Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766039 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от Септември, 2017 г.
<<  <  4 5 6 7 8
 

1. Из житието на свети Пахомий

Още когато свети Пахомий бе млад, сърцето му пламна от любов към Бога и той реши да стане мо­нах. Тогава узна за един пустинник на име Паламон, който живееше в уединение, и се запъти към пустин­ника, за да живее при него. Стигна до килията му, която бе до самата пустиня, и похлопа на вратата. А старецът от дългите подвизи и уединение бе много суров. Той открехна вратата и попита Пахомий:

-       Какво искаш и кой ти трябва?

-     Бог ме прати при теб, за да ме направиш монах - му отговори Пахомий.

-      Не можеш да станеш монах - му казва старе­цът. - Подвигът на монаха е труден. Мнозина са ид­вали тук, но след като не издържаха, се предаваха.


-     Не всички хора са с еднакъв нрав - възрази Пахомий. - Приеми ме и е течение на времето ще се убедиш.

-      Казах ти, че няма да успееш! - отвърна старе­цът. - Иди на друго място и почни да се подвизаваш там. След това ела тук и ще те приема. И освен това - добави той - аз живея тук в строгост. По Божията благодат не вкусвам нищо, освен хляб и сол, а от елей и вино се въздържам напълно. В полунощ, а поняко­га и по цяла нощ бодърствам в молитва и изучаване на Божието слово.

Тази строгост на отпращането внуши на Пахомий уважение. Но Божията благодат го подтикна към това да понася твърдо всякакви трудности и той рече на стареца:

-     Вярвам на Господ, че Той ще ми даде сила и търпение и по твоите свети молитви ще завърша живота си тук.

Тогава свети Паламон прозорливо видя вярата и стремежа на Пахомий към спасение. Отвори врата­та, пусна го вътре и го облече в монашески образ. И двамата заживяха заедно, подвизавайки се еднакво и прекарвайки времето в молитви. При това ръкодели­ето им бе да предат вълна и да изработват торби. Но работеха в съответствие с апостолската заповед - не заради собствения си покой и не с цел събиране на пари, а за изхранване на сиромаси. И Паламон, виж­дайки неизменното послушание на Пахомий и преус­пяването му в подвига, много се радваше на това и прославяше Бога.


Категория: Други
Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове: 0
   


ДО
 ЖЕЛЕЗНИЧАРЯ МИЛИВОЙ М.:   ЗА ДУМИТЕ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО (1:6)

 

Живял в Азия един езически цар. Бил силен и страшен, но нямал наслед­ници. Когато дошло време да умре, попитали го кой ще царува след него. Царят казал: „Намерете човек, който да ми е по душа. Аз ще го осиновя и нека той ви бъде цар след мене. Но този човек трябва да отговаря на следните усло­вия: първо, да не се бои от смъртта; второ, да не иска да бъде цар; трето, да има повече деца от всеки друг в моето царство." Търсили, търсили, но не намериш. Накрая довели пред царя един млад дърводелец, личен и храбър. Умиращият цар го попитал: „Страхуваш ли се от смъртта?" Дърводелецът отговорил: „Как да се страхувам от нещо, което се бои от мен и което ще ми послужи като мост към вечното царство?" Отново го попитал царят: „Искаш ли да бъдеш цар?" Дърводелецът отговорил: „Как мога да искам да стана такъв, какъвто вече съм? Моят Създател ме е осиновил чрез Христос, а Създателят ми е Цар над царе­те; следователно и аз съм цар." Накрая царят попитал: „Колко деца имаш?" Младежът отговорил: „Триста. Това са онези, които съм кръстил и родил по дух - моите духовни чеда, които ме наричат свой духовен баща." Тогава царят се замислил и рекъл: „Извиках те, за да те осиновя, но сега те моля ти да ме оси­новиш, за да бъда и аз твой духовен син." Дърводелецът кръстил царя. И царят умрял, без да се страхува от смъртта.

Отговорите на младия дърводелец ясно разкриват значението на думите: „и ни направи царе”. Всички християни са осиновени от Небесния Цар, по Неговата благодат и милост и заради Христовата кръв. Следователно всички, които в този живот живеят като истински християни, ще влязат в безсмъртното Небесно Цар­ство и ще царуват със своя Отец, Вечния и несравним Цар.

Мир на теб и Божие благословение!

 

Категория: Други
Прочетен: 341 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Покай се, преди смъртта да затвори очите ти и да отвори вратата на Съда. Покай се преди смъртта, а тъй като не знаеш часа на смъртта, покай се днес и сега и престани да повтаряш своите грехове[1]. Св. Ефрем Сирин се молил така: „Преди да е спряло колелото на времето за моя живот – помилуй ме. Преди да задуха вятърът на смъртта и в тялото ми да се появят болести, предвестници на смъртта – помилуй ме. Преди величественото слънце да угасне за мене – помилуй ме; и нека сиянието на Твоята светлина ме освети и разпръсне тъмата на моя ум. Преди пръстта да се върне в пръстта и да настъпи тление, и преди да погинат всички сътворени нейни красоти – помилуй ме. Преди моите грехове да ме предварят на Съда и да ме посрамят на Съда, помилуй ме, богатий с благост Господи. Преди войнството, предхождащо Сина Божий да излезе, за да събере нашия беден род пред престола на Съдията – помилуй ме. Преди да прозвучи гласът на тръбата пред Твоето пришествие, пощади Твоя слуга и го помилуй; Господи наш Иисусе, преди да заключиш пред мене Твоята врата, Сине Божий, и преди да стана храна за неугасващия геенски огън – помилуй ме“.

 

 

БЕСЕДА за обръщането на Египет към Господа

 

И Господ ще яви Себе Си в Египет; в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят (Исаия. 19: 21).

 

 

О, колко променливо е човешкото сърце! Но от всички негови изневери една е по-срамна и от най-срамните, а тя е – вярващите да станат невярващи. И от всички негови промени най-славната от най-славните е невярващите да се обърнат и да станат вярващи. Онази, първата промяна, станала с израилтяните, които убили Христос. А втората станала с египтяните, които повярвали в Христа. В древността Египет е бил главният гонител на вярващите в единствения жив Бог, защото в древността египтяните имали много мъртви богове, идоли и предмети, на които се кланяли; басни и гадания, от които се прелъстявали. Ала виж какво казва пророкът! Какво дивно видение! Египтяни ще познаят Господа, единствения и живия, в това време, когато Господ ще се яви между хората в плът. Идолите ще бъдат разорени, храмовете на демоните и животните – съборени, а на единствения жив Бог ще бъде посветен олтар и въздигнат жертвеник. Вместо кръвна, ще се принася безкръвна жертва, разумна, вместо безсловесна. Стотици хиляди монаси, от любов към Господа, ще дадат обет за нестяжание, послушание и пост. Най-великите подвижници ще се появят в тъмния някогаш Египет; най-смелите мъченици за Христа Господа; най-просветените умове; най-прозорливите чудотворци. О, какво дивно видение! И как дивно се сбъднало това видение! Св. Златоуст пише: „Дори слънцето с множеството свои звезди не е тъй светло, както египетската пустиня със своите монаси“. Всичко, което е пророкувал прозорливият истински пророк, Исаия, Амосов син, напълно се сбъднало.

О, Господи добросърдечни, който Си се смилил над Египет, някогашния гонител на Твоите верни, и си го просветил със светлината на истината, просвети и нас и ни укрепи с благодатта на Твоя Свят Дух и примера на великите египетски християни. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – своя грях, ед.ч. (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 224 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.09.2017 05:26


 ДО БРАТ ЖИВАНЗА ДОБРИЯ НАЧАЛНИК

 

 

Пишеш ми за голямата радост между добрите и благочестиви хора във вашата околия. Имате нов околийски началник. Човек високообразо­ван, но в същото време и дълбоко вярващ в Бога. От всяка гледна точка ис­тински Божи човек. Придържа се към вярата и с думи, и на дело. Празнува кръстна слава, в дома му гори кандило, всяка неделя е на църква с народа. Когато научил, че във вашия град има някои охладнели към вярата души, които не чувстват силата, величието и милостта на своя Творец, той започ­нал да ги посещава - ходил от къща на къща, от дюкян в дюкян и ги настав­лявал, учил, съветвал, предупреждавал. Успял за кратко време да пробуди много спящи души, както и съвестта на някои невярващи, които не искали да знаят нито за Бога, нито за душата. Сега всички са започнали да ходят на изповед и причастие. Плодовете на неговите усилия са видни и в поведе­нието на народа: престанали са някои непристойни дела, злобните и хулни думи, изменили са се лошите навици.

Аз се радвам не по-малко от вас да видя един истински народен водач, водач на народната душа. Успехът на вашия околийски началник свидетел­ства за това, в каква степен простият народ е склонен да се вслуша в добрите съвети на своите граждански началници и да следва добрия им пример.

Казваш, че всички вие благославяте своя добър околийски началник. И Бог ще го благослови. В Светото Писание е казано, че „който е обърнал греш­ник от лъжливия му път, ще спаси душата си от смърт и ще покрие много грехове” (срв. Иак. 5:20). Да даде великият Бог хиляди такива началници!

Ти споменаваш за един предишен околийски началник, който нена­виждал вярата и притеснявал вярващите хора. Един ден обаче паднал под колелата на една кола и загинал. За това мога да кажа само едно: който има очи да гледа, нека гледа; който има уши да слуша, нека слуша; а който има и поне малко съвест, нека се убои от Бога.

Мир на теб и Христово благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 241 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Когато сме невинни и ни постигне някоя беда, не бива веднага да се оплакваме, а да потърсим в това Божия Промисъл, Който чрез тази беда подготвя нещо ново и полезно за нас. До Дохиарския игумен, божествения Теофан, един ден пристигнала вест, че турците са хванали сина на неговата сестра, потурчили го и го отвели в Цариград. Теофан веднага заминал за Цариград и успял с Божията помощ да намери своя племенник, тайно да го изведе из Цариград и да го заведе в своя манастир на Св. гора. Тук той отново го върнал в християнската вяра, а след това и го замонашил. Но братята, поради страх от турците, започнали да роптаят срещу своя игумен и неговия племенник, защото се бояли турците да не узнаят и дойдат да разорят манастира. Не знаейки какво друго да стори, св. Теофан взел своя племенник и тайно се отдалечил с него не само от Дохиар, но и от Света гора, и отишъл във Верея. По-нататъшната Теофанова дейност във Верея и Наус показала колко била полезна за Църквата онази беда. Това, което Теофан никога не би успял да свърши на Света гора, свършил на тези места, по които избягал от онази беда. А именно – основал два нови манастира, в които с времето се спасили мнозина монаси и безчет хора намерили утеха за себе си. Освен това неговите свети мощи сред християнския народ станали източник на изцеления, на утвърждаване във вярата на много невярващи и слабовярващи. Тъй Господ, чрез ненадейни беди, от които в момента се струва на хората, че настъпва тяхната окончателна гибел, устройва човешките съдби.

 

 

БЕСЕДА за силата Господня и идолската немощ

 

 

Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Исаия. 19: 1).

 

 

Бягайки от цар Ирод – иерусалимския фараон, Господ отишъл в Египет. Не се определя истинският Израил по неговото място, а по дух и дела. По време на Рождеството Христово в Иерусалим царувало по-голямо зло, отколкото някога в Египет на фараоните, което често се случва, когато вярващите отпаднат във вяра и станат по-лоши от невярващите, които никога не са познавали истинската вяра. И тъй, по онова време, за Спасителя на света Египет бил добро и по-гостоприемно място от Иерусалим. Сравни пророческите думи със словата, които ангелът казал в съня на праведния Иосиф: Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египетaт. 2: 13), и веднага ще се убедиш, че Исаините слова не могат да бъдат отнесени към когото и да е друг, освен към Христос Господ. Още повече ще се убедиш в това, като чуеш другия пророк, който казва: От Египет извиках Сина Си (Осия. 11: 1).                                                                                                                                  Какво значи лек облак, на който Господ отиде в Египет? Означава Тялото на Господ, в Което Той облякъл Своето Божество. Защото човешкото тяло е като плътен облак, в който обитава душата. Това означава пророческото видение за въплътения Господ. Някои тълкуватели мислят, че лек облак означава и Пречистата Богоматер, Която с дълги пости, молитви и други подвизи, е направила тялото Си леко като облак. Особено лек бил този облак – тялото Богородично – поради отсъствието на страстите, които обременяват човешките тела.

О, Господи всемилостиви, Който желаеш спасението на всички хора, и не гледаш кой е евреин или египтянин, спаси и помилуй нас, защото винаги се уповаваме на Твоето Име. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 01.09.2017 04:24
<<  <  4 5 6 7 8
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766039
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Септември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930