След като свършило богослужението свещеникът казал: „Другата неделя ще говоря за лъжата. Затова прочете 17 глава от Евангелието на св. Марк“. На уреченият ден отчето застанал пред богомолците и помолил тези които са прочели посочената глава да вдигнат ръка. Почти всички вдигнали десница…Свещеникът се усмихнал и казал: „Да…точно с вас искаха а поговоря за лъжата…В Евангелието от св. Марк няма 17 глава…“.
ДО СВЕЩЕНИКА АВРАМ. Й.: ЗА ПРИЕМАНЕТО И ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ХРИСТОС
Едни Го приемат, други - не. Това Ви учудва, уважаеми отче. Той е могъл да принуди всички да Го приемат. Но по какво тогава би се различавал от римските кесари, от египетските фараони или от съвременните тирани? Принудата и тиранията унищожават човешката личност. А Той не е дошъл, за да унищожи онова, което е най-скъпо и на Него, и на всеки човек. Христос не е искал да покори със сила чиято и да било воля на Своята, а с доброта да благоразположи всички хора към приемане на Неговото Царство. Той се е показал като добър пастир, който не гони овцете с тояга към своята кошара, а върви пред тях и ги зове след себе си. „Моите овце слушат гласа Ми - казва Той - и вървят подире Ми”. А онези, които не слушат гласа Му, се връщат назад или изгубват пътя и блуждаят без посока. И тогава не всички са искали да тръгнат след Него, и сега не всички желаят да Го последват. Евангелистите свидетелстват за това разделение. На едно място пише: „А народът То търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да не си отива от тях” (Лук. 4:42). А на друго - обратното: „И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях” (Лук. 8:37). При последния случай Той спасил полуделия човек с цената на техните свине; а на тях им било жал повече за свинете, отколкото за човека.
Така е било тогава. Така е и сега. Той разделя хората, поставяйки ги отдясно и отляво на Себе Си в два лагера - на онези, които ценят човека повече от всякакви имоти и богатства, и на онези, които ценят свинете си повече от човека. Първите слушат гласа Му като глас на своя Пастир и Го задържат да не си отива от тях. Вторите не Го слушат, не Го следват и с гняв Го гонят далеч от себе си, за да не застрашава материалните им интереси.
Блажени са онези - и тогава, и сега, и винаги, - които слушат гласа Му и вървят след Него, защото те вървят по пътя към вечното Царство. Блажени сте и Вие, честни отче, и Вашите енориаши, защото слушате Христовия глас и вървите след прозорливия Пастир по правия път към Небесното Царство и вечния живот.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЯНУАРИ
Разсъждение
Православната Църква учи хората на съвършена любов и в същото време ги учи на послушание, от което произтичат ред и благоустройство между вярващите. Епископите са длъжни да са послушни към Господ, свещениците – към епископите, вярващите – един към друг. За това е писал св. Игнатий: „Вие сте длъжни да се подчинявате, без каквото и да е лицемерие; онзи, който мами своя видим епископ, се надсмива над Невидимия… Умолявам ви, старайте се да вършите всичко в единодушие Божие, под предстоятелството на епископа, който представлява Бога, и на презвитерите, които съставляват събора на апостолите…, не мислете, че е правилно онова, което самоволно вършите самостоятелно“.
БЕСЕДА за грижите относно спасението на нашите ближни
Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго (I Коринт. 10: 24).
Това е принцип на светиите Божии и сега, и в миналото, отначало докрай. Той е основоположен и обществен принцип. На този принцип може да се основе най-съвършеното, най-богоугодното и най-щастливото човешко общество. Спасоносен принцип за уреждането на всяка трудност, с която съвременните хора се борят, борят се без победа и без надежда. Светата душа се грижи за своите съседи, близки и далечни; грижи се къде ще пренощуват бездомните, как ще се нахранят гладните, с какво ще се облекат голите. Грижи се и се моли Богу да се спасят нейните съседи; да изпълнят сърцето си с любов към Бога; да насочат ума си към Бога; нечестивите да оставят пътя на нечестието; колебаещите да се утвърдят във вярата; утвърдените да устоят; покойниците да видят Лицето Божие; живите да бъдат записани в Книгата на Живота в Царството на светлината. Но внимавайте, братя, също тъй, дума по дума [с изопачаване на думите] може да звучи и дяволският принцип, разрушителен и враждебен – никой да не гледа как да запази тялото си неосквернено, как да го запази в чистота от греха, а всеки да се стреми да оскверни чуждото тяло и да го унищожи. Никой да не гледа как да спаси своята душа, а всеки да се стреми как да очерни чуждата душа, да я оклевети, ограби и погуби. Никой да не гледа как да съзида и обнови своя дом, а да се стреми да подпали и разруши чуждия дом. Никой да не гледа как да напълни своя хамбар, а всеки да гледа как да окраде и изпразни чуждия хамбар. Виждате ли, братя, как този принцип [като се изопачи] може да е принцип на доброто и принцип на злото[1]; двуостър меч; ангел или сатана. Вижте как този принцип, облечен в сатанински дух, в днешно време е взел връх навсякъде.
О, Господи Душе Светий, Който чрез езика на Божиите апостоли си излял в света като слънчеви лъчи свети слова, за да ни осветят, а не да ни изпепелят, помогни ни да ги изпълним в истинския им небесен смисъл, за слава на Триединния Бог и за спасение на нашите души. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] [1] Т. е. – превратно тълкуване на I Коринт. 10: 24. Вероятно св. Николай има предвид съществуващите по негово време безбожни анархистични и нихилистични учения, прокламиращи принципа „Колкото по-зле, толкова по-добре“ (бел. прев.).