Разсъждение

Протестантите са отрекли [възможността на] Бога да чудотвори чрез материалните вещи. Те мислили да одухотворят християнската вяра, а всъщност точно с това са я осиромашили и изопачили. Те отрекли действието на Божията сила чрез иконите, чрез мощите на светиите, чрез кръста, а в края на краищата, някои от тях и чрез Причастието. Ако продължат последователно по този пагубен път, те трябва да отрекат и чудесата, станали с живото Тяло на Господа, защото и Неговото Тяло е било материално; също така и чудесата чрез възлагането на ръцете на апостолите и светиите, защото и техните ръце са материални, а да не говорим за Моисеевия жезъл, за ризата и пояса на Пресвета Богородица, за убруса на апостол Павел и т.н. С това свое отрицание протестантите са в противоречие с цялата древна Църква. Ето едно от хилядите и хиляди доказателства, че Бог действа и чрез вещите, особено пък когато иска да прослави Своите светии. В Александрия бил издигнат висок стълб със статуята на цар Теодосий в монашеска дреха и монашески посох в ръка, за спомен на царската победа, която царят, облечен в расото на св. Сенуфий и с неговия посох в ръка, удържал над неприятелите. Когато Бог пожелае, тогава и едно расо на светия побеждава силната войска на неверниците. Кой ще посмее да ограничи действията и начините на действие на силата на всесилния Бог?

БЕСЕДА за светоста

По примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки (I Петр. 1: 15).

Светостта, братя, е добродетел, която обхваща всички останали добродетели. Затова светецът, братя, е човек, украсен с всички добродетели. Ако човек е само молитвеник, а не е милосърден, не може да се нарече свят. Или ако някой търпи, ала без вяра и надежда, не се причислява към светиите. И ако някой е твърде милосърден, но е без вяра в Бога – наистина такъв не се брои между светиите. Светецът е съвършен човек, такъв, какъвто е бил Адам в Рая; или още по-добре – такъв, какъвто е бил Новият Адам, Господ Иисус Христос. Той е Светец над светците. Той е Сеяч на светостта на земята и Възпитател на светиите в историята. Той и нас е призовал в достойнството на светиите. Той ни е показал пример за истински Светец. Той е Прототип на светец, както и Праобраз на човека. Истинският човек, братя, не е нещо друго освен светец. Светец и човек – това е едно и също. Той ни е показал какво значи да си човек и какво значи да си светец. А Неговият апостол Петър ни заповяда: Бъдете свети във всички постъпки! Светецът не е светец за едно нещо в живота си, а за целия си живот. Във всяко дело и дори малко трябва да сме свети, та да се причислим към светиите, т.е. хора по Прототипа на Светеца, Праобраза на Човека – Господ Иисус Христос.

Всесвети Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Никой не е глупав, освен онзи, който не може да види и признае своите грехове и чуждите добродетели. Онзи, които вижда само чуждите недостатъци и ги критикува, Златоуст сравнява с муха,  която каца върху чужда рана (не за да я излекува, а за да я разяде повече и да я отрови). „Бог тук ни е наложил епитимия“, това са думи на блажени Теофил Киевски (+ 1853). Онзи, който осъзнава и усеща, че е под епитимия, се потапя в мълчание и размишлява за своя собствен грях, заради който е под епитимия. Този,  същият блажен казал още: „Оплаквай и греховете на своите ближни – без това нито едно човешко създание няма да се спаси“. Да оплачеш или да разкриваш – как е написано, сине мой? При блажени Теофил е написано – оплачи, а при сатаната – разкрий. А за себе си този Теофил преди смъртта си завещал на братята: „Спомняйте си за смрадния Теофил!“. Това е завещанието на най-святото човешко същество в Киев през 1853 г.

БЕСЕДА за надеждното укритие

Който се надява Господу, ще бъде в безопасност ( Пртч. Сол. 29: 25).

Праведникът е в даденото от Господа укритие, в надеждно укритие. Вода няма да го залее, нито потоп ще го потопи. Потопът не потопил Ной, защото за Ной Господ е бил надеждна защита. Но има, братя, един потоп, по-страшен от водния потоп – това е потопът на страстите. Когато страстите се разгорят, когато задимят и зачернеят, когато навсякъде изпуснат своята смрад – къде ще побегне човек и кой ще го спаси? Единствено под Божията ръка, само в Божието укритие, в надеждното укритие. Потопът на страстите се устремил към Давид, но той побягнал и се скрил под Господнята десница, в надеждното укритие се спасил от огъня, от дима и смрадта на гонещите го страсти. От нито един потоп човек не може да [ни] спаси – спасява само Бог. Господ е Господар на облаците и спасява от страстите. Той наистина е надеждно укритие. Да прибягваме към Него и се приютяваме в скута Му. Псето се държи като лъв пред просяка, а пред господарските нозете – като празна торба.

Всевишни Господи, Който седиш на висок престол, За нас Ти Си надеждно прибежище. Творецо наш, бъди милостив към нас, подай ни ръка, та да стигнем до Твоето убежище. Спаси ни от буйните води, с които ни залива потопа. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

6/19 септември

6/19 октомври

ИСТОРИЯ

Aрапетската или Арабска икона на Божията Майка е сред най-древните икони, но е известна само с името си. Няма достоверни сведения за мястото и времето на нейното явяване, а само догадки и предположения. Някои отнасят явяването и прославлението на иконата към началото на IV век, по-точно към 301 г.  Според други източници явяването и се свързва с по-ранно време - I век, и конкретно с времето по кето св. апостол Тома е разпространявал светлината на евангелското учение в Индия. Още едно от имената на иконата е "О Всепетая Мати".

Разсъждение

Покаянието е необходимо за християнина до последния му дъх. „Разгледай и ще видиш – казва св. Марк Подвижник, – че тайната на благочестието при Божиите угодници е осъществена чрез покаянието.“ Покаяние до смъртния час! Случило се такова нещо – на умиране стар постник и известен духовник извикал свещеника да го причaсти. По пътя към свещеника се присъединил един разбойник и пожелал да види как умира светият човек. Светият старец спокойно приел Причастието и спокойно се поразговорил със свещеника. Тогава разбойникът заплакал и казал: „Блазе ти! Ах, с каква ли смърт ще се удостоя аз?“. Светият старец (изведнъж се възгордял) отговорил: „Бъди и ти като мене, па и за тебе ще бъде както за мене!“. Разбойникът се върнал по пътя си, плачейки и нареждайки сам над себе си. След това паднал и умрял. Тогава хората видели как един иродиев плаче над светия старец, а играе и пее над разбойника. Когато го попитали за значението на това, той отговорил: „С гордостта си той погуби всичките си заслуги; с покаянието пък този [разбойник] обра всички плодове“.

БЕСЕДА за страха на безбожника

Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв (Пртч. Сол. 28: 1).

Безбожниците се плашат и от сянката; сянката от дърветата им се струва като войска. Когато нещо прошумоли, безбожникът си мисли – отмъстител дохожда! Трептенето на листа чува като звънтенето на верига; гласът на птиците му се струва като глас на ловец, който преследва дивеч; на тревата гледа като на издайник на своето злодеяние; на водата като на свидетел против него; на слънцето като на съдия; на звездите като на присмехулници. О, братя мои, колко лъжи се раждат от страха! Защото страхът е от греха, греха от дявола, а дяволът е баща на всички лъжи. Страхът е първият плод на греха. Когато Адам съгрешил, той се скрил от Божието лице. И когато Бог го повикал, той казал: Чух гласа Ти в рая и ме достраша (Бит. 3: 10). Преди греха Адам не познавал страха; нито се криел от Божието лице, а напротив, винаги тичал да срещне Бога. А като съгрешил, се изплашил! А праведникът е смел като лъв. Без грях, без страх. Без грях и без немощи. Безгрешните са силни, твърде силни, безгрешните са храбри – твърде храбри. Праведниците са силни и безстрашни. Такива са праведниците – но само праведниците.

О, Господи безгрешни, спаси ни от безполезния страх, но преди това ни запази от греха – родителя на [всеки страх] страха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

„Който иска да отклони от себе си бъдещи беди, трябва с радост да изтърпи сегашните“ – е казал Марк Подвижник. За голяма беда хората смятат клеветата; и са малко онези, които търпят тази беда без ропот, прекрасни плодове на претърпяната напаст! Напастта се допуска върху нас за добра духовна търговия, а ние пропускаме сгодата и оставаме на пазара без полза. Виж, и Атанасий, и Василий, и Златоуст, и Макарий, и Сисой, и хиляди други последователи от оклеветените, били най-оклеветени. Но Бог, Който всичко устройва за нашето спасение, тъй е устроил, та от тръните на клеветата да изникнат ухайните рози на славата за всички оклеветени заради Неговото Име. Ако не би бил оклеветен, нима Стефан щял да види небето отворено и славата Божия на небето? И клеветата върху целомъдрения Иосиф –  не послужила ли за неговата още по-голяма слава?

БЕСЕДА за днешния и утрешния ден

Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден (Пртч. Сол. 27: 1).

Да не се хвалим, братя, с онова, що не е в наша власт. Времената и годините Господ е поставил под Своя власт и Той разполага с тях. Само Бог знае дали утре ще бъдем между живите или мъртвите. Някои са умрели в навечерието на венчавката си; някои пък са слезли в гроба в навечерието на коронясването им с царската корона. Тогава, значи, никой да не казва: „Утре ще бъде най-щастливият ми ден в живота – утре сключвам брак!“. Или: „Утре ще сложа царската корона!“. Или: „Утре отивам на голяма гощавка!“. Или: „Утре ще получа голяма печалба!“. О, нека никой да не говори за утрешното щастие. Виж, още тази нощ, може душата ти да излезе от тялото и сутринта да се окажеш обкръжен от черните демони на митарствата! Още тази нощ човек може да се раздели от сродници и приятели, от богатството и честта, от слънцето и звездите, и да се окаже в съвсем непознато общество, на непознато място и на неочакван съд. Вместо да се хвалим с утрешния ден, по-добре да се молим Богу да ни даде „хлеб наш насущний“ и днес. Може днешният ден да ни е последен на земята. Затова е добре да прекараме този ден в покаяние за всички минали на земята дни, отколкото напразно да фантазираме за утрешния ден – ден, който за нас може и да не настъпи. Безсмисленото фантазиране за утрешния ден не може да ни донесе нищо добро, докато покаянието с плач, за един ден, може да ни спаси от вечния огън.

Господи праведни, изгори нашата безумна суета. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Една от разликите между красноречивата елинска философия и християнската вяра е тази, че елинската философия може с ясни думи да се изложи и с четене да се усвои, докато християнската вяра не може да се обясни само с ясни думи, нито пък, още по-малко, само с четене да се усвои. При изложението на християнската вяра е необходим и примерът на проповедника, а за разбирането и усвояването е необходимо освен четенето, и упражнението на читателя. Когато патриарх Фотий прочел словото на  Марк Подвижник за духовния живот, открил известна неяснота при написаното, за която той мъдро отбелязва, че „не произлиза от „неясно изложение, а от това, че изложеното по-добре се разбира посредством опита (отколкото от думите) и не може да бъде обяснено само с думи… И това – добавя великият патриарх – не е случай само в тази беседа, нито само единствено при този мъж, а при всички,  които са се потрудили да изложат подвижническите закони, страстите и упътванията, които по-добре се разбират от самото дело (опит).

БЕСЕДА против злорадството

Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да не се весели, кога се той препъне (Пртч. Сол. 24: 17).

Човек е, не се радвай на неговото падение. Брат ти е, нека сърцето ти да не се весели, когато пропадне. Бог го е сътворил за живот и Бог не се радва на неговото падение. И ти не се радвай на онова, за което Бог скърби. Когато човек пропадне, Бог губи; нима ти трябва да се радваш за загубата на твоя Творец, на твоя Родител? Нима когато ангелите плачат, ти ще се веселиш? Когато твоят неприятел падне, моли се Богу за него, Бог да го спаси, и благодари на Бога, че не си паднал ти. От един и същи материал сте и ти, и той, като две гърнета от ръцете на грънчаря. Ако едното гърне се е счупило, трябва ли второто да се смее и радва? Виж, малкото камъче, което е счупило онова гърне, чака само някоя ръка да го вдигне и да разбие и това гърне. От един и същи материал са и двете гърнета и малкото камъче може да строши стотина гърнета. Когато се изгуби една овца, трябва ли останалото стадо да се радва? Не, не трябва да се радва. Защото, погледни, пастирът оставя стадото и разтревожен тръгва да търси изгубената овца. Затова не се радвай, когато твоят неприятел падне, защото нито твоят Пастир и негов – Господ Иисус Христос, не се радва на неговото падение.

О, Господи Иисусе Христе, Пастирю добрий, изрини злорадството от нашите сърца и вместо него насади в сърцата ни съжаление и братолюбие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                         

ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ЧИСТОТАТА НА УМА

Мат. 6: 22 – 23,  Зач. 18

От всички хора на земята най-голяма отговорност пред Бога носи човекът, който се нарича християнин. Защото на християнина Бог е дал най-много и най-много ще иска от него. На народите, които са се отдалечили от първоначалното Божие откровение, Бог е оставил природата и разума – природата като книга и разума като водач по тази книга. Но за християните, освен природата и разума, е възстановено първоначалното Божие откровение и им е дадено, чрез Господ Иисус Христос, ново откровение на истината. Освен това, християните имат и Църквата, която е пазител, тълкувател и водач и на двете откровения. И най-накрая – християните имат силата на Светия Дух, Който още от основаването на Църквата я оживотворява, учи и ръководи. И тъй, докато нехристияните имат един - единствен талант – разума, който ги води и учи от книгата на природата, то християните имат пет таланта – разума, древното откровение, новото откровение, Църквата и силата на Светия Дух. Когато нехристияните пристъпя към природата, за да я четат и тълкуват, пред тях свети само една свещ – разумът; когато евреите пристъпя към природата, за да я четат и тълкуват, пред тях светят две свещи – на разума и на древното откровение; а когато християните пристъпят към природата, за да я четат и тълкуват, пред тях светят пет свещи – разумът, древното откровение, новото откровение, Църквата и силата на Светия Дух. Кой трябва, значи, да вижда по-добре и по-ясно да чете – човекът с едната свещ или човекът с две свещи, или човекът с пет свещи? Без съмнение е, че всеки от тях знае да чете по малко, а още по-сигурно е, че човекът с пет свещи ще може да вижда по-надалеч и по-ясно да чете от първите двама. Но както, когато онзи, който при пет свещи има пет пъти по-силна светлина, като угаси всичките пет свещи, тогава остава в по-голяма тъмнина от оногова, който ходи при светлината на една свещ и тя, единствената,  угасне. Защото, когато една и съща тъмнина покрие очите на двама човека, по-тъмно става пред очите на онзи, който от по-силната светлина е попаднал в тъмнината. Но и този, който се движи с една - единствена свещ, т.е. с чист и непомрачен разум, може да излезе от мрачната долина на живота и да влезе във великата Божия светлина. Но къде - къде това е по-лесно за онези, пред които свети светилник с пет свещи! И ако тези, които ходят с една свещ, па се отклонят от пътя и се изгубят в тъмнината, са неизвиняеми (Рим. 1: 20), какво оправдание ще имат пред Бога онези, на които Бог е дал в ръцете пет свещи и въпреки това са кривнали от пътя и са се изгубили в тъмнината? Наистина, от всички хора на земята, най-голяма отговорност пред Бога носи човекът, който се нарича християнин.

       В днешното четиво на Своето Евангелие Господ Иисус ни открива простите и ясни истини, с които, така да се каже, всекидневно сме заобиколени и не ги виждаме; тъй прости и ясни истини, та и човек с една-единствена свещ – с дадения от Бога чист разум – да види и признае.

       Господ казва така: Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. Очите са прозорец на тялото, чрез който то познава светлината, приема светлината и разпознава всичко в светлината. Ако този прозорец бъде зазидан, каква ужасна тъмница става тялото! Очите са водач на тялото. Докато този водач внимателно води напред, тялото се движи правилно и не се отклонява от пътя: краката вървят както трябва, ръцете работят както трябва и всеки член на тялото изпълнява своето предназначение както трябва. Но ако водачът се заблуди в тъмнина, в каква ли пък тъмнина ще се окаже воденият! Ако очите угаснат и престанат да светят на тялото, каква безумна грамада ще представлява тялото! Тогава за него се затварят всички пътища, краката не тръгват наникъде, или не вървят където трябва; ръцете не правят нищо, или правят каквото не трябва; всеки член на тялото върши своето предназначение както не трябва. Краката се тътрят и с тътрене се опитват да заменят угасналото зрение; ръцете опипват и с опипване се стремят да заменят угасналото зрение; ухото по-внимателно слуша и с по-внимателното слушане се старае да замени зрението. Но всичко е напразно, водените не могат да заменят своя водач. Настъпват хаос и объркване. Без очи човешкото тяло наистина се превръща в една непрогледна тъмница. 

       Вътрешният смисъл на тези думи се открива сам по себе си след следващото изречение, което гласи: Ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? Не е казано „светлината върху тебе“, или „пред тебе“, а в „в тебе“. С това Господ насочва цялата представа за окото и тялото към вътрешния човек, към ума и душата. Защото окото е аналогия на ума, а тялото – аналогия на душата. В Свещеното Писание често се говори за зрение на ума и за заслепеност на ума. Апостол Павел пожелава на ефесяни Бог да просвети очите на сърцето[1] ви (1: 18). А Псалмопевецът моли Бога: Отвори очите ми и ще видя чудесата на Твоя закон (Пслм. 118: 18), мислейки за умното око и вътрешното зрение, с които единствено може да се види Божият Закон. Умът е око на цялата душа. Умът е прозорец на душата към Бога. Докато умът е чист, светъл и отворен за Бога, дотогава върху цялата душа се излива небесна светлина, мислите правилно се въздигат към Бога; всички чувства на нашите сърца се сливат в любов към Бога и Неговия Закон, всички желания[2], всички копнежи, всички дела на нашата душа са светли, здрави и насочени към служение на Бога. Както осветено поле, по което пасе стадото и пастирите са радостни, и в което вълците, поради светлината, не смеят да навлязат! Чак когато слънцето залезе и падне тъмнината, вълците се решават да слязат в полето и да търсят плячка. Осветена от чистия и здрав ум, нашата душа е свободна от дивите зверове на порока и страстите, които я нападат само тогава, когато я покрие тъмнината на болния ум.[3] Когато умът е чист, всичко в душата на човека е чисто и тогава целият човек е чист. А за чистия човек всичко е чисто (Тит. 1: 15). Но няма съмнение, че във всеки човек, покрай най-голямата чистотата, има и нечистота. Но човекът с чист ум не ще да гледа нечистотата. Той насочва своя ум, цялата душа, само към онова, що е чисто, както вътре в човека, така и във външния свят. И като насочва своя ум само към онова, което е чисто, човек все повече богатее с чистота. Колкото повече нашият ум се задържа върху Господа Иисуса Христа, като съвършена чистота и светлина, то той, а чрез него – и сърцето, и душата стават все по-чисти, осветени, лъчезарни и прозорливи.

       Но когато умът се отдели от Бога, откаже се от Бога, или похули Бога, тогава светилникът на душата угасва; тогава прозорецът на стаята е зазидан и водачът на душата се е подхлъзнал от пътя и е паднал в яма.[4] Колко ли тъмнина настава тогава в душата! Тогава настава лутане, тъпчене и опипване на сляпо ту по един, ту по друг път. Една моментална мисъл блясва като магическа искра и се представя като водач на душата, но бързо угасва и предава водителството на едно мигновено чувство, което отново се сменя с други чувства или други мисли, или с един, втори, трети копнеж, докато накрая човек падне в тъмнината на отчаянието. Изнемощялата и помрачена душа тогава се оставя напълно на водачеството на тялото, което е само тъмнина и слепота без светлината на душата. И тялото става водач. И слепецът започва да води слепец, докато и двамата безусловно паднат в ямата.

       Горните Христови слова още се отнасят и за родителите и учителите, за народните водачи и за свещениците на Божията Църква. Родителите са като очи за своите деца, също така и учителите за своите ученици, тъй и водачите за своя народ. Ако тези, които вървят отпред, не виждат къде отиват, още по-малко ще видят онези, които вървят след тях. Ако родителите блуждаят по пътищата, как децата ще намерят истинския път? Ако учителите изговарят лъжи, как учениците ще узнаят истината? Ако народните водачи са безбожници, как народът ще бъде благочестив? Ако Божиите свещеници са нечисти, как вярващите ще бъдат чисти? Тогава върху всички тях ще се изпълнят пророческите слова, които безброй пъти са се изпълнявали в еврейския народ: С очи ще гледате и няма да видите (Мат. 13: 14; срв. Иоан 9: 39). Т.е. ще гледате с телесните си очи духовните неща и събития и няма да ги видите, защото телесните очи виждат онова, що е материално, ала духовното око, или умът, вижда онова, що е духовно. Но ако с нещо духовният взор на ума е заслепен, всичко, което е духовно на небето и на земята, остава за вас невидимо и непознато, защото гледате само с телесните си очи. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно (I Коринт. 2: 14).

       Чуйте какво още казва Апостол Павел: А ние имаме ум Христов ((I Коринт. 2: 16). Блазе на онзи от нас, който може да каже за себе си, че има ум Христов! Блазе на онзи, който е отхвърлил своя смъртен, колеблив плътски ум, и го е заменил със здравия Христов разум! Той целият ще бъде изпълнен с неизказана светлина и целият този свят ще го види потопен в една голяма светлина, както Моисей [видял] къпината в пламъци. Той с лекота ще премине през долината на този живот, защото пътят му ще бъде осветен от най-големия светилник, от най-виждащите очи, от най-чистия ум. Защото Господ казва: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака (Иоан 8: 12).  Христос е нашата светлина. Христос е окото на нашия живот. Който иска да познае живота и да види пътя към истинския живот, той трябва да гледа през това око. Всяко друго око, повече или по-малко, е повредено, затъмнено и замърсено и като очила увеличава, или умалява, или приближава, или отдалечава предметите. Само през Христовото око всичко – и на небето, и на земята, и в човека, и в тварите, се вижда както си е. Затова и най-голяма отговорност пред Бога ще имат онези, на които е дадено всичко да гледат през Христовото око, а не гледат.

       Никой не може да слугува на двама господари – казва Христос по-нататък, – защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. Може ли двете колела на колата да се въртят напред, a двете назад? Може ли човек с едното око да гледа на изток, а с другото на запад?[5] Или единият крак да крачи надясно, а другият на ляво? Не може. Така също не може да се върви към Бога и да се остане в прегръдките на света. Не може човек да служи на Бога и на греха, защото или ще намрази Бога, а ще обикне греха, и обратното – Бога ще обикне, а ще намрази греха. За да подчертае тази истина още повече, Господ я повтаря, само че с други думи: Или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Ако един човек е привързан към Бога, не може да е привързан към Божиите врагове. А любовта към този свят е вражда против Бога. Бог иска от нас цялото ни сърце и затова ни предлага в пълнота Своята помощ и всички Свои дарове. Защото очите Господни обгледват цялата земя, за да помагат на ония, чието сърце е напълно предадено Нему (II Пар. 16: 9), напълно – т.е. чисто и освободено от вярата в света, от надеждата на света, от любовта към света, а е изпълнено с вяра, надежда и любов, единствено към живия и безсмъртен Господ. Който се стреми към Господа, той наистина трябва да чувства презрение към всичко смъртно и измамно, към каквато и да е тленна наслада и привързаност към света. И обратно, който напълно се е предал в обятията на измамните надежди и обещания на този свят, той напълно ще изостави и презре Бога. Но недейте се лъга: Бог поругаван не бива (Гал. 6: 7). Защото, който се отрече от Бога, и Бог ще се отрече от него, и Бог ще Си остане Бог, а той ще бъде заличен от книгата на живота и в двата свята. Затова бъди постоянен в предаността към Бога и не раздвоявай сърцето си, а като си сложил ръка върху плуга в Господнята нива, не се обръщай назад. И щом веднъж си започнал да бягаш от содомската поквара на света, не обръщай поглед назад, да не се вкамениш като Лотовата жена, и да не можеш да мръднеш ни напред, ни назад. И като веднъж си успял да се спасиш от черния египетски фараон, не пожелавай повече да се върнеш под негово робство, макар на пътя ти към спасението да застанат препятствия като морето, пустинята, глада, жаждата и безчислени врагове. Господ винаги върви пред онези, които се спасяват от пожара на греховния огън, и им отваря път и през морето и през пустинята, и през гъстите редове на враговете.

Не можете да служите на Бога и на мамона. Господ отново иска да затвърди тази първа мисъл: Никой не може да слугува на двама господари. Т.е. на двама господари, които мислят противоположно, желаят противоположното, искат противоположното. Праведният Авраам служил на трима господари (Бит. 18: 2), но тези трима господари били всъщност един и по дух един. И ние можем да служим на тридесет Божии ангели или на триста Божии светии, но те не са тридесет, нито триста господари, че даже и двама господари не са, а един-единствен: това е Божията войска на светлината, истината и правдата, която е подвластна на един - единствен Господар – Бога. Да не мислим, значи, че не можем да послужим на двама добри и свети човеци. Затова Господ обяснява своята мисъл, показвайки, че Той мисли за двама противоположни господари, които нямат нищо общо помежду си, и са като денят и нощта. Бог и мамонът – това са двама противоположни господари, на които можем да се предадем в служба: на Бога – за спасение и живот, а на мамона – за гибел и смърт. Мамон означава богатство. Това е финикийска дума. Разказва се, че финикийците били идолопоклонници и имали една статуя, която се наричала така и на която се кланяли като на божество на богатството. Защо Господ употребил чуждестранна дума за онова, което е противоположно на Бога? За да покаже Своето дълбоко презрение към обожаването на богатството и служението и робуването на богатството. Защото корен на всички злини е сребролюбието (I Тим. 6: 10). Сребролюбие означава не само страстната любов към среброто, а към всяко излишно и душепогубващо богатство. Господ можел да каже: „Не можете да служите на Бога и на лъжата, защото Бог е истина“. Също така, Той можел да каже: „Не можете да служите на Бога и на грабителството, защото Бог е милост; нито на Бога и на блудството, защото Бог е чистота; нито на Бога и на завистта, защото Бог е същинската любов; нито на Бога и на който и да е грях, защото Бог е безгрешен и противник на греха“. Защо Господ е посочил служението на богатството като противоположно на служението Богу? Защото служението на богатството ражда, причинява и прави възможни всички останали грехове и пороци. Който се прилепи с цялото си сърце към земното богатство, той не ще може да се въздържи нито от лъжи, нито от кражби, нито от грабежи, нито от клетвопрестъпления, та чак и от убийства само за да запази и увеличи своето богатство. Нито пък ще може да се въздържи от завист и омраза  към онези, които са по-богати от него. Освен това, богатството лесно ще му отвори вратите на всички останали грехове и пороци – пиянство, комар, блуд, прелюбодейство и всякакво безчинство. А като види, че хората, заради богатството, му се кланят и се боят от него, той ще престане да се бои от Бога и да се кланя на Бога; ще гледа с презрение на Божия Закон и на Църквата Божия, и бързо ще стане краен богохулник и богоотрицател. Ето, значи, защо Господ се спрял точно върху служението на богатството – или мамона, демона на богатството – като на служение, което най-много се противопоставя на служението Богу. Служението на богатството води човека към робуването му и съвсем умъртвява човешката душа.[6] При друг случай Господ казал: Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Светът е Божий и Божий ще остане, а богаташът, като умре, ще загуби и света, и душата си[7], та на Божия Съд ще бъде по-беден от най-бедните аргати и наемници в този живот. Затова казвам ви – говори Господ по-нататък, – не се грижете за душата си – какво да ядете и да пиете, ни за тялото си – какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната и тялото от облеклото?

Затова казвам ви. Защо? Защото богатството е много опасно за душата. Защото служението на мамона ви пречи да служите на Бога. Защото желая вие да бъдете господари на целия свят и на всички твари, за което и Бог е предназначил човека при сътворението, а не да бъдете слуги на своите слуги и роби на своите роби. Затова нека да не ви гнети тежка грижа за ядене, пиене и облекло. По-трудно е да се сътвори тяло, отколкото то да бъде нахранено и облечено. Бог, Който е направил по-трудното, ще направи и по-лесното. Вашият Отец знае от какво имате нужда. Неговото око непрестанно бди над вас и Неговата преизпълнена десница непрестанно се протяга към вас. Не виждаме ли, на всички страни около себе си, как Творецът храни, пои и облича всяко Свое творение? Той храни мравките в прахта; Той храни зверовете в планините; Той храни рибите във водите. Когато застудее, Той праща лястовичките и жеравите по топлите краища, където ги храни през зимата. Той намира леговище на мечката, дето да презимува. Той напоява дърветата и тревите, горите и ливадите. Той оросява всички растения и цветя. Има ли творение на земята, което Бог да е сътворил и оставил необлечено и голо? Ако не Той, кой облича лъва и тигъра, вълка и лисицата? Кой уши дрехите на пауна и на гарвана и кой направи бронята на костенурката и люспите на рибите? Ако не Той, кой даде вълната на овцете и козината на козите, и четината на свинете, и космите на вола, и гривата на коня? Кой, ако не Той, е ушил крилата на пеперудата и плаща на стършела, и ризата на всяка буболечка, която се крие между тревите и листата? Кой облича всяко дърво с кора и кой така е украсил царевицата? Кой изприда и изтъкава дреха на цветето в ливадата – такава дреха, каквато нито един земен цар не е носил? Господ, живият Господ, Който ги е сътворил. И нима Господ ще гледа на  човека само като на доведено дете между Своите творения? Нима Онзи, Който храни, пои и облича дивите зверове в горите и тревата в полето, и буболечките между тревите – нима Той може да остави най-славното Свое творение – човека – гладен, жаден, и гол?

Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират. Е, кой ги храни? Вашият Отец Небесен ги храни. Не е казано техният Отец, а вашият Отец. За тях Бог е само Творец, а за вас той е нещо повече – Той е Ваш Отец. Защото вие сте много по-ценни от тях. С тези думи Христос изтъква несравнимото достойнство на човека над останалите творения. Не сте ли вие много по-ценни от небесните птици? Па като сте много по-ценни, нима Бог ще нахрани своите не тъй ценни и важни творения, а ще забрави да нахрани Своето най-главно и най-драгоценно творение на света – Своите синове? В края на краищата, цялата ваша грижа за храна и питие не ще ви ползва с нищо, ако Бог не даде Своята сила на онова, което вие ядете и пиете. Защото не ви храни хлябът, а ви храни чрез хляба Божията сила; не утолява водата жаждата ви, а силата Божия чрез водата. Вие сами от себе си нищо не можете да правите: Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Т.е. кой от вас, с хиляди усилия, може да стори тъй, че тялото му да порасте с една педя повече? И кой от вас може да продължи с една педя живота си на земята? Цар Давид казва: Ето, Ти си ми дал дни колкото педя! (Пслм. 38: 6). Не умират ли и онези, които ядат и пият много, както и онези, които ядат и пият малко? Лакомниците не умират ли по-бързо от постниците? И дали онези, които ядат и пият, порастват с една педя повече от другите хора? А като не можеш със своите грижи за храна и питие  да добавиш на височината на тялото си нито една педя, нито пък можеш да продължиш живота си на земята и с педя време, зарежи излишните грижи за плътта и се предай на грижи за душата, с която, след разрушаването на тялото, ще отидеш при Бога. Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. Първо Господ посочил птиците, та с това да засрами онези, които твърде много се грижат за храната. А сега посочва още по-низшите Божии творения – цветята в полето – та с тях да засрами онези, който твърде много се грижат за облеклото. А защо Господ посочва точно криновете, а не някое друго цвете, което Бог е облякъл в не по-малко красота от криновете? Първо, защото криновете със своята белота, която символизира чистотата, се отличават от останалите цветя в полето. Тайновидецът Иоан видял Божия Син на небето като бял Агнец и пред Него голямо множество народ, народ на праведници, облечени в бели дрехи (Откр. 7: 9 – 15). И второ, защото Господ желаел да сравни красотата на това цвете с цар Соломон, за когото се говори, че предпочитал да се облича с бели дрехи. Освен това, Господ сравнява криновете със Соломон, защото Соломон бил най-богатият и най-славният цар в древността. И ето, мъдрият и богат цар Соломон, въпреки своите грижи и старания да се облече от хубаво по-хубаво, не могъл да се облече така, както Бог може да облече безсловесната трева в полето. Всички човешки грижи не могат да постигнат онова, което Бог прави със Своята сила. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! Ако и да е така красив кринът, ето, той не е нищо друго освен обикновена трева, която днес я има, а утре се изгаря с огън. О, маловерни, нима като така грижливо Бог облича неподвижната, безсловесната и немощна полска трева, вас ще остави да ходите голи? О, маловерни, запомнете, колкото повече вие се грижите за себе си, толкова по-малко Бог се грижи за вас!

Господ още веднъж напомня заповедта да не се грижим какво ще ядем, какво ще пием и с какво ще се облечем. Повтаря я, за да ни отучи от свръхмногото и излишни грижи, които помрачават нашето духовно зрение, заслепяват нашия ум и ни оставят в тъмнината на този свят, в ръцете на един зъл господар – мамона – отдалечени и отчуждени от Бога.

Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни (I Тим. 6: 8) – казва апостол Павел. Т.е. като имаме само онова, което е  най-необходимо за нас – за него Бог се грижи, – да не искаме повече от това, защото грижата за свръхмного, както и за утрешния ден, в края на краищата ще ни тласне към служба на дявола. И сам Господ ни учи да искаме с молитва от Бога само хлеб наш насущний, под което се разбира и духовен хляб, с който всъщност живеят хората. Да не търсим от Бога никакъв разкош и излишества за нашето тяло. Защото всичко това търсят езичниците. Т.е. онези, които не знаят за истинския Бог и Неговата безгранична сила и любов, нито за ценността на безсмъртната човешка душа, нито за красотата и насладите в Царството Божие и Неговата правда – те търсят повече, отколкото им е необходимо. И Бог им дава според желанието им, и не им остава длъжен с нищо, нито в този, нито в другия живот. Цялата си награда те получават тук, на земята, като птиците небесни и полските цветя. Защото цялата слава на небесните птици се съдържа в техния земен живот; и цялата красота на полските цветя е красота краткотрайна във времето. Но за Своите синове, от сътворението на света, Бог е приготвил Царството небесно и неизказаната слава в това Царство. Не е, значи, славата на човека в яденето, пиенето и облеклото. Защото ако в това е славата на човека, човекът щеше да е хиляди пъти по-добре нахранен, напоен и облечен в този живот, отколкото всички останали творения на земята, във въздуха и във водата. Но точно затова и самият цар Соломон, в своята слава, не бил облечен по-добре от полските кринове, та хората да видят, че неговата слава не е в разкошните одеяния, а в нещо по-високо и трайно; та да отвърнат своите очи и своите сърца от бързо преминаващата слава на този свят, и да поискат за себе си онази слава, която им е приготвена и обещана от Бога.

Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. Т.е. не искайте от Бога конец, когато той може да ви даде царска одежда; и не искайте падащите[8] трохи от масата на Онзи, Който желае да ви постави на Своята царска трапеза. Той е Цар, а вие сте Негови синове. Искайте онова, което прилича на царски синове; онова, което някога сте имали, и чрез греха сте изгубили. Търсете съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат. Ако се удостоите да получите най-голямото, без съмнение ще получите и най-малкото. Търсете Божието Царство, в което сам Бог седи на престола и царува (Пслм. 102: 19); Царството на благодатта и всяка правда, в Което праведниците блестят като слънце (Мат. 13: 43), и където няма ни болест, ни печал, ни въздишка, нито смърт. Не бъдете като блудния син, който, като се отделил от своя баща, пожелал да яде свинска храна, а искайте да се върнете от чужбина в дома на своя Отец небесен, където царуват правда и мир, и радост в Светаго Духа (Рим. 14: 17). И не бъдете като Исав, който за паница леща продал своето достойнство. Нима и вие ще продадете своето достойнство за паница леща, която светът ви предлага? Нека Господ по Своята милост ви опази от такъв срам и унижение. Нека Той да пази окото на вашия ум да не потъмнее и да не бъде заблудено от злия мамон със земно тление и измама. Нека Той да ви вразуми, та да бъдете като царски синове, които са изгубили царството, ала които за нищо друго не се грижат, освен за завръщане в своето царство.

На една църква в Сирия, построена от император Иустиниан, и днес стоят словата, които сам императорът заповядал да напишат: Твоето царство, Христе Боже, е царство на всички векове (Пслм. 144: 13). Да ни помогне Господ нашият копнеж за Христа да запечата тези слова в сърцата ни. Всичко друго е второстепенно и не е по-важно. Впрочем, гробът и червеите ще надживеят всички царства на земята. И когато повече няма да има ни земя, ни земни царства, тогава праведниците заедно с ангелите на небето радостно ще пеят: Твоето царство, Христе Боже, е царство на всички векове и Твоето владичество във всички родове. Затова, нека е слава и хвала, на най-благия Учител под слънцето, Христос Бог, заедно с Бог Отец и Бог Дух Светий – единосъщна и неразделна Троица, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В сръбския текст – на ума ви (бел. прев).

[2] В ориг. – намерения (бел. прев).

[3] Авва Вениамин се разболял преди смъртта си. Неговите ученици и почитатели с тъга започнали да се молят край постелята му за оздравяването му. Като чул старецът за какво се молят на Бога, им казал: „Молете се да се не разболее моят вътрешен човек; а от това тяло аз не съм видял никаква полза, докато беше здраво, нито пък сега, като е болно, усещам вреда“. Алфавитен Патерик (бел. авт.).

[4] „Не се събират облаците, без да духне вятър, нито пък се ражда страст без помисли – казва св. Марк Подвижник в Добротолюбието.  – Помислите пък са ветрове, които духат в разколебания ум, и вълнуват чувствителната и пожелателна природа на човека.“  (бел. авт.)

[5] „Както едното око не може да гледа към небето, а другото към земята, така и умът не може да съедини грижата за божественото и земното.“ Авва Исаия (бел. авт.).

[6] „Беден е онзи, който иска много; ламтенето пък предизвиква в живота ненаситна алчност. Разгорелият огън поглъща всичкото гориво и никак не може да се спре, докато не изгори всичко. Така и със сребролюбеца – може ли някой да го спре?“. Св. Василий Велики. „За сребролюбието“. (бел. авт.). 

[7] В ориг. – ще остане и без света, и без душата си (бел. прев.).

[8] В ориг. – просешки, нищожни (бел. прев.).

Разсъждение

Беззлобно търпение – това е християнското търпение; а търпението с безсилна злоба не се различава особено от отмъщението. Нашите светии са велики във всички евангелски добродетели, но особено са велики и величествени в беззлобното търпение! На нас ни изглеждат най-велики в тази добродетел, защото ние сме най-слаби в нея. Когато пустинните отци веднъж наобиколили Иоан Колов, та да чуят поучение, един завистник подметнал: „Твоят съсъд, Иоане, е пълен с отрова!“, на което незлобният Иоан веднага отвърнал: „Ти каза това, като виждаш само външното, а какво ли би казал, като видиш и вътрешното?“. А когато извели св. Киприан, еп. Картагенски, за посичане, той наредил след смъртта му да дадат на палача за неговия труд 25 жълтици.

БЕСЕДА за това, че не трябва да се завижда на грешниците

Да не ти се ревнат лошите човеци (Пртч. Сол. 24: 1).

Някой завижда ли на прокажения? Не завижда. Защо тогава някои завиждат на злите, като злото е по-тежка болест от проказата? Проказата е болест на тялото, а злото е болест на душата. Прокаженият, докато външно е болен, може вътрешно да е здрав, злият пък, може външно да е здрав, но вътрешността му е болна – сърцето му е болно. По-голяма цена има дърво, което отвън е болно, но със здрава сърцевина, отколкото дърво отвън здраво, но с гнила сърцевина. Така че проказата е по-малко зло от злото, т.е. от греха. Защото под зло Премъдрият е имал предвид греха. Лекарят завижда ли на болния? Не завижда. Нито пък праведникът завижда на грешника. Ако не знаеш дали си праведен, изпитай сърцето си; завиждаш ли на грешника? Ако завиждаш, тогава не си праведник; ако не завиждаш, тогава се радвай, праведниче Божий. Болен на болен може да завиди; болен на здрав може да завиди, ала здравият не завижда на болния. Нито пък праведникът на грешника завижда. Лекарят разбира за смъртоносната болест на своя пациент и като разбере, го съжалява, а не му завижда.

О, Господи, добър и съжалителен, изкорени завистта от сърцата ни и вкорени любовта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Защо Господ допуска върху истинската вяра нападения и страдания, докато за ересите и езичеството допуска наслаждения и спокойствие? „Защо? – пита св. Иоан Златоуст и веднага отговаря –За да проличи тяхната слабост (т.е. на ересите и езичеството), та като видиш, че и без притеснения те от само себе си се разпадат, да се убедиш в силата на вярата, която търпи беди, но и чрез своите врагове се разпространява. Ако спорим, следователно, с езичниците или с нещастните иудеи, достатъчно е да посочим за доказателство на Божествената сила на тази вяра (християнската), подлагана на безбройни нападения, но удържала победа“, даже и когато целият свят е въставал против нея. А св. Исак Сирин казва: „Чудната Божия любов към човека проличава, когато човекът е в беда, която разрушава неговата надежда. Тогава Бог показва Своята сила чрез неговото спасение. Защото човек никога не узнава силата Божия в покой и свобода“.

БЕСЕДА за това как се оправдава мързеливият

 Ленивецът казва: „лъв на улицата“ ( Пртч. Сол. 22: 13).

За да оправдае своята леност, мързеливият посочва трудностите и препятствията за всяка работа и ги преувеличава без мярка. Ако му пречи един човек, той ще каже, че цялото село му пречи; ако трепне лист, той се оправдава, че не може да свърши работата заради бурята; ако пред къщата има заек, той ще каже – лъв! Само и само да не излезе от къщата и да отложи работата. Леността е съвсем противоположна на човешката природа. Природата на човека е деятелна – тя иска той да се труди, да работи, да съзижда. Леността е верен знак за повредата на природата при даден човек. Че леността е страшен порок, е ясно от това, че един деятелен човек въобще не завижда на мързеливия, докато мързеливият завижда на работния; точно така, както трезвият човек не завижда на пияницата, докато пияницата завижда на трезвия човек.

О, Господи, Сътворителю вседеятелен, спаси ни от глупавата и порочна леност, чрез която ние се отдалечаваме от своята първосъздадена природа, от Твоя образ и подобие, Владико на всички твари! Вдъхнови ни чрез Твоя, оживотворяващ и даващ радост на всичко, Свят Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ЮНИ

Разсъждение

Когато човек започне да се упражнява в безмълвие, мълчанието му изглежда по-ниско от говоренето; но когато започне да се упражнява в безмълвие, нека знае, че мълчанието е по-високо от говоренето. Един монах казал на св. Сисой: „Аз искам да пазя сърцето си, но не мога“, на което старецът му отговорил: „Kак можем да запазим сърцето си, когато вратата на нашето сърце – езикът, е отворен?“. Веднъж попитали Харелиус, племенник Ликургов, защо неговият чичо е издал толкова малко закони. Той отговорил: „Не са необходими много закони за онези, които не говорят много“.

БЕСЕДА за сеитбата и жътвата

Който сее неправда[1], ще пожъне беда (Пртч. 22: 8).

Ако вършиш неправда, може мъката и да те заобиколи в този ден, когато вършиш неправдата, но тя [мъката] е чула гласа на неправдата и непременно ще дойде в свое време. Понякога сеитбата е сладка и понякога жътвата е горчива. Понякога сеитбата прилича на живот, но плодът и жътвата ѝ са смърт. Пази се и се поучавай от Свещеното Писание – Ева, чрез непослушанието, посяла неправда и я постигнали мъките на раждането. Каин посял неправда чрез братоубийството и го постигнали мъките на непрестанното скитане по земята. Содом и Гомор посяли неправда и пожънали мъките на страшна смърт. Синовете на Илий, първосвещеника, посяли неправда, защото вършели беззакония край ковчега на Завета, и пожънали мъки, защото трагично изгубили живота си в боя. Спомни си за Саул и за неговите беззакония и мъки. Спомни си и за Ахав, и Изабел. Спомни и за Ирод, и Иуда. Спомни си за днешния ден и за вчерашния ден, и за завчерашния ден, и за всички отминали дни, па чуй думите на всеки ден: Който сее неправда, ще пожъне беда! Има ли село в света, в което това поучение да не е известно? Има ли покрив, който под себе си да не скрива това учение? Има ли поне един жив човек, който да не знае това учение от живите примери около себе си?

О, Господи Премъдри, ако не знаехме Твоята воля, щяхме да сме по-малко отговорни. Но след като Си ни я дал, Премилостиви, дай ни повече сили да я изпълняваме през всички дни на живота си. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                   

[1] В ориг. – беззаконие. Тук е преведено според българското синодално издателство (бел. прев.).

Разсъждение

Св. Киприан пише за безсмъртието: „Когато някой известен човек ти обещае нещо, ти би повярвал на неговото обещание, и не би помислил, че ще те измами онзи, който винаги държи на своята дума. Но погледни, вероломнико, на тебе ти говори сам Бог и ти със съмнение се колебаеш! Бог ти е обещал безсмъртие след напускането на този свят, а ти дръзко се съмняваш в това обещание! Това означава, че съвсем не познаваш Бога; означава, че с неверието си оскърбяваш Христа Господа и Учителя“. О, колко силна е вярата на Божиите светии! О, как ясно и разумно, и добре е обоснована с прости, но силни примери! Чуждите на светостта се съмняват, не защото са по-умни, а защото са далеч от светостта. Светият човек винаги е разумен, защото в чистото огледало на своето сърце вижда истината.

БЕСЕДА за това, че нашето спасение е в Божията ръка

Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа (Пртч. Сол. 21: 31).

Ние сме длъжни да се подготвяме, но нашият успех зависи от Бога. Цялата наша подготовка е само предлог за Бога, ала не е решава тя, а Бог. Затуй народът мъдро, вследствие на своя опит, казва: „Човек предполага, Бог разполага“. Войнико Христов, подготвяй своя ум като добър кон, въоръжавай сърцето си с добродетели, закалявай волята си с подвизи, но знай – спасението е в Господа. Орачо Христов, ори и преоравай душата си, сей всеки ден в нея доброто евангелско семе, плеви нивата на своята душа от бурени. Търговецо Христов, всеки ден се учи на успешна търговия, заменяй материалното за духовното, земното за небесното и смъртното за безсмъртното, ала знай – спасението е в Господа. Конят не помогнал на фараона в Червено море. Нито пък богатството помогнало на Вавилон в деня на Божия гняв[1]. Може някой да се подготвя във всичко и все пак в решаващия час да изгуби всичко. Защото спасението не е в подготовката, а в Господа. Затова светиите и най-подготвените за Царството Божие, и в смъртния си час въздишали, не знаейки дали ще бъдат приети в Царството. О, как добре помнели те думите на Господа: Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим! (Лк. 17: 10). Да бъдем, братя, готови за деня на изпитанието – добре стегнати, препасани и въоръжени, но да не се надяваме на своята подготовка, а на Господа.

О, Господи, Спасителю наш, помилуй нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на разплата с Бога (бел. прев).

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ЮНИ

Разсъждение

Едни монаси попитали Паисий Велики: „Кажи ни, отче, слово за спасение и как трябва да живеем по Бога?“. Старецът им отговорил: „Вървете, изпълнявайте Божиите заповеди и пазете Преданието на Отците“. Преданието на Отците е опитът на светиите в духовната област, огромен опит от почти две хиляди години, опит на много стотици и хиляди свети мъже и жени. Каква по-богата съкровищница на мъдрост! Какво по-невиждано изобилие от доказателства за всяка истина в Свещеното Писание! И всичкото това съкровище, всичката тази мъдрост, всичките тези доказателства, всичкият този опит протестантите са отхвърлили! О, неизразимо безумие! О, просешка сиромашия!

БЕСЕДА за отмъщението и Отмъстителя

Не казвай: „Ще отвърна за злото“; остави на Господа и Той ще те запази (Пртч. Сол. 20: 22).

Не отмъщавай; не връщай зло за зло. Доста е злото от твоя съсед; ако ти му върнеш зло за зло, ще удвоиш злото в света; ако пък не му отвърнеш, той пък може с покаяние да изгори своето зло; и ти с търпение и прощаване да намалиш злото в света. Не отмъщавай; не отвръщай на злото със зло; чакай Господа, Той вижда и помни, ще разберете и ти, и твоят злосторник, че Господ вижда и помни. Питаш се: „Какво съм постигнал с това, като не съм отвърнал на злото със зло?“. Направил си най-мъдрото нещо, което си могъл да сториш в дадения случай, а именно: оставил  си тази борба на По-Силния  от тебе, и По-Силният победоносно ще се бори за тебе. Ако влезеш в борба със злосторника, може да бъдеш победен. Отстъпи, значи, своята борба на Победоносеца и Непобедимия и търпеливо чакай. Научи се от малкото дете – когато детето бъде нападнато от някого в присъствието на своя родител, то не отвръща на нападението с нападение, а гледа към родителя си и плаче. То знае, че родителят му ще го защити. Как ти не знаеш онова, което малкото дете знае? Твоя небесен Родител е непрестанно до тебе. Затуй – не отмъщавай; гледай към Родителя и плачи. Само така ще осигуриш за себе си победа в стълкновението с лошите хора.                                                                 

О, Всесилни Господи, Който си казал: Отмъщението е Мое, защити ни с всесилната Твоя десница от неправедника, и ни възпри от отмъщение. Вразуми ни с Твоя Свят Дух, че по-голямо геройство е да претърпим, отколкото да отмъстим. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски