РАЗСЪЖДЕНИЕ

Св. Иларион Мегленски е водил голяма борба против богомилите. Веднъж богомилските първенци се събрали около Иларион, и започнали да се препират с него за вярата. Богомилите учели, че Бог е сътворил духовния свят, а дявола материалния. На това Иларион им отговорил, че в Свещеното Писание пише: Бог е Цар на цяла земя (Пс. 46, 8), и още: Господня е земята и онова, що я изпълня (Пс. 23, 1). Богомилите твърдяли, че Стария Завет е от дявола. На това светията отговорил: Ако Стария Завет наистина е от дявола, нима Христо би рекъл: Изследвайте Писанията … И те са, които свидетелствуват за Мене (Иоан. 5, 39)? И нима би признал за най-голяма заповедта  за любовта към Бога и към ближния, която някога е дадена от Мойсей?“. Богомилите още твърдяли, че Тялото Христово е слязло[1] от небето. На това св. Иларион им отговорил, че ако това е тъй, то Тялото Христово не би усещало ни глад, ни жажда, ни умора, ни страдание, нито би било подвластно на смъртта. Тогава богомилите изразили своето негодувание против кръстното знамение, което православните християни употребяват. На това светията им отговорил: А какво ще правите, когато на небето се появи знамението на Сина Човечески - Неговият Кръст, и когато заплачат всички народи по земята , които не са вярвали в Кръста?“. И добавил: „Как казвате, че всяко зло е от злата материя, а не искате да се поклоните на онова Дърво с което се освещава целият материален свят?“.

БЕСЕДА за призванието на всички християни да бъдат свети
 

До намиращите се в Ефес светии (Еф. 1, 1)
 

Апостолът нарича християните в Ефес светии. Не нарича светии един или двама от тях, или една част от тях, а всички. Не е ли това удивително Божие чудо, хора, които не са в пустинята, а в град, и то в един идолопоклоннически и покварен град, да бъдат свети?  И да са свети женени хора, които търгуват и работят! Такива, наистина, са били първите християни. Тяхната преданост и вярност, както светостта и чистотата на живота им, напълно оправдавала названието светии. Ако в последните времена светиите ще станат изключение, в онези, първи времена несветиите са били изключение. Така, че светиите са били правило. Впрочем, не трябва да се чудите защо апостолът нарича всички кръстени души в Ефес светии, защото осен това, той има още едно по-високо название за всички християни, а именно синове, синове Божии (Гал. 4, 6). Правото да се наричаме така ни го дал сам Христос Господ, когато ни е научил да назоваваме Бога: Отче наш! О, братя мои, не казваме ли всеки ден на Бога: „Светий Боже?“. Не наричаме ли ангелите свети? Не наричаме ли Божията Майка света. Ами пророците, мъчениците, праведниците? Кой [друг], значи, може да се всели в светото царство, освен светиите? Ако имаме надежда за спасение, имаме и надежда за святост.

О, Сятий Боже, Който живееш в святост  и почиваш всред светиите, и светиите призоваваш и милваш при Себе, помогни нам да се осветим – в думите, мислите и делата. За Твоя слава и наше спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                      

[1] В ориг. - донесено

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. (Мат. 10, 38). Св. преп. мъченик Тимотей Евсигменски (29 окт.), най-напред бил женен човек и имал две дъщери. По–късно, когато като монах решил да пострада заради Христа, и вече подготвен за пътя на страданието, помолил игумена за благословия да се отбие в своето село Кисани та да се види и опрости със своите дъщери. Игуменът не му разрешил от страх да не би тази среща да го разнежи и отклони от мъченичеството му за вярата. Но Тимотеевото село било на пътя за Пропандита, за където Тимотей се бил упъти. Като минавал през своето село, срещнал един съсед, поразговорил се и чрез него поздравил дъщерите си. Напразно съседът му го увещавал да се  отбие , да се види с дъщерите си и да си почине. Тимотей се опростил [със съседа] и бързо се отдалечил по своя път. Дъщерите чули от съседа за своя баща, и припнали да го видят. Открила се рядка и величествена гледка. Дъщерите тичат да прегърнат своя баща, а бащата бяга от своите дъщери та да не би да се огреши като наруши заповедта на игумена. Дъщерите тичат бързо, а той още по – бързо. Дъщерите бързат да прегърнат своя родител, а Тимотей бяга от тях и бърза да прегърне смъртта. Дъщерите му се изморили и отчаяни се върнали, а баща им се отдалечил. Преди смъртта си Тимотей помолил духовника Герман да свърне в неговото село и да извести на дъщерите му за неговата мъченическа кончина. Герман изпълнил заръката. Турците посекли Тимотей и хвърлили тялото му в реката, а Герман успял да вземе само една негова дреха, която донесъл в Кисани и като намерил Тимотеевите дъщери, разказал им за юнашката смърт на техния баща и им показал неговата дреха.

БЕСЕДА за увереността на праведника, че няма да умре

Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни (Пс. 117, 17).

Кой може да каже: няма да умра? Онзи, който се държи за живия Господ. Кой може уверено да твърди: ще живея? Онзи, който вижда живия Господ пред себе си. Енох и Илия не умрели, а били взети живи във вечния живот. Господ ги взел, по Своята милост, за доказателство пред хората, че има вечен живот. Господ умрял и възкръснал със Своята сила за  доказателство пред хората, че има възкресение на мъртвите. Апостолите и светиите умрели, но много от тях, по своето човеколюбие, се явили от другия свят за доказателство пред хората, че има вечен живот. Така, и онези, които били взети, и онези, които умрели, живеят с възкръсналия Господ Христос в безсмъртното царство. Няма да умра, но ще живея – с голяма увереност казал цар Давид, макар и да живял на земята преди възкресението Господне и  преди проповедта за общото възкресение на праведниците. С още по-голяма увереност всеки от нас, християните,  трябва да каже така: Няма да умра, но ще живея, защото нашият Господ е основа на нашата вяра, защото нашите очи видяха и ушите ни чуха повече, много повече, отколкото очите и ушите на цар Давид. След Кръста Христов, дяволът станал като дим, а след възкресението Христовo, смъртта станала като мъгла, през която се излиза на слънчевото поле на безсмъртието. Блажен е онзи, братя, който се е удостоил да бъде жив и да разглася делата Господни!

Господи живий, оживи нас и ни спаси. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски