ДО ЕДНА САМОТНА ЖЕНА: ЗА МОЛИТВАТА

 

 

Изпитвате огорчение от това, че Бог не чува молитвите Ви! Не се огор­чавайте от Онзи, Който ни е дал съществуване, и живот, и дихание, и ум, и всичко. Моля Ви, не се оплаквайте от Онзи, Който хиляди пъти повече има право да се оплаква от нас пред ангелите и пред Своите светии, макар Бог да не е изпълнил буквално молитвите ни, те все пак принасят плод, правейки душите ни по-богати и по-зрели. Това е тайна, която узнават изпитващите духовно себе си. Да кажем, някой посее пшеница и се моли семето да принесе обилна реколта. Но вместо пшеница никне трева. Той от­ново се моли за изобилен плод, но вместо това от тревата израства клас. Той продължава да се моли и накрая класовете се изпълват с жито, съзряват и се свеждат под тежестта си в нозете на молещия се. Всички наши истински мо­ливи в свое време принасят своя плод. Както казва руският поет Вяземски:

И в светъл ден, и посред буря,

във щастие или в беда,

под сянката на облак тъмен

или под ясната звезда -

моли, моли се - от молитва свята

във нас съзряват тайни плодове.

Бог ни е заповядал да се молим не за да узнае от какво имаме нужда - още преди нашето зачатие Той знае какво ще ни бъде потребно във вся­ка минута от нашия живот. Заповядал ни е да се молим, та под лъчите на молитвата нашите души да растат, да се възвисяват, да се разширяват и да съзряват. Ако Той не чува веднага нашите молитви, значи желае и приготвя за нас нещо по-голямо и по-добро от това, което ние просим от Него. Затова всяка молитва трябва да завършваме съкрушено: Отче, да бъде Твоята воля, а не моята!

 

 

Автор – Св. николай, еп. Жички и Охридски

               

         Нашата християнска година представлява един невидим иконостас. Всеки Божи ден ни напомня за образа на някой светец. И както в храма гледаме с очите си иконите на светиите, изобразени с боя на дърво, така всеки ден, духом, виждаме духовния образ на чествания [за деня] светия, неговия нрав, неговите добродетели, величието на неговата вяра, и сиянието на неговата любов.

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  –  1  СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

В този свят трябва да се възползваме от всичко, което е потребно за съзиждане на душите ни, понеже когато смъртта ни раздели от този свят, ние нищо не ще вземем в отвъдния освен нашите души – такива, каквито сме ги съградили тук. Св. Симеон Стълпник, като осемнайсетгодишен момък, загрижен за спасението на душата си, веднъж паднал по лице на земята и отправил към Бога молитва да му покаже пътя към спасението. Така, дълго лежейки и молейки се, имал следното видение: като че копаел ров за някакъв темел и уморен от копаенето, спрял да отдъхне. И чул глас: „Копай по-надълбоко!”. Тогава наченал усилено да копае още по-дълбоко, ала отново се изморил и спрял да почине. Но повторно чул глас: „Копай още по-надълбоко!”. Започнал пак да копае с още по-голямо старание и усърдие. После гласът му казал: „Престани – достатъчно; сега, каквото желаеш да зидаш, зидай; без труд в нищо няма да успееш”. Тези, които се трудят малко и зидат духовния си живот върху плитките основи на плътското, строят дом върху пясък, който не може да устои и в този преходен свят, а още по-малко в онзи, вечния.

 

БЕСЕДА за Словото, Сина Божий

 

В начало беше Словото (Иoан. 1: 1).

     

     Словото или разумната, словесната Реч, бе в началото. Това се отнася до божествената природа на нашия Господ Иисус Христос. В начало - дали, братя, с това се подразбира някакво начало на Словото Божие? Или някаква времева дата на раждане на Сина Божий от Бога Отца? Съвсем не. Рождението на Сина Божий не може да има ни дата, ни начало, защото времето е нещо, присъщо само на този преходен свят и не засяга вечния Бог, нито обуславя това, което е в Бога.

     Може ли да се отдели сиянието от слънцето и слънцето да си остане слънце? Може ли разумът да се отдели от човека и човекът да остане човек? Може ли от меда да се отдели сладостта, а медът да си остане мед? Не може. Още по-малко може да си представим Бога,  отделен от Своето Слово, от словесната Реч, от Своя Смисъл, от Своята Премъдрост; вечния Отец – отделен от Своя съвечен Син. Тук, братя, не се говори за началото на Сина Божий от Бога Отца, а става дума за най-първото начало в историята на сътворяването на света и спасението на човеците. Това начало е у Словото Божие, у Сина Божий. Той е започнал и сътворението на света, и човешкото спасение. Който и да пожелае да говори било за творението на видимия и невидимия свят или за спасението на човешкия род, трябва да започне с Началото. А това Начало е Словото Божие, Премъдростта Божия, Синът Божий.

    Ако някой разказва за някаква случка с ладия в езеро и започне тъй: в началото имаше едно езеро и една бяла ладия плаваше по него… Никой здравомислещ човек няма да разбере „в началото имаше едно езеро”, като че езерото се е появило в същия този ден, когато е станала случката с ладията. Така и никой от разумните хора не бива да тълкува думите на Евангелиста „В начало беше Словото”, сякаш Словото Божие е произлязло от Бога [едва] в началото на сътворяването на света. Както езерото е съществувало хиляди години преди случката с плаващата в него ладия, така и Словото Божие е съществувало винаги – и преди началото на творението.

     О, Сине Божий, съвечни на Отца и Духа, просвети ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

                                                               

                                        1. Из Патерика

Един момък реши да се отрече от света и се запъти към пустинята. По пътя забеляза една кула или по-точно килия, построена във вид на кула, и си каза: „Когото и да заваря вътре, ще му служа чак до смъртта“. Приближи се до кулата и похлопа. Излезе възрастен монах и му каза:

-              Какво искаш?

-              Дойдох да се помоля - отговори момъкът.

Тогава старецът го прие и му предостави възможност да отдъхне. После каза на момъка:

-              Имаш ли някаква работа някъде?

-              Не - отговори момъкът. - Бих искал да остана тук.

Като чу това, старецът го остави при себе си.

А сам старецът живееше в блудство и с него живееше една жена. И ето, веднъж той каза на момъка:

-              Ако търсиш духовна полза, иди в манастир, защото аз живея с жена.

-              Дали това ти е жена или сестра - отговори момъкът, - мен не ме касае. Ще ти служа, докато смъртта ни раздели.

Мина доста време, а момъкът все още безпрекословно служеше на стареца. Тогава старецът и жената си казват един на друг:

-              Не ни ли стига бремето, което вече тегне върху ни, ами да отговаряме и за душата на този момък! Да си тръгнем оттук, а килията ще оставим на него.

Събраха каквото можаха от покъщнината си и казват на момъка:

-              Отиваме да се помолим, а ти пази килията.

Но не бяха успели да отидат далеч, когато момъкът се досети за замисъла им и тичешком ги догони. Като го видяха, те се смутиха и казаха:

-              Докога ще ни бъдеш за осъждане? Имаш си килия - живей в нея и внимавай в себе си.

-              Не съм дошъл заради килията - отговори братът, - а за да ви служа.

Щом чуха това, и монахът, и жената се съкрушиха и решиха да се покаят пред Бога. И жената отиде в манастир, а старецът се върна в килията си. Така чрез търпението на брата бяха спасени и той, и тя.

Обърни внимание, че старецът, макар като човек да бе изпитал падение, все пак бе духовен човек и познаваше законите на духовния живот. Не започна открито да пъди момъка, макар да не желаеше да приема при себе си нов заселник. Напротив, остави го за кратко при себе си. И щом видя, че той не се готви да си тръгва, доброволно го прие при себе си, като пратен свише. Старецът се боеше да не съгреши пред Бога, Който бе довел момъка при него, пред Този, Който каза: който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън (Йоан. 6:37). И когато момъкът издържа много време при него и безропотно изпълняваше служението, той пак не дръзна да го изпъди - по същата причина. Предпочете сам да напусне килията, пред това несправедливо да изпъди от нея този, който дойде и живее в нея по Божий Промисъл. Нека и ние неизменно спазваме този закон.

 

ДО ПЕЧАТАРЯ Й. К.: ЗА ЦЕЛУВАНЕТО НА РЪКА НА СВЕЩЕНИКА

 

Старият Ви свещеник е починал и на негово място е дошъл съвсем млад семинарист. Вие на драго сърце сте целували ръка на стария свещеник, но сега Ви е неудобно да целувате ръка на новия, който е много по-млад от Вас. Нима не сте чували историята за княз Милош и младия свещеник? Тази история е следната. Един млад свещеник служил литургия в Крагуевац в присъствието на княз Милош. Старият княз бил необикновено набо­жен. Служба не почвала без него. В храма стоял като вкопан на своето мяс­то и съкрушено се молел на Бога. Когато литургията завършила, младият свещеник изнесъл кръста и нафората. Князът целунал кръста и понечил да целуне и ръката на свещеника. Но младокът я дръпнал назад, срамувайки се старият владетел на държавата да му целува ръка. Княз Милош го погле­днал и казал: „Дай ми ръката си да я целуна! Аз не целувам твоята ръка, а твоя чин, който е по-стар и от теб, и от мен".

С това мисля, че всичко е казано и обяснено. Там, в църквата, стари­ят княз изрекъл думи, вдъхновени сякаш от Самия Божи Дух. Помислете  сам: ако вашият свещеник е на двадесет и пет години, то неговият чин е на хиляда и деветстотин години. И когато Вие целувате ръката му, целувате онзи чин, който е преминал от Христовите апостоли върху хиляди служите­ли на Божия олтар. А целувайки свещеническия чин, Вие целувате ръка на всички велики светци и достойни духовници, които са носили този чин от  апостолите до днес. Целувате ръка на св. Игнатий, св. Николай, св. Василий, св. Сава, св. Арсений, св. Иоаникий и много, много други, които са украся­вали земята, а сега украсяват небето и които са наречени „земни ангели и небесни човеци". Целуването на ръката на свещеника не е обикновено целуване, а по думите на ап. Павел свето целуване (1 Кор. 16:20).

И така, целувайте без стеснение ръката, която благославя, и чина, кой­то е благословен от Светия Дух. А да целуваме ръка на по-млад по възраст от нас, както и да слушаме по-млад от себе си е полезно по още една причи­на - то ни пази от гордост и ни учи на смирение.

От Бога Вам мир и радост!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 АВГУСТ

                                                                                                     

 

Разсъждение

 

 

Християнинът не вярва в късмет, съдба и прокоба. Бог е определил главните насоки в нашия живот. Той, според нашите молитви и заслуги, може и да ги променя. Така Той продължил живота на цар Иезекия с 15 години (Исаия. 38); също продължил с 15 години живота и на преподобни Дий (19 юли). По молитвите на светител Василий Велики продължил живота му с един ден, докато кръсти евреина Иосиф, своя лекар. Но както по молитвите Бог може да продължи живота, така, заради греха, може и да го съкрати. Цар Атанасий се придържал към Севировата ерес, т.нар. анакефали (безглави), която разпространявала безумието, че на Църквата не ѝ трябват епископи и свещеници, защото уж всеки е свещеник и епископ за себе си, и всеки има право по свой начин да тълкува Св. Писание, и да учи другите, тъй както той знае и вярва. Напразно св. патриарх Иоан съветвал царя да се върне в истинската православна вяра, но царят не само не приел неговите съвети, а го клеветял и търсел различни поводи да го прати в изгнание. Една нощ, насън, царят видял на висок престол един страшен мъж, който държал в ръцете си книга. Този мъж разгърнал книгата, намерил името на цар Атанасий и казал: „Аз исках да те оставя да живееш още дълго, ала заради зловерието ти ето, отнемам 14 години от твоя живот“. И изтрил неговото име от книгата. Ужасен царят, се събудил и разказал на своите привърженици за съня. След няколко дена върху двореца паднала мълния и убила цар Атанасий.

 

 

БЕСЕДА за силата и мисията Христови, според пророчеството на Исаия

 

 

Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница, да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение  (Исая. 61: 1 – 2).

 

 

Това велико програмно пророчество прочел Господ Иисус в самото начало на Своето спасително дело в Назарет, пред евреите, и след като го прочел, седнал и казал: Днес се изпълни това писание (Лк. 4: 16 – 21). Той прочел едно от най-тъмните за книжниците и еврейските свещеници пророчества, затворил книгата и казал: Днес се изпълни това писание. Никой  от евреите не смеел да се докосне до това пророчество, защото никой не знаел за Кого то се отнася. Седем столетия били изминали от изричането и написването на това пророчество, но никой не знаел за Кого се отнася то. А когато дошъл Онзи, за Когото се отнасяло това пророчество, Той го прочел и отнесъл към Себе Си. Така нашият велик Господ оправдал Своя пророк и показал Себе Си на света. Духът на Господа Бога е върху Мене. Защо Той казал това, като е Той е равен с Духа, както и с Отца? За свидетелство пред хора, както тълкува св. Златоуст. Не казва: „Благодатта на Духа“, а „Духът“, защото благодатта на Духа е върху вярващите, а върху него е сам Духът, както се и видяло на Иордан. Духът е Свидетел на Сина и нито за миг Синът не е бил без Духа. Господ Иисус често споменава Отца и Духа Светаго, веднъж от безкрайна любов към Отца и Духа, защото винаги отдава любовта си на Тях, и второ – заради поука към гордите хора – да не изтъкват себе си, а да отдават чест на другите като равни на самите тях. Всичко останало, което е казано в това пророчество, Господ с чудните си дела е изпълнил дословно. Той дошъл най-вече да възвести Божията милост към хората, но в същото време [и да възвести] за Страшния Съд за онези, които ще презрат и отхвърлят тази милост. Това е видението на Исаия, син Амосов – Божий пророк, пророк истински. Да се поклоним, братя, на Исаия, чийто боговдъхновени уста са предсказали [идването на] Спасителя и нашето спасение, и непрестанно да се покланяме на чудния наш Спасител – Господ Иисус Христос.

На Тебе се кланяме, Господи и Спасителю наш, на Тебе благодарим за премъдрото устройване на нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

                                        1.       От свети Ефрем

             

        Ако някой брат постъпи в манастир поради някакви обстоятелства, нека укрепи себе си, за да не би врагът да го завладее чрез всевъзможни благовидни предлози. Защото врагът ще му внушава: „Защо да се подвизаваш в добродетелите и да се измъчваш, при положение че няма да получиш награда? Защото не по собствена воля дойде да станеш монах. Ако не ти се бе случило това и това, нямаше да станеш монах, а сам в никакъв случай не би пожелал това. Тъй че няма смисъл да се трудиш напразно. При всички случаи Бог няма да те награди за това“. Врагът внушава на брата и други неща от този род, за да го хвърли в отчаяние. И ако братът не се осъзнае, не си спомни Божиите благодеяния и не укрепи вярата си, умът му ще ослепее. Тогава той се отчайва и почва да живее нехайно, без страх Божий и е пълно безразличие, и накрая стига до пълна гибел.

Затова не бива да слушаш врага, когато ти внушава това. Напротив, трябва още по-ревностно да се подвизаваш в добродетелите, като при това си спомняш за Божиите благодеяния и си казваш: „Душо моя, колко много хора са били удостоени да достигнат до този праведен начин на живот само с много пости и милостини! А аз прекарах целия си живот в нерадение и Божията благост ме удостои с толкова благочестив и безметежен живот, понеже човеколюбивият Владика не обърна внимание на безчисленото множество на прегрешенията ми. Така че нека се постараем и ние, душо моя, да сторим дела, достойни за покаяние! За да не ни осъдят два пъти - за това, че сме отхвърлили Божията благодат, и за това, че не сме спазили обетите“.

Ще ти разкажа, възлюбени брате, една притча за това. Нека решимостта ти се увеличи и помисълът не те смущава.

В една страна живееше един богат човек. Той си купи имот на отсрещния бряг на реката и веднага замина. Преди да замине, повика рабите си, разпредели земите на имота помежду им и им рече:

-              Идете всеки на своя участък и работете, докато не дойда да видя какво сте свършили.

И едни от тях, които бяха благодарни и предани, послушаха заповедта на стопанина, отидоха и започнаха да работят. А останалите, непокорни и опърничави човеци, отговориха на господаря си така:

-              Няма да изпълним това, което каза, няма да прекосяваме реката и няма да се трудим в имота ти!

Г осподарят не се разгневи на всички тези хора, а нареди на слугите си да им предложат напитки. И така той напои опърничавите раби и заповяда на някои слуги да ги вземат, да ги прехвърлят през реката и да оставят всекиго на участъка, който сам стопанинът му е дал. Направиха, както им бе наредено, и откараха рабите всеки на мястото му.

После един от рабите изтрезня и видя, че е отвъд реката, в земята, която стопанинът му бе отредил. Той се смая и си рече: „Господарят ми толкова много ме обича, че не се ядоса за непослушанието ми и великодушно ме докара тук. Докато спях безгрижно, той ме прехвърли през голямата и бурна река и ме остави на моя участък земя. Така че старателно ще работя в имота му и ще помня търпението и добротата му и благодеянията, които той ми стори!“. И рабът започна да работи толкова ревностно, че догони и онези, които бяха дошли преди него.

Събуди се друг раб и видя, че е на отвъдния бряг на реката, в имота на господаря си. А той бе лукав и ленив. И си казва: „Така значи, докато съм спал, той ме е прехвърлил през голямата и бурна река... Ще оставя нивата му без плодове. Да го видим тогава какво ще прави!“. И пак легна да спи. И понеже спа през цялото време, тръните и бурените така избуяха, че го покриха.

След много време стопанинът дойде да види работата на всеки раб. И щом видя работата на тези, които бяха започнали най-рано, ги похвали. После отиде при раба, когото сам, докато той спеше, бе прехвърлил през реката. И щом видя, че е поработил добре, се зарадва за него и го похвали. След това отиде при ленивия раб да види работата му и го намери, че той спи, а тръните са го покрили напълно. Тогава той го повика и страшно му каза:

-              Лукави и лениви рабе! Защо си оставил нивата ми безплодна? Нима не знаеш, че те прехвърлих през реката, докато спеше, оставих те на твоя участък земя и даже не те наказах за предишното ти непослушание? Нима не трябваше да вземеш пример от събрата си, когото също прехвърлих през реката?

А онзи мълчеше и не знаеше какво да каже за свое оправдание. Тогава господарят им постъпи е всекиго така, както делата му заслужаваха.

И така, знай, че богатият човек е Христос, а имотът е вярата. Опиването са превратностите на живота. А бурната река е богатството на тоя век и неговите измами. Послушните раби са тези, които са се отрекли от света поради любов към Бога. Изтрезнелият е сластолюбив човек, който е достигнал до монашески живот поради превратности на съдбата, но се е трудил, изпълнявайки Божията воля. А ленивият раб е човек, който също е приел монашество поради външни обстоятелства и по принуда, но после е отхвърлил Божията милост и е бил нехаен за собственото си спасение.

Спомни си и за Савел. Защото той отиваше към Дамаск, носейки писма от първосвещениците, за да върже вярващите в Господа! (вж. Деян. 9:1-30). Но после този, който бе тръгнал да разори вярата, сам се оказа проповедник на вярата. Наистина безбройни са милостите Господни към тези, които истинно Го призовават!

ДО ЕДИН НОВООБЪРНАТ:   ЗА ПЛОДОВЕТЕ НА ВЯРАТА

 

Колкото грехът преди Ви е бил приятен, толкова сега Ви отвращава. Изуча­вали сте много философски системи - от Платон до Брадли. Не сте знаели на коя от тях да се спрете, тъй като те една друга са се опровергавали. Това, кое­то един философ провъзгласявал за истина, друг обявявал за лъжа; това, което един наричал бяло, друг назовавал черно. Не сте могли да разберете къде е истината и това силно Ви угнетявало. Накрая сте преживели нещастен случай, който обаче се оказал спасителен за Вас. Блъснала Ви кола, Вие сте паднали и колелата ѝ минали през краката Ви. Лежейки в болницата, Вие пак сте размиш­лявали, задавайки си непрестанно въпроса: що е истина? До Вас лежал друг бо­лен. Под възглавницата си той държал някаква книжка, която често изваждал. Когато сте полюбопитствали какво чете, той мълчаливо Ви подал книгата. И така за пръв път в живота Ви във Вашите ръце попаднал Новият Завет. Когато сте прочели цялата книга, затворили сте я и сте си казали: „Точка. Оттук за мен започва нов живот". Прогледнали сте и във всичко, което Ви се е случило - и в попадането под колата, и в „случайната" среща с Книгата на живота - Вие сте видели ясно Божия пръст, намесата на Бога, Който Ви обича и спасява. Когато сте излезли от болницата, Вие сте започнали да водите християнски живот.

Но сега отново чувствате неудовлетвореност. Струва Ви се, че не на­предвате, че не израствате духовно. Не бързайте, нови Савле! И на първия Савел очите били ослепени от ярката Христова светлина, така че той изпит­вал болка, докато не привикнал към нея. „И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа” (Деян. 9:18). Нужни са постоянство и търпе­ние. Царството Божие не идва веднага. Сеячът, който вчера е посял семе­то, не отива днес да жъне. А Господ е казал, че и Царството Божие расте в нас като пшеничено зърно. „Стопанинът- казва Той- посява семе и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае” (Марк. 4:27). Така ще бъде и с Вас. Защото истината не е нещо, което просто се знае. Тя е като семе, кое­то иска да расте и да принася плод. Вие сте приели семето на божествената истина в нивата на своята душа. Сега трябва да бъдете търпеливи. Не очак­вайте веднага да станете апостол и пророк. Оставете семето да расте. Всяка Ваша молитва стопля това семе, всяка сълза го полива, всяка въздишка го те­гли нагоре. И семето никне и расте, макар Вие да не знаете това. Но Христос знае. А когато дойде време за жътва, ще узнаете и Вие и ще се развеселите.

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

С шум и безчестие погинали безумните еретици. И смъртта им показва Божия гняв върху тях заради лъжите, които разпространявали, и досадата, която причинили на Божията Църква. Арий, като бил осъден в Никея, отишъл един ден при цар Константин и помолил царя отново да бъде приет в Църквата. Царят го попитал дали вярва според Никейския Символ на вярата. Той, лукавият, държал в пазвата си написано своето еретическо зловерие и, удряйки се с ръка в гърдите, казал на царя: „Така вярвам“. Царят помислил, че Арий се е разкаял, и го пратил при патриарх Александър да го приеме в Църквата. Александър никак не искал да приеме Арий в Църквата, знаейки, че лъже. Но царят определил един ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в Църквата. В навечерието на този ден светият патриарх молил Бога да вземе неговата душа, преди богохулният еретик да бъде въведен в църквата. Като настъпила отредената неделя, патриархът бил на служба в църквата, а Арий с царска свита и свои единомишленици се упътил към църквата. Когато стигнали до Константиновия площад, изведнъж го налегнало някакво страдание и на духа, и на тялото и той потърсил място за телесна нужда. На площада имало обществен клозет и той се упътил натам. Неговите придружители дълго го чакали и от чакането станали нетърпеливи. Когато някои отишли да видят какво става с Арий, го намерили в смрадното място мъртъв, с изсипани наполовина вътрешности, в нечистотии и кръв.

 

 

БЕСЕДА за тайнствения Христов род

 

 

Но рода Му кой ще обясни? (Исаия. 53: 8).

 

 

Като неизвестен извор на голяма река бил неизвестен за евреите родът на чудния Господ Иисус. Те чели и знаели, че Месия ще се роди във Витлеем; и Той се родил във Витлеем, ала те не Го познали. Те са знаели, че Месия ще дойде от Давидовото коляно; и Той се родил по Своята Пресвета Майка от Давидовото коляно, ала те не Го познали и признали. Чели са, че Той ще се роди от Девица, че ще избяга в Египет и ще бъде повикан от Египет, че преди Него ще се яви Неговият Предтеча – викащият в пустинята, че като велика светлина ще засияе в мрак и сянка смъртна на земята Завулонова и земята Нефталимова, и всичко останало, което са пророкували и написали пророците, за знаменията на Неговото дохождане. Не Го познали и признали, но Го разпнали, като престъпник – Него, Царя на Славата! Ако той бил обикновен човек, нима пророкът щял да се пита за Неговия род и произход? Чий род и чий произход в Израилския народ е неизвестен? А Неговият род е неизвестен като рода Мелхиседеков. Неизвестен бил за евреите и винаги неизвестен за невярващите, но за нас, вярващите, вече не е неизвестен. Ние знаем, че Той Е Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен. Той е във вечността. Знаем, че той се въплътил от Духа Свята и Марии Деви, и се явил като Човек, като Богочовек. Такъв е Той във времето. Неговият род, значи, и на небето, и на земята, и във вечността, и във времето, е чуден, тайнствен, славен и величествен – Неговият род! И всичко да кажем, което ни е открито за Него, все пак можем да се запитаме: Но рода Му кой ще обясни? Не затова, че Неговият род ни е непознат, а затова, че е недостижим, недостъпен за ума, свръхчувствен, свръхестествен.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, просвети ни с Твоя божествен разум и със силата на Твоето човеколюбие ни издигни към Себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Ако наблюдавате как умират хората, ще видите, че смъртта на един човек обикновено мяза на неговия грях. Както е писано: Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат (Мат. 26: 52). Всеки грях е нож и обикновено хората са посичани от онези грехове, които най-усърдно са вършили. Пример за това ни дава и Саломия, скверната Иродиадина дъщеря, която поискала и получила от Ирод главата на Иоана Кръстителя в поднос. Като живяла в Испания в град Лерида, с прогонения Ирод и Иродиада, един ден тя тръгнала по заледената река Сикориса. Ледът се пропукал и тя до гуша паднала във водата. Парчетата лед я стегнали за гърлото и тя, дърпайки се,  за да се освободи, „танцувала“ с крака под водата, тъй както някога танцувала в Иродовия дворец. Не могла да излезе, нито да потъне, докато острият лед не отрязал главата ѝ. Водата отнесла тялото, а главата ѝ на поднос поднесли на Иродиада, както някога главата на Иоан Кръстителя. Ето как страшната смърт прилича на сторения грях!

 

 

БЕСЕДА за изцеляването на човечеството с Христовите рани

 

 

Чрез Неговите рани ние се изцелихме (Исаия. 53: 5).

 

 

Чрез Христовите рани ние се изцелихме – това предсказал пророкът Божий, и сега ние знаем, че пророчеството му е истинско. Чрез Христовите страдания ние сме се спасили от вечните мъки; чрез Неговата пречиста Кръв ние сме се очистили от греховната проказа и сме оживели. Нашата кръв и нашето тяло са станали нечисти от греховните страсти; нашият дух – гнездо и извор на плътската нечистота – най-напред се е осквернил. Може ли нечистото да се очисти с нечисто? Може ли мръсното платно да се избели с мръсна вода? Не може. Само онова, което е чисто, може да изчисти онова, което е нечисто. И езичниците чувстват, че човешкият род е нечист. Но те искат с нечистото да очистят нечистото, като – първо – призовават нечистите духове и им се кланят, и второ – принасят нечисти жертви – било човешки или животински. Една капка от Кръвта на пречистия Христос може повече да очисти човешкия род, отколкото всички жертви на идолите от началото на света. Защо? Затова, защото Христовата Кръв е чиста, а всичко останало е нечисто. Лекарите взимат една капка от някоя силна ваксина, разреждат я и с нея ваксинират много хора, за да ги предпазят от болести. И Христовата кръв в Чашата ние разреждаме с вода и тогава я вземаме и я пием, защото е казано, че като проболи с копие Тялото Господне, веднага изтече кръв и вода (Иоан. 19: 34). Такава е силата на една капка Негова Кръв, че може от Нея да изгори целия свят. Тя е безгрешна Кръв, единствено безгрешната; Кръв пречиста, единствено чистата в света. О, да биха узнали хората каква е силата на абсолютната Чистота! Всички нечисти от греха ще се затекат да се очистват с Пречистия Христос и всички немощни ще се затекат да се причастят с Кръвта и Тялото Христови; и всички невярващи ще повярват в Христос. Защото тук има Троица и всичко в Троицата е чисто и очиства – чист дух, чиста кръв, чисто тяло. А само чистото може да очисти нечистото; и само, което е здраво, може да изцели нездравото; и онова, което е силно, може да изправи безсилното.

О, Господи, всесилни Господи наш, с Твоите кървящи рани, рани невинни и пречисти, очисти нас грешните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

                                     

                                                                    

                                                 ГЛАВА 27

              
            За това, че не бива винаги да отхвърляме тези, които се отричат от света поради случайни обстоятелства. И за това, че не бива да отказваме решително на никого, който идва в обителта и искрено моли да живее с братята, докато не го опознаем добре. Затова е по-добре да го оставим да поживее за известно време и да го изпитаме според предписаното. И ако той не промени решението си, след времето на изпитване да го приемем, освен ако и в действителност не се случи нещо противно на божествените закони.

                                      1.  От Паладий

               Един осемнайсетгодишен момък на име Макарий по време на игра с връстници неволно уби човек. Това го потресе и той се оттегли в пустинята. Там го обзе такъв страх пред Бога и човеците, че цели три години живя под открито небе в пустинята и не чувстваше нищо, а по онези места никога не вали дъжд. След това си построи килия в пустинята. Живя в нея още двайсет и пет години и бе удостоен с дара да се наслаждава на уединението и да презира всички бесовски козни.

          Живях дълго време с него, научих историята му и защо бе напуснал света. Веднъж го попитах с какви мисли си спомня за греха на извършеното от него убийство. Той отговори, че съвсем не скърби за него. Напротив, даже се радва, че то е станало такъв повод. „Неволното убийство - ми каза той - стана начало на спасението ми“.

          И посочи свидетелство от Писанието за Мойсей (вж. Изх. 2-3). Той също се уплаши след убийството в Египет и избяга от фараона в Мадиамската земя. Но ако това не се бе случило, той нямаше да отиде на Синай планина, нямаше да бъде удостоен да съзерцава Владиката, нямаше да получи такива дарби и да запише словата на Духа. Това показва, че понякога някой дори против волята си достига до доброто и му се дарява високо преуспяване.

   

            ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА ФИЛИП М.:   ЗА ТРЪСТИКАТА И ЛЕНА

 

 

Свети Матей, описвайки в своето Евангелие личността на Христос, из­ползва думите на пророк Исаия: „Пречупена тръст няма да дочупи, и тлеещ лен няма да угаси” (Мат. 12:20; Ис. 42:3). Ти питаш: какво означават тези думи? Свети Иоан Златоуст ги тълкува така: „Пророкът прославя Христовата кро­тост и неизказаната Му сила." С други думи, тук се изтъкват три неща: пър­во, нищожността на Христовите врагове; второ, Христовата сила; и трето, Христовата кротост и дълготърпение. Враговете на Христос, иудейските пър­венци, са били като пречупена тръстика в ръцете на всесилния Бог, а гневът им - като тлеещ лен, който едва дими под нозете Му. С мощната Си ръка Христос е могъл да пречупи тази тръстика без никакво усилие и с нозете Си да стъпче завистниците - да ги стъпче и угаси като димящ лен. Но Той не е искал да направи това, чакайки кротко и търпеливо покаянието на греш­ниците. Трудно е да се намери по-точно сравнение за слабостта на Божиите врагове спрямо Божията сила от това, което е намерил пророкът - пречупе­на тръст и тлеещ лен. Има ли нещо по-лесно на света от това да пречупиш преломена тръстика и да угасиш запален лен, който едва дими? Ето, така нищожна е всяка омраза - човешка, еврейска и езическа, към Христос. И то­гава, и днес, и завинаги. Нима е било трудно за Онзи, от едничката дума на Когото е изсъхвало дърво, бури са стихвали, демоните са бягали, болести са изчезвали - нима за Него е било трудно с една дума да изличи от книгата на живота и да превърне в прах всички фарисеи, садукеи, всички гаевливции надути завистливци? Ни най-малко. Но Той е искал да покаже силата Си не в най-лесното, а в най-трудното. Най-трудно е било да понесе нищожността на враговете, да претърпи техните подигравки, оплюването, глупостта, зло­бата и лъжите им, неправедното осъждане и смъртта на кръста. Най-трудно е било да гледа как пречупената тръстика се гордее и да не я строши; и да усеща смрадния дим на завистта и да не я угаси. Да, най-трудно е било всичко това да се претърпи и дори да се прости: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят”! В това най-тежко изпитание Христос е показал своята сила и е удържал победа.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски