Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1791472 Постинги: 3854 Коментари: 0
Постинги в блога от Април, 2018 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
07.04.2018 11:44 - БЛАГОВЕЩЕНИЕ

 БЛАГОВЕЩЕНИЕ

 

Евангелието на архангел Гавриил

 

Лк. 1: 24 – 28  Зач. 3

 

Слънцето се оглежда в чисти води, а небето в чисто сърце.

Бог Дух Светий в тази просторна вселена има много жилища, ала чистото човешко сърце е най-големия дом на Неговата радост. То е Неговия истински дом, всичко останало е само Негова работилница.

Човешкото сърце никога не може да бъде празно; то винаги е изпълнено; или с ада, или със света, или с Бога. Съдържанието на сърцето зависи от чистотата на сърцето.

Някога сърцето на човека било изпълнено само с Бога; огледало само за Божията красота, арфа – само за Божията слава. Някога то наистина било само в Божията десница, и било вън от опасност; но когато човек, по своето безумие го взел в своята ръка, много зверове нападнали човешкото сърце, и от тогава започнало, онова, което погледнато в дълбочина се нарича робство на човешкото сърце, и което погледнато външно се нарича история на света.

Безсилен да държи сърцето си в собствените си ръце, човекът се облегнал на заобикалящите го творения. Но към каквото и да допирал своето сърце, от това сърцето му се омърсявало и наранявало.

О, бедно човешко сърце, собственост на много господари – бисер между свинете! Как си се втвърдило от продължителното робуване, и как си потъмняло от непрогледната тъмнина. Сам Бог трябвало да дойде и да те спаси от робството, да те спаси от тъмнината, да те избави[1] от греховните призраци, и отново да те вземе в Своята десница.

Слизането на Бог между хората е най-смелото дело на Божията любов, на Божието човеколюбие, най-радостната вест за чистите, и най-невероятното събитие за осквернените сърца.

Като огнен стълб в най-непрогледната тъмнина е това появяване[2] на Бога между хората. А началото на това явяване Божие между хората започва с ангела и Девицата, с разговора между небесната чистота и земната чистота.

Когато нечисто сърце разговаря с нечисто сърце – това е война. Когато нечисто сърце разговаря с чисто сърце – и това е война. Само когато чисто сърце разговаря с чисто сърце, тогава това е радост и мир – чудо.

Архангел Гавриил е първия благовестник за спасението на човеците, или чудото Божие; защото без Божие чудо нямало да има спасение на човеците. Пречистата Дева Мария първа чула това благовестие, и първа между човешките същества трепнала от страх и радост. В нейното чисто сърце, небето се огледало като слънце в чиста вода; под Нейното чисто сърце щял да положи главата Си  и да се облече в плът Господ, Твореца на новия и Обновителя на стария свят.

За това се говори и в днешното евангелско четиво.

След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. След кои дни? След онези дни, които предхождали великия ден на раждането на Господа Иисуса. Когато се изпълни времето, като се изпълнили всички велики пророчества, когато се изпълнило времето предсказано от Даниил, когато не останал княз от Иудиното коляно, когато безсилния човешки род въздишал заедно с немощната около себе си природа, очаквайки спасение вече не от човек, нито от природата, а единствено от Бога, по това време заченала Захариевата жена Елисавета. Но каква връзка имала бездетната старица, Захариевата жена Елисавета със спасението на човешкия род? Има връзка, защото ще роди предтечата на Спасителя, който като войник ще върви напред и ще възвестява за идването на Воеводата. Бездетната старица можела да роди само възвестителя на спасението, но не и Спасителя. Тя е типичен представител на стария свят, който се състарил безплоден, не раждал и не принасял плод, гладен и жаден; образ на изсъхналия свят, който като престаряло и изсъхнало дърво, можел по чудо да се раззелени, да възвести за запролетяването, но не и да даде плод.

По онова време, както и във всички времена, бездетната жена се чувствала посрамена, и се срамувала пред Бога, пред хората, и пред себе си. За какво е брака между съпрузите, ако нямат деца? За бездетните и рая може да стане място за изкушение и гибел, а какво остава за земята? Бездетните съпрузи най-много се срамуват един от друг. Един другимо те изглеждат като раззеленени смокини без плод, и дълбоко в душата си плахо и неизразимо усещат проклятие в себе си. И което е най-тежко – както и в наши дни – един другиго подозират в похот и нечистота, и двамата смятат своя брак, желаят или не желаят, подпечатан с похот и нечистота, особено пък ако не познават Бога и не чувстват Божия пръст върху себе си. Затова [обикновено] са кратковременни, и още по-малко щастливи. Защо нищо в света не разочарова хората повече от безплодните желания, вече задоволени и презадоволени.

Първата Божия заповед: Плодете се и множете се (Бит. 1: 28), тежи като планина над бездетните съпрузи, па макар те и да не я знаят. Но те и да не я знаят с разума си, и от учене, неминуемо я знаят в сърцата си, чрез чувството врязано като незаличим печат във всяка човешка душа, както и всички основни Божии заповеди. За скръбта на бездетните съпрузи се знае достатъчно, както от Свещеното Писание, така и от ежедневния опит на всички народи, през всички времена.

       Затова е и чудно, че в тези чудни дни, в старините си Елисавета заченала. Как може да бъде това? се питали онези, които, преизпълнени със сила и живот, с чувствата си летели по повърхността на нещата, и [се пързаляли] като по лед над езеро. Онези, които и сами в душите си чувстват, и с езика си признават, че този свят не може да бъде спасен по друг начин, освен по чудо Божие, обикновено, когато стане Божие чудо, клатят глава, отричат чудото, питайки се, „Как е възможно това?“ Ако нямаше живия и всемогъщ Бог, тогава нищо нямаше да има, нищо нямаше да съществува, и въобще нищо нямаше да се случи. Тогава не би могла да роди нито родилката, нито бездетната. Но тъй като съществува живия и всемогъщ Бог, тогава всичко е възможно, защото Бог не е подвластен на природните закони, които Той не е дал за да ограничи Себе си, нито да ограничи Своята сила, а за да направи Своята милост необходима. Също както един предмет, който човека е направил със собствените си ръце, с нищо не ограничава човека да постъпва тъй или иначе с него или въпреки него, също тъй и сътворения от Бога свят със своите целесъобразни закони не ограничава свободата на Бога да постъпва тъй или иначе, според Своето милосърдие и човешките потреби. Нима онези, които раждат, раждат със своята сила, а не с Божията! Бог е особено ревнив към живота, и го дава както Той иска; зачева се живот там, където Той иска, и не се зачева там, където Той не иска. Затова се случва понякога млади съпрузи, въпреки природните закони, да нямат деца, а понякога стари съпрузи, въпреки природните закони, да имат деца. Живия Бог е единствения Господар на живота, и над онези, чиито единствен Господар е Той, нямат сила, нито природата, нито природните закони, а още по-малко разни гадатели и знахари, към които се обръщат за помощ бездетните, без да знаят, че те са служители не на светлите божествени сили, а на тъмните демонски сили.

       Човек очаква от Бога чудо. А когато чудото стане, той не вярва в него. Природата станала дърво за изкушение на човека. Скрил се поради голотата си под сянката на природата, човек, макар и да желае Бог да го посети, се страхува от Божието посещение. Когато Бог не го посещава, той се оплаква, а когато го посети – той отрича. Както в рая, Адам бил поставен между две дървета – на живота, и на познанието, така и Адамовото потомство, отново е поставено между две дървета – Бог, като Дървото на живота, и природата, като дървото на познанието. Та и сега, както и тогава, да се изпита човешката свобода, неговото послушание, и неговото смирение. Да се изпита мъдростта на човека. Да се изпита сърцето на човека. Да се изпита волята на човека. Защото ако нямаше изкушения, нямаше да има и свобода. А без свобода, хората нямаше да са човеци, а би имало в света само два вида камъни - неподвижни камъни, и подвижни камъни.

       Всичко тези прости и ясни истини, които душите със земен разум не знаели, и които не могат да знаят поради помрачените си от греха духовни очи, знаела една проста но благочестива старица – Елисавета. Затова и не се учудила, когато забременяла в старините си, а веднага застанала зад едно готово и разумно обяснение на своята ненавременна бременност: Тъй ми стори Господ. А защо? Тя още не знае, а и от смирение не смее и да помисли, колко изключителен и велик ще бъде плодът на нейната утроба. Тя не знае за лъвската роля в историята на човешкото спасение, която да изпълни нейния син. Пророк, Предтеча и Кръстител. Нито пък знае дълбоките Божии планове, разчетени до края на времената, нито пък още разбира това, че Бог, безшумно, чрез Своите слуги и слугини, тихо и с лекота, без препятствия и забавяне ги осъществява. Тя знае сама една скромна и трогателна причина за Божието благоволение към нея: Тъй ми стори Господ…за да снеме от мене укора между човеците. Чудото Божие, тя тълкува като знак на Божията милост към нея. И това е правилно, но не е всичко. Ако беше изтълкувала това чудо като знак на Божията милост към целия стар свят, който бил безплоден, тя щяла да каже всичко. Ето, с това чудо, Бог подготвил едно по-голямо чудо, което щяло да снеме пред ангелите срама на целия безплоден човешки род.

       А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Тук се има в предвид шестия месец на Елисаветината бременност, или шестия месец след зачатието на Иоан Предтеча. Защо точно в шестия месец? Защо не в третия, или петия, или в седмия? Защото сътворяването на човека било в шестия ден, след всичко сътворено в природата. Христос е обновител на всички твари. Той идва като нов Творец, като нов Човек. В Него всичко е ново. За това ново творение Иоан е Предтеча на Христа, както подобно при първото Божие творение, цялата природа била предтеча на стария Адам. Иоан представя пред  Господа Христа цялото земно творение, заедно със стария човек, но в неговото покаяние. В името на човешкия род, той върви пред Господа като каещ се и като проповедник на покаянието. Онзи, шестия месец, в който Иоан заиграл в утробата на майка си, съответства на шестия период от времето, в който се родил Спасителя, и на шестия печат от Иоановото Откровение (6.12).

       На шестия месец, значи, бе изпратен от Бога Ангел Гавриил. Във великата драма на първото творение, на първо място се появяват ангелите: В начало Бог сътвори небето и земята (Бит.1: 1). Под небето се разбира ангелите от всички степени на небесната иерархия. И ето, в самото начало на великата драма на новото творение, отново първо се появява ангел. Ангел чрез устата на пророк Даниил е предсказал времето в което ще се роди Царя на царете; ангел чрез устата на Исаия и другите пророци, разкрил начина по който ще се роди, ангел възвестил на първосвещеник Захария раждането на Предтечата: и сега ангел възвестява раждането на самия Богочовек. А когато се роди Богочовека, ангелски хорове ще пеят над Витлеемската пещера. Всяко творение за Бога е радост, защото Бог нищо не прави от необходимост и принуда, както учат някои неясни философски системи и баснословни религии. Всяко творение е радост за Бога, и тази Своя радост, Бог желае да сподели с някого. Защото радостта от чистотата и любовта е единственото нещо на небето и на земята, което като се споделя не намалява, а се увеличава, ако въобще може да се говори за увеличаване на радостта на Божията любов – праисточника на радостта и любовта. Затова, сътворявайки ангелите при първото творение, Бог веднага ги взима за сътрудници в по-нататъшните Свои дела. Сътворявайки Адам, Той веднага го взима за сътрудник в управлението на рая и на всички райски творения. Така е също и при новото творение; пред Христа - Новия човек, вървят ангели: в построяването на Своето Царство Господ веднага взима за сътрудници апостолите, после и други личности, които Му сътрудничат не само докато са на земята, в земния си живот,  а и след своята телесна смърт. И до ден днешен Господ взима за Свои сътрудници светиите, мъчениците и останалите, които са се удостоили и удостояват с това. Но при кого бил пратен велия архангел Гавриил?[3]

       При една Девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов. Великия Божий архангел се явява на Девицата, защото чрез Девицата, чиста и пречиста, трябва да дойде Основателя на новия свят, на новото творение. Новия свят трябва да бъде самата невинност и чистота, в противовес на стария, изтлял свят, който е станал нечист заради своето упорито непослушание към своя Творец. Девицата трябва да послужи като врата, през която Спасителят на света, ще влезе в света като в Своя работилница и Свой Дом; Девица, а не жена. Защото жената, колкото и да възвишена духом, е свързана със стария свят и старото творение, и бидейки свързана със своя мъж, не е свободна от светски желания и светски пристрастия. Затова, не жена, а Девица, съвършено предана само на Бога, и със сърцето си извън този свят. Такава Девица е израсла телесно в тленния свят, като крин на бунище, но недокосната от тленния свят.

       Тази избрана Девица е била сгодена за своя родственик Иосиф. Защо била сгодена? По Промисъл Божий - за да бъде предпазена от присмеха на демоните и хората. Ако родила без да е сгодена, кой от хората би повярвал, че нейния Син не е роден незаконно? И кой мирски съдия би я пощадил от строгостта на закона? Божия Промисъл не искал да въвлече в беда Своята Избраница, нито в тежко изкушение хората, затова тъй устроил нещата, за да скрие Дева и нейното раждане под вид на брак[4].[5]

       Защо пък името на човека е точно Иосиф? За да напомня за дивния и целомъдрен Иосиф, който в страшно покварения Египет, опазил своята плътска и душевна чистота, та с това да се облекчи съвестта на вярващите, във вярата, че плодът в девическата утроба на Богоматер наистина е от Божия Дух, а не от плътски страстен човек.

       Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Новото творение е радост за Бога и за човеците; затова то започва с благовестието: Радвай се! С това слово започва драмата на новото творение. То е първото начално слово прозвучало, когато завесата на великата тайна започнала да се вдига. Гавриил нарича Дева Мария благодатна, затуй, защото душата и като храм била изпълнена с животворните дарове на Дух Светий, с небесен аромат, и с небесна чистота. Неблагодатни са онези, чиито души са затворени за Бога, а са отворени само за земята и миришат на земя, грях, и смърт. Благословена си ти между жените. С когото е Господ, с него е и благословението. Отсъствието на Господ е отсъствие и на благословение. Отдалечаването на Бога от човека е проклятие, а доближаването на Бога до човека е благословение. Ала за правилно разбиращия Божието човеколюбие е ясно, че Бог никога не би се отдалечил от човека, ако първо човека  не се отдалечи от Бога. Идването на Бога в света, разкрива това безгранично Божие човеколюбие. И макар човека да е причинил това разделение между себе си и  от Бога, Бог е Този, който първи се приближава към човека, за да премахне това разделение. Жената първа направила пропаст между човека и Бога. и ето, жена става мост над пропастта. Ева първа паднала в грях, и то в светлия рай, където всичко я е въздържало от грях; Мария е първата победила всички изкушения, и то в тъмния свят, където всичко влече към грях. Затова и слабоволната Ева родила, като първи свой плод, братоубиеца Каин, докато героинята Мария родила Героя на героите, който извел от тъмницата на греха и смъртта, братоубийствения човешки род, на непослушната и нечиста Ева.

  А тя, като го видя (архангела), смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав?

       Какво дете! Мария е истинско дете. Господ е казал: Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18: 13; 19:14). Този свят на страсти и страстност бързо състарява човека. Нашето детинство е твърде кратко, и в днешното модерно време ще става все по-кратко и кратко. Кой може да се върне назад и още веднъж да стане дете? Мария е била и е останала през целия си живот дете – по непорочност и простодушие, по страх и послушание към Бога. Не е ли влязла Тя в Царството на Своя Син още при Неговата проповед за Царството? Ето, Царството Божие е било вътре в нея (Лк. 17: 21)! Като дете тя се уплашила от появяването на ангела; като дете размишлявала: Какъв ли е тоя поздрав? Нищо престорено, ни изменчиво, ни театрално няма при нея, но всички е по детски просто, непорочно, ясно и простодушно.

       Великия Гавриил, който е присъствал при сътворяването на човека в началото на времето, и който има сила д вижда в човешките души, виждал бурните помисли на Пречистата Дева по-ясно отколкото ние можем да виждаме тялото. Той видял, значи, смущението на Нейната душа, и побързал да я успокои с умилителните думи: Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога.Не се плаши дете! Не се страхувай благодатна дъще Божия! Не бой се най-благословена от всички смъртни, защото Божието благословение чрез Тебе ще слезе върху целия човешки род! Не бой се… понеже ти намери благодат у Бога.[6]

       Последните тези думи свидетелстват против някои западни богослови, относно т.н. „непорочно зачатие“, а именно че Дева Мария е зачената от своите родители без сянка от Адамовия грях, и отговорност за този грях. Ако било така, защо архангелът казал: ти намери благодат у Бога? Благодатта[7] Божия, включваща в себе си и понятието за опрощението, се дава първо на онзи, на когото първо  тази благодат е нужна, и второ, на онзи, който я търси. Не, а Пресвета Дева положила героичен труд за възвисяване на Своята душа към Бога, и по този път на възвисяването я срещнала Божията благодат.

       След като успокоил девствената душа на Мария, сега, този крилат Божий вестител, изрича главното послание на небето: И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. Божият вестител говори ясно и с подробности. Ще заченеш в утробата, т.е. в тялото. Както и Псалмопевецът употребява този израз: Правия дух обнови вътре в мене (Пс. 50: 12). С акцентирането върху „в утробата“, архангелът желае предварително да ни предпази от учението на еретиците докети, че Христос не е имал истинско Тяло, нито, че бил в действителност роден, нито че бил истински Човек в плът, а че бил само един призрак на телесен човек.

       Името Иисус, или по еврейски Иешуа, също е забележително. Така се казвал Навиновия син, който въвел израилския народ в обетованата земя, и с това предизобразявал ролята и делото на Иисуса Спасителя, Който въвел човешкия род в истинската и безсмъртна обетована земя - в Царството Божие.

Всичко останало, което архангелът възвестил, е разчетено така, та да увери Девата, че Нейния Син ще бъде очаквания Месия. Че Той ще бъде Син на Всевишния, че ще получи от Бога Давидовия престол, и че ще се възцари завинаги в дома Иаковов - всичко това известно на съзнанието на всеки израилтянин, а преди всичко на съзнанието на духовно възпитаната Дева Мария, се отнася единствено за очаквания Месия. Архангелът не казва на Девата всичко за Господ Иисус, а само онова, което и е познато от Свещеното Писание. Той не говори за всемирното и общочовешко Иисусово значение[8], за Него като за Спасител на всички народи и племена, нито като за Основател на духовното Царство, нито като за Съдия на всички живи и мъртви, а още по-малко за Него като Слово Божие, като за една от трите вечни ипостаси на Света Троица. Ако и би казал това, щял да я смути още повече. Тя, въпреки своята непорочност и чистота  не била всезнаеща. И тя ще има много да научи от Своя Син, и във времето и във вечността, да слуша и спазва всички тия Негови думи в сърцето си (Лк.2: 51; Иоан.2: 4). Архангелът се придържа точно в рамката на израилското разбиране. Той говори във органична връзка за всичко онова, което се намира писано на различни места от пророците, и за всичко, което тя знае (Исаия. 9: 6 - 8; 10: 16; 11: 1; Иерем.25: 5; 30: 9; Иезек. 34: 24; Осия. 3: 5; Мих. 5: 4; Пс.131: 11; Дан. 2: 44; и др. Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти (Пс.131: 11). Господ праща слово на Иакова, и то слиза върху Израиля ( Исаия. 9: 8).

       Чувайки това съобщение на небето, Дева Мария, в своята детска непорочност и простодушие пита: Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?[9] Тези думи не показват неверие в гласа на архангела, а само Нейното детско целомъдрие и простодушие. Какво би казал някой от вас на подобно известие от най-необикновения гост от всички гости? Онова, което първо ви дойде на ум при трепването на вашето сърце, нали? Но Дева Мария не казала нищо излишно. Ако предположим, че Нейния въпрос е излишен за Нея, то не е излишен за нас. Заради нас, Нейния благодатен дух, задава един въпрос, който всички ние, бидейки подвластни на естествения закон, бихме задали. За раждането трябва мъж – къде е мъжът? Така бихме попитали всички ние, отдалечените от свободата, на която се радва всесилният Бог, и притиснати от навика на природната сила. Затова, заради нас, било нужно Девицата да постави този въпрос, та ние да чуем отговора на Божия пратеник. Какво отговаря Гавриил?

       Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

       Изчерпателен и напълно задоволителен отговор. Бог като пожелае, естествения ред се изменя. Природата и природните закони са като несъществуващи, когато живия Бог реализира Своята воля, и Своето домостроителство за човешкото спасение. „Благодатта не е подвластна на природните закони“ – казва св. Григорий Неокесарийски.[10] Духът е, който животвори (Иоан.6:63), свидетелсва сам Обновителят на всички твари, Господ Иисус. Духът оживтворява косвено или непосредствено. Непосредствено Божият Дух е давал живот в рая, преди грехопадението. И рече Бог - тъй и стана. След грехопадението Духът дава живот косвено чрез душите и сътворените тела. косвеното действие на Духа, наричаме природа и природни закони. Но Духът Божий има за Себе си запазено право и неограничена сила, да дава живот и непосредствено, според Своята воля и целесъобразно на Божието домостроителство за спасение на човеците. Но и при косвеното даване на живота, Духът е и началото, и владетеля на живота. Природата, такава, каквато е, е само една сянка, една завеса, чрез която действа Светия Дух. Но и при косвените действия има степени, защото Духът действа повече или по-малко косвено. Такива са случите при родилката и при бездетната. Косвен, но по-малко косвен, е случая със старата Елисавета, както е бил и случая с майките на Исаак, Самсон, и Самуил. Защото зачеването на стари жени, все пак, не може да се нарече непосредствено действие на Духа, защото всички родилки и бездетни от Ева насетне, са причастни на греха, и повече или по-малко чрез желанията и похотта, са свързани със този свят. Единственото зачатие при непосредственото слизане, или действие на Духа на Живота, е зачатието на Пречистата Девица Мария. В цялата история на творението, от Адам до Христос, нямало такъв случай. Това е единствения случай във времето, и единствения във вечността. И се отнасят за Господа и нашия Спасител Иисус Христос.

       Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Това означава, че всяко слово Божие винаги се осъществява в пълнота. Още чрез вдъхновения пророк Исаия, Бог е възгласил: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син (Исаия.7: 14). И това се сбъдва. Откакто свят светува, за Бога е достатъчно да каже [нещо] само веднъж. И рече Бог - тъй и стана! Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено (Пс.11: 7).

       Дева Мария не се усъмнила в Господните слова, възвестени и от архангела. Защото ако се беше усъмнила, както свещеник Захария се усъмнил, и Тя щяла да бъде наказана, както и Захария бил наказан. И макар въпросите, които отправят Захария и Мария към архангела да са доста сходни, все пак в сърцата им са доста различни. А Бог гледа на човешките сърца. Две съвсем различни сърца могат да изрекат еднакви думи.

Изслушала обясненията на Божия пратеник, най-смирената от най-смирените Девица завършва Своя разговор с Архангела с умилителните слова: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. Тя не казва: Ето, архагеле, твоята рабиня, а казва „рабинята Господня“, защото знае, че архангелът е само преносител на волята Божия, и макар той да е много силен и безсмъртен, е само служител на живия Бог. От друга страна пък, тя  не казва: „Нека Ми бъде по думата Господня“, а по думата ти, та с това да отдаде чест безсмъртния вожд на цялото безсмъртно войнство. И едната, и другата мисъл, изразяват най голямо послушание и най-пълно смирение. Такъв мъдър отговор е могло да даде само сърце преизпълнено с чистота, защото само в такова истинската мъдрост се вселява най-охотно. В час на своето изкушение в рая, Ева, за миг забравила за послушанието. Защото в него час, тя насочила вниманието си към думите на сатаната, и нейното сърце, мигновено се изпълнило с нечистота, а заради нечистотата, мъдростта избягала от него. От гордост и непослушание, Евиното сърце станало нечисто, и помрачило нейния ум. От гордост и непослушание към Бога пропаднал стария свят, обезличил се човешкият род, и всяко творение станало нещастно. Върху послушанието и смирението предстои да се съзида новия свят. Неописуемо е смирението и послушанието на Пресветата Богоматер, и само Нейния Син, Спасител, и Обновител на всички създания, я превъзхожда със Своето безкрайно смирение и послушание.

Накрая, крилатия вестител на нашето спасение полетява в горния свят, между своите безсмъртни другари. А неговото благовестие не било само думи, а както и всяко Божие слово - дело. И рече Бог - тъй и стана. Никога, нито един вестител, не бил донасял по-радостна вест на земята, проклета заради своето отчуждаване от Бога и своето обвързване с мрачния сатана, отколкото сторил това лъчезарния и чуден архангел Гавриил. Коя уста да го не слави, и кое сърце да му не благодари!

Никога, никоя бистра вода, не е била такова чисто огледало на слънцето, както Пречистата Дева Мария била огледало на чистотата.[11] И утренната зора, от която се ражда слънцето, ще се свени от чистотата на Дева Мария, от Която се роди Безсмъртното Слънце, Христос, нашия Спасител. Кое коляно да няма да и се поклони, и коя уста няма да запее: „Радвай се благодатна! Радвай се Зора на човешкото спасение! Радвай се по-почитана от херувимите, и по-славна от серафимите!

Слава на Твоя Син, нашия Господ Иисус Христос, заедно с Отца и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – излекува (бел. прев).

[2] В ориг. – слизане (бел. прев).

[3] „Бил пратен войник, който да възвести царската тайна, тайна, която се узнава чрез вяра, а не се открива с любопитство, тайна пред която се покланяме, а не да изследваме; тайна, която се разтълкува с божествен разум, а не с човешки“. Златоуст. Беседа за Благовещение ( бел. автр.).

[4] В ориг. – годеж (бел.прев.).

[5] „Щом сам Христо първоначално прикривал много неща, наричайки Себе Си Син Човечески, и не откривайки навсякъде явно Своето единосъщие с Отца, защо се учудваш на това, че подготвяйки чудна и велика тайна, я прикрива? Златоуст. Беседи в/у ев. Мат. (бел. автор.).

[6] Боговдъхновения Андрей Критски, разглеждайки мислите на великия архангел,  обяснява благовестието на Пресвета Дева тъй: „ Не се страхувай Мария! Ти Си намерила благодат в Бога, каквато не е намерила Сарра, каквато не е осенила Ревека; намерила Си благодат, с каквато не се е удостоила нито Анна, нито нейната съперница Фенана. Макар те и да станали майки, все пак в безчадието си изгубили девство, а Ти ставайки майка, си запазила неповредено девството Си. И така – не бой се; Ти Си намерила благодат Божия – благодат, каквато никой, осен Тебе, от памтивека не е намерил ( Беседа за Благовещение (бел. автр.).

[7] Навсякъде тук, в сръбския текст, според превода на сръбската Библия,  е написано „милост“.

[8] В ориг. – роля (бел.прев.).

[9] Тя добре пита ангела: „Как ще бъде това“, защото по-рано е чела, както е казано, че Девицата ще зачене, ала не чела по какъв начин ще зачене.  Св. Амвросий (бел. автр.).

[10] Слово за Благовещение (бел. автр.).

[11] О, Чистоте, каква радост сътворяваш в сърцата, и душата превръщаш в небе! О, Чистоте, добро съкровище, от зверовете неосквернено! О, Чистоте, Която обитаваш в душите на кротките и смирените, и ги претворяваш в Божий човеци! О, Чистоте, Която цъфтиш като цвят в душата и тялото, и целия дом изпълваш с благоухание!“ Св. Ефрем Сирин.“ За чистотата“ (бел. автр.).

Категория: Други
Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове: 1
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 МАРТ

 

Разсъждение

 

Попитали авва Атанасий: „Как тъй Синът е равен на Отца?“. Той отговорил: „Както очите са две, а зрението – едно“. Отличен отговор! Покрай това можем да добавим: както ушите са две, а слухът – един. Също тъй и за трите божествени ипостаси – като три свещи, а една светлина.

 

БЕСЕДА за всесилното Слово Божие

 

У Бога няма да остане безсилна ни една дума (Лк. 1: 37).

 

Бог казал: Да бъде светлина. И биде светлина. Докато Бог не казал, нямало светлина. И никой никога не би узнал какво е светлина, ако Бог не бе казал и докато се не бе появила светлината. Също както когато Бог казал, се появили водата и сухата земя, звездният свод и растенията, животните и най-накрая човекът. Докато Бог не казал, нищо от всичко това го нямало, нито имало нещо друго освен Бога, който да знае, че това може да съществува. Със силата на Своите думи Бог е сътворил всичко, сътворено на небето и на земята. Всичко, което Бог е пожелал да бъде, и е казал да бъде, то трябвало да стане и не можело да не стане, защото словото Божие е неотменимо и творческо. Сътворението на света е велико чудо на Божието Слово. Сътворявайки всички твари, Бог, отново със Своето Слово, е определил ред и начин на съществуването на всички твари и в отношенията на тварите спрямо тварите. И този ред и начин, които Бог е определил, са велико чудо на Словото Божие. Има ред и начин, видими и разбираеми за нас, хората, но има ред и начин, невидими и недостижими, които са тайна на Светата Троица, случили се и случващи се, които хората наричат особени чудеса. Една такава тайна[1] е непорочното[2] зачатие в утробата на Пресвета Дева Мария на Господ Иисус Христос. То изглежда невъзможно[3] във видимите и достъпни ред и начин, но то не е въобще невъзможно за невидимите ред и начин. И Рождеството[4] наистина е велико чудо, вероятно – най-голямото чудо, което е открито на нас, смъртните. Но и целият сътворен свят е чудо, и целият видим и достъпен ред и начини са чудо, и цялото това чудо е станало със Словото Божие, значи, също както и това, че Господ е заченат в девическа утроба. И това, и онова станало със силата на Словото Божие. Затова на въпроса на Пречистата, който е въпрос и на всички поколения: Как ще бъде това?, дивният Гавриил отговаря:  У Бога няма да остане безсилна ни една дума.

О, Господи Боже, Сътворителю наш, безсмъртни и всесилни Чудотворецо, вразуми нашия ум повече да не се съмнява, но да вярва; вразуми и нашия език, та повече да не пита, а да прославя Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – поява (бел. прев.).

[2] В ориг. – без мъжко (бел. прев.).

[3] В ориг. – прекъсване (бел. прев.).

[4] По-горе се говори за зачатие, а тук за рождество. Но от долните редове ще се изясни, че няма грешка в текста (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 274 Коментари: 0 Гласове: 1
  

                                               Синаксар за Велика събота

 

            В светата Велика събота празнуваме погребението на божественото и живоносно тяло на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, Неговата съботна почивка (Евр. 4:4-5) и слизането Му в ада, чрез което нашият род бе отново повикан от тление към нетление и вечен живот.

            Изтеклата седмица се нарича Велика не защото тя по времетраене е по-голяма от всички останали седмици на годината, а поради великото дело на човешкото изкупление, което се извърши в течение на нейните дни. Също и тая събота се нарича Велика не защото има повече часове от други съботи, а защото днес се извършиха велики и изрядни дела на нашия Спасител и Господ. Както някога при първото сътворяване на света, след като създаде всички твари, в шестия ден Бог си почина от всички Свои дела, като освети тоя ден и го нарече събота, което значи почивка, така и сега Той отново пресъздава света и човека, обновявайки го чрез Своя живоносен кръст и смърт, и след всичко това днес си почина от тия Свои дела, като заспа живодателен и спасителен за нас сън. Пребивавайки, прочее, с тялото Си в гроба, с духа Си Той слезе в ада, за да проповядва на тамошните души, които чакаха избавлението. В същото време, като Бог, Той беше и с разбойника в рая, а също и неописано беше заедно на престола със Своя небесен Отец и Светия Дух. Тялото на Господ на кръста наистина претърпя тление поради временното му разлъчване от душата, но не и съвършено разпадане и разрушаване на телесните съставки, защото бе живоносно Тяло на въплътения Син Божи. 

            Помазан, прочее, със смирна и алой и повит в чиста плащаница, Христос бил положен в гроба. След това на вратата гробни бил привален камък. Първосвещениците и фарисеите помолили Пилат да бъде заварден гробът и да бъде запечатан гробният камък, за да не би учениците на Иисус да дойдат и откраднат тялото Му и после да кажат, че Той е възкръснал. Пилат им казал: ,,Имате стража; идете завардете, както знаете!“ Те отишли, поставили стража и запечатали гроба (Мат. 27:62-66).

            Спомняйки погребението на Господ Иисус, днес св. Църква заедно с Божията Майка, жените мироносици, Йосиф и Никодим Го оплаква с погребални песни, в които обаче се долавя надеждата, предвкусването на радостта на Възкресението.

            По Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисусе Христе Боже наш, Който след претърпените мъки и кръстна смърт си благоволил да бъдеш положен в гроб, помилуй ни и ни удостой да се поклоним на славното Ти Възкресение! Амин! 

 

Категория: Други
Прочетен: 275 Коментари: 0 Гласове: 1

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 МАРТ

 

Разсъждение

 

Веднъж авва Даниил и авва Амоний пътували. Авва Амоний попитал: „Кога, отче, ще присигнем в килиите?“ ( т.е. да се помолим на Бога). Авва Даниил му отговорил: „Че кой ни отнема Бога? Бог и в килиите, и вън от килиите е същият Бог“. От това се учим на непрестанна молитва, размисъл за Бога и съзерцание на Божиите дела в нас и около нас. Храмът улеснява и усилва молитвата. Така също затвореността и усамотението, по свой начин, улесняват и усилват молитвата. Но който не иска да се моли, няма да го задържат[1] нито храмът, нито килията. Нито пък онзи, който е усетил сладостта на молитвата, ще го отклонят [от нея] нито природата, нито пътуването.

 

БЕСЕДА за верността в страданията и за венеца на живота

 

Не бой се никак от онова, което има да претеглиш… Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2: 10).

 

Със Своите страдания Господ е облекчил нашите страдания. Той е претърпял най-големите мъки и е излязъл победител; затова Той може и нас да окуражи в нашите малки страдания. Той е страдал и търпял за истината, а ние страдаме и търпим, изплащайки своите грехове. Затова Той може особено много да ни поучи  да изтърпим докрай, както Той, безгрешният е изтърпял. На Него никой от нас не е помогнал в търпението, нито пък е облекчил мъките Му, а Той стои до всеки от нас, когато страдаме, и облекчава мъките и неволите ни. Затова Той има право да каже на всеки страдалец: Не бой се! Не бой се никак от онова, което има да претеглиш  – казва Той, – защото Аз претърпях всички страдания и ги познавам; не съм се уплашил от нито едно страдание, а всички съм ги приел върху Себе Си и всички накрая съм ги победил. Аз не съм ги победил, отхвърляйки ги, или бягайки от тях, а ги приех върху Себе си доброволно и ги изтърпях докрай. Тъй и ти доброволно приеми върху себе си страданията, а Аз виждам и зная колко и до кога можеш да изтърпиш. Ако страданията траят до смъртта ти и даже ти докарат смърт, пак не се плаши; ще ти дам венеца на живота. Ще те увенчая с живот безсмъртен, вечен, в който царувам Аз с Отца и животворящия Дух. Бог не те е пратил на земята да живееш леко[2], а да се подготвиш за безсмъртния живот. Много жалко ще да е, ако Сътворителят не можеше да ти даде по-добър, по-дълъг и светъл живот от този, който е на тази земя, който целият клони към тление и смърт, и който е по-кратък от живота на гарваните. О, братя мои, да се вслушаме в думите на Господа, и всичките ни страдания ще бъдат облекчени. Ако ударите на света ни се струват като твърди камъни, щом послушаме Господа, те ще станат като морска пяна.

Господи Победителю, научи ни на Твоето дълготърпение. И когато отмаляваме, протегни Твоята десница и ни подкрепи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Т.е. не ще му бъдат от полза нито храмът, нито килията (бел. прев.).

[2] В ориг. – угодно (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                                             Синаксар за Велики петък

 

 

            В светия и Велики петък спомняме светите и спасителни страдания на нашия Господ Иисус Христос, които Той драговолно прие заради нас: заплювания, удари, плесници, огорчения, хули, присмех, лъжлива багреница, тръст, гъба, оцет, гвоздеи, копие, а накрая кръст и смърт. Всичко това се случи в петък. След като бе предаден от Своя ученик за 30 сребърника, Господ Иисус бе отведен вързан първо пред първосвещеника Ана, а тоя Го отправи при своя зет първосвещеника Каиафа. Тук Иисус бе подложен на големи изтезания и поругания. Бе наклеветен от лъжливи свидетели, че щял да разруши Йерусалимския храм, и задето говорел, че е Син Божи. На сутринта Христос бил отведен при римския управител Пилат Понтийски. Той не намерил у Христос никаква вина и бил склонен да Го пусне, но тълпата, подучена от първосвещениците, крещяла: „Разпни, разпни Го!“ Пилат казал: ,,Вземете и Го съдете по вашия закон!“ Те отговорили: ,,Ние не можем да осъждаме никого на смърт. Той трябва да умре, защото прави Себе Си цар!“ Като чул това, Пилат запитал Иисус: ,,Ти цар ли си?“ Христос казал: ,,Аз съм Цар, но Моето царство не е от тоя свят“. Пилат отново бил склонен да пусне Иисус и за да умилостиви народа, заповядал да бият Иисус, след това Го извел отново пред множеството и казал: ,,Ето, Човека!“ Но те още по-силно закрещели: ,,Разпни, разпни Го!“ Пилат отговорил: ,,Вашия Цар ли да разпна?“ На това народът казал: ,,Ние нямаме друг цар освен кесаря. Ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря“. При тия думи Пилат се уплашил. За да спаси Иисус, той прибягнал до едно последно средство - предложил на народа според обичая да им пусне за празника едного от двамата - Христос или един затворник на име Варава. Народът обаче предпочел Варава, а настоявал Христос да бъде разпнат. За невинния божествен Страдалец се застъпила жената на Пилат, но и това не помогнало. Народът все повече настоявал Христос да бъде осъден на смърт. Като не можал да устои срещу искането на народа, Пилат си умил ръцете и казал: ,,Невинен съм за кръвта на тоя Човек; вие му мислете!“ Юдеите отговорили: ,,Нека кръвта Му падне върху нас и нашите деца!“ Тогава Пилат им предал Иисус да бъде разпнат. Наложили на раменете Му тежък кръст и Го повели към хълма Голгота, намиращ се до самия Йерусалим, където бил разпнат между двама злодейци. Така се изпълнило пророчеството на Исаия, който казва: ,,И към злодейци бе причислен“ (Ис. 53:12).

            Войниците разделили помежду си дрехите Му, а за връхната Му дреха хвърлили жребие, за да се изпълни и друго пророчество, казано за Него (Пс. 21:19). Но не стигало това. Дори и след като приковали Христос на кръста, ругаели Го, казвайки: ,,Уа! Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!“ (Марк 15:29-30). Също и първосвещениците и книжниците Му се присмивали и думали помежду си: ,,Други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме“ (Марк 15:31-32). Дори бездушната природа не останала безучастна към това, което ставало на Голгота. От шестия час до деветия настанал мрак. Когато римският стотник, на име Лонгин, който бил на стража при кръста Христов, видял всичко това, прославил Бога и казал: ,,Наистина този Човек е Син Божи!“ Единият от разбойниците, разпнати заедно с Него, също хулел Христос и казвал: ,,Ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас!“ Другият обаче го смъмрил и казал: ,,Та и от Бога ли не се боиш ти, който и сам си осъден на същото? Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо, не е сторил“. След това казал на Иисус: ,,Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ Иисус му казал: ,,Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая!“ (Лука 23:39-43).

            След това Иисус, като знаел, че вече всичко е свършено, за да се сбъдне Писанието (Пс. 68:22), казал: ,,Жаден съм!“ Войниците натопили гъба в оцет, надянали я на исопова тръст и Му подали да пие. Когато Иисус вкусил от оцета, рекъл: ,,Свърши се! Отче, в Твои ръце предавам духа Си!“ Тогава храмовата завеса се раздрала на две от горе до долу, земята се потресла, скалите се разпукали, гробовете се разтворили и много тела на починали светии възкръснали, и като влезли в светия град, се явили на мнозина (Мат. 27:51-53).

            При кръста Христов стояли майката на Иисус и Мария Клеопова, Мария Магдалина и апостол Йоан, възлюбеният ученик на Господа. Понеже на другия ден бил великият юдейски празник Пасха, за да не останат на кръста телата на разпнатите и да загрозяват празника, юдеите побързали да ги снемат. За да ускорят смъртта на двамата разбойници, пребили им пищялите... А като дошли при Иисус и видели, че Той е вече мъртъв, не Му пребили пищялите, но един от войниците пробол с копие ребрата Му, от които изтекло кръв и вода, за да се изпълнят още две пророчества за Христа: ,,Кост Негова няма да се строши“ (Изх. 12:46, Числ. 9:12) и „Ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“ (Зах. 12:10).

            Същата вечер Йосиф от Ариматея, виден член на Синедриона, таен ученик на Иисус, отишъл при Пилат, за да измоли тялото на Господа, та да Го погребе с подобаваща чест. След като Пилат позволил, Йосиф заедно с Никодим, също таен ученик на Иисус, снели от кръста тялото на своя Учител, помазали го според тогавашния еврейски обичай със смирна и алой, обвили Го в чиста плащаница и Го положили в нов гроб, изкопан в скала в собствената градина на Йосиф.

            Разпятието на Господ Иисус станало в шестия ден на седмицата, в който някога Адам протегнал ръка към дървото за познаване на доброто и злото и чрез което дойде грехът. Сега, в същия ден и час, пак на дърво - Христовия кръст - бе заличена нашата греховна присъда и загладена вината на нашите прародители. Първият Адам чрез своето непослушание въведе смъртта, а вторият Адам - Христос - чрез послушанието към Своя небесен Отец драговолно прие смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8), чрез която победи смъртта и ни дарува живот вечен.

Поради Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас! Амин!

 

 

Категория: Други
Прочетен: 356 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 МАРТ

 

Разсъждение

 

Св. Пафнутий молил Бога да му открие на какво е подобен той (Пафнутий). И чул глас, Който му казал: „Подобен си на търговец, който търси хубави бисери. Стани, не се лени!“. Но Бог няма да каже на всекиго от нас, че прилича на търговец, който търси хубави бисери. Защото мнозина от нас не търсят бисери, а се затрупват с все по-дебел слой евтин прах. Не всичко, което мрежата извлича от дъното на морето, е бисери, а и тиня, и пясък. Ала неразбиращите се нахвърлят върху тинята и пясъка като на бисер. Само търговецът, който познава истинския бисер, много пъти хвърля мрежата в морето и я извлича, изхвърляйки тинята и пясъка, докато не намери едно зърно бисер. Защо Бог оприличил Пафнутия на търговец? Защото Пафнутий раздал цялото си имане и положил целия си труд, и всичкото си време, та да намери някак си едно истинско зърно бисер. Това зърно от истински бисер е очистеното от страсти и зли помисли и стоплено от любов към Бога сърце. Стани и ти, човече, и не се лени! Твоят пазарен ден се приближава към края[1] си.

 

БЕСЕДА за безсилието на човека пред Божието величие

 

 

Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв (Откр. 1: 17).

 

Свети Иоан паднал като мъртъв, като видял Господа Иисуса в слава. Свети Иоан, любимият Иисусов ученик, евангелист, девственик, обичащ Господа, ревнител за светинята – той не можал да се задържи на нозете си, като видял своя Учител в Неговата небесна слава и сила! А паднал като мъртъв! Как ли ще издържат присъствието на Господа и Неговия като огнен пламък поглед онези, които са съгрешили пред Него, въставали против Него, похулили Неговото име, презрели Неговата любов и жертва, подигравали се с Неговия Кръст, погазвали Неговите заповеди, осрамявали Неговите свещеници, убивали Неговите верни? Какво ли ще се случи с тях пред лицето Господне, щом като свети Иоан паднал като мъртъв? Какво ли ще се случи с онези писатели, които развращават [читателите]? С възпитателите, които убиват вярата в младите души? Със скептиците, които със своите съмнения тровят хората? С разбойниците и крадците? С развратниците и детеубийците? Какво ли ще се случи с Христовите врагове, когато приятелят Христов паднал като мъртъв пред неизказания блясък на Неговата слава? Такава е славата и силата, и властта, и красотата, и всемогъществото[2], и светлината, и величието на Господа Иисуса – възкръсналия и възнеслия се, че и най-приближените Негови другари, които три години без страх гледали на земята Неговото лице, падат като мъртви, като виждат лицето Му на небесата след страданията, смъртта и победата!

Господи всеславни и всесилни, осияй ни и ни оживи с Твоята слава и сила. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – залеза (бел. прев.).

[2] В ориг. – господство (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 МАРТ

 

Разсъждение

 

Даже в мъките на Кръста Господ Иисус не осъдил грешниците, а представил пред Своя Отец извинение за техния грях, казвайки: Не знаят, що правят! И ние да не съдим никого, за да не бъдем съдени. Защото никой не е сигурен дали до смъртта си няма да извърши онзи, същия грях, за който осъжда брата си. Св. Атанасий Синайски учи: „И да видиш някой, че греши, не го осъждай, защото не знаеш как той ще завърши живота си. Разбойникът, разпънат с Христос, беше човекоубиец, Иуда пък беше Иисусов апостол, но разбойникът влезе в Царството, а апостолът отиде в пъкъла. Ако и да виждаш някой, че греши. Ти не знаеш неговите добри дела. Защото много са съгрешили явно, а са се покаяли тайно и ние виждаме техните грехове, но покаянието им не знаем. Затова, братя, никого да не осъждаме, за да не бъдем осъдени.

 

БЕСЕДА за величието на Победителя Христос

 

Главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък (Откр. 1: 14).

 

Такъв след възкресението и победата на Христа Го видял Иоан Боговидец. Видял Го като Син човечески, облечен в дълга дреха, препасан със златен пояс, със седем звезди в десницата Му, а лицето Му сияело, както слънце сияе в силата си. В такава сила и слава се явил Онзи, Който на Кръста бил невзрачен, и Който на всички минаващи изглеждал като най-безсилния от човешките синове.                                                                                                                                                    Но защо космите Му били бели като бяла вълна, като сняг? Не бил ли Господ, когато Го убили, едва на 34-годишна възраст? Наистина, бялата коса при смъртния човек говори за  старост, но при Христос в славата Му, означава нещо повече – тя говори за вечност. Вечно млада старост! Старостта е миналото, младостта е бъдещето. Не е ли Той едновременно и едното, и другото? И над всички времена на миналото и над всички времена на бъдещето е надвременната вечност. И защо били очите Му като огнен пламък? Защото Той е Всевиждащ. От слънцето нещо може и да се скрие, ала от Неговия поглед нищо от онова, което е на небето, на земята и под земята, не може да се скрие. Той вижда всички нишки, всичко изтъкано в природата, всички атоми в камъните, всички водни капки в морето, всички частици във въздуха, всички помисли и желания на сътворените души. Той е Онзи, същият, Kойто от любов към човешкия род е слязъл на земята, облякъл се е в смъртно и страдащо тяло и бил оплют, и поруган от грешните човеци. Той е Онзи, същият, Kойто невзрачен висял на Кръста между разбойниците, и като мъртвец бил погребан от Иосиф и Никодим.                                                                                                                                                                                   О, братя, как страшно е и да се помисли какъв велик и величествен Посетител е имала земята! А още по- страшно – връз Кого безумните човеци вдигнали ръка!

Господи величествени, прости ни греховете и си спомни за нас в Твоята сила и слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 293 Коментари: 0 Гласове: 1
 

Синаксар за Велики четвъртък

 

 

     В светия Велики четвъртък божествените Отци (които всичко добре са устроили, като са приели един след друг от светите Апостоли) са установили и са ни предали да спомним четири неща: свещеното умиване на нозете на апостолите от Господа, Тайната вечеря, сиреч установяването на тайнството св. Евхаристия, предаването на Господ Иисус Христос и несправедливия съд над Него.

     Понеже еврейската Пасха трябвало да се извърши в петък, в който ден действително трябвало да бъде заклана и Нашата нова Пасха — Христос (1 Кор. 5:7), то според божествените Отци, трябвало Христос да предвари Своето заколение и затова отпразнувал Пасха заедно с учениците Си един ден преди законната Пасха (Изх. 12:1-20). Тази вечер и нощ (четвъртък срещу петък) заедно с петъка у евреите се смята за един ден. Защото те не изчислявали времето както ние днес го изчисляваме – денонощие, а нощедневие, което и досега е запазено в църковната практика – новият ден започва от вечерта.

     Някога евреите празнували Пасха точно според предписанието на Закона – с препасани чресла, изправени (стоешком), с обути нозе, с тояга в ръка бързешком (Изх. 12:11) и без вино, докато по времето на Христос те яли според тогавашния римски обичай – лежешком, и употребявали вино.

     Христос извършил Пасха в дома на един йерусалимски жител, чието име не се знае. Според св. Атанасий това бил Зеведей, баща на апостолите Яков и Иоан. Когато настъпила нощ, Христос седнал на трапезата заедно с учениците Си, за да извърши еврейска Пасха. Преди самата вечеря, за да даде пример на смирение, Господ Иисус снел връхната Си дреха, препасал кърпа и умил нозете на Своите ученици. По време на вечерята Иисус отправил поучение към учениците Си – да се обичат един друг и да не се стремят към големство. Същата тая вечер е станало и вероломното предателство от Юда и учредяването на св. тайнство Евхаристия

Така след вечеря, Господ взел хляб, благословил го, преломил го и като подал на Своите ученици, казал: „Вземете, яжте – това е Моето тяло, за вас преломявано, за опрощаване на греховете.“ След това взел чашата, благодарил, подал я на учениците Си и казал: „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.“ А след това добавил: „Това правете за Мой спомен.“ След като изпели хвалебна песен, Иисус и учениците Му излезли от горницата и се отправили за Елеонската планина. Тук Спасителят по обичай често прекарвал нощем на молитва. Междувременно Той казал на учениците Си, че тая нощ всички те ще се съблазнят в Него. Апостол Петър обаче възразил на това, уверявайки Го, че той е готов да положи душата си за своя Учител, и че дори и всички да се съблазнят и да се отрекат от Него, той няма да се отрече. На това обаче Господ казал, че преди още петел да пропее, Петър три пъти ще се отрече от Него.

Като дошли до едно място, наречено Гетсимания, Господ поръчал на учениците Си да поседнат там, взел трима от тях – Петър, Яков и Иоан, поръчал им да бъдат будни и да се молят, за да не паднат в изкушение, а Сам Той се поотдалечил, паднал на земята и започнал да се моли горещо на Своя небесен Отец, казвайки: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а, както Ти!“ Капки кървава пот падали на земята от божественото чело на Христос. На три пъти Той дохождал при тримата Си ученици и все ги заварвал да спят. Събуждал ги и отново отправял молитва към Отца – да Го отмине чашата на страданията. След третото моление дохожда пак при учениците Си и им казва: „Спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът! Ето, Син Човечески се предава в ръцете на грешниците. Ставайте да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.“ Докато Господ още говорел, ето Юда дохожда с множество войници и слуги на първосвещеника, въоръжени с ножове и колове. Защото Юда им беше дал знак: „Когото целуна, Той е. Хванете Го и водете зорко!“ И като пристъпил към Иисуса, предателят казал: „Радвай се, Учителю!“ и Го целунал. А Иисус кротко му казал: „Юдо, с целувка ли предаваш Учителя си?“ Тогава хванали, вързали Иисус и Го отвели първо при първосвещеника Ана, а след това и при първосвещеник Каяфа. Апостол Петър се опитал да защити Христос, извадил нож, замахнал и отрязал ухото на един от слугите на първосвещеника. Христос обаче заповядал на Петър да вложи ножа в ножницата, защото всеки, който се залавя за нож, от нож ще умре.

     Тая нощ над Христос се извършва неправеден съд от страна на еврейския Синедрион.

     Сутринта Господ Иисус бил заведен в преторията и изправен на съд пред римския прокуратор Пилат Понтийски.

По неизказаното Твое милосърдие, Христе Боже, помилуй нас! Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 235 Коментари: 0 Гласове: 0
                                            

                                                Синаксар за Велика сряда

 

            В светата Велика сряда божествените Отци са заповядали да се прави спомен за жената грешница, която помаза с миро Господа. Това е станало малко преди спасителните Му страдания.

            Когато веднъж Иисус бил във Витания, в дома на Симон Прокажени, пристъпила към Христос една жена и изляла върху главата Му скъпоценно миро. Възпоминанието за тая жена е установено съгласно думите на Спасителя – да се разказва по цял свят за онова, което тя извърши, подбудена от най-топла обич към Него – Спасителя – Господ Иисус Христос.

            Кое подбуди жената грешница към това дело? – Любовта и разкаянието. Тя навярно ще да е била видяла преди това как Христос състрадателно се отнася към всички грешници и особено сега – как Той влязъл в дома на един прокажен, който съгласно закона трябвало да бъде считан за нечист и лишен от общение с човеците. Навярно тя ще да е помислила, че щом Христос е могъл да излекува един прокажен, ще може да излекува и нейния душевен недъг. И така, когато Господ Иисус бил на вечеря, тя изляла върху главата Му миро, което струвало 300 динария. Равняващи се на 30 сребърника.

            Учениците на Христос и особено Юда изразили недоволство от това прахосване на драгоценната течност, която можело да бъде продадена и получените пари да бъдат раздадени на бедните. Но Христос се застъпил за жената да не пречат на доброто ѝ намерение. Защото, изливайки върху главата Му миро, тя Го приготвила за предстоящото Му близко погребение. За това именно, което тя извърши, ще се разказва по цял свят.

            Някои смятат, че тази жена е една и съща с жената, за която всички евангелисти споменават във връзка с изливане миро върху Господ Иисус. Св. Иоан Златоуст обаче смята, че жената, за която говори св. евангелист Йоан при подобен случай, е друга – сестрата на Лазар, жена честна и почтена. Очевидно светите евангелисти повествуват за няколко сходни, но все пак различни случаи. Събитието, за което днес споменаваме, е това, за което повествува св. евангелист Матей, станало два дни преди Пасха във Витания, в дома на Симон Прокажени.

Христе Боже, Който бе помазан с драгоценно миро, избави ни от страданията, които ни сполетяват, и ни помилвай, защото си благ и човеколюбец! Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 233 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 МАРТ

 

Разсъждение

 

От мнозина, които ламтят да забогатеят, може да чуеш такова оправдание: „Като забогатея, ще мога да върша добри дела!“. Не им вярвай, защото лъжат и тебе, и себе си. Св. Иоан Лествичник познавал  дълбоко и най-тайните подбуди на човешките души, когато е казал: „Сребролюбието започва с предпоставката да се прави милостиня, а завършва с омраза към бедните“. Това се потвърждава при всички сребролюбци – и при много богатите, и при малко богатите. Обикновено хората казват: „Ако имах пари, щях да направя това или онова добро дело!“. Не вярвай [на този, който говори така]! Нека и той да не вярва на себе си. Нека да се огледа като в огледало в онзи, който има пари, и не иска да стори едно или друго добро дело. Такъв ще стане и той, ако се сдобие с пари. Отново мъдрият Иоан казва: „Не казвай, че трябва да събираш (пари) за бедните, та чрез тази помощ [към тях] да спечелиш Царство. Защото Царството може да се купи и за две лепти“. Наистина, евангелската вдовица го купила за две лепти, а богаташът, пред чиято врата лежал Лазар, не успял да го купи и с безбройните си блага. Ако нямаш какво да дадеш на бедния, помоли се Богу Той да му даде, и с това вече си сторил милостиня, и си купил небесното Царство. Когато св. Василий Нови предсказал на царицата – съпругата на цар Константин Порфирордни, че първо ще роди дъщеря, а после син, царицата му предложила много злато. Светецът отказал, но царицата го заклела [в името на] Света Троица да го вземе. Тогава св. Василий взел само три жълтици и ги дал на бедната Теодора, която му служела, като казал: „Не ни трябва много от този трън, защото много боде“.

 

БЕСЕДА за Първия и последния Жив

 

Не бой се; Аз съм първият и последният, и живият; бях мъртъв и ето – жив съм вовеки веков, амин (Откр. 1: 17 – 18).

 

Така казал Господ на Своя любим ученик Иоан във видението на остров Патмос. От какво да не се бои? Да не се бои от гоненията на Църквата от страна на езичниците. Не бой се от мъчителите, които мъчат моите верни навсякъде. Не бой се от царете, които повдигат гонения против християните. Не бой се от големците – насилници в този свят, които са хора, заслепени от страстите, и не виждат истината, която Аз донесох на света. Не бой се от нищо! Как да се не боим, Господи? Като цял свят е въоръжен до зъби и се е събрал против нас – малцината и невъоръжените, как да се не боим? Не бой се. Аз съм Алфа и Омега, начало и край. А всички тези войски, въоръжени против вас, не са нищо повече от един преминаващ вихър на привидение[1]. Аз Съм преди времената и Аз Съм след времената, преди началото на света и след края на всяко творение. Аз Съм. А всички те са заключени в една педя от времето, което Аз съм отмерил за всичко сътворено, и извън тази педя не могат да продължат. Не бой се, бях мъртъв и ето – жив съм. Не бой се  даже от смъртта. Аз съм преди смъртта и след смъртта. Смъртта е Мой слуга, и Аз пуснах Моя слуга в света, та да ми послужи. И аз се предадох на Моя слуга за три дена, и му наредих да ме пусне, и ето – жив Съм. Аз Съм владетелят на смъртта, както и на живота. Аз Съм владетелят на времената, както и на вечността. Не бой се! Вовеки веков Аз Съм жив. И ти ще бъдеш жив с Мене. И всички онези, които Ми останат верни и не се убоят, ще бъдат живи с Мене. Не бой се, Аз съм Алфа и Омега

Господи вечни и безсмъртни, дай тези Твои свети думи, когато се повдигне гонение на Твоята света Църква, да звучат в душите на Твоите верни. Да не се боим, а да се държим за Твоята десница. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – на мъртвец (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове: 0
03.04.2018 06:24 - !!!


 Не мисли, че болестта е тежка; тежък е само греха…Болестта ни съпровожда само до гроба, a грехът върви с грешника и след гроба.

 

Преп. Серапион

Категория: Други
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове: 0


 Синаксар за Велики вторник

 

В светия Велики вторник спомняме притчата за Десетте девици. За предмет на тая притча Господ Иисус взел един тогавашен местен обичай - младоженците да бъдат посрещани от девойки, носещи запалени лампади. Така младоженците тържествено са били въвеждани в брачния чертог и придружаващите ги са участвали в сватбеното пиршество.

Господ Иисус е представен в притчата като жених на Църквата. Дошло времето, когато според Неговите пророчески думи, Жени­хът трябвало да се отнеме от сватбарите (Мат. 9:15), т. е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение и смърт. А това са тъкмо дните на Страстната седмица. Затова очевидно е наредено тая притча да се чете тъкмо днес. По тая причина и богослужението през първите три дни на Страстната седмица се нарича „Последование на Жениха“.

Основната мисъл на притчата е духовното бодърстване, което се предпоставя от неизвестността на Второто Христово пришествие и на собствената наша смърт, а също и от необходимостта винаги да бъдем готови за посрещането на Гос­пода и за смъртния час. Тази е главната идея и на тропара на утрената през първите три дни от Страстната седмица: „Ето Младо­женецът иде в полунощ и блажен е оня раб, когото Той намери буден. Недостоен пък е оня, когото намери заспал. Затуй, внима­вай, душо моя, да не те налегне безгрижен сън, та да не би да бъ­деш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Божието царство, но стресни се прочее и казвай: „Свят, свят, свят си Боже, чрез Богородица помилуй ни!“

Притчата за десетте девици разкрива и друга една мисъл: значението на милосърдието за влизането в брачния Христов чертог - Небесното царство (Мат. 22:2). Петте неразумни девици са били също чисти и девствени както и другите техни пет дружки. Ценно, наистина, е девството, но само то не е доста­тъчно за нашето спасение. Нужна е преди всичко дейна и състрадателна любов (Мат. 25:34-36). А тъкмо това е липсвало на петте неразумни девици, защото не им стигнал елей в светилниците. А думата „елей“ на гръцки означава не само масло, но и милост. Неразумните, при това не проявили и духовна бодрост, поради което и били заспали. А това ще рече, че смъртта ги е намерила неподготвени. И когато среднощ се чул вик: „Ето Младоженецът иде! Излезте да го посрещнете!“ - те се събудили и, като видели че маслото им се привършило и светилниците им почнали да гаснат, поискали от мъдрите да им дадат от своето масло. Те обаче им отказали, за да не би да не стигне и на тях и ги пратили при про­давачите да си купят, т. е. да идат при бедните и нуждаещите се и да проявят към тях милосърдие. Когато обаче те отишли да си ку­пят масло, ето Младоженецът пристигнал. Будните девици Го посрещнали и влезли заедно с Него в брачния чертог, и вратите след тях се затворили. След това дошли и другите девици, почнали да хлопат на вратите и да викат: „Господине, Господине, отвори ни!“ В отговор на техния призив се чул отвътре глас: „Истина, истина ви казвам, не ви познавам!“ И тъй бъдете будни - за­вършил притчата Си Господ – защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески“ (Мат. 25:13)!

Поуката от притчата е ясна:, ние трябва да бъдем винаги готови да посрещнем Небесния Жених Господ Иисус Христос, при вто­рото Му славно пришествие, защото не знаем кога то ще стане. Трябва да бъдем също готови и за смъртния час, защото и той ненадейно ще дойде като нощен крадец. Особено пък трябва ду­ховно да бодърствуваме в тия дни на Господните страдания. Оня, който не полага грижи да поддържа в изправност своята духовна лампада с достатъчен запас от елей, т. е оня, който не проявява милост към своите страдащи братя, той няма да влезе в Небесното царство.

Младоженецо Xристе, направи ни участници заедно с мъдрите деви в Твоето Небесно царство и ни причисли към избраното Твое стадо, защото си благ и човеколюбец! Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 289 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1791472
Постинги: 3854
Коментари: 0
Гласове: 966
Календар
«  Април, 2018  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30