Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764959 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от Януари, 2019 г.
<<  <  1 2 3 4  >  >>
22.01.2019 06:27 - Без превод
 Один старец сказал:

– Всякий, кто полагает, что может познать Божии Таинства с помощью научных теорий, похож на глупца, который хочет увидеть рай в телескоп. Точно так же невозможно увязать Евангелие с человеческим „здравым“ смыслом. В основе „здравого“ смысла лежит выгода. В основе Евангелия – любовь.

Категория: Други
Прочетен: 376 Коментари: 0 Гласове: 1
  

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

Православната Църква учи хората на съвършена любов и в същото време ги учи на послушание, от което произтичат ред и благоустройство между вярващите. Епископите са длъжни да са послушни към Господ, свещениците – към епископите, вярващите – един към друг. За това е писал св. Игнатий: „Вие сте длъжни да се подчинявате, без каквото и да е лицемерие; онзи, който мами своя видим епископ, се надсмива над Невидимия… Умолявам ви, старайте се да вършите всичко в единодушие Божие, под предстоятелството на епископа, който представлява Бога, и на презвитерите, които съставляват събора на апостолите…, не мислете, че е правилно онова, което самоволно вършите самостоятелно“.

 

БЕСЕДА за грижите относно спасението на нашите ближни

 

Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго (I Коринт. 10: 24).

 

Това е принцип на светиите Божии и сега, и в миналото, отначало докрай. Той е основоположен и обществен принцип. На този принцип може да се основе най-съвършеното, най-богоугодното и най-щастливото човешко общество. Спасоносен принцип за уреждането на всяка трудност, с която съвременните хора се борят, борят се без победа и без надежда. Светата душа се грижи за своите съседи, близки и далечни; грижи се къде ще пренощуват бездомните, как ще се нахранят гладните, с какво ще се облекат голите. Грижи се и се моли Богу да се спасят нейните съседи; да изпълнят сърцето си с любов  към Бога; да насочат ума си към Бога; нечестивите да оставят пътя на нечестието; колебаещите да се утвърдят във вярата; утвърдените да устоят; покойниците да видят Лицето Божие; живите да бъдат записани в Книгата на Живота в Царството на светлината. Но внимавайте, братя, също тъй, дума по дума [с изопачаване на думите] може да звучи и дяволският принцип, разрушителен и враждебен – никой да не гледа как да запази тялото си неосквернено, как да го запази в чистота от греха, а всеки да се стреми да оскверни чуждото тяло и да го унищожи. Никой да не гледа как да спаси своята душа, а всеки да се стреми как да очерни чуждата душа, да я оклевети, ограби и погуби. Никой да не гледа как да съзида и обнови своя дом, а да се стреми да подпали и разруши чуждия дом. Никой да не гледа как да напълни своя хамбар, а всеки да гледа как да окраде и изпразни чуждия хамбар. Виждате ли, братя, как този принцип [като се изопачи] може да е принцип на доброто и принцип на злото[1]; двуостър меч; ангел или сатана. Вижте как този принцип, облечен в сатанински дух, в днешно време е взел връх навсякъде.

О, Господи Душе Светий, Който чрез езика на Божиите апостоли си излял в света като слънчеви лъчи свети слова, за да ни осветят, а не да ни изпепелят, помогни ни да ги изпълним в истинския им небесен смисъл, за слава на Триединния Бог и за спасение на нашите души. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин. 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] [1] Т. е. – превратно тълкуване на I Коринт. 10: 24. Вероятно св. Николай има предвид съществуващите  по негово време безбожни анархистични и нихилистични учения, прокламиращи принципа „Колкото по-зле, толкова по-добре“ (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ЯНУАРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

На една плоча в църквата „ Света София“ били издълбани тези думи: „Измий своите грехове, а не само лицето си“. Който влизал в тази църква, четял този надпис и си спомнял, че християнската вяра изисква от него морална чистота; чистота на душата, сърцето и ума. Но тъй като в сърцето е съсредоточен целият духовен човек, Господ е казал: Блажени чистите по сърце. Външната чистота с нищо не помага за придобиване на небесното Царство. О, само да бихме полагали толкова труд, за умиване себе си от греховете, колкото полагаме ежедневно за умиване на своето лице! Тогава, наистина, в нашето сърце, като в огледало ще се види Бог.

 

БЕСЕДА за необходимостта от бдителност на тези, които мислят че са в безопасност

 

Който мисли, че стои, нека гледа да не падне (I Коринт.10, 12)

 

Апостолът, който е дал този съвет, превъзходно познавал човешката природа и цялата нейна слабост. Ден след ден, опитът показва, че човек току що измъкнал се от блатото на греховността, отново се спъва и пада. Тъкмо се е излекувал от порока на сребролюбието и вече пада в порока на славолюбието. Или току-що е отворил ръката си да помогне на беден човек, а гордостта го поваля в някакъв грях[1]. Или привикнал малко към молитвите, отваря широко устата си да хока онези, които още не са привикнали към молитвите. Или тъкмо що усетил, че Дух Свети го ръководи по пътя на спасението, веднага се взема за учител на целия свят, докато с това, съвсем не прогони Духа от себе си. Когато Господ предсказал на учениците Си, че те всички ще се отрекат и разбягат [ от Него], тогава Петър самоуверен в своята непоколебимост рекъл: „Дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не“. ( Марк.14, 29 ). Гледайки в самото му сърце Господ му отговорил: Тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. ( Марк. 14, 30). Па щом това падение се случило с апостола, непосредствено близо до Него, как ще е невъзможно да се случи с нас? Затова, братя, като станем и се обърнем от някой грях и започнем да се поправяме, да отдадем това на силата и милостта Божия а не на себе си; и трябва добре да внимаваме и се пазим, като молим Бога да не паднем отново, било на една или друга страна, но да вървим право по Господния път.

Всевиждащ Господи, помогни ни духом да се изправим пред Тебе; и като се изправим ни подкрепяй та повече да не падаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – на друга страна

Категория: Други
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

„Човекът не е нещо забележително“ – е казал св. Василий. Както една къща прилича на друга къща, така по външност човек прилича на друг човек. Както на къщата се отдава чест според онзи, който обитава в нея, така и на човека – спрямо духа, който обитава в него. За окото е ясно, че къщата не е стопанин, а само дом, в който обитава стопанинът; но само за духовния взор е ясно, че тялото не е човек, а само жилище, в което обитава човекът.

 

БЕСЕДА за покорността на волята Божия

 

 Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята (Мaт. 6: 10).

 

Блазе на св. Иоан Кръстител, защото е изпълнил Евангелието преди Евангелието! Отивайки в пустинята, той се предал напълно на волята Божия и тялом, и духом. С тяло вършел волята Божия на земята, както и с душата си на небето. В продължение на много години нито глад, нито зверове повредили тялото му, нито отчаяние повредило душата му заради самотата, нито пък гордост от небесните видения. Той не потърсил от хората нито хляб, нито известност. Всичко, което му било необходимо, му го давал Бог, защото той напълно се бил предал на Божията воля. Не той насочвал стъпките си в пустинята, нито извън пустинята. Невидимо Кормило свише управлявало неговия живот. Защото, когато трябвало да напусне пустинята и да иде да посрещне Господ, е казано: Биде слово Божие към Иоана (Лк. 3: 2). Като невинен младенец тъй просто говори Иоан за своето общение с небесните сили: Аз Го не познавах (т.е. Христос); но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствах, че Този е Син Божий (Иоан 1: 33–34 ). Как нежно и просто говори той за небесните предмети! А колко е страшен, като лъв, когато говори против човешките неправди, против Ирод и Иродиада! В него живеят заедно агне и лъв. Небето е близо до него, както майка до децата си. И волята Божия за него е тъй достъпна и ясна, както и на небесните ангели.

Премъдри Господи, в пустинята на този живот насочи според Твоята воля живота на нас грешните, както си насочвал живота на св. Иоана Кръстителя. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 271 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Някога езическите басни досаждали на Църквата, а сега ѝ досаждат богоотстъпническите басни. С търпение във вярата, с прилежна молитва, изповедничество, та чак и с мъченичество, е победена тази [първата] досада. Само по тези начини ще бъде победена и тази нова напаст[1]. И Църквата Божия – съкровищница[2] на божествената Истина, накрая ще триумфира. Защото у врага съвсем не стигна оръжие (Псал. 9: 7). Блажени Климент Александрийски е казал за еретиците, напуснали Църквата: „Онзи, който е паднал в ерес, пътува през суха пустиня, оставяйки единствения истински Бог; отделен от Бога, той търси безводна вода, с ръце събира безплодност, влачи се по безлюдна и жадна земя“. Това днес може да се каже за мнозина съставители на хипотези и теоретици, които се ръководят от своите фантазии, а не от Божията Истина.

 

БЕСЕДА за тайнствената Троичност

 

Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелстват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелстват (I Иоан 5: 7–8).

 

 

Като четем Свещеното Писание, трябва да внимаваме върху всяка дума. Бързащият читател, например, няма да види разликата, която евангелистът прокарва между небесната троичност и земната троичност. За небесната троичност той казва: И Тия Тримата са Едно, а за земната казва: И трите за едно свидетелстват. Огромна е разликата между са Едно и трите за едно. Отец, Син и Дух Свети са Едно, докато дух, вода и кръв само за едно, а не са едно. Защото и неприятелите могат да бъдат заедно, но не са едно. Всички хора на земята са заедно, но не и едно. Водата и кръвта образуват тялото, а духът е дух. Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5: 17); не са, значи, едно, ала са все пак заедно. Когато човек умре, това общение се разкъсва и изчезва – кръвта и водата отиват на една страна, а духът на друга. Докато божествената троичност е не само заедно, но и Едно. Но има една троичност във вътрешния свят на човека, която не трябва да е общение, а единство, та човекът да бъде блажен и на този, и на другия свят. То е единството на ума, сърцето и волята. Докато тази троичност е само общение, дотогава човекът е във война и със самия себе си, и с небесната Троичност. Когато тези трите станат едно, тогава никое от тях не властва и не робува, тогава човек се изпълва с Божия мир, който надвишава всеки ум (Филип. 4: 7), всяко слово, всяко обяснение, всеки страх и всяка скръб. Тогава малкият свят в човека започва да прилича на великото Божие небе и образът и подобието Божие стават ясни в човека.

Господи Триединни, помогни ни да приличаме поне на онези, които приличат на Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. -  досада (бел. прев.).

[2] В ориг. -  съсъд (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 195 Коментари: 0 Гласове: 0
 

БОГОЯВЛЕНИЕ.

ЕВАНГЕЛИЕ ЗА КРЪЩЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

 

Мт. 3: 13 – 17, Зач. 6

 

       И ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това (Исая 40: 5).

 

В стари времена Господ обещал да се яви във велика слава. Хората чули и забравили. Но Господ не забравил Своите думи. Защото Господните слова са като каменна кула, която не пада. Господ обещал да дойде, но Той не дошъл тогава, когато ни бил най-малко необходим, а когато ни бил най-много необходим. Докато пророк или ангел можел да замени Господа, дотогава Господ пращал пророци и ангели вместо Себе Си. Но когато злото в света станало толкова голямо, че ангел не можел да го изгори със своята светлина, нито пророк да го смали със словото си, тогава Господ изпълнил Своето древно обещание и се явил на земята. Но как Господ се явил в слава? В неописуеми смирение, кротост и послушание. Така, че Неговите ангели изглеждали по-светли от Него, и Неговите пророци – по-големи от Него. Когато на Иордан се явили пророкът и Господарят, пророкът пленявал погледа повече от Господаря. Иоан Предтеча изглеждал по-внушителен и голям отколкото Христос Господ. С две плътни завеси Христос закрил Своята слава и величие – с човешкото тяло и със смирението. Затова хората не Го забелязали и познали, докато очите на всички небесни сили били вперени в Него, повече отколкото в целия сътворен свят. Облечен в истинско тяло и истинско смирение, Господ Иисус в ония дни дойде… и се кръсти от Иоана в Иордан.

Чуден е Бог в Своите дела! И чрез всичките си дела той ни учи на смирение и послушание. Той се крие в Своите дела както слънцето нощем зад звездното сияние и като славей в храстите зад своята песен.

Той дава от Своята светлина на слънцето и слънцето свети като със собствена светлина, а Божията светлина остава скрита.

Той дава от Своя глас на гръмотевиците и ветровете и те се чуват, а Той не се чува.

Той дава от Своята красота на планините и на полята. И планините, и полята блестят като със собствена красота, а Божията красота остава скрита.

Той дава хубост и аромат на полските цветя и хубавите цветя ухаят като със собствен аромат, докато Божият аромат остава незабележим.

Той дава сила на всичко сътворено и творенията се гордеят едно пред друго със силата като със своя, а безграничната Божия сила нито вика, нито се гордее.

Той дава на човека от Своя ум и човек умува и мисли като със собствен ум, а Божият ум пребивава в тишина, далеч от врявата и скрит от мирските похвали.

Тъй Господ ни учи на смирение. Защото всичко, което Той прави, Го прави колкото според Своето естество, толкова и заради човека. Та човекът да се засрами и отхвърли безумната [си] гордост. Та човекът да не се хвали сам със себе си, нямайки никакви добри дела, а да позволи на делата си да вървят пред него, а той да върви след тях, както Бог след Своите дела, едва чуващ се и едва забележим, като пастир след многочислено стадо.

Чуден е Бог, когато ни учи на смирение. Но нашият Бог е чуден и когато ни учи на послушание. Но човек никога не може да бъде послушен като Бога. Човек хвърля семето на нивата и го оставя на Бога. За един ден човек хвърля семето на нивата, а Бог стои при семето стотина дни, пази го, топли го, оживотворява го и постепенно го изважда от земята като растение, и пълни класа със зърно, и постепенно прави тъй, че семето да узрее, докато човек не отиде отново на нивата и за ден-два да събере зърното и да го отнесе в житницата.

Гарванът извежда малките си и ги оставя, и с нищо повече не се грижи за тях. А Бог взима грижата върху Себе си и денонощно бди над младенците. Рибите хвърлят хайвера и заминават, а Бог остава, докато от хайвера се излюпят малките рибки, и се грижи за тяхната прехрана и развитие. Безчислените сираци – на хора и животни, биха загинали, ако Бог не се грижи за тях. Денонощно Бог бди над Своите творения, изслушва техните желания и удовлетворява техните потребности.

Бог чува молбите и молитвите на хората и ги изпълнява; винаги послушно ги изпълнява, когато тези молби и молитви не са свързани с греха. Молитви пък, които искат да въвлекат Бога в грях и да го направят съучастник в човешкия грях, Бог отхвърля и не ги чува. А от всички молитви Бог най-радостно слуша съкрушените молитви на каещия се, който се моли за прошка. Защото нищо на света не е по-полезно за човека от опрощаването и освобождаването от греховете. С това човек става нова твар, с това той започва нов живот, живот на син, вместо на слуга. Затова всички пророци винаги изисквали от хората покаяние. Затова и свети Иоан Предтеча не само проповядвал покаяние, но извършвал и покайно кръщение, та хората видимо да потвърдят своето покаяние. Колкото покаянието е по-силно, толкова по-силно е откъсването от света и привързаността към Бога; да, толкова по-бързо е Божието изпълнение на молитвите на хората.

И тъй, никой човек не може да бъде така смирен и послушен като Бог. Чрез всички Свои творения на небето и на земята Бог учи хората на смирение и послушание. Това Бог предлага на хората поради своята превелика любов към човека и поради Своето пламенно желание всички човеци да се спасят и да не погине нито един.

Но всички тези поучения за смирение и послушание Бог е давал косвено или чрез сътворената природа, или чрез Своите пророци, избраници и ангели. А тук, в лицето на Господ Иисус, Бог дава това поучение непосредствено, чрез Самия Себе Си, облечен в плът. Във всеки миг от Своя живот – от раждането в пещерата, до разпъването на Кръста, Господ Иисус е едно живо поучение на хората за смирение и послушание. Такова живо поучение Той е и при Своето Кръщение на Иордан.

Герой на деня бил Иоан. Никой не познавал Христос. Па и като Го познали, грешните човеци гледали на Иоан като на нещо повече от Него. При Иоан се стичал народ от всички страни – прости и учени, бедни и богати. Иоан попадал в [тяхното] полезрение както със своята външност, така и с пустинния и постническия си живот, а така също и с удивителните си слова. Хората не отивали при Иоан толкова от разбирането за своята греховност, нито от копнежа за покаяние, колкото от любопитство – да видят и чуят един необикновен човек. Празно любопитство! Колко скъпоценно време изяжда, без да дава нищо, освен нетрайно човешко услаждане, което бърже се превръща в горчивина! Колко от нас то оплита в мрежите си и колко отдалечава и отдалечава нашето покаяние, а с това и нашето спасение!

Христос не предизвиква любопитство. В масата народ Той бавно крачи към Иоан. С нищо не се набива в очите на хората, нито пък някой му обръща внимание. Неговият вид не е тъй необикновен като Иоановия, нито Неговата дреха тъй чудновата, нито пък Неговият живот е тъй сурово постнически.

Той се смесил с тълпата и тълпата вървяла с Него от Галилея към Иордан, ядяла и пиела с Него както и с всеки друг човек от тази същата тълпа. Великият Исая предварително узнал и, виждайки това, казал: Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него (Исая 53: 2).

Но в цялата навалица на Иордан имало един човек, един-единствен, който Го познал, и то Го познал истински. Това бил самият Иоан Кръстител. Заблестели очите на строгия пустинник, замлъкнали неговите гръмовити уста и Иоан забравил за останалата тълпа във водата и около водата, па посочвайки с пръст към Иисуса, с умиление казал: Ето Агнецът Божий! (Иоан 1: 29).

Агнецът Божий! С тези две думи Предтечата е изразил смирението и послушанието на Господ Иисус. Той е смирен като агне и Той е послушен като агне. И то смирен пред Бога и послушен на Бога. Като агне върви кротко и смирено. И както агнето отива и на паша, и в кланницата със същата преданост към своя пастир, тъй и Христос отива там, където Го прати Небесният Отец – да се роди в пещера, да се кръсти в Иордан, на разпятие на Кръста – винаги със същата готовност и със същата преданост.

Но към думите Агнецът Божий Иоан добавя и тези думи: Който взима върху Си греха на света. Как Христос взима върху Себе си греха на света? Чрез Своята любов и чрез Своята жертва, които са неразделими една от друга; защото няма истинска любов без жертва, нито се прави истинска жертва без любов. По Своята любов Христос слязъл в този тварен[1] свят и се облякъл в слабо човешко тяло. Този свят не е тъй чист, прекрасен и приветлив, какъвто бил преди Адамовия грях. Вследствие на греха този свят се наметнал с тъмнина и груб плътски образ, какъвто има сега. Прозрачният свят станал свят на грубост и тъмнина; чистият свят е станал нечист свят; прекрасният свят – свят уродлив и грозен; от свят приветлив – свят суров. В този свят се спуснал Най-Прозрачният, Най-Чистият, Най-Красивият и Най-Любезният. С това, че се явил в света с тяло, което е грубо и което се храни с груба храна, Той вече взел върху Себе Си греха на света. Първо с това, значи, че приел за Себе си тялото, каквото то станало след първородния грях.

Второ, и с това, дето от любов снизходил да изпълни всички закони, дадени на хората след грехопадението. Сам, без да има необходимост от тези закони, Той снизходил да ги изпълни всичките, всичките – както законите, дадени на природата, така и законите, дадени на хората. Затова се предал на глад и жажда, на умора и болка от всякакъв вид, както и останалите смъртни хора; затуй трябвало и бавно да расте, както и всичко, което се ражда, в продължение на тридесет пълни години, преди да излезе на Своето явно служение. Накрая, затова бил обрязан, затова се кръстил, затова ходил в храма на молитва, затова платил данък на кесаря. Всички закони след първородния грях Той отнесъл към Себе Си и ги изпълнил. Затова се казва: Взима върху Си греха на света. А именно, Той взел върху си изпълнението на всички закони и то с такова послушание и лекота, с каквото непослушание и трудности хората изпълнявали тези закони.

