Эту икону прошлым летом завезли из Белграда в Болгарию. По этому поводу болгарские историки опубликовали много подробностей, связанных с образом. Среди прочего, в журнале «Христианка» (1936, № 7–8) описывается такой случай:

Сын Прохора Мошнина, почитаемого гражданина Курска, заболел так тяжело, что не оставалось уже никаких надежд на его выздоровление. Смерти ребенка ждали со дня на день и с часу на час. Но однажды ночью во сне пришла к ребенку Матерь Божия и сказала, что назавтра к ним в дом придет Ее икона, которая вернет ему здоровье. И действительно, назавтра по городу совершался крестный ход с иконой Богородицы. Когда процессия приблизилась к дому Мошнина, полил сильный дождь. Куда было деваться священникам с иконой, как не в дом Мошнина. Ребенок лежал в постели скорее мертвый, чем живой. Родители, обрадованные, что такая святыня вносится в их дом, попросили возложить икону на больного. Почувствовав икону на себе, ребенок поцеловал ее остывавшими губами. И встал он, здоровый и радостный.

                   3 СЕПТЕМВРИ / 21 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. АП. ТАДЕЙ, МЧЦА ВАСА СОЛУНСКА, СВЩМЧНК СИМЕОН САМОКОВСКИ

Тропарь апостолу от 70-ти Фаддею Едесскому, глас 2

Днесь Еде́с град весели́тся,/ прие́м тобо́ю Креще́ния ба́ню,/ и А́вгарь, страсте́й премене́н, твою́ па́мять сла́вит./ С ни́миже пое́м и мы:/ весе́лия духо́внаго испо́лни живо́т наш/ и стра́сти исцели́,// Фадде́е апо́столе, моли́твами твои́ми.

Перевод: Сегодня город Эдесса радуется, получив от тебя святое Крещение, и Авгарь, избавившись от болезни, твою память прославляет. С ними же поем и мы: «Радости духовной наполни жизнь нашу и исцели от страстей, Фаддей апостол, по молитвам твоим».

Кондак апостолу от 70-ти Фаддею Едесскому, глас 4

Я́ко звезду́ пресве́тлую/ Це́рковь тя стяжа́,/ апо́столе Фадде́е,/ чудесы́ твои́ми всегда́ просвеща́ема,// спаси́ ве́рою чту́щия па́мять твою́.

Разсъждение

Покай се, преди смъртта да затвори очите ти и да отвори вратата на Съда. Покай се преди смъртта, а тъй като не знаеш часа на смъртта, покай се днес и сега и престани да повтаряш своите грехове[1]. Св. Ефрем Сирин се молил така: „Преди да е спряло колелото на времето за моя живот – помилуй ме. Преди да задуха вятърът на смъртта и в тялото ми да се появят болести, предвестници на смъртта – помилуй ме. Преди величественото слънце да угасне за мене – помилуй ме; и нека сиянието на Твоята светлина ме освети и разпръсне тъмата на моя ум. Преди пръстта да се върне в пръстта и да настъпи тление, и преди да погинат всички сътворени нейни красоти – помилуй ме. Преди моите грехове да ме предварят на Съда и да ме посрамят на Съда, помилуй ме, богатий с благост Господи. Преди войнството, предхождащо Сина Божий да излезе, за да събере нашия беден род пред престола на Съдията – помилуй ме. Преди да прозвучи гласът на тръбата пред Твоето пришествие, пощади Твоя слуга и го помилуй; Господи наш Иисусе, преди да заключиш пред мене Твоята врата, Сине Божий, и преди да стана храна за неугасващия геенски огън – помилуй ме“.

БЕСЕДА за обръщането на Египет към Господа

И Господ ще яви Себе Си в Египет; в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят (Исаия 19: 21).

О, колко променливо е човешкото сърце! Но от всички негови изневери една е по-срамна и от най-срамните, а тя е – вярващите да станат невярващи. И от всички негови промени най-славната от най-славните е невярващите да се обърнат и да станат вярващи. Онази, първата промяна, станала с израилтяните, които убили Христос. А втората станала с египтяните, които повярвали в Христа. В древността Египет е бил главният гонител на вярващите в единствения жив Бог, защото в древността египтяните имали много мъртви богове, идоли и предмети, на които се кланяли; басни и гадания, от които се прелъстявали. Ала виж какво казва пророкът! Какво дивно видение! Египтяни ще познаят Господа, единствения и живия, в това време, когато Господ ще се яви между хората в плът. Идолите ще бъдат разорени, храмовете на демоните и животните – съборени, а на единствения жив Бог ще бъде посветен олтар и въздигнат жертвеник. Вместо кръвна, ще се принася безкръвна жертва, разумна, вместо безсловесна. Стотици хиляди монаси, от любов към Господа, ще дадат обет за нестяжание, послушание и пост. Най-великите подвижници ще се появят в тъмния някогаш Египет; най-смелите мъченици за Христа Господа; най-просветените умове; най-прозорливите чудотворци. О, какво дивно видение! И как дивно се сбъднало това видение! Св. Златоуст пише: „Дори слънцето с множеството свои звезди не е тъй светло, както египетската пустиня със своите монаси“. Всичко, което е пророкувал прозорливият истински пророк, Исаия, Амосов син, напълно се сбъднало.

О, Господи добросърдечни, който Си се смилил над Египет, някогашния гонител на Твоите верни, и си го просветил със светлината на истината, просвети и нас и ни укрепи с благодатта на Твоя Свят Дух и примера на великите египетски християни. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – своя грях, ед.ч. (бел. прев.).

Тропарь пророка Самуила, глас 2

Дар многоче́стен дан бысть непло́дней утро́бе/ и принесе́н в же́ртву, я́ко всесожже́ние благоприя́тно, Го́сподеви своему́,/ послужи́в Тому́ в преподо́бии и пра́вде,/ тем тя почита́ем, проро́че Бо́жий Саму́иле,// я́ко моли́твенника о душа́х на́ших.

Кондак пророка Самуила, глас 8

Я́ко многоче́стный дар, пре́жде зача́тия вдан Бо́гу,/ и из мла́да Тому́, я́ко А́нгел, послужи́л еси́, всеблаже́нне,/ и сподо́бился еси́ предбу́дущая веща́ти./ Те́мже вопие́м ти:// ра́дуйся, проро́че Бо́жий Саму́иле, архиере́ю вели́кий.

Димко Караджич из Прилепа нам рассказывал, как его чудесно исцелил святой Димитрий в своей новой церкви в Сельце:

«Когда я был в Америке, у меня выявилось заболевание глаза. Пошел к врачам, и они сделали мне операцию. Но ничего не помогло, я вообще перестал видеть на этот глаз. Вернувшись из Америки, я стал опекуном монастыря святого Димитрия в Сельце. И мне довелось видеть, как многие мужчины и женщины исцелялись от разных недугов с помощью воды из источника возле монастыря. «А почему бы не опробовать это средство и мне для своего глаза?» – подумал я. К тому же у меня начал болеть и второй глаз, так что я уже едва различал все окружающее. Пошел я к источнику, промыл водой свои глаза. И вдруг стал видеть яснее. А сейчас, вот, хорошо вижу на оба глаза. Произошло это в 1935 году».

Одна женщина, Велика П., почтенная хозяйка из села Брусинка, рассказывала, как она два года назад лечилась в Битольской больнице. У нее ужасно распухла рука. Врачи сделали надрез, и оттуда начал течь в большом количестве гной. После этого однажды ее навестил отец Иоанн Максимович, тогда – преподаватель Битольской семинарии, а сейчас – епископ Шанхайский. Женщина его не знала. Отец Иоанн предложил ей причаститься, и она причастилась. После этого стало легче. Через три дня отец Иоанн опять ее навестил и опять предложил причаститься.

Она согласилась, но сказала, что до принятия Святых Тайн будет три дня поститься, поскольку, мол, в прошлый раз причащалась без поста, и ее мучает совесть. Отец Иоанн оставил это на ее усмотрение и ушел. Женщина стала поститься, из всего, чем в больнице кормили, принимая только хлеб. Через три дня отец Иоанн принес Святые Тайны и причастил ее. Это было в Великую Среду утром. К вечеру того дня рука больной полностью пришла в нормальное состояние. Явился врач, который считал, что женщина должна проходить лечение в больнице не менее трех месяцев, и поразился, когда увидел, что гноя вовсе не стало и что нет болевых ощущений при нажатии на руку. Он перекрестился и сказал женщине, что она здорова и может тотчас же отправляться домой.

Когда Велика П. рассказала об этом случае, у нее спросили, кто был тот священник. Имени его она не знала, но по описанию мы поняли, что это отец Иоанн. Дело в том, что в свое время он почти ежедневно посещал больных. Когда мы сказали, что священник тот сейчас епископ, она удивилась.

Разсъждение

Когато сме невинни и ни постигне някоя беда, не бива веднага да се оплакваме, а да потърсим в това Божия Промисъл, Който чрез тази беда подготвя нещо ново и полезно за нас. До Дохиарския игумен, божествения Теофан, един ден пристигнала вест, че турците са хванали сина на неговата сестра, потурчили го и го отвели в Цариград. Теофан веднага заминал за Цариград и успял с Божията помощ да намери своя племенник, тайно да го изведе из Цариград и да го заведе в своя манастир на Св. гора. Тук той отново го върнал в християнската вяра, а след това и го замонашил. Но братята, поради страх от турците, започнали да роптаят срещу своя игумен и неговия племенник, защото се бояли турците да не узнаят и дойдат да разорят манастира. Не знаейки какво друго да стори, св. Теофан взел своя племенник и тайно се отдалечил с него не само от Дохиар, но и от Света гора, и отишъл във Верея. По-нататъшната Теофанова дейност във Верея и Наус показала колко била полезна за Църквата онази беда. Това, което Теофан никога не би успял да свърши на Света гора, свършил на тези места, по които избягал от онази беда. А именно – основал два нови манастира, в които с времето се спасили мнозина монаси и безчет хора намерили утеха за себе си. Освен това неговите свети мощи сред християнския народ станали източник на изцеления, на утвърждаване във вярата на много невярващи и слабовярващи. Тъй Господ, чрез ненадейни беди, от които в момента се струва на хората, че настъпва тяхната окончателна гибел, устройва човешките съдби.

БЕСЕДА за силата Господня и идолската немощ

Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Исаия 19: 1).

Бягайки от цар Ирод – иерусалимския фараон, Господ отишъл в Египет. Не се определя истинският Израил по неговото място, а по дух и дела. По време на Рождеството Христово в Иерусалим царувало по-голямо зло, отколкото някога в Египет на фараоните, което често се случва, когато вярващите отпаднат във вяра и станат по-лоши от невярващите, които никога не са познавали истинската вяра. И тъй, по онова време, за Спасителя на света Египет бил добро и по-гостоприемно място от Иерусалим. Сравни пророческите думи със словата, които ангелът казал в съня на праведния Иосиф: Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет(Мaт. 2: 13), и веднага ще се убедиш, че Исаините слова не могат да бъдат отнесени към когото и да е друг, освен към Христос Господ. Още повече ще се убедиш в това, като чуеш другия пророк, който казва: От Египет извиках Сина Си (Осия 11: 1).                                                                                                                                 

 Какво значи лек облак, на който Господ отиде в Египет? Означава Тялото на Господ, в Което Той облякъл Своето Божество. Защото човешкото тяло е като плътен облак, в който обитава душата. Това означава пророческото видение за въплътения Господ. Някои тълкуватели мислят, че лек облак означава и Пречистата Богоматер, Която с дълги пости, молитви и други подвизи, е направила тялото Си леко като облак. Особено лек бил този облак – тялото Богородично – поради отсъствието на страстите, които обременяват човешките тела.

О, Господи всемилостиви, Който желаеш спасението на всички хора, и не гледаш кой е евреин или египтянин, спаси и помилуй нас, защото винаги се уповаваме на Твоето Име. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски