ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 АВГУСТ
Разсъждение
С шум и безчестие погинали безумните еретици. И смъртта им показва Божия гняв върху тях заради лъжите, които разпространявали, и досадата, която причинили на Божията Църква. Арий, като бил осъден в Никея, отишъл един ден при цар Константин и помолил царя отново да бъде приет в Църквата. Царят го попитал дали вярва според Никейския Символ на вярата. Той, лукавият, държал в пазвата си написано своето еретическо зловерие и, удряйки се с ръка в гърдите, казал на царя: „Така вярвам“. Царят помислил, че Арий се е разкаял, и го пратил при патриарх Александър да го приеме в Църквата. Александър никак не искал да приеме Арий в Църквата, знаейки, че лъже. Но царят определил един ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в Църквата. В навечерието на този ден светият патриарх молил Бога да вземе неговата душа, преди богохулният еретик да бъде въведен в църквата. Като настъпила отредената неделя, патриархът бил на служба в църквата, а Арий с царска свита и свои единомишленици се упътил към църквата. Когато стигнали до Константиновия площад, изведнъж го налегнало някакво страдание и на духа, и на тялото и той потърсил място за телесна нужда. На площада имало обществен клозет и той се упътил натам. Неговите придружители дълго го чакали и от чакането станали нетърпеливи. Когато някои отишли да видят какво става с Арий, го намерили в смрадното място мъртъв, с изсипани наполовина вътрешности, в нечистотии и кръв.
БЕСЕДА за тайнствения Христов род
Но рода Му кой ще обясни? (Исая 53: 8).
Като неизвестен извор на голяма река бил неизвестен за евреите родът на чудния Господ Иисус. Те чели и знаели, че Месия ще се роди във Витлеем; и Той се родил във Витлеем, ала те не Го познали. Те са знаели, че Месия ще дойде от Давидовото коляно; и Той се родил по Своята Пресвета Майка от Давидовото коляно, ала те не Го познали и признали. Чели са, че Той ще се роди от Девица, че ще избяга в Египет и ще бъде повикан от Египет, че преди Него ще се яви Неговият Предтеча – викащият в пустинята, че като велика светлина ще засияе в мрак и сянка смъртна на земята Завулонова и земята Нефталимова, и всичко останало, което са пророкували и написали пророците, за знаменията на Неговото дохождане. Не Го познали и признали, но Го разпнали, като престъпник – Него, Царя на Славата! Ако той бил обикновен човек, нима пророкът щял да се пита за Неговия род и произход? Чий род и чий произход в Израилския народ е неизвестен? А Неговият род е неизвестен като рода Мелхиседеков. Неизвестен бил за евреите и винаги неизвестен за невярващите, но за нас, вярващите, вече не е неизвестен. Ние знаем, че Той Е Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен. Той е във вечността. Знаем, че той се въплътил от Духа Свята и Марии Деви, и се явил като Човек, като Богочовек. Такъв е Той във времето. Неговият род, значи, и на небето, и на земята, и във вечността, и във времето, е чуден, тайнствен, славен и величествен – Неговият род! И всичко да кажем, което ни е открито за Него, все пак можем да се запитаме: Но рода Му кой ще обясни? Не затова, че Неговият род ни е непознат, а затова, че е недостижим, недостъпен за ума, свръхчувствен, свръхестествен.
О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, просвети ни с Твоя божествен разум и със силата на Твоето човеколюбие ни издигни към Себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 АВГУСТ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Ако наблюдавате как умират хората, ще видите, че смъртта на един човек обикновено мяза на неговия грях. Както е писано: Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат (Мат. 26: 52). Всеки грях е нож и обикновено хората са посичани от онези грехове, които най-усърдно са вършили. Пример за това ни дава и Саломия, скверната Иродиадина дъщеря, която поискала и получила от Ирод главата на Иоана Кръстителя в поднос. Като живяла в Испания в град Лерида, с прогонения Ирод и Иродиада, един ден тя тръгнала по заледената река Сикориса. Ледът се пропукал и тя до гуша паднала във водата. Парчетата лед я стегнали за гърлото и тя, дърпайки се, за да се освободи, „танцувала“ с крака под водата, тъй както някога танцувала в Иродовия дворец. Не могла да излезе, нито да потъне, докато острият лед не отрязал главата ѝ. Водата отнесла тялото, а главата ѝ на поднос поднесли на Иродиада, както някога главата на Иоан Кръстителя. Ето как страшната смърт прилича на сторения грях!
БЕСЕДА ЗА ИЗЦЕЛЯВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО С ХРИСТОВИТЕ РАНИ
Чрез Неговите рани ние се изцелихме
(Исая 53: 5).
Чрез Христовите рани ние се изцелихме – това предсказал пророкът Божий, и сега ние знаем, че пророчеството му е истинско. Чрез Христовите страдания ние сме се спасили от вечните мъки; чрез Неговата пречиста Кръв ние сме се очистили от греховната проказа и сме оживели. Нашата кръв и нашето тяло са станали нечисти от греховните страсти; нашият дух – гнездо и извор на плътската нечистота – най-напред се е осквернил. Може ли нечистото да се очисти с нечисто? Може ли мръсното платно да се избели с мръсна вода? Не може. Само онова, което е чисто, може да изчисти онова, което е нечисто. И езичниците чувстват, че човешкият род е нечист. Но те искат с нечистото да очистят нечистото, като – първо – призовават нечистите духове и им се кланят, и второ – принасят нечисти жертви – било човешки или животински. Една капка от Кръвта на пречистия Христос може повече да очисти човешкия род, отколкото всички жертви на идолите от началото на света. Защо? Затова, защото Христовата Кръв е чиста, а всичко останало е нечисто. Лекарите взимат една капка от някоя силна ваксина, разреждат я и с нея ваксинират много хора, за да ги предпазят от болести. И Христовата кръв в Чашата ние разреждаме с вода и тогава я вземаме и я пием, защото е казано, че като проболи с копие Тялото Господне, веднага изтече кръв и вода (Иоан 19: 34). Такава е силата на една капка Негова Кръв, че може от Нея да изгори целият свят. Тя е безгрешна Кръв, единствено безгрешната; Кръв пречиста, единствено чистата в света. О, да биха узнали хората каква е силата на абсолютната Чистота! Всички нечисти от греха ще се затекат да се очистват с Пречистия Христос и всички немощни ще се затекат да се причастят с Кръвта и Тялото Христови; и всички невярващи ще повярват в Христос. Защото тук има Троица и всичко в Троицата е чисто и очиства – чист Дух, чиста Кръв, чисто Тяло. А само чистото може да очисти нечистото; и само, което е здраво, може да изцели нездравото; и онова, което е силно, може да изправи безсилното.
О, Господи, всесилни Господи наш, с Твоите кървящи рани, рани невинни и пречисти, очисти нас грешните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски
http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5
По човешка немощ, когато добрият човек влезе в обществото на лошите, самият той става лош. Докато рядко се случва лошите да станат добри.
Свт. Иоан Златоус
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 АВГУСТ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Истинският християнин избягва човешката похвала; не само я из- бягва, ами и истински се страхува от нея. Св. Сава Псковски оставил игуменството, манастира и добрите манастирски братя и избягал в едно пусто място само за да избегне човешката похвала. Защото похва- лата от хората ограбва нашето сърце. Един благочестив княз, като чул за подвизите на св. Моисей Мурин, отишъл със своята свита в пусти- нята, за да го види. Съобщили на Моисей, че князът идва в неговия ма- настир. Моисей бързо излязъл и започнал да бяга, за да се скрие къде да е, но ненадейно се срещнал с височайшите посетители. „Къде е ки- лията на авва Моисей?“ – попитали слугите на княза, не подозирайки, че това е самият Моисей. А Моисей отворил уста и казал: „За какво ви е този безумен старец, който е голям лъжец и живее безчестно?“. Като чули това, посетителите се зачудили и продължили по-нататък. Като стигнали до Моисеевата килия, попитали за стареца, но монасите им казали, че не е тука. Тогава те разказали какво им казал по пътя един монах за Мойсей. Монасите се натъжили и попитали: „Как изглеждаше този старец, който ви е наговорил тези хули за светия мъж?“. А когато те казали, че бил твърде черен в лицето, висок и в бедни дрехи, въз- кликнали в един глас: „Та това наистина е бил авва Моисей!“. От тази случка князът получил голяма духовна полза и радостен се върнал у дома си.
БЕСЕДА ЗА ВИДА НА МЕСИЯТА
Няма в Него ни изглед, нито величие
(Исая 53: 2).
Това пророкът казва за Христа Господа като човек. Няма в Него ни изглед, нито величие! Нима Онзи, който е дал изглед на всяка твар и Който е сътворил прекрасните небесни ангели и цялата прекрасна вселена, да няма изглед и красота? Това не трябва ли да ви смути, бра- тя? Той е могъл да се яви такъв, какъвто пожелаел. Но Той не пожелал да се яви в ангелска красота, както не пожелал да се яви в царска сила и богаташки разкош. Който отива в дома на скръбта, не се облича с най-хубавите дрехи, нито пък лекарят се облича в най-хубавите си дрехи, когато отива при тежко болните. А Господ дошъл в дома на скръбта и в болницата. Тялото е одежда на душата. Той се облякъл в обикно- вена дреха, за да въздейства не с дрехата, а със силата на духа. Ние не знаем как точно е изглеждал Той. Според преданието лицето му било мургаво, а косата кестенява. Когато цар Авгар изпратил своя художник Ананий да нарисува лицето на Господа, Ананий не успял и черта да пос- тави върху платното, защото, говори се, Христовото лице сияело с ня- каква необикновена светлина. Впрочем, и да се бил облякъл в най-кра- сивото тяло, каквото само Той е могъл да създаде на Себе Си, какво би била тази телесна Негова хубост пред Неговата безсмъртна Божест- вена красота? И най-голямата земна хубост е само сянка от небесната красота. Пророк Даниил бил млад и красив човек, но когато Божият ангел застанал пред него, тогава, както той самият казва: В мене сила не остана (Дан. 10: 8). Какво е лицето на земния човек спрямо лика на безсмъртния Божи ангел? Като тъмнина пред светлина. Затуй проро- кът, виждайки Безсмъртния Цар Христос в човешко тяло, и сравнявай- ки Неговия земен вид, Неговия безсмъртен небесен образ, трябвало да възкликне: Няма в Него ни изглед, нито величие!
О, благ и преблаг Господи, Който заради нас се облече в нашата бед- на телесна одежда, та да ни послужиш и да не ни изплашиш, на Тебе слава и хвала, на Тебе слава и хвала. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 АВГУСТ
Разсъждение
Подобно на някой, който се катери по стръмна планина, и с крака и ръце се старае да направи крачка напред, не помисляйки да се връща назад, били великите православни подвижници в своя труден път към Царството Божие. Наистина за удивление са техните подвизи и тяхното безстрастие. Св. Пимен не пожелал да види своята майка, когато тя дошла да го посети. Един княз пожелал да види Пимен, но той отказал. Тогава князът намислил с хитрост да накара стареца да се срещне с него; а именно – той арестувал Пименовия племенник и казал на Пименовата сестра, че ще освободи сина ѝ само ако Пимен дойде да разговаря с него. Сестрата отишла в пустинята, похлопала на вратата, замолила брат си да излезе и спаси сина ѝ. Но Пимен не излязъл. Тогава сестрата започнала да нарежда и да кълне. Но Пимен не излязъл. Чул за това, князът наредил да се напише писмо до Пимен и да му се каже, че ако Пимен поне писмено – щом не пожелал лично, – помоли княза да освободи неговия племенник, князът ще стори това. Пимен отговорил: „Могъщи княже, заповядай добре да се изследва вината на юношата, па ако вината му е такава, че той заслужава смърт – нека умре, та с временното наказание да избегне вечните мъки. Ако вината му не е за смъртно наказание, накажи го според закона и след това го освободи“. Като прочел такова справедливо и безпристрастно разсъждение, князът твърде много се удивил и освободил юношата, а почитта си към Пимен удвоил.
БЕСЕДА за Деня Христов според предсказанието на Исаия
Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! (Исая 52: 6).
Нашият Бог, братя, е Бог на истината. На слънцето има тъмни петна, но в Бога няма нито тъмни петна, нито лъжа. Всяко слово, казано от Бога чрез пророка, се е сбъднало. Когато Словото Божие се въплътило в Исуса Христа, нашия Господ, тогава се изяснили, като слънце, всички пророчества, които се отнасяли за Него, и които дотогава, за евреите били тъмни загадки. И Словото стана плът – това казва Евангелието за предвечното Слово Божие, за вечната Божия Мъдрост, за Сина Божий; но с това въплъщение на Словото Божие, и във всяко пророческо слово се вижда [предсказаният] телесен вид. Докато Господ Христос не дошъл в плът да посети човеците, книжниците и читателите на Свещеното Писание, можели да помислят за много пророчески слова, още неизпълнени, че са само думи на пророците като човеци, а не са от Бога. Но Бог не допуснал за неговите пророци да се мисли несериозно, затова е казал, че народът ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! Значи, Бог искал да подчертае важността на всяко пророческо слово, и искал да научи хората на търпение, та търпеливо да чакат онзи Ден, онзи чуден Ден, когато ще се яви Господ на земята в плът и ясно ще извика за всяко ухо: Ето Ме! Всеки, който познае Господа Иисуса като Бог в Тяло, той е познал същевременно Онзи, който е говорил чрез пророците. Ето Ме! – тъй казва Христос и днес. Аз Съм Онзи, Който говори чрез всичко в сътворената вселена. Аз Съм Онзи, Който говореше чрез пророците. Аз Съм Онзи, Който с плътски уста проповядва слова за вечно спасение. Аз Съм Онзи, Който говори чрез апостолите, светителите и учителите. Аз Съм Онзи, Който проповядва и ще проповядва чрез Моята света Църква до свършека на света. Аз Съм Онзи, Който проповядва и за Когото се проповядва.
Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 АВГУСТ
Разсъждение
Понякога и между християните се чуват безбожни думи: „Тук и Бог не може да помогне“. Няма опасност, в която Бог да не може да помогне, нито пък има враг, който със собствена сила, без Божие допущение, да може да ни победи. Не питай как Бог ще разбие силната войска на нашите неприятели – за Него това е леко, както за теб да дишаш въздуха. Прочети как Бог с тропот от колесници и цвилене от коне[1] изплашил сирийската войска и войската се разбягала, а Израил се спасил (IV Цар. 7: 6). Прочети как Иерусалим бил спасен от силната вавилонска войска без никаква съпротива от цар Иезекия, благодарение на неговия плач и молитви пред Бога (IV Цар. 19: 35). Но такива чудеса Бог е правил не само в древността – прави ги по всяко време, когато вярващите Му се молят. Например – през 1305 г. татарският хан Тамерлан обкръжил с безчетна войска Москва. Руснаците пренесли чудотворната икона на Пресвета Богородица от град Владимир в Москва и целият народ със сълзи [на очи] започнал да се моли на Светата Пречиста. Неочаквано татарската войска, без видима причина, започнала бързо да отстъпва и да бяга. Какво се случило? Тамерлан имал видение насън – светли облаци се носели по небето, а сред тях – Света Богородица, като Царица, а след нея – безбройна ангелска войска. Богородица строго заговорила на Тамерлан и му заповядала веднага да отстъпи от руската земя, а светиите със своите жезли му се заканвали. Ужасен от този сън, Тамерлан, след като се събудил, заповядал отстъпление и бягство.
БЕСЕДА за Христовите страдания– такива, каквито ги предсказал Исаия
Гърба Си подложих на биещите и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване (Исая. 50: 6).
Това, братя, е пророчество; а сега чуйте изпълнението на пророчеството: Тогава (Пилат) Иисуса бичува и Го предаде на разпятие (Мат. 27: 6) – това не е ли онова, което пророкът е предсказал: Гърба Си подложих на биещите? Чуйте по-нататък: Един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса (Иоан 18: 22 ); и това: И като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари (Лк. 22: 64); не е ли това, предсказаното от пророка: лицето Си не скривах от поругание? Чуйте и по-натам: Присмиваха Му се (Мат. 27: 29), па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха (Марк. 15: 19) – не е ли това, предсказаното от пророка: Лицето Си не скривах от поругание и заплюване? Вижте, братя, колко ясно е пророчеството, отначало докрай. Вижте с ужас как прозорливият Божи човек ясно вижда през стените на няколкостотин години напред, както обикновеното око вижда дъното в бистра и плитка вода! Бог със Своята непреодолима сила откри на духа на смъртен човек, духом да види случващото се в бъдещето тъй ясно, както очите виждат случващото се наблизо. Как ли пък всевиждащият Бог вижда и през сърцевината на нашите кости, през гъстата мъгла на нашите мисли и през всички тайни на сърцето ни? Той присъства в нашите мисли, преди те още да се родят, и знае нашите желания, преди те още да са заченали. Той е единственият неизмамващ и нелъжещ Свидетел на всичко, което се случва, вътре и вън, във висините и в дълбините, надлъж и нашир. И Той нелъжовно засвидетелства на нашия дух всичко, което [духът ни] желае да знае за добро, полза и спасение на душата.
О, Всевиждащи и пречудни Свидетелю на всички тайни в небето и на земята, Сътворителю и Промислителю наш благи, Ти единствен виждаш немощите на всекиго от нас. Помогни ни, помогни ни да разберем онова, що е нам потребно за вечното ни спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – с едно привидение (бел. прев.).
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 АВГУСТ
Разсъждение
Със свръхчовешката си смелост и готовност да понесат всички страдания и доброволна смърт за Христа, нашите християнски предци изпълвали със страх мъчителите си. Император Максимиан, лют и безпощаден гонител на християните, заповядал на своя проконсул в Антиохия да освободи св. Андрей Стратилат от тъмницата, от страх да се не разбунтува народът, който почитал Андрей повече от царя. Цар Валент заповядал на своя епарх в Едеса да погуби всички християни, които са против Арий. Епархът имал по-голямо човеколюбие от своя цар и тайно съобщил на християните следващия ден да не излизат от града в полето, където обикновено извършвали богослуженията, (защото арианите били завзели всички църкви в града) за да не загинат. Но противно на очакваното, сутринта християните излизали на полето радостни, че ще пострадат за истинската вяра. Излизайки с войниците из града, епархът видял една жена християнка, с дете на ръце, да бърза покрай войниците към полето. Епархът я попитал: „Не си ли чула, че там ще отиде епархът с войниците, и ще погуби всички, които намери?“. Жената отговорила: „Чух, затова бързам, та с тях да умра за Христа“. Епархът пак я попитал: „А защо носиш това дете със себе си?“. Жената отвърнала: „Искам и моето дете, заедно с мене, да се удостои с мъченичество“. Като чул и видял това, епархът, уплашен се върнал и го съобщил на царя. Царят много се уплашил и отменил своята заповед за заколението.
БЕСЕСДА за отключената тъмница и осветения мрак
Да кажеш на затворниците: Излезте; и на ония, които са в тъмнина: Покажете се (Исая 49: 9).
Кой е по-голям затворник от свързания от греха? Има ли по-голяма тъмнина от тъмнината на греха, смъртта и ада? Кой може да прощава грехове… Един Бог (Марк. 2: 7); това са го признали самите книжници и фарисеи. Христос прости греховете на мнозина и ги направи свободни и здрави. А щом единствено Бог може да прощава греховете на окованите от греха, защо тогава евреите не го признали за Бог? Защото и те били свързани от греховете, и не можели логично да разсъждават в пълнота, и не позволявали на Господ да ги развърже от греха. Вижте в какво безумие изпаднали еврейските мъдреци: от една страна твърдят, че Един Бог може да прощава грехове, а от друга – обвиняват Христос, че той действа с помощта на дявола! Дяволът е онзи, който връзва, как дяволът ще развързва? Дяволът е онзи, който погубва човека, как той ще го и спасява? Там, дето са дяволите, е тъмницата – грехът, смъртта и адът. Единствено Христос е имал несравнима с нищо могъща сила да изведе от тъмницата човешките души и да ги спаси. Прощават ти се греховете! Стани! Лазаре, излез вън! Със Своето силно слово Той разкъсвал връзките на грешника и извеждал мъртвите на светлина в живота. Със Своето слизане в ада Той разрушил престола на сатаната и освободил душите на праведниците. Със Своето Възкресение той показал в пълнота Своята непреодолима власт над всички дяволски примки, над адските козни и над последния враг – смъртта.
О, Господи, победителю на демоните, Освободителю от греха, Възкресителю на мъртвите, на Тебе се кланяме и Тебе молим, освободи ни, възкреси ни, благослови ни. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Гордостта е крайно обедняване на душата, която си представя, че е богата; пребивава в тъмнина, а мисли, че е в светлина. Гордият е подобен на ябълка, която отвътре е изгнила, а отвън е блестящо красива.
Прп. Иоанн Лествичник
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 АВГУСТ
Разсъждение
Ако попитате повечето хора защо не ходят на молитва в църквата, обикновено ще ви отговорят: „Нямам време. Трябва да работя!“. Вижте тези хора, които само работят и не ходят в църква, а се облягат само на своя труд, и ги сравнете с онези, които намират време и за работа, и за молитва, и скоро ще се уверите, че тези вторите са заможни, и което е главното – доволни. Разказва са за двама съседи шивачи, които се различавали и по работата, и по молитвата, и по имота, и по начина на живот. Единият от тях имал голямо семейство, а другият бил сам. Онзи, първият, имал навик всяка сутрин да ходи в църквата на молитва, а онзи, самотният, въобще не ходел в църква. Първият не само че работел по-малко, но не бил и по-добър майстор от втория. Но той имал от всичко достатъчно, а на втория не достигало. Този, вторият, попитал онзи как така има всичко, като работи по-малко от него. А богомолецът отговорил, че като ходи всеки ден на църква, по пътя намира изгубено злато, па поканил и съседа си да идва с него на молитва и щели да делят намереното злато. Двамата съседи започнали редовно да ходят в църквата и скоро се изравнили по изобилие и приходи. Естествено, по пътя не намерили никакво злато, но Божието благословение умножавало изобилието на истинските богомолци. На онези, които търсят Божието Царство и Неговата правда, Бог дава и умножава всичко онова, което им е необходимо за живота.
БЕСЕДА за характера Христов – такъв, какъвто Исаия го е предсказал
Няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците; пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина (Исая 42: 2 – 3).
Кой е имал по-големи права от Господ, Божия Син, да вика на земята, в Своето лозе, на беззаконниците? Кой е имал по-големи права да наругае грешниците, които ругаели Бога и Божия закон? О, омиляваща кротост, невиждана между хората! О, чиста планинска вода, която от височините изтичаш, и тихо измиваш човешката нечистота! Много безбожници мислят, че ще повярват в Христа, ако чуят от Него гръмогласни, а не благи слова. Но кое е по-добро – нека кажат безбожниците , – дали гръмогласните думи, с викове и шум, които не оказват въздействие и се разсейват като дим, разнасян от ветровете, или благите слова, които имат силата на гръмотевицата? Може ли легион гръмотевици да изгонят легион дяволи от един обсебен човек? Легион гръмотевици са трещели над Гадара, но легионът дяволи в обсебения човек не са го даже и почувствали. А Господ не крещял на демоните, а тихо им заповядал да излязат, и те послушно излезли. Същината, братя, не е в крясъците и критиките, а в силата [на думите]. Пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси. Това се отнася за Стария Завет, чийто дух фарисеите съвсем извратили и претоварили със съботните формалности, и който още димял, ала не давал светлина на хората поради оглупелия разум и вкаменените сърца на човеците. Господ пречупена тръст няма да строши и тлеещия огън, на онзи закон, който Той е дал, няма да угаси съвсем. Това се отнася и за грешните хора. Хора, угнетени от греха, Той не ще стъпче, и грешниците, в които божествената светлина е станала на дим, няма да угаси, а ще изправи тръстика, и ще разпали божествения огън в човеците. Защото Той дошъл на този свят заради грешниците. Ще извърши Своя Съд кротко и без препятствия, но със сила, която истината носи сама в себе си. Ще се отнася благо и кротко, със съжаление и милост, подобно на лекаря, но далеч по-благородно и по-сърдечно от лекаря, когато влезе в дома на безумните.
О, Господи кротки и тихи, изпълни ни с Твоята прекрасна кротост и тишина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Изпълненито на заповедите на Спасителя е единствения признак за любов към Бога…
Свт. Игнатий (Брянчанинов)
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 23 АВГУСТ
Разсъждение
Колкото и да е необяснима тайнствената сила на Кръста, наистина е безспорна. Още св. Златоуст говори за обичая да се поставя знака на Кръста „върху царската диадема, на войнишките доспехи, върху частите на тялото, именно – на челото, на гърдите и сърцето, а също така върху жертвениците и на постелите. Ако е необходимо да се прогонят демони – казва той, – ние ползваме Кръста, а също така Той помага за изцеление на болестите“. Св. Бенедикт осенил с кръстно знамение стъкленицата, в която имало отрова, и стъкленицата се пръснала като от удар с камък. Св. Иулиян прекръстил поднесената му с отрова чаша и изпил отровата, без да усети никакво страдане в тялото си. Св. Василиса Никомидийска се оградила с кръстното знамение, застанала посред пламъците и останала невредима. Св. мъченици Авдон и Сенис – като пуснали люти зверове срещу тях, се прекръстили, и зверовете се спрели, и станали кротки като агнета. За древните подвижници кръстното знамение е било най-силното оръжие против големите демонски изкушения, каквото е и днес. Най-ужасните дяволски страшилища са изчезвали яко дим, когато човек само се прекръствал. Тъй е благоволил сам Господ Иисус Христос – някогашният символ на престъпление и срам, след Неговото Разпятие да даде на кръстното дърво всепобедна сила и могъщество.
БЕСЕДА за Иоан Кръстител, както го е предсказал Исая
Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог (Исая. 40: 3).
Когато царят иска да посети някое място, той праща пред себе си своите вестители. На необикновен Цар прилича необикновен вестител. На Царя Христос вестител в пустинята бил Моисей, в Иерусалим – пророците, в Назарет – архангел, във Витлеем – източните мъдреци, на Иордан – Иоан. Никога, нито един цар в човешкия род не е имал такива вестители. Свети Иоан Кръстител също бил тъй необикновен и забележителен като другите Христови вестители. Той бил глас, викащ в двойна пустиня – в иорданската и в човешката. Както иорданската пустиня била безплодна и суха, така и пустинята на човешкия дух била безплодна и суха. Иоан не могъл да озелени и оплодотвори човешката пустиня, но той я чистел и разоравал – така приготвял почвата и изравнявал пътищата за великия Сеяч, който, идвайки, носел със Себе си и семе, и дъжд – семето на учението, което ще посее, и дъжда свише, с който ще да озелени и оплодотвори [пустинята]. Чрез покаянието Иоан приготвял пътя, а с водното кръщение изправял пътеките. И пътят, и пътеките са човешките души. С покаянието човешките души се подготвяли да приемат семето Христово, а с водното кръщение – да зарият семето дълбоко в почвата на техните сърца. И горди, и бедни, като се потопят голи във водата, стават еднакви и равни в своята нищета пред величието на преславния Спасител Христос. Всякой дол да се изпълни и всяка планина и хълм да се снишат. Тук не става дума за земни долини и хълмове, а за нищите човеци и за гордите човеци. Както мъртвите в гробището пред очите на всички човеци са еднакви, такива са и всички грешници – и нищи, и горди, и роби, и господари – всички са еднакви пред живия Бог. Това е чудното видение на Исаия, сина Амосов – пророк на живия Бог, единствения и истински Бог.
О, Господи Царю небесни, Комуто денонощно се кланят небесните войнства, погледни още веднъж на нашата нищета и, заради Твоето понизяване и Твоите страдания за нас, ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
