Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1767034 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 07.01.2018 г.
 
Страданието, братя, разслабва характера на човека, разкошът пък – още повече.


Свт. Николай Велимирович

Категория: Други
Прочетен: 381 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО ЕДНА ЗАМОЖНА ГОСПОЖА:   ЗА БЕЗРАБОТНИЯ СЪСЕД

 

В съседство с Вас живее един, по Вашите собствени думи, „трудолюбив, способен и честен" работник, който обаче сега е без работа и без пре­храна. Питате дали можем да му помогнем оттук, от Охрид. Можем и ше помогнем. Охрид ще даде своята лепта. Но защо Вие не му помогнете със своите собствени средства? Отдава Ви се прекрасна възможност да нахрани­те гладния и така да изпълните евангелската заповед. Защо отстъпвате тази възможност на друг и предлагате на друг предложеното Ви от Бога спасение на душата? Този човек се намира на хиляди километри от Охрид, а от Ва­шата до неговата къща няма и сто метра. „Той ми досажда, идвайки и про­сейки" - казвате Вие. Повярвайте, и на Бог Му е досадно да търпи богатите, които само получават, а не дават. Помислете за този беден човек - срам, по-мъчителен от всяка досада, яде душата му. Срам, че е принуден да хлопа по чуждите порти и да се моли. Не четем ли ние всеки ден „Отче наш" и не просим ли от Небесния Отец „насъщния наш хляб"? Но защо някои от нас, щом го получат, казват: „моя хляб"? Нима това е по християнски? Нима за тази наша измама Христос претърпя кръстни мъки? Съвсем не. Той е ка­зал, че както Небесният Отец е Отец на всички нас, така и Неговият хляб е хляб на всички ни. Следователно, когато гладният моли за хляб, той моли за своето християнско право. А когато богатият дава, дава по своя християнски дълг. Защото Божията заповед да се помага на бедните е също така строга, както и заповедта „Не убивай!". Между другото и опитът ни учи, че е по-добре да се дава, докато гладният моли за своето право, отколкото да се чака той да го потърси със сила.

И тъй, мислете за думите Господни: „Отче наш" и „хляб наш", и когато познаете цялата им дълбочина и сила, лесно ще спасите и своята душа, и живота на Вашия „трудолюбив, способен и честен", но гладен съсед.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

На родения във Витлеем Господ Иисус най-напред се поклонили пастирите и мъдреците (звездобройци) от Изтока, значи – най-простите и най-мъдрите на този свят. И до ден-днешен най-искрено се покланят на Господа Иисуса, Бога и Спасителя, най-простите и най-мъдрите на този свят. Покварената простота и полуучената мъдрост винаги са били неприятели на Христовото Божество и Неговото Евангелие. Но кои са били онези мъдреци от Изтока? Този въпрос специално е проучен от св. Димитрий Ростовски. Той твърди, че били царе на някои малки области или самостоятелни градове в Персия, Арабия и Египет. В същото време имали големи познания в астрономията. На тях им се явила една чудна звезда, която предсказвала раждането на Новия Цар. Според св. Димитрий тази звезда се появила девет месеца преди раждането на Господ Иисус, т.е. по времето на зачатието на Пресвета Богородица. Това време от девет месеца те прекарали в изучаване на звездата, в подготовка за път и в пътуване. Пристигнали във Витлеем скоро след раждането на Спасителя на света. Единият от тях се казвал Мелхиор. Той бил стар, побелял, с дълга бяла брада и коса. Той принесъл в дар на Господа злато. Другият се казвал Гаспар – с лице червено, млад и без брада. В дар на Господа той принесъл ливан[1]. Третият се казвал Валтазар. С черно лице и твърде брадат. Той принесъл в дар на Господа смирна. Техните мощи[2] след смъртта им били пренесени в Цариград, от Цариград в Милано, от Милано в Кьолн. Още може да се каже, че тези трима мъдреци били представители на трите основни човешки раси, които произлизат от Ноевите синове – Сим, Хам и Иафет. Персиецът представял Иафетите, арабинът – семитите, а египтянинът – хамитите. Тъй че може да се каже, че чрез тях тримата целият свят се е поклонил на въплътения наш Господ и Бог.

 

БЕСЕДА за раждането на Господ, Сина Божий

 

Излязох от Отца и дойдох на света (Иоан 16: 28 ).

 

Синът Божий, Единородния, братя, е роден във вечността от Отца, без майка, а се родил във времето от майка, без баща. Онова, първото раждане, е непостижима тайна на Света Троица във вечността, а това, второто, е непостижима тайна на силата и Божието човеколюбие във времето. Най-голямата тайна във времето съответства на най-великата тайна във вечността. Да не пристъпваме с малката свещ на нашия разум към тази най-велика тайна, а да се задоволим, братя, със знанието, че нашето спасение не е дошло от човек и не е от земята, а от най-възвишените висини на божествения невидим свят. Такава е милостта Божия и такова е достойнството на човека, че сам Бог Син се спуснал от вечността във времето, от небето на земята, от престола на славата в овчарската пещера, само за да спаси хората, да ги очисти от греха и да ги върне в рая. Излязох от Отца, където имах всичко,  и дойдох на света, който нищо не може да Ми даде. Господ се родил в пещера, за да покаже, че целият свят е една тъмна пещера, която само Той едиствено може да освети. Господ се родил във Витлеем, а Витлеем означава „дом на хляба“, та да покаже, че Той е единственият хляб на живота, достоен за истинските хора.

О, Господи Иисусе, предвечни Сине на Живия Бог И Сине на Дева Мария, освети ни и ни нахрани със Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] Ливан – остар. и книж. Тамян (бел. ред.).

 

[2] В ориг. – тела (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 285 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1767034
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Януари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031