Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1767017 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от Януари, 2019 г.
<<  <  1 2 3 4  >  >>


 НЕДЕЛЯ ПРЕДИ БОГОЯВЛЕНИЕ

 

            ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ИОАН ПРЕДТЕЧА

 

Марк. 1: 1 – 18, Зач. 1

Няма истинска мъдрост без любов, нито пък истинска любов без мъдрост. Мъдрост без любов е змийска мъдрост, себична и отровна, а любов без мъдрост е пороен облак [тогава], когато изсъхналата земя очаква благ дъждец.

Колко неизмерима е Божията мъдрост! И нищо не е така неизмеримо като Божията любов! Колко велики са Божията мъдрост и Божията любов е показано в сътворената природа! Но това е само сянката на онези мъдрост и любов, показани от Бога чрез Господ Иисус Христос в делото на човешкото спасение. Какви мъдрост и любов са показани при първото творение! Но това е сътворена мъдрост, дадена на нещо, което я е нямало, любов, дадена на някого, който я е нямал. А мъдростта, показана при новото творение, е мъдрост за излекуване на тежко болния, и любовта при новото творение е любов на саможертвата.

Още веднъж и още два пъти, и още много пъти прочетете Евангелието на нашия Спасител – Иисус Христос, и се напийте с неизказаната Божия мъдрост и с Божията любов. И ще почувствате двойно и дори много повече подобреното здраве на душата, силата на душата, радостта и живота. Господ дойде в света, за да го излекува и да го възкреси от мъртвите. Как дойде? Дойде като войвода, пред Когото и след Когото върви войска. Небесна войска се събира навсякъде около Него. Може би очаквате да видите царски син в коприна и порфира, а то – Младенец, роден в пещера за овце и положен във волски ясли!

Може би очаквате да видите генерал, пред чиято врата има гора от щикове, която да защитава  неговия живот от подло предателство и неприятелско нападение. А то – невъоръжен и безобиден Отрок, за Когото, веднага след раждането Му, тръгнали на лов земните царе и големци като на лов за елени.

Може би сте очаквали да видите цар в порфира, препускащ в златна колесница и заобиколен от светли благородници? А то – обикновен труженик, неизвестен и непознат, който върви дълго пеша по каменистия път, по прашни друмища и по трънливи пътеки, тръгнал от Назарет [и стигнал] чак до устието на Иордан, за да преклони Своята глава под ръката на Иоан Кръстител и да Се кръсти, както и другите хора. 

Питате: „Къде са Неговите войски?“. Тук са, около Него, пред Него и зад Него. Тук е сияйното ангелско войнство, което в Христа вижда своя Войвода и Цар. То би желало да го носи или качи на херувимски колесници, но Той не иска – и само Той знае защо не иска, Той и Неговият Отец, и Дух Свети. Ангелската войска би желала да Го облече в слънце и украси със звезди, и да Го препаше с дъгата, но Той не иска – и само Той знае защо не иска. Ангелите биха желали с тръби да възвестят за Неговото пришествие; желали биха изведнъж, със своето могъщество и сила, да отворят очите на всички човеци по земята, за да прогледнат и познаят своя Господ; желаели ангелите и могли да дадат език на дървото и камъка, на водата и въздуха, та цялата природа да Го посрещне с възклицание: Осанна! Осанна! Ала Той не иска – и само Той знае защо не иска.

Сега и ние знаем защо не искал. Цялата слава Той има във вечността. Но сега се спуснал в мрежата на времето, в тъмницата на греха и смъртта, където безчислените Негови братя плачат и ридаят, обезумели от греха, и изтляват от смъртта. Той влиза във вражеския лагер, преоблечен като пленник, подобно на всички останали пленници, стъпва внимателно и мъдро, та да улови и върже надзирателите в този лагер, а Своите пленени братя да освободи и въздигне в Царството на Бога и безсмъртните ангели.

За Него тези ангелски войски винаги били видими, а за другите хора те само от време на време проблясвали като редки слънчеви лъчи през облак. В Неговия живот имало три най-важни начала. Едното е ознаменувано с Неговото зачатие и Рождество, второто е Кръщението и третото е Възкресението. Първото начало означава Неговото пришествие в света, второто – Неговата проповед с открити слова и явни чудеса (защото Той и като дете е проповядвал и правил чудеса, но това е било тайно, без думи и невидимо), и третото – основаването на Неговото безсмъртно Царство. При първото и последното събитие ангелите станали видими за останалите хора. А при второто начало, т.е. при Неговото кръщение, се разкрила самата Света Троица. Но и второто начало не е било без появата на ангел. Явил се един ангел и това не бил безплътен ангел, а човек по име Иоан, син на първосвещеник Захария и жена му Елисавета. Той не бил ангел като другите ангели, но бил наречен ангел от пророка. Ето, Аз пращам Ангела Си и той ще приготви пътя пред Мене (Малах. 3: 1), казва пророкът. 

С това пророчество започва своето Евангелие свети евангелист Марк. И това е една умилителна тайна. Всеки евангелист започва с някакво особено въведение. Евангелист Иоан започва с вечността. Матей започва от Авраам, Лука – от земното Рождество на Спасителя, а Марк – от кръщението на Иордан. Защо всички евангелисти не започват по еднакъв начин? Но кажете ми – къде е това единствено начало на Иисуса Христа? Трудно е да се проследи произходът на една мъртва вещ, а колко по-трудно е на жив човек, а камо ли на Жизнодавеца, от Когото започва живота. Всъщност, всеки от нас има четири начала, достъпни, било за ума ни или за нашите възприятия. Първото наше начало е в Бога, второто – в нашите прародители, третото – в нашите родители, а четвъртото – във времето, в което започваме да осъществяваме най-активна дейност в този свят. Но в Христос има и още едно, пето начало по отношение на тебе, както и към всекиго от нас. А именно: Иисус Христос, Синът Божий и Неговото Евангелие започват за тебе тогава, когато Той възкръсне в твоето сърце и [в твоя] ум като единствен твой Спасител. Тогава, когато Той престане да бъде в тебе само като златно кандило, напълнено с елей, но негорящо; а когато се запали и започне да осветява цялото твое същество. Тогава, когато Той стане за тебе хлеб насущний, без който не можеш да прекараш и един ден; тогава, когато Той стане за тебе по-голяма ценност в цялата вселена – от всички блага, от сродниците и приятелите, и по-скъп дори и от твоя земен живот. Тогава за тебе ще започне истинското начало в Иисуса Христа. Тогава ще можеш да разбереш и останалите четири начала, споменати от четиримата евангелисти.

Евангелист Марк захваща своето Евангелие с началото на обществената Христова проповед и открита дейност в света. И веднага посочва пророчеството на пророк Малахия за Иоан Предтеча като ангела, който върви пред лицето на Господа.

Защо и пророкът и евангелистът наричат Иоана ангел, когато той не бил ангел, а човек? Първо, защото Иоан със своя живот се бил уподобил на небесен ангел, и с това, от всички смъртни човеци, най-много се доближил до ангелския живот. Второ – за това, та ти да се научиш, че целта на  Христовите дела на земята била от хората да направи ангели, от смъртните, грешни и поробени от [падналото] естество хора да сътвори безсмъртни и свободни от естеството същества, като светите ангели на небесата. Как чрез това свети Иоан се е уподобил на ангел? Първо – чрез своето послушание към Бога; второ – със своята свобода от света, и трето – с пренебрежението си за своя телесен живот. Първото е фундамент на всичко, второто е производно на първото, а третото – на второто. 

Ангелите са абсолютно послушни на Бога. На тях постоянно и непосредствено се откриват неизказаните тайни на Божията мъдрост, сила и любов, и тяхното послушание към своя Творец не е от принуда, а от радост и смирение. И свети Иоан бил абсолютно послушен на Бога още от самото си детство. Роден от престарели родители, той още в ранно детство останал сираче и Бог му станал единственият родител, единственият заслон и единствената любов. Неговият отец бил първосвещеник, та от това Иоановото богопознание можело да е било по-голямо. Неговотo зачатие в утробата на стара безплодна майка, чрез силата и волята Божия, нямало как да му е неизвестно. Щом като евангелист Лука можел да знае чудната история на Иоановото зачатие, още повече тя е трябвало да бъде известна и на и самия Иоан. Той знаел, че Божи ангел е известил за неговото раждане, па познавал и пророческите слова на ангела: Той ще бъде велик пред Господа… и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си… и ще върви пред Него (пред Иисуса) в духа и силата на Илия. Всичко това било написано незаличимо в сърцето на малкия Иоан като изсечено върху каменни скрижали. В най-ранно детство Бог му открил главната линия на неговия живот и на него трябвало да му е ясно какво му предстои да прави и как да прекара живота си. Той веднага се оттеглил в пустинята (Лк.1: 80), та денонощно с духа си да приема волята Божия. На него не му било потребно да го учи някой от хората, защото Онзи, от когото хората получили своето най-полезно познание и го предали един другиму, Той непосредствено общувал с него, и Сам, непосредствено, му откривал Своята воля. Отдалечен от света, свети Иоан напълно се предал на Бога като небесните ангели. Като ангелите и той пиел мъдрост, сила и любов направо от Праизвора. Затуй пророкът го нарича ангел. 

Освен това, Иоан бил подобен на ангел и по своята независимост от света и хората. За него светът бил прах, който понякога зеленеел, понякога почернявал, но винаги си оставал прах. За него хората били заблудено стадо, което е изгубило от очи своя пастир. Какво са светът и човекът пред всеприсъстващата сила на живия Бог? Какво са тяхната сила, тяхната хвала и тяхната заплаха? Каквото е воден мехур в дълбокото море. Никакво добро не може светът да даде на човека, ако не го заеме от Бога, нито някаква вреда светът може да нанесе на човека при присъствието на Бога и без Божието допущение. Защо тогава да раболепничиш пред света? Какво да очакваш от заелите и длъжниците на Бога? Защо да се боиш от света, когато целият свят живее в страх и диша страх? Затова Иоан бил като ангел Божий – ни най-малко не бил свързан със света, ни най-малко не се страхувал от света. Затова Иоан безстрашно вика против грешните иерусалимски велможи, пред които другите се кланяли като пред идоли: Рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? (Лк. 3: 7). Упреква и Ирод зарад всичко, що бе лошо направил (3:  19). Иоан не се съобразява с никого, освен с единия жив Бог и Неговата свята воля. Бог не прави разлика между хората нито по облекло, нито по чест, нито по ученост, нито по богатство, нито по възраст – той ги различава само по състоянието на техните души. Неговите очи не гледат хората в плът, а голите човешки души, които за другите очи се крият под маската на телата. Такава свобода от света и хората имат само Божиите ангели. Затова пророкът нарича Иоан ангел.

Освен това, Иоан се уподобил на ангел и с пренебрежението си към своя телесен живот. Ангелите не са в плът като хората, ала и те имат сияйната одежда на своята личност, която може да се нарече небесно тяло (I Коринт. 15: 40). Ангелите са напълно безгрижни за тялото си. Тях не ги тормози грижата какво ще ядат, нито какво ще пият, нито с какво ще се облекат. Служейки Богу, те знаят, че Бог ще ги храни, пои и облича. Кой е този стопанин на земята, който оставя своите верни слуги да гладуват и да ходят голи? Къде-къде Бог повече се грижи за Своите верни слуги. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Ние сме заобиколени повече от Бога, отколкото от въздуха и светлината. Той познава нашето същество и Той знае нашите потребности. И Той всекидневно задоволява нашите потребности. Защо всички хора не могат да видят това? Защо тогава има слаба реколта и глад? Защо Бог допуска това? Защото Бог има да храни не само нашето тяло, но и нашата душа. А опитът показва, че понякога телесният глад е храна за душата. Най-очевидното доказателство за това е постът. Постоянно ситото тяло обикновено показва постоянно гладна душа. Който пости, храни душата си. Колкото повече човек свиква да пости, то толкова по-малко се грижи за своето тяло и увеличава радостта за душата си. Тук само думите и само слушането не помагат; това е ясно от само себе си, когато човек го опита и практикува в живота си. 

Както всички свети човеци не живеели с книжна мъдрост, а с реалната действителност, тъй живял и свети Иоан. Той се научил да не се грижи за плътта си не чрез четене на книги и слушане на мъдреци, които казват, но не показват, а пребивавайки в нестяжание. Той опитал и видял, че човек може да живее не само без онези храни, за които толкова се грижи, но и без хляб. А Иоан… ядеше акриди и див мед[1]. Той не употребявал вино, нито каквато и да е силна напитка. А не се и споменава да се е оплаквал от глад и жажда. Него не го хранили акридите и дивият мед, а силата Божия, Която се давала на верния и послушен служител чрез акридите и дивия мед. Хляб ангелски яде човек (Пс.77: 25). Така обикновено е с верните и послушните, докато неверните и непослушните, покрай разкошната кухня, трябва да поддържат и голяма аптека. Защото чрез разкошните храни и питиета неверните и непослушните не доставят храна за тялото и душата си, а тежест, гняв и болести. А Иоан не се грижел за подслон и дрехи. Подслон му била пустинята, покрита от небесния свод, а  дрехата му била от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си. Тъй и Илия бил препасан с кожен пояс, което означава умъртвяване на страстите и готовност за изпълнение на волята Божия. Ами обувките? Ами шапката? От продължителното ходене бос краката от само себе си стават обувки. И от продължителното ходене гологлав под звездния свод главата става по-удобна звездна корона от тясната вълнена или изработена от треви шапка. Повече Иоан гледал на своята душа като на облечена в слънчевите ризи на небесните ангели, а не в тленната плът[2] и вероятно, като апостол Павел и много други светии, често не е знаел с тяло ли, или без тяло е (II Коринт. 12: 3). Почивал и спял под ведрото небе или в някоя от многобройните пещери в задиорданската пустиня. Но защо да се грижел за това, когато душата му почивала под Царската закрила на небесния Творец? Отровни ехидни и гладни лъвове били неговите съседи. Но той не се боял от тях, знаейки, че над него бди всевиждащото Око. И защо да се плаши от тях, като знаел, че те не могат да навредят на душата му? А своята същност той виждал в душата си, а не в своето тяло. Хората, които виждат себе си единствено в своето тяло, се борят за своето тяло, търсят удобства за плътта и се грижат за плътта. Свети Иоан бил свободен от всички грижи за тялото. Цялата му грижа била за неговата душа, а Божията воля – единственият закон и господар на душата му. В това той се уподобил на небесните ангели. Затова пророкът го нарича ангел. Но има и друго пророчество за свети Иоан. Великият пророк Исаия го нарича: Гласът на викащия в пустинята говори: Пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог. Докато онова, първото пророчество се отнася повече към личния характер на свети Иоан, това второто се отнася повече към характера на неговото служение, на неговата мисия. Какво ще бъде неговото служение? Да бъде глас в пустиня, който ще напомня на хората да приготвят пътя за Господа. Под пустиня се разбира на първо място задиорданската пустиня, откъдето силният Христов Предтеча затръбил пред човечеството тревога: Покайте сe! Ето гнева Господен! Секирата лежи вече при корена на дърветата! Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън! Иде по-силният от мене, Лопатата Му е в ръката Му! Той ще очисти гумното Си и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън! Покайте се! 

