Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 962097 Постинги: 2562 Коментари: 0
Постинги в блога от Март, 2018 г.
<<  <  1 2 3 4 5
 


Синаксар за Неделя втора на Великия пост – на св. Григорий Палама

 

 

Бог е предвечна и присносъщна светлина, пълна и абсолютна святост. Общението с Него води към духовно озарение, доставя на душата неизказана блажена радост. А богообщението се постига чрез молитва, нравствено усъвършенстване, духовни подвизи и свято безмълвие. По тоя път са достигнали богообщение и святост великите отци-мистици на православния Изток. Един от тях е и днес честваният св. Григорий Палама, архиепископ Солунски – велик поборник за православната вяра и най-изтъкнатият представител на онова духовно-съзерцателно движение през XIV в. в Източната (Православната, бел. ред.) Църква, което е известно под името исихазъм, т. е. безмълвие.

Нека днес накратко да се запознаем с живота и учението на св. Григорий.

Този боголюбец се родил към края на XIII в. от знатни, благочестиви и духовно просветени родители. Св. Григорий получил добро християнско възпитание и високо за онова време образование. От малък обаче останал без баща. Грижата за издръжката и възпитанието на своите осиротели деца поела духовно просветената му майка. Още от рано св. Григорий проявил склонност към съзерцателен живот. Макар и още младеж, той водел строго монашеско житие. Когато станал пълнолетен, решил напълно да се отдаде в служение на Бога. Заедно с двамата си братя Григорий заминал за Света Гора, която по онова време била цветуща духовна градина и крепост на Православието. Майка му, заедно с деветте си дъщери, също приела монашество.

В Атон младият монах Григорий се поставил под духовното ръководство на старец Никодим. Цели осем години този опитен старец въвеждал и възвеждал Григорий в духовния живот. След смъртта на стареца Никодим Григорий се заселил в лаврата на св. Атанасий Атонски. Тук в продължение на десет години той прекарал в най-строг аскетически живот. Чрез пост и молитва, в безмълвие и съзерцание, той все повече възраствал в духовния живот и достигнал върха на богосъзерцанието.

По това време в Атон дошъл от Калабрия (Южна Италия) един монах на име Варлаам – човек учен и добре запознат с древногръцката философия. Отначало между Варлаам и Григорий се завързала тясна дружба. По-късно обаче Варлаам започнал да упреква Григорий за неговите исихастки разбирания. Постепенно споровете между двамата учени монаси достигнали до остра словесна борба. Оказало се, че Варлаам споделял погрешно учение по въпроса за същината и свойствата на Бога и за възможностите и начините на Богообщението. Оказало се също, че тези двама монаси били ученици на две различни школи: единият – на схоластиката, а другият – на мистиката, и следователно различно мислили и чувствали.

Възгледите на Варлаам внесли смут всред светогорските отци. Споровете между Варлаам и Григорий излезли от пределите на Света гора и достигнали до Солун и Цариград, като възбудили и тук духовете. В Цариград бил свикан събор, на който двамата противници изложили своите възгледи по спорните въпроси. Тук борбата взела ожесточен и драматичен характер. В спора взели участие и мнозина видни богослови. Отначало Варлаам имал успех. На негова страна бил и самият патриарх Йоан Калека. Св. Григорий бил хвърлен в тъмница. Борбата продължила; в края обаче връх взело учението на св. Григорий. Патриарх Калека бил свален, а Варлаам бил осъден като еретик. Сухата и остаряла вече схоластика трябвало да отстъпи мястото си на мистиката. Св. Григорий бил оправдан и наскоро след това (1349 г.) бил избран за Солунски архиепископ. Като архиепископ той проявил плодовита архипастирска и книжовна дейност. Написал много съчинения някои от които не са достигнали до нас или все още не са открити.

Св. Григорий си спечелил името на учен богослов и голям поборник за православната вяра. По нрав той бил кротък, благороден, винаги въздавал добро за стореното му зло, търпеливо понасял бедите. По живот бил добродетелен и свят. Удостоен бил от Бога с дара на чудотворство и пророчество и с дара на постоянния покаен и умилителен плач, от който се повредили очите му. Починал на 14 ноември 1359 г. на 63-годишна възраст. Осем години след смъртта му бил причислен към лика на светците, а малко по-късно било наредено да бъде чествана паметта му на днешния ден – Неделя втора на св. Велики пост. Св. Църква го възпява като светилник на Православието, учител и твърдина на Църквата, украшение на монасите, непобедим поборник на богословите, проповедник на благодатта и свещен орган на премъдростта.

В какво се е състояло учението на св. Григорий Палама? – В основата си то е учението на древните отци-мистици, само че в ново осветление, известно под името исихазъм. Пръв проповедник на исихазма на Балканите бил св. Григорий Синаит, а негов теоретик и апологет бил св. Григорий Палама. Учението на исихастите в най-кратки черти е следното:

Богообщението, както вече се каза, е същина и крайна цел на религиозния живот. То се постига в три последователни степени:

„праксис”, т. е. практическа духовно-нравствена дейност,

„теория”, т. е. духовно съзерцание и

„екстасис”, т. е. духовен възторг.

Праксисът, по-специално, е упражняване на волята във въздържание от плътски наслади, в пост, бодърстване, молитва, смирение, сърдечно съкрушение, телесен труд, дейна любов, послушание и търпение. Целта на праксиса е да се превъзмогнат духовните страсти, за да може човек нравствено да се очисти, та по-лесно да може да съзерцава божествените неща.

Теорѝята се състои в духовно самовглъбяване, в разсъдителна или т. нар. „умна” молитва, провеждана в пълно мълчание, което довежда до безстрастие, богопознание и постигане на божествените тайни, до които човешкият ум иначе не може да се възмогне.

Екстасисът е върховна точка на духовния живот. Той е постигане на благодатно въздействие на Св. Дух, божествено озарение, свързано с особени чувства на блажена радост и благодатен мир, свещен възторг, сърдечен полет към божествените висоти, влизане в общение с Бога, сливане с Него.

Така човек още тук на земята става богоподобен, т. е. той бива проникнат и осветен от Божеството, и причастник на нетленната и невеществена Таворска светлина. Св. Григорий в противовес на Варлаам и на тогавашните богомили учил, че човешкото тяло, ако и да е повредено от греха, то е Божие творение и храм на Св. Дух и следователно – способно на святост.

Победата на св. Григорий над Варлаам имала благоприятни последици. Цялостният църковен и културен живот бил положен под знака на исихазма. Исихазмът бил новата свежа струя, която богато и благодатно оплодила духовния живот.

Св. Григорий Палама и неговото учение намират оправдание в думите на Господ Иисус: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8) или „Който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам” (Йоан. 14:21). То е потвърждение на онова, което някога св. апостол Павел сам бе изпитал като засвидетелства реалността на ония неща от духовния свят, които човек не може с думи да изрече (2Кор. 12:4). Св. Григорий се яви като нов Павел, който можа по пътя на исихията (т.е. вътрешна тишина и мир) да достигне най-висшата степен на богообщението и богоозарението при условията на тукашното ни битие.

Подобно на св. Григорий и други боголюбиви души по пътя на безмълвието и подвизите са достигали състояние на богоозареност и боговидение. Да си спомним само за преп. Теодосий Търновски и преп. Серафим Саровски. Първият бил видян от своя ученик Евтимий във време на молитва да гори като огнен стълб, а вторият, също по време на молитва, озарен от благодатта на Св. Дух, блестял по-ярко от слънцето в неговия обеден блясък.

Като празнуваме днес паметта на св. Григорий Палама, нека изпросим светите му предстателни за нас молитви и да го възпеем с похвалните слова на днешната му светилнична песен:

 

„Радвай се, похвала на отците, уста на богословите, жилище на безмълвието, дом на премъдростта, връх на учителите, глъбина на словото! Радвай се, органе на деянието, краен предел на боговиждането и изцерител на човешките недъзи! Радвай се, храме на Духа! Радвай се, отче, който, ако и да си умрял, още живееш!” Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове: 0
03.03.2018 11:19 - !



         Винаги тези, които са вървели по тесния път, са били твърде малко; а в последните дни на света този път съвсем ще запустее.

Категория: Други
Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

С тежка, претежка мъка и жертвеност била отвеяна къклицата на ересите от пшеницата на православната истина. Еретиците винаги са си служили с низки средства и низки способи за подкопаване на православната вяра. Цариградският архимандрит Евтихий и александрийският патриарх Диоскор, които разпространявали еретическото учение, че Христос нямал две природи – божествена и човешка, а една, имали за съюзник в царския дворец низкия евнух Хрисафий. С тях тайно била и царица Евдокия. С лъвска смелост неустрашимият патриарх Флавиан защитавал православието, в което го подпомагала царската сестра Пулхерия. Евнухът донасял на цар Теодосий най-гнусни клевети против Флавиан, та царят да го прогони от престола и да постави за патриарх еретика Евтихий. Когато нито това, нито нещо друго не успяло, еретиците се решили да убият Флавиана. И наистина, на разбойническия събор в Ефес те така го били и тъпкали, че на третия ден св. Флавиан предал душата си Богу. Какво станало накрая? На IV-ия вселенски събор Евтихий и Диоскор били проклети. Евнухът бил изхвърлен от двореца и посрамен, изгубил живота си. Царица Евдокия била прогонена от Цариград в Палестина. А Флавиан и Пулхерия били провъзгласени за светци. А православната вяра – победоносно утвърдена.

 

 

БЕСЕДА за борбата на безсилните с Всесилния

 

А първосвещениците се сговориха да убият и Лазара. (Иоан. 12: 10)

 

Първо се наговорили да убият Извършителя, па после и Неговото дело. Защото възкресението на Лазар било Негово дело. Каква полза, лукаво мислили те, да се убие Чудотвореца, а да се остави жив свидетелят на Неговото най-голямо чудо? Така народът ще се разгневи на тях като на злодеи! Но така станало, че убили Христа, а Лазар не успели. И после? После те, или техните съмишленици, убили десетки Негови апостоли, но не успели [да убият] стотици хиляди. След това са убили стотици хиляди, но не успели [да убият] милионите [християни]. Накрая се видяло, че убитите от тях възкръснали за живот както покосената трева, а тези, които трябвало да бъдат убити, пред лицето на убиеца избуявали като посята трева[1]. Не напразно мъдрият Гамалиил казал: Ако ли пък [това дело] е от Бога, вие не можете го разруши (Деян. 5: 39). През всичките векове богоборците напразно изостряли своето безсилие да посекат Божия посев. Но колкото повече го секли, този Божи посев по-буйно израствал. О, безумни христоборци, някогашни и сегашни! Вашият боздуган отскача от Христовия град и удря вашата собствена колиба, като я разбива на прах и пепел. През всички векове сте имали достатъчно съюзници; освен дявола, с вас са били еретиците, идолопоклонниците, фанатиците, гадателите и магьосниците, развратените началници и богаташи, насилниците и всички оглупели грешници. Досега сте побеждавани, и без всякакво съмнение, всичките ваши съюзници, заедно с вас, до края на времената ще бъдат побеждавани.

Затова наТебе, всесилни и непобедими Господи, слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св.Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] Т.е. – макар преследвани и убивани, вярващите ставали все повече (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 139 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Художник е онзи, който от грубия и неоформен камък изсича и извайва форми, подобни на живите създания. Художник е онзи, който от вълна изтъкава цветен килим. Художник е онзи, който от глинените тухли изгражда величествен дворец. Но кой художник в света може да се сравни с Художника Христос, Който от неуки хора направил велики мъдреци, от рибарите – апостоли, от страхливите – храбреци, от развратниците – светии? Но за да се появи на бял свят онова, което художникът разбира и умее, то трябва да се предаде в ръцете му. И наистина, всички творения се предават в ръцете на художника. И всички хора трябва да се оставят в Христовите ръце, та той да изсече, изтъче и съгради от тях онова, което само Той единствено знае и умее. Изминалите деветнадесет столетия ни свидетелстват, че всички онези, които не се противят на Него и се предават в ръцете на Художника Христос, от груби и невежи станали ангелоподобни Божии чеда.

 

БЕСЕДА за смъртта като за сън

 

 

Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла (Лк. 8: 52–53).

 

Тук става дума за умрялата дъщеря на началника Иаир. Сам Иаир казал, че дъщеря му е умряла и слугите му [също] потвърдили това. Но Животодавецът Господ казал: Не плачете; тя не е умряла, а спи. Но хората Му се смеели, защото знаеха, че тя е умряла. Невежите се правят като по-знаещи от Знаещия. Слепите се правят, че виждат по-добре от Виждащия. А когато девойката възкръснала и се показал жива, невежите се смаяли от великото чудо (Марк. 5: 42). И до ден-днешен невежите се присмиват, когато слушат божествената истина. Божествената истина утвърждава: Бог е жив! А невежите се подсмиват, защото, като че ли „знаят“, че няма Бог. Божествената истина утвърждава: има небесно Царство! А невежите и тук се присмиват, като че ли „знаят“, че няма небесно Царство. Божествената истина утвърждава; мъртвите ще възкръснат! А невежите отричат и това, като че ли „знаят“, че това няма да го бъде. А когато се яви Бог и се явят Божиите ангели, и се открие Царството небесно, и мъртвите възкръснат, тогава ще се смаят невежите от великите чудеса. Кой може да спаси света от невежеството? Никой, освен всезнаещият и всесилен Христос. А с какво могат да се спасят невежите? С нищо, освен с вярата в Христа и с Христовата вяра. Кои са най-големите невежи в света? Тези, дето отричат каквото и да е от онова, що Христос е утвърдил, и утвърждават онова, що Христос е порицал. С една дума – онези,  дето мислят, че знаят нещо противоположно на Христовото знание. Това са най-големите и най-опасни невежи, най-опасни за себе си и за другите. Братя мои, знайте, че всички и всеки може да ни излъже, само не и нашият Приятел – Христос Господ. Той знае винаги [всичко], а ние не знаем винаги [всичко], освен когато гледаме към Него и слушаме Него.

Господи милостиви и премилостиви, помогни на всички невежи, та преди смъртта и Съда да се смаят от великите чудеса, та и те да се спасят в Царството на Твоите светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 139 Коментари: 0 Гласове: 0
02.03.2018 06:53 - !!!
 

Този, който има гордост в себе си, е причастник на дявола. Поради гордостта не­бесата са се преклонили, основите на земята са се раз­търсили, бездните са се раздвижили, Ангелите са се смутили и са се превърнали в демони поради гордост­та на сърцето. 
Категория: Други
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Най-важното в ливадата е тревата. На нивата – житото. В градината – зарзавата. Никой не се хвали с оградата на ливадата повече отколкото със сеното. Никой не се хвали с колибата на нивата повече отколкото с житото. Никой не се хвали с браздите на нивата повече отколкото със зеленчуците. А защо хората се хвалят с държавата? И с пътищата в държавата? С браздите по границите на държавата? И с градовете в държавата? И с всичко останало, което не е по-важно от оградата на ливадата, нито от колибата на нивата, нито от браздите в градината, като се сравни с главния посев, с хората? Хората не са за държавата, а държавата за хората. Христос не е дошъл да спаси държавата, а хората. Богатството на държавата са добрите граждани. А какво печелят лошите хора от голямата държава? Тръни в голяма нива!

 

БЕСЕДА за страшния камък

 

Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже (Лк. 20: 18).

 

Христос Господ е крайъгълен камък. Иуда паднал върху този камък и се разбил. Ирод паднал върху този камък и се разбил. Иулиан Отстъпник паднал върху този камък и се разбил. Арий паднал върху този камък и се разбил. Отрицателите и хулителите на Христа паднали върху този камък и се разбили като грънчарски съдове. Този камък паднал върху Содом и Гомор и Содом, и Гомор били смазани. Този камък паднал върху Египет и Египет бил смазан. Този камък паднал върху Иерусалим и Иерусалим бил смазан. Този камък паднал върху еврейския народ и еврейският народ се разсеял на части. Върху много грешни колена и царства паднал този камък и тези грешни колена и царства се разсипали на прах и пепел. Седемдесет и седем пъти, и повече, Господ прощава на грешниците, но ако и тогава, въпреки това, грешниците си останат грешници, ще ли Господ, против волята им да ги спаси? Не ще, защото това не е начинът за спасяване на хората. Правилото за спасение на хората е те доброволно да се съгласят да бъдат спасени от Бога. Ако хората седемдесет и седем пъти, и повече дори, не пожелаят да бъдат спасени от Бога, тогава Бог няма да ги спаси. Тогава хората ще се разбият в камъка, покрай който не може да се мине, и ще бъдат смазани от камъка, който са вдигнали да хвърлят далеч от себе си. Нима може да се каже, че Бог, Който е спасил и покаялия се на кръста разбойник, е немилостив? Нима може да се каже, че Бог е неправеден, задето предал на гибел разбойника, който и в смъртния си час го хулел?

Господи всесилни, спаси ни! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 962097
Постинги: 2562
Коментари: 0
Гласове: 786
Календар
«  Март, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031