И накрая, трето, с това, че принесъл Себе Си в жертва за греха на света. Със Своето доброволно разпятие на кръста; с това, че бил заклан като агне, и пролял Своята невинна кръв за греха на мнозина. Наистина, целият Негов земен живот е жертва, както и целият Негов живот въобще е любов. Жертва е и това, че той приел тяло за Себе си; жертва е и това, че Той приел закона върху Себе си. Но на Кръста Той с кръвта Си запечатал Своята жертва и разкъсал завинаги ръкописанието на нашите грехове. На Кръста Той показал целия ужас на човешките грехове и цялата Божия любов, която стига до саможертва.

И тъй – Христос взел върху Си греха на света по три начина: Първо – като приел тяло за Себе Си. Второ – като приел закона върху Себе Си. Трето – като принесъл в саможертва Себе Си.

Когато Господ се появил на света, облечен в тяло, и като телесен се подчинил на закона, това събитие се ознаменувало и с едно чудно явление в природата – появяването на звезда на Изток; освен това и със слизането на Ангели на земята; и с радостта на витлеемските пастири; и с поклонението на неуките пастири и източните мъдреци на Него – божествения Младенец. Но това събитие било последвано и от Иродовото клане на децата, и от бягството на Спасителя в египетската тъмнина от още по-черната тъмнина – Иерусалимската.

И тогава, когато Господ явно и ясно се подчинил на човешкия закон и приел кръщение на Иордан, това събитие било съпроводено от чудно природно явление, по-късно научено от светиите Божии, а именно – водата в реката спряла и потекла назад. Морето видя и побягна; Йордан назад се върна. После небето се отворило, чул се гласът на небесния Отец и се явил Дух Свети във вид на гълъб. Човешкият род почувствал и видял това чрез своя представител – свети Иоан Кръстител. Това събитие било последвано от четиридесетдневния Христов пост и от мрака и ужаса на сатанинските изкушения. А след това – от явяването на ангели, които Му служели.

И когато Господ запечатал на Кръста с мъки и кръв всичките си земни телесни страдания, природата отбелязала тези събития със страшни проявления: земетресение, потъмняване на слънцето, разпукване на скалите и отваряне на гробовете. Живи и мъртви усетили със страшна сила божествената жертва на Голгота; разбойниците и езичниците повярвали в Сина Божий, а мъртвите се появили по иерусалимските улици. И това събитие било последвано от тъмнина – тъмнина извън гробовете и тъмнина в гробовете, след което настъпило окончателно разсъмване, окончателна победа и окончателно възкресение. И отново се появили ангели!

Така тези три събития в Христовия живот ни дават най-ясно и най-непосредствено поучение за божествено смирение и божествено послушание. Небесната радост и възвишеност на всяко от тях се преплита с ужаса на човешките престъпления и сатанинските съблазни. Но и при трите събития Христос се възвисява като сияещ Победител – над човека Ирод – след Своето рождество; над сатаната – след Своето кръщение, и над съюза на хората и сатаната – след Своята смърт. А кръщението на Иордан божественият Матей описва така: Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него. А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? Иоан познал Христа, но не познавал Неговия план за спасение. И сега се открива уникална сцена в човешката история: Бог се надпреварва в смирението с човека! Иоан кръщавал грешниците с покайно кръщение. Обаче при него дошъл Безгрешният, Който нямал за какво да се кае, а пожелал да се кръсти и Той. По-силният с духовна сила от всички смъртни хора Иоан изведнъж познал в Христа по-силния от него. И преди това, когато Го видял, Иоан вече знаел, че Той е дошъл на земята и е между хората. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате (Иоан 1: 26). Но когато застанал пред Неговото лице, той Го познал и посочил с пръст към него: Ето Агнецът Божий! Като Го видял, свети Иоан можел да помисли, че неговата роля на Предтеча е завършила и да каже както някога праведният Симеон: Сега отпускаш Твоя раб, Владико (Лк. 2: 29), или пък, както Иоан по-късно казал: Той трябва да расте, пък аз да се смалявам (Иоан 3: 30). Но не, вместо да стане това, което Иоан очаква, Христос му поставя една неочаквана задача. Застанал между грешните човеци, безгрешният Христос иска от Иоан и с Него да постъпи тъй, както постъпвал с другите, т.е. да Го кръсти в реката, както кръщавал и другите. Иоановата съпротива е напълно разбираема за смъртните човеци. Ах, страшно е, братя, да въведеш във водата По-Чистия от водата! Страшно и престрашно е творението да възложи своята ръка върху главата на своя Сътворител. Как ще се осмели човек от прах и пепел да постави ръка върху Онзи, на Когото херувимите са подножие на нозе Му!

Обаче Христос бързо приключва разговора с Иоан с едно кратко, но решително изречение: Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан го допуснал. С това Господ искал да каже: „Остави сега думите за Моето и твоето достойнство и за това кой от нас двамата е по-голям и по-силен. Днешният ден не е отреден за това, а за нещо друго. Ще настане време, когато ще се разкрие и това, за което говориш ти. Не можем да научим хората на нищо, ако преди това не го извършим сами. Иначе кой ще ни повярва? И по какво ще се различаваме от иерусалимските фарисеи[2] и книжници, които учат, а не изпълняват? Ние трябва да изпълним целия закон, та на целия закон да предадем един висш духовен смисъл и значение. И Аз трябва първо да се кръстя с вода, та след това да кръщавам с Дух Светий и огън. Планът за спасението ще се разкрие сам чрез своето изпълнение. Скоро ще ти се разясни това, което сега ти е неясно. Небесата ще се отворят и потвърдят това, което сега искам от тебе.“

Колкото Иоан първоначално се страхувал да извърши кръщението над Христа, толкова сега бил послушен на заповедта на Месията. И небесата наистина побързали да потвърдят и благословят деянието на ръцете Предтечови[3].

Христос се потапя във водата, не за да очисти Себе Си, а символично да потопи стария човек. Със Своето потапяне във водата той мислено повтаря всемирния потоп по времето на Ной и потъването на фараона и неговата войска в Червено море. Във всемирния потоп потънало грешното човечество. А в Червено море потънал фараонът – врагът на живия Бог. Христос взел върху Себе Си греховете на хората. Той доброволно се съгласил да се потопи вместо грешното човечество. Доброволно Той приел върху Себе Си съдбата на фараона – врага на живия Бог. Той потапя във водата Своето Тяло, като че го погребва в гроба. Той се потапя във водата за миг, а после се изправя и излиза. С това той повтаря онзи страшен урок, който Бог преподал на грешните хора по времето на Ной и с потъването на фараона в Червено море. С това той по видим начин, но безмълвно казва онова, което по-късно казал на учения началник Никодим, а именно: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан 3: 3). Но отново може да се роди още в този живот, като умре старият човек, или казано по друг начин – в когото умре старият грешен човек. Който се потопи с греховете си, а се изправи чист от греховете. Който като плътски човек се потопи телесно, а се изправи духом като духовен човек. Който се погребе с кръщението в Христа като в гроб (Колос.      2:       12). Който   потопи  гордостта, непослушанието, егоизма и всяка стара нечистота на грешния човек, а издигне смирението и кротостта, послушанието и любовта. Който умре за себе си, а живее за Бога (Рим. 6). С една дума – който погребе себе си като грешник и се роди отново като праведник – той ще реализира онзи пример, който му е дал Христос със Своето Кръщение в Иорданските води. „Преди да се започне вторият живот, трябва да се приключи с първия“ – казва Василий Велики. О, колко е многозначително и високопоучително Христовото Кръщение и потапянето на Неговото свето Тяло във водата! Само безграничната Божия мъдрост е могла да устрои толкова полезно и поучително Кръщение на Иордан. Само тази безгранична мъдрост, която вижда миналото и бъдещето, както и сегашното, е могла да свърже началото и края на човешката история и да покаже връзката с потапянето на грешното човечество, с потапянето на Христа във водата. Само тази неизказана мъдрост може с една картина, по един начин, с едно действие да каже повече от всички човешки езици на земята. Защото, ето, целият начин на нашето спасение е разкрит с начина на Христовото Кръщение в Иордан.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Духът не слязъл върху Христа, докато бил във водата, а когато излязъл от водата. С това Божията мъдрост иска да ни покаже, че върху стария човек, който е жив за греха и мъртъв за Бога, Духът Божи не слиза. А че духът Божий слиза само върху новороден човек, духовно прероден, който е умрял за греха и живее за Бога.

Духът слязъл върху Христа във вид на гълъб[4], не въплътен в гълъб, както Христос е въплътен в човек, а само във вид на гълъб, като гълъб. И наистина, Той по-късно се явил на апостолите във вид на огнени езици [пламъци] и като… силен вятър (Деян. 2: 2). В книга Битие се казва: Дух Божий се носеше над водата (1: 2). Духът Божий, значи, се явява в различен вид, подходящ за събитията, които Той освещава или вдъхновява. Но всеки Негов вид разкрива нещо действено, активно и чисто, което излъчва от Себе Си топлина, вдъхновение и чистота. При кръщението във водите на Иордан Духът се явил във вид на кротък гълъб, а при кръщението на апостолите от Дух Свети и огън, на Петдесетница, той се явил във вид на огън и пламъци. С това е показана разликата между Иоановото кръщение и Христовото кръщение. Иоановото кръщение, или още водното кръщение, прави хората кротки и чисти като гълъби, а кръщението Христово прави хората силни и пламенни[5]. Слизането на Духа във вид на гълъб – както тълкуват и светите отци – напомня за гълъба, който и Ной три пъти пускал от своя ковчег[6], за да провери дали земята е изсъхнала. И гълъбът се върнал с маслинова клонка в човката си. Маслиновата клонка пък е символ на мира; мир между Бога и човека. И сега, след Христовото излизане от водата, след символичното потапяне на стария човек във водата, духът се явява на Христовата глава във вид на гълъб, за да покаже, че с потопа е свършено, и че между Бога и новия човек владее мир. Защо този гълъб [при кръщението] не носи маслинова клонка в човката си? Защото вместо маслиновото клонче сам Господ Христос се явява най-съвършеният изразител[7] на мира между Бога и човека, между небето и земята. Той е маслиновото клонче в новото творение. Затова не е необходимо гълъбът, летейки над Христа, да държи друг символ на мира, друга маслинова клонка. Христос е завършек на потопа и начало на мира.

И ето, глас от небесата! Небето е отворено, Духът във вид на гълъб и още – глас от небесата! Кръщението Христово е тъй изпълнено със съдържание, че при него не се явяват само ангели [като при други събития], а се явява самата Света Троица; Отец, Син, и Дух Свети – Отец във вид на глас от небето, Духът във вид на гълъб и Синът като нов и съвършен човек, като Богочовек.

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! С тези слова Бог известява, че Иисус е Негов Син. В тези слова, произнесени  със собствения глас [на Бога], се потвърждават думите,  казани от архангел Гавриил на Пресвета Дева Мария: И ще се нарече Син на Всевишния (Лк.1: 32), и още: Ще се нарече Син Божий (1: 35 ). Сега наистина, Бог Отец Го назовава Свой Син, Син възлюбен. Защото Христос е единственият Син Божий по рождение във вечността и единственият Син Божий по рождение във времето. Бог Отец не назовава всички хора Свои синове, а само Христос. Защото останалите синове могат да се нарекат синове Божии по осиновяване от Бога и то чрез Христа и в Име Христово. И когато по-късно Иисус казва на хората: Един е вашият Отец, Който е на небесата, с това Той не възнамерява да каже нещо друго, а че хората са синове Божии само по осиновяване. Само превеликата Божия любов може да нарече Своите творения синове. Но Христос е единственият и истински Син Божий и по любов, и по същество.

Затова е и казано: Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! С тези две фрази се набляга върху израза на Божията любов и Отеческото благоволение към Своя Син. Вечната връзка, която има Отец със Сина, не е отслабнала, нито пък Тяхната взаимна любов е охладняла заради това, че Синът е слязъл в грешния свят, облечен в слабо човешко тяло.

И тъй, Кръщението Христово на Иордан е свързано с откровението на Света Троица пред човечеството. Няма по-голямо откровение от това. Защото с него ни е разкрита тайната на триединното Божие битие. Спасителят свали на Иордан печата и от най-великата тайна на небето и на земята. Казваме – и на земята, защото троичността на Божието битие разкрива най-дълбоката тайна за самия човек – човешката троичност, защото още в началото на Свещеното Писание е казано, че Бог е сътворил човека по свой образ и подобие (Бит. 1: 26). Затова празникът на Христовото Кръщение се нарича и Богоявление. Защото Бог се явил на река Иордан такъв, какъвто Е, доколкото това явяване е достъпно за човека в плът. Този празник се нарича още и Просвещение. Защото с него човешкият дух се озарява с познанието на най-дълбоката божествена тайна. Той се нарича Просвещение още и затова, че Христовото кръщение с потапянето във водата просвещава нашия разум, очиства нашето сърце и облагородява нашата душа с познанието за начина на нашето спасение, който се състои в погребението на стария човек и раждането на новия, или с други думи – в смъртта на всичко в нашето грешно и смъртно естество и оживяването на безгрешното и безсмъртното.

Всичко, което се случило при Кръщението Христово, се случва и при кръщението на всекиго от нас[8]. Като се потапяме във водата, ние умираме с Христа, а като излизаме от водата, ние се съединяваме с живия Христос. Кроткият Дух Божи като гълъб се рее над нас, вдъхновявайки ни със Своята всесилна благодат. А Отец, чрез Исуса Христа, ни осиновява и обявява това осиновяване със Своя глас. А кой може пък да знае какво се случва в душата на младенеца? Помрачени и потиснати от последващи грехове, ние забравяме най-голямата тайна, която ни се открива при кръщението. Защото с кръщението ние се очистваме от всеки грях, а след нашето кръщение настъпват сатанински изкушения, на които Христос не бил подвластен, но на които ние сме податливи. Но онези от нас, които се грижат ден и нощ за своето спасение, напълно смирени и послушни към Бог, могат да се удостоят с откриване на превеликата божествена тайна, която се явила на Иордан, както са се удостоили с такова виждане много светии и мъченици за Христа. Мъченичеството за Христа се смята за трето кръщение. Първото е Иоановото кръщение с вода, водно кръщение; а второто –  Христовото кръщение, с Дух Свети и огън. Третото кръщение е кръщение мъченическо и се нарича кръщение с кръв. Христовите мъченици, които се кръстили чрез проливането на своята кръв за Христа, обикновено виждали много от Иорданските тайни, открити при Кръщението на Христа. Най-известният пример за такова тайнствено кръщение с кръв е смъртта на Христовия първомъченик – архидякон Стефан. За него е написано: А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога. Тук, значи, са показани и Духът, и Синът, и Отецът. А Стефан добавил: Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. И бил засипан с камъни от евреите (Деян. 7: 55 – 60).

Да се стараем и ние да имаме такава вяра, добри дела и братско съучастие в радостта и страданията на нашите ближни, а всички със смирение и послушание към Бога да възобновим безгрешната чистота, в която сме облечени при кръщението и ще се удостоим със славата, радостта и вечната красота на Божиите светии и мъченици. Така и ние ще се просветим, небето ще се отвори и над нас и Бог ще ни се яви – Отец, Син и Дух Свети, Троица единосъщна и неразделна, на Която да бъде слава, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – телесен, плътски (бел.прев).

 

[2] В ориг. – законници (бел.прев).

[3] Причината Спасителят да приеме кръщение от Иоан била трояка. Първо, тъй като се родил вече като човек, да изпълни всяка правда и да покаже Своето смирение пред закона. Второ, със Своето кръщение да потвърди важността на Иоановото кръщение. Трето, с освещаването на Иорданските води и чрез появата на гълъб да покаже слизането на Дух Свети по време на кръщението на вярващите. (Иероним) (бел. авт).

[4]  Гълъбът се спуснал над Иисусовата глава, та никой да не помисли, че гласът на Отца е отправен към Иоан, а не към Господ. (Иероним) (бел. авт).

[5] „Понеже човек е двусъставен – от душа и тяло, то и очистването е двояко; безтелесното е за онова, което е безтелесно, и телесното е за тялото. Водата очиства тялото, а духът (очиства и) слага печат на душата.“ (Св. Кирил Иерусалимски. Огласително поучение III) (бел. авт).

[6] В ориг. – ладия (бел. прев).

[7] В ориг – знак, белег (бел. прев).

[8] Господ, който управлява нашия живот, е установил завета на кръщението, който съдържа в себе си образа на смъртта и живота… водата има образа на смъртта, която приема тялото за погребение, а Духът влива животворна сила, която обновява живота на нашата душа от греховната смърт в праведен живот. Св. Василий Велики. За кръщението (бел. авт).

Категория: Други
Прочетен: 291 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Плод, плод и само плод иска Господ от всяко живо дърво, което се нарича човек. Добър плод е боголюбивото сърце, а лош плод е самолюбивото сърце. Всичко останало, което човек има и от което се ползва – положение, власт, чест, здраве, пари, образование – всичко това са само листата на дървото. Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Мат. 3:10). Дори и нехристиянските народи са ценели добрите дела повече от красивите думи. Още повече това трябва да бъде правило за Христовите последователи. На едно събрание на атиняните, на което имало и спартански пратеници, един старец ходел от пейка на пейка, търсейки място да седне. Атиняните му се присмивали и не му предлагали място. Когато старецът отишъл при спартанците, всички скочили на крака и му предложили място. Като видели това, атиняните похвалили спартанците с красиви думи. На това спартанците им отговорили: „Атиняните знаят какво е добро, но не правят добро“. Който прави добро, прилича на дърво, което принася добър плод на своя стопанин. А извор на доброто в човека е доброто и боголюбиво сърце.

 

БЕСЕДА за нашето безсилие без Христа Господа

 

Без Мене не можете да вършите нищо (Иоан 15: 5).

 

Господ не е имал обичай да преувеличава. Няма по-примерени думи в света от Неговите. Като е казал, че без Него не можем да вършим нищо, трябва да разбираме и приемаме това буквално. Тук Той говори за доброто, а не за злото; нищо добро не можем да сторим ние без Христа и против [волята на] Христа. Той е Собственик, Подател и Вдъхновител на всяко добро. Никакво добро няма вън от Него, както никакво зло няма в Него. Аз съм лозата, вие пръчките – е казал Той. Какво могат пръчките без лозата? Могат ли да растат и да принасят плод? Нищо – освен да станат храна за огъня! Човек може да мисли, колкото си иска, но никога не може да си представи и едно истинско добро, което да не е в Христа, и което да не произлиза от Христа. Ако някой каже, че той върши добри и хуманни дела без Христа, да знаете, че тези негови дела са гнили в сърцевината си и са разядени, било то от суета, било от тайно самоизтъкване. Защото човек без Христа е същото, каквото са пръчките без [корена] на лозата. Това ни го е казал Той. Коренът е скрит и не се вижда, а пръчките се виждат. Но и гроздето на пръчките и самите пръчки са зависими от корена. Коренът на всяко добро израства от Божието сърце и се налива със сладостта на Духа Светаго.

Господи Боже Триединни, помилуй нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 11532 Коментари: 0 Гласове: 1


 ДО ЕДИН ПИСАТЕЛ: КАКВО ДА НАПРАВИМ ЗА МИРА В СВЕТА ПРЕЗ ТАЗИ  ГОДИНА

 

В своето обширно писмо Вие сами сте благоволили да дадете отговор на поставения въпрос - отговор, който мога лесно да разбера, но трудно мога да приема. Вие казвате: нека по въпросите на мира в света се срещат и взимат решения не министрите на различните държави, а по няколко души от всяка страна, избрани непосредствено от народа. Вие сте убеден, че по този начин войната ще бъде избегната и ще се установи траен мир. А аз Ви питам, кой ще ръководи тези избори, ако не същите тези министри? И следователно, кой друг би могъл да бъде избран, освен самите те или техни съмишленици? Ако бяхте казали: нека да се повика свещеник, да се извърши водосвет на мястото, където ще се решават въ­просите на мира, да осени това място със знака на Христовия кръст, да го прекади с тамян и след това да започнат обсъжданията и преговорите, Божиите народи в света биха разбрали Вашето предложение като опра­вдан призив към Всесилния Творец (а политическите миротворци - може би като нещо неуместно). Но не е ли по-добре да оставим всеки разумен човек да прави онова, което го учи духът, а аз и Вие, и много други, които нито избират, нито биват избирани, да се запитаме: какво да направим ние през тази година за благословения мир между хората? И ако така поставим въпроса, аз пак ще се върна към онези три неща, с които право­славният свещеник често влиза в домовете на хората, а те са: вода, кръст и тамян. Водата - сълзи, кръстът - вяра, тамянът - молитва. Със сълзи да се умием от греховете на старата година, с вяра да оживим своите души и да ги устремим към светите Небеса, и с молитва да измолим от Господа онова, което е необходимо за нас и за всички наши братя на тази планета, следователно и мир между хората.

Вие знаете, че през тази година расте и дава плод пшеницата, посята през миналата. Така и цялото наше зло, посято през миналата година, ще порасне и ще даде плод - проклет плод, ако не го изкореним и не посеем вместо него добро семе. За да не бъде новата ни година като старата, та дори и по-лоша. В духовен смисъл изкореняването на злото семе и пося­ването на доброто се нарича покаяние. „Покаяние" е началната дума в Евангелието. „Покайте се" са първите слова на мълчаливия иордански пророк, Кръстителя Христов. „Покайте се и вярвайте в Евангелието” - е първата Христова проповед. И едва след като три години е наставлявал Своите ученици в пътя на всички добродетели, Господ им е открил тай­ното учение за мира. „Това ви казах - казва Той, - за да имате в Мене мир... Мир ви оставям; Моя мир ви давам”. А това означава, първо, че мирът е от Бога и е дар Божи и второ, че мирът идва накрая като венец и плод на много нравствени усилия и на всички останали добродетели - на върха на стълбата, чието първо стъпало е покаянието. Първо мир в души­те на хората и след това между тях. Кой би знаел това, ако то не беше от­крито в Евангелието? Първо мир с Бога и едва тогава мир с хората. Ясно е, че мир може да има само ако човек не гледа на човека през въздуха, а през Христос. Ясно е също, че всеки жив човек може да допринесе за мира в света и да бъде сътрудник на конгресите за мир, без дори да се помръд­не от мястото си, оставайки непознат за всички освен за Бога.

            Нека провидението ни дарува колкото е възможно повече такива тай­ни сътрудници на мира между чедата Божии, които имат един праотец на земята и един Отец на небето.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 298 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЯНУАРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог чува молитвите на праведниците. Това ясно се вижда от живота на Мойсей, Илия и на останалите старозаветни праведници и пророци, както от живота на апостолите и светиите. Когато св. Геновева, като монахиня се подвизавала в Париж, се случило Атила със своите диви хуни да окупира Париж. Страх и ужас обзел всички жители на Париж, които очаквали всеки миг неприятелите да превземат града. Тогава св. Геновева призовала народа да пости и да се моли Богу, и тогава нещастието щяло да се размине. Много народ се отзовал на това приканване на светицата, започнал да пости и да се моли. Самата Геновева, постила най-много и усърдно се молила на Бога. Скоро неприятелят се оттеглил от Париж, без никаква видима причина, и заминал за друго място. Това, което не може да стори мечът на много грешници, го може молитвата на един праведник.

 

БЕСЕДА за гражданите на другия свят

 

Те не са от света, както и Аз не съм от него ( Иоан 17, 16)

 

Христос Господ не е от този свят, а само в одеянието на този свят. Той е Воевода, облечен в дрехата на затворник, за да спаси затворниците заробени от греховете, материята и сатаната. Какъвто е воеводата, такива са и неговите войници. И те по дух не са от този свят; не са затворници а са свободни, не са роби а са господари; не са тленни а безсмъртни; не са погинали а са спасени. Такива са всички, които Христос е призовал, и които като вкусили от безсмъртния живот, доброволно се отрекли от света, прилепили се към Него, и Му останали верни до края на живота си на земята. Авва Мойсей е казал: „Никой не може да влезе в Христовата войска, ако целият не бъде като огън, не презре почестите и покоя, ако не отсече всички плътски желания, и не опази всички Божий заповеди“. Призован бил и Иуда, но той отпаднал и пожелал тъмницата повече от  царския дворец, робството повече от  свободата, тлението повече от безсмъртието и гибелта повече от спасението. Но останалите призовани апостоли, и 12-те, и 70-те, Му останали верни до край и извоювали победата, която ги прославила на земята между хората и на небето между ангелите. За това се прославят и благославят и на земята и на небето. Всички, които се прославили от света, със света са и погинали, а които се прославили от Христос, чрез Христос са спасени. Световната слава е смърт, а славата Христова е живот, вечен живот [и слава] без смърт[на].

Господи безсмъртни, макар да сме от света  по плът и по грях, зачисли ни в Твоята войска, която по дух, сила, мъдрост и любов не е от света. Та и ние когато напуснем света, заради любовта и молитвите на светите Твои апостоли  да заживеем с в безсмъртното Твое Царство, с ангелите, апостолите и светиите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор -Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ЯНУАРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Унижение и провал Бог допуска да на гордия човек, когато той си мисли , че неговата сила е вечна. Когато злия римски епарх Тарквиний, посякъл блажени Тимотей, извикал свети Силвестър и го заплашил със смърт, ако не му покаже Тимотеевото наследство, и освен това не принесе жертва на идолите. Без страх и трепет прозорливият светец му отговори с евангелските слова: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това с което се хвалиш да сториш на мен ( т.е. смърт), тебе ще сполети“. Гордият епарх оковал Силвестър и го хвърлил в тъмница с намерение скоро да го погуби. Като направил това, той седнал да яде. Но в гърлото му заседнала рибена кост. От пладне до полунощ лекарите се мъчили да спасят живота му, ала всичко било напразно. В полунощ Тарквиний изпуснал гордата си душа във вечните мъки. Така се изпълнило пророчеството на св. Силвестър, а и библейските слова: Пред погибел гордост върви (Пртч. 16, 18).

 

БЕСЕДА за това, как Царството Божие се печели със сърцето, а не с езика

 

Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно ( Мт.7, 21)

 

С език, братя, не се придобива Царството Божие, а със сърце. Сърцето е съкровищница на онези блага, с които се купува Царството, а не езикът. Ако съкровищницата е пълна с благата Божий, т.е. силна вяра, блага надежда, чиста[1] любов, и добри дела, тогава и изразителят на тези блага - езикът е верен и приятен; ако пък съкровищницата е празна от към всичко това, тогава и нейният изразител е лъжлив и дързък. Каквото е сърцето, такива са и думите. Всичко, всичко произлиза от сърцето. Лицемерието е безсилно и пред хората, и още по-немощно пред Бога. Ако сам Отец говори чрез пророк Малахия : Ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред Мене? Т.е. чувам, че ме наричате Отец, ала не виждам да ме почитате в сърцата. Чувам, че ме Наричате Господ, ала не виждам благоговението[2] към Мене в сърцата ви.                                            Нашата Молитва: „Господи! Господи!“ е прекрасна и полезна, само когато извира от молитвено сърце. Сам Господ е заповядал да се молим непрестанно, но не само с език, та да ни чуят хората, но и в тайната стаичка на сърцата , та да ни чуе и види Господ.

Господи величествени и дивни, избави ни от лицемерието и влей в сърцето ни Твоят страх, та нашето сърце, чисто[3] и непрестанно да пребивава в молитва пред Тебе. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. - светла

[2] В ориг. - страха

[3] В ориг. - исправно

Категория: Други
Прочетен: 207 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 2 ЯНУАРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Как да отговориш на онези, които казват „Не може Христос Чудотворецът да се вмести в нашата логика“. Отговори просто: “Вместете се вие в Неговата. В неговата логика е вместена цялата вечност и всяко благородство на времената, та ако желаете, ще се намери място и за вас. Ако не може бурето да влезе в напръстника, напръстника може да влезе в бурето“. Блажени Климент Александрийски казва: „Всички философи са деца, докато не станат възрастни чрез Христа…защото истината никога не е само в мисленето“. Христос е дошъл да излекува[1] хората, следователно, и човешката логика. Той е нашия Логос и нашата Логика. Затова трябва да управляваме нашия разум чрез Него, а не Него чрез нашия разум. Не се сверява слънцето по нашия часовник, а нашия часовник по слънцето.

 

БЕСЕДА за гордостта

 

Пред погибел гордост върви, и пред падение – надутост (Пртч. 16, 18)

 

От всичко в света, което се намира по четирите му посоки, кое може, нас смъртните хора, да ни направи горди, освен глупостта и дяволската измама? Нима не сме дошли на този свят голи и бедни, и няма ли пак такива да излезем от него? Всичко което притежаваме не сме ли го заели, не ще ли след смъртта да върнем? Ах, колко пъти е казано - и пропуснато [ покрай ушите] ! Нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем ( I Тим.6, 7), казва премъдрият апостол. И когато пренасяме жертва Богу, обикновен хляб и обикновено вино, ние казваме: „Твоя от Твоих Тебе приносяще!“, защото нищо в света нямаме свое; нито трохичка хляб, нито капка вино – нищо, което да не е от Бога. Наистина, гордостта е щерка на глупостта, дъщеря на помрачения ум, родена от зла връзка с демоните. Гордостта е отворен[2] прозорец, през който бързо изчезват всички наши заслуги и всички добри дела. Нищо не ни прави пред хората толкова празни и пред Бога толкова недостойни, както гордостта. Господ не е горд, с какво тогава да бъдем  [горди] ние? Кой има повече право да бъде по-горд от Господа, Който е сътворил света и Който го държи със Своята сила? И виж!, Той се понизил до слуга, слуга на целия свят; до смърт, смърт на кръста!

О, смирени Господи, с огъня на Твоя Свят Дух изпепели в сърцата ни дяволските семена на гордостта, и насади в тях благородните семена на смирението и кротостта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг.- поправи

[2] В ориг. - широк

Категория: Други
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ЯНУАРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Защо трябва да се слуша Църквата а не някои човек, които мисли, противното на Църквата, па макар той да е наречен най- великия мислител? Затова, защото Църквата е основана от Господ Иисус Христос, и за това, защото църквата е вдъхновявана и ръководена от Божият Свети Дух. Още, за това, защото Църквата е държава на светиите, градина с благородни плодове. Ако някой въстане против държавата на светиите, значи той не е свят, тогава, защо да слушаме него? „Църквата е ограда“, казва премъдрият Златоуст; „ако си вътре, вълк не влиза; ако излезеш, зверовете ще те уловят…Не се отделяй от Църквата, нищо по-силно няма от Църквата. Църквата ти е надеждата, Църквата спасението. Тя е по-висока от небесата, по-твърда от камък, от земята по-широка; никога не остарява, винаги се подмладява“.

 

БЕСЕДА за необходимостта да се отклоняваме от злото и да вършим добро

 

Нека се отклонява от зло и прави добро ( Псал.33. 15)

 

Тези думи се отнасят за нашия труд, който трябва да положим тук на земята и в земята, т.е. на тази материална  земя и в това материално тяло. Какъв, значи трябва да бъде нашия труд? Да придобием два навика; единия да се отклоняваме от злото, другия – да правим добро. А кое е зло и кое добро непълно и неясно ни подсказва нашата съвест, защото е помрачена от греховете; а Христовата наука – в пълнота и ясно. Какво иска от нас Господ, братя? Иска, както нашите олтари винаги са насочени към Изток, така и нашите души да са насочени към доброто. Да загърбим злото, да го зарежем в сянка, в бездната на забравата, в тъмнината на миналото, а ние, от година на година, от ден на ден да се стремим към доброто; да мислим за доброто, да копнеем за доброто, да проповядваме доброто и да вършим добро. Господ иска зидари, а не разрушители. Защото, който зида добро, чрез него разрушава злото. Който пък се отклони и върши зло, скоро забравя да върши добро и се превръща в злосторник. „Отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто“ ( Рим. 12, 9 ) ни учи Христовия апостол. Мрази злото, но не мрази човека, който върши зло, защото той е болен. Ако можеш, лекувай болния, но не го убивай с твоята омраза. Прилепяй се към доброто, само към доброто, защото Бог е съкровищница на всички блага.

О, Господи, добри и вседобри, научи ни да се отклоняваме от злото и да вършим добро за Твоя слава и за наше спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 317 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  1 2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764959
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Януари, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031