Под пустиня се разбира и цялото човечество, и цялата история на човечеството, които били изсъхнали като от суша. Предтечата е първата лястовица на новата пролет. Но той не е пролетното Слънце, нито пролетният аромат, нито пролетната песен – той е само тръбач, който събужда заспалите от продължителен зимен сън. Той е само благовестникът на пролетта, а пролетта е сам Христос Господ. Под пустиня се разбира и старата човешка душа, отделена от Бога и потънала в смъртна тъмнина като поройна река в пясъчна пустиня. Свети Иоан е съвестта, която издига реката към Слънцето, а Слънцето е Христос. Съвестта е предтеча на любовта, както Иоан на Христа. 

Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. Как? Изповядайте се и се покайте. Направете ги и двете без отлагане, защото Господ идва. Той ще почука на вратата на всяка душа. Който се изповяда и покае, той ще държи вратата на душата си отворена и Господ ще влезе и ще му дари вечен живот. Ако не се изповяда и покае, той ще държи вратата на душата си затворена и ръждясала от греха. И Господ ще мине покрай него. Но зад Него идват секирата и огънят, както пред него върви пролетта със слънцето, аромата и песента. Пътищата Господни и Неговите пътеки са човешките души; неравностите по тях – това са греховете и беззаконията.

Какво означава Пригответе пътя на Господа, пророк Исаия обяснява и с тези думи: Всякой дол да се изпълни и всяка планина и хълм да се снишат (Исаия 40: 4). Тоест, всичко онова, което смятате за ниско и слабо, вдигнете високо, а всичко онова, което смятате за високо и мощно, снишете надолу. Или с други думи: Бога сте смятали за ниска долина, макар Той да е най-голямата височина; а материалния свят сте смятали за най-голяма височина, докато той е низина и подножие на Божиите нозе. Грехът е обърнал всичко наопаки. Отхвърлете греха и светът пак ще се изправи. Затова се изповядайте и се покайте, кръстете се с покайно кръщение за опрощаване на греховете. 

Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете. Защо Иоан е Христов Предтеча? Дали само за това, че той се явил на света няколко месеца преди Христа? Не, а и заради проповедта и своите дела, с които той подготвял хората да посрещнат Христа. Цялата негова проповед е призив към хората за покаяние. Цялото негово дело е покайно кръщение за опрощаване на греховете. Покаянието, което проповядва Иоан, предхожда изповядането на греховете; след кръщението, извършвано от Иоан, следва опрощаването на греховете. Изповедта, покаянието и кръщението с вода извършва сам Иоан, но опрощението на греховете не е по неговата сила. Само Христос може да прощава греховете. Сам Иоан признал и казал това: Аз ви кръщавам с вода… Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън (Лк. 3: 16). С това той признал, че със своето кръщение само подготвя хората за Христовото кръщение. Неговото кръщение е само голямо знамение, а истинско е кръщението Христово, с което човек се освобождава от греховете и става нова твар, и се осиновява от Бога, и се зачислява между пълноправните граждани на Небесното Царство.

Пустинният пророк Иоан познавал до най-голяма дълбина човешкото естество, всички негови слабости, склонността му към зло и непостоянство. Той го опознал през тридесетгодишния си усамотен живот в пустинята. Чрез себе си опознал целия свят и всичко, което става и може да стане в света. Неговата победоносна борба със самия себе си му дала  едно неизчерпаемо познание за човешкото естество. Затова той застава пред хората със свободата на победител. Неговото знание не е от книга, а от първа ръка, от Бога, чрез собствен опит. Затова неговата проповед носи чисто прагматичен характер. Той не вярва на човешките думи. Даже след като един човек искрено се покайвал и изповядвал, и искрено проявявал своето покаяние за сторените грехове, Иоан пак не му вярвал. Защото Иоан познава слабостта и непостоянството на човешката природа. Знае това и силно настоява каещите се да потвърдят своите думи с дела. От продължителното грешене грехът станал навик  на човека. Сега трябвало добродетелта да се превърне в навик на човека, а това можело да стане само с продължително упражняване в добродетелите. „Времето подхранват и добрият навик, и лошият, както дървата – огъня“[3]. Затова Иоан се съмнява и като вижда покаянието на каещите се, им казва: Сторете, прочее, плод достоен за покаяние (Лк. 3: 8). А на гордите иерусалимски фарисеи, садукеи и книжници, които се гордеели със своето потекло от праотеца Авраам, Иоан рекъл: И не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму (Мат. 3: 9). Греховната мисъл и греховните думи, казани вътре в себе си са първото скрито зло в човека, от което после извира явно зло. Какво помага декларираното покаяние, ако човек продължава в себе си да таи и изрича зло?

Лошата мисъл и лошото говорене в себе си не са само мисъл и думи, но и лоши дела, даже и преди да се проявят във външно лошо дело. Змията, в чиито зъби има отрова, е отровна змия, независимо от това дали е ухапала или не; и когато не хапе, тя си остава отровна змия, а не безобиден гълъб. Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму – има повече значения. Първото е, че Бог наистина е могъщ, та от камъните да направи за Себе Си хора, каквито желае. Затова Иоан посочва на народните първенци от Иерусалим простия каещ се народ, когото те презирали като мъртъв и неодялан камък. От този прост народ Бог ще издигне за Себе си апостоли, евангелисти, светители и герои над героите, а народните първенци, които блестят със земен, нетраен и измамен блясък, Бог ще отхвърли, ако не принесат плод, достоен за покаяние. Второ – и от езичниците,  покланящи се на мъртви камъни и дървета, Бог може да направи Свои служители. Напразно израилските „мъдреци“ се отвращават от тях като от нещо мръсно и недостойно за небето и земята. Ако същите тези „мъдреци“ не покажат на дело, че са деца Авраамови, подобни на праведния и Богу верен Авраам, Бог, от езичниците, както те правели за себе си богове от камъните, ще направи за Себе си Свои служители. И накрая, нека „мъдреците“ на този свят да не се гордеят със своите познания на земните закони и Божия закон, докато сърцата им са твърди като камък. Наистина, докато сърцата им са твърди като камък, техният ум, препълнен с разнообразни знания, ще ги води направо във вечния огън. Те били привикнали да ценят само знанието, но пренебрегнали сърцата си; нещо повече – те даже се гордеели с коравосърдечието си. Но Бог може от сърцето да направи отправен пункт на човешкото спасение;  от сърцето, а не от ума, както е казал Господ чрез проророците: Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът (Иезк. 36: 26). А натрупаното знание не могло да смекчи сърцата им. Но Бог може със Своята благодат да смекчи сърцата на истински каещите се, както огънят – восъка, и тогава, с топлината и светлината на сърцата, ще се освети с всички потребни знания и умът на верните. Тъй Иоан учи безсърдечните иерусалимски „мъдреци“ – на дело да покажат искреността на своето покаяние. А най-голямото дело, което те, горделивците и презиращите другите хора, могат да сторят, е да отхвърлят своите горди мисли и слова в себе си, че са чеда Авраамови. 

