да се получи! Но и от едно величание, което Тя изрекла пред Своята сродница Елисавета, майката на великия пророк и предтеча Иоан, всеки християнин може да прецени какъв благоуханен и богоугоден цвят е била Нейната пресвета душа. Това е само един чуден псалом на Богородичната душа, който е достигнал до нас чрез Евангелието. Но такива псалми имало много в тукашния живот на Преблагословената. И преди да е слушала Евангелието от устата на Своя Син, Тя умеела по евангелски да говори на Бога и да слави Бога. Това знание получила от Светия Дух Божий, чиято благодат непрестанно се изливала в нея като бистра вода в чист съсъд. Тя величаела Бога с псалмите на Своята душа през целия Си живот и затова и нея Бог възвеличил над херувимите и серафимите. И нас, малките и грешните, ще ни възвеличи същият Господ, Който и Нея е възвеличил, в Своето Царство, ако и ние се потрудим това кратко време на нашия живот да изпълним с величание на Бога с делата си, с думите си, с мислите и с молитвите си.

О, Пресвета, Пречиста и Преблагословена Богородице, закриляй ни с Твоите молитви. На Тебе и на Твоя Син и наш Господ слава и хвала вовеки. Амин.

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Древно описание за живота на различни светии (бел. прев).

Радвали сте се много, че синът Ви е завършил висше образование в чуж­бина и се е дипломирал с отличие като пръв между първите. Но скоро болка - малка, като от убождане с игла - споходила Вас и съпругата Ви. В деня на вашата кръстна слава, когато сте запалили празничната свещ, той, Вашият учен и преучен син, се засмял презрително. След това излязъл от къщи и се върнал чак когато славата завършила. Наистина нищо не казал -само се засмял, но този негов смях Ви открил пустотата в неговата душа. Вие и Вашата съпруга сте се спогледали и болка пронизала сърцата ви. Оттога­ва насам все повече се убеждавате, че душата на Вашия син няма духовен център, няма нравствени основи. Страхувате се да говорите с него за това, защото чувствате, че той вече малко Ви презира и отхвърля всички Ваши житейски принципи. Затова желаете да му пиша аз. Ето, отзовавам се на Вашето желание и пиша:

Млади човече, позволи ми да ти разкажа една история. Двама прия­тели били принудени да се разделят и да се заселят в различни градове, далеч един от друг. След дълго време се срещнали отново. Разказвали си взаимно за градовете, в които живеели. Но единият от тях не искал да вярва на своя приятел. Той горделиво налагал мнението си за другия град, който никога не бил посещавал. Разбира се, това огорчило при­ятеля му и той замълчал. Това сте ти и твоите родители. Ти си живял в града на Знанието, а те - в града на Добротата. Сега ти им разказваш за своя опит, натрупан в града на Знанието, те те слушат и вярват на твои­те думи. Но когато те ти предлагат своя опит от града на Добротата, ти презрително се смееш и ги набеждаваш в лъжа. Нима е разумно от науч­на гледна точка да считаш своя опит за истински, а чуждия за лъжлив? Твоето знание е ценно, но добротата е по-ценна от него и твоите роди­тели я притежават. Учил си се на знание от чужденците, сега се учи на доброта от родителите си. Приведи добротата и знанието в съгласие, но така че добротата да властва над знанието и да го ръководи. Над всички технически науки стои най-важната от науките - Христовото учение, в което се съдържат най-висшата доброта, наречена любов, и най-висшето знание, наречено мъдрост. Ето какво казва апостолът: „Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството па познаването Иисуса Христос, моя

Господ” (Фил. 3:8). Няма ли го познаването на Христовото учение, колкото повече са светските знания, толкова по-голяма е вредата. И ако го няма небесното богатство, колкото по-голямо е светското, толкова по-голяма е опасността. Защото само Христос може да запази учения от злоупотреба със знанието и богатия - от злоупотреба с богатството.

Спомни си за онзи прославен учен, който е казал: „Цялото мое знание, сравнено с незнанието ми, е като шепа вода в сравнение с океана." Бъди и ти скромен и целуни ръка на родителите си, „за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята”.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Авва Иустин (Попович)

