Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766263 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от Август, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
  
 
ДО УПРАВИТЕЛЯ ПЕТЪР И.:  ЗА ВЯРАТА В ПРИРОДАТА

 

Вие бихте искали някаква „нова вяра" и предлагате това да бъде вярата в природата и нейните закони. Ако познавахте добре миналото на на­шия народ и на останалите европейски християнски народи, щеше да Ви е ясно колко отживяло времето си и неоснователно е искането Ви. Това, което предлагате, не е нещо ново и необичайно. Именно такава е била вярата на нашите езически предци, преди да приемат християнството. А християн­ската вяра, която сега изповядваме, е нова в сравнение с тази стара езическа вяра. Следователно, ако желаете „нова вяра", вече я имате. Ако ли пък ис­кате вяра в природата и нейните стихии, то тогава искате не нова, а стара, прастара вяра. Чуйте как образно говори апостол Павел на галатяни, отго­варяйки сякаш и на Вас: „Докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света”; и укорително добавя: „А сега, като познахте Бога... как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите”(Гал. 4:3,9). Виждате ли накъде сте се запътили?

Хиляди години нашите предци са живели в тъмата на езичеството, робу­вайки на природните стихии. Едва са успели да се изтръгнат от челюстите на материята и да се издигнат до висините на духовното Божество, до синовната свобода на чедата на Живия и Единствен Бог, и Вие сега искате да се върнете далеч назад в онзи мрак и в онова робство! Какво е природата, ако не творение Божие? Какво е, ако не слаба тръстика в сравнение с Всемогъщия Бог? А вие ис­кате да отвържете своя живот от Всемогъщия Бог и да го вържете към тази сла­ба тръстика! Кое е по-голямо - грънчарят или гърнето? А Вие цените гърнето повече от грънчаря! Това е поради късогледство и страх. Изплашили сте се от вселенския прах и от ветровете, които го разнасят, и в страха си искате да му се поклоните подобно на своите далечни предци идолопоклонци. Нима не виж­дате, че дори човешкият дух се показва по-силен от материалната природа, а камо ли Божият Дух? Защо тогава искате да хвърлите човешкия дух под нозете на материята? Нима може господарят да бъде роб на слугинята?

Оставете недостойните и незаслужаващи внимание мисли на славяни­те езичници. С тези мисли те са били и са останали диваци в продължение на хиляди години. Както пеперудата не става отново гъсеница и не се връ­ща в какавидата, от която е излетяла, така и за нас вече няма връщане в изтлялата обвивка на древната езическа вяра.

Нека Христос Ви освети и просвети!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове: 1
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 АВГУСТ

 

РАЗСЪЖДЕНЕ

 

 

Искайте, и ще ви се даде, е казал Господ ( Мт.7: 7 ). Както родителят дава на своите деца всичко, което децата искат и е за тяхна полза, така и човеколюбивия Бог дава на хората всичко, онова, което искат и им служи за спасение. Свети Козма, като монах на Света Гора, искал две неща, а именно - да проповядва Евангелието на народа и да пострада като мъченик за вярата. За един светогорски монах, обвързан с обетите към своя манастир, и двете желания изглеждат недостижими и неизпълними. Но за Бога всичко е възможно. И двете желания на Козма Бог изпълнил напълно. Неописуема била Козмината радост, когато получил благословение от патриарха, че може да излезе от Света Гора и да иде между народа да проповядва Евангелието. И още един, подобен, радостен момент е имал - той бил тогава, когато слугите на турския паша му съобщили, че по пашовото нареждане трябва да умре. Изпълнен с радост, светецът преклонил колена, благодарил на Бога, че е изпълнил и двете му желания, и предал тялото си на смъртта, а душата си на живия Бог.

 

 

БЕСЕДА за болестта на богоотстъплението

 

Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало ( Исая 1, 5 )

 

 

Бог е източник на здраве, братя, Бог Саваот. Излезте на Божията височина вие, чиято глава е замаяна от излишни дела, и още, от излишни грижи, па вдъхнете здраве, което е от Бога и идва само от Бога. Болната глава[1] - това са водачите и старейшините народни, а изнемогналото сърце - това е народът. Пророкът представя целия народ като едно тяло, и показва, че с народното тяло се случва онова, което и с човешкото тяло, а именно; когато един телесен орган е болен, то само този орган е болен, ала от болестта на този един орган, цялото тяло усеща немощ. Тъй било и при Израилския народ - боледувала главата, и от главоболието сърцето е изнемощяло. Водачите и старейшините Израилски отстъпили от Божия закон, и тръгнали след своите си прищявки[2] като след водач. След своя плътски разум, объркан и преобъркан от светски нагласи, и вместо Божия закон го  поставили за свой водач към „истинския“ живот. И попаднали в непрогледния[3] мрак на идолопоклонническите заблуждения. А от побърканата глава изнемогнало сърцето. Сърцето по-трудно се отдалечава от Бога отколкото главата, народът по-трудно се отдалечава от Бога, отколкото неговите старейшини, ала когато главата дълго боледува, тогава и сърцето отстъпва. Заради виновните водачи, накрая и народа кривва от пътя. Това е  видение на Исаия, син Амосов – истинския пророк. Наистина, видението е истинско, и за тогава, и за сега, и за Израилския народ, и за сегашните народи.                             

Вгледайте се, братя, в онзи народ, който най-добре познавате, и отсъдете сами дали главата е болна и сърцето изнемощяло?                                           

О, Господи истински и праведни, просвети с Твоята светлина, главата на всеки народ, и укрепи с Твоята сила сърцето на всеки народ. Та да се не радва нашия неприятел и да каже, че Си ни оставил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В Бг. син. превод - глава … в рани

[2] В ориг. - чувства

[3] В ориг. - безизходния

Категория: Други
Прочетен: 211 Коментари: 0 Гласове: 0
16.08.2017 19:07 - 1. Из патерикa
 
                                          ГЛАВА 18


За това, че който иска да се спаси, трябва да търси общуване с добродетелни хора - то е от голяма полза; и трябва с голямо старание и искрена ревност да ги пита и да се учи от тях на необходимото за спасението

                                                 1.  Из патерика

Авва Паладий каза: „Човек, който се подвизава в Господа, трябва или ревностно да се учи на онова, което не знае, или мъдро да учи другите на това, кое­то знае. А ако не желае да прави нито едното, нито другото, той е безумец. Защото в отказа да учиш дру­гите и в нежеланието да се учиш на онова, за което боголюбивата душа винаги жадува, е началото на падението“.

1.    Един брат попита стареца:

- Авва, питам старци, те ми дават съвети за ду­шата ми, а аз никога не слушам думите им. Тогава защо да ги питам, щом нищо не правя? Защото така и си оставам целият в пороци.

А наблизо имаше два малки съда.

-      Вземи единия съд - казва старецът - налей в него зехтин, изплакни го и го постави на мястото му.

Братът направи това веднъж, а после още вед­нъж. След това изля зехтина и постави съда на място­то му.

-      А сега - нареди му старецът, - донеси двата съда и виж кой от тях е по-чист.

-      Този - каза братът, - в който налях зехтин.

-      Така е и с душата - отговори старецът. - Дори да не усвои нищо от това, за което е попитала (макар да не мисля така), все пак е по-чиста от онази душа, която изобщо не е питала.

2.  Авва Паладий каза: „Нужно е да стремим към общуване с духовни хора по-силно, отколкото към пролука, през която влиза светлина. С тяхна помощ можеш да прочетеш сърцето си, сякаш е ясно напи­сана книга. А в сравнение с тях става видна собстве­ната ни небрежност или усърдие. В добродетелните хора дори външно има много неща, говорещи за чистотата на душата им. Такива са и цветът на лице­то, просветлено от светостта на живота, и начинът на обличане, и простотата на нрава, и скромността в думите, и здравият разум на разсъжденията, и сдър­жаността в общуването. Полезно е да обръщаме вни­мание на всичко това, за да запечатаме в собствено­то си сърце самия образ на добродетелта“.

3.  Един брат попита стареца:

-      Кое е по-добре: човек да посещава старци или да безмълвства в уединениие?

Старецът отговори:

-      Правилото на древните отци беше да посеща­ват старци.

4.  Веднъж един брат дойде при авва Йоан Колов късно вечерта и вече бързаше да си тръгне, но двама­та със стареца започнаха да беседват за духовната полза и не забелязаха как настъпи утрото. Старецът излезе да го изпрати и те продължиха да разговарят до шестия час. Тогава старецът отново го покани в килията си. Той похапна и след това си тръгна.

5.  Авва Касиан разказа за един старец, който живе­ел в пустинята. Той молел Бога да му даде дар никога да не дреме по време на духовна беседа и, обратно, ако беседата преминава в осъждане или празнословие, на часа да заспива, за да не поврежда тази отрова слуха му. И Бог му дал това, което просел. Та този старец казвал, че дяволът е ревностен привърженик на всякакво праз­нословие и враг на всяко духовно поучение. А в потвър­ждение на думите си разказа следния пример:

-      Веднъж, когато беседвах е неколцина братя за духовната полза, ги обзе такава сънливост, че дори не можеха да си вдигнат клепачите. Тогава реших да по­кажа очевидно за всички, че това е действие на дяво­ла, и преминах към някаква празна тема. Те веднага се събудиха и се оживиха. Тогава въздъхнах и казах:

-      Вижте, братя, докато беседвахме за небесното, очите на всички ви се затвориха за сън. А щом стана дума за суетни неща, всички веднага без усилия се събудихте. Моля ви, братя, разпознайте действието на бесовете, внимавайте над себе си и се бойте да дре­мете, когато слушате или вършите нещо духовно.

6.  Веднъж, още когато беше млад, авва Пимен тръгна към един старец да го попита за три помисъла. Но когато отиде при него, забрави единия поми­съл и го попита само за другите два. След като изслу­ша отговора му, пак се върна в килията си. И когато вече взе да отключва, си спомни помисъла, който беше забравил. Тогава остави ключа и се върна об­ратно при стареца.

-     Бързо се върна, брате - рече старецът, щом го видя.

-     Бях започнал да отключвам - му отговори той, - когато си спомних помисъла, за който исках да по­питам. Но не отключих вратата, а веднага се върнах обратно.

А разстоянието беше доста голямо. Старецът му казва:

-     Пимен е пастир на ангели, и името ти ще се прослави по цял Египет.

7.  Трима отци имаха обичай всяка година да хо­дят при блажения Антоний. При това двама от тях питаха за помислите и за спасението на душата си, а единият винаги мълчеше и нищо не питаше. Така те идваха неведнъж и този брат винаги мълчеше и нищо не питаше. Авва Антоний му казва:

-     Вече толкова време идваш тук, защо не ме пи­таш за нищо?

-     Достатъчно ми е и че те виждам - му отгово­ри братът.

8.   Авва Пафнутий разказваше, че през цялото вре­ме, докато старците били живи, ги посещавал по два пъти месечно, а килията му била на дванадесет мили от тях. Винаги им казвал помислите си. А те винаги му повтаряли само едно и също: „Пафнутий, където и да отидеш, не мисли за себе си и ще намериш по­кой“.

9.   Разказаха за един старец, че изкарал седемде­сет седмици, като приемал храна само по веднъж сед­мично. Търсел значението на едно място от Писание­то, но Бог не му го открил. Тогава той си казва: „Тол­кова труд положих, а нищо не постигнах. Ще ида при брата да го попитам“. И щом затворил зад себе си вра­тата и понечил да тръгне, явил му се ангел Господен и му казва:

- Седемдесетте седмици, през които постеше, не те приближиха до Бога. Но ти се смири, за да отидеш при брата си, и аз бях пратен да ти възвестя смисъла на това, над което размишляваше.

И като му обясни смисъла, който онзи търсеше, ангелът си тръгна.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове: 0
  

ЗА ПСИХИЧЕСКИТЕ АТАКИ - МИНАЛИ И НАСТОЯЩИ

  

Убийството обикновено се подготвя тайно, но културно-просветният деец Николай Аверин, който уби тримата оптински братя, бързал да рекламира себе си преди убийството.

   Малко преди убийството Аверин явно се сдобил с доста пари, защото щедро черпел с водка и открито съобщавал за своите планове. Мнозина добре помнят това. Даже наскоро през центъра на Козелск минавал местен жител толкова пиян, че хората го заобикаляли. Та той крещял като на митинг, искайки от всички водка: „Ето, Колка Аверин беше човек! Обеща да резне монасите и ги резна! И пари за водка даваше на хората! А вие, козли такива...“

   Мнозина бяха чували разговори за готвещото се клане. В същото време в манастира пристигаха анонимни писма със заплахи. Игумен М. получи, например, две анонимни писма със снимка на ковчег и обещание да бъде убит „със златен шомпол в темето“. А малко преди Пасха някакъв човек извика в храма: „Аз също мога да стана монах, ако убия трима монаси!“

   Явно действаше не един човек, а някаква група водеше шумова атака срещу манастира, при това от позицията на демонстрация на силата. Защо? С каква цел - да изплашат православните? Необяснимо е.

   Впрочем, идва ни на ум едно обяснение. Историкът Карем Реш, който тогава работеше в архивите над материалите за Великата Отечествена война, разказа за една военна операция от онези години. Немците били съвсем близо до Москва, когато нашето разузнаване открило, че знаменитите психически атаки на СС, които предизвиквали ужас, по същество са сеанси на черна магия. А срещу магьосниците има едно единствено средство - светият кръст. И тогава на фронта срочно изтеглили сибирските дивизии от православни войници. Срещу сатанистите се изправили войни с нагръдни кръстове и със зашити при светинките молитви: „Да воскреснет Бог...“ и „Живый в помощи“. Преди боя изваждали иконите и тръгвали в атака по командата: „С Богом!“ Ето тогава именно загубило силата си окултното оръжие на Третия райх, „психарите“ били повалени и подиграни от руското войнство.

   Възможно е в една от тези дивизии да е воювал бащата на инок Терапонт сибирякът Леонид Пушкарьов, който надживя съвсем малко сина си. Преди смъртта си той изпрати в манастира писмо, в което всеки ред крещи от болка: как са могли да посегнат на неговия невинен, единствен син, след като той е защищавал земята ни от тези „дяволи“?

   Според пророчеството на преподобния Ефрем Сирин във времената на пришествието на антихриста, когато ще има „страх отвътре и трепет отвън“, „СВЕТИИТЕ (ПРАВЕДНИЦИТЕ) ЩЕ СЕ УКРЕПЯТ, ЗАЩОТО СА ОТХВЪРЛИЛИ ВСЯКАКВИ ГРИЖИ ЗА ТОЗИ ЖИВОТ“. Именно така живеят преди Пасха тримата бъдещи новомъченици - наистина отхвърлили всякаква грижа за този живот и напрягайки всичките си сили в духовния подвиг. И макар в печата да се появиха намеци, че уж тримата оптински братя са предвиждали някак си смъртта си или са били предизвестени за нея, в Оптина няма сведения за това. А и възможно ли е набързо да приготвиш душата си за вечността, като научиш за смъртта си, например, предната вечер? И все пак тримата оптински братя се оказаха готови за смъртта, защото дълго преди това бяха започнали да укрепват в това високо духовно занятие, което се именува в монашеството „помнене на смъртта“.

Категория: Други
Прочетен: 227 Коментари: 0 Гласове: 0
   


ДО
 ЛЕКАРЯТ.: ЗА ПЪТИЩАТА НА ПРОМИСЪЛА

 

 Пишете, че отдавна сте забелязали действието на Божия Промисъл във Вашия живот. Виждате го не само във важните и тежки житейски пре­вратности, но и в съвсем дребните и наглед незначителни случки и събития. Вие привеждате пример, който с Ваше позволение публикувам. Искали са да Ви изместят от длъжността, която като дългогодишен лекар сте заемали, на друга, далеч по-низша, но Вие от все сърце сте се обърнали с молитва към Бога и всичко завършило с това, че Ви било дадено много по-високо назна­чение от онова, което сте очаквали. Привеждате и друг пример, който може да бъде полезен на читателите на тези „Мисионерски писма".

Канели сте се да тръгнете на път със своя малък син. Една съседка поис­кала от Вас да занесете топло зимно палто на сина ѝ. Без никакво желание и след упорито настояване от нейна страна Вие неохотно сте се нагърбили с тази куриерска услуга. Няколко часа след като сте потеглили с влака на път настъпила рязка промяна на времето и силно застудяло. През нощта детето Ви измръзнало и започнало да кашля. Тогава сте се сетили за топлото палто, което Ви била дала съседката, извадили сте го и сте загърнали в него своето дете. „Благий Господи - възкликнали сте Вие - колко далновидно е окото Ти и колко велика е милостта Ти към нас, недостойните!" И с чувство на бла­годарност към Господа и на вътрешен срам пред онази майка сте стигнали благополучно до крайната цел на Вашето пътуване.

Професор Михайло Пупин, нашият славен сънародник и учен, който живее в Америка, ни е разказвал много за това, как навсякъде в своя живот вижда пръста на Всемогъщия - от момента, в който е тръгнал от Банат, до ден днешен. Великият поет владика Негош също постоянно се е чувствал „под влиянието на тайнствения Промисъл". А Псалмопевецът, изброявай­ки всички Божии благодеяния към своя народ и към самия себе си, възкли­ква: „Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажи, какво стори Той за душата ми” (Пс. 65:16).

Мир на Вас и на Вашия дом.

 

 

Автор – Св. Николай Велимирович

Категория: Други
Прочетен: 273 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 АВГУСТ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

 

Светите души с голямо с голямо прилежание са четели Свещеното Писание, вниквали във всяка дума и заставали пред огледалото на Словото Божие като пред Страшния Съд. Тъй старателни били в това, че някои подвижници предприемали далечни пътувания, за да отидат при някой духовен мъдрец, който би им изтълкувал една дума или едно изречение от Св. Писание. Там, където било възможно, това ставало с помощта на писма. Поради това се е запазела цялата кореспонденция на св.Василий, Григорий, Златоуст, Исидор Пелсуетски, Нил Синайски, и мн. др. Св. Козма един ден се замислил над думите на Господ Иисус, когато Той, в Гетсимания попитал учениците си дали имат нож. И когато учениците му казали: Тук има два ножа. Той им отвърнал: Достатъчни са ( Лк. 22, 38 ). И като не могъл да си обясни тези думи, Козма решил през пустинята да иде в отдалечена лавра, наречена Пирга, при знаменития авва Теофил, за да го попита. С голям труд стигнал до мястото. И Теофил му обяснил: „Двата ножа означават двустранния начин на богоугодния живот: труд и съзерцание, т.е. работа и вглъбяване на ума в богомислие и молитва. Който има тези две е съвършен“.

 

 

БЕСЕДА за човешката неблагодарност, невиждана и между животните

 

 

Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава. Моят народ не разбира ( Исая 1, 3 )

 

 

Благодарността на животните най-страшно от всичко изобличава неблагодарността на хората. Как безсловесния вол познава стопанина си, и как магарето чии са яслите, от които се храни, а как човекът не познава Бога, своя Творец и Хранител? Израил значи боговидец. И всеки разумен човек, трябва по разум да бъде боговидец, да познава Бога, да чувствува неговото присъствие, и да служи на Бога, както някога кроткия и дивен Иаков. Но когато разумния човек, на когото всичкото му достойнство е в познание на Бога, не познава Бога, т.е. като боговидец стане сляп за Бога, тогава и волът и магарето превъзхождат по достойнство такъв човек. Защото волът, без изключение, познава стопанина сии оселът, без изключение,  знае кой го храни, докато при  хората изключения не липсват, т.е. има хора, и то често водачи на хората, които не познават своя Господ и своя Хранител. В цялата сътворена вселена, безбожието е болест единствено на хората. Защото благочестието е условие за нормален [ живот] и здраве само за човека, но не и за животните. От това следва, че безбожието не е болест на животните, а само на хората, уви само на хората, само на онези, които са избрани да бъдат боговидци,  и които като изгубят благочестието, стават по бедни и от вола, и от магарето! Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий.

О, Боже на кроткия Иаков, Израиля, просветения боговидец, помогни ни да запазим своето човешко достойнство, достойнството на боговидци, та всекидневно и ежечасно, с благодарност да познаваме и признаваме Тебе за наш Господ и наш Хранител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 204 Коментари: 0 Гласове: 0
15.08.2017 14:17 - 1. Из патерика
 
1.       Из патерика


Един брат се отрече от света. Раздаде имущест­вото си на сиромаси, а малка част от него остави за собствени нужди. След това се яви при авва Антоний и започна да го моли да го приеме за монах. Той оба­че узна, че братът беше оставил нещо за себе си, и му рече:

-      Ако искаш да станеш монах, иди в селото, купи месо, съблечи си дрехата, окичи месото по голото си тяло и ела тук.

Братът така и направи. Когато се връщаше, как­то беше заповядано - съблечен и с месо на раменете, псета и хищни птици се опитваха да сграбчат месото и изпонараниха тялото му. При все това той се върна при стареца и му показа как е наранено тялото му. А Антоний му казва:

-      Ето така и бесовете нанасят рани, опълчвайки се против онези, които са се отрекли от света, но искат да имат пари.

2.  Авва Исидор казваше, че страстта на сребро- любието е ужасна и не се спира пред нищо. Тя не знае предел и ако улови някоя душа, я докарва до най- страшни злини. И, разбира се, трябва да я гоним от самото начало. Защото, завладее ли човека, става непобедима.

3.  Един човек искаше да приеме монашество и отиде при един от великите старци.

-      Искам да стана монах - каза той.

-      Щом искаш - отговори старецът, - иди и се отречи от всичко светско, а после се върни и живей в килията си.

Той отиде, раздаде всичко, което имаше, като си остави само сто монети, и се върна при стареца. Но старецът му рече:


-      Няма да можеш да станеш монах.

-      Защо? - отвърна той. - Ще мога.

-      Тогава върви - казва старецът, - и заживей в килия.

Той отиде и заживя в килия. Щом се настани в нея, помислите започнаха да му казват: „Вратата е стара и трябва да я смениш“. Отиде при стареца и му казва:

-      Отче, помислите ми казват, че вратата е стара и трябва да я сменя.

-      Не си се отрекъл от света - възрази му старе­цът. - Иди се отречи, а после се върни и живей тук.

Братът отиде и раздаде деветдесет монети. След това се върна при стареца и казва:

-      Сега се отрекох.

И когато старецът отново му разреши, той отиде в килията си и отново се засели там. А помислите отново започнаха да му казват: „Тук всичко е старо, а и мястото е затънтено, сега ще дойде някой лъв и ще ме изяде“. Отиде при стареца и му откри помислите. Старецът му отговори:

-      Кажи на помислите си: „Аз само това и чакам, всичко да се събори върху мен и да ме затрупа тук, или пък да дойде лъв и да ме изяде. Така поне по-бързо ще получа избавление!“ Кажи това на помисли­те си, върни се и си стой в килията. През цялото вре­ме се моли на Бога, от нищо не се страхувай и за нищо не се безпокой.

Братът направи така и получи успокоение.

4.  Един момък искаше да приеме монашество и много пъти се опитваше да направи това. Но колко­то пъти излизаше от града и тръгваше към манастир, помислите веднага започваха да го отклоняват и да го оплитат с уж неотложни дела и грижи. А беше богат. Един ден пак така се накани да тръгне и из­лезе от града. И веднага помислите го обкръжиха, внесоха страшен смут в душата му, и започнаха да му изтъкват някакви важни предлози, за да го вър­нат обратно. Момъкът почувства нападението и борбата на помислите и не знаеше какво да напра­ви. Тогава съблече всичко от себе си, захвърли дре­хите си на земята и гол-голеничък побягна към един манастир. А старецът, към когото момъкът така се стремеше, получи откровение от Бога: „Стани и посрещни Моя борец“.

Старецът стана, излезе и го видя. Щом узна как­во се беше случило, беше смаян, прие го и веднага го удостои с монашеска схима. И ако някой идваше при стареца да го попита за помислите или за още нещо, старецът отговаряше. Но ако го питаха за отричане­то от света, ги изпращаше при момъка с думите: „По този въпрос попитайте брата“.

5.   Един монах се разболя. Игуменът на общежителен манастир го взе при себе си и започна да се грижи за него, понеже той нямаше и най-необходи­мото. Каза и на братята:

- Постарайте се малко и нека да се погрижим за болния.

А болният имаше глинено гърне, пълно със зла­то, и го скри, като го зарови под постелката, на която лежеше. Скоро смъртта му наближи. И когато уми­раше, не каза нищо за златото. Погребаха го и аввата рече на братята:

-     Изхвърлете постелката.

Те я махнаха и намериха под нея заровеното зла­то. Откриха го по слегналата се пръст. Занесоха зла­тото на аввата. Щом го видя и узна къде го бяха на­мерили, той рече:

-     Нито приживе, нито когато умираше, той не ми каза за това злато и се надяваше само на него. Затова няма да го докосна. Идете и оставете в гроб­ницата му всичко така, както е.

И на връщане от гроба монасите видяха как огън падна от небето върху гробницата. И той не угасна много дни, докато не изпепели камъните, пръстта наоколо и всичко, каквото имаше в гробницата. Всич­ки, които видяха това, бяха смаяни и се ужасиха.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове: 1
                                              
                                           ПРЕДИ ПАСХА

 

                                             КРЪВ В ОЛТАРА

  

Преди Пасха в олтара винаги има голямо почистване. Йеромонах Филип, по онова време все още инок, си спомня, как чистил с ножче свещника в олтара, а то се изплъзнало и порязало ръката му. Като притиснал раната, той изтичал навън от храма. Нали ако в олтара се пролее кръв, трябва отново да се освещава. Послушникът-олтарник Александър Петров излязъл след о. Филип и като му превързал ръката, казал: „Не разбирам какво става? През Страстната седмица вече за четвърти път има кръв в олтара. Ту копието ще се плъзне на проскомидията, ту някой друг някак ще се пореже. Какво означава това - кръв в олтара?“

На Разпети Петък стана нещо необяснимо. В часа на разпятието на Христа и изнасянето на Плащаницата скръбта на Великия пост прераства вече в онази болка, когато заедно с хората скърби и природата. В три часа по пладне, както мнозина отбелязват, макар и не за дълго, слънцето помръква, скривайки се в облаци, а над земята преминава мощен порив на вятъра, като глуха въздишка, вдигайки във въздуха ята подплашени птици. Душата боледува в този час. И само тези, които познават чистата душа на о. Трофим, който обичаше Господа с такава велика любов, че цялата Страстна седмица не вкусваше и маково зрънце, могат да разберат, че се беше случило нещо невероятно: той, старшият звънар, пръв вдигна ръце към камбаните, давайки тон на о. Терапонт, и за изнасянето на Плащаницата те удариха Пасхален звън. Викнали инок Трофим за обяснение при о. игумена, но той само потресено се каел, без да е в състояние нещо да обясни. Всичко се изясни впоследствие, когато братята вдигнаха на раменете си трите ковчега и погребението бе съпроводено с пасхален звън.

   Мъченичеството за Христа винаги е предшествано от безкръвно духовно мъченичество. Това е важна мисъл за цялостното дълбоко разбиране на християнския подвиг на мъченичеството. Днес убиват, за нещастие мнозина, и в какви страшни мъки си отиват често хората от този свят! Всеки си има свой кръст, но не всеки е белязан със знака на светостта. Има и кръст на разбойника, хулещ Христа.

Категория: Други
Прочетен: 198 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ЕДИН АНОНИМЕН ДОПИСНИКЗА  ПРЕСВЕТАТА  ДЕВА

 

 

Измъчва Ви въпросът: как Пресветата Дева е могла да роди Син без баща? Това раждане не е плод на нейните собствени сили, а на силата на Все­могъщия. Така че Ви остава да се запитате: как Всемогъщият Бог е могъл да извърши такова чудо? Но този въпрос е противоречив сам по себе си и от­говорът е вече налице, щом произнесете думите „Бог Всемогъщ". Такива въ­проси изобщо не възникват в душата на онзи, който може поне малко да си представи страшното величие на Божията сила. Онзи, Който с всемогъщото си слово, без ничия помощ, е сътворил света - този чуден свят със звездите и морските бездни - несъмнено е могъл да направи така, че Пресветата Дева да зачене дете без ничие съдействие. Нима и децата, които се раждат по ес­тествен начин, не се раждат по Божи промисъл и воля? Във всяко раждане има нещо свръхестествено. Когато на остарялата Сара било известено, че ще зачене, тя недоверчиво се засмяла, „защото на Сара беше престанало обикновено­то у жените”. И Светата Дева, и Иоан Кръстител са родени от престарели и бездетни родители. Има ли нещо мъчно за Господа?Библията ни учи, че и раждащите, и безплодните зависят не толкова от волята на мъжа, колкото от Божията воля. Дори домашните животни се множат съобразно Божията воля, както се вижда от Светото Писание. Та дори и цветът и шарките на овцете и козите зависят от Бога, както четем в чудния разказ за Иаков, Лаван и тяхното стадо (вж. Бит. 30-31). Във всички природни събития е намесена тясно и една духовна и свръхестествена сила и воля. Ако Бог беше оставил природата сама да произвежда каквото желае и колкото желае, щяха да нас­тъпят хаос и безумие. Всяко раждане е изпълнено с небесна Тайна. Струва Ви се, че раждането на Христос от Пречистата е изключително велика тай­на, и това е така, защото и Самият Христос е изключително велика тайна. Това е почувствала и самата Божия Майка, заради което и попитала архан­гел Гавриил: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам”? На което Божият вестител ѝ отговорил - отговаря и на Вас - с думите: „У Бога няма да остане безсилна нито една дума”.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 234 Коментари: 0 Гласове: 1
 

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 АВГУСТ

 

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

 

Ние трябва да бъдем търпеливи и милостиви към грешника, ако искаме дълготърпеливия Бог да бъде милостив към нас. Великото милосърдие на Антиохийския патриарх - блажени Александър, станало пословично. Един негов писар му откраднал няколко жълтици и избягал в Тиваида. Но в пустинята го заловили разбойници и го отвели със себе си. Като разбрал за това, Александър изпратил на разбойниците 85 жълтици за откуп. Затова се говорело: „Александровата милост не може да бъде победена от никакви грехове“.                                                                                                                                                         

А св. Иоан Милостиви пише: „Божието дълготърпение е неизменимо, и Неговата милост е незлобна…колко злодей, които са тръгнали да убиват и крадат, Той прикрива за да не бъдат хванати и предадени на мъки. Пиратите плуват по морето и Той не заповядва на морето да ги потопи. Колко са онези, които лъжливо се кълнат в Светото Причастие, и Той търпи, и не въздава за злото. Разбойниците грабят по пътищата, и той не ги предава за разкъсване на зверовете…Блудниците ходят при блудници, а Той търпи. Защо? Защото очаква покаяние и обръщане. Наистина, Бог не желае смъртта на грешника…Затуй, братя, да се засрамим пред благия Господ Бог.

 

 

БЕСЕДА за скръбта Божия, за неверния народ

 

 

Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене ( Исая ( 1, 2 )

 

 

Гняв, гняв Божий! В гнева Си Бог се отвръща от избрания народ и се жалва пред останалите Свои творения, жалва се пред небесата и земята. Чуйте Мои свети и разумни ангели, чуйте и вие, всички безсловесни земни твари! Исках да направя този народ свет и разумен, а с той, с нечистотата и неблагодарността си се унизи по-низко от безсловесните твари. Нарекох ги Свои синове и ги въздигнах, а те Ми обърнаха гръб и се повлякоха след скверните идоли! Гняв, гняв Божий, гняв на любовта, който хиляди пъти е правил добрини на прокажения, но който и хиляди пъти е оплюван от прокажения. Ако проговорят всички мъртви стихии, заедно със всички живи твари ще свидетелствуват за превеликите чудеса, които единственият жив Бог извърши в Египет и в пустинята за Израилския народ, само и само този народ да се отвърне от идолопоклонството и да повярва в Единствения жив и всесилен Бог. За това могат да свидетелствуват, водата и кръвта, камъка и дървото, тъмата и огъня, жабите и мухите, птиците и змиите, болестите и смъртта, облаците и дима, вятъра и манната, медта и желязото, заедно с фараона и многото народи, победени чудно от Божията десница и премахнати от пътя на Израилския народ. И въпреки всичко това, този народ се отказа от Бога и се повлече след идолите!                                       

Ето страшното видение на Исаия, син Амосов - пророк Божий. О, братя мои, помислете, какво ли видение би имал Исая за нас, ако днес се появи между нашия народ!

О, Господи, Единствен живи, и Единствен всесилни, прикови нашия ум и сърце към Тебе, Истинския Бог. И ни запази, запази ни от предателство към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 214 Коментари: 0 Гласове: 0

 ТЪРСЕТЕ ПЪРВОМ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

 

   В храмовете на Русия вече се рисуват техни икони, а хората се стичат в Оптина, за да разкажат за случаите на дивна помощ по техните молитви. Това е радостно. Само че в Оптина е още жива болката от загубата - няма ги с нас нашите братя. „Прости ни, Господи, - каза на годишнината от убийството на новомъчениците схиигуменът Илий, - Ти си имаш много светии, Ти си имаш от всичко по много, но колко ни липсват нашите братя. Колко още добро биха сторили те на земята. Прости ни, Господи, че скърбим!“

   И ето споменът ни връща назад и като отхвърля загубата и смъртта, възкресява друго време - те са живи и още са сред нас. Ето, усмихва се, присвил очи срещу слънцето, послушникът Игор и помага на йеромонаха да освети братското гробище. Самото гробище още не съществува, има само обрасъл с бурени пущинак, ограден с греди заради козите. Послушник Игор припява на йеромонаха, като добавя тамян в кадилницата, а някакъв новопристигнал ги гледа с насмешка. Навярно го разсмива тържествеността на молебена сред гъсталака от коприва и репей и той се шегува:

   -  Какво, сигурно, е добре да лежиш тук?

   -  Добре? - обърна се към него послушник Игор. - Та това е велика чест да бъдеш погребан тук!

   Ето, че тази чест се падна на о. Василий - да бъде погребан на светата Оптинска земя.

   Първи на братското гробище беше погребан йеросхимонах Йоан. Той дойде в обителта смъртно болен, но за това почти никой не знаеше. Изпълняваше наравно с другите трудните послушания. И Господ продължи дните му - беше ръкоположен за дякон, после за йеромонах и само ранното му подстрижение в схима учуди всички. Казват, че бил молитвеник. И когато през нощта душата му се възнесе към Бога, много хора в обителта внезапно се събудиха от чувство на неизказана радост. Отец Василий носеше ковчега му и каза: „Йоанче, молитвениче наш, помоли се, миличък, да бъда до тебе.“ Сега те са заедно - гробовете им са един до друг.

   В живота на йеромонах Василий това беше осмата му Пасха. Но той така стремително израстваше духовно, имаше такова обещаващо бъдеще, че в деня на смъртта му един старец каза: „Убиха архимандрит“. Малко преди убийството о. Василий беше предложен за награждаване

със златен нагръден кръст, но той не успя да го получи. Вместо него се издигна кръст на гробището.

Три кръста като трима родни братя тук в тишина обгърнати стоят.

Разпънати за Господа, в земята монаси трима Оптински лежат.

   Животът на тримата Оптински новомъченици беше кратък и по монашески таен. „Подвигът им е скрит от хората, - писа ни един от прозорливите старци, - но те ходатайстват за нас пред Господния престол“. И за да можем поне отчасти да разберем този подвиг, трябва отново, колкото и да ни е болно, да се върнем в онази залята с кръв Оптина, където на Пасха замлъкнаха камбаните. Но по-добре е да започнем със събитията преди Пасха.

Категория: Други
Прочетен: 216 Коментари: 0 Гласове: 0

 ГЛАВА 17


За това, че който става монах, трябва да се откаже от всичко, и как трябва да се разпореди с онова, което му принадлежи. Също и за това, че в общежитие личната собственост е явна

гибел

1.       От свети Варсануфий

Един брат попита стареца:

-      Мои роднини ми дължат малко пари и искам да ги дам на сиромаси, но не искат да ми ги върнат сега. Какво да правя?

-      Ако не сложиш край на плътския начин на мислене - отговори старецът, - и не добиеш малко безсрамие[1] в Господа, ще изпаднеш в човекоугодие.



[1] Така е написано в книгата от която съм свалил текста. Възможна е грешка в превода или грешка при отпечатването. Вероятно трябва да е „безстрастие“. 

Категория: Други
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766263
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Август, 2017  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031