От другите човеци Иоан изисква различни плодове на покаяние, а именно: Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото (Лк. 3: 11). Иоан знаел, че тези каещи се са отровени от лошите привички и имайки две дрехи, отнемат и трета, и че имащите храна не я разделят със сиромасите, а трупат все повече и повече. Затова сега ги упътва към нови нрави – да правят милостиня, да помагат на бедните, като дават и разделят, та така да разширят своето тясно сърце и да почувстват братството на хората и отчеството на Бога, в които ще ги въведе в пълнота, чрез кръщението с Дух Светий и с огън, По-Силният от Иоан.

На митарите пък, Иоан препоръчва друг път на покаяние, подходящ за техните лоши навици – да не взимат от народа повече от това, което законът иска. Митарите били бирници, прекупвачи на данъци, които се обогатявали с прекомерни и незаконни вземания от народа. Този навик тъй бил вкоренен в тях, че те се гордеели с неправедното богатство, както иерусалимските „мъдреци“ със своята „мъдрост“, стъпила на неправда. С какво те можели да засвидетелстват своето покаяние, ако не се откажели от този лош навик и със спазването на закона? Затова мъдрият Иоан им посочва лекарство според болестта им.

Какво пък Иоан съветва войниците? Никого не притеснявайте, не клеветете и задоволявайте се с вашите заплати (Лк. 3: 4). Отново – според болестта и лекарството. Въоръженият човек е склонен да върши насилие. Самото оръжие го подтиква към това. За да извърши насилие, той трябва привидно да го оправдае, както пред своята съвест, така и пред света; оттам – за въоръжения човек, който върши насилие, е свойствено да клевети другите и да се оплаква от малка заплата. За да има от покаянието на войниците трайна полза, те трябва да се откажат от лошите си навици, а именно – от насилието, от клеветенето и оплакването от малките заплати. Всичко това, което свети Иоан препоръчва като плодове на покаянието, не е достатъчно за спасение на душата от греха, но е достатъчно да удостои хората да застанат пред Христа. Задачата на Предтечата се състояла в това, да затръби тревога, та хората да се очистят,  доколкото е възможно, и да се удостоят да застанат пред лицето на Спасителя. 

Като виждали страшния пророк, при когото идва Иерусалим и цяла Иудея, и като слушали от него необикновените възгласи и заплахи за секирата и огъня, хората го питали: Кой си ти? „Да не би да си Христос, когото светът очаква?“.                                       

      – Не съм аз Христос – отговорил Иоан.  

      – Илия ли си ти?

  • Не съм. 
  • Кой си?
  • Аз съм глас на викащия в пустинята; оправете пътя Господен (Иоан 1: 20 – 23).

 Иоан смирено признава и изповяда: Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.

Христос дошъл да научи хората на забравеното смирение и на загубеното послушание. Той ни дал пример със Своето смирение и Своето послушание към Небесния Отец. И Неговият предтеча ни учи със своя пример и послушание – със своя пример на безгрешно смирение и послушание към Христа.

Хората, които нямат смирение и послушание, нямат мъдрост и любов. А който не ги притежава, няма Бога. А който няма Бога, той няма и себе си, и като че не съществува: тъма и смъртна сянка.

Ако някой между нас каже: „Христос е твърде висок пример за мене, аз не мога да се уподобя на Него“ – ето, пред него е Иоан Предтеча, който, като човек, е по-близо до смъртните хора. Нека се вгледа в смирението и послушанието на Иоан. Ала, уви, когато някой не иска да върши добро, той винаги намира повод за бягство от доброто. А който иска светлина за своето тъжно съществувание на земята, той с радост ще я открие в звездата на Иоан Кръстител. Блажен е, защото тази звезда като звездата, която довела мъдреците от Изтока във Витлеем, ще го доведе до най-сияйното Слънце – Господ Иисус Христос, Който е единствената песен за ангелите и единственото спасение за човеците – вчера, днес и утре. Затова Нему слава и хвала, с Отца и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] Акридите, по твърдението на св. Отци, били растение, наричано мелагра. Дивият мед е мед от диви пчели, които обитавали хралупите и пукнатините на скалите (бел. авт.).

[2] Подвижниците, изтощавайки своето тяло, изтощавали греха; трудейки се да бъдат безплътни, те изтощавали смъртното с безсмъртно. Св. Григорий Богослов (бел. авт.).

[3] Петър Дамаски (бел. авт.).

Категория: Други
Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ИЗ ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Как мъдро светите мъже и светите жени са умеели да управляват богатството! Как вещо със земните блага купували небесните блага! О, как малко, съвсем малко са ценили те земните блага сами по себе си! Като прах и дим! Когато св. Мелания посетила светите отци - пустиножители в Египет с намерение да им раздаде някаква парична помощ, останала учудена като видяла тяхното крайно презрение към имуществото и богатството. Когато тя посетила един пустиножител - Ефестион, и не видяла в неговата колиба нищо, освен рогозка, съд за вода, малко сух хляб, и една солница. Предварително знаейки, че старецът няма да иска да вземе от нея злато, тя намерила сгода и поставила в солницата няколко жълтици. Но когато се връщала обратно по пътя, чула старецът да тича след нея и със силен глас да и вика да се спре. Тя се спряла. Старецът държейки в ръка жълтиците ги подал на Мелания и казал: „На мен това не ми трябва, вземи своето със себе си“. Мелания му рекла: „Ако на тебе не ти трябва, дай го другиму“. „На това място– отвърнал той- то не е потребно никому“. След като Мелания отказала да вземе златото, старецът замахнал с ръка, хвърлил златото в реката, и се върнал в килията си.         По времето, когато в Цариград царят наредил всеки чумав веднага да се хвърля в морето, св. Зотик откупувал чумави, отнасял ги в дома си, и там ги обгрижвал. Когато парите му свършили, той отишъл при царя и му поискал пари за да купи за царя скъпоценни бисери. Царят му дал, а той, с тези пари, продължил да откупува чумави и да се грижи за тях. Един ден царят запитал Зотик за обещаните бисери, а Зотик го отвел в своя дом, показал чумавите, и рекъл: „Това царю са живи бисери, които с труд и парите натрупах за твоето спасение“. Разярен царят осъдил Зотик на смърт. Но Зотик преминал във вечния живот, а царят останал да изплаща своите греховете си и да се кае.

 

БЕСЕДА за победата на Агнеца

 

Те ще воюват против Агнеца, и Агнецът ще ги победи ( Откр. 17,14)

 

Да се радваме, братя, и да се веселим за победата на Агнеца над всички зверове. Лъвове и тигри, вълци и лисици, хиени и змии - Агнецът ще ги победи! Кой е чул и видял такова нещо? Нашите уши са го чули и нашите очи са го видели. Агнецът е Христос Господ, а зверовете са Неговите противници, видими и невидими. И в наше време Агнецът удържа победи, и в бъдеще, до последния ден, Агнецът ще побеждава. Побеждавал е, побеждава, и ще победи всички царе и земните господари имащи зверски нрави, и техните войски, и наемниците им, и тези, които ги прославят, и техните последователи. Такава е силата на кроткия Агнец Божий. О, мои бедни братя, не се плашете, не се страхувайте, не се съмнявайте; най-великият Победител е ваш Вожд, ваш Помощник, ваш Приятел. Той се нарича Агнец, та и нас да научи да сме като агнета; тихи, кротки незлобни, търпеливи, готови на победоносна жертва, и предани на волята на своя Пастир. Когато Бог е с агнето, агнето е по-силно от вълка, по-силно от лъва, по-находчиво  е от  змиите и лисиците. Но пълнотата на правдата не може да се узнае, нито пък окончателната победа, докато под внимание не се вземат двата свята. О, братя мои, когато се имат пред очи и двата свята, ще узнаем вечната правда и безсмъртната победа. Агнецът ще победи, и само Агнецът.                                                                                                                            

О, Господи Иисусе, Царю на царете, Победителю във всички сражения и борби, Агнецо Божий, кроткий и милосърдний, и нас направи победоносни агнета. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Ето още два примера, как милостивият Бог помага в беда на ония, които с вяра се надяват на Него. Блажена Теодора Кесарийска произхождала от благородно семейство[1] и била дадена на възпитание в манастира Св. Анна. Теодора не само се възпитавала в него, но се подвизавала и подготвяла да приеме монашески чин. Цар Лъв Исаврянин насила я извел от манастира и сгодил за един свой воевода. Тодора в душата си се противила на предстоящия брак, ала била безсилна като агне във лапите на вълк. Тя тъгувала в сърцето си и непрестанно молела Бога да не я изоставя. И в самия ден определен за венчавката, когато гостите пирували, неочаквано до царя достигнала вест, че скитите са нападнали неговото царство. Царят наредил на воеводата си, веднага, заедно със войската да тръгне против скитите. Воеводата тръгнал и повече не се върнал, защото загинал във войната. Така св. Теодора се освободила с Божията помощ, и като чиста девойка, отново се върнала в своя манастир, където се замонашила и се прославила с необикновените си подвизи. Втори пример. В манастира „Незаспиващите“  през една гладна година имало голяма оскъдица. Един ден игуменът св. Маркел посрещнал някакви сиромаси и ги нагостил, па освен това, пожелал да им даде и пари за път. Маркел попитал иконома на манастира с какви пари разполага. Икономът отговорил: „Десет сребърника“. Игуменът му наредели да даде и всичките десет на сиромасите. Икономът не дал всичките десет, а само девет, един задържал за манастирските нужди. Икономът бил твърде загрижен за манастира, защото имало голяма оскъдица. По това време, неочаквано, един богат човек посетил манастира и донесъл на игумена 90 таланта злато. Тогава прозорливият Маркел извикал иконома и му казал: „Ето, че Бог искаше, чрез този благочестив човек, да ни прати 100 таланта, но за туй, че прояви непослушание към мен и задържа един сребърник, Всеобщият Промислител ни лиши от десет таланта.

 

БЕСЕДА за царството на светиите

 

Светиите на Всевишния Ще вземат царството и ще го владеят вовеки и вовеки веков ( Дан.7, 18)

 

Унизявани и угнетявани в земните царства, светиите, вечно ще царуват в Царството небесно. Последни на земята, те като първи ще се веселят на небето. Гладни и жадни, боси и голи в преминаващите царства, те ще бъдат като царски синове, нахранени и облечени в царски премени във вечното Царство. Скърбящи в тленните царства, те ще са господари в  своето Царство, в Царството нетленно. То е последното [по време] царство, и в същност единственото, което може да се нарече Царство. Другото е преходно, временно училище, измама и суета. За вечното Царство на светиите се рекрутират граждани от всички земни царства и от всички времена. Това са синовете и дъщерите на Христа Спасителя, децата на живия Бог. Едни от тях са се преселили от този живот в другия и сега царуват, но още не се е появил целия им блясък и цялото им величие в тяхното Царство. Те ще се явят при второто  Пришествие на Христа - Съдията на живите и мъртвите. Тогава ще се яви целия блясък и пълното величие на Царството на светиите. Това е вечното Царство на Христа Бога нашего. Това Царство не ще бъде заменено [ от друго], нито ще има край во веки веков.

О, Господи Иисусе, Строителю на Царството на светиите, смили се над нас грешните, и ни направи годни за вечното Царство на светиите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – СВ. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                                           

 

[1] В ориг. – била родена в велможка къща.

Категория: Други
Прочетен: 1449 Коментари: 0 Гласове: 0
    ДО ЗЛАТАРЯ  АПОТ ПРИЗРЕН:   ЗА ПРЕДСМЪРТНОТО БОЛЕДУВАНЕ

