Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764792 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от Април, 2018 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 МАРТ

 

Разсъждение

 

Св. Иоан Лествичник казва: „Който се гордее със своите сълзи и в своя ум осъжда онези, които не плачат, той мяза на някой, който е изпросил от царя оръжие против враговете, па вземе, че убие сам себе си“. Ако от покаянието пред Бога или от познаването на безкрайната Божия любов към тебе, сърцето ти се е смекчило, не се гордей пред онези, чието сърце още е твърдо и грубо. Спомни си колко дълго и ти си бил с твърдо и грубо сърце. В една болница лежали седем братя. Един от тях се оправил от болестта, вдигнал се и побързал с братска любов и грижи да послужи на останалите свои братя, та и те да оздравеят. Бъди и ти като онзи брат. Считай всички хора за твои братя, и то като болни братя. Па като почувстваш, че Бог, преди тях, ти е подарил по-добро здраве, разбери, че то ти е дадено по милост, та ти като здрав, да послужиш на другите болни. С какво има тук да се гордееш? Все едно, че една кална локва се е избистрила от само себе си, а не от някой дълбок и чист извор.

 

БЕСЕДА за радостта след скръбта

 

Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя и ще се зарадва сърцето ви (Иоан. 16: 22).

 

Бащата крачи към лобното място, а синовете му плачат около него. И вместо неговите синове да го утешават, той утешава тях. Точно така станало с Господ и Неговите ученици. Крачейки към Своята горчива смърт, Господ повече се опечалил от скръбта на Своите ученици, отколкото от онова, което Му предстояло да претъпи. И Той ги милвал с утехата и окуражавал с пророчеството за новата и скорошна среща. Но Аз пак ще ви видя. Това е пророчеството за Възкресението. Многократно Господ е предсказвал Своята смърт, но като предсказвал смъртта, Той предсказвал и Възкресението. Нему нищо непредвидено не се е случило. Ала Той не го предсказвал за Себе си, а за тях. Те ще имат голяма скръб като с жена, кога ражда, има болки, но се и радва, защото се е родил човек на света – тъй ще бъде и с тях. В тяхното съзнание Христос Господ не бил напълно възприеман като Богочовек. Докато те го познават само като страдалец и смъртен човек, докато Го познават само частично – дотогава ще траят родилните мъки в техните души. А като Го видят отново възкръснал и жив, чудотворящ и всесилен, владетел на всичко, що е на небето и на земята, мъките и скръбта ще престанат и в техните сърца ще настане радост. Защото тогава Христос ще бъде в тяхното съзнание напълно възприет като Богочовек и те тогава ще Го възприемат в пълнота и цялост. Чак тогава за тях Той ще е напълно близък.                                                                                                                                           Тъй и ние, братя, само частично ще познаваме Господа, докато Го познаваме само от [времето на] Неговото рождение до смъртта Му на Голгота. Напълно ще го познаем тогава, когато Го познаем като Победител на смъртта, като възкръснал.

Господи всепобедни, помилуй ни и ни зарадвай с Твоето възкресение, както си помилвал и зарадвал Твоите ученици. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

  

 

Категория: Други
Прочетен: 160 Коментари: 0 Гласове: 0


      Не е първи онзи, който в човешките очи е най-възвишен, а онзи, който поради добротата  си е приет в най-много човешки сърца.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 263 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 МАРТ

 

Разсъждение

 

Ако унижението пред хората е необходимо за възвисяване пред Бога, и временният труд – заради безсмъртния живот, какво ще ти е, ако някой поклати глава и се присмее на твоето унижение? Иоан Безмълвник 10 години бил епископ в Аскалон, след което, като видял, че хорските почести му вредят, се престорил на прост монах и отишъл в манастира на св. Сава Освещени, където му дали да събира и сече дърва и да вари леща за работниците. Когато и тук бил познат, той се затворил в килия, където преживял 47 години, хранейки се само с плодове. Така древните избягвали човешките почести, за които мнозина в наши дни стремеглаво се борят, разсипвайки своите души в прах и пепел.

 

БЕСЕДА за разпознаването на Сина Божий сред общата тъмнина

 

 Наистина Божий Син е бил Тоя Човек (Мт. 27: 54).

 

Тези думи изрекъл стотникът, който като войник съвестно изпълнявал своите задължения. По нареждане на своите началници той трябвало да пази Христовото тяло на Голгота. Външно [той бил] като машина, а вътрешно – човек с будна душа. Той – римският войник, езичникът, идолопоклонникът – видял всичко, което се случило при смъртта на Христа Господа, и извикал: Наистина Божий Син е бил Тоя Човек! Не знаейки за Единствения Бог, не знаейки закона и пророците, той изведнъж разбрал онова, което свещениците на Единствения Бог и познавачите на закона и пророците, въобще не могли да разберат. Тъй, и в този случай се изпълнили Господните думи: За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. (Иоан 9: 39). Наистина, който бил духовно сляп, прогледнал, а онези, които мислели, че виждат, съвсем ослепели! Еврейските първенци не могли да видят потъмнялото слънце, не усетили земетресението, не видели как скалите се разпукали, не видели как се раздрала завесата в храма, не познали многото светии, които излезли от отворените гробове и се явили в Иерусалим. Видели те всичко това и за всичко се осведомили точно, но въпреки това духът им останал сляп и сърцето им окаменяло. Всички тези страшни и необикновени събития вероятно са обяснявали – както и днес правят невярващите – като случайни и привиждащи се. Появяването  на Божия пръст за наказание на хората, или за да ги упъти и нещо да им извести, безбожниците от всички времена обясняват със случайност или самоизмама.  А римският стотник Лонгин – така се казвал – погледнал без предразсъдък на всичко, което се случило под Кръста, и изповядал своята вяра в Сина Божий. Неговото възклицание от изплашеното му сърце не било случайно, то било неговото вероизповедание, за което той, по-късно, положил живота си, за да получи по-добър в Христовото Царство.                                                                                                                                    О, братя, колко велик е този римски стотник, който, като видял мъртвия Господ сред разбойниците, разпнат на бунището на Голгота, Го познал като Бог и Го изповядал като Бог. А колко са малки онези християни, които са познали Господа като възкръснал, като прославен, като Победител и Победоносец в хилядите Свои светии, и още държат в сърцето си съмнение, което като отровна змия през всичките им дни ги трови и погребва във вечна тъмнина живота им.                                                             

Разпнати и възкръснал, Господи, помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 243 Коментари: 0 Гласове: 0



ДО ЕДИН БАКАЛИН: ЗА ПРАВАТА МЯРКА  
Нашият Спасител е казал: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отме­ри”. И ти, със своя личен опит, свидетелстваш, че тези думи са свети и истинни. С твоето съгласие публикувам свидетелството ти, за да могат и други да получат полза от него.

Момчетата, които си наемал на работа в твоя магазин, едно след друго започвали да те крадат. Ти си ги уволнявал и си ги сменял с нови. Взимал си момчета с най-добри препоръки за честност и съвестност, но и те се оказвали крадливи. Това понякога те вбесявало, понякога те довеждало до отчаяние. Непрестанно си се оплаквал на своите приятели от чаршията, но никой  не могъл да ти даде съвет. Обикновено ти казвали: „Какво да се прави, такъв е светът днес." Накрая Бог ти изпратил истински съветник.

В града пристигнали руски монаси, събиращи помощи за своя манастир. Една сутрин влезли и в твоя магазин. Дълго си разговарял с тях. На­края си се оплакал от своите работници. Докато си се жалвал, един стар  монах те гледал внимателно право в лицето и мълчал. Когато си завършил жалостивата си тирада, старецът казал: „Има лек за това!" - Как? Къде? - „В самия теб - отговорил старецът. - Отсега нататък внимавай как сам ти от­мерваш стоката на своите клиенти. Препълвай мярката, винаги я препълвай! И кражбите ще престанат".

Гръм от ясно небе! Никой преди това дори не бил ти намеквал, че те крадат, защото и ти крадеш. Ти си крал от купувачите чрез неточната мярка, затова и наетите от теб продавачи са крали от теб. Веднага си започнал да правиш точно обратното. Препълвал си мярката на всекиго. Няколко бучки захар повече, няколко зърна кафе или ориз или някакви други продукти. Точно както постъпвали старите търговци. От този момент кражбите в твоя магазин престанали. Същите момчета, които по-рано те крадели, сега са при теб вече няколко години. Всички работят честно и никой не краде. Търговията ти потръгнала. От онзи момент, когато старият духовник ти  отворил очите, за да познаеш истината, ти просто чувстваш Божието благословение върху себе си. И сега като някакъв евангелски проповедник учиш цялата търговска улица. Вместо да търсиш съвети, сам съветваш другите. А на стената в твоята бакалница си поставил дъска, на която с едри букви написано: С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

Бог да те поживи и благослови!

 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 1163 Коментари: 0 Гласове: 2
 



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 МАРТ

 

Разсъждение

 

Спиритистите в наши дни приемат всяка поява от духовния свят като Божие послание и веднага се хвалят какво им се е „открило“. Аз познавах осемдесетгодишен монах, когото всички почитаха като велик духовник. На въпроса ми дали през живота си е видял някакво същество от духовния свят, той отговори: „Не, никога, слава на Божията милост!“.  Виждайки моето учудване, той каза: „Постоянно съм се молил Богу нищо да не ми се явява, та да не би случайно да падна в прелест[1] и да приема преструващия се дявол за ангел. И Бог досега е слушал молитвата ми“. Колко древните били скромни и предпазливи в това отношение, показва и този записан пример: На един брат се явил дяволът, облечен в ангелска светлина, и му казал: „Аз съм архангел Гавриил и съм пратен при тебе“. На което братът му отговорил: „Помисли си да не си пратен при другиго, защото аз не съм достоен да виждам ангели“. И дяволът веднага станал невидим и изчезнал.

 

БЕСЕДА за чудесното отваряне на гробовете

 

И гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха (Мт. 27: 52).

 

О, какво велико знамение! И мъртвите тела на светите мъже и жени познали Онзи, Който издъхнал на кръста, а мъртвите души на еврейските първенци не го познали. Всяко творение се развълнувало, само злосторническите души на Ана, Каифа и Ирод не се развълнували. Мъртвите светии се оказали по-чувствителни от живите грешници. Но как биха могли мъртвите светии да останат равнодушни към своя Сътворител на Кръста, когато мъртвите скали не могли да останат равнодушни! Как при такова събитие, от което се тресяла земята и слънцето потъмняло, могли да лежат в гробовете телата на онези праведници, които изпълнили Неговия древен закон, които пророчествали за Него, и които с надежда в Него склопили очи? О, какво велико знамение! О, каква голяма утеха за нас, които се надяваме на възкресението! Защото по нашата немощ и маловерие бихме могли да кажем: „Наистина, Христос е възкръснал, но дали ще възкръснем ние? Христос е възкръснал със собствената Си сила, но как ще възкръснем ние? И кой знае дали Бог със Своята сила ще възкреси и нас?“. Ето утехата, ето доказателството – И гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха! Но смъртта не е могла да унищожи и обикновените хора. Значи и онези, които са много по-малки от Христа, не са мъртви като камъни, а са живи като ангели. Значи, че един ден и нашите тела ще възкръснат от гробовете и ние ще оживеем. Всичко, което Господ е казал, се е случвало и е подкрепено от безброй доказателства. Познавайки нашата слаба вяра, Той доказал Своето пророчество за възкресението не само със собственото Си Възкресение, но и с възкресението на много тела от гробовете по време на Своята смърт. О, братя, никой от нас няма да има и най-малко извинение за неверието в живота след смъртта.

О, Господи премилостиви, вярващите утвърди във вярата и обърни невярващите към вярата. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 


[1] Прелест – Остар. Книж. Лъжа, измама; лъст (бел. ред.)

Категория: Други
Прочетен: 258 Коментари: 0 Гласове: 0
10.04.2018 09:48 - !!!


       Когато сме невинни и ни постигне някоя беда, не бива веднага да се оплакваме, а да потърсим Божия Промисъл в това, Който чрез тази беда подготвя нещо ново и полезно за нас.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски


Категория: Други
Прочетен: 583 Коментари: 0 Гласове: 2


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 МАРТ

 

Разсъждение

 

Разказвайки за един красив 20-годишен младеж на име Георги, който в разцвета на хубостта и младостта си, живеейки в суетния свят, познал пътя на спасението и просветил се с духовна мъдрост, свети Симеон Нови Богослов завършва с тези думи: „Разбирате ли, че нито младостта пречи, нито пък старостта ползва, ако човек няма разум и страх Божий?“. С какво е пречела младостта на апостол Иоан да повярва в Христос Господ, и какво е ползвала старостта еврейските старци, които били слепи по ум и в своята слепота осъдили Сина Божий на смърт? Нищо. Нищо не им пречи младостта на юношите и в наши дни да подарят вярата и любовта на Христа, Който ги е сътворил от любов. И нищо не ползва старците в днешно време тяхната старост, ако душата им е отровена от злоба към Христа. Младото и старото тяло не са нищо друго освен нова и стара одежда за душата. И едната, и другата дреха може да покриват и здрава, и болна душа. А нашата цел е здрава и чиста душа.

 

БЕСЕДА за ужаса на природата при смъртта на Господ

 

И земята се потресе, и скалите се разпукаха (Мат. 27: 51).

 

О, какъв страшен укор към хората! Мъртвата природа познала Онзи, Когото хората не могли да познаят. Всяко безсловесно създание се развълнувало и протестирало на своя си език. Нямата земя се разтресла – това е нейният език. Скалите  се разпукали – това е техният език. Слънцето потъмняло – това е неговият език. Всяко създание протестирало по свой начин. Защото всяко създание е покорно [на Господа], както някога Адам в рая. И всяко създание Го познава, както някога Адам в рая. Как така всички безсловесни създания Го познавали и са Му били послушни – това ние не знаем. Това е някакво вътрешно чувство в създанията, което им е вложено от Божието Слово, чрез Което са създадени. И това чувство на безсловесните създания е по-полезно от човешкия, помрачен от греха, разум. От всичко съществуващо, нищо не е по сляпо от човешкия, помрачен от греха, разум. Защото той не само не вижда онова, за което е сътворен да вижда, а вижда онова, което е противно на творението, противно на Бога, противно на истината. Това е прогресиращо развитие на слепотата, това са числа под нулата. Това е човек по-нищожен от тварите. Защото, докато свещениците в Иерусалим не познали своя Бог, бурите и ветровете Го познали, растенията и животните Го познали, моретата, реките, земята, скалите, звездите, слънцето, та чак и демоните, Го познали. О, какъв срам за хората! Земята се потресла, скалите се разпукали, а слънцето потъмняло колкото от гняв, толкова и от печал. Цялата природа се опечалила от мъките на Сина Божий, на чиито мъки иерусалимските свещеници се радвали. И протест, и печал, и страх. Уплашило се всяко създание от смъртта на Онзи, който гръмогласно го повикал от нищото да се радва на съществуването си. Като че искало да каже: „С кого сега ще останем и кой ще се грижи за нас, когато Вседържителят издъхна?“. О, братя, да се засрамим от този протест, от тази печал и от този страх на безсловесните създания! И с покаяние да викнем към Победителя Господ: „Прости ни, милосърдни Господи, прости ни, защото когато грешим и Те оскърбяваме, наистина не знаем какво вършим. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                        

Категория: Други
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове: 0
09.04.2018 12:23 - !!!


 ВЪПРОС: Какво е отношението на Православната Църква към римо-католиците?

ОТГОВОР: Като към еретици.

 

Преп. Макарий Оптински

Категория: Други
Прочетен: 422 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 МАРТ

 

Разсъждение

 

„Който замисля зло, в него няма чистота“ – казва св. Симеон Нови Богослов, па и добавя още: „Защото, как може да е чисто сърцето в онзи, който се валя в нечисти помисли, подобно на огледало, потъмняващо от прах?“. Виждаш ли на каква недостижима висота стои Христовата религия над всички останали вери и светски мъдрувания? Който само помисли [да стори] зло, макар и да не прави никакво зло, е виновен пред Бога и пред своята душа. Защото оскърбява Бога, а душата си погубва. Да бъдеш християнин в истинския смисъл, означава да се положат огромни усилия за очистването на своето сърце и своя ум от злите помисли. Какви са тези усилия – за това има здрава наука, която в наши дни е почти съвсем забравена, дори и от християните, [има и] един огромен опит на светите мъже и жени, който потвърждава тази наука. Да очистят себе си от злите и нечисти помисли – този корен на всяко зло, е било целта на великите подвижници, пещерниците и исихастите.

 

БЕСЕДА за християните като царе и свещеници

 

И ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята (Откр. 5: 10).

 

Господ Иисус желае да направи всички хора като Себе си. Като Син Божий Той желае всички хора да бъдат осиновени от Бога. Като Цар Той желае и ние да царуваме с Него. Като Свещеник – да сме Негови съслужители. Като Всесилен – да участваме в Неговата сила. Като Безсмъртен –да участваме в Неговото безсмъртие. Като Свят– да участваме в Неговата святост. Като Възкръснал – всички да сме деца на  Неговото възкресение. Това Господ желаел и затова слязъл на земята, за да ни отдели от животните, да ни издигне над скотския живот и да ни удостои с достойнство над видимите твари, с достойнство, каквото Адам имал в рая преди грехопадението. Заради Своето човеколюбие към хората и за спасителния Си план Господ бил разпнат на Кръст от еврейските първенци, а от нас, християните, той и до днес безброй пъти жъне тръните на неблагодарността и неразумието. Ние се показваме като неблагодарни и като неразумни, когато пренебрегваме и потъпкваме Неговите заповеди. От своите грехове всеки грешник сплита нов трънен венец и го поставя на Неговата света глава. Какво зло ни е сторил Той, та постъпваме така? Кога Той е замислил дори на един от нас зло, та Му отвръщаме със зло? Той слязъл в нашата воняща яма, където сме привикнали на живот със змиите и скорпионите, извлякъл ни нависоко, във висините, в светлина и чистота, в Царството. Той желае да ни направи царе и свещеници, а ние отблъскваме Неговата спасителна десница и се връщаме в ямата със змиите и скорпионите. О, братя, достатъчно и предостатъчно е това Негово унижение и наше самопогубване. Да се хванем здраво за десницата на Спасителя и да тръгнем след Него. Той ни желае доброто. Той ни прави добро. За наше добро Той е пострадал. Той е единственият, единствения наш Приятел, Който не се променя.

Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 325 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 МАРТ

 

Разсъждение

 

Когато стане някое чудо, не се смущавай, а се весели. Това е Божи пръст – за награда или за наказание, или за да окуражи Своите верни, или да изведе грешника на пътя на спасението. Хората често сравняват този свят с огнена машина[1]. Като видиш един локомотив или друга парна машина, ти знаеш, че в нея е скрит машинистът. Ако машинистът подаде своята глава, или махне с ръка, или подаде пръчка, или развее кърпа, или ви хвърли писмо, или направи някакъв друг знак, това с нищо не те учудва – нали така? Ти знаеш, че с това не се променя ходът на локомотива, нито пък се поврежда дори и едно болтче[2] в него. Защо тогава невярващите казват, че Бог със Своите чудеса променя хода на световната машина? Защото са тъпоумни. А вярващите се радват на Божиите знаци като дете, изплашено от огнената машина, което се радва, когато подобен нему човек се покаже от машината. О, колко приятно е за нас, когато из тази няма вселена, която бучи около нас, се покаже Някой, подобен нам, и Който ни познава и обича! Когато стане чудо, знай – този Подобен на нас ни приветства и ни казва: „Не бойте се, Аз съм над всичко това!“. Св. Василий Нови вършел много чудеса: с молитва изцелявал болни и виждал съдбата на хората като в отворена книга. Чрез Своя угодник Бог, както винаги, показвал Своята любов и сила към хората. Та вярващите да се утвърдят във вярата, а невярващите да се засрамят и да се обърнат към вярата.

 

БЕСЕДА за скорошното пришествие на Господ

 

Ето, ида скоро (Откр. 22: 7).

 

Невярващите и погубващи душите си ще кажат: „Обещал е преди две хиляди години, че ще дойде, а още не идва!“. Така се подиграват онези, които ще стенат във вечните мъки. А ние, които се подготвяме за радост в Неговото Царство, знаем, че той ще дойде в сила и слава, както е обещал. Ние знаем, че той вече е идвал безброй пъти и се е явявал на Своите верни. Не се ли е явил на Иоан Боговидец, комуто казал тези думи: Ето, ида скоро? Иоан Го видял в сила и слава и почувствал десницата Му върху себе си, когато се уплашил и паднал като мъртъв пред Неговите нозе. Той тури върху ми дясната Си ръка. Не се ли явил на Савел, който преди това дишал омраза към християните, и паднал на земята, когато на пътя за Дамаск видял Господа и чул Неговия глас: Савле, Савле, що Ме гониш? И не е ли е влязъл Той в сърцето на апостол Павел, когато той изповяда: И вече не аз живея, а Христос живее в мене! Не се ли явил на многобройните мъченици и мъченички за Неговото име, за да ги окуражи, изцели и помилва? Не се ли е явил на Антоний Велики, на Теодор Стратилат, на света Марина, на свети Силвестър, на толкова много и много други? Но за какво говорим? Нима след три дни не се върнал от царството на смъртта и не се явил на апостолите? Не се ли е явявал много и много пъти в помощ на Църквата, като възкръснал от мъртвите, и когато Неговите врагове ликували, мислейки, че завинаги са предали Неговата Църква на смърт? Нима не е показал Той Своята сила в Църквата и по времето на Нерон, както и по времето на Константин; по времето на Иулиан, както и по времето на Иустиниан; по времето на арабския гнет, както и по времето на турското и монголското робство над християните? О, верни братя мои, не се лъжете. Той е дохождал много пъти и до ден-днешен дохожда. Към всяка душа, ако не е възпрепятстван от нечистота (ѝ), Той идва. Но всички ние Го очакваме да дойде за последен път в сила и слава. И знаем, че това Негово пришествие е сигурно.

Господи преблагий, преди да дойдеш ни, удостой да познаем Твоето лице и да се засрамим от помраченото от греховете наше лице! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – кола (бел. прев.).

[2] В ориг. – игла (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 322 Коментари: 0 Гласове: 0

 Свети Йоан Златоуст - Пасхално слово на св. Йоан Златоуст

 

Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!

 

Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!

 

Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! [Мат.10:10, 20:1-8].

Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата!

 

Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо!

Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън!

Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър - приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!

 

Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда!

Богати и бедни, заедно ликувайте!

Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество!

Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея! За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта!

 

Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички!

Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя!

Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея!

 

Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: "Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!"

Огорчи се, защото биде обезсилен!

Огорчи се, защото биде посрамен!

Огорчи се, защото бе умъртвен!

Огорчи се, защото бе провален!

Огорчи се, защото е окован!

Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше!

 

"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" [Ос. 13:14, Koр. 15:55]

Възкръсна Христос и ти биде повален!

Възкръсна Христос и паднаха демоните!

Възкръсна Христос и се радват ангелите!

Възкръсна Христос и живот се въдвори!

Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20).

 

Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков! Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове: 1
 

 Синаксар за Възкресение Христово –    Пасха

 

 

 

       В светата и велика Пасхална неделя празнуваме живоносното Възкресение на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христо, което се нарича и Пасха („отминаване“ или „пощада“). Древноюдейският велик празник, установен в спомен на избавлението на евреите от египетското робство и излизането им от Египет на път за Обетованата земя на техните предци, се празнувал на 14-и нисан - в деня на първото пролетно пълнолуние. В този ден пострадал на кръста нашият Спасител, принесъл Себе Си като пасхално агне за спасението на човешкия род. Първите християни празнували този ден под името „Кръстна пасха“, а деня на Възкресението - под името „Възкръсна пасха“. Така еврейският празник Пасха преминал и в християнството, като му било придадено християнско значение - избавление на човешкия род от робството на греха. Така празникът на Възкресението Христово станал най-великият християнски празник. На този ден при сътворението на света Бог създал от нищо светлината. Същия този ден Синът Божи слезе от небето и се всели в утробата на св. Дева, а сега Същият, вече възкръснал, слезе в ада, за да проповядва на тамошните духове (1 Петр. 3:18-19) и да измъкне от неговите вериги човешкото същество, да го възнесе на небето и го доведе до първоначалната чест на нетлението. Чрез Възкресението средостоенето между небето и земята рухна, Бог и човек се примириха, милостта и истината се срещнаха, правдата и мирът се целунаха (Пс. 84:11). 

Възкресението на Христос, следователно е ново пресъздаване на човека. Затова този ден е празник на празниците и тържество на тържествата, ден на светла радост и ликуване. Тази радост е изразена в църковните пасхални песнопения. Тя обилно днес струи от гроба на Възкръсналия Христос - Жизнеподател. 

       А самото възкресение станало така: В нощта след погребението на Христос, след като гробът бил запечатан и била поставена стража да го пази, станал голям трус. Ангел Господен слязъл от небето, отвалил камъка от входа на гроба. Виждайки това, стражарите, обхванати от страх, се разтреперили и станали като мъртви. А когато жените-мироносици дошли рано на гроба, за да помажат тялото на Господа с благоуханни масла според обичая, ангелът им казал: „Не бойте се! Зная, че търсите разпнатия Иисус. Той възкръсна от мъртвите, както ви бе казал. Дойдете и вижте мястото, гдето бе положен. Идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите!“ А когато те отивали да обадят на апостолите, възкръсналият Христос ги срещнал и им казал: „Радвайте се!“ Двама от учениците на Христос - Петър и Йоан, като научили от жените, че Господ възкръснал, затекли се към гроба, първом надникнали, а след това и влезли в самия гроб, видели само повивките в празния гроб и повярвали.       Възкръсналият Христос в деня на възкресението Си се явил отделно и на Мария Магдалина и на двама апостоли - Лука и Клеопа, когато отивали в близкото до Йерусалим село Емаус. Същия ден се явили и на другите апостоли, но без Тома, когато поради страх от юдеите се били събрали при заключени врати. След една седмица пак им се явил - вече и Тома бил там. 

       В продължение на 40 дни до деня на Възнесението Си на небето възкръсналият Господ многократно се явявал на учениците Си и им говорил за Царството Божие (Деян. 1:3). По запазено древно предание възкръсналият Господ се явил първом на Своята пречиста Майка. Това църковно предание е отразено във възкресния тропар на 6. глас: „…сретил еси Деву даруй живот…“

       Не се знае точно в кой час е възкръснал Христос. Едни мислят, че това ще е станало при първото пропяване на петлите, а други - когато е станало земетресението. По всяка вероятност Христос ще е възкръснал в първите часове на третия ден от смъртта Му - в ранното неделно утро, съгласно пророческите думи на самия Христос (Мат. 16:21). Ние празнуваме възкресението Христово в 12 часа през нощта след събота, т. е. в началото на новия третия ден - неделя. 

       Първите свидетели на възкресението били войниците, които пазели гроба. Уплашени и смутени от станалото, те отишли при първосвещениците и им обадили за случилото си. А те - първосвещениците, като се събрали на съвещание, дали пари на войниците и им поръчали да казват, че когато били спали, уж дошли учениците на Христос и откраднали тялото Му - нелепо и абсурдно твърдение! Защото, как са могли да заспят, когато е трябвало да бъдат на будна стража? И как, са могли да видят, че са дошли учениците и са откраднали тялото на Христа, когато са спали? 

       Възкресението на Господ Иисус е най-забележителното събитие в мироспасителната история. То е основа на вярата в Христа. Защото, ако Христос не е възкръснал, празна е вярата ни (1Кор. 15:17). При това възкресението на Христа е засвидетелствано от очевидците на възкръсналия Господ и свидетелството им е запечатано със собствената им кръв. То е победа на живота над смъртта, тържество на правдата над неправдата и завършек на изкупителното дело на Богочовека Господ Иисус Христос, Комуто да бъде чест и слава во веки веков! Амин! 

 


 

Категория: Други
Прочетен: 388 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764792
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Април, 2018  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30