Разсъждение

Как мъдро светите мъже и светите жени са умеели да управляват богатството! Как вещо със земните блага купували небесните блага! О, как малко, съвсем малко са ценили те земните блага сами по себе си! Като прах и дим! Когато св. Мелания посетила светите отци пустинножители в Египет с намерение да им раздаде някаква парична помощ, останала учудена, като видяла тяхното крайно презрение към имуществото и богатството. Когато тя посетила един пустинножител – Ефестион, не видяла в неговата колиба нищо, освен рогозка, съд за вода, малко сух хляб и една солница. Предварително знаейки, че старецът няма да иска да вземе от нея злато, тя намерила сгода и поставила в солницата няколко жълтици. Но когато се връщала обратно по пътя, чула старецът да тича след нея и със силен глас да ѝ вика да се спре. Тя се спряла. Старецът, държейки в ръка жълтиците, ги подал на Мелания и казал: „На мен това не ми трябва, вземи своето със себе си“. Мелания му рекла: „Ако на тебе не ти трябва, дай го другиму“. „На това място – отвърнал той – то не е потребно никому“. След като Мелания отказала да вземе златото, старецът замахнал с ръка, хвърлил златото в реката и се върнал в килията си.                               По времето, когато в Цариград царят наредил всеки чумав веднага да се хвърля в морето, св. Зотик откупувал чумави, отнасял ги в дома си и там ги обгрижвал. Когато парите му свършили, той отишъл при царя и му поискал пари, за да му купи скъпоценни бисери. Царят му дал, а той, с тези пари, продължил да откупува чумави и да се грижи за тях. Един ден царят запитал Зотик за обещаните бисери, а Зотик го отвел в своя дом, показал чумавите и рекъл: „Това, царю, са живи бисери, които с труд и парите натрупах за твоето спасение“. Разярен, царят осъдил Зотик на смърт. Но Зотик преминал във вечния живот, а царят останал да изплаща своите греховете и да се кае.

БЕСЕДА за победата на Агнеца

Те ще воюват против Агнеца и Агнецът ще ги победи. (Откр. 17: 14)

Да се радваме, братя, и да се веселим за победата на Агнеца над всички зверове. Лъвове и тигри, вълци и лисици, хиени и змии – Агнецът ще ги победи! Кой е чул и видял такова нещо? Нашите уши са го чули и нашите очи са го видели. Агнецът е Христос Господ, а зверовете са Неговите противници, видими и невидими. И в наше време Агнецът удържа победи, и в бъдеще, до последния ден, Агнецът ще побеждава. Побеждавал е, побеждава, и ще победи всички царе и земните господари, които имат зверски нрави, и техните войски, и наемниците им, и тези, които ги прославят, и техните последователи. Такава е силата на кроткия Агнец Божий. О, мои бедни братя, не се плашете, не се страхувайте, не се съмнявайте – най-великият Победител е ваш Вожд, ваш Помощник, ваш Приятел. Той се нарича Агнец, та и нас да научи да сме като агнета – тихи, кротки, незлобливи, търпеливи, готови на победоносна жертва и предани на волята на своя Пастир. Когато Бог е с агнето, агнето е по-силно от вълка, по-силно от лъва, по-находчиво е от змиите и лисиците. Но пълнотата на правдата не може да се узнае, нито пък окончателната победа, докато под внимание не се вземат двата свята. О, братя мои, когато се имат пред очи и двата свята, ще узнаем вечната правда и безсмъртната победа. Агнецът ще победи и само Агнецът.                                                                                                                             О, Господи Иисусе, Царю на царете, Победителю във всички сражения и борби, Агнецо Божий, кроткий и милосърдний, и нас направи победоносни агнета. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски