ДО ЕДИН СТОПАНИН, КОЙТО СЕ ОПЛАКВА ОТ „ГЛАДЕН ХЛЯБ"
Спадаш към най-добрите стопани в селото. Всяка година събираш толкова много жито, че с него твоят съсед би могъл да изхрани двойно по-голяма челяд. Той не събира и по два товара на човек, а ти събираш по пет и по шест. Но на него му стига и остава, а ти със срам всяка година купуваш допълнително. Пишеш, че твоите домашни ядат много и никога не са сити. „Сякаш някаква хала е зинала в тях - ядат, ядат и винаги са гладни. Сякаш е някаква проклетия!"
Не знам дали е проклетия, но че не е благословия - това е сигурно. Не знаех какво да отговоря на първото ти писмо, докато във второто ти не ми описа живота в дома на твоя съсед. Сега работата ми е ясна. Съседът ти е вярващ човек и когато се готви за сеитба, първо носи семето в храма, за да го благослови свещеник. Когато овършее първия сноп, отново носи житото в храма за благословение. Ти никога не правиш така. Това - първо. Второ, ти сам признаваш, че твоят баща е присвоил като лихва цялото имущество на един свой длъжник, който вече бил заплатил трикратно главницата на взетия дълг. Бедният, наложило му се да напусне своето огнище и да се пресели в града, където едва припечелвал за хляб на децата си. С течение на времето единият му син отворил бакалница и се замогнал. Сега лишеният от дом длъжник на твоя баща е по-богат от сина на твоя баща. Изпълнила се е Божията правда.
Ще ти припомня две известни народни поговорки; първата: „неблагословено - гладно" и втората: „отнето - проклето". Те обясняват случващото се в твоя дом. Обясняват това, което ти сполучливо си нарекъл „гладен хляб". Господ е казал чрез един пророк на някога избрания народ: “Ако пък не слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и не залягаш да изпълняваш всички Негови заповеди и наредби, много семе ще хвърлиш в нивата, а малко ще събереш” (Втор. 28:15, 38). И още, чрез друг: „Вие сеете много, а събирате малко; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, а не се стопляте; оня, който изработва заплата, изработва за пробита кесия” (Аг. 1:6).
Не е ли това достатъчно за мъдрия? Когато Бог благослови, тогава не е трудно и с пет хляба да се нахранят пет хиляди. А когато не благослови, тогава става това, което е сега в твоя дом. Както Бог пълни класа със зърна, така Той пълни и хляба със ситост. И както оставя класа без зърна, така Той, Всемогъщият, отнема и ситостта от неблагословения хляб. Ако искаш, вземи си поука и съкрушено потърси от своя Бог онова, което цял свят не може да ти даде.
Мир на теб и милост от Бога!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЮЛИ
Разсъждение
Кое е по-богоугодно – подвигът в пустинята, или милосърдието? Молитвениците в пустинята мислят, че човек между народа, каквито и добри дела да върши, трудно може да опази чистотата на сърцето и на ума си, насочен към Бога. Благодетелите на хората пък казват, че човек в пустинята е зает само със своето спасение и не спомага за спасението на другите. Двама египтяни, двама родни братя – Паисий и Исай, наследили от родителите си голямо имане, продали това имане и всеки взел своята част от парите. Единият от тях веднага раздал своите пари на бедните, замонашил се и се оттеглил в пустинята на подвиг, та с търпение, пост, молитва и очистване на ума от зли помисли да спаси душата си. Другият брат също се замонашил, но не пожелал да отиде в пустинята, а съградил малък манастир близо до града, болница за болните, трапезария за бедните и място за отмора на скърбящите. И целият се предал в служение на своите ближни. Когато и двамата братя починали, между египетските монаси настъпило разногласие кой от тях двамата е изпълнил закона Христов? Не успявайки да постигнат съгласие, отишли при авва Памво и го попитали за това. Св. Памво отговорил: „И двамата са съвършени пред Бога: гостоприемецът е подобен на гостолюбивия Авраам, а пустинножителят – на св. Пророк Илия, които, и двамата, еднакво са угодили на Бога“. Но не всички били доволни от този отговор. Тогава св. Памво се помолил на Бога да му открие истината. И след няколкодневна молитва св. Памво казал на монасите: „Говоря ви пред Бога – видях двамата братя – Паисий и Исай, заедно в рая“. С това спорът приключил и всички останали доволни.
БЕСЕДА за помнене на скорошното разделяне с тялото
Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви (II Петр. 1: 13 –14).
Ето добро напомняне на обичащите тялото, които заради плътта са забравили своята душа. Но колкото и да го ценим, с колкото и скъпоценности да го кичим, но колкото и да го ласкаем и изнежваме, ние трябва един ден да го оставим. О, колко силна и истинска е тази дума – оставим! Когато душата се раздели от тялото, душата оставя тялото като непотребно. Както корабокрушенците, достигнали до брега върху дъска, като излязат на брега, оставят дъската. Както напролет змията сваля от себе си кожата и я изоставя. Както пеперудата, като излети от пашкула, го изоставя. По същия начин се изоставя и тялото, когато душата го напусне. Повече то е непотребно и безполезно, то се отнася от къщата, отнася се от града, отнася се от под слънцето и се закопава дълбоко в земята. Помислете върху това, вие – обичащите разкоша и бижутата, вие – надменните и алчните! Но докато душата е в тялото, тя трябва да се възползва от него за свое спасение, покорявайки се на Божия закон, и вършейки Божието дело. Виждате ли колко е трудолюбива душата на апостола! Докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне. Това дело му е възложено от Бога и той желае докрай да го изпълни съвестно, преди да трябва да остави тялото си. Да се постараем, братя, и ние: първо – да усвоим апостолското напомняне, и второ – да го напомняме на останалите, на всички останали, на които желаем доброто. Стремително всички ние се приближаваме към брега на този свят и бързо се приближава към нас часът, когато ще трябва да оставим нашето тяло и с гола душа да застанем пред Божия Съд. Какво ще отговаряме на Съда Божий за какво сме употребили в земния си живот направеното от пръст, което се нарича тяло?
О, Господи Иисусе, Съдия Справедливи, насочи нашия ум да мисли за смъртта и Твоя Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Мнозина неопитни хора наричат всяко страдание зло. Впрочем, не всяко страдание е зло, но има страдания, които са резултат от злото, а има и които са лекарство против злото.
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮЛИ
Разсъждение
Докато Христос не стане за душата абсолютно всичко, което въобще има някаква непреходна и непроменлива ценност, дотогава човек не може да отиде на мъчение за Христа. А как св. Марина, петнайсетгодишна девойка, е могла да отиде на мъчение за Христа? Защото за нея Христос е бил всичко. Всичко! Как св. Иулита е могла да се радва, виждайки своя тригодишен син мъртъв за Христовата вяра? Отново, защото за нея Христос е бил всичко. Абсолютно всичко! Ето как св. Тихон Задонски изчерпателно обяснява (под формата на диалог) как Христос е всичко за човека. „Искаш ли блага за себе си? Всяко благо е в Мен. Искаш ли блаженства? Всяко блаженство е в Мен. Красота ли искаш? Та що е по-красиво от Мен? Благородство ли искаш? Що е по-благородно от Божия Син и Девата? Висини ли търсиш? Та що е по-високо от Небесния Цар? Слава ли искаш? Кой е по-славен от Мен? Богатство ли искаш? Всяко богатство е в Мен. Мъдрост ли искаш? Аз съм Мъдростта Божия. Приятелство ли искаш? Кой е по-любезен Приятел от Мен, Който положих душата си за всички? Помощ ли искаш? Кой може да ти помогне освен Мен? Веселие ли търсиш? Кой ще те развесели извън Мен? Утешение в бедите ли търсиш? Кой ще те утеши извън Мен? Мир ли търсиш? Аз Съм душевният мир. Живот ли търсиш? В Мен е изворът на живота. Светлина ли търсиш? Аз съм светлината на света“.
БЕСЕДА за необходимостта от постоянно напомняне
Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината (II Петр. 1: 12).
Орачът оре на нивата. Не повтаря ли орачът всяка секунда едно и също? Как иначе ще изоре нивата, ако от сутрин да вечер не прави бразда след бразда? Пътникът крачи по пътя. Не повтаря ли пътникът всяка секунда едно и също, един и същи труд? Как иначе пътникът ще измине пътя и ще стигне до определеното място? Дърводелецът в работилницата обработва дъските. Не повтаря ли дърводелецът с всяка дъска едно и също нещо, едни и същи усилия? Как иначе ще обработи поръчаните дъски? Не са ли, братя, всички наши полезни дела поредица от повторения? Следователно, нека проповедникът на истината да не се лени, да говори: „Казах и няма да повтарям!“. Нека слушателят да не се възгордява и да казва: „Това вече го чух, не ми трябва повече да го слушам!“. О, проповедниче на истината, не се страхувай да повтаряш и да повтаряш; отново да поучаваш и отново да напомняш. Без повторение нито нивата ще бъде изорана, нито пътят изминат, нито дъските обработени. А ти си затова, да ореш, да водиш, да дялаш. О, слушателю на истината, не се възгордявай и не казвай, че веднъж си чул истината. Истината е храна за душата. Ти и днес си ял хляб, и вчера, и завчера, с месеци и години. И отново ще ядеш, та тялото ти да е здраво. Храни и душата си. Храни я с истината, със същата истина, и вчера и днес, и утре – до смъртта. Та душата ти да бъде здрава, силна и светла.
О, Господи, насищай ни всеки ден и всеки час с Твоята истина – с Тебе, о, Иисусе, храна сладка! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮЛИ
Разсъждение
Вселенските събори са най-големите арени за борба на Православието с ересите. На днешния ден Църквата отбелязва спомена за първите Шест събора заедно, т.е. Първи Вселенски събор в Никея – 325 г. с участието на 318 отци. Отделно се празнува на 29 май и на седмата неделя след Възкресение. Този събор е осъдил Ариевата ерес против Бог Син. Вторият Вселенски събор в Цариград – 381 г. със 150 св. отци. Отделно се празнува на 22 май. Този събор е осъдил Македониевата ерес против Бог Дух Свети. Третият Вселенски събор в Ефес – 431 г. с 200 св. отци. Отделно се празнува на 9 септември. Този събор е осъдил Несториевата ерес против Богоматер. Четвъртият Вселенски събор в Халкидон – 451 г. с 630 св. отци. Отделно се празнува на 16 юли. Този събор е осъдил монофизитската ерес. Петият Вселенски събор в Цариград – 553 г. със 160 св. отци. Този събор е осъдил Оригеновата ерес. Шестият Вселенски събор в Цариград – 691 г. със 170 св. отци. Отделно се празнува на 23 януари. Този събор осъжда монотелитската ерес. Седмият Вселенски събор е бил [в Царигрд] през 787 г. с 367 св. отци. Този събор не се чества сега, а само отделно на 11 октомври. Този събор е осъдил иконоборческата ерес. На тези събори под ръководството на Дух Свети са осъдени всички ереси и разкрита [в пълнота] и утвърдена завинаги Православната вяря.
БЕСЕДА за участието на вярващите в Божието естество
Да станете участници в божественото естество (II Петр. 1: 4).
Как може, братя, смъртен човек да има участие в Божието естество? Как може вечното да се съедини с временното и славното с безславното, нетленното с тленното и чистото с нечистото? Не е възможно без определени условия. Апостолът посочва тези условия, а именно, те са: първото условие е от Божия страна, а второто – от човешка страна. Като условие от Бога той посочва божествената Негова сила [Която] ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие; а като условие от страна на човека – като отбегнете световното разтление от похоти. Бог е изпълнил Своето условие и чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, ни е дарувал Своята сила. Сега е ред на човек да изпълни своето условие, т.е. да познае Христа Господа, като отбегне световното разтление от похоти. Господ Христос първо отворил небето и всички небесни блага, па след това призовал хората – да пристъпим и приемем тези блага. Как ни е призовал? Дали само с думи? И с думи, но не само с думи, а и със слава и добродетели – със слава, т.е. със Своето славно Възкресение; и с добродетели – т.е. със Своето чудно служение и страдания. С това Той ни е призовал да приемем превеликите обещания, та да имаме участие в Божието естество. Но за да можем да познаем Христос и Неговия призив, трябва предварително да отбегнем световното разтление от похоти. Ако не ги отбегнем, ще останем слепи за Него, за Неговата слава и добродетели, и глухи за Неговия призив. О, братя, каква превелика е Божията милост за нас! По тази превелика милост Божия, на нас, смъртните, ни се предлага осиновение от Безсмъртния, и на нас, грешните, вграждане в прославеното Тяло на Господа Иисуса. Но само под условие, което не е велико бреме, нито тежък кръст.
О, Господи Иисусе, изпълнение на всички обещания и Извор на всичко добро, изцели ни от нашата слепота и от нашата глухота и ни дай сила да отбегнем световното разтление от похоти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮЛИ
Разсъждение
Гостоприемството е на почит и при другите вери, но християнството е вменило гостоприемството за дълг и задължение. От друга страна благодарността за гостоприемството е не по-малка длъжност и задължение за християните. Който се научи да бъде благодарен на хората за гостоприемството, той ще съумее да бъде благодарен и на Бога за гостоприемството. Защото какви сме ние на земята, освен гости Божии? Какви други са дори и ангелите на небето, освен гости Божии? Разказва се за цар Филип Македонски, че жестоко наказал един свой придворен за неблагодарността му. Царят пратил по море своя придворен по някакво дело. Царедворецът изпълнил възложеното и обърнал назад ладията. Но буря разбила ладията и велможата се оказал сред вълните. За щастие, това не било далече от брега. Един рибар видял, че се дави човек, побързал със своята лодка на помощ и го извадил на брега. Като се съвзел и си отпочинал, придворният отишъл при царя и му разказал за нещастието в бурното море. Царят, желаейки да го възнагради, го запитал какво желае да му даде? А велможата назовал името на онзи рибар и казал на царя, че най-много желае царят да му подари имота на онзи рибар, край морето. Царят веднага изпълнил желанието му. Но когато велможата се настанил в имота на своя най-голям благодетел, тогава той [рибарят], в своето отчаяние отишъл при царя, оплакал се и разказал всичко. Той спасил живота на придворния, а онзи сега го гонел от къщата му. Като чул за това, царят много се разгневил заради неблагодарността на царедвореца и заповядал на челото му с нажежено желязо да напишат „неблагодарен гост“.
БЕСЕДА за благодатта и мира
Благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ (II Петр. 1: 2).
С познанието за Бога се умножават, братя, благодатта и мира. С опознаването на творенията пък покрай Бога, като отделени от Бога, или против Бога, се умножават печалта и враждата. За увеличаването на печалта и враждата при онези, които опознават творенията без познания за Бога, не свидетелстват ли достатъчно многото самоубийства, точно между онези, които са избрали за свое занимание да изучават природата и човешкия живот без Бога? О, колко много са между тях нервозните, раздразнителните, озлобените, помрачените и обезумелите души, които само ден или месец дели от самоубийството! С познанието за Бога пък се умножават благодатта и мирът. Това апостолът е изпитал лично и от своя скъпоценен опит го предава на другите. Нито благодатта, нито мирът са земни дарове, а са дарове небесни. Тези дарове Бог дава на онези, които се трудят да умножават своето познание за Него. Какъв е най-краткият път за познаване на Бога, братя? Несъмнено чрез нашия Господ Иисус Христос. Той е Разкриващият и Той е Откровението, Мъдрец и Мъдрост, Учител и Учение. От Него е благодатта, от Него е мирът. Който опознава Бога чрез опознаване на сътворените неща в природата и чрез законите на природата, както правят езичниците, не върши нищо лошо. Ала върви по обиколни и посредствени пътища, по които много са се заблудили и изгубили. Който опознава Бога чрез съвестта и човешките съдби, както правят моралистите, не върши лошо, но и там върви по обиколни и трудни пътища и може да се заблуди и изгуби. Но който опознава Бога, опознавайки Господа Христа, той е на най-краткия и сигурен път.
Господи Иисусе, помогни ни по пътя към Тебе, към Твоя Отец и към Светия Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
За онзи, който тръгне след Христа и се върне, ще бъде по-тежко, отколкото за онзи, който никога не е тръгвал след Него. И ако Господ го е избавил от един зъл дух, а той се отрече от Господа, ще го нападнат и завладеят други седем духа, по-зли от онзи, първия (Лк. 11: 24 – 26).
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
Господ Христос е с нас. Богочовекът е с нас. Победителят на смъртта е с нас и ни дава всичко. Какво не ни достига? Нищо, освен вяра, нищо, освен твърдост във вярата.
Преп. Иустин (Попович)
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮЛИ
Разсъждение
Християните трябва да се предпазват от съблазните на този свят. Те трябва да са защитени от всички удари и всички изкушения, тъй че всяко зло да рикошира от тях. Бронята не се прави за ден-два, а грижливо и внимателно се кове чрез дълги упражнения. Но с какво ще са ни полезни всички наши добродетели, ако се поддадем на първата съблазън? За това св. Григорий Ниски посочва един пример с маймуна в Александрия. „В Александрия – казва – един вещ дресьор научил една маймуна твърде добре да имитира на сцената танцьорка. Посетителите на представленията хвалели маймуната, която била обучена като танцьорка да танцува под такта на музиката. Но докато зрителите били приковали вниманието си в гледане на новото за тях зрелище, един шегаджия пожелал да покаже на всички, че маймуната не е нищо повече от маймуна. Докато всички възклицавали и ръкопляскали на умението на маймуната, шегобиецът, както казват, хвърлил на сцената някакво лакомство, което маймуните особено обичали. Щом маймуната видяла лакомството, забравила играта, ръкопляскането, скъпото си облекло и се нахвърлила с лапите си на лакомството; но тъй като дрехата ѝ пречела, тя започнала да я разкъсва с ноктите си, стараейки си да я свали от себе си. И вместо похвали и удивление, сред зрителите избухнал смях. Защото под разкъсаната маска на „танцьорката“ се показала маймуна.
БЕСЕДА за крепостта на вярата
Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света (I Петр. 5: 9).
Най-главната крепост на човешката душа, братя, е крепостта на вярата. Върху тази крепост дяволът напада най-силно с всичките си стрели и с всичките си лукавства. Защото нечистият и злобен дух знае, че като разруши тази крепост, ще пороби човешката душа завинаги. Затова светите апостоли се молили на Господа: „Усили у нас вярата“ (Лк. 17: 5). Да се молим и ние, братя, всеки ден, Господ да усили вярата ни, да усили и укрепи нашата вяра. При опасност змията най-много пази главата си, затова сам Господ я е нарекъл мъдра. Така да пазим и ние главата на нашия духовен живот, а тя е вярата. Нищо в света не може да замени вярата в Бога – нито философията, нито науката, нито богатството, нито славата, нито целият свят от край до край с всички свои прелести. Дяволът знае това, затова най-много напада върху нашата вяра, навежда съмнения в нас, разколебава ни, обърква нашите мисли, смущава нашето сърце. Но щом дяволът знае, че вярата е същността, още повече ние сме длъжни да знаем това. Защото заради нас Христос е слязъл на земята, заради нас е пострадал на Кръста, на нас е дал завета на спасителната вяра. А вярата си не можем да усилим, нито да увеличим, освен чрез страдания. Затова многострадалният апостол Петър казва: Такива също страдания (като вашите) сполетяват и братята ви в света. От смирение, апостолът не говори за своите страдания, а говори за страданията на нашите братя в Христа. [Които са] заедно във вярата, са заедно и в страданията. Не търпите само вие, братя, за истинската вяра, в същото време търпят и останалите ваши братя. Това да облекчава вашите мъки. Но най-много да облекчи мъките ви Първият в страданията, сам разпнатият Господ наш Иисус Христос.
О, Господи Иисусе, Страдалецо над страдалците, и Победителю над победителите, усили у нас вярата, и ни укрепи със силата на Твоята благодат, както си укрепил Твоите свети апостоли. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮЛИ
Разсъждение
Простата дреха се разкрасява от човека, а разкошната дреха украсява човека. Простата дреха привлича вниманието към човека, а разкошната дреха привлича вниманието сама към себе си. Страстта към разкошни одежди просто изпива и изсушава човешката душа. Това е истинската причина, задето Църквата винаги е заставала против разкошното обличане и е препоръчвала простота. Между безбройните християнски светии не се помни нито един, комуто разкошните одежди да са помогнали да се освети. Много велики и мъдри царе, не само християнски, а и езически, обичали скромността в обличането. Говори се за император Август Октавиан, че по времето, когато се родил Господ Христос, е носел по една проста одежда, която била изтъкана от жена му, от сестра му, или от дъщеря му. За император Карл V се разказва, че носел такова просто облекло, че дори обикновените граждани – неговите поданици, се обличали по-добре. Славният гръцки пълководец Филипомен веднъж бил поканен на обяд от един човек, в чиято къща дотогава не бил влизал. Филипомен дошъл на гости малко по-рано. Домакинът още не бил пристигнал, а стопанката не познавала лично Филопомен и като го видяла така просто облечен, го помислила за някой от Филопоменовите слуги, който е пратен напред, за да извести за пристигането на пълководеца на нейния мъж. Затова му заповядала да насече дърва. Филопомен драговолно се покорил на заповедта и започнал да сече дървата. Домакинът, като пристигнал и видял, какво прави неговият велик гост, се ужасил и го попитал: „Кой се осмели да ти възложи тази работа?“. Пълководецът кротко отговорил: „Моята дреха“.
БЕСЕДА за необходимостта от трезвеност в борбата против дявола
Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник – дяволът, като рикащ[1] лъв обикаля и търси кого да глътне (I Петр. 5: 8).
Православните монаси са издигнали трезвението и бодърстването до подвиг. Трезвият дух трябва да усеща опасността и внимателният да разпознава от коя страна идва опасността, и от кого. „Пази се, чедо, да не настъпиш змия, да не паднеш в яма, да не газиш в дълбока вода, в гората да не объркаш пътя!“ Тъй майката съветва своето дете, боейки се за него[2]. Не с по-малка любов Църквата съветва човека, боейки се за неговата душа. Чеда, бъдете трезвени, бъдете бодри! Вашият древен противник, дяволът, не почива и не спи, а като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне. Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вие сте като овце, а той е като лъв. Когато овцете усетят смрадния мирис на вълка, бягат при своя чобанин. Бъдете трезвени и вие ще усетите смрадта на дявола, когато се приближи до вас, па бягайте под закрилата на своя Пастир Христос Господ. А дяволската смрад ще усетите чрез своите помисли, чрез своите чувства, чрез своите намерения и чрез телесните похоти. Всичко, за което си мислите, въобразявате, усещате, възнамерявате и желаете в противоположност на Христа и Христовия закон, знайте, че това е дяволска примка, дяволска смрад – знайте и бягайте при своя Пастир, като насочвате към Него целия си ум, цялото си сърце, цялата си душа и своето тяло. Господи Иисусе, Пастирю наш трезвени и внимателен, направи ни по всяко време трезвени и внимателни, та нашият неприятел да не ни изненада и погълне. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Рикащ – ревящ (бел. ред.).
[2] В ориг. – неговото тяло (бел. прев.).
