Порядък на външния живот според духа
на новия живот

Всичко, което се отнася към порядъка на външния жи­вот според духа на новия живот, може да бъде наречено отда­лечаване от света или изгонване на светския дух от целия ход на външния ни живот. „Аз ви избрах, тоест иззех, от света“ - рекъл Господ на апостолите. Същото прави Той чрез Божест­вената благодат и с всеки вярващ - иззема духа му от света. А и самото обръщане се състои в отвръщане на съзнанието от суетния свят и разтварянето пред него на друг свят - духовния. Но това, което в началото се е извършило в духа невидимо, след това, в живота, трябва да бъде изпълнявано на дело, за да стане постоянно правило. Търсещият Господа трябва да се от­далечи от света.

Под свят се разбира всичко страстно, суетно, греховно, което е влязло в личния, семейния и обществения живот и е станало там обичай и правило. Затова да се отдалечиш от све­та означава не да избягаш от семейството или от обществото, а да изоставиш нравите, обичаите, правилата, привичките, изиск­ванията, които са напълно противоположни на Христовия дух, приет и зреещ в нас. Общественият живот и семейството са благословени от Бога; затова не бива да се отказваме от тях или да ги презираме, както и всичко, принадлежащо към тяхното благоустрояване. Но трябва да презреш и да отхвърлиш всичко похотливо и страстно, което допълнително е привнесено към тях като някой тумор, който им вреди и ги изопачава. Да избя­гаш от света означава да се установиш в истинска семейственост и общественост; а всичко друго трябва да правим така, сякаш не е наше, сякаш не ни засяга. Които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват (1 Кор. 7:31).

От само себе си е очевидно защо трябва да направиш това. Суетното, пропитото от страсти, неминуемо предава в душата ни същото, подбужда или присажда страст. Както

ходещият около сажди се изцапва или докосващият се до огън се опарва, така участващият в светското се просмуква със страст­ни, богопротивни неща. Затова, щом попадне в света, покаялият се отново пада, а невинният се развращава. Това е почти неизбежно. Умът веднага се помрачава, ражда се забрава, от­пуснатост, плен и разграбване, а след това и нараняване на сърцето, след него страст и дело - и човек е паднал. Свидете­ли на това са всички развратни истории; а свидетели на това, колко неизбежно и необходимо е човек да остави света, са всички обърнали се, които бягат от тези обичаи като от огън.

А какво именно да оставиш и как - на това ще те научи повече опитът, отколкото нашето съчинение.

Законът е следният: трябва да оставиш всичко, което е опасно за новия живот, което разпалва страст, донася суета и угася духа; а колко голямо разнообразие има във всичко това!... Нека мярка за това да бъде собственото сърце на всекиго, който искрено търси спасение без лукавство, не само за показ. Понастоящем трябва да се отмени и измени всичко - театри­те, баловете, танците, музиката, пеенето, ездата, разходките, познанствата, шегите, остроумията, смеховете, празното пре­карване на времето и дори времето за ставане от сън, за сън, за хранене и така нататък. В други времена и на други места може да има и други неща. Но мярата винаги е една: остави всичко, което е вредно и опасно за живота, което угася духа. А какво е то конкретно? При някого това може да бъде нещо много дребно, може да бъде дори разходка на определено място с определено лице... Всичко ми е позволено, ала не всич­ко е полезно (1 Кор. 6:12).

Оттук следва, че да оставиш света не е нищо друго, освен да почистиш целия си външен живот, да отстраниш от него всичко страстно, да го смениш с чисто, непречещо на духов­ния живот и помагащо му - в семейния, личния, обществения живот; да установиш като цяло начина на външното си пове­дение вкъщи и навън, с другите хора и на местоработата;

В съответствие с изискването на духа на новия живот да определиш всичко с правила, да установиш ред вкъщи по всички въпроси, ред на местоработата, ред на познанствата и общуването - кого, кога и как.

Как да направиш това? - Кой както може, само го направи, със съвет и разсъждение, под ръководството на духовен отец, ли на такъв човек, на когото имаш доверие. Някои правят това изведнъж и като че ли по-добре, а други го правят постепенно. Трябва само още от първия момент да намразиш със сърцето си всичко светско и греховно и да бъдеш чужд за него, да не го искаш и да не изпитваш наслада от него. Не обичайте света, нито което е в света (1 Йоан. 2:15). След това вътрешно напускане на света видимото напускане може да последва и изведнъж, и постепенно. Човек, който е слаб в духа, не ще понесе продължителен процес на напускане, не ще устои, ще се отпусне и ще падне. Такива са най-вече обладаните от плътски страсти, които получават сила на втора природа. Затова за таки­ва хора е неизбежно да скъсат изведнъж с всичко, да се отдале­чат от мястото, където са се валяли в греха. Човек със силен дух на ревност ще понесе и постепенно напускане на света; но все пак и за единия, и за другия, от първия момент на обръщането е абсолютно необходимо прекратяване на всякакви връзки с гре­ховния свят и с всичко светско, докато се установят формите на новия живот. Това ще бъде все едно да направиш преграда, за да заслониш пресадено дърво от вятъра, който, макар и слаб, може да го повали, поради все още слабото му вкореняване.

Мисълта, че уж е възможно да живееш по християнски и да се придържаш към света и светскостта, е празна, измамна ми­съл. Който живее според нея, няма да се научи на нищо повече от фарисейство и самомнителен живот, тоест да бъде христия­нин само в мнението си, а на дело - не. В началото той ще разру­шава с едната ръка това, което е построил с другата, тоест това, което е събрано при отдалечаването от света, пак ще бъде разпи­ляно при първото влизане в него; а оттук до мнението е една

крачка. Изгубеното от сърцето може все още да остава в памет­та и въображението. Като си припомня и представя как е било по-рано, човек може да си мисли, че то наистина съществува, а междувременно то се е изпарило и е останала само следа от него в паметта. И ще си мисли, че има това, което всъщност няма. Присъдата му е следната: ще му се отнеме това, що мисли, че има (Мат.25:29). А от самомнението до фарисейството е една крачка. А закаленото фарисейство е ужасно състояние.

Страшно е все пак; какво ще бъде, като напуснеш света? Страшно е, но само отвън, а отвътре напускането на света е влизане в рая. Отвън - веднага лишения, скърби, загуби. И как­во? Укрепи се с търпение. Кое е по-ценно - светът или душата, времето или вечността? Дай малкото и вземи неизмеримото във всички измерения. Случва се и така - само в началото има силен натиск от света, после натискът постепенно стихва и на­пусналият света бива оставен на мира, тъй като в света рядко ценят някого - поговорят, поговорят и го забравят. С напуска­щите света става същото, което става с починалите. Затова може и да не се страхуваш толкова много от неприязънта на света, породена от неговата суетност и гордост и от това, че той обича наличното и забравя другото. Той е зрелище; зает е само с тези и помни само тези, които са в него, а другите не го интересуват.

По този начин ту със занимания, насочени към изгражда­не на силите на душата, ту с ограничаване на плътта във всич­ките и части, особено на тези, които са най-близки органи на душата, ту с очистване на външния ред търсещият човек ще обезопаси вътрешното си с хубава и духовна здравина. След като укрепне вътрешно от първите духовни и душевни зани­мания в уединение, при ограничаване на плътта, той излиза по семейни, обществени или общежителни дела, по чисти и спа­сителни дела, в съответствие с Божията воля, и от всичко това се съзижда в духа или поне не се разпилява.

Само едно нещо може все още да го разсейва - това е непрестанното виждане и слушане на неща - ту светски, ту

обикновени, които само поради това, че въздействат на душа­та, я отвличат чрез вниманието към себе си навън и я разграб­ват. Ако запушим и тези пролуки, мирът вътре в теб би бил ненарушим. Очевидно най-надеждното и най-сигурното сред­ство за това е заграждането на сетивата; но това не за всеки е възможно и нужно. Затова светите отци са изобретили спаси­телно средство, при което човек е подложен на впечатления от външни неща, но не разсейва, а съзижда духа. То се състои в това - да дадеш духовно значение на всяко нещо, на всичко виждано и чувано, и до такава степен да укрепнеш в мисленето за това духовно значение, че щом погледнеш към нещо, не то, а неговото символично значение да докосва съзнанието ти. Който направи това за всичко срещано, той постоянно ще ходи сякаш в училище... И светлината и тъмнината, и човекът и звярът, и камъкът и растението, и къщата и полето, и всичко - всичко, до най-малкото ще му бъде като урок; трябва само да си го изтълкува и да укрепне в това. И колко е спасително това!... „Защо плачеш?“ - попитали ученици стареца си, който видял една красива, издокарана жена. - „Плача - отговорил той - за гибелта на разумната Божия твар и за това, че нямам такова усърдие за спасението на душата си, каквото има тя за гибелта на тялото си“... Друг, като чул плач на жена над гроб, казал: „ Така трябва да плаче християнинът за греховете си“.

Св. Теофан Затворник

 

 

 

http://blagovestnik.bg/07-03-2021/  

      НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА – Благовестник (blagovestnik.bg)

 

 

 

http://blagovestnik.bg/06-03-2021/  

 Император Александр Третий, зайдя к местному начальнику на станции, увидел у него на полке Евангелие. Спросил: "Читаете Священное Писание?". "Каждый день, Ваше Императорское Величество",- ответил начальник станции. Государь незаметно вложил в книгу ассигнацию. Через год Император вновь посещал ту же губернию. И в той же станции зашел в кабинет начальника её. Взял с полки Евангелие и спросил: "Вы продолжаете ежедневно читать Писание?". "Так точно, Ваше Императорское Величество",- подобострастно ему ответил тот же начальник станции. И вновь солгал.  Государь открыл книгу, достал ассигнацию  и тихо сказал: "Чтение Священного Писания может доставить великую пользу" и удалился... Этот случай описан в книге "Исторические анекдоты из жизни Русских Государей Императоров". Это реальный случай.

 

(2Ин.1:1–13; Мк.15:22–25, 33–41)

Св. Иоанн Богослов пишет: «многие обольстители вошли в мир, не исповедующие Иисуса Христа, пришедшего во плоти» (2Ин.1:7). Так было в его время; а ныне входят в мир обольстители, которые исповедуют Христа, во плоти пришедшего, но которые тем не менее «обольстители и антихристы» (2Ин.1:7). Началось это явнее со времен Ария и доселе идет. Древние, впрочем, претыкались более в догмате о Лице Иисуса Христа, Спасителя нашего; а со времен Лютера стали претыкаться в учении о спасении в Нем. И сколько уже перебывало таких? И у нас явились такие «обольстители и антихристы», которые толкуют, что «веруй – и довольно»; больше ничего не нужно: ни Церкви, ни Таинств, ни священства. Начинают же свою лесть и эти тоже со Христа Господа и спасения в Нем. Но как неправо о сем толкуют, то это антихристы и клятве подлежат. Остерегайтесь их.

«Всякий, преступающий учение Христово и не пребывающий в нем, не имеет Бога» (2Ин.1:9). И они не имеют; потому что не имеют учения Христова. Учение это в Церкви, а они отложились от Церкви. Только те, которые Церкви следуют, имеют учение Христово и пребывают в нем. Ради этого и Христа, Сына Божия, имеют, и Бога Отца. А те не имеют, хоть и твердят, что имеют. «Не принимайте таковых и не приветствуйте их» (2Ин.1:10).

 

Очень полезно заниматься чтением Слова Божия в уединении и прочитать всю Библию разумно. За одно таковое упражнение, кроме других добрых дел, Господь не оставит человека Своею милостью, но исполнит его дара разумения.

прп. Серафим Саровский

  

http://blagovestnik.bg/05-03-2021/  

 

 

 

 

 

 

http://blagovestnik.bg/04-03-2021/  

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

      http://blagovestnik.bg/03-03-2021/

 

 

 

 

http://blagovestnik.bg/02-03-2021/  

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

http://blagovestnik.bg/01-03-2021/