Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765394 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 29.01.2019 г.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Нищо не сломява човешката гордост, както навика на послушание към по-възрастните. В древна Спарта на послушанието се гледало като на велика добродетел. Разказва се как един спартански войник с гол меч се устремил към неприятеля, настигнал го и тъкмо замахнал да го посече, тръбата затръбила отбой и той поставил меча в ножницата. Когато някой, който го видял и го запитал защо не посякъл неприятеля, той отговорил: „По-добре е да се послуша воеводата, отколкото да се посече неприятелят!“. Християнското послушание се различава от това спартанско послушание по това, че то е доброволно и има за цел спасението на душата, т.е. не е за запазване на земното царство, а за спечелване на Царството небесно. Св. Иоан Колов е започнал своя подвиг при един тивейски старец. Старецът, за да научи ученика си на послушание, посадил в земята едно сухо дърво и наредил на ученика си всеки ден да го полива. Три годни Иоан поливал сухото дърво и най-накрая то се раззеленило и дало плод. Това е плодът на безропотното послушание. Сам Господ бил послушен дори до смърт и то смърт кръстна (Филип. 2: 8).

 

БЕСЕДА за това. че всички сме свободни, само когато сме раби Христови

 

Призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов (I Коринт 7: 22).

 

 

Велика истина, която християнството всекидневно проповядва на света, е, че нищо да не се оценява окончателно по външния му вид, а по неговата същност. Да не се оценяват нещата по техния цвят и вид, а по тяхното значение. Да не се оценява човек по неговото положение и състояние, а по неговото сърце – по сърце, в което се съединяват чувството, разумът и волята. Според тази, винаги нова за света наука, не е роб онзи, който външно е поробен, нито пък е свободен оня, който има външна, телесна свобода. Според светското разбиране роб е онзи, който малко се ползва от света, а е свободен онзи, който се ползва много от света. Според християнското разбиране роб е онзи, който не се надява на живия и благ Христос, а е свободен онзи, който се надява на живия и благ Христос. И още, по светското разбиране роб е онзи, който не постъпва по собствената си воля, а изпълнява чуждата воля, а е свободен онзи, който изпълнява своята воля, а не чуждата воля. Според християнското разбиране роб е онзи, който изпълнява собствената си воля, а не волята Божия. Служението на Господа е единствената истинска и достойна свобода, а предаването на света и на себе си на греха и порока всъщност е смъртоносно робуване. Човек може да си помисли за възкачилите се на престола царе – има ли на земята по-свободни хора от тях? И въпреки това, много царе са били най-низки и недостойни земни роби. За окованите в тъмница християни човек може да помисли дали има по-нещастни роби на земята? Но християнските мъченици се чуствали свободни в тъмницата, пеели псалми и възнасяли благодарствени молитви към Бога. Свобода, окована в тъга и скръб, не е свобода, а робство. Само свободата в Христа е свързана с неизказана радост. Само непомръкващата радост е знак за истинска свобода.

О, Господи Иисусе, единствено благ Господарю, Който ни даряваш свобода, привържи ни по-здраво към Себе Си и ни направи Твои раби, за да престанем да сме раби на лютите и немилосърдни господари. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 283 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.01.2019 06:28
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765394
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Януари, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031