В "КАЛЕНДАР" са добавени жития за 3/ 16 юли, 4/ 17 юли и 5/ 18 юли
www.misioner.com
В "КАЛЕНДАР" са добавени жития за 2/ 15 юли.
www.misioner.com
ДО ХАДЖИ А. ВАСИЧ: ЗА ИЗПЪЛНЕНОТО ПРЕДСКАЗАНИЕ
Бях те помолил да ми пишеш за твоето поклонническо пътуване до Иерусалим и ти прекрасно си ми описал всичко. За полза на нашите читатели и с твое позволение публикувам част от писмото ти.
„Цели двадесет години се стягах за Йерусалим. Все се готвех да тръгна и с цялата си душа знаех, че трябва да отида, но не ми се даде, преди да настъпи определеното от Бога време. В село бяха започнали да ми се присмиват. Както пише цар Давид: „Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите си” - така беше и с мен. Но аз не обръщах внимание. Беше ми дадено насън предсказание от Всевишния Бог и аз чувствах, че то трябва да се изпълни. Случи се така: преди двайсет години ми попадна книга за пътуването на крал Милан до Иерусалим. По онова време даваха тази книга на учениците за изпит. Прочетох я на един дъх. Докато четях, непрекъснато си мислех: „Боже, дали ще благословиш и мен, грешния, да видя всички тези места, където моят Спасител е пострадал за мен? Всевишни Боже, удостой ме да видя Иерусалим! Моля те, Боже, удостой ме да видя Йерусалим!"
Една нощ насън ми се яви младеж в монашески дрехи. Дойде и застана наблизо, а мен сякаш не забелязва. Обърна се на изток, започна да прави поклони и да говори, а гласът му беше като звън на агнешко стадо: „Сила, и слава, и царство, и господство, и светлина, и радост, и благоухание, и песен - амин на Тебе, Вишни Боже!" Като изрече това, поклони се до земята, падна ничком на нея, целуна я и като се обърна към мен, каза: „Знай, че ще отидеш, където си намислил, но трябва да престанеш да псуваш". - „Ех, тежко ми - казах си аз, като се събудих - и небесата знаят за моите мръсни псувни". А псувах много. Ще трябва, значи, да се лекувам от това. Започнах да се моля за помощ на светия ангел, защото твърдо вярвах, че именно ангел ми се беше явил насън. И на ум ми дойде отговор - вместо псувни да използвам думите „Слънце да те грее!" Само така ще се отуча да псувам. И наистина започнах да правя така. Щом отворя уста да напсувам, вместо това викам: „Слънце да те грее!" И така избягвам псувнята. В такава борба преминаха цели двайсет години. Едва тази година се изпълни онова, което ми беше обещано и което толкова желаех. И едва след двайсет години в село престанаха да ми се присмиват.
Сила, и слава, и царство, и господство на Вишния Бог! Амин!"
Бог да те поживи и благослови!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЮЛИ
Разсъждение
Как Моисей, чрез удар със жезъла, е извлякъл вода от скалата? Как Бог е пуснал мана от небето и нахранил израилския народ в пустинята? Така питат онези, които имат твърде слаба представа за силата на Всесилния Бог. Освен това се чудят защо такива чудеса не се повтарят, та да повярва целият народ в Бога. Но израилтяните видели с очите си безброй Божии чудеса и все пак не са повярвали. Впрочем Бог повтаря древните велики чудеса там, където и когато е необходимо. Веднъж, когато в Атанасиевата лавра настанал глад, братята се разотишли – кой където види. Унил, Атанасий, тръгнал да търси друго място. „Къде отиваш?“ – го попитала една жена на пътя. „Коя си ти?“ – я попитал Атанасий, учуден, че вижда жена в Света гора, където достъпът на жени е забранен. „Аз съм Онази, на Която ти си посветил твоята обител. Аз Съм Майката на твоя Господ“. „Боя се да ти повярвам – казал Атанасий, – защото и демонът може да се преобрази в ангел на светлината. С какво ще ме увериш в достоверността на Твоите думи?“. Тогава Света Богородица му казала: „Удари с жезъла си тази скала и ще познаеш Коя Съм Аз, Която говоря с тебе. И запомни – завинаги ставам Икономка на твоята лавра“. Атанасий ударил с жезъла си в скалата – от това скалата затрещяла и се разпукала като от гръмотевица, и от пукнатината на разцепилата се скала потекла вода. Уплашен, Атанасий се обърнал да се поклони на Светата Пречиста, но Тя вече била изчезнала. Той се върнала в своята лавра и още повече се удивил, като намерил всички хамбари препълнени с жито. Ето повторение на великите чудеса, с които се потвърждават древните чудеса, и чрез които вярващите укрепват своята вяра.
БЕСЕДА за трезвението на ума
Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри (I Петр. 1: 13).
Умът, братя, е водач на душата и съветник на душата. Бог е дал на животните само душа[1], затова не е им дал свобода, тях Той ръководи със Своя ум. Бог е дал на човека душа и ум, а с ума и свобода. Умът и свободата са неразделни. Затова са несъществени всички философски бръщолевения за това, че човекът наистина има ум, но няма свобода. Защото от всекидневния опит е ясно, че свободата е неразделен спътник на ума. Но както човек няма съвършен ум, тъй няма и съвършена свобода, и в определена степен е под надзора и Божието ръководство. Единствено Бог има съвършен ум и съвършена свобода, а ние сме само образ и подобие (лика и прилика) на Божия ум и свобода. Ние имаме достатъчно ум, за да можем да разберем волята Божия, и достатъчно свобода, за да можем да решим дали да изпълняваме Божията воля. Когато умът изгуби самостоятелната си ръководна сила над душата, в душата настъпва многоначалие, което значи объркване, хаос и гибел. Какво означават думите на апостола: препашете чреслата на ума си, бидейки бодри? Значат – не позволявайте на своя ум да фантазира, а го съсредоточете в размисъл за Божия закон. И още – не позволявайте на своя ум да злоупотребява с богодадената му свобода за сурване на душата в робство на тялото, света и дявола, а го приковете към Христа като на кръст, та душата да възкръсне в Христа. И още значат – оградете своя ум от всякакви самоволни мечтания, от които той се опива и пада в плен на дявола, а го дръжте препасан в дълбините на своето сърце, където да бодърства с молитва и да се очиства с плач. С една дума, това означава – упражнявайте ума си да не злоупотребява със своята свобода за похулване на Бога, а да умъртвява страстите на душата.
О, Господи Иисусе, Ум Божий и Премъдрост Божия, помогни ни да впрегнем ума си, та да мисли само за онова, което е от Тебе, и Което е Твое, та мъдро да ръководи душата към спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Да се разбира – живот (бел. прев.).
http://www.misioner.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЮЛИ
Разсъждение
Ако целият ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърдят, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целият твой живот е напоен с пот и сълзи за достигане на правдата и истината, радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. „Както хората знаят – казва св. Нил Сорски, – каква тежест може да носи конят, каква магарето, каква камилата, и според това ги товарят – според техните сили; както грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени – как Бог не ще да знае на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.“
БЕСЕДА за спасението на душата като завършек на вярата
Краят на вашата вяра – спасението на душите (I Петр. 1: 9).
Какъв е завършекът на вярата, братя? Спасението на душата. Каква е целта на вярата? Спасението на душата. Какъв е плодът на вярата? Спасението на душата. Ние, значи, не сме във вярата заради вярата, а вярваме заради спасението на нашите души. Никой не пътува заради пътя, а заради някого, или заради нещо, което го очаква в края на пътя. Никой не хвърля въже във водата, в която някой се дави, заради въжето, а заради удавника – за да го спаси. И вярата Бог ни я е дал като път, в края на който пътниците ще получат спасение за своите души. Като въже Бог е подал вярата на нас, давещите се в тъмните води на греха, невежеството и порока, та с помощта на вярата да спасим душите си. Това е предназначението на вярата. Който знае каква е цената на човешката душа и какво означава спасение на душата, той трябва да признае, че на този свят няма нищо по-потребно и по-полезно от вярата. Търговецът, който носи в глинено гърне скъпоценен камък, грижливо и внимателно съхранява гърнето, крие го и го бди над него. Дали заради гърнето търговецът полага толкова труд и грижа? Не заради гърнето, а заради скъпоценния камък, който е в гърнето. Целият ни земен живот е като глинено гърне, в което е скрита една неизплатима скъпоценност. Тази скъпоценност е нашата душа. Гърнето е евтино, ала скъпоценността си е скъпоценност. Трябва да имате вяра: първо – в скъпоценността на човешките души; второ – в бъдещата светлина и живот на душата в Царството Божие; трето – в живия Бог, който очаква да му върнем душата, която Той ни е дал; четвърто – във възможността душата да погине в този свят. Който има пред очи това, четвъртото, той ще знае да пази душата си, и още ще знае, че спасението на душата е краят на неговия път и целта на неговото вярване, плодът на неговия живот, смисълът на неговото пребиваване на земята и оправдание на неговите страдания. Ние вярваме заради спасението на нашите души. Който има истинска вяра, трябва да знае, че вярата е заради спасението на душата. Който мисли, че неговата вяра служи за нещо друго, а не за спасение на неговата душа, нито има истинска вяра, нито познава скъпоценността на своята душа.
О, Господи преблагий, Ти Си ни дал светла и победоносна вяра, Ти я укрепи и запази в нас, та непосрамени да застанем с чисти и светли души пред Твоя Съд. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
КАЛЕНДАР
4/ 17 ЮЛИ
Св. мчн. цар Николай II, царицы Александра, княз Алекси́й, княгини Олга, Татяна, Мария и Анастаси́я и св.прав. Евге́ний, лекар (1918).
Свт. Андре́й Критски (740)
Прп. Ма́рта Антиохийска, майка на св. Симеон Дивногорец (551)
Прп. Андре́й Рубльов (XV)
Блгв. кн. Андре́й Боголюбски (1174)
Прп. Евфти́мий (1507)
Мч. Теодо́та и мц. Теодо́тии (108)
Сщмч. Тео́дор, епископ Киринейски (310)
Сщмч. Са́ва, епископа Горнокарловацки (1941)
Сщмч. Дими́трий Казански 1942).
Икона на св. Богородица Галатска
Св. Донат, епископ на Либия
Св. мчнц. Киприя, Ароя и Лучия
Свщмчн. Теофил II
Прп. Менигнос
Св. Асклипия
Св. Михаил Хониaт
https://azbyka.ru/days/saint/5240/6045/2280/6321/6088/5806/6136/group
http://www.pravoslavieto.com/life/07.03_sv_Jakint.htm - БГ.
https://offnews.bg/tcarkoven-kalendar/sv-machenik-iakint-sv-anatolij-kostantinopolski-214651.html - БГ.
Руски източници:
https://azbyka.ru/days/sv-andrej-kritskij-svjatitel
https://azbyka.ru/days/sv-marfa-antiohijskaja
https://azbyka.ru/days/sv-andrej-rublev
https://azbyka.ru/days/sv-evgenij-botkin-vrach-strastoterpec
https://azbyka.ru/days/sv-andrej-bogoljubskij
https://azbyka.ru/days/sv-evfimij-suzdalskij
https://azbyka.ru/days/saint/4486/6121/group
https://azbyka.ru/days/sv-feodor-kirinejskij
https://azbyka.ru/days/sv-savva-trlaich
https://azbyka.ru/days/sv-dimitrij-kazanskij-presviter
https://azbyka.ru/days/ikona-galatskaja
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/559
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/560
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/561
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/562
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/563
http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - 511 стр.
Сръбски източници:
https://svetosavlje.org/zitija-svetih-8/5/
https://svetosavlje.org/dan-prologa/4-jul-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-17/
ПО ТЕХНИТЕ МОЛИТВИ, ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, ПОМИЛУЙ И СПАСИ НАС. АМИН.
КАЛЕНДАР
3/16 ЮЛИ
Мч. Иаки́нт Римски (108)
Перенасяне мощите на свт. Фили́п, митрополит Московски и на цяла Русия, чудотворец (1652)
Прпп. Анато́лий Печерски от Близките пещери (XII) и Анато́лий Печерски, затворник (XIII)
Блгвв. кнн. Васи́лий и Константин Ярославски (XIII)
Свт. Васи́лии, епископ Рязански(1295)
Прпп. Иоа́н и Ло́нгин Яренгски (1544–1545)
Блж. Иоа́н (1589)
Прп. Никоди́м Кожеезерски (1640)
Мчч. Диоми́д, Евла́мпий, Асклипиодо́т и мц. Голинду́хия (II)
Мчч. Мо́кий (Мокиан) и Марк (IV)
Прп. Алекса́ндър (ок. 430)
Свт. Анато́лий, патриарх Константинополски (458).
Сщмч. Анто́ний (Бистров), архиепископ Архангелски(1931)
Сщмч. Силвестър, архиепископ Омски
Икона на св. Богородица Млекопитателница
Св. новомчн. Герасим
Преп. Исаия Отшелник
http://www.pravoslavieto.com/life/07.03_sv_Jakint.htm - БГ.
Руски източници:
https://azbyka.ru/days/sv-iakinf-rimskij-muchenik
https://azbyka.ru/days/sv-filipp-II-moskovskij-i-vseja-rusi
https://azbyka.ru/days/saint/4388/5342/group
https://azbyka.ru/days/sv-vasilij-vsevolodovich-jaroslavskij
https://azbyka.ru/days/sv-vasilij-rjazanskij
https://azbyka.ru/days/saint/4732/2241/group
https://azbyka.ru/days/sv-ioann-moskovskij
https://azbyka.ru/days/sv-nikodim-kozheezerskij
https://azbyka.ru/days/saint/5538/1357/4516/5985/group
https://azbyka.ru/days/saint/5538/1357/4516/5985/group
https://azbyka.ru/days/saint/5257/5386/group
https://azbyka.ru/days/sv-aleksandr-konstantinopolskij-pervonachalnik
https://azbyka.ru/days/sv-aleksandr-konstantinopolskij-pervonachalnik
https://azbyka.ru/days/sv-antonij-bystrov
https://azbyka.ru/days/sv-silvestr-olshevskij
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/556
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/557
https://azbyka.ru/otechnik/Dmitrij_Rostovskij/zhitija-svjatykh/558
http://pstgu.ru/download/1183108544.tom_3.pdf - 505 стр.
Сръбски източници:
https://svetosavlje.org/zitija-svetih-8/4/
https://svetosavlje.org/dan-prologa/3-jul-po-julijanskom-kalendaru/2018-07-16/
ПО ТЕХНИТЕ МОЛИТВИ, ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, ПОМИЛУЙ И СПАСИ НАС. АМИН.
ДО ЕДИН МЛАД СВЕЩЕНИК: ЗА НАЙ-ДОБРОТО ОБЩЕСТВО
Не се страхувай, не си сам. Сам е онзи, който не познава Бога, дори да има за приятели всички хора. Такъв човек и сред най-многобройното общество ще казва, както и сега казват някои: „Скучно ми е. Не знам какво да правя със себе си - всичко ми е страшно скучно!" Това са празни души, в които няма Бог - черупки без сърцевина, пепел без огън. А ти не си сам, защото си с Бога и Бог е с теб. Чуй какво казва великият Павел, апостолът на вселената, който веднъж бил изоставен от всички: „Никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Но Господ застана пред мене и ме укрепи”. Виж каква надежда в Живия Бог е имал той. „Господ ще ме избави и от всяко зло нещо и ще ме запази за Своето небесно царство” (2 Тим. 4:16-18). Виждаш ли как светло е мислел и говорел Христовият раб Павел в онези първоначални дни, когато в целия свят все още не е бил издигнат нито един християнски храм и не е имало нито един християнски владетел! А днес цялата земя е украсена с християнски храмове и християните наброяват стотици милиони.
И така, не скърби заради самотата си във вашето населено място. Ако се чувстваш като в пустиня, както пишеш, знай, че мнозина са се спасили в пустинята. Но всички тези Божии пустинници са се въздигали до великото общество на Бога и Божиите ангели. В противен случай не биха могли да понесат пустинния живот. Между тях е имало такива, които в продължение на петдесет години не са виждали човешко лице и пак не са казвали: самотни сме! скучно ни е! Защото Бог е бил с тях и те - с Бога. Без всичко и без всеки е възможно да се живее, само не и без Бога. Това е тяхното свидетелство, което те са оставили на Църквата като свое скъпоценно наследство.
Не е известно обаче някога безбожник да е преживявал петдесет години в пустинята в пълна самота. Безбожник не е в състояние да направи това. Скучно му е дори и сред хората, а без тях - убийствено и непоносимо скучно. Той търси хора, за да ги жили с жилото на своето безбожие и да се храни от тяхната болка. А кого би могъл да жили в пустинята освен себе си? И от чия болка би могъл да се храни освен от своята?
Затова постоянно мислено се възнасяй в духовните висини, където обитава Онзи, с Когото е по-мило и по-сладко да се общува, отколкото с когото и да било на земята. На Него служи; с Него дружи; на Него кади; с Него се услаждай; с Него разговаряй; за Него говори и Него обичай - обичай Го от цялотото си сърце и с всичката си сила, и с всичкия си разум. И заради твоята любов Той ще намери начин да отвори очите и сърцата на твоите съседи и да вдъхне в тях жива вяра в Себе Си, подобна на твоята. Тогава вече няма сам, както досега, да пееш слава на Бога, а заедно с цял един хор.
Господ да ти даде мир и здраве!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ЮЛИ
Разсъждение
Любовта е всесилна. Тя може, между останалото, да облекчи и съдбата на умрелите грешници. Православната Църква решително потвърждава това и настоява за умрелите да се четат молитви и да се раздава милостиня. Пребогата във всичко, от духовния си опит Църквата знае, че молитвите и милостинята за умрелите им помагат в другия свят. Света Атанасия игуминия (12 април) преди смъртта си завещала на своите сестри всеки ден, в продължение на 40 дена след смъртта ѝ, да слагат трапеза за сиромасите и бедняците. Нейната заповед сестрите изпълнявали само 10 дена и престанали. Тогава светицата се явила на сестрите, придружавана от два ангела, и им казала: „Защо сте престъпили заповедта ми? Да знаете, че милостинята и молитвата на свещеника за душите на умрелите в продължение на 40 дена умилостивяват Бога. Ако душите на умрелите са грешни, чрез това те получават прошка на греховете от Бога, а ако са безгрешни, тогава добрината за тях служи за спасение на самите добротворци“. Разбира се, става дума за милостиня и молитва, свързани с голяма любов към душата на умрелите. Такива милостиня и молитва наистина помагат.
БЕСЕДА за радостта от вярата в Христос
Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост (I Петр. 1: 8).
Това са думи на свети апостол Петър. Той е видял Господа и Го е обичал. Той е виждал Господа и е вярвал в Него. Точно затова хвали любовта на онези, които не са видели Господа, и вярата на онези, които не са го гледали със собствените си очи. Сам Господ е казал: Блажени, които не са видели, и са повярвали (Иоан 20: 29 ). Блазе на онези, които не са видели Господа, както го е виждал апостолът, ала все пак Го обичат с апостолска любов. Блазе на онези, които не са гледали Господа, както го е гледал апостолът, ала все пак имат вярват в Него с апостолска вяра! О, братя мои, ако не виждаме Господа, ние виждаме Неговото дело, което е осветило цялата човешка история от край до край и е разкрило духовното значение на всяка поднебесна твар. Ако Господа не виждаме – виждаме Неговата свята Църква, съзидана върху Неговата пречиста Кръв от многобройните светии, праведници и безчислените души, кръстени в Неговото име през вековете и във вековете. Ако не гледаме Господа лице в лице, както са Го гледали апостолите, ние вярваме, че Той е между нас с Тялото и Кръвта, с които ние по Негова заповед се причастяваме, и причастявайки се, се радваме с неизказана радост. Жив е Господ, братя, близо е Господ! Това е нашата непоколебима вяра и това е огнена искра, която разгаря сърцата ни в пламъка на любовта към Господа – живия и близкия. Като знаем, че Господ, нашият Сътворител, от любов слязъл на земята и се явил като човек заради нас, и като знаем, че Той бил умъртвен, и се явил жив, какви по-здрави основи трябват за нашата вяра и какво по-силно оправдание на нашата любов [е необходимо]? Жив е Господ, братя, близо е Господ. До ден-днешен. Той се явява на много праведни души, които Му служат с търпение.
О, Господи живий, Ти бе мъртъв и оживя – съживи в нас, до последния ни дъх, вярата и любовта, та чрез вярата и любовта да се удостоим, като Твоите свети апостоли, да видим Тебе лице в лице. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
НЕДЕЛЯ ПРЕДИ БОГОЯВЛЕНИЕ
ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ИОАН ПРЕДТЕЧА
Марк. 1: 1 – 18, Зач. 1
Няма истинска мъдрост без любов, нито пък истинска любов без мъдрост. Мъдрост без любов е змийска мъдрост, себична и отровна, а любов без мъдрост е пороен облак [тогава], когато изсъхналата земя очаква благ дъждец.
Колко неизмерима е Божията мъдрост! И нищо не е така неизмеримо като Божията любов! Колко велики са Божията мъдрост и Божията любов е показано в сътворената природа! Но това е само сянката на онези мъдрост и любов, показани от Бога чрез Господ Иисус Христос в делото на човешкото спасение. Какви мъдрост и любов са показани при първото творение! Но това е сътворена мъдрост, дадена на нещо, което я е нямало, любов, дадена на някого, който я е нямал. А мъдростта, показана при новото творение, е мъдрост за излекуване на тежко болния, и любовта при новото творение е любов на саможертвата.
Още веднъж и още два пъти, и още много пъти прочетете Евангелието на нашия Спасител – Иисус Христос, и се напийте с неизказаната Божия мъдрост и с Божията любов. И ще почувствате двойно и дори много повече подобреното здраве на душата, силата на душата, радостта и живота. Господ дойде в света, за да го излекува и да го възкреси от мъртвите. Как дойде? Дойде като войвода, пред Когото и след Когото върви войска. Небесна войска се събира навсякъде около Него. Може би очаквате да видите царски син в коприна и порфира, а то – Младенец, роден в пещера за овце и положен във волски ясли!
Може би очаквате да видите генерал, пред чиято врата има гора от щикове, която да защитава неговия живот от подло предателство и неприятелско нападение. А то – невъоръжен и безобиден Отрок, за Когото, веднага след раждането Му, тръгнали на лов земните царе и големци като на лов за елени.
Може би сте очаквали да видите цар в порфира, препускащ в златна колесница и заобиколен от светли благородници? А то – обикновен труженик, неизвестен и непознат, който върви дълго пеша по каменистия път, по прашни друмища и по трънливи пътеки, тръгнал от Назарет [и стигнал] чак до устието на Иордан, за да преклони Своята глава под ръката на Иоан Кръстител и да Се кръсти, както и другите хора.
Питате: „Къде са Неговите войски?“. Тук са, около Него, пред Него и зад Него. Тук е сияйното ангелско войнство, което в Христа вижда своя Войвода и Цар. То би желало да го носи или качи на херувимски колесници, но Той не иска – и само Той знае защо не иска, Той и Неговият Отец, и Дух Свети. Ангелската войска би желала да Го облече в слънце и украси със звезди, и да Го препаше с дъгата, но Той не иска – и само Той знае защо не иска. Ангелите биха желали с тръби да възвестят за Неговото пришествие; желали биха изведнъж, със своето могъщество и сила, да отворят очите на всички човеци по земята, за да прогледнат и познаят своя Господ; желаели ангелите и могли да дадат език на дървото и камъка, на водата и въздуха, та цялата природа да Го посрещне с възклицание: Осанна! Осанна! Ала Той не иска – и само Той знае защо не иска.
Сега и ние знаем защо не искал. Цялата слава Той има във вечността. Но сега се спуснал в мрежата на времето, в тъмницата на греха и смъртта, където безчислените Негови братя плачат и ридаят, обезумели от греха, и изтляват от смъртта. Той влиза във вражеския лагер, преоблечен като пленник, подобно на всички останали пленници, стъпва внимателно и мъдро, та да улови и върже надзирателите в този лагер, а Своите пленени братя да освободи и въздигне в Царството на Бога и безсмъртните ангели.
За Него тези ангелски войски винаги били видими, а за другите хора те само от време на време проблясвали като редки слънчеви лъчи през облак. В Неговия живот имало три най-важни начала. Едното е ознаменувано с Неговото зачатие и Рождество, второто е Кръщението и третото е Възкресението. Първото начало означава Неговото пришествие в света, второто – Неговата проповед с открити слова и явни чудеса (защото Той и като дете е проповядвал и правил чудеса, но това е било тайно, без думи и невидимо), и третото – основаването на Неговото безсмъртно Царство. При първото и последното събитие ангелите станали видими за останалите хора. А при второто начало, т.е. при Неговото кръщение, се разкрила самата Света Троица. Но и второто начало не е било без появата на ангел. Явил се един ангел и това не бил безплътен ангел, а човек по име Иоан, син на първосвещеник Захария и жена му Елисавета. Той не бил ангел като другите ангели, но бил наречен ангел от пророка. Ето, Аз пращам Ангела Си и той ще приготви пътя пред Мене (Малах. 3: 1), казва пророкът.
С това пророчество започва своето Евангелие свети евангелист Марк. И това е една умилителна тайна. Всеки евангелист започва с някакво особено въведение. Евангелист Иоан започва с вечността. Матей започва от Авраам, Лука – от земното Рождество на Спасителя, а Марк – от кръщението на Иордан. Защо всички евангелисти не започват по еднакъв начин? Но кажете ми – къде е това единствено начало на Иисуса Христа? Трудно е да се проследи произходът на една мъртва вещ, а колко по-трудно е на жив човек, а камо ли на Жизнодавеца, от Когото започва живота. Всъщност, всеки от нас има четири начала, достъпни, било за ума ни или за нашите възприятия. Първото наше начало е в Бога, второто – в нашите прародители, третото – в нашите родители, а четвъртото – във времето, в което започваме да осъществяваме най-активна дейност в този свят. Но в Христос има и още едно, пето начало по отношение на тебе, както и към всекиго от нас. А именно: Иисус Христос, Синът Божий и Неговото Евангелие започват за тебе тогава, когато Той възкръсне в твоето сърце и [в твоя] ум като единствен твой Спасител. Тогава, когато Той престане да бъде в тебе само като златно кандило, напълнено с елей, но негорящо; а когато се запали и започне да осветява цялото твое същество. Тогава, когато Той стане за тебе хлеб насущний, без който не можеш да прекараш и един ден; тогава, когато Той стане за тебе по-голяма ценност в цялата вселена – от всички блага, от сродниците и приятелите, и по-скъп дори и от твоя земен живот. Тогава за тебе ще започне истинското начало в Иисуса Христа. Тогава ще можеш да разбереш и останалите четири начала, споменати от четиримата евангелисти.
Евангелист Марк захваща своето Евангелие с началото на обществената Христова проповед и открита дейност в света. И веднага посочва пророчеството на пророк Малахия за Иоан Предтеча като ангела, който върви пред лицето на Господа.
Защо и пророкът и евангелистът наричат Иоана ангел, когато той не бил ангел, а човек? Първо, защото Иоан със своя живот се бил уподобил на небесен ангел, и с това, от всички смъртни човеци, най-много се доближил до ангелския живот. Второ – за това, та ти да се научиш, че целта на Христовите дела на земята била от хората да направи ангели, от смъртните, грешни и поробени от [падналото] естество хора да сътвори безсмъртни и свободни от естеството същества, като светите ангели на небесата. Как чрез това свети Иоан се е уподобил на ангел? Първо – чрез своето послушание към Бога; второ – със своята свобода от света, и трето – с пренебрежението си за своя телесен живот. Първото е фундамент на всичко, второто е производно на първото, а третото – на второто.
Ангелите са абсолютно послушни на Бога. На тях постоянно и непосредствено се откриват неизказаните тайни на Божията мъдрост, сила и любов, и тяхното послушание към своя Творец не е от принуда, а от радост и смирение. И свети Иоан бил абсолютно послушен на Бога още от самото си детство. Роден от престарели родители, той още в ранно детство останал сираче и Бог му станал единственият родител, единственият заслон и единствената любов. Неговият отец бил първосвещеник, та от това Иоановото богопознание можело да е било по-голямо. Неговотo зачатие в утробата на стара безплодна майка, чрез силата и волята Божия, нямало как да му е неизвестно. Щом като евангелист Лука можел да знае чудната история на Иоановото зачатие, още повече тя е трябвало да бъде известна и на и самия Иоан. Той знаел, че Божи ангел е известил за неговото раждане, па познавал и пророческите слова на ангела: Той ще бъде велик пред Господа… и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си… и ще върви пред Него (пред Иисуса) в духа и силата на Илия. Всичко това било написано незаличимо в сърцето на малкия Иоан като изсечено върху каменни скрижали. В най-ранно детство Бог му открил главната линия на неговия живот и на него трябвало да му е ясно какво му предстои да прави и как да прекара живота си. Той веднага се оттеглил в пустинята (Лк.1: 80), та денонощно с духа си да приема волята Божия. На него не му било потребно да го учи някой от хората, защото Онзи, от когото хората получили своето най-полезно познание и го предали един другиму, Той непосредствено общувал с него, и Сам, непосредствено, му откривал Своята воля. Отдалечен от света, свети Иоан напълно се предал на Бога като небесните ангели. Като ангелите и той пиел мъдрост, сила и любов направо от Праизвора. Затуй пророкът го нарича ангел.
Освен това, Иоан бил подобен на ангел и по своята независимост от света и хората. За него светът бил прах, който понякога зеленеел, понякога почернявал, но винаги си оставал прах. За него хората били заблудено стадо, което е изгубило от очи своя пастир. Какво са светът и човекът пред всеприсъстващата сила на живия Бог? Какво са тяхната сила, тяхната хвала и тяхната заплаха? Каквото е воден мехур в дълбокото море. Никакво добро не може светът да даде на човека, ако не го заеме от Бога, нито някаква вреда светът може да нанесе на човека при присъствието на Бога и без Божието допущение. Защо тогава да раболепничиш пред света? Какво да очакваш от заелите и длъжниците на Бога? Защо да се боиш от света, когато целият свят живее в страх и диша страх? Затова Иоан бил като ангел Божий – ни най-малко не бил свързан със света, ни най-малко не се страхувал от света. Затова Иоан безстрашно вика против грешните иерусалимски велможи, пред които другите се кланяли като пред идоли: Рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? (Лк. 3: 7). Упреква и Ирод зарад всичко, що бе лошо направил (3: 19). Иоан не се съобразява с никого, освен с единия жив Бог и Неговата свята воля. Бог не прави разлика между хората нито по облекло, нито по чест, нито по ученост, нито по богатство, нито по възраст – той ги различава само по състоянието на техните души. Неговите очи не гледат хората в плът, а голите човешки души, които за другите очи се крият под маската на телата. Такава свобода от света и хората имат само Божиите ангели. Затова пророкът нарича Иоан ангел.
Освен това, Иоан се уподобил на ангел и с пренебрежението си към своя телесен живот. Ангелите не са в плът като хората, ала и те имат сияйната одежда на своята личност, която може да се нарече небесно тяло (I Коринт. 15: 40). Ангелите са напълно безгрижни за тялото си. Тях не ги тормози грижата какво ще ядат, нито какво ще пият, нито с какво ще се облекат. Служейки Богу, те знаят, че Бог ще ги храни, пои и облича. Кой е този стопанин на земята, който оставя своите верни слуги да гладуват и да ходят голи? Къде-къде Бог повече се грижи за Своите верни слуги. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Ние сме заобиколени повече от Бога, отколкото от въздуха и светлината. Той познава нашето същество и Той знае нашите потребности. И Той всекидневно задоволява нашите потребности. Защо всички хора не могат да видят това? Защо тогава има слаба реколта и глад? Защо Бог допуска това? Защото Бог има да храни не само нашето тяло, но и нашата душа. А опитът показва, че понякога телесният глад е храна за душата. Най-очевидното доказателство за това е постът. Постоянно ситото тяло обикновено показва постоянно гладна душа. Който пости, храни душата си. Колкото повече човек свиква да пости, то толкова по-малко се грижи за своето тяло и увеличава радостта за душата си. Тук само думите и само слушането не помагат; това е ясно от само себе си, когато човек го опита и практикува в живота си.
Както всички свети човеци не живеели с книжна мъдрост, а с реалната действителност, тъй живял и свети Иоан. Той се научил да не се грижи за плътта си не чрез четене на книги и слушане на мъдреци, които казват, но не показват, а пребивавайки в нестяжание. Той опитал и видял, че човек може да живее не само без онези храни, за които толкова се грижи, но и без хляб. А Иоан… ядеше акриди и див мед[1]. Той не употребявал вино, нито каквато и да е силна напитка. А не се и споменава да се е оплаквал от глад и жажда. Него не го хранили акридите и дивият мед, а силата Божия, Която се давала на верния и послушен служител чрез акридите и дивия мед. Хляб ангелски яде човек (Пс.77: 25). Така обикновено е с верните и послушните, докато неверните и непослушните, покрай разкошната кухня, трябва да поддържат и голяма аптека. Защото чрез разкошните храни и питиета неверните и непослушните не доставят храна за тялото и душата си, а тежест, гняв и болести. А Иоан не се грижел за подслон и дрехи. Подслон му била пустинята, покрита от небесния свод, а дрехата му била от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си. Тъй и Илия бил препасан с кожен пояс, което означава умъртвяване на страстите и готовност за изпълнение на волята Божия. Ами обувките? Ами шапката? От продължителното ходене бос краката от само себе си стават обувки. И от продължителното ходене гологлав под звездния свод главата става по-удобна звездна корона от тясната вълнена или изработена от треви шапка. Повече Иоан гледал на своята душа като на облечена в слънчевите ризи на небесните ангели, а не в тленната плът[2] и вероятно, като апостол Павел и много други светии, често не е знаел с тяло ли, или без тяло е (II Коринт. 12: 3). Почивал и спял под ведрото небе или в някоя от многобройните пещери в задиорданската пустиня. Но защо да се грижел за това, когато душата му почивала под Царската закрила на небесния Творец? Отровни ехидни и гладни лъвове били неговите съседи. Но той не се боял от тях, знаейки, че над него бди всевиждащото Око. И защо да се плаши от тях, като знаел, че те не могат да навредят на душата му? А своята същност той виждал в душата си, а не в своето тяло. Хората, които виждат себе си единствено в своето тяло, се борят за своето тяло, търсят удобства за плътта и се грижат за плътта. Свети Иоан бил свободен от всички грижи за тялото. Цялата му грижа била за неговата душа, а Божията воля – единственият закон и господар на душата му. В това той се уподобил на небесните ангели. Затова пророкът го нарича ангел. Но има и друго пророчество за свети Иоан. Великият пророк Исаия го нарича: Гласът на викащия в пустинята говори: Пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог. Докато онова, първото пророчество се отнася повече към личния характер на свети Иоан, това второто се отнася повече към характера на неговото служение, на неговата мисия. Какво ще бъде неговото служение? Да бъде глас в пустиня, който ще напомня на хората да приготвят пътя за Господа. Под пустиня се разбира на първо място задиорданската пустиня, откъдето силният Христов Предтеча затръбил пред човечеството тревога: Покайте сe! Ето гнева Господен! Секирата лежи вече при корена на дърветата! Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън! Иде по-силният от мене, Лопатата Му е в ръката Му! Той ще очисти гумното Си и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън! Покайте се!
Под пустиня се разбира и цялото човечество, и цялата история на човечеството, които били изсъхнали като от суша. Предтечата е първата лястовица на новата пролет. Но той не е пролетното Слънце, нито пролетният аромат, нито пролетната песен – той е само тръбач, който събужда заспалите от продължителен зимен сън. Той е само благовестникът на пролетта, а пролетта е сам Христос Господ. Под пустиня се разбира и старата човешка душа, отделена от Бога и потънала в смъртна тъмнина като поройна река в пясъчна пустиня. Свети Иоан е съвестта, която издига реката към Слънцето, а Слънцето е Христос. Съвестта е предтеча на любовта, както Иоан на Христа.
Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. Как? Изповядайте се и се покайте. Направете ги и двете без отлагане, защото Господ идва. Той ще почука на вратата на всяка душа. Който се изповяда и покае, той ще държи вратата на душата си отворена и Господ ще влезе и ще му дари вечен живот. Ако не се изповяда и покае, той ще държи вратата на душата си затворена и ръждясала от греха. И Господ ще мине покрай него. Но зад Него идват секирата и огънят, както пред него върви пролетта със слънцето, аромата и песента. Пътищата Господни и Неговите пътеки са човешките души; неравностите по тях – това са греховете и беззаконията.
Какво означава Пригответе пътя на Господа, пророк Исаия обяснява и с тези думи: Всякой дол да се изпълни и всяка планина и хълм да се снишат (Исаия 40: 4). Тоест, всичко онова, което смятате за ниско и слабо, вдигнете високо, а всичко онова, което смятате за високо и мощно, снишете надолу. Или с други думи: Бога сте смятали за ниска долина, макар Той да е най-голямата височина; а материалния свят сте смятали за най-голяма височина, докато той е низина и подножие на Божиите нозе. Грехът е обърнал всичко наопаки. Отхвърлете греха и светът пак ще се изправи. Затова се изповядайте и се покайте, кръстете се с покайно кръщение за опрощаване на греховете.
Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете. Защо Иоан е Христов Предтеча? Дали само за това, че той се явил на света няколко месеца преди Христа? Не, а и заради проповедта и своите дела, с които той подготвял хората да посрещнат Христа. Цялата негова проповед е призив към хората за покаяние. Цялото негово дело е покайно кръщение за опрощаване на греховете. Покаянието, което проповядва Иоан, предхожда изповядането на греховете; след кръщението, извършвано от Иоан, следва опрощаването на греховете. Изповедта, покаянието и кръщението с вода извършва сам Иоан, но опрощението на греховете не е по неговата сила. Само Христос може да прощава греховете. Сам Иоан признал и казал това: Аз ви кръщавам с вода… Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън (Лк. 3: 16). С това той признал, че със своето кръщение само подготвя хората за Христовото кръщение. Неговото кръщение е само голямо знамение, а истинско е кръщението Христово, с което човек се освобождава от греховете и става нова твар, и се осиновява от Бога, и се зачислява между пълноправните граждани на Небесното Царство.
Пустинният пророк Иоан познавал до най-голяма дълбина човешкото естество, всички негови слабости, склонността му към зло и непостоянство. Той го опознал през тридесетгодишния си усамотен живот в пустинята. Чрез себе си опознал целия свят и всичко, което става и може да стане в света. Неговата победоносна борба със самия себе си му дала едно неизчерпаемо познание за човешкото естество. Затова той застава пред хората със свободата на победител. Неговото знание не е от книга, а от първа ръка, от Бога, чрез собствен опит. Затова неговата проповед носи чисто прагматичен характер. Той не вярва на човешките думи. Даже след като един човек искрено се покайвал и изповядвал, и искрено проявявал своето покаяние за сторените грехове, Иоан пак не му вярвал. Защото Иоан познава слабостта и непостоянството на човешката природа. Знае това и силно настоява каещите се да потвърдят своите думи с дела. От продължителното грешене грехът станал навик на човека. Сега трябвало добродетелта да се превърне в навик на човека, а това можело да стане само с продължително упражняване в добродетелите. „Времето подхранват и добрият навик, и лошият, както дървата – огъня“[3]. Затова Иоан се съмнява и като вижда покаянието на каещите се, им казва: Сторете, прочее, плод достоен за покаяние (Лк. 3: 8). А на гордите иерусалимски фарисеи, садукеи и книжници, които се гордеели със своето потекло от праотеца Авраам, Иоан рекъл: И не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму (Мат. 3: 9). Греховната мисъл и греховните думи, казани вътре в себе си са първото скрито зло в човека, от което после извира явно зло. Какво помага декларираното покаяние, ако човек продължава в себе си да таи и изрича зло?
Лошата мисъл и лошото говорене в себе си не са само мисъл и думи, но и лоши дела, даже и преди да се проявят във външно лошо дело. Змията, в чиито зъби има отрова, е отровна змия, независимо от това дали е ухапала или не; и когато не хапе, тя си остава отровна змия, а не безобиден гълъб. Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму – има повече значения. Първото е, че Бог наистина е могъщ, та от камъните да направи за Себе Си хора, каквито желае. Затова Иоан посочва на народните първенци от Иерусалим простия каещ се народ, когото те презирали като мъртъв и неодялан камък. От този прост народ Бог ще издигне за Себе си апостоли, евангелисти, светители и герои над героите, а народните първенци, които блестят със земен, нетраен и измамен блясък, Бог ще отхвърли, ако не принесат плод, достоен за покаяние. Второ – и от езичниците, покланящи се на мъртви камъни и дървета, Бог може да направи Свои служители. Напразно израилските „мъдреци“ се отвращават от тях като от нещо мръсно и недостойно за небето и земята. Ако същите тези „мъдреци“ не покажат на дело, че са деца Авраамови, подобни на праведния и Богу верен Авраам, Бог, от езичниците, както те правели за себе си богове от камъните, ще направи за Себе си Свои служители. И накрая, нека „мъдреците“ на този свят да не се гордеят със своите познания на земните закони и Божия закон, докато сърцата им са твърди като камък. Наистина, докато сърцата им са твърди като камък, техният ум, препълнен с разнообразни знания, ще ги води направо във вечния огън. Те били привикнали да ценят само знанието, но пренебрегнали сърцата си; нещо повече – те даже се гордеели с коравосърдечието си. Но Бог може от сърцето да направи отправен пункт на човешкото спасение; от сърцето, а не от ума, както е казал Господ чрез проророците: Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът (Иезк. 36: 26). А натрупаното знание не могло да смекчи сърцата им. Но Бог може със Своята благодат да смекчи сърцата на истински каещите се, както огънят – восъка, и тогава, с топлината и светлината на сърцата, ще се освети с всички потребни знания и умът на верните. Тъй Иоан учи безсърдечните иерусалимски „мъдреци“ – на дело да покажат искреността на своето покаяние. А най-голямото дело, което те, горделивците и презиращите другите хора, могат да сторят, е да отхвърлят своите горди мисли и слова в себе си, че са чеда Авраамови.
От другите човеци Иоан изисква различни плодове на покаяние, а именно: Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото (Лк. 3: 11). Иоан знаел, че тези каещи се са отровени от лошите привички и имайки две дрехи, отнемат и трета, и че имащите храна не я разделят със сиромасите, а трупат все повече и повече. Затова сега ги упътва към нови нрави – да правят милостиня, да помагат на бедните, като дават и разделят, та така да разширят своето тясно сърце и да почувстват братството на хората и отчеството на Бога, в които ще ги въведе в пълнота, чрез кръщението с Дух Светий и с огън, По-Силният от Иоан.
На митарите пък, Иоан препоръчва друг път на покаяние, подходящ за техните лоши навици – да не взимат от народа повече от това, което законът иска. Митарите били бирници, прекупвачи на данъци, които се обогатявали с прекомерни и незаконни вземания от народа. Този навик тъй бил вкоренен в тях, че те се гордеели с неправедното богатство, както иерусалимските „мъдреци“ със своята „мъдрост“, стъпила на неправда. С какво те можели да засвидетелстват своето покаяние, ако не се откажели от този лош навик и със спазването на закона? Затова мъдрият Иоан им посочва лекарство според болестта им.
Какво пък Иоан съветва войниците? Никого не притеснявайте, не клеветете и задоволявайте се с вашите заплати (Лк. 3: 4). Отново – според болестта и лекарството. Въоръженият човек е склонен да върши насилие. Самото оръжие го подтиква към това. За да извърши насилие, той трябва привидно да го оправдае, както пред своята съвест, така и пред света; оттам – за въоръжения човек, който върши насилие, е свойствено да клевети другите и да се оплаква от малка заплата. За да има от покаянието на войниците трайна полза, те трябва да се откажат от лошите си навици, а именно – от насилието, от клеветенето и оплакването от малките заплати. Всичко това, което свети Иоан препоръчва като плодове на покаянието, не е достатъчно за спасение на душата от греха, но е достатъчно да удостои хората да застанат пред Христа. Задачата на Предтечата се състояла в това, да затръби тревога, та хората да се очистят, доколкото е възможно, и да се удостоят да застанат пред лицето на Спасителя.
Като виждали страшния пророк, при когото идва Иерусалим и цяла Иудея, и като слушали от него необикновените възгласи и заплахи за секирата и огъня, хората го питали: Кой си ти? „Да не би да си Христос, когото светът очаква?“.
– Не съм аз Христос – отговорил Иоан.
– Илия ли си ти?
– Не съм.
– Кой си?
– Аз съм глас на викащия в пустинята; оправете пътя Господен (Иоан 1: 20 – 23).
Иоан смирено признава и изповяда: Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
Христос дошъл да научи хората на забравеното смирение и на загубеното послушание. Той ни дал пример със Своето смирение и Своето послушание към Небесния Отец. И Неговият предтеча ни учи със своя пример и послушание – със своя пример на безгрешно смирение и послушание към Христа.
Хората, които нямат смирение и послушание, нямат мъдрост и любов. А който не ги притежава, няма Бога. А който няма Бога, той няма и себе си, и като че не съществува: тъма и смъртна сянка.
Ако някой между нас каже: „Христос е твърде висок пример за мене, аз не мога да се уподобя на Него“ – ето, пред него е Иоан Предтеча, който, като човек, е по-близо до смъртните хора. Нека се вгледа в смирението и послушанието на Иоан. Ала, уви, когато някой не иска да върши добро, той винаги намира повод за бягство от доброто. А който иска светлина за своето тъжно съществувание на земята, той с радост ще я открие в звездата на Иоан Кръстител. Блажен е, защото тази звезда като звездата, която довела мъдреците от Изтока във Витлеем, ще го доведе до най-сияйното Слънце – Господ Иисус Христос, Който е единствената песен за ангелите и единственото спасение за човеците – вчера, днес и утре. Затова Нему слава и хвала, с Отца и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Акридите, по твърдението на св. Отци, били растение, наричано мелагра. Дивият мед е мед от диви пчели, които обитавали хралупите и пукнатините на скалите (бел. авт.).
[2] Подвижниците, изтощавайки своето тяло, изтощавали греха; трудейки се да бъдат безплътни, те изтощавали смъртното с безсмъртно. Св. Григорий Богослов (бел. авт.).
[3] Петър Дамаски (бел. авт.).
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ЮЛИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Всяко нещо[1], с което хората се хвалят като достижение на своя разум, всъщност им е открито от Божия промисъл; и всяко открито нещо има две свои предназначения, едното е материално, а другото духовно. Часовникът е един прекрасен уред; ала той не е предназначен само да ни показва времето през деня и нощта, а да ни напомня и за смъртта. Това е неговото духовно предназначение. Когато едната стрелка отброи секундите и минутите, а другата застане на кръгъл час, часовникът бие. Тъй и часовникът на нашия живот отмерва, когато се отброят дните, месеците и годините на живота ни. Затова св. Тихон Задонски съветва всеки християнин да размишлява – 1) че времето на нашия живот непрекъснато отминава; 2) че е невъзможно да върнем изминалото време; 3) че миналото и бъдещето време не е в наша власт, а само това, в което живеем; 4) че края на нашия живот е неизвестен, и заради това, всеки ден, всеки час, и всяка минута, трябва да сме готови за смъртта; 5) че заради това, трябва да пребиваваме в непрестанно покаяние; 6) че заради това, трябва, всеки миг да бъдем в покаяние и разположение на духа, каквото искаме да имаме в смъртния си час.
БЕСЕДА за изпитанията на нашата вяра
Та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос (I Петр. 1, 7)
Нашата вяра, братя е изпитвана по-често отколкото люлеената от вятъра тръстика. Изпитанията са като вятъра; слабата вяра се прекършва, силната става още по-силна. Изпитанията са и като огън, в който сламата изгаря, а златото се пречистя. Нашата вяра се изпитва от човешките мъдрувания и предположения. Това са твърде силни ветрове. Но ние можем да ги преодоляваме, ако пазим Божиите заповеди, и ако срещу тези ветрове поставим учението на Христовата вяра. Освен това, нашата вяра се изпитва от страха и срама; страха от хората, които гонят вярата, и срама от хората около нас, които презират вярата. И това са силни ветрове, които трябва да преодолеем, ако искаме да останем живи. Как да ги преодолеем?
Със страха от Бога, който трябва да е по-силен в душите ни от страха от хората; и срама от апостолите, светителите и мъчениците, които не се срамували от своята вяра пред царете, князете, и мъдреците на този свят.
Освен това, нашата вяра се изпитва и от страданията и бедите. Те са огън, в който нашата вяра или ще изгори като слама, или ще се кали като нагрято желязо. Това изпитание ще преодолеем като си спомняме за Разпнатия за нас на Кръста Христос, и толкова хилядите страдалци за вярата, които с търпението си победили и са излезли от огъня като злато, което през вековете сияе между ангелите и между човеците.
Нашата вяра се изпитва и от смъртта, от смъртта на нашите роднини и приятели, и въобще от смъртта на хората. Това е лют огън, в който много са изгорили своята вяра. Не е ли смъртта край на всичко? Не е, вярвай, че тя е начало на всичко, ново начало на истинския живот. Вярвай в Христовото Възкресение, вярвай в задгробния живот, вярвай в общото възкресение и Страшния Съд.
О, Господи благий, укрепи вярата в нас и ни помилуй. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – уред, приспособление
