Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756248 Постинги: 3813 Коментари: 0
Постинги в блога от Януари, 2017 г.
2 3  >  >>

 
ИЗ ‚ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Както Бог може да изведе вода от камъка за утеха на хората, може и огън да пусне от небето за наказание. Съдбата на Содом и Гомор представлява класически пример за Божието наказание над закоравелите грешници. Че Бог може да повтори това наказание и на друго място, Той показал над Цариград по времето на цар Лъв Велики и патриарх Генадий през 472 година. Тази година на 6 ноември, по пладне, изведнъж небето потъмняло от гъсти и черни облаци, от които се стъмнило на земята. Тези облаци били ту като запален огън, ту потъмнявали. Това явление траело над Цариград 40 дена. Изплашеният народ прибягнал към покаяние и молитви, и заедно с царя и патриарха, правел литийни шествия по улиците на града, от църква в църква, с плач и въздишки се молил на Бога. През последния ден от облаците започнала да пада гореща черна пепел, и като дъжд падала от вечерта до полунощ, след което престанала. Утрото било чисто и ведро, ала черна пепел, педя дълбока, покривала земята. С голям труд хората почистили своите домове и улиците от тази черна пепел, но всички посеви на нивите безвъзвратно загинали. Всеки, който имал разум , проумял и усетил  това явление като Божие наказание, и то като смекчено наказание Божие, заради бързото народно покаяние пред Господ Бог. Ако не било така бързо народното покаяние за големите натрупани грехове, кой би могъл да знае какво щяло да се случи с Цариград? Но благовременното покаяние на грешниците и молитвите на Пресвета Богородица, на многобройните цариградки светци и мъченици, това наказание било твърде смекчено.

 

БЕСЕДА за Главата на Църквата и тялото Христово

 

И покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло (Еф. 1, 22-23)

 

Обезглавеното човечество намерило своята глава в Господ Иисус, възкръсналият от мъртвите. Разделеното от главата тяло, започнало да се прилепва към своята глава, част по част, член по член. Не всички хора са тяло, а само вярващите в Христос Господ; всички са призвани, но само отзовалите са приети под Главата. Откликналите съставляват Тялото, което се нарича Църква, чиято Глава е Господ. И както възкръснал и се прославил Човекът Иисус и се възвисил от Света Троица над всички и всичко на земята и на небето, така и Неговата Църква, Неговото Тяло, ще бъде възвисено до своята Глава, т.е. над всички и всичко. Цялата Църква, заедно с Главата Си, ще застане от дясната страна на Света Троица, защото където е главата, там е и тялото. До такава висота, величие и слава ще се издигнат  изкупените и покаяли се грешници, някогашни грешници, заблудили се като блудния син, и обезглавени, като мъртъв труп, а сега осиновени чрез Христа и заради Христа, и облечени в красотата на божествения живот и блясък. Защото са велики дела, братя, въплъщението на Сина Божий на земята, и Неговото страдание на Кръста и смъртта Му заради нас. Неговото пришествие на земята е донесло огромна промяна в съдбата на хората и в смисъла на всички неща. Той променил всичко, и всичко обновил. Затова, братя, да не живеем и постъпваме като стария човек, а като новия, да не живеем в грях, а в правда, да не постъпваме плътски, а по дух. Та така да се удостоим с онази висота, величие и слава, към  които сме призвани от нашият Глава.

О, Господи Иисусе, света Глава на Светата Църква, удостой и нас да бъдем вечно членове на Твоето пречисто Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 430 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Каквото е сянката спрямо действителността, още по незначителна е плътската любов от духовната любов. Братството и сестринството по кръв и плът, не е нищо, когато се сравни с братството и сестринството по дух. Бащата на Галактион го сгодил за девицата Епистима. Галактион кръстил Епистима, след което и двамата се замонашили. Телесната любов при тях била заменена с духовна любов, по- силна от[1] смъртта. Толкова силна била духовната Галактионова любов към Епистима, че той не желаел никога да я види с  телесните си очите. Защото на духовната любов не и трябва нито тяло, нито среща. Епистимината любов към Галактион била толкова духовна, че Епистима като чула, че водят Галактион на мъчение, затичала се след него и го молила да я не отхвърля, а като духовен отец и брат да я приеме в общо мъченичество. И когато бездушните мъчители немилосърдно биели свети  Галактион по голо тяло, света Епистима плачела. Когато им отсекли ръцете и нозете за Христа, двамата се радвали и прославяли Бога. Толкова силна била тяхната любов към Христа Господа, и такава била тяхната духовна любов с която се обичали. Наистина, плътската любов е като шарена пеперуда, която бързо отлита, а духовната любов е безсмъртна[2].

 

 

БЕСЕДА за възвишеността на човека чрез възкръсналият Христос
 

По-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия,
и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата (Еф. 1, 21  - 22.)

 

Ето висините до които Бог възвисил човешкото същество! Иде реч не за Божествената Христова природа, а за човешката, не е думата за вечното Слово Божие, а за Човека Иисус, Когото Бог възкресил от мъртвите и Го издигнал не само над целия този видим и смъртен свят, а и над невидимия и безсмъртния, по – високо от всички ангелски чинове и небесни власти, по – високо от цялата показана и [още ] непоказана небесна иерархия, по-високо от всяко сътворено същество, знайно и незнайно, и по-високо от всяко име от двата свята, материалния и духовния. Виждате ли, братя, как нашия преславен Творец изпълнил Своето обещание дадено на Адам, изгонения от Рая, и още по – ясно повторено на Аврам, и още по – ясно повторено чрез пророците и Давид! Виждате ли как Бог Саваот почнал да прославя човешкия род прославяйки човекът Иисус, в Когото било въплътено Божеството на Бога, Синът Божий! Като Първенец на славата, първо прославил Него, па после по ред всички, които се причислили към Него и с благодатта на Светия Дух се осветили за вечна слава и се записали в Книгата на вечния живот. Не напразно Църквата пее на майката Божия: „ Честнейшую Херувим, и славнейшую без сравнения Серафим“. Там, където, Господ се възвисил, там се възвисила и Неговата Пресвета Богоматер, както и Неговите свети апостоли, по Неговите думи, към Своя Небесен Отец: Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз (Иоан 17, 24). Такова е невижданото следствие от пришествието на Бог на земята. Такъв е неизказаният плод на Неговите страдания.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, равен само на Своя Отец и на Светия Дух, помагай ни до край да се измъкнем от преизподнята на смрадните грехове и от плътското безумие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. силна като смъртта

[2] В ориг. - трайна

 

Категория: Други
Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Милостта е плод на вярата. Където има истинска вяра, има и истинска милост. Св. Иоаникий, минавайки покрай един женски манастир, в който, между многото монахини имало и една майка с дъщеря си. Злите духове, с плътски изкушения нападнали младата дъщеря, и разпалили в нея блудна похот, в такава мяра, че тя искала да напусне манастира и да се омъжи. Напразно майка и я съветвала да остане. Дъщерята даже не искала и да я чуе. Когато майката видяла св. Ионикий го помолила и той да посъветва нейната дъщеря, да не напуска манастира и да не излага душата си на гибел. Ионикий извикал девицата и казал: „Дъще, положи ръката си върху моето рамо!“. Девицата направила това. Тогава милосърдния светец, в сърцето си помолил Бога, Бог да избави девицата от изкушенията, нейната плътска страст да премине на него. Така и станало. Девицата напълно се успокоила и останала в манастира, а светецът Божий заминал по своя път. Но като вървял, в него се разпалила страстна похот, и кръвта му закипяла като в огън. Той пожелал да умре, но да не даде воля на страстите. Видял някаква огромна змия, притърчал [при нея], за да бъде ухапан от нея и умъртвен. Но змията не искала да го ухапе. Той започнал да я дразни, та да го ухапе, но щом се допрял до нея, змията умряла. На часа пламъкът на  похотта изчезнал от Ионикий.

 

БЕСЕДА за наследниците на царството чрез Христос Господ

 

Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници (Ефес. 1, 11)

 

Всичко е от Господ Иисус Христос, всичко е чрез Господ Иисус Христос, всичко е на Господ Иисус Христос. Без него нямаме правилно отношение, нито нормално общение с Бога, нито с хората, нито с другите създания. Той е нашия Глава, Той е нашия Ум. Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници. Наследници на какво? На Царството Божие. Защо християните в Новия Завет често са наричани наследници? Наследството винаги е свързано с нечия смърт. Трябва някой да умре, та друг да го наследи. Християните още в този живот стават наследници, защото в тях умира старият човек, а на негово място идва като  наследник новият човек. Онзи, който надживява, той и наследява. Когато тялото умре, душата го надживява; душата, значи, наследява всичко което човекът е събрал с тяло, било добри дела за спасение, било лоши дела за осъждане. Чрез Господа Иисуса Христа, за нас се открива и онова наследство, в което сам Господ блаженства, т.е. безсмъртното Божие Царство. Това Царство ще наследим след като оставим земното царство; когато умрем за земята, ще наследим небето; когато разкъсаме съюзът със сатаната, ще бъдем сънаследници Христови. О, братя мой, помислете, какво богато наследство ни чака! Само да го не продадем евтино, както Исав своето първородство!

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш и Спасителю наш, смили се над нас до край и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 578 Коментари: 0 Гласове: 1

 http://misioner.com/%D0%B4%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%C2%A0%C2%A0%C2%A0%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 
Категория: Други
Прочетен: 450 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 НОЕМВЕРИ

 

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Между многобройните чудеса на св. Георги се разказва и за следното: На остров Митилини, имало църква на св. великомъченик Георги Победоносец. Жителите от целия този  остров се стичали в тази църква за годишния свещен празник. Като разбрали за това, сарацините от Крит, една година, на празника, нападнали острова, пленили и поробили [когото заловили], и се върнали на Крит. Бил поробен и един красив юноша, когото пиратите подарили на своя княз в Крит. Князът го взел и поставил да прислужва на трапезата. Родителите на юношата били в голяма скръб за сина си. Като минала година и пак настанал денят на св. Георги, тъжните родили, по стария обичай, сложили трапеза и поканили[1] много гости. Като се сетила за сина си, бедната майка, отишла пред иконата на светеца, паднала на земята и започнала да моли св. Георги да избави сина и от робството, така, както той знае. След това майката се върнала на трапезата. Стопанинът вдигнал чаша и пил за слава на св. Георги. В този миг, техния син се явил между тях, държейки в ръце една стъкленица с вино. Когато всички, изненадани и със страх започнали да го питат откъде и как се е намерил тук, юношата отговорил, че точно когато щял да налее вино на своя господар в Крит, пред него се появил един юнак на кон, качил го върху коня и за миг го пренесъл в дома на родителите му. Всички се учудели и прославили Бога и Неговия дивен светия, воеводата и победоносеца Георги.

 

БЕСЕДА за Христос като Глава на всички светии

 

За да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа (Еф. 1, 10)

 

Грехът обезумява, грехът обезглавява. Човек потънал в  грехове и пороци прилича на кокошка, чиято глава е отсечена, а тя умирайки, конвулсивно рита и скача насам натам. Целият езически свят представлявал обезглавена маса, която умирала в конвулсии. Христос е съединил отсечената глава с потъмнелия труп и оживил тялото на човешкия род. Той е Глава на небесното войнство, и Той никога не е преставал да бъде. А като Творческо Слово Божие, Той от начало е бил Глава и на сътворения свят, на видимия свят, особено пък на човешкия род. Но грехът, като меч, разделил главата на грешния Адам от трупа. Въплътилият се на земята Господ е помирил небето и земята, спуснал небето към земята, и земята издигнал към небето, и всички поставил под Своя ум, под Своята глава. Чрез Христа ние сме помирени със Света Троица, с Божиите ангели, един с друг и със сътворената природа около себе си. Намерена е изгубената глава и всичко хармонично се е устроило под нея. А ние имаме ум Христов – казва апостолът. Каквото е главата върху човешкото тяло, това е умът на духовния, вътрешния човек. Ако сме Христови, значи, трябва да мислим и съдим като нашият Глава Христос – за всичко, само с Него и чрез Него да мислим и съдим. А с Него ще мислим и съдим, ако се чувстваме като членове на едно тяло заедно с другите хора и с ангелите, едно тяло, чиято Глава е Христос. От тук се разгорява нашата любов към Бога, и се усилва нашата вяра, и се освещава нашата надежда. Само заспалото тяло не чувства връзката със своята глава. Да се пробудим, братя мои, да се пробудим докато още има време. Господи Иисусе Христе, Глава наша Всеумна, съедини ни със Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - гостили

Категория: Други
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове: 0


РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Как може да се възвиси до любов към враговете си, който е пречупил любовта към своите родители? Любовта към родителите е главната и основна школа на любовта. Без тази школа не се върви напред. Сръбския крал Драгутин въстанал с войската си против своя отец за да седне на бащиния престол. Но му се случило да счупи крака си и това пробудило в него съвестта му, която до смъртта му, със своите угризения не го оставила на мира. Драгутин слязъл от престола и отстъпил властта на по-малкия си брат - Милутин, започнал щедро да раздава милостиня, да гради църкви и върши други добри дела. Освен това, той тайно, строго се подвизавал, носел на голо груба дреха[1], обличал се в грубо вретище, нощем, в един тайно изкопан гроб, се молил на Бога. И всичко това каещият се крал правел за да му проси Бог грехът от липсата на любов към неговия родител. И Бог му простил.                      Много св. мъченици с радост посрещали своите палачи, които ги търсили, гощавали ги в своите къщи, докато те се приготвяли за смъртта. Да нагостиш своите убийци[2], не е ли това израз на велика любов към, враговете ти? Когато цар Сапор люто мъчил св. Акиндин, Пигасий и останалите с тях, изведнъж той побеснял и онемял, не можейки да каже и дума, от голяма ярост раздирал лицето си. Виждайки своя мъчител в такова отчяние, св. Акиндин заплакал, помолил се на Бога за царя, и рекъл: „В името на Иисуса Христа, Господа нашего, проговори!“. Езикът на царя се отвързал и той почнал да говори. Ето пример за истинска любов към своите врагове!

 

БЕСЕДА за волята  Божия всички християни да бъдат свети

 

Както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов. (Еф. 1, 4)

Единствено Църквата учи и показва, че първо е имало план за света, па после светът е сътворен. Този план е бил създаден от мъдростта, волята и силата Божия. В този план сме и ние християните като Църква Божия. Бог, според този план, предварително, преди създание мира, ни е избрал за святост, праведност и любов. Бог предварително ни е избрал и осиновил чрез Него. Чрез кого? Чрез Господ Иисус Христос. Защото, каквито сме Му на Бога, сме Му чрез Исуса Христа. И без Иисус Христос човек няма никаква връзка, никакво отношение, никакво родство с Бога. Нашето избраничество и осиновяване, значи, е било чрез нашия Господ Иисус Христос. Избрал нас, Своята света Църква, по благоволение на Своята воля, както някога избрал Израил из между всички народи на земята. Никой да не казва: „ Това избраничество  унищожава свободната воля на човека, нито християните имат заслуга, че са християни, нито езичникът е за осъждане, че е езичник“. Не - това е съвсем погрешно тълкуване. Защото Бог избра някога Израиля, но някои от Израиля погинаха, а други се спасиха. Той избра и Своята света Църква, призовавайки в Нея всички народи и всички хора. Но кои от избраните и призваните ще се спасят, това не зависи само от Божият избор, а и от човешката воля и труд.

О, Боже вечни, Творецо наш, Който си ни избрал за спасение преди да ни сътвориш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. тръстика. Дреха изработена от тръстика, подобна на конопена.

[2] В ориг. - кръвници

 

Категория: Други
Прочетен: 407 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.01.2017 05:07

 ИЗ ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Св. Иларион Мегленски е водил голяма борба против богомилите. Веднъж богомилските първенци се събрали около Иларион, и започнали да се препират с него за вярата. Богомилите учели, че Бог е сътворил духовния свят, а дявола материалния. На това Иларион им отговорил, че в Свещеното Писание пише: Бог е Цар на цяла земя (Пс. 46, 8), и още: Господня е земята и онова, що я изпълня (Пс. 23, 1). Богомилите твърдяли, че Стария Завет е от дявола. На това светията отговорил: Ако Стария Завет наистина е от дявола, нима Христо би рекъл: Изследвайте Писанията … И те са, които свидетелствуват за Мене (Иоан. 5, 39)? И нима би признал за най-голяма заповедта  за любовта към Бога и към ближния, която някога е дадена от Мойсей?“. Богомилите още твърдяли, че Тялото Христово е слязло[1] от небето. На това св. Иларион им отговорил, че ако това е тъй, то Тялото Христово не би усещало ни глад, ни жажда, ни умора, ни страдание, нито би било подвластно на смъртта. Тогава богомилите изразили своето негодувание против кръстното знамение, което православните християни употребяват. На това светията им отговорил: А какво ще правите, когато на небето се появи знамението на Сина Човечески - Неговият Кръст, и когато заплачат всички народи по земята , които не са вярвали в Кръста?“. И добавил: „Как казвате, че всяко зло е от злата материя, а не искате да се поклоните на онова Дърво с което се освещава целият материален свят?“.

 

БЕСЕДА за призванието на всички християни да бъдат свети
 

До намиращите се в Ефес светии (Еф. 1, 1)
 

Апостолът нарича християните в Ефес светии. Не нарича светии един или двама от тях, или една част от тях, а всички. Не е ли това удивително Божие чудо, хора, които не са в пустинята, а в град, и то в един идолопоклоннически и покварен град, да бъдат свети?  И да са свети женени хора, които търгуват и работят! Такива, наистина, са били първите християни. Тяхната преданост и вярност, както светостта и чистотата на живота им, напълно оправдавала названието светии. Ако в последните времена светиите ще станат изключение, в онези, първи времена несветиите са били изключение. Така, че светиите са били правило. Впрочем, не трябва да се чудите защо апостолът нарича всички кръстени души в Ефес светии, защото осен това, той има още едно по-високо название за всички християни, а именно синовесинове Божии (Гал. 4, 6). Правото да се наричаме така ни го дал сам Христос Господ, когато ни е научил да назоваваме Бога: Отче наш! О, братя мои, не казваме ли всеки ден на Бога: „Светий Боже?“. Не наричаме ли ангелите свети? Не наричаме ли Божията Майка света. Ами пророците, мъчениците, праведниците? Кой [друг], значи, може да се всели в светото царство, освен светиите? Ако имаме надежда за спасение, имаме и надежда за святост.

О, Сятий Боже, Който живееш в святост  и почиваш всред светиите, и светиите призоваваш и милваш при Себе, помогни нам да се осветим – в думите, мислите и делата. За Твоя слава и наше спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                      

 

[1] В ориг. - донесено

Категория: Други
Прочетен: 361 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. (Мат. 10, 38). Св. преп. мъченик Тимотей Евсигменски (29 окт.), най-напред бил женен човек и имал две дъщери. По–късно, когато като монах решил да пострада заради Христа, и вече подготвен за пътя на страданието, помолил игумена за благословия да се отбие в своето село Кисани та да се види и опрости със своите дъщери. Игуменът не му разрешил от страх да не би тази среща да го разнежи и отклони от мъченичеството му за вярата. Но Тимотеевото село било на пътя за Пропандита, за където Тимотей се бил упъти. Като минавал през своето село, срещнал един съсед, поразговорил се и чрез него поздравил дъщерите си. Напразно съседът му го увещавал да се  отбие , да се види с дъщерите си и да си почине. Тимотей се опростил [със съседа] и бързо се отдалечил по своя път. Дъщерите чули от съседа за своя баща, и припнали да го видят. Открила се рядка и величествена гледка. Дъщерите тичат да прегърнат своя баща, а бащата бяга от своите дъщери та да не би да се огреши като наруши заповедта на игумена. Дъщерите тичат бързо, а той още по – бързо. Дъщерите бързат да прегърнат своя родител, а Тимотей бяга от тях и бърза да прегърне смъртта. Дъщерите му се изморили и отчаяни се върнали, а баща им се отдалечил. Преди смъртта си Тимотей помолил духовника Герман да свърне в неговото село и да извести на дъщерите му за неговата мъченическа кончина. Герман изпълнил заръката. Турците посекли Тимотей и хвърлили тялото му в реката, а Герман успял да вземе само една негова дреха, която донесъл в Кисани и като намерил Тимотеевите дъщери, разказал им за юнашката смърт на техния баща и им показал неговата дреха.

 

БЕСЕДА за увереността на праведника, че няма да умре

 

Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни (Пс. 117, 17).

 

Кой може да каже: няма да умра? Онзи, който се държи за живия Господ. Кой може уверено да твърди: ще живея? Онзи, който вижда живия Господ пред себе си. Енох и Илия не умрели, а били взети живи във вечния живот. Господ ги взел, по Своята милост, за доказателство пред хората, че има вечен живот. Господ умрял и възкръснал със Своята сила за  доказателство пред хората, че има възкресение на мъртвите. Апостолите и светиите умрели, но много от тях, по своето човеколюбие, се явили от другия свят за доказателство пред хората, че има вечен живот. Така, и онези, които били взети, и онези, които умрели, живеят с възкръсналия Господ Христос в безсмъртното царство. Няма да умра, но ще живея – с голяма увереност казал цар Давид, макар и да живял на земята преди възкресението Господне и  преди проповедта за общото възкресение на праведниците. С още по-голяма увереност всеки от нас, християните,  трябва да каже така: Няма да умра, но ще живея, защото нашият Господ е основа на нашата вяра, защото нашите очи видяха и ушите ни чуха повече, много повече, отколкото очите и ушите на цар Давид. След Кръста Христов, дяволът станал като дим, а след възкресението Христовo, смъртта станала като мъгла, през която се излиза на слънчевото поле на безсмъртието. Блажен е онзи, братя, който се е удостоил да бъде жив и да разглася делата Господни!

Господи живий, оживи нас и ни спаси. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

Категория: Други
Прочетен: 414 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Големият син на Православната  Църква, крал Милутин, спасил Балканите от унията. В момента, когато византийски цар загърбил съвестта си[1], този доблестен и богоносен славянски крал, застнал твърдо и с Божията помощ спасил Православието, не само в своята земя, а и по всички Балкански земи. Който отблизо изследва живота на свети крал Милутин, ще разбере защо Бог му е давал успех след успех през целия му живот и във всичките му дела. Когато Милутин се възкачил на престола, веднага обещал на Бога да построи толкова църкви, колкото години царува. 42 години царувал, 42 църкви построил. При някои църкви, като в Солун и Цариград, построил и болници за бедните хора, където бедняците да получават всичко безплатно. Освен това, той  особено обичал да раздава от своето огромно богатство на сираците. Често пъти, този силен и богат крал, нощно време се преобличал като бедняк, и с двама - трима свои слуги ходил сред народа, разпитвал за неволите на хората, и щедро помагал на бедните човеци. Сред голямото си богатство, той живеел съвсем скромно и патриархално, макар и да не показвал това пред чужденците. На скромен живот бил научен още в дома на баща си - крал Урош. Разказва се, че цар Михаил Палеолог пратил дъщеря си Ана заедно с една делегация в двореца на крал Урош, предлагайки своята дъщеря [за съпруга] на Милутин, та така да спечели сръбския крал за унията с Рим. А крал Урош виждайки безумния разкош на византийската принцеса и нейните патриций казал: „Какво е това и защо е? Ние не сме свикнали на такъв живот“. И с ръка посочил една сръбска принцеса с хурка в ръце. „ Ето – казал – в какво облекло взимаме своите снахи!“.

 

 

БЕСЕДА за копнежа по Бога – единственият копнеж на праведника

 

 Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам (Пс. 72, 25)
 

 

И на небето и на земята върховното благо за пробудения човек е едно. Това благо е Бог. Безброй блага има на небето, но най–голямото благо е Небесният Цар. Безброй блага има на земята, но Творецът на тези блага е несравнимо над тях. Затова душата на пробуденият човек пита [и констатира]: Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам[2]Потребна ли му е река на онзи, който е доведен да пие от извора? И озърта ли се за овчарска вечеря, оня, който е седнал на царската трапеза? Бог сам по себе е достатъчен да утоли целия глад и жажда на човека. Божии са небесата, Божия е и земята. Господарят на всички богатства е най-голямото благо; Творецът на всички наслади е най-голямата наслада; Носителят на най-голямата мъдрост е най-голямата мъдрост; Изворът на всички сили и милости е най – голямата сила и милост; Създателят на всички небесни и земни красоти е най – голямата красота. Никакво богатство, не може на ум човеко да дойде, или да му се присъни, ]богатство] каквото има в Бога, и то в на-голяма мяра. Затова, братя мои, да искаме Бога - за да придобием всичко; да търсим Бога - за да намерим всичко; да богатеем в Бога – та да сме богати във всичко.

Господи Боже наш, приближи се към нас, когато душата ни те иска. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – съвестта отслабнала

[2] В сръбския и българския библейски  превод на това изречение има леко разночтение.

Категория: Други
Прочетен: 459 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Но който претърпи докрай, ще бъде спасен  (Мат. 10, 22), е казал Господ. Вярата е единствената светлина в търпението, защото само по себе си търпението е непоносим мрак. Вярата е сияйна звезда в този мрак; вярата смекчава остротата на страданието; тя поддържа на своите крила цялата тежест на търпението. Св. Аврамий ни дава прекрасен пример на твърдост в търпението. На досадата, която му причинявал дяволът с различни изкушения и заплахи, малцина биха устояли да не оставят мястото и да се преселят на друго. Но Аврамий не щял да се пресели, та да не би злият демон да ликува, изтърпял я на мястото си и победил дявола. Епископът на тази област изпратил Аврамий да иде в едно езическо село и да се опита да приведе жителите на селото в Христовата вяра. След дълго колебание, Аврамий тръгнал като казал: „Нека бъде волята Божия, заради послушанието ще отида“. Първо съградил църква в онова село. След това строшил идолите пред лицето на селяните. Но те го набили и полумъртъв го изгонили от селото. Но той с плач молил Бога за тези хора, та Господ да отвори сърдечните им очи за познание на Христовата истина. И тъй, три години езичниците непрестанно го биели и гонели, а той непрестанно се молил за тях и не им се прогневил „търпял с вяра като твърд камък“. И след три години, неговият труд и сълзи, прощаване и вяра били възнаградени. Веднъж съвестта на селяните заговорила и всички вкупом отишли при Аврамий, поклонили му се, и приели вярата от него.

 

 

БЕСЕДА за славата на името Божие

 

 

Благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин (Пс. 71, 19)

 

Из пророческото сърце, изпълнено с благодат, се лее благодатна реч. За Царя и за Царския Син говори пророкът. За най-необикновения Цар, какъв е, и как се явил на земята. Благословено името Му довека, първо казал пророкът, но сякаш недоволен от това сега повтаря и добавя името на славата Му. Църквата Христова е слава Христова. Благословена е Неговата света Църква – плод на Неговите трудове, венец на Неговото унижение, дело на Неговите ръце, цвят от Неговата кръв! Благословено е и самото име на Неговата Църква - свето и спасоносно! Ще се изпълни с Неговата Църква, т.е. с Неговото дело, с Неговата слава цялата земя. С думите си, от век във век, пророкът пророчествува за безсмъртното Христово дело, т.е. за Неговата Църква. Тя ще се съзижда до края на времето, а ще се покаже цяла във вечността.                                                                     О, братя мои, да се потрудим да вградим душата си в Църквата Христова, в това живо и безсмъртно Тяло, чиито живот е безкраен, и чиято красота няма име. Да се потрудим за да не бъдем отхвърлени като негоден и непотребен камък, запратени в бездната на вечния мрак.

О, Господи Иисусе Христе, Царю и Сине на Царя, запиши ни в книгата на живота[1] и ни помени в Твоето Небесно Царство. На Тебе слава и хвала. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - безсмъртните

 

Категория: Други
Прочетен: 392 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ОКТОМВРИ

 

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

 

Свети Димитрий Ростовски е бил светител със старата и истинска [свето]отеческа закалка. Той не само е писал прекрасни книги, но и със светлия си пример наставлявал своето паство. Бил голям постник и молитвеник. Бил толкова смирен, че даже и семинаристите в неговата семинария молил да се молят на Бога за него. Когато се чували ударите на часовник, отмерващ часовете, той заставал на молитва и четял „Богородице Дево радуйся!“. Когато бил болен, което често му се случвало, той молил семинаристите всеки от тях да прочита за него по пет пъти „ Отче наш“, с размишление за петте рани на Господа Иисуса Христа. Веднъж му се явила св. Варвара и с усмивка му казала: „Защо се молиш по латински?“. Т.е. защо се молил кратко. От този укор, макар и благ, той изпаднал в отчаяние. Но [св. Варвара] го окуражила като му рекла: „Не се плаши!“. Друг път му се явил св. мъченик Орест (10 ноември), точно когато писал неговото житие, и му казал: „ Аз претърпях повече мъки за Христа, от тези, които си описал“. Показал му левия си хълбок и казал: „ Тук съм прободен с нажежено желязо“. Показал му лявата си ръка и казал: „Тук съм разсечен“. Накрая му показал кракът си над коляното и казал: „А това е отсечено с коса“. Св.Димитрий размишлявал, кой е този Орест, и дали не е онзи от Петочислениците (13 декември), но светеца прочел мислите му и рекъл: „Не съм онзи от Петочислениците, а този чието житие пишеш сега“.

 

БЕСЕДА за молитвата за спасение на душата от тинята.

 

Спаси ме от праха, за да не затъна  (Пс. 68, 15)[1]
 

С прах, братя, е покрита нашата душа, и кола от прах е дадена за служба на нашата душа. Да не затъне душа ни в праха! Да не се зароби на праха! Да не угасне живата искра от праха на гроба! Твърде широко е полето покрито със земен прах, което ни привлича към себе си, ала още по-широко и неизмеримо е духовното царство, което нарича нашата душа своя сродница. По земния прах, наистина сме сродни със земята, ала по душа се родеем с небето. Живеем във временни колиби и сме войници в преносими палатки. Господи спаси ме от праха! Тъй се моли каещият се цар, който най-напред се предал на прахът, докато не видял, че прахът влече в бездънна пропаст. Прах е човешкото тяло със своите мечтания; прах са и всички зли хора, които воюват против праведника; прах са и демоните със своите страхотии. От всичкия този прах Господ да ни спаси! Само Той може това! А ние да се потрудим, първо на първо, да видим неприятеля в самите себе си, неприятелят, който привлича и останалите неприятели. Най-голямата беда на грешника е от това, че неволно и несъзнателно самия той е съюзник на своите врагове против себе си. А праведникът е укрепил своята душа в Бога и в Царството Божие, и не се плаши; първо, не се бои от себе си, па после не се плаши и от другите свои неприятели. Не се бои, защото не е съюзник нито ятак на неприятелите на своята душа. Затова не могат нищо да му сторят, нито хората, нито демоните. Негов съюзник е Бог и Божиите ангели са му защитници – какво може [да му стори] човек, какво може демонът, какво всичкия земен прах?

О, Господи Боже наш, триипостасни и единен, Който си вдъхнал жива душа в праха на нашите тела, по Твоята милост, ни спаси за да не потънем На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В синодалния превод на български е – „извади ме из тинята, за да не затъна

Категория: Други
Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Чудо на св. Димитрий Солунски. Че светиите Божий живеят на небесата облечени във велика слава и сила, православните християни го знаят не по някакво свое умуване, а от истинската помощ и явяване на светците. Понякога те се явяват [по начин по който] човек ги вижда и чува, понякога само ги вижда или само ги чува, а понякога невидимо и без думи влияят на нашите  мисли, на нашето състояние и върху делата ни. Между многото чудеса на св. Димитрий е забележително и следното. В храма на св. Димитрий в Солун, бил назначен за църковен служител един младеж на име Онисифор. Неговото главно задължение било да води сметките за свещите и кандилата. Този младеж започнал да краде свещи, да ги носи в къщи и после пак да ги продава. Явил му се св. Димитрий и му казал: „Брате Онисифоре, не ми е угодно това, което вършиш, защото крадеш свещи и с това вредиш на другите, а най-вече на себе си; откажи се от  това и се покай“. Онисифор се уплашил и засрамил, и за някое време спрял да краде свещи. Но по-късно забравил и отново започнал да краде. Една сутрин, някой си виден човек донесъл големи свещи, запалил ги на гроба на светеца, помолил се и си излязъл. Онисифор пристъпил към свещите и протегнал ръка с намерение да ги вземе. Но в това време чул глас като гръм: „ Пак ли почваш?“. Като  поразен от мълния , Онисифор паднал на земята, и изгубил съзнание. Надошли хора, вдигнали го, и той постепенно, като дошъл на себе си, разказал всичко, което му се случило. Всички се ужасили и прославили Бога.

 

БЕСЕДА за ревността по Божия дом

 

Защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене (Пс. 68, 9)

 

Небесата са дом Божий. Църквата Божия е дом Божий. Телата на вярващите човеци са дом Божий. Там, където е Бог, там е домът Божий; а където е домът Божий, там е и светинята. [Когато] хората безчестят светинята, царственият пророк се гневи и гори от ревност. Всичките хули към светинята Божия, той приема на себе си и те падат върху него като огън, който все повече разпалва ревността му. Хората безчестят светинята като не вярват и отричат онова, което сам Бог е открил  на човеците за тяхното спасение. Когато хората се противят на истината, или като еретически изопачават истината, или като своеволно съдят по плътския си разум за своя Христос Господ, или като се съмняват в [съществуването на] ангелите и светиите, в Съдът и безсмъртното Царство Христово и във вечните мъки на неразкаялите се грешници, във всички тези и подобни случаи, разбойнически нападат Божия дом и безчестят светинята на Домът Божий. Тогава в праведното сърце се надига ревност против богоборството и богохулството. Също така, хората нападат светинята на Божия дом, като се отнасят недостойно спрямо Църквата Божия, когато немарят за църковните наредби, лениво изпълняват църковните заповеди и злобно се отнасят към църковните служители. И тогава в праведното и набожно сърце се разпалва ревност за светинята на Божия дом. Накрая и унижението на човешкото тяло, отдаването на страстите, служене на греховете, грабежи, грубост, пиянство и други зли дела – всичко това е нападение на светинята на Божия дом, всичко това е богохулство и човекохулство. И отново се надига ревността на ревнителя за светинята, и свети пред хората като небесен пламък. О, братя мои, да се поучим от Христовата ревност за светинята на Божия дом ( Иоан 2, 17), и от ревността на апостолите и светите отци на нашата Православна Църква. Да ревнуваме за нашето спасение повече, отколкото дяволът денонощно ревнува за нашата гибел.                                                                   

О, Господи Иисусе Христе, пример на ревност за светинята, дай и нам една искра от Твоята ревност, та като ревнуваме да заприличаме на Тебе и да се спасим чрез Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 394 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756248
Постинги: 3813
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Януари, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031