Разсъждение

Притча за божествения Младенец Христос. Когато божественото семейство бягало от Иродовия меч в Египет, на пътя го пресрещнали разбойници с намерение да го ограбят. Праведният Иосиф водел едно магаре, натоварено с багаж, което Света Богородица, със Своя Син на гърди, от време на време яхвала. Разбойниците хванали магарето, за да го отведат. Един от разбойниците пристъпил до Богоматер да види какво притиска Тя до гърдите си. Като видял Детето Христос, разбойникът се зачудил на Неговата необикновена красота и удивен казал: „Ако Бог би взел върху Себе Си човешко тяло, не би бил по-красив от това дете!“. И заповядал разбойникът на останалите свои другари да не взимат нищо от тези пътници. Изпълнена с благодарност към този великодушен разбойник, Пресвета Дева му казала: „Да знаеш, че това Дете ще те награди затова, че днес го запази“. След тридесет и три години, същият разбойник, заради своите злодеяния, висял разпнат от дясната страна на Христовия Кръст. Неговото име било Дисмаз, а името на другия разбойник [разпнат и той за злодеяния], от лявата страна – Гестас. Гледайки невинно разпнатия Христос Господ, Дисмаз се покаял за всички злини през своя живот, докато Гестас хулел Господа, а Дисмаз Го защитавал, казвайки: Тоя нищо лошо не е сторил (Лк. 23: 41). Дисмаз, значи, е онзи благоразумен разбойник, комуто Господ казал: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лк. 23: 43). Така Господ дарувал рая на онзи, който в детството Му го пощадил.

БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица

Ето рабинята Господня (Лк. 1: 38).

Наистина, братя, ето истинска рабиня Господня! Ако е рабиня онази, която напълно е заменила своята воля с волята на своя господар, тогава Пресветата Дева e първата рабиня между всички рабини Господни. Или ако е рабиня онази, която напрегнато и с голямо внимание се взира в своя господар, и тогава Пресвета Дева е първа между рабините Господни. И ако е рабиня онази, която кротко и послушно понася всички оскърбления и теготи, очаквайки награда само от своя господар, и тогава Пресветата Дева е първа и най-превъзходна рабиня Господня от всички. Но на Нея не ѝ  било до това да угоди на света, а на Бога, нито пък ѝ било до това да се оправдава пред света, а само пред Бога. Истинско послушание, истинско внимание, истинска кротост!^[1] Пресветата Дева с право могла да каже на Божия ангел: Ето рабинята Господня! Най-голямото съвършенство и най-голямата чест, която жена може да постигне на земята, е да бъде рабиня на Господа. Това съвършенство и тази чест в рая Ева изгубила без труд, а това съвършенство и тази чест Дева Мария вън от рая постигнала с труд.

По молитвите на Пресвета Дева Богородица, Господи Иисусе, помилуй нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – самото послушание, самата внимателност, самата кротост (бел. прев.).

Свт. Николай Велимирович

В съседство с Вас живее един, по Вашите собствени думи, „трудолюбив, способен и честен" работник, който обаче сега е без работа и без пре­храна. Питате дали можем да му помогнем оттук, от Охрид. Можем и ше помогнем. Охрид ще даде своята лепта. Но защо Вие не му помогнете със своите собствени средства? Отдава Ви се прекрасна възможност да нахрани­те гладния и така да изпълните евангелската заповед. Защо отстъпвате тази възможност на друг и предлагате на друг предложеното Ви от Бога спасение на душата? Този човек се намира на хиляди километри от Охрид, а от Ва­шата до неговата къща няма и сто метра. „Той ми досажда, идвайки и про­сейки" - казвате Вие. Повярвайте, и на Бог Му е досадно да търпи богатите, които само получават, а не дават. Помислете за този беден човек - срам, по-мъчителен от всяка досада, яде душата му. Срам, че е принуден да хлопа по чуждите порти и да се моли. Не четем ли ние всеки ден „Отче наш" и не просим ли от Небесния Отец „насъщния наш хляб"? Но защо някои от нас, щом го получат, казват: „моя хляб"? Нима това е по християнски? Нима за тази наша измама Христос претърпя кръстни мъки? Съвсем не. Той е ка­зал, че както Небесният Отец е Отец на всички нас, така и Неговият хляб е хляб на всички ни. Следователно, когато гладният моли за хляб, той моли за своето християнско право. А когато богатият дава, дава по своя християнски дълг. Защото Божията заповед да се помага на бедните е също така строга, както и заповедта „Не убивай!". Между другото и опитът ни учи, че е по-добре да се дава, докато гладният моли за своето право, отколкото да се чака той да го потърси със сила.

И тъй, мислете за думите Господни: „Отче наш" и „хляб наш", и когато познаете цялата им дълбочина и сила, лесно ще спасите и своята душа, и живота на Вашия „трудолюбив, способен и честен", но гладен съсед.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

На родения във Витлеем Господ Иисус най-напред се поклонили пастирите и мъдреците (звездобройци) от Изтока, значи – най-простите и най-мъдрите на този свят. И до ден-днешен най-искрено се покланят на Господа Иисуса, Бога и Спасителя, най-простите и най-мъдрите на този свят. Покварената простота и полуучената мъдрост винаги са били неприятели на Христовото Божество и Неговото Евангелие. Но кои са били онези мъдреци от Изтока? Този въпрос специално е проучен от св. Димитрий Ростовски. Той твърди, че били царе на някои малки области или самостоятелни градове в Персия, Арабия и Египет. В същото време имали големи познания в астрономията. На тях им се явила една чудна звезда, която предсказвала раждането на Новия Цар. Според св. Димитрий тази звезда се появила девет месеца преди раждането на Господ Иисус, т.е. по времето на зачатието на Пресвета Богородица. Това време от девет месеца те прекарали в изучаване на звездата, в подготовка за път и в пътуване. Пристигнали във Витлеем скоро след раждането на Спасителя на света. Единият от тях се казвал Мелхиор. Той бил стар, побелял, с дълга бяла брада и коса. Той принесъл в дар на Господа злато. Другият се казвал Гаспар – с лице червено, млад и без брада. В дар на Господа той принесъл ливан[1]. Третият се казвал Валтазар. С черно лице и твърде брадат. Той принесъл в дар на Господа смирна. Техните мощи[2] след смъртта им били пренесени в Цариград, от Цариград в Милано, от Милано в Кьолн. Още може да се каже, че тези трима мъдреци били представители на трите основни човешки раси, които произлизат от Ноевите синове – Сим, Хам и Иафет. Персиецът представял Иафетите, арабинът – семитите, а египтянинът – хамитите. Тъй че може да се каже, че чрез тях тримата целият свят се е поклонил на въплътения наш Господ и Бог.

БЕСЕДА за раждането на Господ, Сина Божий

Излязох от Отца и дойдох на света (Иоан 16: 28 ).

Синът Божий, Единородния, братя, е роден във вечността от Отца, без майка, а се родил във времето от майка, без баща. Онова, първото раждане, е непостижима тайна на Света Троица във вечността, а това, второто, е непостижима тайна на силата и Божието човеколюбие във времето. Най-голямата тайна във времето съответства на най-великата тайна във вечността. Да не пристъпваме с малката свещ на нашия разум към тази най-велика тайна, а да се задоволим, братя, със знанието, че нашето спасение не е дошло от човек и не е от земята, а от най-възвишените висини на божествения невидим свят. Такава е милостта Божия и такова е достойнството на човека, че сам Бог Син се спуснал от вечността във времето, от небето на земята, от престола на славата в овчарската пещера, само за да спаси хората, да ги очисти от греха и да ги върне в рая. Излязох от Отца, където имах всичко,  и дойдох на света, който нищо не може да Ми даде. Господ се родил в пещера, за да покаже, че целият свят е една тъмна пещера, която само Той едиствено може да освети. Господ се родил във Витлеем, а Витлеем означава „дом на хляба“, та да покаже, че Той е единственият хляб на живота, достоен за истинските хора.

О, Господи Иисусе, предвечни Сине на Живия Бог И Сине на Дева Мария, освети ни и ни нахрани със Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Ливан – остар. и книж. Тамян (бел. ред.).

[2] В ориг. – тела (бел. прев.).

Разсъждение

Победата над изкушенията е победа над смъртта. Това доказва и един чудесен случай със св. Николай Воевода. Когато воеводата се отправил с войниците на цар Никифор в поход против българите, се случило да замръкне в една крайпътна кръчма. Кръчмарят имал дъщеря, която, замаяна от красотата на царския воевода, почнала да го съблазнява към грях. Николай я отклонил, казвайки ѝ, че делото към което тя го призовава, е сатанинско. Но безсрамната мома дошла втори и трети път в стаята на воеводата, настоявайки за нечистото дело. Войводата не склонил и втория, и третия път, и строго я посъветвал да пази девството си и да не предава на дявола тялото и душата си. Най-накрая подчертал, че е войник и отива на война, а за войника е недостойно и опасно да се оскверни с такъв грях, с който ще прогневи Бога, а него ще отведе на сигурна смърт. Tъй този боголюбив човек победил изкушението. На другия ден той продължил с войската по-нататък. А през следващата нощ имал такова видение – как стои на едно широко поле, а близо до него седи един силен човек с кръстосани нозе, десния крак върху левия. Пред него, в полето, една срещу друга, стояли две войски – гръцката и българската. Онзи силен човек му рекъл да внимава какво ще стане сега. Николай гледал и видял следното: докато този силен човек държал десния си крак над левия, дотогава гръцката войска побеждавала българската войска, а когато той поставил левия си крак върху десния, тогава българите притиснали и страховито посекли гърците. Тогава онзи силен човек завел воеводата близо до изкланите гръцки войници. Цялото поле било покрито с трупове и то труп до труп. Само в средата, между труповете, имало едно празно място, колкото да може да се събере едно човешко тяло. Тогава онзи човек рекъл на Николая: „Това място беше отредено за твоето тяло, но през миналата нощ, като си победил три пъти дяволското изкушение, си спасил от смърт и твоето тяло, и душата си. Това, което видял Николай в нощното видение, го видял точно тъй и по време на битката. Гръцката войска загинала цялата, а Николай се върнал у дома жив, но не вече в казармата, а в манастир.

БЕСЕДА за праведния Иосиф

А Иосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен..., направи, както му бе заповядал Ангелът Господен (Мaт. 1: 19-24).

Трябва да се боим от Бога повече, отколкото от хората, и трябва да слушаме Бога повече,  отколкото хората. Това ни учи животът на праведния Иосиф – сродник и защитник на света Дева Мария. Той живял на предела между закона и благодатта, бил верен на закона до явяването на благодатта, а при появата на новата Божия благодат станал верен на благодатта. Послушен на думите на закона, той искал да напусне Светата Дева, когато Тя заченала в пречистото свое тяло Спасителя, но когато ангел Божий му известил, че Мария е заченала от Духа Светаго, той се отказал от своето намерение, не я оставил, а направи, както му бе заповядал Ангелът Господен. Той не предприемал[1] нищо от себе си, а бил покорен на волята Божия. Затова Господ го удостоил с велика слава на земята и на небето. Тихо и тайно служил на Бога, а Бог го прославил явно. И не само той се удостоил с Божието Царство, но и неговите синове и дъщери. Кой баща би пожелал нещо повече от това – синът му да бъде апостол Христов? А Иосиф имал двама сина апостоли. Така Бог прославя онези, които се боят от Него и Го слушат.

О, велики Господи, Боже на праведния Иосиф, помогни и на нас грешните да обичаме Твоята правда и само от Тебе да се боим. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – не разсъждавал (бел. прев),

Разсъждение

Живеейки още в тяло, светите са получавали от Бога велики откровения и видения за небесните, и за пъклените сили. Всички техни откровения и видения потвърждават [истините на] православната вяра и нейното учение. Светиите са радост, голяма радост за верните. Свети Нифонт е видял в слава жива Богородица, и жив Господ Христос; виждал изхода на душите от човешките тела, и ангелите закрилници на отделни хора. Наяве е говорил с ангели и спорял с демони. Църквата учи, че искреното покаяние на грешника, дори и в последния му час, спасява душата на каещия се. Св, Нифонт видял душата на един такъв грешник, покаял се в последния си час, видял как ангелите я бранят от наглите демони и възнасят в Рая. Църквата учи, че самоубийството е смъртен грях. Св. Нифонт видял, как дяволите влачат  в ада душата на един самоубиец. А ангела пазител на тази душа вървял след нея и плачел. Тази душа била на един слуга, който извършил самоубийство, защото господарят му бил немилостив, а той [слугата] не искал да претърпи до край и да се спаси.

БЕСЕДА за пророк Даниил

А камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя (Дан.2:35 ).

Страданието, братя, разслабва характера на човека, разкошът пък – още повече. Даниил, Божия човек, не могло да го разслаби нито страданието, нито разкошът. Той останал същият и в двата случая; и в двата случая той бил един и същ вестител на Живия Бог и ясновидец, тълкувател^[1] на Божиите тайни. Той живял в царски разкош, а след това в лъвова яма. И в двата случая останал непроменен. В царския разкош постил, а в лъвовата яма не останал гладен. Своят верен слуга, Бог Всевишни,  наградил с велия дар на пророчество. Главният предмет на неговите пророчества е Христос Господ. Господ ще дойде и ще разори идолопоклонството по Своята земя. Той ще изпълни със Себе Си цялата земя, както никога, никой от хората облечени в плът. Той е този, комуто ще се дарува царство, власт, и сила, та да Му служат всички народи, племена и езици. Великият Божий пророк Даниил е предсказал и времето, точното време за пришествието на Господа Иисуса, на земята.^[2]  Как [колко] ли трябва , ние християните да се срамуваме пред Даниил? Ние виждаме всички Христови обещания изпълнени, но вярата и любовта ни към Христа са слаби. А на Даниил не било всичко открито като на нас кръстените, но той не отстъпил от Бога ни най-малко.                                                                                                                     Господи Боже на Данаиила, подкрепи ни, дай ни покаяние и ни помилуй.

На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – откриващ ( бел. пев.).

[2] В ориг. – в света ( бел. пев.).