Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766399 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от Септември, 2019 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
image                                              

                               19 СЕПТЕМВРИ / 6 СЕПТЕМВРИ (СТАР КАЛЕНДАР)             

 

                                                                      ЧУДОТО В ХОНИ

                                                                           СВ. АРХИП

                                                Мчц. ЕвдоксиЙ, Зино́н и Макарий (311–312).

 

 

Тропарь Архангелу Михаилу, глас 4

Небе́сных во́инств Архистрати́же,/ мо́лим тя при́сно мы недосто́йнии,/ да твои́ми моли́твами огради́ши нас/ кро́вом крил невеще́ственныя твоея́ сла́вы,/ сохраня́я нас, припа́дающих приле́жно и вопию́щих:/ от бед изба́ви нас,// я́ко чинонача́льник вы́шних Сил.

Кондак Архангелу Михаилу, глас 2

Архистрати́же Бо́жий,/ служи́телю Боже́ственныя сла́вы,/ А́нгелов нача́льниче и челове́ков наста́вниче,/ поле́зное нам проси́ и ве́лию ми́лость,// я́ко Безпло́тных Архистрати́г.

    
Категория: Други
Прочетен: 211 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

     Християнството е изкоренило от човешкото общество множество варварски обичаи. Ала някои от тези обичаи, възхвалявани от езичниците, а срамни за християните, и в днешно време като смрадна гной се процеждат от привидно излекуваните рани. Един от тези обичаи е краденето на мома. По повод на един такъв случай св. Василий в писмо строго повелява на свой свещеник: „Употреби всички усилия, когато намериш тази девица, да я отведеш и върнеш на родителите, а похитителите да лишиш от молитвено[1] общение, и обяви за отлъчени също и онези, които са им помагали; според моето предишно нареждане отлъчи от молитвено общение за 3 години всекиго от тях заедно с целия му дом. А онова село, което е приело отвлечената (мома), укривало я е и даже насилствено я е задържало, също отлъчи от молитвено общение, без да правиш изключение за никого[2], та всички да се научат [такъв] похитител да прогонват от себе си като някаква змия или друг някакъв звяр и враг на обществото, а на ощетените да оказват помощ”.

 

 

БЕСЕДА за двете раждания

 

Pоденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Иоан 3: 6).

 

     Тези слова, братя, не са  слова на пророк или апостол, а са изречени от Самия Господ, от пречистите Му уста. И както всяко слово на Господа е могъщо и спасително, така и в тези Негови думи се съдържат сила и спасение. Затова трябва със страх и внимание да изследваме тези думи и да ги приложим към нашия живот. С тези слова Господ иска да разкрие превъзходството на духа над плътта. Както плътта се ражда от плът, така и духът трябва да се роди от Дух. Нашето духовно рождение е от Духа Божий, по Божия благодат, а не по естество – то е новото раждане, за което Господ е говорил на иудейския началник Никодим. Никодим не разбрал тези Христови думи, както и днес не ги проумяват онези, при които плътта е взела надмощие над духа. Хората, при които плътта властва над духа, за всичко мислят и съдят плътски, докато човеците, при които духът властва над плътта, за всичко мислят и съдят духовно. Тези, които за всичко мислят и съдят плътски, и своя дух правят плътски, докато мислещите и разсъждаващите духовно одухотворяват и плътта си. Това е все едно някой да разменя злато и всичко да обръща в книжни пари – такива са първите, дето и безсмъртното в себе си превръщат в смъртно. А пък вторите са като разменящите книжни пари и обръщащите ги в злато, понеже те не само не погубват безсмъртното в себе си, а и смъртното[3] правят безсмъртно. Евреите са тълкували закона и пророците плътски, затова не са познали Господа Христа, а са разпнали Господа на славата (1 Кор. 2:8). Докато онези, които, озарени от благодатта на Божия Дух, познали Господа Христа, и закона, и пророците изтълкували духовно. И не само закона и пророците, но и цялата сътворена природа, и целия свой живот на земята. Ако нашето тяло, братя, по необходимост се ражда от плът, противоестествено е духът ни да се ражда от плътта. Нека духът ни се роди от Божия Дух и тогава ще бъдем естествени и по плът, и по дух. Това е нашата възвисена и безгрешна природа, която е имал Адам в рая преди греха. Не е възможно и не е необходимо тялото ни повторно да се роди от тяло, ала може и е необходимо, и никога не е късно [в тукашния живот] нашият дух да се роди отново – да се роди от Божия Дух.

       О, Господи Иисусе Христе, Единородни Сине Божий, помогни ни преди смъртта да се родим повторно чрез Божия Дух, та нашият дух да бъде наистина роден от Духа. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] Т.е. църковно (бел. прев.).

 

[2] Тези думи не бива да се разбират крайно. Немислимо е да се допусне, че св. Василий прилага еднакви санкции към виновните и невинните – напр. незнаещите и неподозиращи нищо за извършеното злодеяние (бел. прев.).

 

[3] T.е. плътта, тялото (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 160 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

      Напразно се трудят хората да открият неща, които Бог промислително скрива от тях. Ако Бог не бе позволил, никога човеците не биха открили златото и среброто под земята, нито пък силата на водната пара, ни яркото електрическо осветление. Напразно Ирод избил множеството младенци във Витлеем, само за да убие и Единствения. Този Единствен се скрил от очите и мечa на Ирод. Напразно Ирод е търсел и Иоан. Вижте какво чудо: войниците преследват старицата Елисавета, която бяга с Иоан на ръце и не могат да я настигнат! Разяреният Ирод повикал пророк Захария и му изкрещял: „Дай ми сина си Иоан!”. А старият свещеник кротко отговорил на царя: „Аз сега служа на Господа Бога Израилев, та не знам къде се намира моят син”. Ирод, обезумял от гняв, заповядал да убият Захария вместо Иоан. Царските слуги отишли в храма и рекли на Захария: „Къде си скрил сина си? Дай ни го, защото царят така нареди. Ако не ни го дадеш, ще умреш ти.”. Захария отвърнал: „Вие ще убиете тялото ми, но Господ ще приеме душата ми”. И Захария бил убит, но това не  укротило Ирод. Злият цар ден и нощ не намирал покой, защото го мъчело подозрението, че никой друг освен Иоан не може да е онзи новороден Цар, за Когото му известили мъдреците от Изтока. Но напусто се трудел Ирод да намери оногова, когото Бог промислително скрил от него.

 

БЕСЕДА за необходимостта от второ, духовно раждане

 

Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. (Иоан 3: 3).

 

      Така рекъл Господ Иисус на еврейския началник Никодим, a Никодим с изумление запитал: Как може да бъде това?, тоест как може човек да се роди отново? И днес мнозина се питат: Как плътският човек може да стане духовен? Как грешникът може да стане праведник? Как благодатта Божия може да влезе в човека и замести плътското мъдруване и плътските желания? Как Светият Дух може да озари човешкото сърце? Как е възможно водата да се претвори във вино? Ние знаем, че когато Дух Божий е слязъл върху апостолите, апостолите са станали други хора, нови, повторно родени. И от хиляди примери ни е известно как хора с плътски помисли и живот по плът са се преродили[1] в духовни човеци, родени отново. Ние знаем, че това е ставало, става и днес под действието на благодатта на Бог Дух Свети. Не е необходимо да питаме как става това. Достатъчно ни е да знаем, че става, и да се трудим това да стане и със самите нас. Защото благодатта на Светия Дух се дава на всеки, който я търси и който се подготвя да я приеме. Няма по-тежко занятие от това да се обясняват духовните предмети на хора, които са навикнали да мъдруват и съдят само по плътски. Св. Златоуст казва: „Душа, предадена на страстите, не може да постигне нищо велико и благородно, понеже страда от тежка слепота, както очите се помрачават от гнойни изтечения”. Обикновено най-плътските хора разпитват за най-възвишените божествени тайни. Но не питат, за да узнаят пътя за своето спасение, а с цел да смущават верните, да се подиграват с вярата и да оправдаят своя грешен и страстен живот. Нямайки сила да се изкачат даже на първото стъпало от стълбата към небето, те бленуват за най-горното. Когато, братя, такива ви разпитват за предълбоките тайни на новото раждане на душата и Царството Небесно, кажете им най-напред да изпълняват десетте Божии заповеди. Ако направят това, душата им ще се отвори за проумяване на божествените тайни толкова, колкото е необходимо това разбиране за очистването им от греховете и страстите и за вечното им спасение.

     О, Господи Иисусе Христе, преблаги и всемъдри Учителю наш, помогни ни с умовете си да разберем и със сърцата си да приемем толкова от Твоята премъдрост, колкото е потребно за нашето спасение. Помогни ни да се въздържаме от излишно любопитство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] Не става дума за физическо прераждане, както го разбират последователите на някои източни учения, а за нравствено преобразяване на човека (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове: 0
 Рассказ об исцелении от прикосновения к антиминсу

 

В «Душеполезном чтении» (1904. С. 181) сообщается о чудесном исцелении священника К. П. от прикосновения к антиминсу.

Этот священник сам рассказывает, как у него, молодого настоятеля прихода, заболел большой палец на правой руке. Распух и посинел этот палец, а потом и вся рука стала сильно болеть, так что невозможно было совершать службы. Он вызвал доктора, который сказал, что руку надо ампутировать, поскольку возникла опасность для жизни в целом. Священник на такую операцию не согласился. Он стал молиться Богу со слезами и словами: «Печаль мою возверзу на Господа!» (ср. Пс. 54:23) – продолжая ходить в церковь, хотя и не мог служить. Однажды утром он вошел в алтарь и перед Честным Престолом стал молиться.

Сердце у него от чего-то горело, как сам он рассказывает, и вздох за вздохом вылетал из груди. Вдруг он почувствовал желание поцеловать святой антиминс и произнес молитвенно: «Господи! Верую в чудотворную силу и в помощь святых Твоих угодников. Яви Твою милость через частицу мученических мощей, которые на этом Престоле, мне, рабу недостойному Твоему, чтобы я пел славу и хвалу Тебе, пока жив!» При этом он больным пальцем коснулся антиминса, а затем поцеловал его и вышел из храма. Придя домой, священник перед доктором своим снял повязку с больного пальца, тронул его – и не почувствовал боли! Доктор глазам своим не поверил. Чудо, но палец был здоровым.

Впоследствии этого священника перевели на другой приход, но он никогда не забывал храм, в котором чудесным образом исцелился. А был тот храм в честь святого Архангела Михаила, которого он с тех пор неизменно поминает в своих молитвах.

Категория: Други
Прочетен: 167 Коментари: 0 Гласове: 0
   

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Често [чудотворната] сила на светците след смъртта [им] е много по-голяма от тази, докато са били живи. „Затова и Бог ни е оставил мощите на светеца”– казва св. Златоуст в своята ненадмината беседа за св. Вавила. Св. Вавила бил погребан в Антиохия. Иператор Гал[1], от благочестиви подбуди, пренесъл мощите на св. Вавила в предградието Дафне. Издигнал там малка църква и положил мощите на мъченика в нея. В Дафне било и прочутото капище [ориг. – храм] на Аполон, построено на същото място, където, съгласно езическите басни, една девойка се превърнала в дафиново дърво, за да се спаси от „бог” Аполон, който я преследвал заради необузданата си плътска страст към нея. Тук се намирал идол на Аполон, който уж предсказвал на всекиго какво ще му се случи. Ала откакто мощите на св. Вавила били положени в близкия храм, демонът в идола онемял и престанал да прорицава. Когато император Иулиан Отстъпник тръгнал на гибелнaта война срещу персите, той се отбил в това капище и запитал идола за изхода от похода, предприет от него. Кумирът страхливо отвърнал, че не може да даде ясен отговор „заради мъртъвците”, погребани в близост до него. Казаното се отнасяло само за св. Вавила, чието присъствие чрез мощите му затворило устата на демона. Иулиан наредил мощите на св. Вавила да се пренесат обратно в Антиохия. Но щом били пренесени мощите на мъченика, паднал огън от небето и изгорил капището на Аполон, разрушавайки го навеки. Иулиан се отправил срещу персите и по ужасен начин загубил богомерзкия си живот. Такава била силата на Христовия мъченик след смъртта му: той накарал демона да онемее, свалил огън от небето и разрушил идолското капище, а безбожния император - отстъпник наказал с позорна смърт.

 

БЕСЕДА за претворяването на водата във вино

 

Начало на чудесата… в Кана Галилейска (Иоан 2: 11).

