Когато Господ се кръщавал в река Иордан, Светият Дух се явил във вид на гълъб. Явил се не за да придаде нещо на Христос, а за да покаже по символичен начин онова, което е в Христос, т.е. незлобието, чистотата и кротостта. Именно това символизира гълъбът. А когато апостолите били събрани на петдесетия ден след Възкресението, Духът се явил във вид на огнени езици. Явил се, за да отнеме нещо от тях и нещо да им даде. Явил се, за да отнеме от тях всеки грях, всяка немощ, страх и душевна нечистота и да им даде сила, светлина и топлина. Огънят символично означава тези три неща: сила, светлина и топлина. Ти знаеш каква е силата на огъня, знаеш как той свети и топли. Но когато говориш за Светия Дух, пази се да не ми­слиш телесно, а духовно. И така, става дума за духовна сила, духовна свет­лина и духовна топлина. Това са: силата на волята, светлината на разума и топлината на любовта. С тези три оръжия Светият Дух е въоръжил срещу света Христовите воини, на които Учителят е забранил да носят каквото и да е физическо оръжие - дори и тояга.

Защо огненият пламък се е явил във вид на езици над главите на апос­толите? Защото апостолите трябвало с език да явят на народите Благата вест, Евангелието на истината и живота, учението за покаянието и прощението. Със слово е трябвало да учат, със слово да изцеряват, със слово да утешават, със слово да съветват и ръководят, със слово да устройват Църк­вата. И накрая - със слово да се бранят. Защото Военачалникът им е казал и предсказал да не се плашат от гонителите и да не се грижат за това какво ще отговарят в съдилищата - те, неуките люде. Понеже не сте вие - казва Той -които ще говорите, а Дух Светии.

И нима е могло да се говори на обикновен човешки език за най-голя­мата и най-радостната вест, която някога е достигала до човешки уши -вестта за това, че Бог се е явил на земята и е отворил за хората вратите на безсмъртния живот? Нима от човека и от човешката смъртна природа е могъл да се разлее онзи животворен балсам върху разлагащия се труп на Римската империя и чак до краищата на света? Никога и по никакъв на­чин. А само от огнения Божи Дух, Който чрез устата на светите апостоли е сипел небесни искри из земната тъма.

Но, сине човешки, нима ти никога не си усетил Божия Дух в себе си? Нали и ти си кръстен с Дух, с вода и Дух. Нима никога у теб не е блясвала изненадващо някоя велика и светла мисъл, безмълвната реч на Светия Дух? Нима никога внезапно като вятър не е бликвала в твоето сърце любов към Твореца и от нея - сълзи в очите?

Предай се на волята Божия, бди над онова, което се случва в душата ти, и ще познаеш чудото на Петдесетница, което се е случило с апостолите.

Мир на теб и утеха от Светия Дух!

Разсъждения

Милостивият Бог, чрез Своите светии от другия свят, често изпраща утешения на Своите угодници и угоднички на земята. Преди света Анастасия, пострадала за Христа света Теодотия. След това Анастасия, по заповед на мъчителя, била хвърлена в тясна и мрачна тъмница, та в нея да умре от глад. По време на 30-дневното ѝ затворничество всяка нощ ѝ се явявала от другия свят света Теодотия и я укрепявала в нейното страдание. След като Анастасия достатъчно питала и достатъчно чула от Теодотия, една нощ я попитала как е дошла при нея след смъртта си. Теодотия ѝ отговорила, че Бог дава на мъченическите души особена благодат, та след разлъката с този свят да могат да ходят при когото искат, за наставление и поука. След 30 дена мъчителят извел Анастасия из тъмницата и се зачудил, като я видял жива. Тогава я осъдил, заедно с неколцина други, на удавяне в морето. Войниците качили християните в една малка лодка, а те се качили в друга. Като стигнали дълбочината, пробили лодката, та водата да нахлуе вътре и да потопи осъдените. Но тогава станало чудо. Именно – върху водата се явила света Теодотия и насочила лодката към брега. Така всички осъдени на смърт се спасили заедно с Анастасия. Като видели това Божие чудо, 120 езичници повярвали в Христа и се кръстили.  

БЕСЕДА за търпеливия Иов

Господ даде, Господ и взе… Да бъде благословено името Господне! (Иов. 1: 21).

Нека, братя, праведникът да не се бои от нищо, [защото] всичко за него ще бъде добро. Цялото Свещено Писание ни показва, че Бог не оставя праведника докрай. Примерът с Иов ни показва това като ясно слънце. Иов имал седем сина и три дъщери, имал богатство и бил на почит между хората и приятелите си. И изгубил всичко това за един ден. Но той не възроптал срещу Бога, а паднал на земята, та се поклони и рекъл: Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. След това Иов изгубил и здравето си, последното [нещо], което имал, а цялото му тяло – от темето до петите – се покрило с гнойни рани. Седнал Иов на бунището и възнасял хвала на Бога. А жена му го уговаряла да се отрече от Бога. Праведният Иов ѝ рекъл: Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? Приятелите му го укорявали, че е грешен, гордеели се със своя ум и праведност, но Иов смирено се молел на Бога и търпеливо понасял раните и своето нещастие. И днес, както и тогава, се случва, като ни сполети някоя беда, нашите съседи да се представят като по-умни и праведни от нас. Впрочем, Всемъдрият Бог, допуснал всички тези беди за Иов, Своя слуга, за да изпита не само Иов, а и неговите роднини и приятели. И когато всеки от тях показал какъв е, когато всеки положил изпит пред Бога, тогава Бог, с всесилната Си десница, върнал здравето на Иов и богатство двойно повече , отколкото му бил взел, и повторно му дал седем сина и три дъщери. Който има силна вяра, братя, той има и ясен [духовен] поглед да види Божия пръст и в своето благоденствие, и в своето страдание. Който има силна вяра, има и голямо търпение в страданието. Когато Бог му дава, той благодари, когато Бог му взима, той благославя: Да бъде благословено името Господне!

Господи Боже на многострадалния и търпелив Иов, научи и нас да благославяме Твоето име в нашето страдание. На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски