РАЗСЪЖДЕНИЕ

Една от разликите между красноречивата елинска философия и християнската вяра е тази, че елинската философия може с ясни думи да се изложи и с четене да се усвои, докато християнската вяра, не може да се обясни само с ясни думи, нито пък, още по-малко само с четене да се усвои. При изложението на християнската вяра е необходим и примера на проповедника, а за разбирането и усвояването е необходимо освен четенето, и упражнението на читателя. Когато патриарх Фотий прочел словото на  Марк Подвижник за духовния живот, той открил известна неяснота при написаното, за която, той мъдро отбелязва, че „не произлиза от „неясно изложение, а от това, че изложеното, по-добре се разбира посредством опита ( отколкото от думите ), и не може да бъде обяснено само с думи… И това - добавя великия патриарх – не е случай само в тази беседа, нито само единствено при този мъж, а при всички които са се потрудили да изложат подвижническите закони, страстите и упътванията, които, по-добре се разбират от самото дело ( опит ).

БЕСЕДА против злорадството

Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне ( Пртч. 24, 17 )

Човек е, не се радвай на неговото падение. Брат ти е, нека сърцето ти да се не весели, когато пропадне. Бог го е сътворил за живот, и Бог не се радва на неговото падение. И ти не се радвай на онова, за което Бог скърби. Когато човек пропадне, Бог губи; нима ти да се радваш за загубата на твоя Творец, на твоя Родител? Нима когато ангелите плачат ти ще се веселиш? Когато твоя неприятел падне, моли се Богу за него, Бог да го спаси, и благодари на Бога, че не си паднал ти. От един и същи материал сте и ти и той, като две гърнета от ръцете на грънчаря. Ако едното гърне се счупило, трябва ли второто да се смее и радва. Виж, малкото камъче, което е счупило онова гърне, чака само някоя ръка да го вдигне и да разбие и това гърне. От един и същи материал са и двете гърнета, и малкото камъче може да строши стотина гърнета.                      Когато се изгуби една овца, трябва ли останалото стадо да се радва? Не, не трябва да се радва. Защото, погледни, пастирят оставя стадото и разтревожен тръгва да търси изгубената овца. Затова не се радвай, когато твоя неприятел падне, защото твоя Пастир и негов Господ Иисус Христос, не се радва на неговото падение.

      О, Господи Иисусе Христе, Пастирю добрий, изрини злорадството от нашите сърца, и вместо него насади в сърцата ни съжаление и братолюбие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски   

          Авва Макарий Египетски разказваше:

„Веднъж ходех из пустинята и намерих на земята череп. Побутнах го е тоягата си и чувам от него глас. Казвам му:

-      Кой си ти?

А черепът ми отговаря:

-      Бях главен жрец на идолите и елините, които живееха на това място. А ти си духоносният Мака­рий. Знай, че всеки път, когато изпиташ жалост към онези, които са в ада, и се помолиш за тях, им се дава малко утешение.

-      Какво е това утешение? - попитах. - И какво е наказанието там?

Черепът отговори:

-      Колкото е далече небето от земята, такава е височината и на огъня под нас. Стоим, обхванати от огън от нозете до главата. И е невъзможно да видим лицата си един на друг, понеже всеки е обърнат с ли­цето към гърба на другия. Но когато се молиш за нас, е възможно донякъде да видим лицата си. Това ни е утешението.

Като чух това, горчиво заплаках и казах:

-      Горко на деня, в който човек се е родил, ако е грешник. По-добре щеше да бъде за него да не се е раждал, както каза Господ на Иуда... (вж. Мат. 26:24) А има ли по-тежки мъки? - попитах пак.

-      Под нас - отговори черепът, - има още по- страшни мъки.

-      И кои са там? - попитах.

-      Към нас все пак има поне малко милосърдие, понеже не познавахме Бога. А онези, които са позна­вали Бога и са се отрекли от Него, са още по-надолу от нас и мъките им са още по-страшни.

Вдигнах черепа и го зарових, и продължих ната­тък“.

Ако на някого се случи да прочете този разказ, нека го прочете внимателно и да се ужаси - тези, които са се отрекли от Бога, биват наказвани по-страшно дори от невярващите! Така че нека се поста­раем да не се отречем от Него с делата си на тъмнина - и ще избегнем ужасното наказание. Защото се от­ричат от Бога не само с думи. Отричат се от Него и с беззаконни дела, дори на думи външно да спазват изповеданието. И свидетел за това е апостолът, кой­то каза: Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат (Тит. 1:16).

2.    А братът Господен Иаков казва: Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си (с това, че разчита на вярата), него­вото благочестие е суетно (Иак.1:26), тъй като вяра­та без дела е мъртва (Иак. 2:26). И тези думи са на­пълно справедливи. А Бог казва чрез пророка: „Горко на ония, заради които името Ми се хули сред наро­дите“ (ср. Ис. 52,5). Наричат ни народ Божий, Негово свято наследство (вж. Кол. 1:12) и с други подобни имена. Добре, но ако оскърбяваме Бога с нечестиви­те си дела и постъпки, не правим ли така, че доброто име, с което сме наречени, бива хулено от невярва­щите? Нима не е справедливо Бог да ни накаже, ви­новниците за тази хула и безчестие, и да ни накаже още по-страшно, отколкото невярващите? Във всеки случай, Сам Спасителят, справедливият и непогре­шим Съдия, каза, че оня, който е знаял волята на господаря си, ... и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко (Лк. 12: 47-48).

Тъй че, братя, нека да се страхуваме от това и да се подвизаваме според дадената ни от Бога сила. Нека вярата ни да се вижда от делата и всичките ни постъп­ки да бъдат за слава Божия, та хората, които ни виж­дат, да прославят Препрославения.

3.   Веднъж авва Силуан седеше с братята и дойде в изстъпление. Падна ничком, но скоро стана и зап­лака.

Братята започнаха да го молят:

— Кажи ни, отче, какво стана с теб?

Но старецът мълчеше и плачеше. Братята все повече настояваха и той рече:

- Бях грабнат на съда. И видях, че мнозина мо­наси биват отвеждани в ада, а мнозина миряни оти­ват в Царството Небесно.

Оттогава насетне старецът винаги скърбеше и по никакъв начин не искаше да излиза от килията си. А ако против волята му се налагаше да излезе поради някаква нужда, закриваше лицето си с кукула.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮНИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Беззлобно търпение - това е християнското търпение; а търпение с безсилна злоба, не се различава особено от отмъщението. Нашите светии са велики във всички евангелски  добродетели, но особено са велики и величествени в беззлобното търпение! На нас ни изглеждат най-велики в тази добродетел, защото, ние сме най-слаби в нея. Когато пустинните отците веднъж заобиколили Иоан Колов та да чуят поучение, един завистник подметнал: „Твоя съсъд Иоане е пълен с отрова!“, на което незлобният Иоан веднага отвърнал: „Ти каза това, като,  виждаш само външното, а какво ли би казал като видиш и вътрешното?“. А когато извели св. Киприан, еп. Картагенски за посичане, той наредил след смъртта му да дадат на палача за неговия труд 25 жълтици.

БЕСЕДА за това, че не трябва да се завижда на грешниците

Да ти се не ревнат лошите човеци ( Пртч. 24, 1 )

Някой завижда ли на прокажения? Не завижда. Защо тогава, някои завиждат на злите, като злото е по-тежка болест от проказата. Проказата е болест на тялото, а злото е болест на душата. Прокажения, докато външно е болен, може вътрешно да е здрав, злия пък, може външно да е здрав, но вътрешността му е болна - сърцето му е болно. По-голяма цена има дърво което отвън е болно, но със здрава сърцевина, отколкото дърво отвън здраво, но с гнила сърцевина. Така, че проказата е по-малко зло от злото, т.е. от греха. Защото под зло Премъдрият е имал в предвид греха.                                            

 Лекаря завижда ли на болния? Не завижда. Нито пък праведника завижда на грешника. Ако не знаеш дали си праведен, изпитай сърцето си; завиждаш ли на грешника? Ако завиждаш, тогава не си праведник; ако не завиждаш - тогава се радвай, праведниче Божий. Болен на болен може да завиди; болен на здрав, може да завиди,  ала здравия не завижда на болния. Нито пък праведника на грешника не завижда. Лекарят разбира за смъртоносната болест на своя пациент, и като разбере го съжалява, а не му завижда.

О, Господи, добър и съжалителен, изкорени завистта от сърцата ни, и вкорени любовта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

        Веднъж Божият човек Бенедикт стоеше в килия­та си на молитва. Повдигна очи нагоре и видя душата на сестра си - тя се възнасяше към небето в образ на белоснежен гълъб. Бенедикт се изпълни с духовна радост и от цялото си сърце благодари на Бога. Въз­вести на братята, които бяха с него, за кончината и и́ ги изпрати да докарат светото и и́ честно тяло. А мястото, където девицата се беше подвизавала, беше недалече от манастира. Братята отидоха там и я на­мериха починала. Донесоха светото и тяло и свети Бенедикт я погреба в гроба, който беше приготвил за себе си. Така те и по разум бяха единни в Светия Дух, и телата им бяха неразлъчни дори в гроба.

2. Една нощ същият Божий раб стоеше пред вра­тата на килията си и се молеше на всемогъщия Бог. Внезапно видя как в небесата се разля сияние - та­кова, че нощната тъмнина изчезна и въздухът беше така озарен, че стана по-светло от ден. А след това видение последва ново чудо, както самият светия ни разказа. „Видях - казва той, — сякаш целият свят се е събрал в един слънчев лъч. А когато се вгледах в тази небесна светлина, видях как ангели възнасят на небето светата душа на Капуанския епископ Герман, сякаш в огнена сфера“.

На следващия ден праведният мъж изпрати вести­тел в Капуа и узна, че свети Герман е починал в съ­щия час, в който беше видял душата му да се възнася на небето.

Петър. „А как е възможно целият свят да се съ­бере сякаш в един слънчев лъч, и то преди всеобщото възкресение? И как е възможно един човек да види целия свят?“

Григорий. „Петре, чуй внимателно какво ще кажа. За душа, която съзерцава Бога, целият свят е тесен. Защото съзерцанието на божествената светлина расте и се задълбочава в самия ум и при съзерцанието умът толкова се простира и стреми към Бога, че се издига над цялото творение. А когато стигне дотам и види колко е израснал, разбира колко малко е онова, кое­то не е можел да постигне или да види, бидейки в смирено тяло. И какво чудно има, ако този мъж, пребъдвайки в божествена светлина и издигнат от нея на такава висота и широта на виждане, е видял пред себе си целия свят сякаш свит и събран в едно? Това съвсем не означава, че небето и земята са се събрали пред него в едно. Но самият ум, грабнат от умната светлина при Бога, се е разширил. Той с лекота съ­зерцава в Бога всичко, което е видял, понеже всички същности пребивават в Бога. В същата светлина, ко­ято заблестя пред телесните очи на светеца, за умни­те му очи засия вътрешна светлина. И в тази светли­на му бяха явени и душата, грабната на небето, и това, колко малък е тукашният свят“.

Петър. „Сега разбирам“.

Григорий. „Когато дойде време да напусне вре­менния живот и да се пресели при Бога, този славен мъж предварително извести учениците си за деня на кончината си - както тези, които бяха край него, така и онези, които бяха далече. При това съобщи на последните, че ще узнаят кога ще се раздели с тялото по някакво знамение. Шест дни преди светата си кончина нареди да отворят гробницата му. И в същия час го обзе силна треска. Шест дни треската измъч­ваше тялото му, а на седмия той нареди на учениците си да го вземат и да го отнесат в молилнята. Занесоха го там и той се причасти с Пречистите Тайни. След това застана сред учениците, които го прикрепяха, и облегнат на тях, вдигна ръце към небето. Така, като гледаше към небето и се молеше, предаде светата си душа на Бога.

В същия час двама братя, единият от които безмълвстваше в килията си, а вторият живееше далече оттам, имаха едно и също видение. И единият, и дру­гият видяха, че от килията на Преподобния чак до са­мото небе и на изток се разпростря дивен път. Целият беше застлан с разкошен покров и коприна и някакви дивни мъже със светилници в ръце чинно възлизаха по него. А един друг мъж, облечен с бели дрехи и с блестящ вид, се спря до братята и ги попита:

- Знаете ли за кого е пътят, на който толкова много се възхищавате?

Отговориха му, че не знаят.

-      По този път - продължи мъжът - възхожда на небето възлюбеният от Бога Бенедикт.

И като дойдоха на себе си след видението, едини­ят и другият брат разбраха, че светият мъж е почи­нал, разбраха го така ясно, както ако сами бяха виде­ли смъртта му“.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Защо Господ допуска върху истинската вяра нападения и страдания, докато за ересите и езичеството допуска наслаждения и спокойствие? „Защо“ – пита св. Иоан Златоуст, и веднага отговаря: „За да проличи тяхната слабост (т.е. на ересите и езичеството), та като видиш, че и без притеснения, те от само себе си се разпадат, да се убедиш в силата на вярата, която търпи беди, но и чрез своите врагове се разпространява. Ако спорим, следователно, с езичниците или нещастните иудеи, достатъчно е да посочим за доказателство на  Божествената сила на тази вяра ( християнската ), подлагана на безбройни нападения, н удържала победа“, даже и когато целият свят е въставал против нея. А св. Исак Сирин казва: „Чудната Божия любов към човека проличава, когато човека е в беда, която разрушава неговата надежда. Тогава Бог показва Своята сила чрез неговото спасение. Защото човек, никога не узнава силата Божия в покой и свобода“.

БЕСЕДА за това, как се оправдава мързеливия

 Ленивецът казва: "лъв на улицата“ ( Пртч. 22, 13 )

За да оправдае своята леност,  мързеливият посочва трудностите и препятствията за всяка работа и ги преувеличава без мярка. Ако му пречи един човек, той ще каже, че цялото село му пречи; ако трепне лист, той се оправдава, че не може да свърши работата заради бурята; ако пред къщата има заек, той ще каже - лъв! Само и само да не излезе от къщата и да отложи работата.                                                              

 Леността е съвсем противоположна на човешката природа. Природата на човека е деятелна - тя иска да се труди, да работи, да съзижда. Леността е верен знак за повредата на природата при даден човек. Че леността е страшен порок, е ясно от това, че един деятелен човек въобще не завижда на мързеливия, докато мързеливият завижда на работния; точно така, както трезвия човек не завижда на пияницата, докато пияницата завижда на трезвия човек.

О, Господи, Сътворителю вседеятелен, спаси ни от глупавата и порочна леност, чрез която ние се отдалечаваме от своята първосъздадена природа, от Твоя  образ и подобие, Владико на всички твари! Вдъхнови ни чрез Твоя, оживотворяващ и даващ радост на всичко, Свят Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Св. Киприан пише за безсмъртието: „Когато някой известен човек ти обещае нещо, ти би повярвал на неговото обещание, и не би помислил, че ще те измами онзи, който винаги държи на своята дума. Но погледни, вероломнико, на тебе ти говори сам Бог и ти със съмнение се колебаеш! Бог ти е обещал безсмъртие след напускането на този свят, а ти дръзко се съмняваш в това обещание! Това означава, че съвсем не познаваш Бога; означава, че с неверието си оскърбяваш Христа Господа и Учителя“. О, колко силна е вярата на Божиите светии! О, как ясно и разумно, и добре е обоснована с прости, но силни примери! Чуждите на светостта се съмняват, не защото са по-умни, а защото са далеч от светостта. Светият човек винаги е разумен, защото в чистото огледало на своето сърце вижда истината.

БЕСЕДА за това, че нашето спасение е в Божията ръка

Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа (Пртч. Сол. 21: 31).

Ние сме длъжни да се подготвяме, но нашият успех зависи от Бога. Цялата наша подготовка е само предлог за Бога, ала не е решава тя, а Бог. Затуй народът мъдро, вследствие на своя опит, казва: „Човек предполага, Бог разполага“. Войнико Христов, подготвяй своя ум като добър кон, въоръжавай сърцето си с добродетели, закалявай волята си с подвизи, но знай – спасението е в Господа. Орачо Христов, ори и преоравай душата си, сей всеки ден в нея доброто евангелско семе, плеви нивата на своята душа от бурени. Търговецо Христов, всеки ден се учи на успешна търговия, заменяй материалното за духовното, земното за небесното и смъртното за безсмъртното, ала знай – спасението е в Господа. Конят не помогнал на фараона в Червено море. Нито пък богатството помогнало на Вавилон в деня на Божия гняв[1]. Може някой да се подготвя във всичко и все пак в решаващия час да изгуби всичко. Защото спасението не е в подготовката, а в Господа. Затова светиите и най-подготвените за Царството Божие, и в смъртния си час въздишали, не знаейки дали ще бъдат приети в Царството. О, как добре помнели те думите на Господа: Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим! (Лк. 17: 10). Да бъдем, братя, готови за деня на изпитанието – добре стегнати, препасани и въоръжени, но да не се надяваме на своята подготовка, а на Господа.

О, Господи, Спасителю наш, помилуй нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на разплата с Бога (бел. прев).

Един старец разказа следното.

„Имаше една престаряла монахиня, постигнала голямо преуспяване в страха Божий. Попитах я защо е приела монашество и ето какво ми разказа тя:

-      Когато бях дете, скъпи отче, имах баща - на­божен и кротък по нрав, но телесно слаб и немощен - прекара по-голямата част от живота си прикован към постеля. Беше толкова затворен човек, че рядко, почти никога не общуваше. Когато беше здрав, рабо­теше на нивата. Прекарваше там цялото си време, а реколтата донасяше вкъщи. Беше толкова мълчалив, че които не го познаваха, го мислеха за ням.

Имах и майка - пълна противоположност на баща ми. Интересуваше се от всичко, което става и по нашите земи, и по чуждите. А беше словоохотли­ва с всички до такава степен, че никой никога не я беше виждал да мълчи дори за миг - ту се препираше и спореше, ту говореше всякакви мерзости и непристойни неща. Прекарваше по-голямата част от времето си в пиянство с разпътни мъже, при което прахосваше пари в блудство. А с имуществото се раз­пореждаше толкова лошо, че даже всичко, което при­тежавахме (а притежавахме немалко), не ни стигаше за издръжка. Татко и беше предоставил да управлява всички домашни дела. И макар, че живееше така, не я хващаше никаква телесна болест. Не страдаше дори от случайни болки, през целия и живот тялото и беше здраво и силно.

Накрая стана така, че татко, сломен от многого­дишните недъзи, умря. Тозчас се изви силен вятър, удари гръм и една след друга засвяткаха мълнии. И се изля проливен дъжд, толкова силен и продължи­телен, че три дни беше невъзможно човек дори да се покаже от къщи. През цялото това време татко ле­жеше у дома непогребан. Като виждаха това, съселя­ните приказваха какво ли не, хулейки покойника:

- Ай, ай, ай, какъв страшен човек е живял с нас, а ние да не знаем! Няма начин да не е някакъв богоненавистник - затова и не могат да го погребат!

Но ако трупът се разложеше, къщата можеше да стане негодна за обитаване. Затова го изнесохме и въпреки че проливният дъжд не отслабваше, го пре­дадохме на земята.

Сега ръцете на майка ми се развързаха и тя с още по-голямо безсрамие затъна в блудство - превърна къщата ни едва ли не в публичен дом и прекарваше живота си в пълен разврат, така че скоро не ни оста­на нищо. А след много време, когато смъртта я поко­си, погребението и мина толкова добре, че изглежда­ше, че самата природа участва в него.

След кончината на майка ми, когато излязох от детската възраст, у мен вече се събуждаха и обажда­ха телесни желания. И една вечер в главата ми дойде мисълта: „Какъв живот да си избера?“ И си помислих: „Нима да избера живота на татко и да живея в благочестие, набожност и целомъдрие? Та нали, ма­кар да живя така, той не видя нищо добро, а само беше измъчван от безконечни болести и скърби. А и умря така, че и погребението му не беше като на хо­рата! Ако такъв живот е угоден на Бога, защо беше сполетян от толкова нещастия?

А какъв живот водеше мама? Нима не прекарва­ше цялото си време в разврат и сладострастие? А си тръгна от живота здрава и без мъчения! Точно такъв живот трябва да поживея и аз. Все пак е по-добре да вярвам на очите си, отколкото на чужди думи...“

И ето, докато аз, нещастната, решавах да тръгна по стъпките на майка си, вече настъпи нощ. И щом заспах, ми се яви някакъв човек - огромен на ръст и със страшно лице. Хвърли ми свиреп и гневен поглед и прогърмя със страшен глас:

-      Кажи ми, какви мисли имаше в сърцето ти?

Обзе ме такъв страх, че не смеех дори да повдиг­на глава. А той пак така сурово повтори:

-      Хайде, разкажи ми какво си мислеше?

И като видя, че цялата се вцепених от страх и из­губих ума и дума, сам ми припомни всичко онова, за което си бях мислила. Щом малко се съвзех, като нямах сили да отричам, започнах да го моля и умоля­вам да ми прости. Тогава той ме хвана за ръка и рече:

-      Ела да видиш баща си и майка си и какво се случва след смъртта. А после избери какъвто искаш живот.

Така той ме заведе в една градина, намираща се в голяма долина. Там имаше различни дървета с нео­писуема красота, огънали се под тежестта на най-раз­лични плодове. И докато вървяхме е него из градина­та, срещнах татко. Той ме прегърна и ме разцелува, наричайки ме мило детенце, а аз увиснах на шията му и започнах да го моля да живея при него. Но той отговори:

-      Засега това е невъзможно. Но ако последваш примера ми, скоро ще се озовеш тук.

И докато продължавах да го моля да остана с него, ангелът ме дръпна за ръката.

-      Да тръгваме - каза той, - да видиш и майка си, та от опит да знаеш кой живот е по-добър!

И ме пренесе в някакво мрачно жилище, пълно е шум и скърцане. Там ми показа пещ, в която гореше огън, излъчваща страшна горещина, а край пещта стояха някакви страшни същества. И като погледнах в пещта, виждам майка си, потопена до шията в огъ­ня. Грамадно множество червеи пълзяха по нея и я гризяха, така че от болка тя скърцаше със зъби. И като ме видя, е плач започна да ме вика:

-      Детенце, каква страшна болка! Колко безкрай­ни са тези мъчения! Бедната аз, бедната! За нищожно удоволствие какви мъки си докарах! Горко на мен, нещастната! Заради минутни наслади страдам вечно! Детенце, смили се над майка си - тя така гори и стра­да! Припомни си за всичко ценно, което си придоби­ла от мен, смили се над мен и ми подай ръка, измък­ни ме оттук!

И когато започнах да умолявам прислужниците, като не се решавах дори да се приближа, тя пак зак­рещя през сълзи:

-      Детенце мое, не отхвърляй родната си майка! Не я отхвърляй, тя страда ужасно в геената огнена, незаспиващ червей я поглъща!

Спуснах се е цялата си душа към нея и протегнах ръка, за да я измъкна. Но огънят ме лъхна и ми за­сегна ръката, силно се изгорих, извиках, застенах и заплаках.

Викът ми събуди домашните. Те станаха, запали­ха светилници и тичешком се насъбраха покрай мен, като един през друг ме разпитваха защо плача. Тога­ва, след като дойдох на себе си, им разказах какво бях видяла. И по-нататък се стараех да живея като татко и се моля да бъда с него и да се удостоя със същото, с което той е удостоен. Защото по Божия милост узнах от собствен опит каква чест и слава са приготвени за тези, които са живели праведно и благочестиво, и какви мъки чакат онези, които са прекарали живота си в наслади

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Едни монаси попитали Паисий Велики: „Кажи ни отче, слово за спасение, и как трябва да живеем по Бога?“. Старецът им отговорил: „Вървете, изпълнявайте Божиите заповеди и пазете Преданието на Отците“.    

Преданието на Отците е опита на светиите в духовната област, огромен опит от почти две хиляди години, опит на много стотици и хиляди свети мъже и жени. Каква по-богата съкровищница на мъдрост! Какво по-невиждано изобилие от доказателства за всяка истина в Свещеното Писание! И всичкото това съкровище, всичката тази мъдрост, всички тези доказателства, всичкия този опит, протестантите го отхвърлили! О, неизразимо безумие! О, просешка сиромашия!

БЕСЕДА за отмъщението и Отмъстителя

Не казвай: "ще отвърна за злото"; остави на Господа, и Той ще те запази (Пртч. Сол. 20, 22)

Не отмъщавай; не връщай зло за зло. Доста е злото от твоя съсед; ако ти му върнеш зло за зло, ще удвоиш злото в света; ако пък не му отвърнеш, той пък може с покаяние, да изгори своето зло; и така с търпение и прощаване да намалиш злото в света.                                     

Не отмъщавай; не отвръщай на злото със зло; чакай Господа, Той вижда и помни, ще разбереш и ти и твоя злосторник, че Господ вижда и помни. Питаш се: „Какво съм постигнал с това, като не съм отвърнал на злото със зло?“. Направил си най-мъдрото нещо, което си могъл да сториш в дадения случай, а именно: оставил  си тази борба на По-Силния  от тебе, и По-Силният победоносно ще се бори за тебе. Ако влезеш в борба с злосторника, може да бъдеш победен. Отстъпи, значи, своята борба на Победоносеца и Непобедимия, и търпеливо чакай.                                        

Научи се от малкото дете - когато детето бъде нападнато от някого, в присъствието на своя родител, то не отвръща на нападението с нападение, а гледа към родителя си и плаче. То знае, че родителят му ще го защити. Как ти не знаеш, онова, което малкото дете знае?  Твоя небесен Родител е непрестанно до тебе. Затуй – не отмъщавай; гледай към Родителя и плачи. Само така ще осигуриш за себе си победа в стълкновението с лошите хора.                                        

О, Всесилни Господи, Който си казал: Отмъщението е Мое, защити ни с всесилната Твоя десница от неправедника, и ни възпри от отмъщение. Вразуми ни с Твоя Свят Дух, че по-голямо геройство е да претърпим, отколкото да отмъстим. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

       Веднъж, когато Пахомий Велики беше в един от манастирите си, го известиха, че брат от Хиновоскийския манастир се е разболял - той страда и го моли да го утеши, като го благослови. Щом чу това, Божият човек стана и се запъти към него. Беше още на две или три поприща от мястото, където лежеше болният брат, когато чу във въздуха звуци на свеще­но и чудно псалмопение. Като вдигна глава, видя как пеещи ангели възнасят душата на брата по сияен път към блажения живот. Братята, които вървяха с него, не чуха гласовете и не видяха нищо. Но като видяха, че той вече дълго време гледа на изток, му казват:

-      Отче, защо спря? Да вървим по-бързо, може и да успеем.

А той им отговори:

-      Напразно бързаме. Вече виждам как го възна­сят към вечния живот.

И когато го помолиха да разкаже каква е видял душата, той им разказа случилото се. Някои от тях отидоха в манастира и разпитаха за точното време, в което беше починал братът. И разбраха, че това беше станало именно в мига, в който светият отец беше видял славното му възхождане към небето.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

С каквото внимание един учен изследва природните явления, с още по-голямо внимание, ние трябва да изследваме проявите и действията на Божията благодат. Ето какво свидетелствува за въздействието на Причастието един от духовните великани. О. Иоан Кронщадски пише: „Удивявам се от величието и животворството на божественото Причастие - една старица, плюеща кръв и вече съвсем изнемощяла, не можеща да яде нищо, в онзи ден, когато прие от мене Причастие, започна да се поправя. Умиращо момиче, след приемането на Причастие, започна да се поправя, да яде, пие и разговаря, докато преди това била почти в безсъзнание и в конвулсии, и нищо не ядяла и пиела“. О, да би всеки свещеник с вниманието на учен и с любовта на молитвеник, подобно на св. Иоан, да вижда и следва благодатните действия на св. Причастие.

БЕСЕДА за задължението на Бога

Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние (Пртч. Сол 19, 17)

И сиромаха, който проси, и богатия, който дава - и двамата задължават Господа, но само при условие, че сиромахът проси в име Господне и със смирение, и че богатият дава в име Господне с милосърдие. Всеки, който получава, трябва да знае, че получава Божието, и всеки, който дава, трябва да знае, че дава Божието. Такова получаване има цена, и такова даване има цена. Всички ние идваме голи на този свят и голи си отиваме от него. Всички ние сме просяци пред Господ, защото нямаме нищо, което да не сме получили от Господ.  Затова, давай на брата сиромах, както и на тебе Бог ти е дал. Когато правиш милостиня, ти взимаш чуждото и го даваш на свой. Бедния човек ти е по-близък от твоето имане, както на Бога, Сътворителя на човеците, всеки човек Му е несравнимо е по-скъп от  всяко друго Негово притежание. Ако ти е дадено богатство - дадено ти е за изпитание. Да се изпита сърцето ти! Да види Бог и цялото небесно войнство, дали си разбрал, от Кого е твоето богатство, и защо ти е дадено то. Блазе ти, ако разбираш, че имота ти е от Бога и Божий. Блазе ти, ако приемеш сиромасите за твои другари, и за твои чеда, и с тях разделиш, онова, което Бог ти е поверил!                                                                 

О, колко неизмеримо е Божието човеколюбие! Виж, всичко, което имаш принадлежи на Бога, и все пак Бог гледа на Себе Си като на твой длъжник, ако ти взимаш от Него и го даваш на сиромасите, и ще ти заплати за твоето добро. Коя милост да се сравни с тази!

О, Господи човеколюбиви, открий на нашия ум тайната на Твоята милост, смекчи сърцата ни като восък, та като свещ да гори и свети отблясъка на Твоята неизказана милост! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски