ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 АПРИЛ
Разсъждение
Един благочестив старец легнал на смъртна постеля. Неговите приятели се събрали около него и заплакали. Но старецът се засмял три пъти. Монасите го запитали защо се смее. Старецът отговорил: „Първия път се засмях, затова, че вие се боите от смъртта; втория път – затуй, че не сте готови за смъртта; третия път – защото оттук отивам в покой“. Виждате ли как умира праведникът! Той не се бои от смъртта; той е готов за смъртта, и той вижда, че чрез смъртта заминава от трудния живот във вечен покой. Когато човешкото естество се замисли за първоначалното райско състояние, тогава [разбира, че] смъртта е неестествена, също така, както и грехът е неестествен. От греха е произлязла и смъртта. Покаялият се и очистен човек не гледа на смъртта като на унищожение, а като врата към безсмъртния живот. И когато праведниците са молили Бога да продължи земния им живот, то не е било от любов към този живот, нито поради страх от смъртта, а за да получат повече време за покаяние и очистване от греховете, та колкото е възможно, безгрешни и по-чисти да отидат при Бога. И ако са проявявали страх преди смъртта, то не е било от страх пред смъртта, а от Божия Съд. Какъв ли пък страх ще имат преди смъртта непокаялите се грешници?
БЕСЕДА за Христовото осветляване
Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос (Ефес. 5: 14).
Свети апостол Павел, подобно на другите апостоли и християнските светци, на всичко, което учи другите, ги учи от собствения си опит. Защото Христовата вяра е опит, опит, а не теория и човешко мъдруване. И Павел е лежал като духовно заспал, и е бил духом мъртъв, докато се противял на християнската вяра. Но той се пробудил и станал, възкръснал духом и бил осветлен от Христос. Той помнел своето състояние от времето, когато духом спал, но [помнел и] как се пробудил, как станал и възкръснал духом, и как е бил осветлен от Христа. За това, което знае за себе си като християнин, за него съветва и другите. Апостолът, като вижда себе си във велика светлина, вярва, че и другите хора, ако пожелаят, могат да бъдат тъй светли като него. Светлината не е негова, а Христова; негова е само любовта към Светлината. Но Христовото осветляване е потребно на човека в началото, както и в края. Защото без Христовата светлина човек не може нито да се пробуди, нито да се изправи, нито да възкръсне от мъртвите, нито пък може сам от себе си да живее с вяра, или да умре с надежда. Христос е необходим в началото, както и в края. Тъй както на давещото се дете е необходима родителската ръка, и да го извади от водата, и след това да го води по сухата земя, пазейки го да не потъне отново. Тъй и Христос Господ е необходим на давещия се във водите на греха. И сам апостолът получил осветляването Христово в началото, на пътя за Дамаск, но го получил и след това. Първото осветляване е обръщането към Христа, а второто – утвърждаване на себе си в Христа. Първото осветляване всички ние получаваме чрез Кръщението, а последващото – чрез вярата и изпълнението на Господните заповеди. Всички онези, които нямат Христовата светлина, или са я имали и изгубили, са като заспали, като мъртви.
О, Господи благий, вдигни, възкреси ни, защото нищо не можем без Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Не търсете и не очаквайте любов от хората; с все сили търсете и изисквайте от себе си любов и състрадание към тях.
Свт. Игнатий (Брянчанинов)
Синаксар: Неделя шеста след Възкресение на Слепородения
https://hristianche.blogspot.bg/2016/06/blog-post_3.html
СВ. КРАЛ СТЕФАН МИЛУТИН
https://www.dailymotion.com/video/x173e70
АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com
https://www.youtube.com/watch?v=tz6sZMCuwJ0
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 АПРИЛ
Разсъждение
Нищо не може да се скрие от всезнаещия Бог. Всеки миг Нему е известно какво става в света, както във външния свят, така и във вътрешния – духовния. Нито едно намерение, нито едно желание, нито един свой помисъл човек не може да скрие от Бога. Как да се скрие от Бога онова, което не може да се скрие от хората, от светите люде! Цар Иван Грозни един ден отишъл да се моли Богу. В храма на молитва бил и иродиевият Василий Блажени. Царят с тяло наистина бил в храма, ала с ума си на Врабчи хълм, недалеч от Москва, на който бил започнал строителството на дворец. През цялото време на богослужението царят мислел как да продължи и довърши своя дворец на онзи хълм. След службата царят видял Василий и го попитал къде е бил. „В църквата.“ – отговорил Василий, и веднага пък той попитал царя: „ А ти къде беше, царю?“. „И аз бях в църквата.“ – отговорил царят. На това прозорливият светец казал: „Не казваш истината, Иванушка, аз видях как с мислите си обикаляш по Врабчи хълм и строиш дворец“.
БЕСЕДА за несравнимата Христова любов
И да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание (Ефес. 3: 19).
Христовата любов, която превъзхожда всеки ум.[1] Не ума Божий, а човешкия ум, помрачен и повреден от греха. Защото Божият ум е равен на Божията любов, и нито едното не превъзхожда другото. Но човешкият ум, отделен от Бога, не разбира Божията любов, показaна чрез Господ Иисус Христос. Бог разбира хората, ала хората не разбират Бога. Бог се постарал да вразуми хората чрез природата и чрез Стария Завет, чрез закона и пророците, но хората не искали да се вразумят. Тогава Бог се постарал с любовта да завладее човешките души и с любовта да ги доближи до Себе Си. Затова е и въплъщението на Сина Божий, Неговото принасяне в жертва и Неговите страдания до смърт. Такава е неизказаната Божия любов над думите и разума, много е завладяла и обърнала към Бога, т.е. вразумила, дала им нов ум, чист и светъл; но и много е смутила, защото не се вмествала[2] в техния помрачен и повреден ум. Да узнаете, казва апостолът. Как щем, братя, да познаем онова, което е над познанието и ума? По никакъв друг начин, освен с променен ум, пробуден и избистрен ум, просветен и възвисен ум, очистен и обожен ум, с една дума – като придобием нов разум, който ще е способен да разбере Христовата любов, превишаваща сегашния греховен човешки ум. О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание Божие! Който дори и малко да се доближи, той ще почувства, че Ти едновременно си бездна на Божията Любов!
О, възнесъл се на небето Господи, просвети с Твоя ум нашия ум, та по-лесно да усвоим Твоята непостижима любов към хората и да заплачем, да заплачем за нашето кораво сърце, за помрачения ни и повреден ум, да заплачем и от радост поради Твоята любов към нас, помрачените и повредените. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Според сръб. текст (бел. прев.).
[2] В ориг. – съгласувала (бел. прев.).
О, колко много [беди] търпи светът от хора залавяйки се за властта, нямайки в себе си сила Божия, нямайки Светия Дух! За хората е бич безсилния човек, който се докопва до властта на съдия и старейшина. Това е като труп привързан към седлото на необязден кон. Така става при езичниците, където властта се отнема; но така не бива да става между християните, където властта се дава от Бога на онези, на които първо се дава силата на Светия Дух.
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 АПРИЛ
Разсъждение
Тайната на нашето спасение се състои в появата на Бог в човешко Тяло между хората. Св. Мелитон Сардийски пише: „Христовите дела след кръщението са показали и доказали на света, че в Неговото Тяло е скрито Божеството. Бидейки Бог, Той бил и съвършен Човек. Той ни показал и двете свои естества – Божественото – чрез чудесата, извършени през трите години след кръщението, и човешкото – през онези 30 години, когато човешката немощ скривала знаците на Неговото Божество, макар че Той е бил истински предвечен Бог“. Начинът на съединение на Божественото с човешкото е трудноразбираем, но събитието с появата на Бога като човек между хората е напълно разбираемо [като проява] на Божията любов към хората. Дори появата на света като събитие не е по-разбираема – може да се каже, че даже е по-малко понятна от събитието над събитията – въплъщението на Бога.
БЕСЕДА за търсенето на лицето Господне
Аз ще търся лицето ти, Господи… Яви на Твоя раб светлото Си лице (Пслт. 26: 8; 30: 17).
Цар Давид търсил това, което простите рибари получили, без да го търсят. Царят се лутал в мрака, чезнейки да види светлото Господне лице, Което се показало на простите рибари в пълнотата на Своето сияние. Цар Давид принадлежал на епохата на очакването, а учениците – на изпълнението. Там има само обещание за пришествието, а тук – пришествието. Там има само предчувствие и догадки за Господнето Лице, а тук – сиянието и красотата на самото Лице. Господнето лице било светло и преди възкресението, а колко ли по-светло е станало след възкресението! Неугасимият пламък на Божеството се криел зад иконата на Неговото Тяло и светел през тази телесна икона. Учениците Му го гледали внимателно и се радвали със сърцата си. Четиридесет дена виждали Неговото прославено Тяло и се радвали със сърцата си! О, братя мои, да потърсим и ние светлото Господне лице, за да почувстваме насладата, която и ангелите небесни опиянява. Ако с желание го търсим в този живот, ще го видим в другия; но ако не го търсим в този живот, няма да го видим нито в този, нито в другия. Да се стремим към лицето Христово! Всяка Негова дума ни разкрива една черта от Неговото лице. Всеки Негов апостол ни показва някаква особеност на Неговото лице. Всяко Негово дело ни показва някаква черта от Неговото лице. Всеки Негов светец ни показва някой лъч от Неговото лице. Да се стремим, братя, към познание на Господнето лице. Да поставяме лъч до лъч, докато не се покаже цялото Слънце. Да вселим това Слънце вътре, в дълбините на нашето сърце, та отвътре да осветява нашия телесен дворец. Да насадим в сърцето си това неизказано сладко Лозе, та да вкусим онова безсмъртно питие, от което се опиват ангелите.
О, светоносни Господи, покажи Твоето светло лице на твоите слуги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
СВ. НАУМ ОХРИДСКИ
/www.dailymotion.com/video/xbrveq
АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com
ДО ПРЕПОДАВАТЕЛЯ МИЛАН И.: ЗА 1 КОР. 3 : 18
Четейки Светото Писание, Вие сте попаднали на някои неясни за Вас места и търсите обяснение. Между тях са и следните думи на апостолa: „Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър”. Тези думи са Ви изненадали и смутили. Не разбирам защо, тъй като те са напълно в духа на Христовото Евангелие. Естествено, апостолът препоръчва на хората не да бъдат луди, а да считат своята плътска и светска мъдрост за безумие в сравнение с богооткровената и спасителна Христова Истина. Апостол Павел говори за това още по-ясно в първата и втората гла-ва на същото послание до Коринтяни. „Който не счита себе си за беден духом, не може да влезе в Царството Небесно. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога”. Кажете: какво са постигнали всички езически философи със своите светски знания и мъдрост? Довели са себе си и света до отчаяние. Известният римски философ Сенека завършил живота си със самоубийство; същото направил и неговият ученик, император Нерон. Когато делфийските пророчици провъзгласили Сократ за най-мъдрия измежду хората, той казал: „Аз наистина съм по-мъдър от останалите, защото знам, че нищо не знам". Христовите апостоли казвали за себе си: „Ние сме безумни заради Христа”. Тоест: безумни пред света и за света, но не и пред Бога и за Бога. Вие сами знаете, че всеки откривател на някой нов, по-важен природен закон първоначално е бил смятан от хората за безумец. Какво остава тогава за откриващите и възвестяващите Царството на живота - свръхестествения, реален и вечен живот! Познанието за Царството, открито ни от Спасителя Христос, е несравнимо по-важно от всяко друго. Само и единствено в светлината на това Христово познание всички други наши знания добиват някаква ценност и смисъл. Както пише отново великият апостол: „Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването на Христа Иисуса, поради Когото от всичко се отрекох и всичко считам за смет, за да придобия Христа” (Фил. 3:8). И тъй, без Христос всичко е мрак и лудост. И който от смъртните желае истинска мъдрост, т.е. онази небесна мъдрост, която осветява нашия живот на земята и цялата поднебесна твар, нека смята за безумие всяко плътско мъдруване - свое или от хората, понеже то не води по-далеч от гроба. Наистина безумие е всяка самозвана мъдрост, която стои извън Бога, Живия и Единствения, и извън възкръсналия Христос и Неговото Царство на вечната светлина и радост. Затова е полезно всеки да смята себе си за безумен пред неизмеримата Христова мъдрост, защото така ще стане мъдър чрез Христос.
Мир Вам и здраве от Господа!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 АПРИЛ
Разсъждение
Светиите са живи и тяхната благодатна сила не отслабва с времето. Свети Ионикий Девички и днес върши чудеса, както по времето на своя живот пред 500 години. Някой си Милош от Херцоговина се стягал да отиде на поклонение по светите места в Иерусалим. И точно когато се канел да тръгне на път, му се явил насън св. Ионикий и му казал да не ходи в Иерусалим: „По-добре за тебе е да отидеш в Девич и там да почистиш и подредиш моята църква, отколкото да отидеш в Иерусалим“. Милуш послушал и отишъл в запустелия Девич, почистил го, подредил го и го направил отново да пропее[1]. Тук Милош се замонашил и останал до края на живота си. По времето на Първата световна война и австрийската окупация дошъл в Девич един офицер, унгарец, с отряд войници. Довел игумена Дамаскин при гробницата с кивота на св. Ионикий и попитал какво има под плочата. „Светиня“ – отговорил игуменът. „Каква светиня! – с насмешка казал офицерът. – Тук има нещо скрито“. И наредил на войниците с кирки и лопати да отместят плочата. Но по време на работата на офицера му призляло, легнал на постеля и преди да се мръкне, същия ден умрял. Уплашени, войниците изоставили започнатата работа и манастира и избягали.
БЕСЕДА за Христос като потвърждение за всяко добро
Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“ (II Кор. 1: 19).
Христос не е светлина и тъмнина, а само светлина. Христос не е истина и лъжа, а само истина. Нито пък е живот и смърт – Той е само живот. Нито пък Той е сила и безсилие – Той е само сила. Нито пък Той е любов и омраза – Той е само любов. Той е „да“ за всичко добро и в Него няма колебание между „да“ и „не“. Неговото учение е изцяло чисто, изцяло истинско, изцяло светло, изцяло човеколюбиво. Неговият път е точно прокаран и Той не допуска отклонение нито наляво, нито надясно. И сянка от грях не може да падне върху Неговото учение, нито ще намери място на Неговия път. Неговата личност е въплъщение на доброто; и всяко добро е в Него, всичко, що е грях, лъжа, злоба и неправда – вън от Него. Такова учение, такава Личност и такъв път са проповядвали апостолите Божии – учение, което утвърждава доброто и открива безкраен източник на доброто; път, който води към реализиране и вечно блаженство[2] в това добро; Личност, която в Себе си съдържа всяко добро и всяко утвърждение на доброто. Да се държим, братя, и ние до тази единствена Личност, на този единствен път и в това единствено учение.
Всесилни Господи, помогни ни с Твоя Всесилен Свят Дух, та и нашият кратък живот на земята да утвърждава доброто, а не да го отрича. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Т.е. възобновил богослужението (бел. прев.).
[2] В ориг. – наслада (бел. прев.).
От всички плачевни случаи на човешкото неверие в Бога, два са най-жалки и най-невероятни за [всяко] разумно същество в историята на света. Първият случай е във връзка с дървото на познанието, а втория, с дървото на живота. В първия случай, Бог предупредил райските жители за смъртната опасност от сатаната, а във втория случай, Бог е показал на смъртния Адамов род безсмъртния живот във възкръсналия Христос. Когато Бог казал на човеците да не посягат към смъртта – те посегнали. Когато Бог призовал човеците да пристъпят към Живота – те не пожелали.
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
СВ. ЮСТИН ПОПОВИЧ
https://www.dailymotion.com/video/xzmpsx#.UYd-fkpafbo
АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com
https://www.youtube.com/watch?v=tz6sZMCuwJ0