 

                Всемогъщ е нашият Бог и Неговата мощ е безпрeделна и неописуема. Със Словото Си Той е сътворил всичко, което е сътворено. Словом Господним небеса утвердишася. Със Своето Слово Той е създал човешкото тяло. Чрез Божието Слово мъртвата земна пръст се претворява в плът човешка, в животинска плът, в растителна плът. Чрез Божието Слово течната вода се превръща в пара, а парата – в лед и сняг. Посредством същото това Слово водата в лозата става на вино и вино веселит сердце человекаКакво чудо е за въплътеното Слово Божие, за нашия Господ Христос в Кана [Галилейска] да превърне водата във вино? За нас, помрачените от греха хора, това е велико чудо, за нашата покварена от греховете природа е чудо непостижимо. Но не е ли вършенето на чудеса най-обикновено нещо за Твореца? Когато слугите напълнили шестте грамадни делви с вода, Господ Христос им рекъл: „Налейте сега и занесете на стария сват“. Той даже и не казал: да стане водата на вино, а само си го помислил. Ала Божият помисъл има същата сила, както и Божието слово. Защо е написано, че това е било начало на чудесата, когато Господ, изглежда, и преди това е правил други чудеса? Затуй, братя, че превръщането на водата във вино е основно Христово чудо и явява същината на всички Негови чудеса. Разтляна и обляна в сълзи[2] била човешката природа – тя трябвало да се превърне във вино. Божията искра в човека била угаснала и трябвало отново да се разпали. Болестта е като водата, здравето – като виното; смъртта е като водата, животът – като виното; незнанието е подобно на вода, а истината е като вино. Следователно, всеки път, когато Господ е изцерявал болни, очиствал омърсени, съживявал мъртви и просветявал заблудени, Той всъщност е претворявал водата във вино.

         O, Господи Боже наш, дивни Претворителю на водата във вино, с Твоя Божествен пламък разгори угасналите ни огнища. Превърни в божествено вино водата [на греха] в нашето естество. За да се уподобим на Тебе и като подобни на Теб да можем да пребиваваме в Твоето безсмъртно Царство с всички Твои ангели. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове: 0
 image                                      17 СЕПТЕМВРИ / 4 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 
                                                      СВЩМЧК ВАВИЛА

                                                      СВ.ПРOР. МОИСЕЙ

 

Тропарь священномученику Вавиле Антиохийскому, глас 4

И нpа́вом пpича́стник,/ и пpесто́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обpе́л еси́, богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ pа́ди сло́во и́стины испpавля́я,/ и ве́pы pа́ди постpада́л еси́ да́же до кpо́ве,/ священному́чениче Вави́ло,/ моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Вавиле Антиохийскому, глас 8

Я́ко благоче́стия пропове́дника и страда́льцев утвержде́ние,/ Це́рковь сла́вит тя, Вави́ло сла́вне, освеща́ема днесь;/ но, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ в ми́ре соверше́ннем велича́ющия и восхваля́ющия тя сохрани́ти Христу́// моли́ся, о многострада́льне.

Тропарь пророка Моисея, глас 2

Проро́ка Твоего́ Моисе́я па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь пророка Моисея, глас 2

На высоту́ доброде́телей возше́л еси́, проро́че Моисе́е;/ и сего́ ра́ди сподо́бился еси́ ви́дети сла́ву Бо́жию./ Скрижа́ли благода́тныя Зако́на прия́т,/ и начерта́ний благода́ть в себе́ нося́,/ и проро́ков был еси́ честна́я похвала́,// и благоче́стия вели́кое та́инство.

Кондак пророка Моисея, глас 2

Лик проро́ческий с Моисее́м и Ааро́ном весе́лием днесь весели́тся,/ я́ко коне́ц проро́чествия их на нас испо́лнися;/ днесь сия́ет Крест, и́мже нас спасл еси́.// Тех моли́твами Христе́ Бо́же поми́луй нас.

 

Категория: Други
Прочетен: 167 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

      Този, който иска да се спаси, трябва непременно да бъде послушен на духовните властиimage[1]. Без послушание е възможно човек, въпреки най-голямото си желание за спасение, да се окаже в пропаст. Великите светци, които са определили послушанието като условие за спасение, самите те са показали съвършено послушание. Когато св. Симеон избрал да се подвизава на стълп, това, като нов подвиг, изненадало всички подвижници. Не знаейки дали такова подвизаване е по внушение на Божия Дух или е от дух на гордост, пустинните отци и свещеници изпратили някои да разберат това, като им заръчали от тяхно име да наредят на св. Симеон да слезе от стълпа. Ако той не пожелае да слезе, значи възкачването му на стълпа произтича от дух на гордост. В случай че изпълни заповедта и тръгне да слиза, нека го оставят да стои горе, понеже неговата готовност да ги послуша ще покаже, че подвигът му е от Светия Дух. Когато изпратените дошли при св. Симеон и му съобщили, че съборът на светите пустинни отци нарежда да слезе от стълпа, Симеон незабавно започнал да се спуска надолу по стълбата. Виждайки това, зарадваните пратеници викнали: „Не слизай, отче свети, но остани където си; сега видяхме, че твоят подвиг е от Бога”.

 

 БЕСЕДА за Словото Божие, явено в плът

 

И Словото стана плът (Иоан 1: 14).

 

      Ето, братя, едно ново начало, благословено и спасително за нас. Това е началото на нашето спасение. Адам беше в плът, когато падна под властта на греха и смъртта. Сега Създателят на Адам се явява в плът, та да избави Адам и Адамовото потомство от властта на греха и смъртта. Синът Божий, Словото, Премъдростта, Светлината и Животът, слезе сред човеците в човешко тяло и с човешка душа; въплъти се, без да се отделя от Своето Божество и без да се разделя от Своя Отец. Оставайки Какъвто е, с всичко, което предвечно и вечно притежава, единственото нещо ново, което приема Той, е човешката природа. Неговите вечни свойства при въплъщението не са се умалили, нито се е променило положението Му спрямо Отца и Духа. Погледнете, Отец и на Иордан, и на Тавор свидетелства: Този е Моят възлюбен Син! Не казва: Този беше Моят Син, а: Този е Моят Син. А Светият Дух е бил с Него и при телесното Му зачеване, и през всички дни до края на Неговото служение на земята. Божествената и човешката природа в Него бяха съчетани, но не смесени. Как? Не питай за това ти, който сам не можеш на себе си да обясниш как са съчетани в теб душата и тялото. Знай само, че Бог е слязъл и живял на земята, и е донесъл на човеците неизказано богати дарове – дарове царски, нетленни, непреходни, безценни и незаменими. Знай го и нека сърцето ти ликува от радост. И се потруди да умиеш [духовните си] ръце, да очистиш всичките си чувства, да направиш душата си чиста, да направиш сърцето си бяло, да просветиш ума си, та да приемеш тези царски дарове. Защото те не се дават на нечист.

     O, Господи Иисусе Христе, помогни да се очистим и умием чрез Твоята Кръв и Твоя Дух, за да се сподобим с Царските Ти дарове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 image


[1] С това в днешно време се злоупотребява. Не бива, ако духовните власти са отстъпили от духа и истините на вярата, да се проявява сляпо послушание към тях (бел. прев.).


Категория: Други
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове: 0
 Рассказ о моментальном излечении зоба посредством Причастия

Брат Младен Сушич из Врдила рассказывал нам о себе следующее:

«Отслужив свой срок в армии и вернувшись домой, я начал чего-то болеть.

Дело в том, что у меня на шее начал расти зоб, и очень болезненно. Я не мог нормально есть, принимал только жидкую пищу. Да и ту глотал с трудом. А Богу в то время я не молился. Причащался, но редко – раз в несколько лет. Не знал я ничего ни о силе веры, ни о силе Причастия. Но когда наступил Рождественский пост, кто-то из благочестивых людей дал мне совет попоститься и причаститься. Я так и сделал. На праздник Введения в тот год я посетил монастырь Жича и принял Святое Причастие. После Службы Божией наши люди сели есть, предложили и мне. Пища постная, сухая. Сначала я отказывался, объясняя, что глотать не могу.

А потом вкусил что-то и, удивительно, проглотил без боли. Тогда взял еще и еще, так что мало-помалу сытно пообедал. И с удивлением рассказал всем, что не чувствовал никакой боли при глотании. Вернулись мы домой. Вечером собрался я спать и, когда ложился в постель, задел свой зоб. Он был таким же, только не болел при касании. Утром же кто-то из моих домашних, посмотрев на меня, вскрикнул: «Да у тебя нет больше зоба!» Я тогда потрогал рукой шею: действительно, от зоба ни следа! Как будто его вообще никогда не было. Ощутив на себе такое очевидное чудо Божией помощи, я весь предался вере и начал усердно молиться Богу».

Категория: Други
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове: 0
  image
image

16 СЕПТЕМВРИ / 3 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

СВЩМЧК АНТИМ

ПРЕП. ТЕОКТИСТ

 

Тропарь священномученику Анфиму, епископу Никомидийскому, глас 4

И нpа́вом пpича́стник,/ и пpесто́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обpе́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ pа́ди сло́во и́стины испpавля́я,/ и ве́pы pа́ди постpада́л еси́ да́же до кpо́ве,/ священному́чениче Анфи́ме,/ моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Анфиму, епископу Никомидийскому, глас 4

Во свяще́нницех благоче́стно пожи́в/ и муче́ния путь сконча́в,/ и́дольская угаси́л еси́ служе́ния,/ побо́рник быв твоему́ ста́ду, богому́дре./ Те́мже тя и почита́ет ны́не, та́йно вопию́ще: от бед изба́ви нас// твои́ми моли́твами, приснопа́мятне Анфи́ме.

Тропарь преподобному Феоктисту Палестинскому, глас 8

Слез твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Феокти́сте, о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Феоктисту Палестинскому, глас 4

В по́стницех присовокупи́вся вели́кому Евфи́мию,/ в по́двизех я́ко А́нгел на земли́ яви́ся,/ очища́я, преподо́бне, сердца́ ве́рных/ Боже́ственными зна́меньми повсегда́,// сего́ ра́ди любо́вию, Феокти́сте, тя почита́ем.

 





Категория: Други
Прочетен: 352 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.09.2019 21:00
          



                   image


          49. Пресветa Богородица   
               „Млекопитлтелка“

Празнува се на 12 януари

 

•     Произход: Лаврата на св. Сава Освещени, намираща се на 19 км от Йерусалим.

 

•     Сегашно местонахождение:

 

Света Гора (Атон), Хилендарски монастир. Нейно копие, което чудотвори, има и в руския скит „Св. пророк Илия“, който също се намира в Св. Гора.

 

•     Особена дарба: закрилница на децата и младите майки. Помага на кърмачките при недостиг на мляко; целителка на порезни рани.

 

•     История

Когато напускал временния живот и отивал при Господа, великият основател на единствената Лавра на Изток свети Сава Освещени пророчески казал на братята, заобиколили смъртния му одър, че след време един негов съименник, царствен поклонник от Сърбия - Сава, ще посети Лаврата му; затова нека иконата „Пресвета Богородица Млекопитателница“ му бъде дарена от Лаврата като благословение.

Оттогава минали повече от шест века. Иконата на божествената Млекопитателница стояла на мястото си в очакване на изпълнението на пророческото предсмъртно завещание на свети Сава за нея. Най-после през XIII век, в Палестина пристигнал царственият поклонник Ростислав (Растко). Той бил син на сръбския крал Стефан Неман и Анна, дъщеря на византийския император Роман. Предстояло му да приеме монашеско пострижение с името Сава и да стане първи Сръбски архиепископ. Било му предадено пророческото завещание на свети Сава Освещени и заедно с чудотворната икона на Божията Майка, наречена „Троеручица“, Лаврата го благословила и с иконата „Млекопитателница“. На връщане от Палестина свети Сава посетил Света Гора, където имал собствен монастир - „Хилендар“ (основан от него през 1198 г.). На него той и оставил като неотнимаемо наследство и най-добро украшение иконата „Пресвета Богородица Млекопитателница“. Особено забележително е, че светата икона „Млекопитателница“, като изключение от общоприетия ред в Православната Църква, е била поставена от свети Сава (и досега там) на иконостаса не от лявата страна на царските двери, а от дясната, където обикновено навсякъде се поставя икона на Господ Вседържител.

 

Тропар, гл. 3

По волята на Отца си заченала Сина Божий безсеменно, от Божествения Дух. Познала си Младенеца, Който преди векове е роден от Отца без майка, а заради нас стана плът от Теб без баща, и си Го кърмила с мляко. Затова не преставай да Го молиш да избави душите ни от скърби.

 

Молитва

 

О, Пресвета Господарке Владичице наша Богородице, Небесна наша Царице, Която си кърмила с мляко Христос, нашия Бог, и нас, недостойните и многогрешните, храниш с Твоята богата милост. Спаси и избави нас, грешните, от несправедливи клевети, от всякакви беди и напасти и от внезапна смърт. Помилуй ни през дневните часове, запази ни през утринните и вечерните, и по всяко време. Пази ни, когато стоим, когато седим и когато ходим по всякакви пътища. И през нощните часове ни покрий и ни закриляй, докато спим. Защити ни, Владичице Богородице, от всичките ни видими и невидими врагове и от всяко лошо обстоятелство. На всяко място и по всяко време ни бъди, Преблага Майко, непреодолима стена и крепко застъпничество сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

Категория: Други
Прочетен: 227 Коментари: 0 Гласове: 0
 Рассказ об исцелениях в Болгарии от Курской иконы Богоматери

 

Болгарский журнал «Христианка» (1936, № 7–8. С. 18–19) приводит два случая исцелений от чудотворной иконы Божией Матери Курской. Эту икону в тот год носил по Болгарии епископ Феофан.

Вот как описывается первый случай:

«Вдова полковника К-ва, жившая в доме инвалидов Княжевца, двадцать лет болела острым ревматизмом и в конце концов совсем перестала двигаться. Услышав об этой святой чудотворной иконе, она попросила, чтобы принесли образ в ее комнату. Когда икону принесли и епископ Феофан отслужил молебен, больная, к удивлению всех, стала двигаться. И сейчас вполне здорова».

Второй случай таков:

«Подобное чудо случилось во время пребывания иконы в Бургасе. Некая госпожа Илиева десять лет страдала от сильного ревматизма правой руки. Однажды ночью она увидела какую-то светлую женщину в белых одеждах, которая закричала ей: «Здесь находится чудотворная икона Пресвятой Богородицы. Пускай завтра принесут образ этот в твой дом, пусть священник отслужит молебен – и ты исцелишься». Больная послушалась и пригласила священника с иконой. Священник отслужил молебен, освятил воду, окропил ею больную руку – и совершилось чудо: уже к вечеру женщина была полностью здорова и свободно двигала рукой».

Категория: Други
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 0
 НЕДЕЛЯ ТРИНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

 

Евангелие за лошите лозари

 

Мат. 21: 33 – 42, Зач. 87

 

       Нищо на този свят не е по-грозно от неблагодарността, нищо – по-оскърбително и душепагубно. Защото какво може да бъде по-грозно от това човек да скрие и замълчи за стореното му добро? Какво по-грозно от това, когато човек отвръща на милостта с немилост, на верността – с невярност, на честта – с безчестие, на добротата – с подигравка! Такава неблагодарност поставя черен облак между неблагодарния – от една страна, и от друга страна – пречистото небесно Око, Което е самата светлина, без примес на тъмнина, и Самата Доброта, без примес на зло.

       Хората се гневят и на неблагодарното животно, макар че животното често засрамва хората със своята благодарност, със своята искреност и вярност. А какво правят хората за животните, та животните да са им благодарни? Почти нищо, изключвайки пресметнатия човешки интерес да се дава малко, а да се получава много. И въпреки десетократната награда, с която животните се отплащат на хората за всички грижи за тях, хората очакват от животните и благодарност.

Много повече хората се гневят на неблагодарния човек. Защото човек на човека може да стори несравнимо по-голяма услуга, отколкото което и да е животно, ала може и да прояви по-голяма неблагодарност към човека, отколкото животните. На този свят благодарността изявява своето истинско божествено сияние, а неблагодарността – своята истинска пъклена уродливост само при човека, само в човешкия род. Защото нито едно живо същество в света не може да бъде нито толкова благодарно, нито пък толкова неблагодарно, както може човекът. Най-благодарният човек е най-близо до съвършенството. Благодарността му към всички Божии творения около него го прави най-добрия гражданин в тази звездна вселена; благодарността към хората го прави най-добрия гражданин в човешкото общество, а благодарността към Твореца на вселената и към хората го прави най-достойния гражданин на Царството Божие. Но какво са всички дарове на вселената и на хората, които един смъртен човек може да получи, спрямо несравнимите и безчислени дарове, които той получава от Бога денонощно? И какво е нашата благодарност, която дължим на тварите и на хората, спрямо неизказаната благодарност, която дължим на Бога? Ето, всички добри дарове, които приемаме от света и от хората, приемаме всъщност от Бога, чрез света и хората. А колко ли още дарове освен това Бог дарува непосредствено на всекиго от нас, съобщавайки ги без посредник на нашия дух, и то от раждането ни, та даже и преди раждането ни – и чак до смъртта ни?! Колко ли такива дарове Господ Христос дарява на всички кръстени души, колко ли духовни блага, колко ли благодатни сили?! И за всичко това, ако не бъдеш благодарен, означава, че не само ще изгубиш човешкото си достойнство, а че ще слезеш още по-ниско и от всички животни, и от всички същества в обширната вселена. За да спаси човешкия род от такова голямо падение, Господ Иисус  – без да има необходимост – често явно въздава благодарност и слава на Бога (Мат. 11: 25; 14: 19; 26: 26 – 27). По същия начин постъпвали и светите апостоли, непрестанно хвалейки Бога (Деян. 2: 47), и благодарейки Му не само за благодеянията, сторени лично на тях, но и за другите хора. Не преставам да благодаря на Бога за вас – пише апостол Павел до ефесяните (Ефес. 1: 16), като ги учел в същото време за всичко да благодарят в името на Господа нашего Иисуса Христа (Ефес. 5: 20). Така също и Божията Църква, по примера на апостолите, до ден днешен непрестанно въздава слава и благодарение на живия Господ и постоянно напомня на своите верни чада никога да не забравят и да не спират да благодарят Богу за всичко, което Той им праща. Няма нито едно богослужение, което Църквата да не започва с думите: „Благословен Бог наш!“. Нито пък има и едно, което Тя да не завършва с думите: „Слава Тебе, Христе Боже, упование наше, слава Тебе!“. А Църквата прави това, та в душите на вярващите здраво да се врежат мисълта, песнопението и молитвата на непрестанна благодарност към Бога, така че всеки да може да каже за себе си като Псалмопевецът: Хвалата за Него винаги е в устата ми (Пслм. 33: 1).

       От всички примери на човешка неблагодарност към Бога най-черен и най-ужасен е примерът за неблагодарност на еврейския народ към Господ Иисус Христос. Този пример, във вид на една пророческа притча, ни описва в днешното евангелско четиво сам Господ Иисус Христос – притчата за човека стопанин и злите лозари. Тази притча Господ изрекъл в Иерусалимския храм, пред първосвещениците и народните началници, и то в самото навечерие на Своите последни страдания и Кръстно разпятие.

       Имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. Както на друго място Господ казва човек цар, така и тук човек стопанин, та с това да подчертае, че е добър стопанин, или Бог. Защото, колкото и човекът да е безсилен и паднал в този свят, Бог не се срамува да се нарече човек. Защото, въпреки всичко, човекът в цялата вселена е главното и най-скъпоценно Божие творение, та затова Бог се нарича човек – с това да покаже Своята преголяма любов към него. Само помраченият ум на езичниците и безбожниците нарича Бог с имената на природните явления и предмети – огън, слънце, вятър, вода, камък, дърво, животни, само не и с името „човек“. Единствено християнската вяра е издигнала човека високо над всички творения в природата и единствено тя е удостоила човека [с честта] Всевишният Бог да се нарече с неговото име.

Лозето означава израилския народ, когото Бог избрал, та чрез него да извърши спасението на целия човешки род. Сам Бог нарича израилския народ Свое лозе (Исаия 5: 1). Плетът около него означава закона, който Бог е дал на избрания народ, и който като ограда го е отделил от останалите народи. Положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си (Псалм. 77: 5). Лин – означава обещания Месия, истинския Спасител на човешкия род, от Когото, според обещанието, избраният народ е пиел като животворно питие. Като такова животворно питие Господ посочил Себе си, казвайки: Който е жаден, да дойде при Мене и да пие (Иоан 7: 34; 4: 14), и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога (Иоан 6: 35). Кула – означава стария жертвен храм, праобраза на светата Божия Църква след Христовото идване. Сам Господ (Мат. 16: 18; 21: 42), а и апостолите уподобяват Църквата като един градеж. Под лозари се разбират народните началници, свещениците и учителите. Какво означават думите и отиде? Нима Бог може да си отиде и да се отдалечи от Своите хора? И отиде означава – от една страна, че Бог сторил всичко, което е необходимо за спасението на хората, и им оставил свободната им воля, за да се възползват от всички Божии дарове за своето спасение; от друга страна – думата отиде означава Божието търпение към грешните хора и безумните им дела против тяхното собствено спасение – Божието търпение и дълготърпение, които превъзхождат всеки човешки ум.

        И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. Както обикновеният стопанин праща слугите си в определеното време да приберат плода от лозарите, тъй и Бог праща Своите слуги, Своите избраници от израилския народ да потърсят духовния плод от всичко, което Той дал на този народ за обработване. Слугите Божии са пророците, а плодовете от лозето са всички добродетели, които произлизат от послушание към Божия закон. Изпрати слугите си при лозарите, т.е. на първо място – при народните началници, свещениците, книжниците и учителите, които са призвани да учат, с думи и пример, народа на Божия закон и които са отговорни, както за себе си, така и за народа. Защото на тях са дадени по-голяма власт и по-голяма мъдрост, а комуто е много дадено, много и ще се иска от него. Тези първенци и народни водачи, ако не за нещо друго, то поне от благодарност към Бога, трябвало да приемат пратениците с почитание и любов, с които би следвало да приемат самия Бог. А какво сторили те?

       А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Ето как хората знаят да отвръщат на доброто със зло! Ето я черната човешка неблагодарност! Пророците напомняли на народните водачи Божия закон, Божията воля и Божиите благодеяния. Пророците посочвали спасителната сила, красотата и сладостта на Божия закон, изисквайки неговото изпълнение в живота от всеки един поотделно, както и от целия народ. Те, в Името Божие, търсели добрите дела като плодове на Божия закон. Но не намерили добри дела и били като пратеници, които отишли в лозето да берат грозде, но не го намерили. И не само че народните водачи ги отпратили с празни ръце, но ги хванали, подиграли се с тях и ги наругали – едни набили, други убили, трети с камъни пребили. Така например набили пророк Михей, пред олтара убили пророк Захария, Еремия убили с камъни, Исаия прерязали с трион, с меч отсекли главата на св. Иоан Предтеча.

       Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Другите слуги също са пророци. Колкото повече народът се развратявал и отпадал от Бога, толкова повече милосърдният Бог пращал Своите пророци да го вразумяват, да изобличават народните водачи, та да не би всички да загинат като безплодни лози, които се отсичат и хвърлят в огъня. Но и тези, вторите слуги, не ги очаквало нещо по-добро от първите. Народните първенци, свещениците, книжниците и учителите и тях били, убили и ги засипали с камъни. И колкото повече продължавало голямото Божие търпение, толкова повече човешката неблагодарност към Бога била по-голяма и отвратителна.

       Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Всички Божии слуги били посрамени; всички Божии вразумления –– отхвърлени; всички Божии благодеяния – презрени. При това положение човешкото търпение би се изчерпало докрай. Но Божието търпение е по-голямо и от търпението на най-търпеливия лекар, който лекува [някой] безумен. Дори на една десета от такава неблагодарност хората щяха да отговорят с железен юмрук. А ето как постъпва благоутробният Бог: вместо железен юмрук Той праща Своя Единороден Син! О, безкрайна Божия доброта! И най-добрата майка не би проявила такива милост и търпение към родното си чедо, каквито живият Бог проявява към сътворените от Него хора. А когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден) (Гал. 4: 4) – казва апостолът. Т.е. когато се свършило времето на Божието очакване Израил да принесе плодове; и когато се свършило времето на злото и беззаконията на народните първенци; и най-после, когато се свършило времето на Божието търпение. Когато лозето било изгорено, оградата около него разрушена, езическите пълчища залели лозето, линът в лозето бил пресушен и кулата – обърната на разбойнически вертеп. Тогава неочаквано в лозето пристигнал Синът, Човекът Стопанин, Единородният Син Божий. Бог предварително знаел, че лозарите ни най-малко не ще се поколебаят да сторят на Неговия Син онова, което сторили на Неговите слуги. А защо тогава казва: Ще се засрамят от сина ми? Защото с тези думи да засрами нас, които и до ден днешен не отдаваме дължимата почит и любов към Божия Син. И освен това да покаже до какво безсрамие била достигнала неблагодарността на избрания народ, толкова милостиво облагодетелстван от Божиите благодеяния. Ето, чуйте колко отвратителни и безсрамни станали богозабравата и богоомразата:

       Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. Колко съвършена картина на това, което скоро се случило с Господ Иисус! Както злите лозари убили сина на човека стопанин, за да си присвоят лозето, така еврейските първосвещеници, фарисеите и книжниците наистина убили Господа Иисуса, та напълно да притиснат народа със своята власт и апетити. Какво да правим? – решавали помежду си водачите на еврейския народ, – Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него (Иоан 11: 48). И по предложение на Каифа решили да го убият. Напразен бил хилядагодишният опит, показващ, че Божият човек не може да бъде убит, защото, като убит, той е по-жив и по-силен отпреди и повече въздейства на съвестта. Ето, техните предци убили толкова много пророци, но трябвало скоро да им издигнат паметници. Трябвало, защото убитите пророци станали по-страшни след смъртта, отколкото приживе. [Евреите] имали очи да виждат, ала не видели; имали памет, за да помнят какво станало през хилядолетията с убитите и с техните убийци, ала не запомнили, нито си спомнили. Хайде да го убием! Най-лесното човешко решение, но и най-неуспешното – от Каин до Каифа, и от Каифа до последния убиец на земята! Да убиеш праведник, това означава да го пратиш назад при Бога, от Когото е дошъл; а това значи отново да го поставиш на непревземаема позиция в борбата и да го въоръжиш с непобедимо оръжие, и да го направиш хиляди пъти по-силен, отколкото когато е ходил в плът по земята. Какво да кажем? Да убиеш праведник, означава да му помогнеш да победи, а себе си да осъдиш на поражение и вечна гибел. Какво знаел еврейският първосвещеник Каифа, щом като не знаел това? Знаел по-малко от нищо; защото ако нищо не знаел, тогава той не би решил да убие Христа, а с това и самия себе си, а не Христа да се хвърли във вечна гибел. Хайде да го убием! „Защото целият народ върви след Него!“ – така говорили. „Ще останем сами – без власт, без чест, без пари. Кой ще ни служи? Кой ще ни хвали? Кого ще мамим? Кого ще глобяваме? Затова да Го убием и да присвоим всичко онова, което Той наследява: народа, нашето лозе, което и досега сме владели ние, и сами сме се наслаждавали на плода му.“ Злите лозари бързо осъществили своето решение. Хванали Го, извели Го извън лозето и Го убили. Вижте как Христос, с най-малките подробности, вижда какво ще се случи с Него. Всички евангелисти говорят, че евреите извели Христа извън града на лобното място, Голгота или Костница, което се намирало зад стените на Иерусалим. Това значат думите изведоха вън от лозето. Но тези думи означават още и това, че еврейските първенци ще отхвърлят Христа, ще Го отсекат от израилския народ, ще се отрекат от Него като от израилтянин, ще го отхвърлят извън оградата на своя народ и като чужденец ще Го предадат на чужденците, в ръцете на римляните – те да Го съдят.

       И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Това запитал Господ Иисус народните първенци. Като си дойде господарят – казва Той; а в началото на притчата казва: отиде си. Като си дойде господарят – край на господарското търпение. А когато настъпи краят на Божието търпение, тогава ще бъде началото на Неговия гняв. За Кого мисли Господ тук под названието Господар? За Самия Себе Си или за Своя Отец? Едно и също е. Аз и Отец едно сме – е казал Той. Важното е, че и на Божието търпение, и на дързостта на лозарите, скоро след убийството на Божия Син, ще настъпи край.

       Какво ще стори Господарят на злите лозари? Кой пита и кого? Всъщност сам Господ задава въпроса на злите лозари. Осъденият на смърт пита Своите съдии и убийци. Какъв страшен разговор между Един, застанал пред смъртта, и застаналите пред злодеянието! Обикновено онези, които са пред смъртта, са объркани и не знаят какво говорят, докато съдиите – ако са справедливи – са спокойни. Тук нещата са съвсем обратни. Христос, който знае за тайното решение на старейшините да Го убият, е спокоен и знае какво говори, докато неговите несправедливи съдии са смутени и не съзнават какво говорят. Тъй всяко злодеяние отнема от човека две неща – храбростта и разума. Ето, значи, какво отговорили на Христос:

       Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Виждате, че не знаят какво говорят! Сами себе си осъждат! Според евангелистите Марк и Лука, като че ли сам Господ казал тези думи. А при Матей е ясно, че Господ ги пита, та те ясно да кажат какво мислят. Тъй като между евангелистите не може да има някакво противоречие, най-вероятно е първо сам Господ да е казал какво ще стори човекът стопанин на злите лозари и какво със своето лозе, а след това Той да е попитал и тях какво мислят. Първоначално те потвърдили онова, което казал Господ, и се съгласили с Него, но веднага, като се досетили, че това се отнася за тях, извикали – според свети Лука – Дано не бъде! Вижте тяхното объркване и противоречие!

Ала кои са тези други лозари, на които стопанинът ще даде лозето? Преди всичко трябва да е известно, че и лозето ще бъде ново, както и лозарите. От Христос и нататък Божието лозе ще се простре между целия човешки род, не ще се състои само от израилския народ, а от всички народи на земята. Това ново лозе ще се нарече Божия Църква, а жителите, или лозарите, в него ще са апостолите, светителите, отците и учителите на Църквата, мъчениците и изповедниците, епископите и свещениците, благочестивите и христолюбиви царе и царици, и всички останали служители в това лозе Господне, които ще му дават овреме плодовете. Те, след Христа, ще са род избран, царствено свещенство, народ свет (I Петр. 2: 9). Защото с Христа се преустановява избранничеството на еврейския народ и то преминава върху всички вярващи в Христа от всички народи.

       Дано не бъде! Това казали злите лозари на Сина Божий, досещайки се, че тази страшна притча се отнася за тях. Без тези думи, които посочва евангелист Лука, в Евангелието по Матей би се получило празнина. Защото нямаше да се разбере защо Господ е казал това, което следва. Впрочем, след тези думи на еврейските старейшини стават разбираеми Христовите слова: Нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“? Очевидно камъкът е сам Христос; зидарите са еврейските първенци, свещениците и еврейските книжници; ъгълът е съединението между Израил и езичниците, между древното избранничество и новото, между древната Църква и новата. Христос е този ъгъл, краят на древното и началото на новото. Той с истинска любов призовава в Своето Царство и израилтяните, и езичниците, защото при Неговото дохождане и едните, и другите се оказали като безплодно дърво. Особено израилтяните, защото Го отхвърлили, както зидарите отхвърлят някакъв непотребен камък. Колко жестоко се измамили зидарите! Ето, отхвърлили главната основа на човешкия живот, на човешката история, историята на целия сътворен свят! Всъщност те не Го отхвърлили, но, замахвайки да Го отхвърлят, самите те били отхвърлени. Той пак се вградил в ъгъла на новия зид – Новото Творение. Нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“? Т.е. като четете Свещеното Писание (Пслм. 117: 22), даже на вас ще ви се струва, че това е от Господа, и ще е чудно, защото не знаете за Кого се отнасят тези думи. Не знаете колко е страшен този камък. Защото, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже (Мат. 21: 44; Лк. 20: 18). И наистина, упоритите евреи се разбили в този камък и Той ги смазал. Препънали се в Него като в камък на съблазънта и се разбили, още докато Господ Иисус бил в плът на земята. А по-късно, след Разпятието и Възкресението, този камък паднал върху тях и ги смазал. Защото не след много време, след като злите лозари убили Сина Стопанин, римската войска, предвождана от Тит, нападнала Иерусалим и разорила града, а евреите прогонила от домовете им и разпръснала по целия свят. С евреите се случило нещо по-жестоко и по-страшно от това, което се случило с народите, които са грешили и измрели в греховете си, каквито били асирийците, вавилонците, финикийците, египтяните и други. С евреите се случило нещо подобно на случилото се с Каин. Защото Бог не допуснал някой да убие Каин, а всъщност го белязал като убиец и го прогонил да се скита по света. Но тежко наказание постигнало Каин след първото му злодеяние, а евреите не [били наказани]. Те убивали и засипвали с камъни един след друг Божиите пророци, а Бог търпял, отлагал наказанието, чакал покаянието и пращал все нови и нови пророци. Ама сега, след като убили Спасителя, ги постигнало справедливо наказание.

Понякога Бог веднага изпраща наказание за престъпника, а друг път отлага и отлага наказанието, та хората може да помислят, че наказание никога няма да го сполети, и че престъпникът ще остане ненаказан. Когато Мариам – Моисеевата сестра, осъдила своя брат, веднага се покрила с проказа по цялото тяло: И ето, Мариам биде обрината с проказа, като със сняг (Числа 12: 10). Когато Датан и Авирон въстанали против своите старейшини, земята под тях се отворила и ги погълнала – и земята разтвори устата си и ги погълна (Числа 16: 32). Ананий и Сепфора присвоили и укрили църковни пари, затова мигновено паднали мъртви (Деян. 5: 5). Но не всеки престъпник Бог наказва веднага. Напротив, точно по-големият дял от престъпленията и греховете не биват наказвани в същия час, когато са извършени, а по-късно, дори много по-късно, или чак след смъртта на грешника. Наказанието за греха, според премъдрото Божие домостроителство, става и на този свят. Ако Бог не наказваше някои грешници веднага след сторения грях, ние бихме се отчаяли в очакването на Божията правда; а ако Бог търпеливо не отлагаше наказанието на други грешници, как щяхме да се научим на търпение към онези, които ни пакостят? И накрая, това, че Бог въобще не наказва големите грешници тук, на земята, служи на всички ни за усилване на вярата в бъдещия Съд Божий, който няма да подмине нито един грешник, когото всички съдилища на земята са пропуснали. Тежко ономува, който безнаказано се наслаждава на своите грехове до самата си смърт! Не му завиждайте! Защото в този живот е получил каквото е желаел, и в другия не ще има какво да получи, освен осъждане. Щом Господ без нито един личен грях бил така ужасно измъчван и страдал, как да не страда и всеки един от нас, грешните, които Бог толкова много обича! А който много греши и не  страда, ни най-малко не е подобен на Христа, и не ще има никакъв дял с Него в Царството Божие. Да се страхуваме, ако целият ни живот е преминал без мъки и страдания, а с много и неразкаяни грехове. А да се радваме, ако сме претърпели много мъки и страдания и сме се възползвали от това, за да се покаем пред Бога, за да изправим своите пътища. Никой да не казва и да помисля: „Мога да отложа покаянието, защото Бог е търпелив. И щом така дълго търпял евреите, ще изтърпи и мене още някоя година“. Да не се мамим! Може Бог по Своя промисъл и да ни потърпи още някоя година без покаяние, а може той да сложи върху нас Своята тежка десница след час или минута. Отлагането на покаянието го прави все по-трудно и по-трудно, защото навикът да се греши вкоренява все по-силно и по-силно корените на греха в нас, все повече и повече помрачава нашия ум и вкаменява сърцата ни. И тогава ние неволно вървим от тежки грехове към по-тежки и по-тежки грехове също като лозарите, които най-напред убили пророците, а накрая и Божия Син. Какво можем тогава да очакваме за себе си, освен онова, което дочакали и злите лозари? Крайъгълният камък, Който бил преназначен от Бога за дома на нашето спасение, ще се издигне над нашите глави и ще ни смаже. Защото Господ, Който е силен в милостта, е силен и в правдата.

Да побързаме, следователно, да се възползваме от милостта, докато ни си предлага изобилно милост. Да не чакаме десницата на милостта да се отдалечи от нас и върху нас да се стовари ръката на правдата. Да не отлагаме обработката на лозето в нашите души, а да бъдем готови, когато дойдат слугите на Стопанина, да им дадем узрелите и набрани плодове. Всеки ден Божиите ангели, както берачите на грозде от лозето, взимат човешки души и ги отнасят от този свят. Не може да не дойде и нашият ред. О, нашите плодове да не се окажат гнили! О, да не се окажат душите ни безплодни!

       О, ангели пазители, вразумете ни, подкрепете ни и ни помогнете,  преди да удари последният час.

       Господи Иисусе Христе, помилуй ни! На Тебе слава и благодарение с Отца и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

      

 

        

 

Категория: Други
Прочетен: 267 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766399
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Септември, 2019  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30