Казваш, че не се страхуваш от смъртта, ала изпитваш страх от пред­смъртна болест. Много други хора казват същото. Но истинските християни не мислят така, а се предават на Божията воля. Защото знаят, че болестта ни се дава за очистване на душата. Нима онзи, който обича чистотата, ще мрази водата? Творецът допуска телесните страдания преди смъртта ни като някакви мразовити или горещи водни струи, които уми­ват нашите души. А щом е така, защо тогава да желаем внезапна и безбо­лезнена смърт? И праведният Авраам е страдал преди да умре. И кроткият Иаков е лежал болен в постелята преди разлъката с този свят. Също и цар Давид. И щом онези, които са разговаряли с Бога, са били измъчвани от болести, то какво остава за големите грешници? Помисли, всеки Божи ден умират хиляди старци и старици, жени и малки деца. С редки изключения всички те боледуват и така се сбогуват с този живот. Защо да се страхуваш от кратките предсмъртни страдания, щом не са се изплашили от тях не­мощните старци и крехките деца?
Един от светите мъже постоянно се молел Богу да му изпрати пред­смъртна болест, за да не дойде смъртта без предвестник, за да не умре без опрощение и да не напусне този свят преди горчивината на страданията да унищожи в него всеки спомен за плътските удоволствия. В Писанието е казано: „Бичува всеки, който приема” (вж. Евр. 12:6). Следователно, когото Бог не бичува, него трудно и приема. Затова не завиждай на онези, които без болки и страдания си отиват от този свят. Спомни си за предсмъртните мъки на Спасителя. Спомни си за мъките и страданията на светите апостоли, пророци и мъченици. И на хилядите обикновени и неизвестни хора, които всеки ден умират по болни­ците. Спомни си и отхвърли всеки страх от предсмъртната болест. Дочакай я спокойно, а когато дойде - приеми я като от Бога.   Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски   Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !  
Категория: Други
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ “ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Притча за Пречистата Дева Мария. Тя заченала Господ Иисус в петък, както в петък били и Неговите страданията, а Го родила в неделния ден. В неделния ден Господ казал:  Да бъде светлина ( Бит.1, 3); в неделния ден паднала мана от небето; в него ден се родил Спасителят Господ, и в този ден бил кръстен на Иордан. Във Витлеем по това време живеела старицата Саломия – сродница на Иосиф и Мария. Тя не могла да приеме роднините си да отседнат при себе си, но ги посетила в овчарската пещера. Когато Пресвета Дева непорочно родила Спасителя Господ, дошла тази Саломия на посещение и се учудила, как такава млада Девица е могла да роди без бабина помощ, та и Младенеца да повие, а и да стои на нозете си. Като обяснили на Саломия, че това раждане е от Бога, а не от човек, че е нетленно и безболезнено, и че Девата - майка е останала Дева и след раждането, каквато била и преди раждането, Саломия не искала да повярва. Протегнала ръка, по обичая на бабите , към тялото на Пречистата Дева, за да се увери дали това е наистина така. Но за нейното неверие и дързост я постигнало наказание; ръката и се схванала и изсъхнала. Бабата твърде много се уплашила от чудото и се натъжила за изсъхването на ръката си. Но после, като се докоснала с ръка до божествения Младенец, ръката и оздравяла и си станала каквато била. Така Саломия повярвала за девството на Пречистата Дева Мария и в божеството Христово. След 40 дена, по обичая, когато Пречистата Дева с Младенеца, отишла в Иерусалимския храм, първосвещеник Захарий, я поставил на мястото отредено за девойки. Фарисеите и свещениците възнегодували за това и искали да я отведат на мястото отредено за жени, но прозорливият Захарий не позволил твърдейки, че Тя е Девица, макар и да е родила. Затова еврейските свещеници намразили Захария, и настоявали пред Ирод той да бъде убит. Веднага след напускането на храма, Богородица и Иосиф се отдалечили в Назарет, а после и в Египет.

 

БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица

 

 И на сама тебе меч ще прониже душата ( Лк.2, 35)

 

Кой може, даже и приблизително да се сравни с Господа в търпеливото носене на страданията на земята, така както Неговата Пресвета Богоматер?  Старецът Симеон, украсен с белите си коси като бял лебед, пророчески провидял нейните скърби в бъдещето, и сравнил тези скърби с пробождащ душата меч. Един меч пронизал душата и, когато праведния Иосиф се усъмнил [в нейната чистота], когато била непразна, втори – когато трябвало да бяга от Иродовия меч в Египет, трети, и четвърти, и десети, и много и много пъти, когато виждала ненавистта и интригите на еврейските първенци против Нейния Син, всеки ден по време на Неговите проповеди и чудесните дела между хората. Но най-острият меч пронизал душата и, когато стояла под Кръста на Своя Син и Господ. Този меч провидял и предсказал светият старец Симеон. Величествено и вълнуващо е нейното мълчание, с което, като със завеса покривала всички скърби и всички рани на Своето сърце. В здрача на всички тези многобройни рани, натрупани в Нейното сърце е светило кандилото на вярата и надеждата в Бога и предаността и към Бога. Ненадмината в благородството рабиня Господня! Тя, ясно видяла Себе Си в Божия план за спасение на хората; Тя била чела в пророците за Себе Си; Тя е разговаря с ангелите - Божиите вестители. Затова всичко каквото я сполетявало, радост или мъка, Тя знаела че идва от Бога, Тя никога не се възторгвала в радостта, нито роптаела в скърбите. Мълчала и всичко слагала в Своето сърце.

О, Пресвета Дево Богородице, погни и на нас, та подобно на Тебе да бъдем покорни на волята Божия. На Твоя Син и Господ, чрез Тебе [въздаваме] слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове: 0
10.01.2019 05:36 - Без превод
 

Не с людьми нужно себя сравнивать – нужно сравнивать себя с законом Божиим.

Категория: Други
Прочетен: 514 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ “ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Притча за божествения Младенец Христос. Когато Пресветата Дева, със Своя божествен Младенец, и с праведния Иосиф се приближила до град Ермопол, видели пред портите на града едно дърво. Далечните пътници били изморени от пътя и приближили до това дърво, та малко да си починат, но дървото било твърде високо и нямало удобна сянка. Египтяните наричали това дърво „Персея“ и му се кланяли като на Бог, защото вярвали, че някакво божество живее в това дърво. Всъщност, в това дърво обитавал зъл дух. Но когато божественото семейство се приближило към това дърво, дървото много се разтресло, и злият дух, уплашен от приближаването на Младенеца Христос побягнал. Тогава дървото извило своя връх към земята, и като разумна твар се поклонило на своя Създател. Така извитото дърво хвърлило голяма сянка, на която изморените пътници си починали. От този ден, това дърво, получило от Христа Господа чудотворна сила, да лекува всяка болест на хората. След това светите пътници отишли в село Матарея. Близо до селото имало едно смокиново дърво, и докато Иосиф отиде в селото по някаква работа, Пресвета та Дева, с Господа се подслонила под това дърво. И, о чудо дървото наклонило към земята короната си за да направи  сянка за пътниците, а в дънера му се отворила хралупа, тъй, че майката с Детето можела да влезе в нея и да си почине. И което е още по-чудно; близо до смокинята, ненадейно бликнал извор с прясна вода. Тук на близо Иосиф открил една колиба, където те се настанили. Живеели тук и пили вода от онзи чуден извор. Това е единственият извор с прясна вода, които се намира в Египет. ( Защото, всяка друга вода в Египет, идва от река Нил, който се разклонява в безбройни канали). И тъй от подобното произлиза подобно. Господ Иисус, безсмъртния и небесен Извор на живата вода, отворил със Своето присъствие извор на жива вода от земята.

 

БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица

 

Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете ( Иоан 2, 5 )

 

Ето радост за всички верни; Онази, която е най-близо до Христа Спасителя на небето, както, когато е била и на земята, се грижи за верните, явява им се, помага им и ги съветва: Каквото ви каже, Той, моя Син и Бог сторете. Така, Тя, посъветвала слугите на сватбата в Кана. Слугите Я послушали и видели чудо. Тези няколко думи на Пресветата Дева, които са записани в Евангелието, са единственото нейно евангелско поучение, дала на хората по време на живота си на земята. Каквото ви каже, сторете. Сякаш искала да каже: „Той знае всичко, Той може всичко, Той ви обича, затова, не се обръщайте ни натам ни насам, но Него чуйте и Него послушайте“. Тя е разбрала своето служение на този свят – да живее за Него, и другите да упътва към Него, като към извор на живота. Това служение, Тя драговолно осъществява и от небесата. През цялото историческо време на Църквата, Тя учила вярващите да правят онова, което Той е казал. И до ден - днешен, Тя тайнствено слиза от Своята небесна слава между верните да ги посъветва, да вършат  каквото Той е заповядал. Това е Нейното Евангелие -Евангелието на Пресвета Дева Богородица. То се състои не от четири Евангелия, а от четири думи - Каквото ви каже, сторете. О, братя мои, да Я послушаме! Да я послушаме като майка, и повече от нашата майка, защото Тя ни желае най-голямото благо - царуване във вечното Царство на Нейния Син.

О, Пресвета Дево, помогни ни да изпълняваме Неговите слова. На Тебе и на Него слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 3282 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение                                    

 

 

Притча за божествения Младенец Христос. Два големи пророка – Исаия и Иеремия, са пророкували, че Господ ще отиде в Египет и от Неговото присъствие ще се разтресат идолските храмове и идолите ще се разрушат. Исаия е писал: Ето, Господ… ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Исаия 19: 11 ; Иер. 43: 12). Когато божествените бегълци стигнали в Ермопол (Кайро), и се приближили до един идолски храм, изведнъж всички идоли в този храм се разрушили. За това пише и св. Паладий (в. „Лавсаик“ – а[1]): „Видяхме – казва – там идолски храм, в който при пристигането на Спасителя всички идоли (истукани) изпопадали на земята“. На едно място, наречено Сирен, имало 365 идола. Когато пресвета Дева влязла в този храм с божествения Младенец на ръце, всички тези идоли изпопадали и се счупили. Също така изпопадали идолите из цял Египет. Св. пророк Иеремия, прекарвайки своята старост в Египет, пророкувал на египетските жреци, че всички идоли ще изпопадат и всички ръкотворни образи ще се съкрушат в онова време, когато в Египет дойде майка Девица с Младенец, роден в ясли. Жреците добре запомнили това пророчество и според него изобразявали в своите храмове Девица, почиваща на постеля, и до нея в ясли един Младенец, повит в пелени. И се кланяли на това изображение. Цар Птоломей попитал жреците какво означава това изображение, а те отговорили, че това е тайна и очакват изпълнението на тази тайна. И тази тайна наистина се изпълнила, не само в Египет, а се явила в целия свят.

 

БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица

 

Душата ми величае Господан (Лк. 1: 46).

 

Ние, братя, имаме само няколко думи, записани в Евангелието, които е изрекла Пресвета Богородица. Всички нейни думи се отнасят към възвеличаването на Бога. Тя била мълчалива спрямо хората, ала нейната душа непрестанно разговаряла с Бога. Всеки ден и час Тя е намирала причина и повод да величае Бога. Ако можеше да се знаят и запишат всички Нейни величания през целия Ѝ живот към Бога, о, каква ли голяма книга щеше да се получи! Но и от едно величание, което Тя изрекла пред Своята сродница Елисавета, майката на великия пророк и предтеча Иоан, всеки християнин може да прецени какъв благоуханен и богоугоден цвят е била Нейната пресвета душа. Това е само един чуден псалом на Богородичната душа, който е достигнал до нас чрез Евангелието. Но такива псалми имало много в тукашния живот на Преблагословената. И преди да е слушала Евангелието от устата на Своя Син, Тя умеела по евангелски да говори на Бога и да слави Бога. Това знание получила от Светия Дух Божий, чиято благодат непрестанно се изливала в нея като бистра вода в чист съсъд. Тя величаела Бога с псалмите на Своята душа през целия Си живот и затова и нея Бог възвеличил над херувимите и серафимите. И нас, малките и грешните, ще ни възвеличи същият Господ, Който и Нея е възвеличил, в Своето Царство, ако и ние се потрудим това кратко време на нашия живот да изпълним с величание на Бога с делата си, с думите си, с мислите и с молитвите си.

О, Пресвета, Пречиста и Преблагословена Богородице, закриляй ни с Твоите молитви. На Тебе и на Твоя Син и наш Господ слава и хвала вовеки. Амин.

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] Древно описание за живота на различни светии (бел. прев).

Категория: Други
Прочетен: 2682 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Притча за божествения Младенец Христос. Когато божественото семейство бягало от Иродовия меч в Египет, на пътя го пресрещнали разбойници с намерение да го ограбят. Праведният Иосиф водел едно магаре, натоварено с багаж, което Света Богородица, със Своя Син на гърди, от време на време яхвала. Разбойниците хванали магарето, за да го отведат. Един от разбойниците пристъпил до Богоматер да види какво притиска Тя до гърдите си. Като видял Детето Христос, разбойникът се зачудил на Неговата необикновена красота и удивен казал: „Ако Бог би взел върху Себе Си човешко тяло, не би бил по-красив от това дете!“. И заповядал разбойникът на останалите свои другари да не взимат нищо от тези пътници. Изпълнена с благодарност към този великодушен разбойник, Пресвета Дева му казала: „Да знаеш, че това Дете ще те награди затова, че днес го запази“. След тридесет и три години, същият разбойник, заради своите злодеяния, висял разпнат от дясната страна на Христовия Кръст. Неговото име било Дисмаз, а името на другия разбойник [разпнат и той за злодеяния], от лявата страна – Гестас. Гледайки невинно разпнатия Христос Господ, Дисмаз се покаял за всички злини през своя живот, докато Гестас хулел Господа, а Дисмаз Го защитавал, казвайки: Тоя нищо лошо не е сторил (Лк. 23: 41). Дисмаз, значи, е онзи благоразумен разбойник, комуто Господ казал: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лк. 23: 43). Така Господ дарувал рая на онзи, който в детството Му го пощадил.

 

БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица

 

Ето рабинята Господня (Лк. 1: 38).

 

Наистина, братя, ето истинска рабиня Господня! Ако е рабиня онази, която напълно е заменила своята воля с волята на своя господар, тогава Пресветата Дева e първата рабиня между всички рабини Господни. Или ако е рабиня онази, която напрегнато и с голямо внимание се взира в своя господар, и тогава Пресвета Дева е първа между рабините Господни. И ако е рабиня онази, която кротко и послушно понася всички оскърбления и теготи, очаквайки награда само от своя господар, и тогава Пресветата Дева е първа и най-превъзходна рабиня Господня от всички. Но на Нея не ѝ  било до това да угоди на света, а на Бога, нито пък ѝ било до това да се оправдава пред света, а само пред Бога. Истинско послушание, истинско внимание, истинска кротост![1] Пресветата Дева с право могла да каже на Божия ангел: Ето рабинята Господня! Най-голямото съвършенство и най-голямата чест, която жена може да постигне на земята, е да бъде рабиня на Господа. Това съвършенство и тази чест в рая Ева изгубила без труд, а това съвършенство и тази чест Дева Мария вън от рая постигнала с труд.

По молитвите на Пресвета Дева Богородица, Господи Иисусе, помилуй нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 
Категория: Други
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове: 1

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

На родения във Витлеем Господ Иисус най-напред се поклонили пастирите и мъдреците (звездобройци) от Изтока, значи – най-простите и най-мъдрите на този свят. И до ден-днешен най-искрено се покланят на Господа Иисуса, Бога и Спасителя, най-простите и най-мъдрите на този свят. Покварената простота и полуучената мъдрост винаги са били неприятели на Христовото Божество и Неговото Евангелие. Но кои са били онези мъдреци от Изтока? Този въпрос специално е проучен от св. Димитрий Ростовски. Той твърди, че били царе на някои малки области или самостоятелни градове в Персия, Арабия и Египет. В същото време имали големи познания в астрономията. На тях им се явила една чудна звезда, която предсказвала раждането на Новия Цар. Според св. Димитрий тази звезда се появила девет месеца преди раждането на Господ Иисус, т.е. по времето на зачатието на Пресвета Богородица. Това време от девет месеца те прекарали в изучаване на звездата, в подготовка за път и в пътуване. Пристигнали във Витлеем скоро след раждането на Спасителя на света. Единият от тях се казвал Мелхиор. Той бил стар, побелял, с дълга бяла брада и коса. Той принесъл в дар на Господа злато. Другият се казвал Гаспар – с лице червено, млад и без брада. В дар на Господа той принесъл ливан[1]. Третият се казвал Валтазар. С черно лице и твърде брадат. Той принесъл в дар на Господа смирна. Техните мощи[2] след смъртта им били пренесени в Цариград, от Цариград в Милано, от Милано в Кьолн. Още може да се каже, че тези трима мъдреци били представители на трите основни човешки раси, които произлизат от Ноевите синове – Сим, Хам и Иафет. Персиецът представял иафетите, арабинът – семитите, а египтянинът – хамитите. Тъй че може да се каже, че чрез тях тримата целият свят се е поклонил на въплътения наш Господ и Бог.

 

БЕСЕДА за раждането на Господ, Сина Божий

 

Излязох от Отца и дойдох на света (Иоан 16: 28 ).

 

Синът Божий, Единородния, братя, е роден във вечността от Отца, без майка, а се родил във времето от майка, без баща. Онова, първото раждане, е непостижима тайна на Света Троица във вечността, а това, второто, е непостижима тайна на силата и Божието човеколюбие във времето. Най-голямата тайна във времето съответства на най-великата тайна във вечността. Да не пристъпваме с малката свещ на нашия разум към тази най-велика тайна, а да се задоволим, братя, със знанието, че нашето спасение не е дошло от човек и не е от земята, а от най-възвишените висини на божествения невидим свят. Такава е милостта Божия и такова е достойнството на човека, че сам Бог Син се спуснал от вечността във времето, от небето на земята, от престола на славата в овчарската пещера, само за да спаси хората, да ги очисти от греха и да ги върне в рая. Излязох от Отца, където имах всичко,  и дойдох на света, който нищо не може да Ми даде. Господ се родил в пещера, за да покаже, че целият свят е една тъмна пещера, която само Той едиствено може да освети. Господ се родил във Витлеем, а Витлеем означава „дом на хляба“, та да покаже, че Той е единственият хляб на живота, достоен за истинските хора.

О, Господи Иисусе, предвечни Сине на Живия Бог И Сине на Дева Мария, освети ни и ни нахрани със Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] Ливан – остар. и книж. Тамян (бел. ред.).

 

[2] В ориг. – тела (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 2896 Коментари: 0 Гласове: -1
 

ПРОПОВЕДИ ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Автор свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 

http://www.misioner.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B…

 

http://www.misioner.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%…

 

http://www.misioner.com/%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B…

 

http://www.misioner.com/%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B…

 

Категория: Други
Прочетен: 217 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Победата над изкушенията е победа над смъртта. Това доказва и един чудесен случай със св. Николай Воевода. Когато воеводата се отправил с войниците на цар Никифор в поход против българите, се случило да замръкне в една крайпътна кръчма. Кръчмарят имал дъщеря, която, замаяна от красотата на царския воевода, почнала да го съблазнява към грях. Николай я отклонил, казвайки ѝ, че делото към което тя го призовава, е сатанинско. Но безсрамната мома дошла втори и трети път в стаята на воеводата, настоявайки за нечистото дело. Войводата не склонил и втория, и третия път, и строго я посъветвал да пази девството си и да не предава на дявола тялото и душата си. Най-накрая подчертал, че е войник и отива на война, а за войника е недостойно и опасно да се оскверни с такъв грях, с който ще прогневи Бога, а него ще отведе на сигурна смърт. Tъй този боголюбив човек победил изкушението. На другия ден той продължил с войската по-нататък. А през следващата нощ имал такова видение – как стои на едно широко поле, а близо до него седи един силен човек с кръстосани нозе, десния крак върху левия. Пред него, в полето, една срещу друга, стояли две войски – гръцката и българската. Онзи силен човек му рекъл да внимава какво ще стане сега. Николай гледал и видял следното: докато този силен човек държал десния си крак над левия, дотогава гръцката войска побеждавала българската войска, а когато той поставил левия си крак върху десния, тогава българите притиснали и страховито посекли гърците. Тогава онзи силен човек завел воеводата близо до изкланите гръцки войници. Цялото поле било покрито с трупове и то труп до труп. Само в средата, между труповете, имало едно празно място, колкото да може да се събере едно човешко тяло. Тогава онзи човек рекъл на Николая: „Това място беше отредено за твоето тяло, но през миналата нощ, като си победил три пъти дяволското изкушение, си спасил от смърт и твоето тяло, и душата си. Това, което видял Николай в нощното видение, го видял точно тъй и по време на битката. Гръцката войска загинала цялата, а Николай се върнал у дома жив, но не вече в казармата, а в манастир.

 

БЕСЕДА за праведния Иосиф

 

А Иосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен..., направи, както му бе заповядал Ангелът Господен (Мaт. 1: 19-24).

 

Трябва да се боим от Бога повече, отколкото от хората, и трябва да слушаме Бога повече,  отколкото хората. Това ни учи животът на праведния Иосиф – сродник и защитник на света Дева Мария. Той живял на предела между закона и благодатта, бил верен на закона до явяването на благодатта, а при появата на новата Божия благодат станал верен на благодатта. Послушен на думите на закона, той искал да напусне Светата Дева, когато Тя заченала в пречистото свое тяло Спасителя, но когато ангел Божий му известил, че Мария е заченала от Духа Светаго, той се отказал от своето намерение, не я оставил, а направи, както му бе заповядал Ангелът Господен. Той не предприемал[1] нищо от себе си, а бил покорен на волята Божия. Затова Господ го удостоил с велика слава на земята и на небето. Тихо и тайно служил на Бога, а Бог го прославил явно. И не само той се удостоил с Божието Царство, но и неговите синове и дъщери. Кой баща би пожелал нещо повече от това – синът му да бъде апостол Христов? А Иосиф имал двама сина апостоли. Така Бог прославя онези, които се боят от Него и Го слушат.

О, велики Господи, Боже на праведния Иосиф, помогни и на нас грешните да обичаме Твоята правда и само от Тебе да се боим. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

                   

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – не разсъждавал (бел. прев),

Категория: Други
Прочетен: 167 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1767017
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Януари, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031