ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Заблуждават сами себе си онези, които самоуверено казват, че познават хората и не ще позволят на никого да ги измами. Кой може да знае какъв дух има в човека, освен един Бог, Който знае тайните на сърцето? Даже и великите светии са се лъгали в хората. Тъй например св. Василий Велики гледал като на доверен човек един лицемерен еретик и го защитавал от многото обвинители, докато накрая сам се уверил в неговата лъжливост и горчиво се разочаровал. Св. Григорий Богослов бил покръстил един философ на име Максим и толкова го обикнал, та го приел в дома си и на трапезата си. А този Максим бил зъл и лукав и след известно време, чрез интриги и подкупи, издействал от някои цариградчани вместо св. Григорий да бъде признат той за Цариградски патриарх. Когато това голямо изкушение преминало, след голям смут, някои укорили св. Григорий как тъй могъл да държи при себе си най-големия си враг? „Не сме виновни ние – отговорил светителят, – ако не виждаме нечие зло. Единствено Бог знае скритите тайни на човека. А нам със закон е заповядано да откриваме с отеческа любов сърцето си всекиму, който идва при нас.“ Добрият човек не може с лекота да види лошотията в лошия.

 

БЕСЕДА за това Кой е Христос

 

За кого Ме мислят човеците? (Марк. 8:  27).

 

Ето, братя, скоро ще станат 2000 години, откакто Господ Иисус поставил този въпрос на Своите ученици. Оттогава до днес този въпрос е поставен пред всяко човешко поколение, всеки бял ден и тъмна нощ; и всяко поколение човешко, и всеки бял ден, и тъмна нощ е трябвало да дадат някакъв отговор на този въпрос. Този въпрос е въпрос на живот и смърт и неговият отговор е живоносен или смъртоносен. Ти си Христос, Синът на Живия Бог – отговорил апостол Петър. И този отговор бил одобрен, и похвален от Господ Иисус. За кого днес хората мислят Христос. Едни, като евреите, говорят, че Той е нарушител на закона и самозван Месия. Втори, заедно с Пилат, казват, че не могат да видят[1] истината в този Човек. Трети казват, заедно с апостолите, че Той е Христос, Синът на Живия Бог, Спасителят и Изкупителят на човешкия род от греха и смъртта. Възкръсналият и Възкресяващият, Живият и Животодавецът. И ние, всички кръстени в името на Света Троица, изповядваме заедно с апостолите и светата апостолска Църква, Която със Своя съборен глас така изповядва Христа Господа.

О, Господи, единородний Сине Божий, помогни ни, та през всички дни на живота си да вярваме с нашето сърце и с устата си да Те изповядваме като Бог и наш Спасител, като Сила Божия и Божия Премъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – да стигнат до (бел. прев.).

 

Любовта към човека без любов към Бога е самолюбие. А любовта към Бога без любов към човека е самоизмама.

 

 

Преп. Иустин ( Попович)

 

 

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

В днешно време често се чува родителите да казват: „Искаме да осигурим живота на нашето дете! Затова премного се трудим, събираме богатство, често и неправедно, учим нашето дете да знае кое служи за най-голяма телесна сигурност и материална полза“. И това го правят, наричащи себе си християни! Те постъпват така, защото техните разбирания за живота и истинското подсигуряване на живота са погрешни. А ето какво направила една истинска християнка за истинския живот на своя син: преди смъртта си Ефросиния казала на своя син, Климент Анкирски: „Стори ми чест, сине мой, и мъжествено застани зад Христа, и го изповядвай твърдо и непоколебимо! Надявам се, о мое сърце, че скоро ще се увенчаеш с венец на мъченичество за моя чест и за спасение на мнозина… Не се плаши нито от заплахите, нито от меча, нито от раните, нито от огъня. Нищо да те не раздели от Христа, но гледай към небето и оттам очаквай велика, вечна и богата награда от Бога. Бой се от Божието могъщество, страхувай се от Неговия Съд, трепери от Неговото всевиждащо око, защото, който се отрече от Него, ще наследи неугасим огън и незаспиващ червей. Нека това да ми бъде наградата от тебе, сине мой сладки, за мъките от раждането и трудовете за твоето възпитание – да се нарека майка на мъченик… Приетата от мен кръв не щади, но я пролей, та с това и аз да получа почест. Предай тялото си на мъки, та от това и аз да се зарадвам пред нашия Господ, като че и аз самата съм пострадала“.

