Разсъждение

Унижение и провал Бог допуска за гордия човек, когато той си мисли, че неговата сила е вечна. Когато злият римски епарх Тарквиний посякъл блажени Тимотей, извикал свети Силвестър и го заплашил със смърт, ако не му покаже Тимотеевото наследство и, освен това, не принесе жертва на идолите. Без страх и трепет прозорливият светец му отговорил с евангелските слова: Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, с което се хвалиш да сториш на мен (т.е. смърт), тебе ще сполети. Гордият епарх оковал Силвестър и го хвърлил в тъмница с намерение скоро да го погуби. Като направил това, той седнал да яде. Но в гърлото му заседнала рибена кост. От пладне до полунощ лекарите се мъчили да спасят живота му, ала всичко било напразно. В полунощ Тарквиний изпуснал гордата си душа във вечните мъки. Така се изпълнило пророчеството на св. Силвестър, а и библейските слова: Пред погибел гордост върви (Пртч. 16: 18).

БЕСЕДА за това как Царството Божие се печели със сърцето, а не с езика

Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи!, ще влезе в царството небесно (Мат.7: 21).

С език, братя, не се придобива Царството Божие, а със сърце. Сърцето е съкровищница на онези блага, с които се купува Царството, а не езикът. Ако съкровищницата е пълна с благата Божии, т.е. силна вяра, блага надежда, чиста[1] любов и добри дела, тогава и изразителят на тези блага – езикът е верен и приятен; ако пък съкровищницата е празна от към всичко това, тогава и нейният изразител е лъжлив и дързък. Каквото е сърцето, такива са и думите. Всичко, всичко произлиза от сърцето. Лицемерието е безсилно и пред хората, и още по-немощно пред Бога. Сам Отец говори чрез пророк Малахия: Ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред Мене? Т.е. чувам, че ме наричате Отец, ала не виждам да ме почитате в сърцата. Чувам, че ме наричате Господ, ала не виждам благоговението[2] към Мене в сърцата ви.                                            Нашата Молитва: „Господи! Господи!“ е прекрасна и полезна само когато извира от молитвено сърце. Сам Господ е заповядал да се молим непрестанно, но не само с език, та да ни чуят хората, но и в тайната стаичка на сърцата, та да ни чуе и види Господ.

Господи величествени и дивни, избави ни от лицемерието и влей в сърцето ни Твоя страх, та нашето сърце, чисто[3] и непрестанно да пребивава в молитва пред Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – светла (бел. прев.).

[2] В ориг. – страха (бел. прев.).

[3] В ориг. – изправно (бел. прев.).