Разсъждение

Ние съгрешаваме, ако смятаме за наше задължение да мразим онези, които и нашите сродници мразят. Тази омраза се прехвърля върху нас като някаква фамилна болест. Като приемаме любовта от своите сродници, ние наследяваме и омразата им. На тази слабост понякога са се поддавали и велики духовни исполини. Патриарх Теофил никак не обичал св. Иоан Златоуст и до смъртта си останал негов върл противник. Св. Кирил, негов роднина и наследник на Александрийския престол, наследил и омразата му към светител Златоуст и дълго я носил в себе си. Напразно св. Исидор Пелсуетски го съветвал да промени мнението си за Златоуст и да го впише в диптиха на светиите. Но Кирил не могъл да промени своето враждебно отношение. Тогава Пресвета Богородица, за чиято слава и чест толкова се борил Кирил против Несторий, се явила в едно видение, с множество ангели и с Иоан Златоуст във велика слава. И Светата Пречиста помолила Златоуст да прости на Кирил, и двамата се прегърнали един други и се целунали. Това видение напълно променило Кириловите чувства към Златоуст и Кирил засрамено се каел, задето безразсъдно мразил великия Божи светител Златоуст.

БЕСЕДА за онези, които обичат смъртта

Всички, които мене мразят, смърт обичат (Пртч. Сол. 8: 35).

Тъй казва Господ, Сътворителят на небето и земята, чрез Своя пророк. Който мрази Мъдростта Божия, мрази Бога, а който мрази Бога, какво му остава да обича друго, освен смъртта. Не е ли всичко извън Господа смърт? Слънцето и звездите, моретата и планините, животните и растенията – всичко това е мъртъв прах, облечен и оживотворен със силата Божия, със словото Божие и с мъдростта Божия. Който не обича Бога, той не само Бога не обича, той не обича нищо, което е от Бога, т.е. нито красотата на звездите, нито реда в моретата и планините, нито живата сила, която е в животните и растенията. Който не обича Бога, той изключва и отдалечава Бога от природата. Тогава какво остава? Само мъртъв, безформен и тъмен прах – само смъртта. Но и прахът е сътворен от Бога. Но и този прах богомразецът трябва да върне на Бога, та и онова, което не е от Бога, т.е. смъртта, греха и дявола. Който не обича Бога, всъщност обича смъртта, греха и дявола. Всеки богомразец е играчка на дявола, плод на греха и храна за смъртта. Ако мразим Тебе, Господи на любовта, няма кого и какво да обичаме. Защото и онова, което обичаме, е от Тебе. Безумен е онзи, който обича тъмнината, а мрази слънцето; и който обича капката вода, а мрази извора.

Вдъхни в нас животворна любов към Тебе, наш вселюбещ Господи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Страх от страданието и страх от липсата на страдание. Това е един и същи страх и означава боязънта на духовния човек – дали Бог не се е отдалечил от него. След като света Екатерина претърпяла много и тежки мъки, ѝ се явил Господ и тя Го попитала: „Къде беше досега, Господи, за да ме утешиш в толкова страдания?“. А Господ ѝ отговорил: „Бях тук, в твоето сърце“. Но не по-малък страх може да нападне духовния човек, когато дълго не го е сполетявало страдание. Един монах влязъл в една църква в Александрия и видял как една жена коленичи пред иконата на Спасителя и вика с плач: „Оставил си ме, Господи, помилуй ме, Милостиви!“. След молитвата монахът попитал жената: „Кой те е оскърбил, та така горчиво се оплакваш на Бога?“. Жената отговорила: „Никой досега не ме е оскърбил; точно затова плача, защото Бог ме е оставил и за три години не съм сполетяна от никакво страдание. През това време не съм боледувала, нито пък синът ми, нито пък нещо от домашните животни е умряло“.

Беседа за Царя на царете

Чрез Мене царе царуват и заповедници правда узаконяват; чрез мене началстват началници и велможи, и всички съдии земни. Обичам, които мене обичат (Пртч. Сол. 8: 15 – 17).

Царят да не помисли, че царува със своята сила и мъдрост, защото ще бъде посрамен от безсилните и безумните. Да не помисли владетелят, че по свой разум и воля въдворява правда между хората, да не помисля такава глупост, [която е] смешна и за децата. Да не помислят князете, управниците и съдиите, че управляват по нечия воля без Божията воля и милост, защото ще се сгромолясват до смърт върху поледицата, на която се подхлъзват всички онези, които забравят Бога. Обичам, които мене обичат – казва Господ. Това Господ казва на първо място за царете, князете и мирските съдии. Защото ако те обичат Господа, са много мили на Господа. Ако те обичат Господа, ще ги обича и народът, над когото те владеят и го съдят. И ако народът обича Господа, ще обича своите царе, князе и съдии. Колкото един човек е издигнат във властта и честта над човеците, толкова трябва да е по-близко до Бога спрямо човеците, над които е издигнат. О, братя мои, Господ се е разпнал за нас на Кръста и с това е показал Своята любов към нас. Онзи, Който се е разпнал за нас, наистина ни обича повече от онзи, който само се весели с нас на трапезата. А щом така обичаме своите приятели на трапезата, как да не обичаме Онзи, Който от любов към нас се е разпнал на Кръста? О, Господи благословени, отвори духовния ни взор, та да видим цялата неизмерима дълбочина на Твоята любов, та и ние да се разпалим с любовта си към Тебе! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Светиите имат твърде изострена съвест. Онова, което обикновените хора смятат за дребен грях, светиите го смятат за голямо престъпление. За авва Даниил се разказва, че три пъти са го залавяли разбойници и са го отвеждали в гората. Два пъти щастливо се спасявал от робство, а третия път, като искал да избяга, ударил с камък един от тях [от разбойниците], убил го и избягал. Това убийство легнало на съвестта му като тежко олово. В недоумение какво да стори, отишъл при Александрийския патриарх Тимотей, изповядал се и поискал съвет. Патриархът го утешил и го освободил от всякаква епитимия. Но неговата съвест го гризяла и той отишъл при папата в Рим. Папата му казал същото, каквото и патриарх Тимотей. Останал недоволен, Даниил посетил поред и останалите патриарси – в Цариград, Антиохия и Иерусалим – изповядайки се пред всички и търсейки съвет. Но не бил удовлетворен. Тогава се върнал в Александрия и се признал пред властите за убиец. Властта го арестувала. Като бил съден пред княза, Данаиил разказал всичко и помолил самият той да бъде убит, та да спаси душата си от вечния огън. Князът се зачудил на всичко това и му казал: „Иди си, отче, и се моли Богу за мене, па макар и още седем други да убиеш!“. Недоволен и от това, Даниил се решил да вземе един прокажен човек, отнесъл го в килията си и му служил до смъртта му, и когато онзи умрял, прибрал друг. Постъпил така и по този начин успокоил съвестта си.

БЕСЕДА за подражанието на мравката

Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър (Пртч. Сол. 6: 6).

Волята на Твореца, Който ни е пратил в този свят, е да се трудим, докато сме в света. Сам Господ Иисус е заповядал: Работете и бодърствайте! Той хвали онези, които умножават талантите, и осъжда ленивците, които заравят своите таланти. Своето време на земята той нарича служение и казва, че не е дошъл да му служат, а Той да служи. Той посочва за пример Своя небесен Отец и казва: Моят Отец досега работи и Аз работя. Ходете, докле имате светлината – заповядва на Своите ученици.                                                              

О, страшен срам за човека е, когато му се посочва като пример на усърдие мравката – една безсловесна твар! Но щом човекът не умее да се поучи на усърдие от Бога, необходимо е да бъде пратен при мравката, та поне от нея да се поучи. Мравката работи през цялото лято и приготвя зимнина за себе си. Подготвяме ли се и ние, братя, зимнина, която ще отворим и покажем след смъртта? Да не застанем с празни ръце пред Онзи, Който с пълна ръка ни дава, докато сме в този живот! Леността е един от смъртните грехове. Защото умъртвява душата на човека. Ленивото тяло е гнездо на порока; ленивата душа е жилище на дявола.

Всесилни Господи, Който едновременно Си мир и покой, избави ни от пагубната леност и с Твоя Свят Дух ни укрепи за всяко дело за спасение на нашите души. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                            
       

АНДРОНИКОВСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА, НАРИЧАНА „НЕОЧАКВАНА РАДОСТ“

4 ноември и 14 май

       Андрониковскатa икона на Божията Майка, известна също като Монемвасийска и Гръцка, е родова светиня на гръцкия император Андроник III Палеолог. Преданието разказва, че тя е една от иконите рисувани от св. апостол и евангелист Лука. Според първото съхранено документално свидетелство за нея, през 1347 г. Андроник я подарил на Монемвасийската обител в Морея (средновековното име на полуостров Пелопонес), където пребивавала до началото на XIX-то столетие. След нападението на Гърция от турските войски през 1821 г. игуменът на монастира, епископ Агапий, в опит да спаси чудотворната икона, се скрил с нея в г. Патра. Преди смъртта си Агапий завещал светинята на своя родственик, руския генерален консул Н. И. Власопуло, чийто син, А. Н. Власопуло, през 1839 г. я изпратил от Атина в Одеса с писмо на „Высочайшее имя” за препращането и́ в Петербург до император Николай Павлович. От 1839 г. до 12 май 1868 г. Андрониковската икона се намирала в Зимния дворец, а от 12 май 1868 г. до 16 април 1877 г. – в Троицкия събор. В 1877 г. чудотворната икона била пренесена в Казанския женски монастир до град Вышний Волочок, Тверска епархия. През 1984 г. иконата била открадната и днешното и́ местонахождение е неизвестно.

       Иконата изобразява ликът на Божията Майка до раменете, без Младенеца. На шията И́ и́ от дясно има кръвоточаща рана. В долната част на иконата била добавена кутия, в която се съхранявал нож от дамаска стомана с костена ръкохватка, с който турчин икононенавистник нанесъл удара по иконата, след който се появила кръвоточащата рана. Към иконната бил приложен извезан византийски герб (двуглав орел), потвърждаващ императорския и́ произход. Съществуват много почитани копия на Андрониковската икона.

Разсъждение

Злорадството е мръсна дреха, която нашият дух понякога с удоволствие облича. В онзи час, когато се зарадваш на греховното падение на твоя брат, и ти си паднал – за радост на дявола, който с една въдица е уловил две риби. Братството по плът е велика връзка, но братството по дух е още по-велика. А щом те наскърбява грехът на брата по плът, как да те не наскърби грехът на брата по дух? И щом прикриваш греха на брата по плът, защо злорадо откриваш греха на брата по дух? Кои са твоите братя по дух? Всички християни – всички онези, които се причестяват с тебе от една и съща Чаша [и имат с тебе ], един и същи живот. О, колко велики са били светиите в братолюбието! О, колко далеч е било злорадството от тях! За св. Висарион се разказва следното: веднъж монасите се били събрали в храма за молитва. Игуменът отишъл при един монах, който бил сторил някакъв грях, и му наредил да излезе от храма. Монахът излязъл вън, а след него тръгнал и Висарион, казвайки: „И аз съм също такъв грешник!“.

БЕСЕДА за пазенето на сърцето

От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота (Пртч. Сол. 4: 23).

В сърцето е волята, в сърцето е любовта, в сърцето е умът, в сърцето е образът на Божествената Света Троица. Сърцето е обител на Отца, жертвеник на Сина и работилница на Дух Свети. Бог иска сърцето: Синко, дай си мен сърцето! О, брате мой, От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си! И планините да се преобърнат, и морето да пресъхне, и приятелите ти да те изоставят, и богатството да ти изневери, и тялото ти да го разядат червеи, и целият свят да те засипе с всичкия присмех, който има – не се плаши, само  пази сърцето си, пази го, и го прелепи към Господа, дай го на Господа. От сърцето са изворите на живота – откъде в сърцето живот, ако в него не е Духът на Господаря и източникът на живота – Бог? Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо (Мат. 12: 35). Това са Господни слова, с които Той изпълва сърцето ти със Своето богатство. Какво е това добър човек? Това е добрината в сърцето. Какво е това лош човек? Това е лошотията на сърцето. Защото от сърцето (на лошия човек ) излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули (Мат. 15: 19), а плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание  (Гал. 5: 22 – 23).                                                                                                                                                                                        Виждаш ли какво огромно хранилище е човешкото сърце? Виждаш ли, че всичко може да се вмести в човешкото сърце? О, брате, сам Бог Дух Свети може, ако благоволи, да се всели в човешкото сърце. И не само може, но и желае. Той чака само ти да подготвиш сърцето си за Него. Да го превърнеш в храм, защото Бог Дух Свети се вселява само в храма. Както змията пази главата си, така и ти, сине, пази сърцето си. От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си! Защото в него влиза и от него излиза животът, който е от живия Бог.

Животодаващ Господи, да запазим сърцето си за Тебе, за Тебе Господи! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Никога не нарушавай поста в сряда и петък. Този пост е заповядан от Църквата и е добре обоснован. Ако си нарушавал през живота си този пост, моли Бога да ти прости и повече не греши. Благочестивите хора не гледат на себе си като освободени от този пост, нито когато са на път, та чак и по време на болести. Св. Пахомий срещнал едни хора, носещи мъртвец, и видял два ангела да ги съпровождат. Той помолил Бог да му открие тайната за присъствието на ангелите при погребението на този човек. Какво добро е извършил този човек, че ангели го съпровождат до гроба? Тогава по Божи Промисъл ангелите заговорили на Пахомий и му обяснили следното: „Единият от нас е ангелът на срядата, а другият – на петъка. Тъй като този човек постоянно, та чак до смъртта си, постеше в сряда и петък, ние с почести съпровождаме неговото тяло. Затова, че до смъртта си пазеше поста. Затова и ние го прославяме.

БЕСЕДА за оправдаването на милостинята

Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори (Пртч. Сол. 3: 27).

Господ не ти отказва онова, що ти е потребно, не отказвай и ти на човека, който Господ е пратил насреща ти, за да изпита твоето сърце. Ако някой сиромах, един път в живота ти, протегне ръка за помощ, дай му и не му отказвай. Спомни си на колко си години и колко часове са в един ден, и колко минути в един час, и всяка минута през толкова и толкова хиляди дни ти протягаш своята ръка към Господа и Господ ти дава, и не ти отказва. Спомни си Божията милост и твоето немилосърдие ще те гори като жарава, и не ще ти даде мира, докато се не покаеш и не смекчиш сърцето си. Никога не казвай: „Досадиха ми тези просяци!“. Милиони човеци живеят на земята и всички те са просяци пред Господа – и царете, и надничарите, и богаташите, и слугите – всички са просяци пред Господа, но Господ никога не казва: „Досадиха ми тези просяци!“. О, човече, благодари Богу, че и от тебе някой иска някакво добро, било материално, било духовно! Това показва, че ти си доверен на Бога човек; значи Бог ти е поверил нещо Свое добро (защото всички добри неща са от Бога). Покажи се достоен за повереното; покажи се достоен за малкото, за да ти се повери по-голямото.

О, всебогати Господи, смекчи нашите сърца и просвети разума ни, та да бъдем милостиви с доброто, което Ти, Всемилостиви, си ни поверил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Страшно е да се убие човек. Няма думи, които биха описали ужаса, който обхваща човекоубиеца. Докато човек се кани да убие човек, той си мисли, че е все едно да убие човек и да убие вол. Но когато злодея изпълни замисъла си, изведнъж разбира, че е обявил война на небето и на земята,  и е станал като изгонен и отсечен и от небето и от земята. Убитият не му дава покой ни денем, ни нощем. При св. Зосима дошъл на Синай един известен разбойник и го замолил да го замонаши. Зосима го облякъл в монашеско расо и пратил в манастира на преподобни Доротей до Газа, та там да се подвизава в общежитието. След 9 години замонашеният разбойник се върнал обратно и поискал своите мирски дрехи и му върнал обратно расото.  На въпроса, защо постъпва така, разбойникът отговори, че 9 години се молил усърдно Богу, постил, бдял и вършил всяко послушание, и чувствувал, че многото му грехове са простени, но един негов грях го мъчи постоянно. Някога убил едно невинно дете, и това дете му се явявало деня и нощя и го питало: „Защо ме уби?“. Затова се решил да иде и се предаде на властите , та властите да го погубят, и тъй да заплати кръвта с кръв. Облякъл се[1] в своите предишни дрехи и отишъл в град Диоспол, където признал злодейството си и бил посечен. И така със своята кръв измил кървавия си грях.

БЕСЕДА за надеждата в Господ, а не на собствения разум

Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум (Пртч. Сол. 3, 5)

Ако всички планини се стоварят върху тебе, би ли могъл да ги отместиш с ръка? Не би. А ако тъмнината на всички тайни на небето и на земята връхлети върху малката свещичка на твоя разум, дали твоя разум би могъл да ги освети? Още по-малко. Не се осланяй на твоя разум, защото тази малка частица, която ти наричаш разум, не е нищо друго, освен мъртва пепел. Не се осланяй на своя разум, защото и той пита, но не отговаря. О, човеко, не се осланяй на своя разум, защото той е път по който припка светът, гладен и жаден, шарен и любопитен, светът на чувствените впечатления.                                                      

О, човеко, надявай се на Господ със цялото си сърце! В Него има безграничен и всевиждащ разум. Аз съм разум, у мене е силата (8, 14), казва Господ. Той вижда пътеките по които тече твоята кръв, и всички кръстопътища по които се лутат твоите мисли. От състрадание и любов, Той ти предлага Себе си за водач, а ти се осланяш на твоя помрачен и нищожен  разум! А къде беше твоя разум при раждането ти? А къде беше твоя разум, когато се образуваше твоето тяло, когато в сърцето ти почна да кипи кръвта ти, когато очите ти прогледнаха, когато от гърлото ти се появи глас? По чии разум стана това , докато ти още спеше като въглен в пепелта? А когато твоя разум се пробуди, можеш ли да изброиш всички измами, към които те е тласнал, всички лъжи, в които те е оплел, и всички опасности, които не е предвидил? О, брате мой, надявай се с цялото си сърце само на Господ! Той, безброй пъти до сега те е избавял от твоя собствен разум, от неговите измами и лъжи, и от опасностите, на които те е подхвърлял. Каквото е слепеца спрямо виждащия, това е и твоя разум спрямо Божия разум. Надявай се на Водача слепецо. Надявай се , брате, със цялото си сърце единствено на Господа.

О, Всевиждащи Господи, вечни и непогрешим Разуме, по необхватен от вселената, и по-светъл от слънцето, избави ни от заблудите на нашия разум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

РАЗСЪЖДЕНИЕ

О, ако бихме могли да надникнем в тайната на Божия промисъл за човешкия живот? Бихме се изпълнили със страх и трепет от всички зли дела и от всички човешки грехове. Господи, разумех дела Твоя, и ужасохся. В някои известни случаи, тайната на Божия Промисъл е ясна и за по-малко духовни човеци, като например в случая с княз Димитрий и кръвожадния властолюбец Борис Годунов. За да получи първото място в двореца на цар Фьодор, Годунов отровил много боляри. Като станал първи след царя, намислил да отрови и царевия брат – осемгодишния Димитрий. Чрез подкупени хора, той няколко пъти давал на малкия престолонаследник най-силна отрова, но тя не подействувала. Промисълът допуснал злодеят да убие своята жертва, ала не тайно и тихомълком, а явно; Годунов пратил убийци, които открито, посред бял ден заклали престолонаследника. Тъй Димитрий явно станал мъченик, а Годунов, явен злодей за цяла Русия. След това се появил някой си Димитрий и се обявил за престолонаследник ( уж , че той бил истинския престолонаследник, заклания бил някой друг) и тръгнал с войска против Годунов. Той победил Годунов  и го поставил в такова положение, че [Годунов ] приготвил отрова за себе си и се отровил. Онзи, който тровил другите,сам себе си отровил! И онзи, който убил невинния Димитрий, бил убит от човек с името Димитрий! Който има духовни очи да види, нека види тайната на Божия промисъл.

БЕСЕДА за мира на глупците и щастието на безумните

Лудите ще ги убие техния мир, а безумните ще ги  погуби тяхното щастие[a] (Притч. Сол. 1, 32)

Нима мирът убива? Да, безбожния мир убива. Нима щастието може да погубва? Да, щастие без Бога и против закона Божий може да погубва. Онези, които искат такъв мир са луди, и са безумни онези, които се стремят към такова щастие. Защото всъщност не искат мир, а меч, и не се стремят към щастие, а към гибел. Какъв е мирът на лудите? И какво е щастието на безумните? Мирът на лудите е плътски мир, а щастието на безумните е плътското пиршество. Такъв мир е желаел цар Ирод, но са го изяли червеите; и такова щастие е желаела Изавел, но са я изяли псетата. Как биха нарекли онзи човек, който мисли да строи къща и обмисля как най напред ще постави покрива във въздуха, а после ще зида стените и изкопае основите на къщата? Луд и безумен. Такива са и всички онези, които опитвайки се да постигнат външен мир в света, без вътрешен мир, и да постигнат външно щастие за хората без вътрешно щастие.                          

Християнската вяра е единствената, която всичко гради, гради от основата, а основата е Христос, твърда и неразрушима стена. Така мирът и щастието на хората, се основава на  Христа. На Христос Господ се основава вътрешния, благ и радостен мир, а върху този мир се гради и външния мир. Същото се отнася и за истинското и трайно щастие. Още по-добре е да се каже, че истинския мир и истинското щастие са като добре построена къща, а външните мир и щастие са като декоративни украшения на къщата. И да пропадне украсата къщата ще остане; но ако се разруши къщата, нима украсата ще увисне във въздуха?                

О, братя мои, християнското учение е едно разумно учение за мира и щастието. Всичко друго е лудост и безумие. Защото как биха могли слугите да зидат дворец върху собствеността на своя господар без неговото одобрение и без неговата помощ?

О, Господи, Извор на вечния истински мир и на вечното щастие, спаси ни от мира на лудите и щастието на безумните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[a] В българския превод е „Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност“.

Евангелие за слизането на Свети Дух

Иоан 7: 37 – 52; 8: 12, Зач. 27

Деян. 2: 1 – 11, Зач. 3

       След като се засее семето, до него трябва да достигнат топлината и светлината, за да започне да расте.

       Когато се засади дърво, до него трябва да достигне вятърът, за да го укрепи.

       Когато стопанинът съгради дом, той търси силата на молитвата да освети дома му.

       Господ Иисус Христос посял най-благородното семе в нивата на този свят. Трябвало да слезе силата на Свети Дух, та да затопли и освети това семе, за да расте успешно.

       Господ Син посадил в нивата на смъртта Дървото на живота. Трябвало да духне силният вихър на Господ Дух, та Дървото на живота да заякне.

       Предвечната Божия Премъдрост създала за Себе Си жилища от избрани човешки души. И Духът на Божията сила и святост трябвало да влезе в тези жилища и да ги освети.

       Божественият Жених избрал за Себе си Невеста – Църквата на чистите души, и Духът на вечната радост трябвало да слезе и с пръстен да свърже небето със земята, и да облече Невестата в сватбена премяна.

       Всичко се сбъднало както било пророкувано. Дух Свети бил обещан – Дух Свети слязъл. Кой можел да обещае пришествието на всесилния Дух освен Онзи, Който е знаел, че този Дух ще Го послуша и слезе? А към кого всесилният Дух можел да прояви такова послушание, ако не към Онзи, към Kогото Той имал съвършена любов?

       О, колко е съвършена любовта, винаги готова за съвършено послушание! Съвършената любов не може да се изрази съвършено с нищо, освен със съвършено послушание. Любовта постоянно бди с желание и готовност да послуша своя любим. А от съвършеното послушание извира, като поток от мед и мляко, съвършена радост, която дава чара на любовта.

       Отец има съвършена любов към Сина и Духа. Синът има съвършена любов към Отца и Духа. И Духът има съвършена любов към Отца и Сина. Поради тази съвършена любов Отец е най-изпълнителният послушник на Сина и Духа; и Синът е най-изпълнителният послушник на Отца и Духа; и Духът е най-изпълнителният послушник на Отца и Сина. Съвършената любов прави Отца съвършен служител на Сина и Духа; Сина – съвършен служител на Отца и Духа; и Духа – съвършен служител на Отца и Сина. Както никаква любов в сътворения свят не може да се сравнява с любовта между трите божествени ипостаси, така и никакво послушание не може да се сравнява с послушанието между Тях. Свърших делото, що Ми бе дал да изпълня… Да бъде Твоята воля! Не разкриват ли тези думи съвършеното послушание на Сина към Отца? Отче… Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш (Иоан 11: 42) – рекъл Господ Иисус при възкресението на Лазар; а по-късно казал: Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя (Иоан 12: 28). Това не показва ли съвършено послушание на Отца към Сина? И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки (Иоан 14: 16). А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан 15: 26). И наистина, на петдесетия ден след Възкресение, Утешителят – Духът на истината, слязъл върху онези, на които било обещано. Това не показва ли съвършеното послушание на Светия Дух към Сина?

       Спасителното правило, което препоръчва апостол Павел на всички вярващи: Преваряйте се в почит един към други (Рим. 12: 10), е съвършено осъществено между ипостасите на Света Троица. Всяка ипостас се старае да окаже по-голяма чест на останалите две и да ги постави над Себе Си; както и в послушанието да се смири пред другите две. И ако не е този блажен и свят стремеж на всяка божествена ипостас да отдаде Своята чест на другите две, и да се смири в послушанието, то по безкрайната любов, която всяка от тях има към другите две, троичността на Божеството би потънала в някаква безлична ипостас.

       По безграничната любов, значи, на Господ Дух Свети към Господ Син, Духът от безгранично послушание пожелал да изпълни желанието на Сина и слязъл в определеното време над апостолите. Господ Син знаел със сигурност, че Господ Дух Свети ще Го послуша, затова и с такава сигурност обещал на апостолите Неговото слизане. А вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в сила отгоре – заповядал Господ Иисус на Своите апостоли. Не питайте откъде Господ знаел предварително, че тази сила отгоре, или Дух Свети, ще пожелае да слезе върху Неговите ученици. Господ знаел предварително не само това, ами и всичко останало, което ще се случи до края на времената, па и след края на времената. Ала ако вникнете в дълбочината на този случай, ще видите, че това предзнание и предсказание се отнася само за външната страна на пришествието, но не и за съгласието на Духа и Неговото желание да изпълни волята на Сина и да слезе. Защото преди още Господ да е заговорил за пришествието на Духа, Той вече имал усърдното и драговолно съгласие на Духа за това. Всъщност, Свети Дух говорил чрез Него за Своето пришествие. Защото не се ли казва в Евангелието, че Иисус беше изпълнен с Духа Светаго (Лк. 4: )? И не признава ли в Назарет сам Господ Иисус, че върху Него се е изпълнило Исаиното пророчество: Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните (Лк. 4: 18)? Ясно е, значи, че Синът е в непрекъснато общение с Дух Светий, както и с Отец – в обща, взаимна любов, послушание и радост. Помазването от Духа свидетелства за живо и действително присъствие на Духа в дадена личност. Откъде, значи, помазаникът можел да каже нещо за самия Дух, а Духът да не го знае, и този – същият Дух, да обещава сътрудничество, а [същевременно] да не е предварително съгласен? А че Дух Свети пребивавал в Господ Иисус, както и че бил съгласен с всяка дума, с всяко дело и всяко Иисусово обещание, свидетелства и днешното евангелско четиво.

       А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Тук думата е за празника „Шатри“, който се празнувал есента в спомен за поставянето на шатрите в пустинята по време на еврейското пътуване през нея. Този празник се празнувал в седмия месец по еврейския календар, отговарял на нашия септември и бил празник на голяма веселба (Лев. 23: 34; Втрзак. 16: 13 – 14). Празнувал се седем дена и седмият ден, изглежда трябвало да е особено тържествен, се наричал велик. Господ издигнал глас: Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. В безводния Иерусалим било трудно да се напои многото народ дори и с обикновена вода. Назначени водоносци носели вода за храмовите съдове от Силоамския поток. Какво накарало Господа да говори за жажда и вода? Може би оплакването на народа от жаждата; може би гледката на отрудените водоносци, които с усилие изнасяли вода от Силоам на хълма Мориа, където бил храмът; а може би обстоятелството, че бил последният ден, та Господ искал да използва времето, да подсети окаменелите сърца на хората за духовната жажда и да им предложи питие. Някога Господ казал на самарянката: Който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее. И сега Той мисли за тази животворна духовна вода, сега, когато призовава всеки жаден: да дойде при Мене и да пие!

       Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден [тям], понеже Иисус още не бе прославен. Преди всичко Господ говори за вярата в Него. Той обещава награда само на онези, които правилно вярват в Него, а това означава – Както е речено в Писанието. Той не иска в Него да се вярва като в едного от пророците. Виж, всички пророци за Него са пророкували. Нито пък иска да Го мислят за втори Илия или за Иоана Кръстителя. Ето, и Илия, и Иоан са били само Божии служители и Негови предшественици. Той не нарича Себе Си нито Божий служител, нито предшественик на някого. Свещеното Писание говори за Него като за Син Божий, роден от Бога Отца във вечността и от Пресвета Дева Мария във времето. Когато апостол Петър изповядвал вярата си, така казал: Ти си Христос, Синът на Живия Бог, Той похвалил такава вяра (Мат. 16: 16). Когато пък водачите и книжниците искали да Го смутят с разни заплетени въпроси, Той ги смутил и с доводи от Свещеното Писание, че очакваният Месия не е само Давидов Син, а и Син Божий, ги накарал да замлъкнат (Мат. 22: 42 – 45). Той иска да се вярва в Него и като във върховно Божие Откровение, в което се събират всички останали откровения от началото до края. Извън Него вярата е суетна, суетна е и надеждата, безсилна е и любовта. А че правилната вяра в Него е спасителна, ще се уверят онези, които вярват правилно. Как ще се уверят? От тяхната утроба[1] ще потекат реки от жива вода. Под жива вода тук се разбира Свети Дух, както евангелистът обяснява: Това каза за Духа. Който вярва, значи, в Сина Божий, Духът Божий ще влезе в него, и от неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Но защо от утробата? Защото телата на светиите през този живот са жилище на Светия Дух, както и апостолът казва: Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас (I Коринт. 6: 19). Тъй говори апостол Павел на вярващите, върху които Дух Светий вече бил слязъл чрез вярата в Сина Божий. Под утроба, в по-тесен смисъл, се разбира човешкото сърце като център на телесния и духовния живот.

Премъдрият цар Соломон съветва: От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота (Пртч. 4: 23). А пророк Давид се моли: Сердце чисто созижди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей (Пслм. 50: 10). Апостол Павел отново казва: Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син (Гал. 4: 6). И тъй, значи, от сърцето, като главно светилище на Светия Дух, ще се разлеят из целия човек – телесен и духовен, духовни живоносни струи. Последствието от това ще бъде, че тялото на вярващия ще стане оръдие на човешкия дух, а човешкият дух – оръдие на Светия Дух. Целият човек ще бъде очистен и осветен, укрепен и обезсмъртен с тези струи на Господ Дух и тъй всички негови мисли, цялата му любов и всичките му действия ще бъдат насочени към вечния живот. Струите на вечния живот ще се преливат в неговия живот.

       Но по времето, когато Господ говорел това,  Дух Светий още не бе даден [тям], понеже Иисус още не бе прославен. Т.е. Дух Светий още не бил върху вярващите, а бил върху Иисус. Светият Дух още не бил започнал да действа на света в пълнота и с цялата Си сила. Защото Господ Иисус още не бил прославен, т.е. още не бил докрай пожертван за човешкия род и още не бил завършил Своето дело като Спасител на хората. В домостроителството на човешкото спасение Отец действа в света в пълнота, като праща Сина за делото на това спасение; Синът има в пълнота [свободата] за осъществяването на това дело като Богочовек, а Дух Светий има в пълнота [свободата] да утвърждава, освещава и продължава делото на Сина.

Но недей да разбираш, че когато действа Отец, Синът и Духът не действат. Такова злочестиво и налудничаво схващане да е далеч от тебе. Защото, докато Синът в пълнота извършвал Своето дело на земята, заедно с него са действали и Отец, и Духът, както това се видяло при Кръщението на Иордан, и както сам Господ Иисус е казал: Моят Отец досега работи и Аз работя (Иоан 5: 17). И Отец, и Син, значи, действат заедно и едновременно. Също тъй действа и Дух Свети – заедно и едновременно със Сина, което се вижда от обещанието на Господ Иисус, че ще прати на учениците Си Духа Утешител, но и Той ще остане с тях през всички дни до свършека на света. Троичното Божество е едно по същност и неразделно, но спрямо сътворения свят То изразява Своите действия, за по-разбираемо, ту чрез една божествена ипостас, ту чрез друга. Когато, значи, Господ Иисус е обещал слизането на Дух Свети върху апостолите, Светият Дух е бил върху Него – тъй да се каже, колкото това обещание било от Господ Син, толкова е било и от самия Господ Дух Свети.

       Да видим сега как това обещание се е изпълнило, или как е станало слизането на Господ Дух Свети, на което днес ние посвещаваме това тържествено празнуване.

        Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. По заповед на своя Господ апостолите стояли в Иерусалим и чакали сила отгоре, която да ги научи какво трябва да правят по-натам. Всички били единодушни и заедно на молитва, всички, като един човек, като една душа. Настроенията[2] на човешките души ги правят различни или подобни; а настроението на душите на всички апостоли било едно и също: техните души били изпълнени с прославяне на Бога за онова, което е било, и в очакване на онова, което предстои.

       И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий. Какъв е този шум? Да не е шумът от крилата на херувимите, който чул пророк Иезекиил (1: 24)? Какъвто и да е, той не е от земята, а от небето, и не е от земните ветрове, а от небесните сили. Този шум известява слизането на небесния Цар – Господ Дух Утешител. Духът не е огън, както не е и гълъб. Но Той се явил на Иордан във вид на гълъб, а сега се явява като огън; та там да изобрази невинността и чистотата на Господа Иисуса, върху Когото бил слязъл, а тук да изобрази огнената сила, топлината и светлината – силата, която изгаря греха; топлината, която сгрява сърцата; и светлината, която просвещава ума. Духът е безплътен, не се въплътява в никакво тяло, ала по [наша] необходимост се явява в някакъв материален образ, образ, който най-добре символизира значението на дадено събитие[3]. Защо в дадения случай Дух Свети се е явил във вид на разделени огнени езици и така – по един огнен език, се спрял върху всеки един от апостолите, веднага се разбира от онова, което последвало:

       И наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. Ето, значи, обяснението защо Господ Дух се явил във вид на езици и то на разделени езици. За да бъде първото Негово действие говоренето на езици от апостолите. От това пък е ясно, че от самото начало на Църквата спасително Евангелие е било предназначено за всички народи по земята, както и Господ след Своето възкресение е заповядал на апостолите: Идете, научете всички народи. Тъй като евреите, като избран народ, отхвърлили и разпнали Господа, то Победителят Господ направил за Себе си нов избор – от всички народи на земята произвел нов, избран народ, не от един език, а от един дух – свят народ или Църквата Божия. Как Христовите апостоли биха отишли при всички народи и биха ги научили, ако не знаеха езиците на тези народи? Първата сила, значи, от която тези първи мисионери на Евангелието се нуждаели, за да могат да започнат своята мисия, е била силата за разбиране и говорене на чужди езици. Като прости хора те знаели само своя майчин език – еврейския, и нито един друг.  Ако учели много други езици по обикновения път и начин, кога биха ги научили? За целия си живот не биха научили толкова, колкото Дух Свети ги научил за миг. Защото вижте колко различни народности с различни езици се били събрали в Иерусалим: Партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби! Събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. Видели пред себе си обикновени хора, с обикновено държание, с обикновен вид и облекло, и чули величание на Бога – всеки на своя майчин език. Как да не се удивляват!? Как да не се чудят!? Някои от тях, не знаейки как да обяснят цялата тази работа, започнали да наричат апостолите – пияни. Но често става така – на пияните трезвите да изглеждат пияни, а на безумните – разумните да изглеждат безумни. Венчани за земята и опиянени от земята – как иначе биха могли да съдят за хората, които били изпълнени с Дух Свети, и които като духоносци говорели онова, което Духът им давал да говорят? Хората на рутината не обичат изненадите и когато настъпят изненади, те ги посрещат или с гняв, или с присмех. Но Дух Свети не е като насилник, който разбива чуждия дом и влиза в него. Той влиза само там, където вратата на дома Му се отваря драговолно, и където Го очакват като най-мил и най-желан гост. Апостолите го очаквали с желание и Той слязъл върху тях и се вселил в тях. Не слязъл върху тях със застрашителен шум, а с радостен.

       О, братя, как се радва с неизказана радост Светият Дух, когато намери чисти и отворени души, които копнеят за Него! С радостен шум Той се вселява в тях и ги дарува със Своите богати дарове. Влиза в тях като огън, за да изгори и последните кълнове на греха; като светлина, за да ги осияе; като топлина, за да ги сгрее с божествената топлина на любовта, с която се грее в Божието Царство безсмъртното ангелско войнство.[4] С дар на езици Той обдарил апостолите – първия, най-необходим за тях дар в това време. Но по-късно Той отново, според потребностите на апостолското служение, изливал върху тях и други дарове: дар на чудотворство, дар на предсказване, дар на мъдрост, дар на красноречие, дар на търпение, дар на вътрешен мир, дар на непоколебима вяра и надежда, дар на боголюбие и човеколюбие. Обилно и радостно Дух Свети раздава и до ден днешен тези дарове не само на апостолите, а и на техните приемници и на всички светии в Христовата Църква – според потребността и чистотата на човеците. Със Своите велики дела на земята Господ Иисус е донесъл велика радост и на Отца, и на Светия Дух. От първите райски Адамови дни Дух Свети не е имал такава радост, каквато е имал в деня на Петдесетница, когато от Господ Син Му била дадена възможност да действа в пълнота със Своята сила между хората. Наистина, Той е действал непрестанно за човешкия род, от падението на Адам до Възкресението на Христос, ала Неговата деятелност тогава е била ограничена и спъвана от човешките грехове. По тесен и претесен път и тогава вървял Той между хората, доливайки елей в кандилото на живота, колкото да не угасне съвсем. Той действал и чрез законите на природата, и чрез човешките закони, и чрез пророците и царете, и чрез художниците и мъдреците дотолкова, доколкото те могли и желаели да се оставят на Неговите действия. Където и когато в земната прах падала сълза от копнеж по Божията правда, това е ставало от топлината, с която Той сгрявал човешкото сърце. Където и когато блясвала светла мисъл на мъдрец за единствения безсмъртен Бог, това е било Неговата искра, хвърлена в човешката душа. Където и когато, и каквото творец[5] изпявал, или изрязвал, или рисувал някаква приказка, която, макар и малко, отваряла ослепелите човешки очи за божествената истина, това дарувал Той със Своя животворен дъх върху човешкия дух. Където и когато герой с вяра в Бога и саможертва заставал в защита на потъпканата правда и истина, и тук Той вливал Своята сила в човешкото сърце. Но всичко това било без велик размах и без велика радост. Всичко това били трохи, подхвърляни на гладните затворници в тъмницата. Когато Господ разрушил тъмницата на греха и смъртта и извел пред лицето на Светия Дух дванадесетте Свои апостоли като дванадесет светли царски двореца, тогава Господ Дух с радостен шум и с пълнотата на Своите действия се вселил в тях. Натъженият още от времето на Адамовия грях Господ Дух Свети тогава за първи път, с велик дъх, с велик размах и с велика радост отново започнал Своето неограничено действие със сила и вдъхновение в човеците.

       Или, за по-добро разбиране, помогнете си с едно такова сравнение: слънцето свети и през зимата, и през пролетта. Но неговата светлина и топлина не могат през зимата, в снега, да накарат нещо да порасте. А напролет същото това слънце, със същата светлина и топлина прави така, че от земята да израстат всички посети семена. Учените казват, че през зимата земята се наклонява към слънцето, снежните краища се отдалечават от него и приемат слънчевата светлина чрез косо, а не чрез отвесно насочени лъчи. През пролетта земята се наклонява към слънцето и слънчевата светлина и топлина се спускат чрез отвесни лъчи. От Адам до Христос човешката душа е била като замръзнала през зимата земя. Дух Свети светел и греел, но заради греховните изкривявания на човешките души и заради тяхното отдалечаване от Бога те били като замръзнали, не могли да принесат никакви плодове и да се развиват. Господ Иисус изправил човешките души и ги доближил до Бога, очистил ги от леда и снега, разорал ги и засял божественото семе в тях. Дух Свети тогава, като слънце през пролетта, започнал със Своята сила да произвежда и показва дивни и сладки плодове из нивите на човешките души. Зимата никога не може да повярва с какви чудеса пролетта украсява земята. Тъй хората, отдалечени от Дух Свети, живеейки с душа, покрита с леда и снега на своята собствена самоизмама, никак не могат да повярват с какви чудни дарове Дух Свети украсява онези човеци, които се доближават до Него и застават под светлината и топлината на  Неговите директни божествени лъчи. Как един ескимос[6], прекарал целия си живот между леда и снега, може да повярва на пътника от южните краища, когато той му разказва за цветята и дърветата, за пъстрите поляни и зелените хълмове?

       Така и някои хора от отдалечената от Бога земя, обледенени и помрачени от грехове, не повярвали на апостолите, когато те започнали да им съобщават радостната вест за живия Бог на небесата, за Отеца, който призовава при Себе Си онези, които желаят да се нарекат Негови синове; за Сина Божий, Който се явил в света като Човек, живял с хората, пострадал за хората, възкръснал в сила и се възнесъл в слава; за Дух Свети, Който слязъл за тях и ги обдарил с небесни дарове; за нашето светло и безсмъртно Отечество на небето, от което ни е разделил само грехът; за чистотата на живот, която се иска от нас, за да можем да се върнем в това небесно Отечество и да станем във вечния живот другари и братя на ангелите. Някои повярвали на тази радостна вест, други не повярвали. От Божиите апостоли по целия свят потекли реки от жива вода. Някои дошли и се напили с тази жива вода, а други не дошли. Апостолите ходели между хората като богове, вършели чудеса, лекували всеки недъг и всяка немощ, проповядвайки покаяние и опрощение на греховете. Някои ги приемали с радост, а други ги прогонвали с гняв и присмех. Онези, които ги приемали, сами почувствали общението със Светия Дух и Неговото действие върху себе си. И така се умножавал народът на светиите, и Божията Църква се разширявала и утвърдявала в света. Така пониквало семето и принасяло плод. Така домът на истината, чийто каменен темел е Господ Иисус, се осветил от Дух Свети, разпространил се по четирите страни на света и възвисил своя връх до най-високите небесни висини. Празнувайки днешния ден като празник на Светия дух, който от безкрайна любов към Господ Син, с безкрайна радост и послушание, благоволил да слезе на земята и да вземе в Своята всемогъща десница делото на човешкото спасение, да си спомним с благодарствена песен и за Пресвета Дева Мария, върху Която Господ Дух Свети слязъл, преди да слезе върху апостолите. Върху апостолите Господ Дух е слязъл като върху Църква, като на единодушно общество на светии, докато върху Богоматер Той слязъл като върху особено избрана личност. Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени – благовестил архангел Гавриил на Пресветата Дева. И Тя, със силата на Дух Светий, родила най-добрия Плод, от който благоухаят небето и земята, и с Който се хранят всички вярващи – от началото, до края. О, Пресвета и Пречиста Богомайко, зора и люлко на нашето спасение, наш образец на смирение и послушание и защитнице и молитвинице наша пред Божия Престол, заедно със светите апостоли моли се непрестанно за нас!

       О, Царю небесни, Утешетелю, Дух на истината, дойди и се всели в нас, и пребивавай в нас като сила, светлина и топлина; като наш живот и наша радост! Очисти ни от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души! Изпълни сърцата ни с радост и гърлата ни с песни, та да Те славим и величаем заедно с Отца и Сина – Троице единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

Автор – Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – тяло (бел. прев.).

[2] В ориг. – съдържанието (бел. прев.).

[3] В ориг. – момент (бел. прев.).

[4] Както лампа, макар да е заредена с масло и фитил, няма да свети, ако се не запали от огън, тъй и душата е угаснала и помрачена, докато до нея не се докоснат светлината и благодатта на Свети Дух. Св. Симеон Нови Богослов. Слово 59 (бел. авт.).     

[5] В ориг. – художник (бел. прев.).

[6]  Понастоящем в повечето езици по света се използва тяхното собствено название за самите тях – инуит, което означава ‘истински хора’ (бел. ред.).

Разсъждение

Иконопочитанието е съществена част на Православието, от което не може да се отдели. Това, че на някои хора им изглежда, че иконопочитанието е същото, каквото е и идолопоклонничеството, не е никакво доказателство срещу иконите. И на евреите се струвало, че Христос твори чудеса със силата на сатаната, не на Бога; а римляните са гледали на  християнските мъченици като на обикновени вълшебници и магьосници. „Иконата е божествена вещ, но не е обожествена“, казал св. Никифор на иконобореца цар Лъв Арменец. След това му обяснил как Бог наредил на Мойсей да направи медна змия и да я издигне в пустинята, макар че преди това било заповядано: Не си прави кумир и никакво изображение. Това е заповядано, за да бъде предпазен избраният народ от египетското идолослужение, а това пък е заповядано, та Той – единственият и всевишен Бог, да покаже Своята сила и чрез видимите предмети. Така Той показва Своята сила и чрез иконите. Такава е Неговата света воля за наша полза и спасение. Ако иконите са незначителни предмети, или пък идоли, нима биха пострадали до смърт за иконите много от най-светите и най-духовни в историята на Църквата мъже и жени?

БЕСЕДА за това как мъдростта се явява навсякъде

Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч (Пртч. Сол. 1: 20 – 21).

Премъдростта Божия е Сам Господ Иисус Христос, чрез когото е сътворено всичко, което е сътворено. И всичко, което е сътворено, показва своя Премъдър Творец, както онова, което е на полето, както и онова, което е в града. В полето е чистата и светла природа, а в града – човекът с неговите занаяти и способности. Премъдростта Божия вика, а не шепти – чрез всички полезни за човека занаяти и способности. Тя е покрила цялото поле, тя е изпълнила целия град, тя е над земята и под земята, във висините звездни и морските дълбини. Който иска да я чуе, може да я чуе на всяко място; онзи, който иска да се поучи и наслаждава от нея, може да се поучи и наслаждава на всяко място; онзи, който иска чрез нея да се поправи и назидава, може да се поправи и назидава на всяко място. Тъй ясна и очевидна е Премъдростта Божия за всички сътворени създания още от началото на света. Но тя е още по-ясна и очевидна в пророците и другите Божии човеци, които са се удостоили, минавайки покрай сътворената природа, да пристъпят към Нея. Чрез техните уста Премъдростта Божия викала в полята и градовете, по улиците на града и пред портите на човека. Ала Божията Премъдрост е най-гръмогласна и най-ясна в лицето на Господ Иисус Христос. В лицето на Господ Иисус Христос Божията Премъдрост се явила в плът и показала на хората Своята чудесна сила и красота. Тука Премъдростта Божия не говори чрез предметите или чрез човеците, но говори Сама от Себе Си, лично и непосредствено. Със Своята мъдрост Господ преди деветнадесет столетия, в Палестина, чрез Църквата, ако може така да се каже, изпълнил целия свят. Така Той и днес, чрез служителите на Словото, вика в полето, по улиците, в най-големите светски тълпи, по градовете и пред всички порти. О, мои братя, да отворим дверите на нашите души за въплътената в Господ Иисус Христос  Божия Премъдрост!

О, Господи Иисусе Христе, Божия Премъдрост и Сила, отвори нашите души и се всели в тях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Никой не е посял толкова безсрамни клевети за Христа Господа, колкото евреите. Техният Талмуд кипи от злоба и ненавист към Господа. Но всички тези нищожни клевети ги опровергава най-изявеният еврейски историк след Христа – Иосиф Флавий, равин и учен, живял в края на първи век. Той пише: „По това време живял Иисус, мъж мъдър, Който едва ли може да се нарече човек, защото направил много чудни неща – Учител на хората, които приемали истината с радост. Той привлякъл към себе си много последователи, както от иудеите, тъй и от гърците. Той е бил Христос. Но и след като Пилат, по доносите на нашите най-знатни хора, Го осъдил на кръстна смърт, не Го изоставили онези, които и преди това Го обичали. Той отново, на третия ден, им се явил жив, както са предсказали за това Божествените пророци и за още многото други неща, отнасящи се за Него. И сектата на християните, наречена така по Неговото име, съществува и до ден-днешен“. Това е написал човек, невярващ в Христа, но учен, свободен от пристрастие и злоба.

БЕСЕДА за това, което е начало на мъдростта

Начало на мъдростта е страхът Господен (Пртч. Сол. 1: 7).

Ако някой би знаел броя на звездите на небето и имената на рибите в морето, и на всички треви в полето, и привичките на всички зверове в гората, а няма страх от Бога, неговото знание ще е като вода в сито. И преди смъртта неговото знание ще го направи по-голям страхливец и от най-незнаещия. Ако някой би могъл да предугади всички човешки мисли и да предскаже човешките съдби, и да извести всяка тайна, която земята крие в недрата си, а няма страх Божий, неговото знание е като мляко, сипано в нечист съд, от което млякото се разваля. И в смъртния му час неговата мъдрост ще е като главня без пламък, и ще сгъсти още повече тъмнината на смъртната му нощ. Начало на мъдростта е страхът Господен. Който не е започнал правилно, как ще завърши правилно? Който в началото е поел неправилно, трябва да се върне назад и да положи ново начало, т.е. да положи стъпките си на правилния път. Който няма страх от Бога, той не може да има и любов към Бога. Какво говорим? Който няма страх от Бога, той не вярва в Бога. Най-великите подвижници, самомъченици, които по 40 или 50 години се подвизавали денонощно до смъртта си, са били изпълнени с Божи страх, а те, най-безгрешните от смъртните, викали в смъртния си час: „Боже, помилуй мене грешния!“. Божият страх е пълнота на благочестието. Ако тази сол я няма, цялото ни благочестие, е безсмислено[1]. Страхът от Бога стяга бедрата, опасва утробата, отрезвява сърцето, смирява ума, бичува самоволието. Къде е покаянието без страха Божий? Къде е смирението? Къде е целомъдрието? Къде е служението и послушанието? О, братя мои, да обикнем тези слова като светата истина – Начало на мъдростта е страхът Господен!

О, Господи всесилни, вкорени Твоя страх в нашите сърца. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – безвкусно и слабо (бел. прев.).

Разсъждение

Този живот е духовна битка. Да победиш, или да бъдеш победен! Ако победим, ще се насладим на плодовете на победата през цялата вечност; ако претърпим поражение, ще търпим ужаса на поражението през цялата вечност. Този живот е двубой между човека и всичко антибожествено. Бог е всесилен съюзник на всеки, който искрено го призовава на помощ. „Този живот не е нито шега, нито играчка –  казва св. Иоан Кронщадски, – но хората го превръщат в шега и в играчка. Лекомислено е да се пилее[1] времето, дадено ни за подготовка за вечността, да се пилее за празни думи. Събират се гости, сядат и празнословят, а после започват да играят на това-онова; събират се за зрелища и там се забавляват… Целият живот за тях е забавление. Но тежкт на онези, които само се забавляват!“

БЕСЕДА за тайнството елеоосвещение

И мнозина болни помазваха с елей  и ги изцеряваха (Марк.  6: 13).

Така са постъпвали светите апостоли, па и на нас е заповядано така да постъпваме. Апостол Иаков ни пише: Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния и Господ ще го вдигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят (Иак. 5: 14 – 15). Не трябва да се вика кой да е, а свещеник и предстоятелите на църквата; не трябва да се помазва в кое да е друго име (да бъде магия), а в Името Господне; и няма да го вдигне, който и да е друг, а Сам Господ; нито пък някой друг може да му прости греховете, освен единствено Господ. Защо с елей, а не с нещо друго? Защото така е заповядано, та да покажем послушание във вярата. Защо е заповядано да се кръщаваме с вода, да се миропомазваме с миро и да се причестяваме с хляб и вино? Това е Божи избор и Божие решение, а за нас е дадено да слушаме и вярваме. Различни вещества се употребяват в различните тайнства, но благодатта е една, както и Господ е Един, а всичко е от Господа. Защо Господ използва веществени неща, за да излее Своята благодат върху нас? На Господ не му трябва вещество, а на нас,  докато сме в плът, ни трябва вещество.                                            

Снизхождайки към нашата немощ, Господ използва материята. На безплътните ангели Той дава благодат по невеществен начин. Елеят сам по себе си е безсилен, както е безсилно и което и да е вещество само по себе си, но Божията благодат е всемощна. Чрез елея Господ ни дава благодатта на Своя Свят Дух и тази благодат лекува болните, вдига разслабените, възвръща разума на лудите. О, братя мои, как неизказана е Божията благост! Какво Господ не е сторил за нас! Всички наши потребности Той ги знае предварително и за всички тях отнапред е предвидил лекарства. А от нас иска само да вярваме в Него и да изпълняваме предписаното от Него. Не е ли безочливо и срамно за нас ние често да изпълняваме съвестно предписанията на лекарите, хора смъртни, каквито сме и ние, а предписанията на безсмъртния Бог да пренебрегваме?

Господи всеблаги, със силата на Твоята благодат разтопи окаменелите ни сърца, та на смъртния си час да можем да покажем дължимата благодарност към Тебе, към Тебе, о, всеблаги и всемъдри, Боже наш. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – да се играе с (бел. прев.).