 

БЕСЕДА за най-прозорливия от пророците

 

Защо мислите лошо в сърцата си? (Мaт. 9: 4).

 

Когато Господ пожелал да отправи укор към фарисеите и книжниците, дотогава те не били убили никого, не били измамили или ограбили. И не само това, до този час те и с дума не били оскърбили никого. Защо тогава Господ ги укорява, като дотогава те не били извършили никакъв грях, нито с дело, нито с дума. Защото замисляли зло. И злата мисъл е грях. Това е голяма новост, която Христос донесъл в света. Всъщност лошата мисъл е извор на грях, на всеки грях, защото преди човек да каже или стори нещо грешно, е помислил нещо лошо. Мисълта е причина за греха, останалите грехове са само следствие. Който желае да унищожи тези, вторите, трябва да изкорени онези, първите. Който иска да спре изтичането на водата, трябва първо да пресуши изворите. Нека никой, значи, да не се оправдава; не съм грешен, защото не съм убил никого, нито ограбил, нито осквернил, нито излъгал. Виж, ние сме изпълнени с мисли за убийства, за грабеж, за оскверняване и измами! Ако не сме извършили грях на дело, то е само по Божия милост и поради [препятстващи] външни обстоятелства. Ако Бог допусне и да се случи сгода, бихме извършили всички онези грехове, за които сме си помислили. Змията не е отровна само когато ухапе някого, и когато не хапе никого, отровата е в нея. Не само, значи, помисълът е грях, той е извор на греха, начало на греха, семе и корен на греха. Ето защо всевиждащият и всезнаещ Господ укори онези, които мислеха лошо. Защо мислите лошо в сърцата си?

 

О, всевиждащи и всезнаещи Господи, помогни ни да очистим нашето сърце и ум от злите помисли, та така и нашите дела и слова да са чисти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 Не съгрешавай спрямо вярата, за да не ти се прогневи нашия Създадел: който не изповяда истинската вяра приготвя храна за незаспиващия червей и жертва за княза на адската тъмница: неговия дух е чужд на вечния живот; той е явен отстъпник от Бога.

Преп. Антоний Велики

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 23 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Милосърдието винаги е било характерно за истинските пастири на Христовото стадо. Св. Иоан Златоуст в своите славни беседи нищо не е изтъквал и хвалил толкова много, както милосърдието. Св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски, плакал всеки ден, когато не е имал повод да окаже някому милост. Св. Павлин заслужено е наречен Милостиви, защото наистина бил милостив в пълния християнски смисъл на тази дума. Веднъж, когато вандалите ограбили Нола, същевременно взели в робство много хора. Една вдовица, чийто единствен син бил взет в робство от вандалския княз Рига, отишла при своя епископ и плачейки, поискала от него пари, за да плати откуп за своя син. Нямайки никъде нищо, епископ Павлин се облякъл в дрехи на обикновен човек и казал на вдовицата да го заведе при княза и да го замени с нейния син. Князът освободил вдовишкия син, взел Павлин и го завел в Африка, където Павлин служил като княжески градинар, докато Божият Промисъл не го освободил и върнал с останалите роби в Нола.

 

БЕСЕДА за ангелското състояние на светиите

 

Но ония, които се сподобиха да получат оня свят..., и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели (Лк. 35: 36).

 

Така говори Онзи, който знае, Който е видял, и Който не може да се измами. В какво още има да се съмняваме повече, братя? Това свидетелство е по-ясно от бял ден и от диамант по-твърдо,  и по-драгоценно от всички блага на този свят; то е свидетелство, че ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите…, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели. А какви са ангелите? Те са същите ангели, които са се явили навремето на Авраам и помагали на хората, същите те и днес се явяват и помагат. Не са умрели, а са живи; не са остарели, а са млади. Те са същите, които са видели Адам в Рая, и ще видят последното възкресение, Съдът и Царството на светиите. Подобни на ангелите са праведниците. Апостолите и пророците, светителите и мъчениците живеят и днес, ще живеят вечно и повече не могат да умрат. Стотици и хиляди години да преминат, те повече не ще могат да умрат, нито да остареят, те са като ангелите. Че праведниците ще бъдат увенчани с безсмъртие, на нас Господ ни е свидетелствал и с горните думи, и със Своето собствено възкресение ни го е показвал, и чрез прославянето на светиите доказал. О, братя мои, да се пробудим и потрудим само да се удостоим да придобием онзи блажен свят!

О, възкръснал и безсмъртен Господи, помогни ни да се удостоим с Твоето безсмъртно Царство, в Което Ти царуваш с Твоите ангели и светии вовеки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

 
ВЪПРОС: Какво представлява самолюбието?

 

ОТГОВОР:

Самолюбието е плод на привързаността към временното и суетното – плод на самоизмама, заслепление и духовна смърт. Самолюбието е извратена любов към себе си.

Свт. Игнатий Брянчанинов

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Православната Църква притежава неизчерпаемо богатство от доказателства за живот след смъртта. Да посочим тук един от безбройните примери, който едновременно показва, че човешките души живеят и след телесната смърт, и че доброволното послушание води към блажено безсмъртие. Когато св. Теодосий Велики основал манастира, в началото имало в него само седем монаси. За да ги утвърди добре в помненето на смъртта, наредил да се изкопае един гроб. Когато гробът бил готов, Теодосий, заобиколен от седемте монаси, застанал над гроба и казал: „Ето деца, гробът е готов! Има ли между вас някой, готов за смъртта, та бъде погребан в този гроб?“. Един от тях, Василий по име и свещеник по чин, паднал на колене и поискал от Теодосий благословение да умре. Теодосий наредил за Василий да се извършат помени и панихиди; третини, деветини и четиридесетница, както е обичаят за мъртвите. Когато се свършило четиридесетдневното поменаване, Василий, напълно здрав, легнал и умрял. На четиридесетият ден след неговото погребение Василий се явил една сутрин между братята в църквата и пеел заедно с тях. Най-напред го видял само Теодосий и се помолил Богу, Бог да отвори очите и на останалите. Всички братя погледнали и видели Василий между себе си. Един брат, Летий, от радост разтворил ръце и искал да прегърне Василия, но той изчезнал. Чул се само Василиевият глас: „Спасявайте се отци и братя, спасявайте се!“.

 

БЕСЕДА за Божието всезнание и промисъл

                     

А вам и космите на главата са всички преброени (Мaт. 10: 30 ).

 

И космите на главите ви, братя, са преброени, а какво остава за дните на живота! Не бойте се, значи, че ще умрете преди отреденото време, нито пък се надявайте, че ще можете да продължите живота си и с един ден без волята на Онзи, който брои и мери. Това съзнание да ви научи на кротост и страх Божий. И космите на главата ви са преброени, камо ли вашите страдания на земята! Не бойте се, че страдате извънмерно, още по-малко се притеснявайте, че страданията ви ще бъдат забравени и незачетени от Онзи, който всичко вижда. Това съзнание ще ви научи на търпение и доверие към вашия Творец и Промислител. И космите на главата ви са преброени,  а какво остава за вашите приятели и врагове на земята! Не бойте се, че ще имате повече приятели и повече врагове; нито пък се страхувайте, че вашите неприятели ще ви завладеят, нито се надявайте, че вашите приятели ще ви защитят. Само се старайте да имате Бога за приятел и не се страхувайте от нищо. Вижте, Той е единственият ваш Приятел, Който винаги ви обича.

О, благи Господи, мъдри Промислителю, Който на всичко знаеш броя, мярката и времето, прогони от нас всеки страх, освен страха от Тебе. Та чрез този страх от Тебе да добием чиста и свята любов към Тебе, Творче и Добротворче наш. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН

В тоя ден спомняме евангелската притча за Блудния син.  (Притчите са къси, мъдри и поучителни изречения или иносказателни разкази, в които се разкрива някоя религиозна истина или идея. За да направи по-достъпни за разбиране някои възвишени религиозни истини, Господ Иисус ги изказвал чрез притчи. Повечето от Христовите притчи имат за предмет Царството Божие. - бел. превод.) Светите божествени Отци са наредили да се спомня днес за Блудния син и за неговото спасително завръщане в бащиния дом по следната причина:

Понеже има хора, които дълбоко падат в бездната на греховете и било поради гордост, било поради нерадение все повече затъват в грехове и идват до отчаяние, което пък ги довежда до окончателна гибел, то, за да бъдат предпазени от подобна гибел и насочени по пътя на спасението, св. Църква като чадолюбива майка иде да им се притече на помощ; преди да е започнал Великият пост - време за покаяние - тя ни предлага за покаяние тази спасителна притча.

В притчата за Блудния син образно се разкрива, от една страна, крайният предел на човешкото морално падение и трагедията на отдалечилия се от Бога човек, а от друга  - силата на покаянието и безкрайната Божия любов към каещия се грешник. Тая притча е истински бисер сред останалите евангелски притчи. Наречена е "Евангелие в Евангелието". Нека сега да изясним смисъла на самата притча:

Бащата в притчата е Бог - небесният наш Отец - благ в Своята милост и богат в Своята щедрост. По-старият син означава ония хора, които изпълняват закона Господен и не се отдалечават от Бога. В исторически смисъл това е еврейският народ, който приел Моисеевия закон. В лицето на по-младия син пък са представени ония, които тръгват по пътя на греха, отдават се на плътски удоволствия и изразходват в разпътство своите телесни и духовни сили, но които после се осъзнават, идват на себе си и чрез искрено и дълбоко покаяние започват нов живот, съгласен с Божиите нравствени повели. В исторически смисъл това са езическите народи, които рано са се отдалечили от Бога, предали са се на идолослужение и разпътство, но впоследствие са се разкаяли и, бидейки просветени от светлината на Евангелието, са влезли в Христовата Църква.

Преблагият Бог в лицето на бащата от притчата приел с отворени обятия своя блуден, но разкаял се син. Той заповядал на слугите си да изнесат най-хубавата дреха, т. е. светото Кръщение, и да облекат с нея сина му; да дадат пръстен на ръката му - възвръщане на предишното му достойнство като законен син и наследник;  да обуят обуща на нозете му - за да ходи по пътя Божи и да побеждава демоничните тъмни сили. И в израз на най-голяма радост любвеобилният Бог поръча да заколят угоеното теле - св. Евхаристия - защото този Негов син мъртъв бил и оживял, изгубен бил и се намерил.

Притчата за Блудния син съдържа голяма нравствена поука. Тя подбужда към покаяние, прогонва отчаянието и влива сили на упование в Божието безкрайно милосърдие. Тя е упражнавяла и продължава да упражнява голямо нравствено въздействие върху грешниците, у които не е напълно угаснала искрата на доброто. Тя е едно уверение в това, че наистина няма грях, който да надминава Божието човеколюбие. Колко велики грешници чрез покаянието са станали велики праведници! Да спомним например преподобна майка Мария Египетска, която от голяма грешница станала ангел в плът. Или св. Моисей Мурин, който от жесток убиец и разбойник станал кротък като агне праведник.

Всички ние - кой по-малко, кой повече - грешим. Няма човек, който дори и един ден да е живял на земята и да не е съгрешил. И ние като Блудния син напускаме бащиния дом и забягваме в далечната страна на греха, където безразсъдно пропиляваме бащиното наследство. На нас обаче е дадена възможност да получим прощение на греховете чрез покаянието. В лицето на Блудния син имаме превъзходен пример за подражание. Трябва и ние като него да дойдем на себе си, да осъзнаем своето греховно състояние и чрез покаянието да се изправим и да се завърнем в бащиния дом с надеждата, че всемислостивият Бог и нас ще приеме в Своите отечески обятия и ще ни спаси. Нека чуем две покайни църковни песни от днешното богослужение, в които и ние,  заедно с Блудния син, се молим за прощение на греховете и за спасение:

"Разпръснал богатството на бащиния дар, аз - окаяният пасох заедно с безсловесните скотове и, желаейки да имам тяхната храна, чезнех от глад, без да мога да се наситя. Но сега, като се връщам към добросърдечния Баща, викам със сълзи: "Отче, приеми ме като наемник мене, който падам пред Твоето човеколюбие, и ме спаси!" (Слава на "Господи, воззвах" на неделята на Блудния син).

"Спасителю, побързай да ми отвориш отеческите си обятия! Блудно прекарах  моя живот, но сега, когато гледам неизтощимото богатство на Твоите щедрости, не презирай моето обедняло сърце. Защото към Тебе, Господи, с умиление викам: съгреших на небето и пред Тебе!" (Седален на канона на утренята).

Господи, Ти Който си богат в милостта и щедростите, приеми и нас грешните, помилуй ни и ни спаси!  Амин!

 ДО ПЕТЪР Й., КОЙТО ПИТА: С КАКВО СЪРБИТЕ СА ЗАДЪЛЖЕНИ НА ХРИСТОС?

 

Добър въпрос. Англичаните често си задават въпроса „С какво англича­ните са задължени на Христос?". И си отговарят с дълъг списък от бла­га, получени от Него. Сега ти питаш от името на своя народ: какво сърбите дължат на Христос? Истина ти казвам - много повече, отколкото англича­ните. Защото англичаните са задължени за някои неща и на Древния Рим, докато сърбите дължат всичко само на Христос.

Сърбите са задължени на Христос преди всичко за своите най-велики личности. Само светите мъже и жени измежду сърбите са се издигнали на онази висота, която се вижда от далечните времена и поколения. А светост­та е от Господа Христос, от Неговата свята вяра. Дори ако сърбите бяха за­дължени на Христос само за свети Сава, духовния княз и кормчия на нашия живот до днес, пак дългът би бил неизплатим. А свети Сава не е самотна звезда, осветена от Слънцето - Христос; около свети Сава блестят цял рой сияйни звезди - съзвездието на сръбските светци.

Сърбите дължат на Христос и основните начала на живота и нравстве­ността. На Него дължат вярата в Единия Жив Бог, в Божия съд и Божия про­мисъл, в Божията правда и милост, в безсмъртния живот на небесата. На Христос дължат разбирането на природата не чрез самата нея, а чрез Бога и обяснението на съдбите на хората и народите не с материални причини, а с нравствени и духовни. С една дума: цялата истина за този и онзи свят сър­бите дължат на Христос. А по отношение на нравствеността всичко дължат на Христовото учение. Почтеността, въздържаността, целомъдрието, братолюбието, скромността, милосърдието, миролюбието, трудолюбието, вед­ростта на духа, храбростта при защита на правдата, жертвеността и всички останали добродетели на душата - всичко това сърбите са придобили от Христовата вяра.

Сърбите са задължени на Христос и за своите благи и прекрасни оби­чаи. Всички те по същност и по символика са евангелски. Защото тези оби­чаи не са само украшение на живота, а същински и главен нравственозакoнов ред, който пази живота на сръбския народ от разпад, хаос и разтление.

Сърбите дължат на Христос и вдъхновението за художествения из­раз на своята душа и на идеалите си в песните, пословиците, приказките, в творбите на своя ум и на своите ръце.

Сърбите дължат на Христос още епопеята на своето първо царство, епопеята на робството, епопеята на освобождението. Те са Му задължени за първата и следващите си държави, за мъдростта при тяхното създаване, за героичното търпение и визионерската надежда по време на робството, както и за юнашката издръжливост и жертвеността по време на освобож­дението.

Изброих ли всичко? Ни най-малко! Едва съм започнал списъка на всич­ки неща, за които сърбите са задължени на Христос. Но мисля, че ти дадох пътепоказател, с помощта на който ти сам ще можеш да пресметнеш дълга на твоя народ към Христос Спасителя. А когато направиш това, обърни лис­та и изброй всички Христови очаквания към сърбите. Помисли и се запи­тай: какво Христос очаква от тях?

Мир на теб и радост от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ЯНУЯРИ

 

Разсъждение

 

Християнската вяра единствена в света има една определена и никога непроменяща се мярка за ценностите. За това как тя мери и разпределя ценностите, ясно говори св. Златоуст: „Нещата – казва той – имат трояко значение: едни са добри и не могат да бъдат лоши; например, такива са целомъдрието, милостинята и подобните тям; други са лоши и никога не могат да бъдат добри – например развратът, безчовечността, жестокостта; трети пък веднъж са тъй, друг път иначе, според отношението на онези, които ги ползват“. След това този божествен учител обяснява, че както богатството и бедността, свободата и робството, властта и болестите, та и самата смърт, спадат към тези неутрални неща, които сами по себе си нито са добри, нито лоши, но биват и тъй, и инак според отношението на хората и според начина им на употреба от хората. Защото, ако богатството е добро, тогава всички богати хора биха били добри, а всички бедни лоши; но впрочем, ние всекидневно се уверяваме, че както има добри и зли богаташи, така има добри и лоши сиромаси. Това също може да се приложи към здравите и болните, към свободните и поробените, към ситите и гладните, към онези, които са на власт и на подчинение. Дори и смъртта не е зло, защото „чрез смъртта мъчениците станали по-щастливи от всички“.

 

 БЕСЕДА за познанието чрез творението

 

Който иска да върши волята Му, ще разбере дали учението Ми е от Бога (Иоан 7: 17).

 

Ползата от доказване с човешка логика и думи, че Христовото учение е от Бога, е малка. Най-бързият и най-надеждният начин да се узнае нейната истинност е да се върши волята Божия така, както я известил и разкрил Христос. Който я върши, той ще я разбере. Ако плачеш по Бога, ще узнаеш каква утеха е Бог. Ако си милосърден, ще узнаеш Божието милосърдие. Ако твориш мир, ще узнаеш колко ти прилича названието „Божи син“. Ако прощаваш на хората, ще узнаеш как Бог прощава на тебе. Никой, никога не може да разбере, че Христовото учение е от Бога, освен онзи, който изпълнява волята Божия, защото само изпълнението на Божията воля, изпълнението на Божиите заповеди е ключ за отключване на Рая, в който се съзерцава Бог. За този ключ за разбиране на Свещеното Писание и всички тайни на Откровението св. Василий пише: „Необходим е чист живот, за да се разбере онова, което е скрито в Свещеното Писание“. Какво още Господ иска от нас, когато ни учи, че чрез изпълнение на Неговата воля достигаме до познание на Неговото божествено учение? Просто иска с дела да се уверим в божествеността на учението Му. Той желае ние да се уверим не по най-лекия начин, а по по-трудния, т.е. не само със слушане, а и с изпълнение, защото, който се увери по по-лекия начин, по-лесно се разколебава и разубеждава, а който се увери по труден начин, трудно се разколебава и разубеждава. Затова, братя, да се потрудим да изпълняваме волята Божия, та да познаем Бога и да спасим своята душа.

О, Господи всемъдри, помогни ни със силата на Твоя Свети Дух да изпълняваме Твоята света воля. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Решително и смело изповядвам: Аз не разбирам Христос но Го обичам. Христос не може да бъде разбран чрез разума, ала може въпреки протеста на нечистия разум да се обича. Ако можеше Христос да бъде разбран чрез разума, аз веднага бих се отрекъл от Него, защото това ще е доказателство, че не е Бог. „Бог, който може да бъде разбран чрез разума – не е Бог“, твърди свети Атанасий Велики; твърди го „отеца на Православието“. Желанието да се разбере Христос чрез разума, да се обясни чрез разума, желанието Той бъде вместен в бедната опаковка на човешкия разум  е богохулство.

Преп. Иустин Челийски

  

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Светиите на Църквата колкото били милосърдни и снизходителни към човешките немощи, толкова строго били неотстъпчиви и непреклонни относно изповядването на истинските догмати на вярата. Така св. Николай Мирликийски, на първия вселенски събор, с ръка ударил Арий. Св. Антоний оставил своята пустиня и отишъл в Александрия открито да изобличи Арий. Св. Евтимий, бидейки много притесняван от царица Евдокия и лъжепатриах Теодосий, не можейки повече да им въздейства със слово, напуснал манастира и се отдалечил в пустинята; по неговия пример постъпили всички известни монаси. Евтимий останал в пустинята, докато лъжепатриархът бил свален и Православието било утвърдено. А когато в Иерусалим, от името на царя, вървяла много силна агитация против IV-ия [вселенски] събор, състоял се в Халкидон, и когато целият народ бил уплашен от еретиците, тогава св. Теодосий Велики, вече обременен от старостта, като безстрашен Христов войник отишъл в Иерусалим, влязъл във Великата Църква, застанал на амвона[1], направил знак с ръка към народа и казал: „Ако някой не почита четирите вселенски събора, [като] както и четиримата евангелисти – да бъде проклет!“. (До това време били свикани само четирите вселенски събора.) Всички богомолци[2] били ужасени от тези думи; никой от еретиците не посмял да възрази против словата му.

 

БЕСЕДА за единствената Светлина в тъмнината

 

Аз съм светлината на света (Иоан. 8: 12).

 

Откакто свят светува, никой не се е осмелил да изкаже тези думи. Имало е и има хора, които казват: „Аз нося светлина!“, ала никой никога не е се е осмелил да каже: Аз съм светлината! Единствено Господ е могъл да изрече тези думи смело и уверено. Неговият кратък живот на земята и Неговата дълга история от почти 2000 години напълно са оправдали тези думи. Той е истинска Светлина, Правда и Живот. Той е истинската Светлина, защото чрез Себе Си разкрил истината, истинското естество на Бога и истинското естество на човека, както и отношението на човека към човека, отношението на човека към Бога и отношението на Бога към човека. Небе и земя ще преминат, но Неговите думи няма да преминат, защото небето и земята са сътворени по Неговото Слово, а Неговото Слово е от Него и с Него вовеки, и не ще да премине. Той е Светлина на Правдата, защото е показал силата на Правдата и безсилието на неправдата. Той показал в ярка светлина онова, което е казал, онова, що е сторил, и онова, което преживял и претърпял между грешниците. Той разкрил това и чрез Своята Църква през изминалите 20 столетия, и чрез безбройните светии на правдата и мъченици за правдата. Правдата е от Бога и през дългата и историческа линия [не била и] не може да бъде победена; неправдата е от безсилни същества; тя, с триумфалното си знаме стремглаво се покачва на крепостната стена, но също тъй бързо се свлича в гроба.

Той е Светлина на живота; Неговите думи осветяват живота; Неговите дела осветяват живота; Неговата победа осветява живота; особено Неговото Възкресение, като най-ясно слънце, с ярка светлина осветява живота и прогонва смъртта като немощна сянка.

О, Господи Иисусе, най-светла Светлина, Слънце на истината, Слънце на правдата и Слънце на живота, огрей нас грешните и недостойните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св, Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – на стълбичката (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – слушатели, слушащи (бел. прев.).